О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260355 16.03.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на шестнадесети март
две хиляди и двадесет и първа година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МИШОВА
частно гр. дело №
1139 по
описа за 2021 година.
Производството
е образувано по частна жалба на ,,Т.Б.“ ЕАД ***против разпореждане № 260799 от
26.01.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 396/2021 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Ю.Ж. за
92,46 лева за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от
04.01.2018 г. към договор за мобилни услуги от 05.01.2017 г.; 89,13 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на същото споразумение в размер на
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща
лизингова цена; 62,46 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 24.04.2018 г. и 107, 98 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на същия договор в размер на разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
разпореждането в обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и
моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за
изпълнение за претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото
производство.
Въззивният
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Т.Б.“ ЕАД ***срещу В.Ю.Ж.
за издаване на заповед за изпълнение за сумата 1024,50 лв., от които 168,50 лв.
за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
25.12.2018 г. до 24.03.2019 г.; 92,46 лв. за неустойка; 183,68 лв. лизингови
вноски за периода 25.12.2018 г. до 24.05.2019 г.; 89,13 лв. за разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг; 71,44 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 25.12.2018 г. – 24.03.2019 г.; 248,85 лв. за неплатени
лизингови вноски за периода 25.12.2018 г. – 24.03.2019 г. и 107,98 лв. за разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Т.Б.“
ЕАД ***е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата
92,46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от
04.01.2018 г. към договор за мобилни услуги от 05.01.2017 г.; 89,13 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на същото споразумение в размер на
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща
лизингова цена; 62,46 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 24.04.2018 г. и 107, 98 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на същия договор в размер на разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена. За да
постанови този акт, съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за
уважаване на искането в тези части, тъй като искането е в противоречие със
закона – чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, според който при разваляне на договора
кредиторът има право на обезщетение само за вредите от неизпълнението, а не и
от развалянето на договора. Приел е, че не може да се уговаря неустойка за
вреди от разваляне на договора. Уговорените неустойки имали само компенсаторен
характер, защото били уговорени за предсрочно разваляне по вина на длъжника,и
защото компенсират вредите от развалянето, а не от неизпълнението им, за което
заявителят претендирал обезщетение по чл.86 ЗЗД. Затова е приел, че е без
значение дали те са уговорени в размер само на три или на всички останали до
края на срока месечни абонаментни такси плюс разликата между предоставените по
тях устройства без абонамент и преференциалната им обща лизингова цена, защото
последното било относимо само към прекомерността, а не към валидността им
поради противоречие със закона.
Приетото от заповедния съд е
неправилно.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р
България – чл.411, ал.2 ГПК.
В случая заявителят претендира
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, както и разликата между
стандартната цена на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена на същото устройство. С оглед характера на уговорените в
договорите насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по
предоставяне на мобилни услуги по договорите и споразуменията към тях и
предоставяне ползването на лизинговата вещ по договорите за лизинг) и за
периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси,
мобилни услуги и лизинговите вноски), развалянето има действие занапред - чл.
88, ал. 1 ЗЗД. Не е вярно приетото от заповедния съд, че при условията на
посочения по-горе текст от закона
кредиторът има право само на вредите от неизпълнението, а не и от
развалянето. Това не следва от текста на закона, тъй като подобно ограничение в
него не е предвидено – не е употребено наречието „само“. При двустранни договори за продължително или
периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за
онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза
развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за
обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част
от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014
г. ОСГТК на ВКС. В случая така неустойка за разваляне е уговорена и тя цели
обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора. Липсва
нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна свобода на
основание чл.9 ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за вредите от
предсрочно прекратяване на договор за продължително или периодично изпълнение,
но само в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Тази неустойка е за разваляне на договора и по характер не е
компенсаторна. Компенсаторна е неустойката за пълно неизпълнение, каквото в
случая не се твърди.
Не така стои въпросът за търсените
суми, представляващи разликата в цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена. Както бе посочено по-горе, договорът за
лизинг е за периодично и продължително изпълнение, поради което развалянето му
има действие само за напред. Цената на
лизингованата вещ обаче е определена още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при
неизпълнение. Уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за
разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и
заплатената от него цена на същото устройство, има характер на неустойка за
вредите от развалянето, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават
изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите до края на
уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от
неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се
доказват (чл. 92 ЗЗД). Тази неустойка излиза извън специфичните й функции,
посочени по-горе. Мобилният оператор по вече развален договор за лизинг би
получил имуществена облага от насрещната страна
за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето на
договора за лизинг се дължи връщането на вещта, т.е. няма да се дължат никакви
лизингови вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава
принципа за справедливост.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
частично основателна. Обжалваното разпореждането, в частта, в която заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 92,46 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 04.01.2018 г. към
договор за мобилни услуги от 05.01.2017 г. и 62,46 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 24.04.2018 г. е
отхвърлено, е неправилно и следва да бъде отменено. Разноски за настоящото
производство не се дължат, тъй като то се развива без участието на длъжника.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и
2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №
260799 от 26.01.2021 г., постановено по
ч. гр. д. № 396/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта, в
която заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 92,46 лева
- неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от
04.01.2018 г. към договор за мобилни услуги от 05.01.2017 г. и 62,46 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 24.04.2018
г. е отхвърлено, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД, ***по
чл.410 ГПК срещу В.Ю.Ж. ***, ЕГН ********** за сумите: 92,46
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от
04.01.2018 г. към договор за мобилни услуги от 05.01.2017 г. и 62,46 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 24.04.2018
г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: