Решение по дело №96/2020 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 114
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Антония Благовестова Генадиева
Дело: 20207070700096
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ114

гр. Видин, 15.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

двадесет и девети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

К. Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 

 Касационно АНД №

96

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от К.Н.Д. *** против решение № 57 / 04.03.2020г. по АНД № 1353/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 19 – 0953 - 001051 от 29.07.2019г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР – Видин, с което на касатора за нарушение на чл.98,ал.2,т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание на основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил установените обстоятелства и събраните по делото доказателства.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП.

Становището на ответника по делото е, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Установено е по делото, че на 11.05.2018г., в гр.Видин около 14,35 часа, на ул. „Цар Симеон Велики“, до Банка „Пиреус“, е паркиран личният на касатора лек автомобил с рег. № ВН7020АВ, върху място определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания.

За констатираното нарушение е наложена глоба с фиш серия М и № 681000, като глобата е в размер на 200 лева. За установеното нарушение е изпратено и уведомление на основание чл.186,ал.3 от ЗДвП. Във въпросното уведомление е посочено, че нарушението е извършено на 11.05.2018г.

Жалбоподателят е възразил в законовия срок срещу издадения фиш, като с определение от с.з. на 23.04.2019г. по АНД № 360 / 2019г. на ВРС производството по делото е прекратено и преписката изпратена на административно – наказващия орган за продължаване на процесуалните действия в изпълнение на изискванията на чл.186,ал.2 от ЗДвП.

След влизане в сила на определението на ВРС преписката е изпратена на ПП при ОДМВР Видин, по компетентност.

Предвид горните обстоятелства на 11.06.2019г. срещу касатора К.Н.Д. е съставен АУАН за извършено от него нарушение на 11.05.2018г. по чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП. Като основание за съставянето на АУАН е посочено и определението на РС Видин от 23.04.2019г. по АНД № 360 / 2019г. по описа на същия съд.

Във връзка със съставеният акт на 29.07.2019г. Началника на сектор ПП към ОДМВР – Видин изготвя и Наказателно постановление № 19 – 0953 - 001051 от същата дата, с което на касатора за нарушение на чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание 178д от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева.

В НП е посочено, че нарушението е извършено на 11.05.2019г., а не както в акта – на 11.05.2018г.

С оглед наложеното административно наказание по чл.178д от ЗДвП и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че К.Н.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

След запознаване с приетата фактическа обстановка и всички представени доказателства по административно – наказателната преписка и в производството пред съда, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Изводът, който се налага след анализ на доказателствата е, че такова НП от 29.07.2019г. въз основа на АУАН от 11.06.2019г. за установено на 11.05.2018г. нарушение от страна на актосъставителя, не е следвало да се издава. Така както е описано в самото НП, АУАН, въз основа, на който е издадено то, е съставен след изтичането на повече от една година от извършване на нарушението.

Макар и да е имало възможност АУАН да бъде съставен преди изтичането на този срок, той е съставен едва на 11.06.2019г. При това положение се оказва, че обжалваното НП от 29.07.2019г. е издадено въз основа на порочен АУАН, който е бил съставен след изтичането на едногодишният преклузивен давностен срок от извършване на нарушението.

В чл.34 от ЗАНН са посочени абсолютните пречки за образуване на административно – наказателно производство и основанията за прекратяването му. Едногодишниат срок, визиран в чл.34,ал.1 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради което и административно – наказателното производство се прекратява. Режимът на давността при административно – наказателните производства е съобразен с целите и характера на административно – наказателната отговорност, а именно изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.

Издаването на наказателно постановление при наличието на основания за прекратяване на производството е съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Следва да се има предвид, че разпоредбите за изтичането на давността са императивни и за тях съдът следи и служебно. Поради това и неправилно ВРС не е преценил изтичането на този срок и съответно не е взел предвид незаконосъобразността на обжалваното НП. Действително така описаният порок е достатъчен за обосноваване незаконосъобразността на издаденото НП.

Според Административния съд са налице и други, пороци на обжалваното НП. Безспорно е установено от настоящата инстанция, че в АУАН и НП не е налице идентичност по отношение на датата на извършване на нарушението, а именно в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 11.05.2018г., а в НП, като дата е посочена 11.05.2019г. Всички събрани писмени доказателства по делото сочат, като дата на извършването на нарушението – 11.05.2018г., а не 11.05.2019г., както е посочено в НП и впоследствие е възприето и от ВРС. Няма как нарушението да е извършено на 11.05.2019г., тъй като определението на ВРС, цитирано и в АУАН е от 23.04.2019г. и няма как нарушението да е извършено след определението за прекратяване на производството, във връзка със същото нарушение. Т.е. оказва се, че според наказващия орган и ВРС нарушението следва да е извършено след като е прекратено производството във връзка с обжалването на фиш за налагане на глоба, за същото нарушение, което всъщност е извършено на 11.05.2018г., а не на 11.05.2019г.. Липсата на идентичност относно момента на извършване на нарушението в АУАН и НП е нарушение на чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН

От така описаното по – горе според съда при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които сами по себе си водят до отмяната на НП.

Следва да се посочи, че нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който трябва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, както и спазването на всички изисквания при издаването на обжалвания акт, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде НП обаче, той не е сторил това.

При издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката.

Неоснователни са доводите, развити от ответната по касация страна относно правилността на решението на ВРС. При постановяване на решението си ВРС не се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващия орган преписка. В производството пред административнонаказващия орган са допуснати съществени процесуални нарушения, които няма как да бъдат санирани.

В този смисъл неоснователно е твърдението относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението.

Посочените по – горе нарушения на процесуалния закон са достатъчни за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна, поради което АС – Видин намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на страните, включително и относно извършването или не на нарушението.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

 

                                Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 57 / 04.03.2020г. по АНД № 1353/2019г. по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19 – 0953 - 001051 от 29.07.2019г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР – Видин, с което на К.Н.Д. *** е наложено административно наказание на основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.