Р Е Ш Е Н И Е
№100/24.07.2019 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, търговски
състав, на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание,
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№285 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба
на П.И.П., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв.
Р. М., (САК) срещу „З.К.
Л.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н „Л.“, бул.„Ч.В.“ № ****.
Претенцията с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е да
се осъди ответната страна да заплати застрахователно обезщетение в общ размер
на 200 276,90 лв.; от които 200 000 лв. - за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, в резултат на получени травматични увреждания при ПТП
от **** г., ведно със законната лихва, считано
от датата произшествието до окончателното й изплащане; и 276,90 лв. - за
претърпени имуществени вреди -
разходи и лечение, извършени във връзка с получените телесни увреждания при ПТП
от **** г., ведно със законната лихва, считано
от датата на произшествието до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди
следното:
На **** г., движейки се по път ***, посока *** на път ***,
К.Н., като водач на л.а. „*****“ с peг. № ****, в км. *****
м., предприел маневра изпреварване и нарушил законовото изискване да не създава
опасност или пречка за ППС, движещи се в лентата за насрещно движение,
вследствие на което при прибиране обратно в лентата си на движение пред
изпреварваното МПС, се блъснал със задната част на автомобила си в предната
част на л.а. „****“, с peг. № *****, управляван
от П.П., и така реализирал ПТП.
За ПТП бил съставен констативен протокол от *** г., а
образуваното в тази връзка НАХД №*** г. по описа на **** приключило с Решение №
*** г., влязло в сила на *** г.
Твърди се, че при инцидента ищецът П.П.
пострадал тежко. Същия бил приет по
спешност в „МБАЛ – П.“ АД с диагноза контузио торакоабдоминалис; фрактура етерни; фрактура на дясна
патела и фрактура на IV-та метакарпална кост вляво;
травма на други интраабдоминални органи. Била му
извършена гипсова имобилизация на дясна колянна става и лява карпална област.
След проведена медикаментозна терапия бил изписан на **** г. с насоки за
консултация с гръден хирург.
След като оплакванията на ищеца и силните болки в
гръдната област се засилили на ***** г., същият постъпил по спешност в УМБАЛ „С.
Г.“ – П., където се установило, че при ПТП е получил и закрито счупване на
гръдна кост. Оставен бил за лечение във ******* клиника на болницата, където
била проведена консервативна терапия за преодоляване на болковия
синдром. Оттам бил изписан на ***** г. с подобрение и насоки за проследяване на
състоянието.
На **** г. бил прегледан от съдебен лекар, който
констатирал: контузия на гърдите и корема на ищеца; счупване на гръдната кост; счупване на дясно колянно
капаче; счупване на IV метакарпална кост на лявата
ръка и кръвонасядания по тялото; второто и третото от
които състояния причинили трайно затрудняване на движенията на снагата му по
смисъла на чл. 129 НК.
Оплакванията от получените при инцидента увреждания
продължили и в следващите месеци, през които пострадалият извършил консултация
с ортопед-травматолог, направил допълнителни изследвания и приемал медикаменти.
Твърди, че въпреки гипсовата имобилицация и лечение
на десния крак травмата в областта на коляното продължавала да му създава дискомфорт и болка. След пореден преглед, изследване с ЯМР
и извършена магнитно-резонансна томография се установило наличие на данни за лезия на медиалния мениск и лезия на медиалния колатерален лигамент; непълни лезии в
латералния мениск, на кръстосаните връзки - всички
дължащи се на начеваща гонартроза.
За проведеното лечение ищецът заплатил сума в общ
размер на 276,90 лв., от които: 36,95 лв. за медикаменти - капсули, гел, ампули, сашети; 17,40 лв. за
потребителски такси; 36,55 лв. за медикаменти-капсули и 186,00 лв. за
медицински транспорт от гр. П. до гр. П.
Твърди се, че още преди инцидента ищецът страдал от
артериална хипертония, но в следствие на инцидента започнал да изпитва болки в
областта на стернума, дължащи се на хипертонично
сърце, без сърдечна недостатъчност. Въпреки това изживеният стрес рефлектирал
върху това заболяване и направил пострадалия уязвим за последващи
усложнения, като се наложило предприемането на по-сериозна медикаментозна
терапия. От своя страна пък травмата на гръдната кост предизвиквала задъхване и
лесна уморяемост при обичайна физическа активност.
Твърди се, че поради придобита бъбречна киста, която
увеличава размерите си, още преди произшествието ищецът бил подложен на лапароскопска кистектомия на
левия ********, поради което и за да се възстанови му били дадени препоръки от
специалист за спазване на ХДР и такива за шофиране без предпазен колан.
Изложени са твърдения, че инцидентът причинил на ищеца
множество болки страдания. С големи усилия се придвижвал самостоятелно поради
травмата на крака, която впоследствие станала причина за развитието и на гонартроза. Поради дискомфорта и
страданията при ходене освен това силно ограничил социалните си контакти. Все
още изпитвал силни болки в областта на травмите, а в резултат на ПТП, настъпили
промени и в емоционалното му състояние, станал е раздразнителен, с честа смяна
на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, страдал от занижено самочувствие, породено от причинения външен дефект,
изразяващ се в промяна на походката и
накуцване.
Твърди се, че към датата на инцидента лекия автомобил
„****“,
peг. № **** имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответния застраховател съгласно полица № ******, с валидност от
**** г. до ***** г.
Ищецът отправил претенцията си по реда на чл. 380,
ал.1 от КЗ с молба вх. № ****** г., съдържаща искане да бъде определено и
изплатено дължимото му се обезщетение, но въпреки това в законоустановения
срок, застрахователят не е определил, нито изплатил такова, което пораждало
правния интерес от предявяването на претенцията по реда на чл. 432, ал.1 КЗ.
В отговора си З.К.Л.И. АД, чрез пълномощника адв. В.Д., оспорва основанието и размера на исковете поради
следните възражения:
За съпричиняване на
вредоносния резултат поради нарушения на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, предвид непоставянето на обезопасителен
колан от страна на ищеца. Твърди се, че поведението му допринесло за
настъпилите вредни последици, защото при ПТП същият се е ударил във волана и
таблото на купето и изпаднал от собствения си автомобил. В този смисъл се оспорва
твърдението, че към момента на ПТП ищецът е имал лекарско предписание да шофира
без поставен предпазен колан.
Прави се възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат и поради предходни заболявания и операции на ищеца,
които допринесли в голяма степен за претендираните
неимуществени вреди, тъй като в резултат на тях той търпял болки и неудобства
по-големи от нормалните, а същите допринесли за настъпване на процесиите
наранявания и забавили значително процеса на възстановяването му. Аргументира
се тезата, че от ***** възраст ищецът имал високи стойности на артериално кръвно
налягане, високообемна бъбречна киста, което налагало
лечение и операция. Поддържа се, че в резултат на заболяванията си той страдал
от болка и дискомфорт в травмираните области.
Възразява се по размера на неимуществените вреди,
които били прекомерни и не отговаряли на критериите по чл. 52 ЗЗД.
Излага се становище за частична основателност на иска, водещо до съразмерно разпределение и на отговорността
за разноските по делото.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна
искова молба от ищеца се оспорват изцяло всички възражения, направени с
писмения отговор, в т.ч. тези за съпричиняване поради
това, че ищецът пътувал без поставен обезопасителен
колан и поради изтъкнатите предходни заболявания и операции като се излагат
подробни съображения в този смисъл.
В допълнителния отговор ответникът не навежда нови
доводи и възражения, различни от първоначално въведените. В представената
писмена защита в хода по същество, застрахователната компания чрез процесуалния
си представител не оспорва иска по основание, а по размер, като твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е крайно
завишено още повече при доказано съпричиняване от
страна на ищеца. Развиват се подробни съображения в този смисъл.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
Не се спори между страните
в процеса, че на ***** г., движейки се по път І****, посока **** на път ***, К.Н.,
като водач на л.а. „****“ с peг. № *****, в км. ***** м.,
предприел маневра изпреварване и нарушил законовото изискване да не създава
опасност или пречка за ППС, движещи се в лентата за насрещно движение,
вследствие на което при прибиране обратно в лентата си на движение пред
изпреварваното МПС, се блъснал със задната част на автомобила си в предната
част на л.а. „****“, с peг. № ****, управляван от П.П., и така реализирал ПТП. За това е съставен констативен
протокол от **** г., а образуваното в тази връзка НАХД №*** г. по описа на ****
приключило с Решение № **** г., влязло в сила на **** г., с което К.Н. е
признат за виновен, но на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. В тази част съдебният акт
на наказателния съд е задължителен за настоящата инстанция съгласно чл.300 ГПК.
Относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение страните не спорят в процеса и затова
съдът приема за безспорно, че описаните вредоносни последици на престъплението
са настъпили при действието на договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, обективиран в полица № *****, с валидност от *** г. до **** г.
Относно механизма за
настъпване на ПТП, както и с оглед направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника, е приета съдебна автотехническа експертиза, заключението на която съдът
изцяло кредитира, тъй като същата не е оспорена от страните и кореспондира
изцяло с доказателствения материал по делото.
Установява се от същата, както и от обясненията на вещото лице Ф., дадени в
съдебно заседание на **** г., че при удара е активирана въздушната възглавница
на автомобила, като ищецът П. не е изпаднал от купето. Безспорно е, обаче, че
същият е управлявал автомобила без поставен предпазен колан, въпреки че такъв е
имало. Пак от обясненията на вещото лице се установява, че няма връзка между
предпазния колан и въздушната възглавница, които се задействат на самостоятелно
основание при удар. Относно обстоятелството, че ищецът е бил без предпазен
колан. Вещото лице инж. Ф. стига до този извод въз основа на описано сърцевидно
напукване в горния ъгъл на предното стъкло, което се получава в резултат на
удар от тялото на водача на МПС, като отбелязва, че стъклото е спукано отвътре
навън, съобразявайки установеното от съдебно-медицинската експертиза. Според
инж. Ф. вероятният удар е нанесен с ръка и то конкретно лявата ръка, върху
която са настъпили и травми. Отделно от това от значение за този му извод е и
получената гръдна травма, както и травмата на капачката на крака. В случай, че
е поставен правилно предпазният колан посочените травми не биха били получени,
тъй като тялото би останало стационарно към седалката, без да бъде изместено
напред и нагоре, респективно не би се стигнало до посочените наранявания.
За установяване на
характера и степента на получените увреждания от ищеца, както и извършените от
него разходи за лечение, по делото е приета съдебно-медицинска експертиза,
която като неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения
материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата се установява, че след
настъпване на ПТП-то ищецът е бил транспортиран до МБАЛ – П. АД и приет с
оплакване за болка в гръдния кош, дясното коляно и лявата ръка, ограничена
подвижност на засегнатите части. В резултат на извършени различни прегледи и
изследвания е поставена следната диагноза: Контузия на гръден кош и корем,
счупване на гръдна кост с малък плеврален излив в ляво, счупване на колянното
капаче на десния крак и счупване на IV-та дланна
кост на лявата ръка. При проведеното лечение е извършена гипсова имобилизация на десен долен крайник и лява ръка, както и
медикаментозна терапия с обезболяващи. На **** г. ищецът е изписан и насочен
към гръдна хирургия. Постъпва във **** на УМБАЛ „С. Г.“ АД – гр. П., където е
проведена консервативна терапия за преодоляване на болковия
синдром, съпътстващ счупването на гръдната кост. След провеждане на лечението с
препоръки за проследяване на състоянието, е изписан.
На ***** г. П.П. е освидетелстван от съдебен лекар и му е издадено съдебно-медицинско
удостоверение, като са установени: контузия на гърдите и корема; счупване на
гръдна кост; счупване на дясното колянно капаче;
счупване на 4-та метакарпална кост на лявата ръка и кръвонасядания по тялото.
Според експерта д-р М.
счупването на гръдната кост е причинило на пострадалия трайно затрудняване на
движението на снагата за период 2-3 месеца от датата на травмата. Последната се
характеризира с особено интензивен болков синдром при
движение, дишане, завъртане и кашляне в първите 15-20 дни. Тези усещания
изискват приложението на обезболяващи средства, като в случая за кратко време
са ползвани и опоидни аналгетици.
След отминаване на посочения период болките като интензитет намалят, но при
промяна на времето, физическа активност и други е възможна проява на
симптоматиката отново.
Счупването на дясното колянно капаче е довело до трайно затрудняване движението
на десния долен крайник, но тъй като липсват размествания, поставената гипсова имобилизация е била за период от 45 дни и след свалянето
ѝ - от последваща рехабилитация. Според д-р М.
