ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260024
гр. Варна, 25.09..2020г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 378/20г., намира следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КПКОНПИ/, гр. София против
определение № 637/03.08.20г., постановено по гр.д. № 918/19г. на ОС-Добрич, с което производството по делото е спряно
до произнасянето на Съда на
Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение от
02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017г. на Софийския градски съд, по което е
образувано дело С-319/19 на Съда на ЕС /по-нататък СЕС/, на осн. осн. чл. 229,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал. 1, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Счита се, че
определението е неправилно е незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Изложено е, че в случая не е налице нито една от
предвидените в чл. 229 от ГПК хипотези за спиране на делото. Сочи се, че такава
възможност е предвидена само за ВКС съгласно разясненията, дадени с ТР №
8/2013г. на ОСГТК при образувано тълкувателно дело по обуславящ въпрос. Освен
това се сочи, че не е налице и хипотезата на чл. 631, ал. 1 от ГПК, тъй като тя
урежда спиране на делото, по което е отправено преюдициалното запитване, но не
и на други дела. Не се оспорва извода на съда, че съгласно чл. 633 от ГПК
решението на СЕС по преюдициалното запитване ще е задължително за всички съдилища
в Република България, но се поддържа, че понастоящем в процесуалното ни право
липсва изрична правна норма, която да предвижда спиране на висящо гражданско
дело, което е различно от делото, по което е отправено преюдициалното
запитване. Допълва се, че по приложението на ЗОПДНПИ /отм./ е налице
многобройна задължителна практика на ВКС, приложима и по настоящото дело.
Отделно от това се поддържа, че сочената Директива 2014/42/ЕС е неприложима към
настоящото производство, тъй като тя касае единствено конфискацията на
имущество от престъпна дейност в рамките на наказателното производство в
държавите-членки на ЕС. Тази Директива обаче не регулира института на т.нар.
„гражданска конфискация“ и същата не ограничава държавите-членки да прилагат
вече съществуващи закони или приемането на нови такива, с които да се разширява
приложното ѝ поле. Счита се, че ЗОПДНПИ /отм./ и действащия ЗПКОНПИ не
противоречат на цитираната Директива, но я допълват и разширяват нейното
действие.
В предвидения срок не са
депозирани отговори на частната жалба от насрещните страни.
Съдът намира, че подадената
частна жалба е недопустима по следните съображения:
Спирането на производството по
делото на ВОС не е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл. 229,
ал. 1, т. 1-6 от ГПК, а на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед висящото
дело пред СЕС по отправено от друг национален съд преюдициално запитване,
касаещо приложимия по делото материален закон, и с оглед действието на
решението на СЕС по преюдициалното запитване, уредено с нормата на чл. 633 от ГПК.
В този смисъл макар и решението
на СЕС да се постановява по преюдициално запитване по въпроси, които да са от значение за правилното решаване на
конкретен правен спор, същото не е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК. Решението на СЕС обаче ще бъде задължително за всички съдилища в
страната по силата на изричния текст на чл. 633 от ГПК, а тази задължителност
произтича от основните функции на производството по преюдициални запитвания,
предвидено в член 19, параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в
член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: да
гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на
Европейския съюз.
Подчинявайки се на тези цели, в нашия
процесуален закон са предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на
преюдициално запитване и отражението му върху хода на производството, в
частност – неговото спиране до произнасяне на СЕС. Тези разпоредби са специални
по отношение на общия ред за спиране, предвиден в нормата на чл. 229, ал. 1 от ГПК и затова постановеното ТР № 8/07.05.2014 год по тълк.д. № 8/2013 год. на
ОСГТК е неприложимо в случая.
Постановеното определение за
спиране обаче е необжалваемо на осн. чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК - в този
смисъл са Определение № 440/14.10.2019 год по ч.т.д. № 2001/2019 год на ВКС на
РБ, І т.о., Определение № 587 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2019
г., II т. о., ТК, Определение № 259 от 07.07.2020
г. на ВКС по ч. т. д. № 762/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 341 от 14.09.2020
г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2020 г., II т. о., ТК и др. (въпреки, че пък с
други актове на ВКС подобни частни жалби са били разгледани по същество и са
потвърдени определенията за спиране - Определение № 138/21.03.2019 по ч.гр. дело
№ 631/2019 на ВКС, ГК, IV г.о., Определение № 444/11.10.2019 год. по ч.гр.д. №
3621/2019 год. на IV г.о. на ВКС, Определение № 317 от 27.07.2020 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1413/2020 г., IIІ г. о., Определение № 310 от 22.07.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1768/2020 г., IIІ г. о.).
Настоящият състав, приемайки
тълкуването на нормата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, дадено с първата група
определения на ВКС, намира, че частната жалба е недопустима като насочена
против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящото
производство следва да се прекрати като недопустимо.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.ч.гр.д. № 378/20г. на ВАпС като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на КПКОНПИ пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: