№ 166/20.9.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №517/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът С.Р.А.,
ЕГН **********, твърди, че е абонат на ответника
„Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********, с адрес на
потребление ***, кл.№********** и аб.№**********. Твърди, че е
съставен констативен протокол, въз основа на който
ответникът е издал фактура №********** от 27.03.2019 г. на стойност 2434.21 лв. Оспорва
изцяло дължимостта на сумата 2434.21 лв, отнасяща се за допълнително начислени
суми за ел. енергия за минал период. Оспорва изцяло съставения констативен
протокол. Заявява, че оспорва начина и методиката по които е начислена сумата
по посочената партида, като счита същите за неправилни и незаконни. Счита, че
не са просрочени, нито е в нарушение на задълженията си на потребител на ел.
енергия. Заявява, че всички начислени по партидата периодични месечни сметки са
изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел. енергия
не е представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда
на Закона за измерванията и Правилатаза измерване средства за търговско
измерване на процесния адрес (СТИ)-електромери. Твърди, че по кл.№********** не
следва да се дължи процесната сума, тъй като същата е произволно „начислена”
без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат
предоставянето и потреблението на ел. енергия. Сочи, че в договора за продажба
на ел. енергия не се съдържа действителна клауза, по силата на която да се
дължи процесната сума, а и не се е съгласявал с процедура за едностранно и без
негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената
и отчетена посредством СТИ ел. енергия. Ищецът твърди, че не е дължал
процесната сума на ответника, а ответника съгласно издадения лиценз има право
само и единствено да продава ел. енергия, но не и да принуждава потребители да
поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им.
Твърди, че „Електроразпределение Север” АД (Енерго-Про Мрежи” АД) считано от
01.2007 г. не притежава правомощие да извършва дейност по продажба на ел.
енергия. Заявява, че „Електроразпределение Север” АД е лицензирано дружество
единствено да разпределя електрическа енергия на обособена територия, а не да
коригира сметки и да начислява ел. енергия върху вече платени месечни такива за
предходни периоди. Оспорва лицензиите на „Енерго-Про Продажби” АД и на
„Електроразпределение Север” АД да са относими към територията, в която попада
имота. Твърди, че Общите условия на двете дружества „Енерго-Про Продажби” АД и
на „Електроразпределение Север” АД („Енерго Про Мрежи” АД) не са приети по
надлежния ред, ищецът не е запознат със същите и те са неприложими в
отношенията между страните. Заявява, че размерът на паричната сума по
корекцията е произволно определен от лица, без пълномощия за това. Към датата
на извършване на проверката в правната действителност не е съществувал нормативен
акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да
коригират едностранно обема и стойността на доставената ел. енергия на
потребителя за минал период от време. Заявява още, че съставения констативен
протокол няма характер на официален документ, а представлява частен
свидетелстващ такъв. Ищецът заявява, че въпросното СТИ с което се е измервала
консумираната ел. енергия на абоната не е от одобрен тип. Същото не е било
заявено в БИМ съгласно чл.31, ал.1 ЗИ. Твърди също, че на СТИ
не е правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл.26, ал.1
ЗИ, т.е. електромера е напълно негоден да измерва ел. енергията в обекта,
собственост на ищеца. Твърди, че електромера за който лицензианта твърди, че е
имал трета, четвърта или пета тарифа не притежава такъв регистър, още по-малко
монополиста разполага с техническа възможност за разчитането му. Твърди още, че
прилаганата огт дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми”
върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се обосновава на нищожни
правни норми. Ищецът твърди, че едностранната корекция на сметките за дължима
електроенергия за минал периоде в нарушение на основен принцип на Конституцията
– чл.19, ал.2, който прогласява равнопоставеност на граждани и юридически лица
в сферата на стопанската дейност. Моли съда, да постанови решение, с което да
установи, че ищецът С. А. не дължи на ответника сумата 2434.21 лв, недължимо
изисквана от потребителя за адрес на потребление: ***, начислена служебно по
констативен протокол по кл.№********** и аб.№********** за недоставена и
непотребена електроенергия, обективирана във фактура №********** от 27.03.2019
г. за периода от 28.11.2016 г. до 27.11.2017 г. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага становище за
допустимост на предявения иск, но счита същият изцяло за неоснователен.
Заявява, че процесната сума преставлява цената на реално доставена и потребена
от абоната 14804 кWh ел. енергия и се дължи
от ищеца на основание чл.38, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Общите условия на
„Електроразпределение Север” АД, вр. чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД. Не оспорва, че
между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение
по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество ел.
енергия. Твърди, че е извършена проверка на изправността на СТИ и резултатът от
проверката е обективиран в констативен протокол. Твърди, че Общите условия на
„Енерго-Про Мрежи” АД (с ново наименование „Електроразпределение Север” АД) и
„Енерго-Про Продажби” АД са годен източник на облигационни задължения между
ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл.20а, ал.1 ЗЗД. Заявява, че
обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона е последица от
следните юридически факти: Общите условия са съставени, а след това и одобрени
по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл.21, ал.1, т.4 ЗЕ, чл.89, ал.1, вр. чл.94,
ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от
изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора
на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. Заявява също, че приетите и
одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на
основание чл.98а, ал.4 ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие.
Твърди, че ищецът и ответното дружество са страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение Север” АД, като ответното дружество изпълнява
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа
енергия в обект, находящ се в гр. Девня, ул.”Албена” №25, с
кл.№********** и аб.№**********. Твърди, че на 27.11.2017 г. е извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Север” АД, в присъствието на абоната-ищец, като
дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително
да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата
си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване. Твърди още, че „Електроразпределение Север”
АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това №Л-138-07 от 13.08.2004 г., изд. от ДКЕВР. Дружеството е
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.34б, б.„а” от ДР на ЗЕ и
собственик на средствата за търговско измерване според чл.116, ал.6 ЗЕ и
съобразно ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване, като на
средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на
потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север”
АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на
чл.63 ЗЗД. Твърди също, че за извършената проверка е съставен Констативен
протокол №1202012 от 27.11.2017 г., като при проверката са извършени замервания
с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания в
размер на 14804 кWh. В регистър 1.8.1. са
отчетени 002728 кWh, в регистър 1.8.2. -
005931 кWh, в скрит регистър 1.8.3. - 014804 кWh. Твърди, че
потребената ел. енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и
съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер е
демонтиран, подменен с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран
с пломба №508411. Твърди още, че в имота на ищеца е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена. Ответникът твърди, че експертизата е извършена
от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел – Варна, като е съставен Констативен протокол №791 от 21.03.2019
г.–АУ–Е–000029-70998 от 28.11.2017 г. Съгласно констациите в протокола: „При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер Carat digitron М02 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа: Т3-014804.9 кWh”. Заявява, че
констативния протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – Варна, е официален
свидетелстващ документ, който съоразно чл.179, ал.1 ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда доказателствена сила. Твърди, че „Електроразпределение Север”
АД на 22.03.2019 г. съставила становище
за начисление на ел. енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане,
като е установено точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистри
1.8.3.-14804 кWh. Този тип вмешателство има за цел част от
консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия
няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран
регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който
инкасаторите не разполагат. Електромерът, който измерва потреблението на
процесния обект е еднофазен статичен и двутарифен, видно и от приложеното копие
на констативен протокол от БИМ. Същият електромер отчита по две тарифи, като на
абоната е предоставена възможност за контрол на показанията и по двете тарифи.
Твърди, че на 27.03.2019 г. „Енерго-Про Продажби” АД е издало фактура
№**********, с което е определена цената на консумираната електрическа енергия,
натрупана в скрития регистър в размер 2434.21 лв, като процесната сума се дължи
от ищеца на основание чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД. Моли съда, да постанови решение с
което да отхвърли предявения от С. А. иск като неоснователен и недоказан. Претендира съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
След преценка на събраните доказателства съдът направи
следните фактически констатации:
По делото
няма спор и от събраните доказателства, се установява, че ищецът е потребител
на ел.енергия с кл.№********** и аб.№**********,
за адрес на потребление гр. Девня, обл. Варна, ул. „Албена” №25.
Установява
се от приетия по делото заверен препис от Констативен протокол №1202012 от
27.11.2017 г., съставен от служители на "Енерго Про Мрежи"
АД, носещ техните подписи и подпис лично на абоната-ищец, че на посочената дата
е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/, отчитащо
консумацията на ел.енергия за процесния недвижим имот, като същото е
демонтирано и подменено с ново. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка и предаден за последяваща проверка от БИМ, като в
протокола са описани показанията по четири броя регистри (1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и
1.8.4).
По делото е
представен заверен препис от Констативен протокол №791 от 21.03.2019 г. на БИМ,
РО гр. Варна, в който е отразено, че СТИ е получено в запечатан найлонов плик
при съответствие с Констативен протокол №1202012 от 27.11.2017 г. Отразено е, че електромерът е без механични
дефекти, разполага със съответните обозначения и отговаря на метрологичните
изисквания за точност, но не съответства на техническите характеристики, тъй
като е установена външна софтуерна намеса в тарифната му схема. Отразено е още,
че в невизуализирана тарифа Т3 е отчетена ел.енергия в размер 014804.9 кВТч.
Видно е от
представено Становище за начисляване на електрическа енергия от 22.03.2019 г.,
че въз основа на гореописания КП, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел.енергия по партидата на ищеца за периода от 28.11.2016 г. до 27.11.2017
г. в общ размер 14804 кВТч.
С
представена фактура №********** от 27.03.2019 г. е остойностено допълнителното
количество ел.енергия, чиято цена възлиза на 2434.21 лв.
По делото е
прието заключение по назначена СТЕ, което се цени от съда като компетентно и
обективно дадено, в което вещото лице е посочило, че към момента на проверката
процесното СТИ било в срок на метрологична годност и в класа си на точност. От
заключението на СТЕ се установява, че начисляването на допълнително количество
ел.енергия не е в резултат на корекция на сметка, а съставлява реален отчет на
база прочит на регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея. Установява
се, че отчитането в регистър 1.8.3 е станало след външно неправомерно софтуерно
влияние върху отчета, респективно показанията на СТИ. Установява се още, че
отчетеното и коригирано количество ел.енергия е възможно да се достави, през
процесния период от една година.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед
характера на предявения отрицателен установителен иск, ответникът следва при
условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на основание за
възникване на вземането и неговия размер, т.е. следва да докаже, че са налице
предпоставките за коригиране на сметката на потребителя. В тази връзка
ответникът следва да установи наличието на неизмерване или неправилно/неточно
измерване на ел.енергия, поради неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване и че е налице доставено количество електроенергия, което не
е отчетено.
Съгласно чл.83, ал.1,
т.6 и ал.2 ЗЕ,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване, които правила следва да бъдат приети от ДКЕВР. Цитираната норма
съставлява законова делегация по смисъла на чл.2 ЗНА,
тъй като същата овластява да се издаде нормативен акт по прилагането на закон (Закона за енергетиката),
посочен е видът на акта (правила), органът, който трябва да го издаде (ДКЕВР),
като овластяването се отнася само до част от материята, уредена от закона.
В процесния
случаи проверката на процесното СТИ е извършена съобразно изискванията на
чл.44, ал.1, вр. чл.47, ал.1
ПИКЕЕ (действали към момента на проверката), като хипотезите,
позволяващи корекция при условията на чл.48 ПИКЕЕ
са неприложими, доколкото не е установено вмешателство в измервателната схема
или схемата на свързване на електромера. Всъщност е налице точен отчет по
регистър 1.8.3, който не би следвало да е активен, в резултат от което за него
не се съдържа информация в информационната система на доставчика. Не е възможно
и приложението на чл.50 ПИКЕЕ,
която предвижда при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, да е възможна корекция на сметката. Това е така предвид
липсата на доказателства, че при монтажа на процесния електромер регистър 1.8.3
е бил с нулеви показания. Ето защо не възможно да се направи категоричен извод,
че установеното при проверката на 27.11.2017 г., а в последствие и от БИМ,
количество ел.енергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет, е в
резултат от потребление на ищеца, а не че това са стари показания, останали
преди монтажа на електромера.
На следващо
място, отчитането на ел.енергия по три тарифи, е станало без за това от
потребителя да е подадено предварително заявление. При липса на изрично и
индивидуално уговорени условия за отчитане по три тарифи, параметризирането на
електромера да отчита по този начин не е обвързващо за потребителя, тъй като
представлява отклонение от договора и пряко противоречие с чл.11 ПИКЕЕ
и чл.120, ал.4
ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на
потребеното ел.напрежение, когато това е възможно. Ето защо и при липсата на
установено виновно поведение на абоната, не е налице основание за заплащане на
отчетената в регистър 1.8.3 консумация на ел.енергия.
За пълнота
следва да се отбележи, че по делото не се установи, в кой часови диапазон, т.е.
в коя тарифна група евентуално са консумирани натрупаните в скрития регистър
1.8.3 показатели, което безспорно е необходимо при заплащане на ел.енергия на
база реален отчет.
Воден от
горното, съдът приема, че ответника не доказа по безспорен начин правото да
получи от ищеца оспореното вземане на стойност 2434.21 лв, при което предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този
изход на делото и съобразно отправеното искане по чл.78, ал.1 ГПК с представен
списък на разноски в размер 507.37 лв, от които възнаграждение за адвокат 410.00
лв и 97.37 лв такса за разглеждане на делото, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати сторените от ищеца разноски в пълен размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна, ЕИК *********, че С.Р.А., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ сумата 2434.21 лв (две
хиляди четиристотин тридесет и четири лева, 21 ст.), представляваща недължимо
изисквана, допълнително начислена стойност на ел. енергия за период от 28.11.2016 г. до
27.11.2017
г. за обект с кл.№********** и аб.№**********, за адрес на потребление ***, по фактура №********** от 27.03.2019 г., на основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.А., ЕГН **********, сумата 507.37 лв
(петстотин и седем лева, 37 ст.), представляваща обезщетение за направени
разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: