Решение по дело №196/2019 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 48
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 27 юли 2019 г.)
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20192210100196
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 48, 21.06.2019 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД   КОТЕЛ, граждански  състав, на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

секретар Савка Панова, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 196 по описа на РС Котел за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

                Молбата е с правно основание чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.25, т.3  от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), като производството се движи по реда на чл.530 и следващите от ГПК. Молителят ДСП Котел моли съда да постанови решение, с което да настани малолетното дете С.Р.Й. в семейството на негова близка – С.С.М., до настъпване на обстоятелства за неговото извеждане. Молителят твърди, че майката на детето трайно го е изоставила, поради което с решение № 6/27.01.2017г, постановено по гражданско дело № 379/2016г. на РС Котел, детето е било настанено в семейството на С.М. за срок от две години. Детето е с неустановен произход откъм баща. С.М. била майка на С. М., който се самоопределял като биологичен баща на детето. Твърди се, че С.М. била „близка“ на детето по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗДет. По време на мярката за закрила, предоставена по силата на съдебното решение, детето било отглеждано в подходяща среда, предоставени му били адекватни за възрастта му условия и грижи, поради което се прави искане детето да бъде настането в същото семейство за срок до настъпване на пълнолетие или до настъпване на причини за промяна или прекратяване на мярката за закрила. Молителят счита, че е застрашено нормалното физическо и психически развитие на детето, което със заповед на Директора на ДСП Котел е настанено в посоченото семейство по административен ред до произнасяне на съда.

В съдебно заседание за молителя не се явява представител.

В съдебно заседание майката на детето Р.Х., конститиурана като заинтересована страна, не оспорва молбата и счита, че С.М. добре се грижи за детето. Заявява, че искала да се грижи за детето, но то не искало да живее с нея. 

Близката на детето С.М., конституирана като заинтересована страна, се явява и моли молбата да бъде уважена, съобразно желанието на детето.

                От доказателствата събрани по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Детето С.Р.Й. е родено на *** ***. Майка на детето е заинтересованата страна Р.Й.Х.. Детето е с неустановен произход откъм баща. Майката Р.Х. и синът на С.М. – С. М., починал през 2018г., допреди четири години са живели на съпружески начала и определят С. М. като биологичният баща на детето. Детето винаги е приемало С. М. като свой баща, а заинтересованата страна С.М. - за своя баба.

Преди около три години майката отишла да работи в град С. В., установила интимна връзка с друг мъж, разделили се със С.М.и отказала да продължава да се грижи за детето.

С решение № 6/27.01.2017г., постановено по гражданско дело № 379/2016г. на РС Котел, детето С. било настанено в семейството на негова близка – С.М., за срок от две години. В решението е прието, че след като детето приема С.М. за своя баба, тя е негова „близка“ по смисъла на ЗЗДет. Прието е, че след като детето било изоставено от майката, започнало да съобщава за суицидни мисли, проявявало аргесия в училище, изоставало в учебния процес. Било насочено за консултация с психолог.

С времето детето преодоляло тревогите, но трудно преживявяло загубата на С. М., когото знаело за свой баща. През януари 2019г. било насочено към психиатър, тъй като проявявало разсеяност в часовете, дължаща се на емоционалното му страдание. Предписано му било медикаментозно лечение. Освен за баща си, детето продължавало да страда и за майката. Изразявало чувство за обреченост, затова че баща му е починал, а майка му го е изоставила.

Майката започнала да търси детето и му предложила да се премести да живее при нея в град Свети влас, но детето отказвало, заради съжителя ù. Поддържали връзка по телефон и интернет. Майката изпращала дребни парични суми на детето, според възможностите си. Идвала и до Котел, за да види детето.

Детето завършва четвърти клас в СОУ „Г. С. Раковски“ в град Котел. Учителите са съобщили на социалния работик, че се справя с учебния материал на ниво около средното. Изслушано в съдебно заседание, детето откровено заяви, че има и слаби оценки, но полага усилия да повиши успеха си. Любимият му предмет била литературата. Обичал да чете книжки, които С.М. му купувала.

Детето се отглежда от С.М. ***, където живее и синът ù със семейството си. Социалният работник е установил жилищни условия на задоволително ниво. Жилището било водоснабдено и електрифицирано. Налични били всички необходими за бита вещи. На детето били предоставени условия, съобразно възрастта и потребностите му.

С.М. е безработна, получава наследствена пенсия в размер на 150.00 лева. Била е включена в Регионална програма за заетост с работодател Община Котел за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. Подпомага се от ДСП Котел със семейни помощи за деца по чл.7, ал.1 от ЗСПД с 40.00 лева на месец.

Към момента на постановяване на решението на 27.01.2017г. С.М. е работела в животновъдна ферма в село Ж., но междувременно собственикът ликвидирал обекта.

Тъй като е прието, че детето С. е дете в риск, със заповед № ЗД/Д-СН-К-002/22.03.2019 г. на Директора на ДСП гр.Котел детето е настанено временно по административен ред в семейството на С.М. до произнасяне на съда.

От така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата е основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Съдът следва да продължи настаняването на детето С. в семейството на С.М., тъй като приема, че това е в негов интерес. ДСП, чрез специално създадения по силата на ЗЗДет. орган – Отдел за закрила на детето, осъществява, съгл. чл.6, т.2 закрилата на детето, която се основава на принципите, залегнали чл.3 от закона, според които закрилата на детето  се изразява в осигуряване по най – добър начин на интересите на детето, зачитане и уважение на личността му, отглеждане в семейна среда и др.

От писмените и гласните доказателства явства, че майката е в невъзможност да отглежда детето, въпреки нейната готовност да се грижи детето, която обаче съдът преценява за голословна и декларативна. Майката разчита изцяло на издръжката на съжителя си, работи през летния сезон като камериерка и няма сигурен доход, местят се от една квартира на друга. Когато детето С. е посещавало майката, не е възприело нейния съжител като близък и го отхвърля. Съжителството между него и детето би довело да силен емоционален дискомфорт у детето С. и би задълбочило психичните му проблеми, породени от това, че родителите му не са до него. Социалните работници от ДСП Поморие са изразили становище, че майката не може да предложи на детето сигурна и стабилна семейна среда за детето С.. Невъзможността на майката да осигури подходящи условия за детето си е факторът, налагащ настаняване на детето извън семейство, което води до извод, че са налице основанията на чл.25 от ЗЗДет.

Съдът приема, че следва да продължи настаняването на детето в семейството на неговата близка С.М., тъй като приема, че е в негов интерес, преценен с оглед разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗЗД, където първостепенно значение се отдава на желанията и чуствата на детето. Детето от години е отглеждано от С.М., която му е осигурила сигурна и безопасна семейна среда, дава му издръжка, макар и скромна, според възможностите, като се старае да задоволи най-жизненоважните му потребности. С.М. заявява готовност да продължи да се грижи за детето.    

 

 

 

 

 

Настаняването на детето в семейството на неговата близка С.М. най–добре би защитило правата му, прогласени в чл.10 – правото за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

С оглед разпоредбата на чл.28, ал.5 от ЗЗДет. съдът следва да определи по-дълъг срок на настаняване, а именно петгодишен срок, тъй като съдът не установи някаква реална перспектива за отпадане на основанията, довели до настаняването на детето извън семейството. Ако такива настъпят междувременно, са налице законовите механизми за прекратяване на настаняването.

                Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                НАСТАНЯВА детето С.Р.Й., ЕГН **********, роден на *** *** от майка Р.Й.Х., ЕГН **********, адрес ***, с неустановен произход откъм баща, в семейството на негова близка – С.С.М., ЕГН **********,***, за срок от пет години.

                РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

                РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в седемдневен от съобщаването му  на молителя и заинтересованите страни, че е изготвено.

                                                              

С Ъ Д И Я :