Р Е Ш Е Н И Е
260032/15.1.2021г.
№...................... 15.01.2021 г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
тринадесети януари през
две хиляди и двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД
№ 2255/2020 г. по
описа на ШРС,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
23-0000935 от 05.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на Н.С.И., ЕГН **********
***, обл. Шумен, ул.
„П.В.“ № 5 е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 2 000 /две
хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвтП/ за нарушение по чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., издадена от министъра на
транспорта. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като
излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен
процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази
насока. Депозира писмени бележки, в които сочи допълнителни аргументи за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като моли
съда да отмени изцяло същото.
За
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява процесуален представител. В съпроводителното писмо до
съда излага аргументи за неоснователност на жалбата
и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление, като
излага подробно съображенията си за това. Претендира да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира
в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени
присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
„К.Б. 13“
ООД упражнявало превозваческа дейност посредством
таксиметрови автомобили, собственост на отделни физически лица, за които били
издавани съответни разрешения и които извършвали дейността от името на регистрирания
превозвач, но за своя сметка. Сред тях бил и лек автомобил “Фолксваген”
с ДК № Н 0815 ВС, управляван от жалбоподателя Н.С.И., който бил и собственик на превозното средство.
Жалбоподателят Н.С.И. на 29.07.2020 г. управлявал лек
таксиметров автомобил “Фолксваген”, кат. М1, с ДК № Н 0815 ВС по улиците
на с. Венец, обл. Шумен. Около 7.50 часа в с. Венец, обл. Шумен, срещу
бензиностанция „ШЕЛ“, в посока гр. Шумен водачът бил спрян за проверка от
служители при Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр. Варна,
които извършили проверка на посочения таксиметров автомобил за
спазване на изискванията за извършване на таксиметров превоз на пътници на
територията на Общината. По време на проверката било констатирано, че
таксиметровият автомобил е бил собственост на водача И., с опознавателни знаци
за такси, като с него бил извършван превоз на 6 бр. пътници с разкрита табела
„Такси” на покрива на автомобила, без табела „Не работи” на предното обзорно
стъкло, с включен ЕТАФП, с попълнен пътен лист № 00014 за 29.07.2020 г. от
пътна книжка серия Н № 04222, заверена на 01.07.2020г., издадена от превозвача
„К.Б.“ ООД. При проверката било установено също, че
извършва превоз на 6 бр. пътници с Разрешително № 2006/01.01.2020 г.,
издаденото от Община Шумен, валидно до 31.12.2020 г., което обаче не е валидно
за общината, от която е започнал превоза - Община Каолиново, както и не е представил
валидно такова. Във връзка с тези
констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 276900
от 29.07.2020 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Актът
е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него сочейки, че няма
възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не
депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 23-0000935 от 05.11.2020 г. на Началника на отдел
„Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с
което на Н.С.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., издадена от министъра на
транспорта.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Н.К., както
и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелят К.Н.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото е присъствал по време на извършване на проверката на
жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Още
повече, доколкото посоченият
свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извлича ползи от
твърденията си, същият не
може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
По делото като
веществени доказателства е приложена и фотоснимка на автомобила, отразяваща, че автомобила действително
е с
опознавателни знаци за такси, като с него бил извършван превоз на пътници с
разкрита табела „Такси” на покрива на автомобила, без табела „Не работи” на
предното обзорно стъкло, която спомага
за цялостното и пълно изясняване на разглеждания случай и са приобщени по
надлежния процесуален ред. Последните не са
изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства
по смисъла на чл.
125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените
фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102
от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.
109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи
от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д.
№ 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 23-0000935 от 05.11.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
отдел „Контрол“в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, съгласно заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В хода на
административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Описанието
на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл.
12, ал. 1 от ЗАвтП таксиметров превоз на пътници може да се извършва от
търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
Правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на
транспорта, задължава превозвачите да осигуряват на своите водачи необходимите документи
за извършване на таксиметровите превози.
Документите, необходими за извършване на такива превози, са посочени в чл. 31
от цитираната наредбата. Първият от изброените документи, които водачът следва
да носи, е разрешението за извършване на таксиметрови превози /чл. 31, ал. 1,
т. 1 от Наредбата/. Предвид издаденото Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз №
12 707/21.07.2017 г., „К.Б. 13“ ООД се
явява „превозвач” по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ЗАвП, тъй като представлява юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. В това си качество същото е било натоварено
със задължението по чл. 34, ал. 1, т. 1
от Наредбата. За надлежното изпълнение на това задължение е било необходимо не
само на водачите да бъдат предоставени всички необходими документи, но и да се
осигури съответствие на документите /в т. ч. и на разрешенията за извършване на
таксиметров превоз/ с нормативните изисквания. Едно от изискванията, на които
следва да отговаря разрешението за извършване на таксиметров превоз е визирано
в чл. 24а, ал. 1 от ЗАвП, според който в
разрешението следва да се вписват данните на водача в
случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но
за своя сметка. В чл. 24, ал. 1 е предвидено също, че таксиметровите превози на пътници
се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с
фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване
на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
Разрешението за таксиметров
превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него
длъжностно лице за всеки отделен автомобил, като в него се вписват данните на
водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка. Самото разрешение се издава на регистриран по
реда на този закон превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в
която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници /арг. от чл.
24а, ал. 1 и ал. 2 ЗАвтП/.
Идентична е уредбата и в
издадената на основание чл. 12а, ал. 5 от ЗАвтП, Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
за таксиметров превоз на пътници. В чл. 3 от същата е предвидено, че таксиметров превоз на пътници
се извършва както от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и
издадено от кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица
разрешение за таксиметров превоз на пътници /ал. 1 на цитирания чл. 3/, така и
от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвача по ал. 1
/ал. 2 на чл. 3 от наредбата/.
В нормата на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници е предвидена забрана за водачите на таксиметрови
автомобили да извършват таксиметров превоз на територията на община, за която
нямат издадено разрешение, като е предвидено, че в курортни комплекси,
разположени на територията на две и повече общини, таксиметров превоз може да
извършва всеки превозвач, който е получил разрешение за извършване на такава
дейност от една от общините, на чиито територии е разположен комплексът.
Съгласно чл. 2 от цитираната
наредба, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане,
извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по
заявен от пътника маршрут.
Легална дефиниция
на понятието „обществен превоз“ се съдържа в § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, който гласи, че обществен
превоз е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
Съответно според разпоредбата
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със
глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
В
тази връзка следва да се посочи, че единственият субект на административно
нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е именно водачът на моторното
превозно средство, който изобщо не е необходимо да бъде търговец. От
представените по делото писмени доказателства /контролна лента от фискално
устройство, пътна книжка серия Н № 04222/
01.07.2020г. и пътен лист № 00014
за 29.7.20120 г./ по несъмнен начин се установява, че на 29.07.2020 г. Н.С.И. е управлявал таксиметров
автомобил. Безспорно
от събраните гласни и писмени доказателства по делото се установява, че в
автомобила освен последния са пътували още шест лица, които са се качили в
превозното средство в с. Климент, общ. Каолиново. Т. е. автомобилът е бил в работен режим, както и че жалбоподателят извършва курс за превоз на пътници. При условие, че жалбоподателят е извършвал
таксиметров превоз на пътници, по отношение на него са възникнали и
съществували и задължения за съобразяване със специалните разпоредби на Наредба
№ 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. В
показанията си свидетелят К. заявява,
че при проверката жалбоподателят не е
представил разрешение, което
да е
било валидно за осъществяване на таксиметров превоз за
територията на Община Каолиново. Видно
от приложеното по преписката справка от Община Каолиново е, че за лек автомобил “Фолксваген”
с ДК № Н 0815 ВС не е издавано
разрешение за таксиметров превоз на пътници за 2020 г. по смисъла на чл.
24а, ал. 1 от ЗАвтПр и следователно действително към момента на проверката
жалбоподателят не е имал валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз
за Община Каолиново. Безспорно е установено по
делото, а и не се оспорва в настоящото производство, че жалбоподателя И. не е представил на проверяващите
разрешение за извършване на таксимитров превоз, издадено от Община Каолиново.
Следователно,
несъмнено от обективна страна жалбоподателят И. е осъществявал „обществен
превоз“ по смисъла на § 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози. Между страните не е спорно обстоятелството,
че жалбоподателят притежава валидно издадено разрешение за осъществяване на
таксиметров превоз само за територията на Община Шумен. След като част от така
осъществения превоз на пътници е извършен на територията на Община Каолиново, а
издаденото на жалбоподателя разрешение не е валидно за последната, то правилни
и обосновани са изводите на административнонаказващия орган, че всички елементи
от фактическият състав на обективираното в санкционният акт административно
нарушение са налице, поради което и законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Съдът
намира и че правилно административнонаказателната отговорност е насочена към
жалбоподателя, защото както превозвача, така и водача,
извършващ таксиметров превоз по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници, издадена от министъра на транспорта, са
натоварени със задължението да извършват таксиметрови превози само с издадено
от кмета на общината разрешение за таксиметров превоз на пътници. След като жалбоподателят не е разполагал с надлежно
разрешение от съответната община,
същият е следвало да се въздържа от извършването на таксиметрови превози.
Нарушението подлежи на санкция по реда на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от
ЗАвП, предвиждащ специално наказание за водач на МПС, който извършва обществен
превоз на пътници, без редовно издадено разрешение, като санкционната
разпоредба правилно е издирена от наказващия орган. Следва да се отбележи и че
същата съдържа в себе си и дължимото поведение, като посочването ѝ
гарантира напълно яснотата на наказателното постановление.
Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не
е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при
определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в
законоустановения му, фиксиран размер.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с по-ниска
обществена опасност от обичайните. Не е установено
също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е
обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за
приложението на цитираната разпоредба. Напротив,
в случая водача е извършвал превози през един немалък период от време, без да
разполага с надлежно разрешение. Освен това, деянието,
обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на превоз на пътници, за който
нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се
засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за
извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва
с висока степен на защита. Непредставянето на съответните изискуеми от
нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол
за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от
съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията,
свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано,
като маловажен случай. В
практиката си ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от
санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по
надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното
производство -
обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и следователно липсват
основания случаят да бъде счетен за маловажен.
Не
са налични
обстоятелства, които да обусловят извод за приложимост на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП при определяне на наказанието „глоба“. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП визира случаите, когато за нарушения на този
закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, не е предвидено друго
наказание. Т. е. случаите, когато не е
предвидено друго наказание за
нарушения на ЗАвтП
и на издадените въз основа на него подзаконовите нормативни актове. Настоящият казус
безспорно не е такъв.
Съгласно разпоредбата чл. 24а
от ЗАвтП разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета
на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, за всеки отделен
автомобил, като съгласно ал. 4 на цитираната правна норма общинският съвет
определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на
общината, както и условията и реда за разпределението им между превозвачите. Разрешението
за таксиметров превоз на пътници не се издава като такова, валидно за територията
на цялата страна, а се издава за територията на конкретната община. Аргумент в
тази насока е и предвидената норма на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на
транспорта, съгласно която на водача е забранено да извършва таксиметров превоз
на територията на община, за която няма издадено разрешение. Предвидените в
закона разрешения са две и това са разрешенията по чл. 24 от ЗАвтП и това по
чл. 24а от ЗАвтП - за извършване на таксиметров превоз на пътници. Издадените
по този ред разрешения от кмета на съответната община и имат действие само на
нейна територия. Както ЗАвтП,
така и издадените въз основа на него наредби не допускат възможност за
издаването на разрешение за таксиметров превоз на пътници на територията на
цялата страна. В тази връзка е неоснователно оплакването, съдържащо се в
жалбата, че приложимостта на санкционната норма по чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП се обуславя само при липсата изобщо на издадено
разрешение за таксиметров превоз на пътници.
В съответствие с
изложеното правилно административнонаказващият орган е наложил
административното наказание на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, съгласно който водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с
глоба в размер на 2 000
лв. при първо нарушение.
При извършената
служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Освен това, съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Неправилно е
тълкуването в жалбата и писмената защита, че по силата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН се изисква акта
да е съставен в присъствието на повече от един свидетел. Цитираната норма
изисква акта да бъде подписан от поне един свидетел, но не поставя никакви
изисквания към броя на свидетелите при съставянето му, поради което настоящият съдебен състав приема, че при
един свидетел не е нарушена разпоредбата на цитираната правна норма. Единствено в чл. 40, ал.
3 от ЗАНН
е посочено, че свидетелите следва да бъдат двама изрично, но в настоящия случай
не сме в хипотезата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като свидетелят е присъствал
при установяване на нарушението. Не представлява съществено
процесуално нарушение и непосочването на всички лични данни на свидетеля,
доколкото това не е довело до затруднения при неговото идентифициране.
Не е допуснато
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и при връчването на съставения
акт. Действително, същият след предявяването му по надлежния ред на нарушителя
и запознаването на последния със съдържанието му, е иззет и приложен като
доказателство при съставения впоследствие Акт за установяване на административно нарушение №
276978 от същата дата - 29.07.2020 г. Следва да се отбележи обаче, че възприемането на отразената в него информация
е било напълно възможно от жалбоподателя.
В практиката си по подобни случаи също така
ШАС приема изрично, че подобни доводи са неоснователни, тъй като при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение нарушителят се е запознал
със съдържанието му, като е отбелязал, че няма възражения. В тази връзка следва
да се формира извода, че нарушителят е бил наясно още при съставяне на акта
какво нарушение му се вменява и е бил запознат с установените факти и
обстоятелства във връзка с нарушението. Освен това жалбоподателят е могъл да възрази
още в деня на съставянето и връчването на акта, както се сдобие с копие от същия в последсвие от
съответния отдел на автомобилната администрация.
В
акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били
посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и
допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни
нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно
да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство. В тази връзка следва да се държи сметка за
становището на ШАС, според което процесуалните нарушения са съществени само ако
са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице.
В случая претендираното нарушение е несъществено и има формален характер, като
не е от естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния
представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл. 17 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Единственият съществен порок на процесното
административно-наказателно производство
би бил налице, ако беше нарушен принципа, визиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, че никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение,
за което е бил вече наказван с влязло в сила наказателно постановление или
решение на съда, т. е. да е нарушен принципа „non bis in idem“. По делото не са
налични доказателства за влязло в сила предходно наказателно постановление,
издадено спрямо жалбоподателя
за същото нарушение, поради което съдът намира, че не са налице основания за
отмяна на атакуваното наказателното постановление по посочените от
жалбоподателя аргументи /в т. см. Решение № 91 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. №
46/2016 г. по описа на ШАС, Решение № 46 от 18.02.2013 г. по к.а.н.д. №
496/2012 г. по описа на ШАС и др./. Освен това,
според разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях. От цитираната правна норма става ясно, че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. Не предмета на
нарушението го квалифицира като такова, а нарушаването на законовата разпоредба.
В случая в прерогативите на административно наказващият орган е тази
преценка. От
съдържанието на приложеното по делото копие на Наказателно постановление № 23-0000937 от 05.11.2020 г. на
Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
- гр. Варна, става ясно, че на жалбоподателя И. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за друго нарушение, а именно
за такова по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., издадена от министъра на
транспорта. Т. е. касае се за отделни нарушения, несвързани едно с
друго, при което и предвид разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН на нарушителя не би
могло да се наложи само едно административно наказание.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, предвиждащ специална санкция за лице при нарушение на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., издадена от министъра на транспорта, какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити,
а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна по делото, в размер на 100 /сто/
лв., която следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по
сметка на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна.
Поради
всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление № 23-0000935
от 05.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на Н.С.И., ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/
лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/
за нарушение по чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., издадена от министъра на
транспорта, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Н.С.И., ЕГН ********** ***, обл. Шумен, ул. „П.В.“ № 5, да заплати по сметка на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.
Варна
сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: