Решение по дело №486/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260003
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20201400500486
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 260003

 

гр. ВРАЦА,  05.01.2021Г г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско  отделение, в публично            заседание на 16 декември две хиляди и двадесета година,                в състав:

 

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

            Пенка Т. Петрова

                                    

при участие на прокурор   Владимир Дилков от ВрОП  и                    секретар Лилия  Горчева

като разгледа докладваното  от съдия  Мишонова- Хальова               

въз. гр.дело N` 486 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:

     М. М., в качеството му на адм. ръководител на РП гр.Б. Слатина ,е подал въззивна жалба против решение №128/08.07.2020 г по гр.д.№ 1322/19 г по описа на БРСъд,в частта , в която предявения  иск е уважен за сумата от 1000 лв  плюс законната лихва на осн.чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

     В жалбата се навеждат доводи ,че решението на БРС в обжалваната част е неправилно и необосновано.

     Твърди се ,че  в случая РП с постановление за прекратяване на нак. производство против  Ж.Г. е отразила, че не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за извършено от Г. престъпление от общ характер при обвинение по чл. 144 ал.3 от НК. Затова не било доказано по делото воденото наказателно производство до какви неимуществени вреди е довело  по отношение на Г. и в какво са се състояли тези неимуществени вреди.

 Освен това жалбоподателят твърди ,че Г. бил депозирал 6 бр. искания за отводи пред различни инстанции на прокуратурата, което е забавило цялото нак. производство и това било изцяло по негова вина.

От друга страна решението на БРС било немотивирано, при неправилна преценка на доказателствата, иска не бил доказан. 

     Моли се решението на БРСъд да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което изцяло се отхвърли предявения иск на неоснователен и недоказан. Не се правят  нови доказателствени искания.

      В срока за отговор на въззивната жалба Ж.Г.Г. ,чрез пълномощника си  адв.В. И. от ПдАК поддържа,че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение , а решението на БРСъд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.С отговора също не се правят  нови доказателствени  искания.

     С оглед гореизложеното съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена  в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу  акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.

     Пред БРСъд е предявен  иск от Ж.Г.Г. , ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. В.И. *** със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр.***, срещу Прокуратурата на Република България гр.София,за сумата от 5000 лв  представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл.144, ал.З вр.с ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК, по ДП № 580/2017г. по описа на РП-Б.Слатина/ ДП № 325/2017г. по описа на РУ-Б.Слатина/, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство с Постановление от 13.03.2019г. на РП-Б.Слатина на основание чл.243,ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК- деянието не представлява престъпление. Претендира се и  законната лихва върху  исковата сума от 5 000 лв сума, начиная от влизане в сила на наказателното постановление -24.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, включително и адвокатски хонорар.

     В ИМ се твърди ,че след жалба от Н. Г./съпруга/ било образувано ДП № 325/2017г. по описа на РУ-Б.Слатина, пр.пр.№ 580/2017г. по описа на РП- Б.Слатина. В хода на разследването на 18.01.2018г. Ж.Г. бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93.т.7 от НК, а именно закана за убийство по чл.144,ал.З вр.с ал.1 вр.чл.26.ал.1 от НК за това, че през периода от началото на м.април 2017г. до края на м.август 2017г. в гр.Бяла Слатина в условията на продължавано престъпление на няколко пъти отправял закани за убийство по отношение на Н. Г..  След привличането на  Г. като обвиняем е изпаднал в силно притеснение и стрес, почувствал се унизен и обидени силно депресиран. Страхувал се и се чувствал безпомощен как това обвинение ще се отрази в хода на водения вече бракоразводен процес със съпругата му.Имал и забрана да напуска адреса си, което възпрепятствало да посещава клиентите си в други населени места свързани с частния му бизнес.

      На 13.03.2019г. е Постановление РП-Б.Слатина прекратила ДП по което Г. бил привлечен като обвиняем на основание чл.243,ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от ПК - деянието не представлява престъпление. Н. Г. не обжалвала Постановлението на РП-Б.Слатина в качеството си пострадало лице и то влязло в сила на 24.04.2019г.

     Ответникът в едномесечния срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с което оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения. Писмени доказателства не са представени. Възразява и срещу претендирания размер от 5000,00 лв., като силно завишен и не съответстващ на чл.52 от ЗЗД.

     Твърди се още, че ако съдът приеме, че е налице увреждане на ищеца, моли се съдът  да приложи разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като Г. след повдигнатото му обвинение на 18.01.2018г.  бил депозирал 6 бр. искания за отводи на водещият разследването, така и на наблюдаващите прокурори, което довело до прекъсване на разследването по наказателното производство и изпращането на делото на горестоящата инстанция за произнасяне по отводите в продължение на повече от половин година.    

     По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложени са гр.д. № 17325/2017г. на трети брачен състав, гр.д. № 17487/2017г. по ЗЗДН на втори брачен състав по описа на PC-Пловдив и ДП № 325/2017г. по описа на РУ-Б.Слатина, пр.пр.№ 580/2017г. по описа на РП-Б.Слатина.

 

      С оглед събраните писмени и гласни доказателства съд. състав приема от фактическа страна следното:

 

     От приложено ДП № 325/2017г. по описа на РУ-Б.Слатина, пр.пр.№ 580/2017г. по описа на РП-Б.Слатина е видно, че с Постановление от 29.05.2017 г. РП- Б.Слатина е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.144,ал.З от НК-закана за убийство на лицето Н. А. Г. от гр.Б.Слатина. Извършени са процесуално-следствени действия относно разпит на свидетели, съдебно психиатрично-психологична експертиза, след което с Постановление от 18.01.2018г. РП-Бяла Слатина привлякла в качеството на обвиняем Ж.Г. *** за извършено престъпление по чл.144, ал.З вр.с ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК. На Г. не е взета каквато и да е "мярка за неотклонение". Същият в качеството си на обвиняем е разпитан на 18.01.2018г. и на същата дата му е предявено разследването.

Видно от материалите по ДП, по същото няколкократно е удължаван срока за разследване на основание чл.234, ал.З от НПК.

С постановление от 13.03.2019г. РП-Бяла Слатина е прекратила наказателното производство № 580/2017г. по описа на РП-Б.Слатина, ДП № 325/2017г. по описа на РУ-Б.Слатина, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК-деянието не представлява престъпление, влязло в законна сила на 24.04.2019г.

От приложено гр.д. № 17325/2017г. на трети брачен състав по  описа на РС- Пловдив, е видно, че с решение № 3226/30.07.2019г. по гр.д.№ 17325/2017г./влязло в законна сила на 21.08.2019г./ е прекратен гражданския брак между Ж.Г.Г. и Н. А. Г. сключен в гр.Бяла Слатина, обл.Враца с Акт № 0014/02.07.2012г., като дълбоко и непоправимо разстроен. За настъпилото разстройство на брака вина имат и двамата съпрузи. Предоставено е упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете А. Ж. Г. с ЕГН ********** на бащата Ж.Г., като определил местоживеене на детето при бащата. Определил е  режим за осъществяване на лични отношения между майката и детето подробно описан в решението, като осъдил майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 140,00 лв., начиная от 31.10 2017г., както и да му заплати издръжка за минало време в размер на 140,00 лв. за периода от 12.02.2017г. до 30.10.2017г., ведно със законната лихва от падежа до окончателното изплащане на дължимата сума.

Предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***, на съпруга Ж.Г.., а след прекратяване на брака съдът постановил съпругата Н. А. Г. да носи предбрачната си фамилия А..

Приложено е и  гр.д. № 17487/2017г. по ЗЗДН на втори брачен състав по описа на PC-Пловдив,  от което се установява, че с решение № 1188/10.04.2018г. по гр.д.№ 17487/2017г./влязло в законна сила на 29.05.2018г./ е отхвърлена предявената от Ж.Г. лично и като баща и законен представител на малолетното дете А. Ж. Г. молба с правно основание чл. 4 от Закона за защита от домашното насилие за налагане на мерки на основание чл. 5 от ЗЗДН срещу Н. А. Г. по повод извършени от нея действия на 29.10.2017г.Постановено е след влизане на решението в сила да се уведоми съответното РУ на МВР - гр. Пловдив, че издадената Заповед за незабавна защита № 205/03.11.2017г. по делото не следва да се изпълнява.

С решение № 735/29.05.2018г. по в.гр.д.№ 1023/2018г. по описа на ОС- Пловдив е потвърдено първоинстанционното решение № 1188/10.04.2018г. по гр.д.№ 17487/2017г по описа на РС-Пловдив.

По делото пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Д. К. Г. и П. И. М./без родството със страните по делото.

Свидетелката Д. К. Г. заявява, че живее на семейни начала с ищеца Г. от една година и няколко месеца и желае да свидетелства, въпреки разясненото й право на отказ от съда. След около година от тяхното запознанство Г. споделил на св.Г. за воденото срещу него наказателно производство за заплаха за убийство срещу бившата му съпруга. През този период за времетраене на наказателното дело, той не бил в нормално психично и физическо състояние. Още от самото начало на запознанството им не бил контактен, не общувал в компании, бил умие лен, загрижен и депресиран. През този период не могъл да спи. Той почти не работил, като има сервиз за климатици, за гуми и пътна помощ и отказвал поръчки на клиенти. Поведението му в сервиза спрямо колегите и клиентите било „дръпнато”. Контактите с роднините му били по същия начин.

След прекратяване НП, поведението на Г. се променило. Той започнал да общува е хората, бил по-спокоен и ведър, могъл да спи по-спокойно. След приключването на всички процеси, когато свидетелката Г. посещавала сервиза, забелязала промяна в поведението на ищеца, като нямал вече тази потиснатост,спечелил отново клиентите, които бил загубил по време на процесите. Наказателното производство му пречило да излиза извън гр.Пловдив, поради забраната му да напуска адреса  където живее.

 От показанията на св. П. И. М. се установява, че познава Г. от детските му години и били приятелски семейства от 1990г. Г. имал наклонност към техниката, бил весел, общителен. С приятелите си е отзивчив.Г. имал регистрирана фирма за ремонт и монтиране на климатици, а също така сменял и автомобилни губи, тъй като има и пътна помощ.

Свидетелят заявява, че познава бившата съпруга на Г., която работила във фирмата му и била натоварена с административната дейност. В домът им бил свидетел на разговор по телефона за заплахи за бой. Не бил свидетел на побой или подобни заплахи и смята,че Ж. не би го направил.

М. бил свидетел по наказателното производство в гр.Пловдив и доколкото знае Г. бил оправдан. Това дело продължило приблизително повече от една година. При общуването между двамата, според свидетеля ,Г. приел тежко НП, тъй като самата формулировка на делото била тежка спрямо него. Бил уплашен и стресиран по пътя за гр. Бяла Слатина, когато свидетелят М. го придружавал за първият му разпит в полицията. Баща му и брат му били също разпитвани от полицията. В домът му имало по-чести скандали.

Когато М. посещавал сервиза виждал Г. уморен, затворен, изнервен, не се усмихвал и не бил отзивчив. Споделял с М., че загубил съня си, клиентите и доходите си.

Не напускал града поради забрана, но св.М. не знае от кого била наложена. Не могъл да излиза с пътната помощ извън границите на гр.Пловдив, нито да извършва ремонт на климатици извън града.

М. заявява още, че наказателното и брачното производство  се застъпили, като бил свидетел на брачното дело, което продължило около две години. По време на брачния процес Г. бил притеснен, като този процес се отразил до голяма степен на поведението и на психиката му. Родителските права по отношение на детето били предоставени на Г. и той полага грижи за него.

След приключването на тези процеси имало известно подобрение в поведението на Ж.Г., като се успокоил, започнал да осъществява търговската си дейност и да пътува извън града с пътната помощ. С клиентите си станал по общителен.Заявява, че последния месец бившата  съпруга на Г. отправяла заплахи, че ще му бъде отнет магазина и отново имал притеснения от нейна страна.

