Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр. КК.,
07.05.2019 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с участието на секретаря Красимира
Божакова, като разгледа НАХД № 53 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № **. на Началника на РУП КК., с което на М.И.Б. ***,
на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл.64, ал.1 от Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателя М.И.Б. и е депозирал
жалба срещу него пред съда в законоустановения
7-дневен срок. Моли съда да отмени наказателното постановление поради необоснованост
и недоказаност. Жалбоподателя се явява в съдебно заседание и се представлява от
адв.П.М., която поддържа жалбата и взема същото
отношение, като в пледоарията си релевира факти основаващи искането й за отмяна на
издаденото НП.
Въззиваемата страна – РУП К., редовно
призована не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което и допустима.
Разгледана
от съда е ОСНОВАТЕЛНА.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя П.П. и свидетелите
С.К. и А.С., приложените и приети писмени такива
– писмо /справка/ от РПУ К., копие на писмо от О.С.до РУП К., искане до Кмета
на О.С.от А.К., разпореждане, 3 бр. докладни записки, Заповеди, наказателно
постановление, АУАН, съдът намира за установено следното:
На ... до Кмета на О.С.постъпило
искане /уведомление/ от лицето от А.К. за провеждане на протести от ... до ...
в района на бившата автогарата в гр.Сопот с евентуално блокиране на движението
по пътя С..-К.. Св. К. - Началник група ТП в Р.н.М.К. изготвил план за
специализирана полицейска операция по охрана на обществен ред при провеждането
на протестите.
На
... се провел такъв протест с участието на множество хора. Сред протестиращите
бил и жалбоподателя. Около 12.00 ч. протестиращите се насочили към разклона за
с. М. за да блокират на това място движението по главен път I-6, С.-Б.. За тези действия протестиращите били
подканяни по мегафон, като свидетелите П. и К. не видели кое е лицето говорещо
по уредбата, но св. К. твърди, че е
разпознал гласа на жалбоподателя, а св. П. заявява категорично, че това не е
бил Б.. С цел предотвратяване на блокиране на пътя на ... в 13.30ч. св. П.П., в качеството му на полицейски орган издал и връчил писмено
полицейско разпореждане № .... на Б. да не затваря път от републиканската пътна
мрежа I-6 на кръстовището за с. М.. Въпреки това протестиращите блокирали на
интервали от около 15 минути движението по главния път. След връчване на полицейското
разпореждане Б. присъствал известно време на протеста и си тръгнал. Другите
протестиращи останали на блокираното кръстовище доста време след заминаването
на жалбоподателя.
На
.... в РУП К. свидетеля П.П. съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16 срещу жалбоподателя М.И.Б.
за това, че на ... около 13.30 часа не изпълнил писмено полицейско разпореждане
с рег.№ **., а именно като организатор на протест
да допусне предвожданите от него граждани да блокират път I-6 на кръстовището
за с. М., с което да ограничат правото на свободно придвижване на останалите
граждани, с което е нарушил чл.64, ал.1 от ЗМВР.
В
съставения АУАН са вписани трите имена на нарушителя - М.И.Б., но други данни
за него като възраст, ЕГН и месторабота не са отразени. Посочения адрес също не
е верен, тъй като видно от материалите по делото, включително и от
призоваването на Б.,***, а не с вписания в АУАН адрес гр.С., ул. А.П. №.. Т.е.
освен името практически други данни за лицето в АУАН липсват. В АУАН не е посочено и къде е извършено деянието.
При
съставянето на акта от страна на лицето посочено в него като нарушител са
вписани възражения, като то е заявило, че не е организатор на протеста.
Актът е подписан от посочените в него лица,
като на датата на съставянето му е връчен препис от акта на посоченото като
нарушител лице, както и е направено надлежно уведомяване за правото в три
дневен срок да представи възражения. В законоустановения
три дневен срок пред контролните органи не са били представени възражения от
страна на жалбоподателя.
На
***. е издадено атакуваното НП срещу жалбоподателя в което обстоятелствата по
нарушението били идентично отразени с тези в акта, но вече е посочено къде е
извършено деянието, но отново, както в АУАН освен името на наказаното лице практически
други данни за него липсват.
С
атакуваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя и му е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва
да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност.
Съдът
ползва като обективни и достоверни показанията на разпитаните свидетели.
По
същество на спора: За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита
за доказано. Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и, че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се, при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като
психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина
подобно психично отношение не може да
бъде формирано от ЕТ или ЮЛ.
Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са
издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на
акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно
нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да
установи пред съда, че има извършено административно нарушение такова, каквото
е описано в акта и, че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител.
Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП
е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да
бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на
нарушението /само когато размерът на административното наказание или
имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Карловски районен съд достигна до следните правни
изводи:
С
оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за
тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок, но при така възприетата и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно
поради следните причини:
В
хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
На
първо място в АУАН не е описано къде е извършено нарушението. Както стана вече
дума - производството по установяване на административни нарушения и налагане
на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН
административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52, ал.1
от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в
едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи
произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН
лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт
фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото
като нарушител лице се „повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този
момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му
нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В
този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето
да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна
от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място
на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно
деяние.
В конкретния случай в АУАН не описано мястото на извършване на нарушението, като в НП то вече е посочено, но съда счита, че е налице пропуск, който пречи на жалбоподателя и съда да разберат къде е извършено нарушението. Последното обосновава извода, че става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление. Налице е съществено противоречие между фактическото описание на нарушението в НП и в АУАН /относно мястото на извършване на нарушението и данните на нарушителя/.
На
следващо място съдът счита, че при издаването на НП и АУАН са нарушени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и по конкретно нарушени са разпоредбите относно индивидуализацията на
нарушителя, а именно - според чл.42, т.6 ЗАНН в АУАН се посочва „собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на
нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер“. В
текстът на НП задължително се посочва „собственото, бащиното и фамилното име на
нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер“ (чл.57, ал.1 , т.4 ЗАНН). В случая нито в АУАН, нито в НП /при посочване на лицето на което се
налага наказание/ са посочени ЕГН, дата на раждане или поне възраст на
нарушителя, месторабота и актуален адрес, което е част от задължителното
съдържание на НП и служи за индивидуализация на виновното лице и липсата на
този съществен реквизит е основание за отмяна на НП. Посоченият пропуск е самостоятелно
основание за неговата отмяна.
Горните
нарушения на административно-производствените правила не може да се приемат за
техническа грешка (както е застъпено в докладна записка № ***.). Именно поради
строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания,
регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите разпоредби
на НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка”
и не е предвидил възможност за поправяне й. Несъответствието между АУАН и НП
относно мястото на извършване на нарушението и липса на индивидуализацията на
нарушителя не следва да се приема в случая за техническа грешка. Недопустимо е
в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват
от доказателствата по делото, да се „санират“ подобни
пороци на наказателното постановление, тъй като биха се променили елементи от
обективния състав на нарушението за което наказващия орган е наложил наказание.
Така допуснатите нарушения не биха могли да бъдат „санирани”
и по силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда,
че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната
норма на първо място касае нарушение допуснато при съставяне на АУАН, а не
такова свързано с издаденото НП, какъвто е настоящият случай. На второ място
чл.53, ал.2 от ЗАНН не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй
като подобно разширително тълкуване обезсмисля
съставянето на самия акт и уредената в чл.44, ал.1 от ЗАНН процедура за това.
Така, недопустимо е по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН да се отстранява допуснато
противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на
извършване) и посоченото в НП. Подобно противоречие би могло да се отстрани
единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да не са изтекли сроковете,
регламентирани в чл. 34 от ЗАНН
Следващото
процесуално нарушение е следното: Според чл.6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1
от същия закон деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Не са представени никакви
доказателства от страна на административно-наказващия орган относно вината на
жалбоподателя и въобще дали той е организатор на протеста, а напротив и тримата
разпитани по делото свидетели заявяват, че Б. не е организатор на протеста,
като твърденията им се подкрепят и от писмените доказателства посочени по-горе -
писмо /справка/ от РУП КК., копие на писмо от О.С.до
РУП КК., искане до Кмета на О.С.от А.К.. Нещо повече - в показанията си пред
съда актосъставителя заяви, че жалбоподателя е бил
„на тяхна страна“, т.е. опитвал се е да помогне на полицейските служители
и не подстрекавал
множеството към неподчинение.
Свидетелите
П. и К. са приели, че щом Б. присъства на протеста и проявява активност, то той
е и негов организатор. Отговорността на лицето обаче не може да бъде ангажирана
въз основа на предположения, съмнения и догадки - в случая, че щом Б. присъства
на протеста и проявява активност, то той е и негов организатор, а следва да се
установи дали именно наказаното лице е отговорно за констатираното деяние.
Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни
доказателства, че е извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то от
лицето, сочено като нарушител. Няма как Б. да изпълни издаденото му писмено полицейско разпореждане с рег.№ **., тъй като
не е организатор на протеста.
Не
се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата
страна не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на установената в
наказателното постановление фактическа обстановка. Липсват доказателства
относно приетите в акта фактически констатации, възприети и в обжалваното
наказателно постановление.
Ето защо съдът счита, че в случая не е
доказана вината на жалбоподателят.
Поради
изложеното подробно по-горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление страда от пороци, които налагат отмяната му.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН, КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № **. на Началника на РУП КК., с което на М.И.Б. ***,
на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл.64, ал.1 от Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив по реда на Глава
ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.