Определение по дело №439/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 85/16.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1935/2013 г., КРС е отхвърлил предявения от С. Ю. М от с. Г., община К., със съдебен адрес гр. К., ул. „Г. К” № 7, А. Р. Р. против З. С Ф. от с. Г., община К. № 9, със съдебен адрес гр. К., ул. „Б” № 23 вх. А . 1 ап. 1, А. Д. Г., иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 14950 лв., представляваща стойността на извършени разходи за строително- ремонтни работи в чужд имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2013 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. С решението са присъдени разноски в полза на З. С Ф. в размер на 700 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката С. Ю. М, която чрез пълномощника си А. Р. Р. го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се в жалбата, че съображенията на съда за отхвърляне на иска поради изтекла погасителна давност не следвало да бъдат споделени, тъй като макар че ищцата е била държател, а не владелец на имота, след като е извършила подобрения в него, давността започвала да тече от момента на прекъсване на владението й върху подобренията, т. е. от момента на напускане на имота от нея. Противният извод би довел до неоснователното обогатяване на недобросъвестния подобрител, респ. на държателя на имота. Това било така, тъй като, за да не изтече давността, подобрителят щял да бъде длъжен да заведе иска за заплащане стойността на подобренията в срок от 5 години от тяхното извършване или още докато държи имота. Посочена е съдебна практика- Решение № 74/04.10.2012 г. по ВГД № 197/2012 г. на Апелативен съд- Б. Искането е решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважи предявеният иск като се съобрази заключението на вещото лице. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбодателката не се явява и не се представлява.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание пълномощникът на ответника по жалбата А. Д. Г. оспорва въззивната жалба и моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно, нестрадащо от пороци.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че в продължение на повече от 20 години живеела в къща с дворно място в с. Г., община К. № 9. Когато влязла да живее през 1989 г., къщата била в лошо състояние и непригодна за нормален живот, което наложило да направи в нея и двора значителни ремонти и подобрения. Твърди, че след приключване на заведено от ответника дело за собственост, той бил въведен от съдебен изпълнител в присъдения му имот, а ищцата останала без жилище и заживяла при роднини. При освобождаването на имота от ищцата, ответникът в присъствието на ЧСИ, адвокати и други лица видял подобренията в имота и обещал да ги заплати, но и до момента не изпълнил обещанието си, въпреки няколкото покани, отправени към него. В процесния имот, който сега бил във владение на ответника, ищцата извършила в периода 1989- 2008 г. ремонти, СМР и подобрения на обща стойност 14950 лв., подробно описани в исковата молба. Твърди, че ответникът няколко пъти идвал в къщата до 2009 г., виждал подобренията и ги одобрявал без възражения. Счита, че ответникът се обогатил с паричния израз на стойността на подобренията за сметка на нейното обедняване. Искането е ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 14950 лв., представляваща стойността на извършените от нея подобрения в процесния имот, ведно със законната лихва до окончателното плащане на цялата сума.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК депозирал писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че е собственик на процесния имот по наследство и давностно владение. През 1989 г. се установил да живее със семейството си преимуществено в Р. Турция, оставяйки къщата и двора на свой родственик- тогавашния кмет на с. С. и с. Г., за да наглежда имота. След 1989 г. многократно, почти ежегодно идвали от Р.Турция членове на семейството му в с. Г. и с негово съгласие живели по време на посещението им в къщата му. През 1996 г.- 1997 г. бившият кмет на с. С., настанил временно в къщата ищцата с децата й, която била в тежко материално затруднение и нямало къде да живее. Без знанието и съгласието на ответника, същата през м. декември 2005 г. се снабдила с нотариален акт по давност № 57, д. № 1457/2005 г. След като това обстоятелство станало известно на ответника и след отказа на ищцата доброволно да освободи имота му, той предявил ревандикационен иск, по който било образувано гр. д. № 40/2011 г. по описа на КРС, приключило с влязло в законна сила решение, с което съдът уважил иска и отменил нотариалния акт, като оставил без разглеждане възражението за подобрения и право на задържане на имота, предявени от ищцата. В производството по гр. д. № 40/2011 г. на КРС, ищцата заявила, че през 2003 г. изпратила майка си в Турция да предложи на ответника и съпругата му от нейно име, да закупи имота, но ответникът отказал и се противопоставил на извършването на каквито и да е било строително- ремонтни работи в собствения му имот. През м. декември 2005 г. непосредствено преди да се снабди с нотариален акт, ищцата декларирала имота като свой, при което упражняваната от нея фактическа власт върху процесния имот, до края на 2005 г. се изразявала в обикновеното държане, без намерение за своене. Ищцата не придобила качеството на добросъвестен владелец, изобщо не била владелец до 2005 г., а била държател на имота. През 2007 г. ответникът посетил процесния имот и установил, че въпреки незнанието и несъгласието му, били извършени описаните в отговора ремонтни работи. Ответникът твърди, че същата година поканил ищцата да напусне имота му, като й предложил да й заплати извършените ремонти на жилищната сграда, но тя отказала направеното предложение, което станало причина за образуваното гр. д. № 40/2011 г. на КРС. Отрича при извършвания въвод във владение да е обещавал да заплати на ищцата суми за подобрения. Твърди, че ремонтни работи след 2007 г. от ищцата не били извършвани, поради което прави възражение, че предявеният иск за заплащане на подобрения, е погасен по давност.

От фактическа страна се установява следното:

С доклада по делото съдът признал за безспорно установено обстоятелството, че в имота на ответника били извършени следните ремонтни работи: външна мазилка на къщата, подмяна на съществуващите 4 бр. прозорци на къщата с ПВЦ дограма и частичен ремонт на покрива, изразяващ се в подмяна на част от счупените керемиди, както и, че външната варова замазка, е извършена върху три от стените на къщата.

Установява се по делото, че с влязло в сила на 19.07.2012 г. решение, постановено по гр. д. № 40/2011 г. по описа на КРС, ищцата в настоящото производство била осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на ответника З. С. Ф. на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Г., К. област, с площ от 540 кв.м, ведно с построените в имота масивна едноетажна сграда, със застроена площ от 56 кв.м, състояща се от две стаи и коридор на етажа, пристройка към нея- лятна кухня със застроена площ от 34.40 кв.м, състояща се от две стаи и баня и стопанска постройка със застроена площ от 23 кв.м и бил отменен н. акт № **, том VІІІ, рег. № 11475, дело № 1457 от 14.12.2005 г., с който С. Ю. М била призната за собственик по давност на същия недвижим имот.

На основание чл. 176 от ГПК ищцата е отговорила в съдебно заседание, че изпратила майка си в Турция, за да попита ответника дали ще дойде в България. Майка й обяснила на ответника, че искат да правят баня и тоалетна, и той отговорил да правят каквото искат. След това майката на ищцата и самата ищца разговаряли с ответника и за други ремонтни дейности, които искали да направят и той се съгласил. През 2005 г. провела и телефонен разговор с ответника, в който му заявила, че иска да се снабди с документ за собственост за къщата и той да й я продаде, но той не дошъл.

Разпитаната по делото свидетелка Х. Х. твърди, че от 1989 г., през което време ответникът бил в Турция, до преди две години ищцата живяла в неговата къща, за която ключове й дал бившия кмет, за да живее в къщата. Свидетелката описва подробно извършените от ищцата ремонтни работи в имота, които започнали от около 2000 г. Свидетелят А. Х. установява, че от покойния кмет знаел, че през 1989 г. по молба на ищцата я настанил в жилището на ответника, а през 2005 г. имотът бил актуван от нея по давностно владение. Ответникът заминал за Турция през 1989 г. и се върнал през 2007 г. да си смени лична карта. През това време в къщата живяла ищцата и извършила подобрения на покривната конструкция на самия имот- подменила керемиди, летви, греди, черна хартия, измазала къщата отвън и отвътре, сменила дограмата, врати, сложила плоча на пода и др. Всичко това било извършено през 2003- 2004 г. докато напусне жилището.

Според показанията на св. Ф. Е. ответникът го ангажирал да направи ремонт на къщата, преди той да влезе отново да живее в нея. Свидетелят извършил оглед и видял, че по тавана имало кръпки и трябвало да се направи покрива. През 2012 г. преди да започне ремонта, къщата не била в състояние за живеене- имало мухъл, влага, изкъртени части в старата част от къщата- стенÞте били изкъртени, пропукани, имало паднали тавани. Свидетелят подробно обяснява извършените от него ремонтни работи. Обяснява и това, че преди 2012 г. в къщата живеела ищцата, която направила нови стаи, баня с тоалетна, а на старата къща направила външна мазилка на трите страни, беседка- навес, на прозорците направила ПВЦ дограма. Твърди и това, че през 2012 г. нямало засадени дръвчета, имало диворастящи праскови, бадеми, сливи- джанки, около 10- 15 бр. дръвчета, но в момента нямало нищо.

Св. Ф. А. твърди, че при въвода във владение на ответника през 2012 г., било установено, че ищцата построила навес, тоалетна и баня, имало и една стая, отпред имало навес- наполовина построен с тухла, без прозорци, беседка; къщата била необзаведена, само остъклена; имало нова дограма- алуминий или ПВЦ; външна мазилка имало направена на старата къща на трите й страни. Твърди, че ответникът не бил давал съгласие за новите постройки и споделял, че не иска да отстъпва къщата, както и не бил съгласен ищцата да прави ремонти. След въвода на ответника в имота, той пооправил оградата, извършил ремонт, варосване, сменил керемиди, сменил вратите. В двора имало няколко плодни дръвчета, но били негодни, били изсъхнали и нямали плодове, имало и един орех.

От назначената по делото съдебно- техническа експертиза, която не се оспорва от страните и се приема от съда се установява, че пазарната стойност на подобренията в имота към момента на извършването й, възлиза на 1290.81 лв.; увеличената стойност на имота в резултат на тези подобрения възлиза на 1290.81 лв., а пазарната стойност на пристройка- баня и пристройка- навес към основната сграда /къща/ в имота, включваща всички СМР, претендирани в исковата молба, възлиза на 3766.22 лв. Тази сума включва всички СМР, изпълнени на обект пристройка- баня и пристройка- навес към основната сграда /къща/ в имота. Според заключението, за допълнително изградените от ищцата пристройки- баня и навес няма представени одобрени инвестиционни проекти и издадени строителни книжа. Установено е частично извършване на ремонтни дейности в процесния имот, но не в претендираните видове, обем, количества и периоди, както и извършване на ремонтни дейности в имота след въвода на ответника през 2012 г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:

Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да бъде уважен този иск, следва да е налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването. По делото е безспорно установено, че за периода 1989 г.- 2005 г. ищцата е живяла в процесния имот без намерение да го свои и със съзнанието, че живее в имот на ответника. Това се потвърждава, както от обстоятелство, че майката на ищцата по нейна поръка през 2003 г. е разговаряла с ответника, за да иска съгласие да се извърши ремонт на къщата на ответника, така и от факта на проведен разговор през 2005 г. между страните с искане ответникът да прехвърли собствеността върху къщата си на ищцата. Или, следва извода, че до 14.12.2005 г., датата на която бил издаден нотариален акт за собственост по давностно владение на името на ищцата за процесния имот, впоследствие отменен с влязло в сила съдебно решение, ищцата е държала имота за другиго и не е упражнявала владение върху него. Установено е по делото, че по време на държането на имота, в него били изпълнени от ищцата строително- ремонтни дейности, въпреки изричното противопоставяне на ответника за извършването им в собствения му имот, както и за прехвърляне на собствеността. От свидетелските показания не се установява подобренията в имота да са били извършени след 2005 г. Така, св. Х. Х. твърди, че ремонтните дейности започнали през 2000 г., а св. А. Х.- че те били извършени в периода 2003- 2005 г., докато напусне жилището, без да уточнява вида на съответните дейности и времето на извършването им. Установява се по делото и това, че при въвода във владение на ответника в процесния имот през 2012 г., той също направил ремонт на къщата.

Както вече се посочи, от заключението по назначената по делото съдебно- техническа експертизасе установява, че за изградените баня, тоалетна и беседка с тухлени стени, няма одобрени инвестиционни проекти и няма издадени строителни книжа, поради което същите представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Установено е също, че ремонтните дейности, посочени в т. 2, 3, 4, 5, 6 и 10 касаят новоизградените незаконни пристройки.В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика е последователна, че собственикът не е длъжен да плаща подобрения, които са незаконен строеж и които ще бъдат премахнати, както в случая е заявил ответникът. Що се касае до претенцията по т. 11- 50 бр. овощни дръвчета, следва да се посочи, че по делото не е установен техния брой, година на засаждане и вид на дръвчетата, и като такава е недоказана.

Или, налице е хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, при която ответникът се е обогатил с извършените в имота подобрения. За извършителя на подобренията е налице възможност да иска връщане на онова, с което се е обогатил ответника до размера на обедняването, в случая 1290.81 лв. Ответникът по делото обаче е направил възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай вземането на ищцата е станало изискуемо от деня на обедняването, респ. обогатяването като съдебната практика е последователна, че когато подобренията в чуждия имот са били извършени от държател, както е в случая, погасителната давност започва да тече от момента на извършването им. Съдът приема, че претенцията на ищцата е погасена по давност и като такава следва да се отхвърли, тъй като е установено по делото, че подобренията в имота са били извършени от нея преди повече от пет години преди датата на предявяване на иска на 11.12.2013 г., още повече, че и самата тя в исковата молба твърди, че извършила в процесния имот ремонти, СМР и подобрения в периода 1989- 2008 г. В посочения смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 912 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2008 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е прието, че началният момент на погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения, започва да тече от момента на извършването им, а не от по- късен момент. За тях не са приложими разпоредбите на чл. 72 ЗС или чл. 74 ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС. Поради това, доводите във въззивната жалба на С. М са несъстоятелни.

Като е направил същите изводи и е отхвърлил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди. И тъй като тази инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението.

При този изход на делото разноски за жалбодателката не се следват, каквито впрочем няма направени в настоящото производство, а ответникът по жалбата не претендира такива.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/16.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1935/2013 г. по описа на КРС.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/