  С оглед гореизложената фактическа обстановка се  налагата следните правни  изводи:

  1.Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил правното основание на предявения от Ж.Г. иск- чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая  е прекратено наказателното производство поради това, че деянието не представлява престъпление, приравнено на влязла в сила оправдателна присъда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили вреди,са виновни. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било образувано досъдебно производство и ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление, а в последствие нак. производство прекратено поради факта ,че деянието не  представлява престъпление.

  2. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че срещу ищеца е било водено досъдебно производство № 325/2017г. по описа на РУ-Б.Слатина, пр.пр.№ 580/2017г. по описа на РП-Б.Слатина, като на същият е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл.144, ал.З вр.с ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК, 13.03.2019г., което впоследствие е прекратено на основание чл.243,ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК - деянието не представлява престъпление, влязло в законна сила на 24.04.2019г.

Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е станало неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, чрез метода на процесуална принуда. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния случай.Затова на  ищеца  се дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ за репариране претърпените  от него неимуществени вреди  през целия период  от привличането му като обвиняем в досъдебното производство до влизане в сила постановлението за прекратяването му- от 18.01.2018 г до 24.04.2019 г.

 3.Определянето на обезщетението  е по справедливост/арг. от чл. 52 от ЗЗД/. В съд. практика  преценката за справедливост се базира на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление: характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищеца, данните за личността на подсъдимия с оглед това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.

В настоящия казус при определяне обезщетението законосъобразно  БРсъд е приел,че Г. е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане.По време на цялото наказателно производство неоснователно  е изпитвал неудобства, чувствал се унизен, а също така е притеснен и несигурен; накърнени са моралните и нравствените ценности у личността му, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.

Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели Д. Г. и П. М., в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца - бил много притеснен, паднал духом, затворил се в себе си, започнал да не общува в компаниите, с които е имал контакти, дължал се „дръпнато” с клиентите и близките си, загубил съня си. Промяната в психо- емоционалното състояние на ищеца била драстична, тъй като преди повдигане на обвинението срещу него същият бил весел, усмихнат и жизнерадостен човек/виж показанията на св.М./, а след това станал доста затворен в себе си.

От показанията на свидетелите и от приложените по настоящето дело гр.д. № 17325/2017г. на трети брачен състав, гр.д. № 17487/2017г. по ЗЗДН на втори брачен състав по описа на PC-Пловдив е видно, че паралелно с досъдебното наказателно производство се провеждали и гражданските процеси за развод и домашно насилие, по които Ж.Г. също изпитвал негативни душевни и психични състояния от предстоящите решения по гражданските дела.

  От друга страна образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност у всеки човек  и след прекратяването му поради липса  на престъпление е достатъчно основание за  репариране на   обвиняемия за претърпени от това   неимуществени вреди.

  5.Неоснователни са твърденията на РП-Б.Слатина, че Г. с действията си е  създавал предпоставки за удължаване на  времето за разследване на досъдебното производство. Отводите ,които е правел на наблюдаващите прокурори се установява ,че са били основателни след изпращане  делото на  инстанция- Апелативна прокуратура-София.

При гореизложеното   съд. състав приема ,че  БРсъд е постановил правилно и законосъобразно решение. Иска е доказан по основание , а определения размер на търсеното обезщетение  не е завишен , а справедлив.

Поради съвпадение изводите на ВОС с тези на БРСъд решението следва да бъде потвърдено, а жалбата  отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото пред въззивната инстанция на  Ж.Г. се дължат разноските пред въззивната инстанция в размер на 500 лв- адв. възнаграждение, за което е представен договор за правна помощ  и данни ,че сумата е платена в брой.

  Водим от горното съд. състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение№128/08.07.2020 г по гр.д.№ 1322/19 по описа на БРСъд.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Прокуратурата на Република България, с адрес: град ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. В.И. *** със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр.***, сумата от 500 /петстотин лв/  разноски/адв. хонорар/ пред въззивната инстанция.

 

  На осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.

 

 

               Председател:

 

                 Членове:1/           2/