тази травма е в резултат на директен удар на капачето в бордното табло на
автомобила, управляван от ищеца. Въпреки поставената гипсова имобилизация след свалянето ѝ движението в ставата са
били ограничени и болезнени с променена походка, което наложило последващи изследвания, при които се установило, че е
налице вътреставна увреда:
Данни за лезия на медиалния мениск
и лезия на медиални колатерален
лигамент, непълни лезии в
латералния мениск, на кръстосаните връзки и горнартроза. Всички посочените травми, освен горнартрозата, са в резултат на ПТП-то, тъй като при удара
е предизвикано огъване на коляното навътре, привеждайки го във валбус, което е било етап в механогенезата
на травмата. Същите са довели до предна нестабилност на ставата и са били
лекувани, но поради късното им диагностициране не е
проведено ранно оперативно лечение, а консервативно медикаментозно такова и
физиотерапия. Последната е проведена в два курса по 10 дни, което според
експерта д-р М. е крайно недостатъчно при такъв вид увреда
и към настоящия момент при ищеца е налице болезненост при движение и променена
походка, както и лека хипотрофия на четириглавия бедрен мускул, като движенията в ставата не са
възстановени в пълен обем, за да се постигне това е необходимо продължаване на
физиотерапията и евентуално оперативно лечение, което ще бъде
пластично-реконструктивно. Следва, обаче, да се има предвид, че дори и при
провеждане на пълен комплекс от процедури, при тази стара менисково-връзкова
увреда на коляното не може да се гарантира пълно
функционално възстановяване. Относно гонартрозата,
експертът дава заключение, че състоянието е предшествало травмата, без да е
налице връзка помежду им.
Счупването на 4-тата дланна кост на лявата ръка е причинило временно
разстройство за здравето, неопасно за живота за период 25-28 дни, като е
завършило с консолидация на костта и пълно възстановяване на движението на
ръката.
Кръвонасяданията по гърдите също са
причинили болки и страдания, но за период от около 10 дни. Д-р М. е
категоричен, че всички описани дотук травми са получени вътре в купето на
автомобила.
Пак от съдебно-медицинската
експертиза се установява, че ищецът П. преди настъпване на ПТП-то е боледувал
от артериална хипертония, което заболяване е датирано от неговата ******
възраст. Същото е лекувано и контролирано системно и няма отношение към
настъпването и оздравителния процес при травматичните увреждания. Отделно от
това, ищецът е страдал от придобита киста на *** ****, която била проследявана
през годините до превръщането ѝ във високо обемна такава. През месец *****
г. е извършена лапароскопска хистектопия
на ******, като след операцията е установено, че **** функция е съхранена, а
оздравителният процес е завършил. Заключението на д-р М. е, че и това заболяване
няма отношение към оздравителния процес на травматичните увреждания.
Пак от съдебно-медицинската
експертиза, както и от обясненията на д-р М. в съдебно заседание се установява,
че разходите за лечение, извършени във връзка с получените увреждания са в
размер на 276.70 лв.
Относно твърдените болки и
страдания, изпитани от ищеца, по делото са събрани гласни доказателства –
свидетелите П. М. и И.Ч., и двамата без родствени връзки с ищеца П..
Показанията на свидетелите кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, не са противоречиви помежду си, затова съдът ги кредитира
изцяло. И двамата свидетели са категорични, че непосредствено след ПТП-то
ищецът е изпитвал много силни болки най-вече в гръдната област, но също така и
от фрактурата на крака. През периода на пребиваването в болницата, а и дълго
след това тези болки не са отшумявали и той се е оплаквал. През периода на болничното
лечение същият се е нуждаел от грижи и за това през целия болничен престой с
него е била съпругата му. След прибирането му вкъщи, същият отново не е могъл
да полага ежедневните си грижи за поддържане на хигиена, както и тези, свързани
с домакинството. Това било причина същият да бъде изключително много изнервен и
депресиран, още повече, че след сваляне на гипса на крака той не е могъл да се
придвижва безпроблемно, още повече пък да изкачва стълби. Това се отразило
както на отношенията му с най-близките хора от семейния кръг, така и с роднини
и приятели. И към момента ищецът не може да извършва сам дейности, за които се
изисква по-голяма физическа сила, тъй като натоварванията са противопоказни.
Всичко това е довело до чувство на неудобство за това, че не може сам да се
справя с елементарни дейности, изискващи физическа работа. От показанията на
свидетеля М., който описва подробно непримиримостта на ищеца към състоянието му
на неподвижност и безпомощност, се установява, че именно заради това ищецът е
взел решение и сам е свалил гипса си 15 дни преди определената от лекарите
дата. В последствие и двамата свидетели установяват, че ищецът е посещавал
курсове по физиотерапия, но въпреки и това и към момента функциите на крака му
не са възстановени изцяло, трудно подвижен е и се оплаква от болки както в
крака, така и в ребрата.
Няма спор между страните в
процеса, че ищецът е предявил писмено застрахователно претенция за заплащане на
дължимите му се обезщетения, но ответната застрахователна компания не е
изплатила такова в законоустановения срок.
При така установеното по
делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Правното основание на
предявеният иск против „З.К.Л.И.“ АД С. е чл.432 ал.1 от КЗ и същият е
процесуално допустим като предявен от надлежни страни, при наличие на правен
интерес за същите.
Искът е основателен предвид
наличието на материалноправните предпоставки за това.
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за увреденото лице да
претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
вследствие на деликт направо от застрахователя при
наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответното
застрахователно дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ предвид
отправената към застрахователя писмена застрахователна претенция от ищеца, по
която ЗК ЛЕВ ИНС АД не се е произнесла.
Съобразно горното съдът
съобрази, че с Решение № **** г., влязло в сила на * г., К.Н. е признат за
виновен за това, че е предизвикал процесното ПТП и по
непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда, поради което и на
основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание. Влязлото в сила решение на наказателния съд
е задължително за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието съгласно разпоредбите на чл.413 ал.2 от НПК и чл.300
от ГПК. Следователно е установено по един несъмнен начин извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност,
авторството на К.Н. и неговата вина.
С пълно и пряко доказване
ищците доказаха и наличието на останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане про смисъла на чл.45 от ЗЗД -
настъпилите за тях болки и страдания от причинените им вреди, техния характер,
степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Поради изложеното и с оглед
валидно сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответната
„З.К.Л.И.“ АД С., съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на последната.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от ищците неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания, от една страна, и
доколко е налице и в каква степен съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца т.е. наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД, поради наведените в този смисъл възражения от ответното застрахователно
дружество за нарушение от страна на пострадалия на разпоредбата на чл.137аот ЗДвП – управлявал е МПС без поставен предпазен колан. Наред с това същият е
страдал от заболяване – гонартроза, което не е
предизвикано от травмата на коляното, но било допринесло за настъпили
усложнения и бъдещи такива.
На първо място за да
определи справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази
задължителните указания дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС, съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
В този смисъл от приетото
за установено от фактическа страна получените от ищеца при процесното
ПТП травматични увреждания са: контузия на гърдите и корема; счупване на гръдна
кост; счупване на дясното колянно капаче; счупване на
4-та метакарпална кост на лявата ръка и кръвонасядания по тялото. Съобразявайки установеното в
процеса относно характера на травмите - две от тях представляващи средна
телесна повреда, третата – временно разстройство на здравето по см. на чл.130
ал.1 от НК, а четвъртата болка и страдание по см.на чл.130 ал.2 от НК,
продължителността на лечението им, периода, през който са търпени болки и
техният интензитет, както и настъпилите допълнителни усложения
съдът прима, че справедливият размер на застрахователното обезщетение е общо 50 000
лева. Този извод е съобразен и с установеното в процеса относно вида и
интензитета на болките при различните травми, както и изпитваният физически и
душевен дискомфорт продължителен период от време от
ищеца. Наред с това взе предвид и обстоятелството, че ищецът не е проявил
достатъчно грижи при провеждането на лечението си, като сам е свалил гипсовата имобилизация на десния долен крайник 15 дни преди
приключване на определения от лекарите лечебен период и не е провел необходимия
брой рехабилитационни процедури. От значение при
определяне размера на обезщетението в случая е и настъпилото в последствие
усложнение при лечението на травмата на крака – късно откриване на менисково-връзкова увреда на
коляното, която налага и бъдещо пластично – реконструктивно лечение. Наред с
това съдът приема за безспорно доказани търпените от ищеца през
възстановителния период интензивни болки в резултат на гръдната травма, както и
обстоятелството, че ще изпитва физически дискомфорт
от нея и за в бъдеще. Останалите травми са отшумели като лечението е приключило
с пълно оздравяване.
Относно гонартрозата,
експертът дава заключение, че състоянието е предшествало травмата, без да е
налице връзка помежду им и затова съдът приема за недоказани доводите на ищеца,
че травмата на десния крак е допринесла за появата на това заболяване. Без
причинна връзка за травмите са и останалите твърдени от ищеца заболявания – артериална
хипертония и киста на *******. Не се
събраха и доказателства последното заболяванията на ищеца да е наложило
предписание от лекар за непоставяне на предпазен колан при шофиране.
Последното обстоятелство е
от съществено значение предвид безспорно установеното в процеса, че ищеца е
управлявал автомобила си при настъпването на ПТП-то в нарушение разпоредбата на
чл.137а от ЗДвП. В този смисъл съдът приема, че са налице условията на чл.51
ал.2 от ЗЗД като е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, което определя да е в размер на 20%.
С
оглед на горното, дължимото от ответното дружество обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди след приспадане на 20% съпричиняване
следва да е в размер на общо 40 000 лева.
Основателна е и следва да
се уважи претенцията за присъждане на имуществени вреди, представляващи
стойността на закупени лекарства по време на лечението, както и платен
медицински транспорт П.-П., но в размер изчислен
съобразно приетото съпричиняване или общо 263,05 лева.
В този смисъл съдът приема, че безспорно тези разноски са сторени от ищеца и са
били във връзка с лечението му.
Предвид всичко изложено до
тук предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ като основателен ще
следва да се уважи общо за сумата 40 263,05 лева - неимуществени и
имуществени вреди, при установено съпричиняване от
страна на ищеца и определено в размер на 20 %, ведно със законната лихва за
забава, дължима съгласно изискванията на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ от 26.5.2018г.
до пълното изплащане на сумата, а в останалата част за разликата до
200 276,90 лева, като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Върху уважената част от
исковете застрахователят „З.К.Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 1 610,54 лв. в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
Предвид, че
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е определено при
условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв, то същото при
спазване изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции
е в размер на 1 737, 91 лв., която сума следва „З.К.Л.И.“ АД да бъде осъдено да я заплати на
адвокат Р.И.М. от САК.
На ответното дружество
предвид разпореденото в чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно
отхвърлената част от исковата претенция ще следва да се присъдят разноски в
размер на 559,27 лева, представляващи платено възнаграждение на вещи лица изчислено по компенсация.
Воден от горното и на основание чл.236 ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД гр. С., ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.С., р-н „Л.“, бул.„Ч.В.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.И.П., ЕГН **********,***,
на основание чл.432 ал.1 от КЗ обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 40 263,05 /четиридесет
хиляди двеста шестдесет и три/ лева, претърпените от него увреждания,
причинени от ПТП станало ***** г., при което К.Н. като водач на л.а. „****“ с peг. № **** движейки се по път ***, посока *** на път ***,
в км. *** м., предприел маневра изпреварване и нарушил законовото изискване да
не създава опасност или пречка за ППС, движещи се в лентата за насрещно
движение, вследствие на което при прибиране обратно в лентата си на движение
пред изпреварваното МПС, се блъснал със задната част на автомобила си в
предната част на л.а. „****“, с peг. № ***, управляван
от П.П. и направени разходи за лечение, и при
установено съпричиняване от страна на ищеца и
определено в размер на 20 %,
ведно със законната лихва за забава,
дължима от 26.05.2018г. до пълното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432
ал.1 от КЗ за разликата от 40 263,05
/четиридесет хиляди двеста шестдесет и три/ лева до 200 276,90 /двеста
хиляди двеста седемедесет и шест лева и 90 стотинки/ общо
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от
26.05.2018г. до окончателното заплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД гр. С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
в гр.София, р-н „Л.“, бул.„Ч.В.“ № ***
ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Р.И.М. от САК
с адрес: ***, сумата 1 737, 91 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, изчислено по компенсация съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД гр. С., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.София,
р-н „Л.“, бул.„Ч.В.“ № **** да заплати
държавна такса от 4% върху уважената част от иска в размер на 1 610,54 лева,
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
НА „З.К.Л.И.“ АД гр. С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
р-н „Л.“, бул.„Ч.В.“ № **** сторени от
последната разноски в размер на 559,27
лева, представляващи платено възнаграждение на вещи лица изчислено по компенсация
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните, пред Пловдивския
апелативен съд.
СЪДИЯ: