Р Е
Ш Е Н
И Е
No 18
гр. Ботевград, 23.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 1457 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове са с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът- “****” АД, гр. София чрез
пълномощника си твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с
ответника, уредени с договор при Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “****” АД, които обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Поддържа, че като доставчик на електрическа енергия е доставял на
ответника, с електроснабден имот, находящ се в ****, с ИТН ****, ел. енергия за
периода от 17.11.2018 г. до 16.02.2019 г., за което са издадени фактури, с
посочени конкретно дължими суми в тях.
Поддържа, че задълженията по различни фактури са изискуеми, като съгласно
Общите условия абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията
за консумирана ел. енергия, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането му вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. Сочи, че по подадено от него заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК съдът е образувал гр. д. No 676/2019
г. Предвид подаденото от длъжника възражение
срещу заповедта, ищецът предявява иска за установяване на вземането си по нея.
До момента на подаване на заявлението плащане от страна на длъжника не е
постъпило. Излага, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, длъжникът е осъществил частично плащане по делото
в размер на 106.71 лв., с която е погасена частично процесната главница и част
от процесната мораторна лихва. След извършеното от ответника частично плащане
непогасеното й задължение възлиза на 138.55 лв. главница по неплатени фактури и
1.19 лв. мораторна лихва за периода от 22.01.2019 г. до 29.03.2019 г. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 138.55 лв. –
главница по неплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 17.11.2018 г. до
16.02.2019 г., както и сумата 1.19 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 22.01.2019 г. до 29.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът- Т.П.К. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска.
С молба с вх. No 7916/14.11.2019 г., депозирана преди съдебно
заседание, ищецът е заявил, че в хода
на процеса ответникът е заплатил исковите суми, без направените по исковото и
заповедното производство разноски, поради което моли съда да се произнесе с решение,
съобразявайки извършеното плащане от страна на ответника, но след завеждане на
исковата молба, като осъди ответника да заплати разноски в производството в размер
на 245.00 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от
приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 676/2019 г. по описа на
БРС, по заявление на ищеца от 05.04.2019 г. съдът е издал заповед No 2135/09.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника Т. **** К.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на
заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 242.96
лв., представляваща парично вземане за стойността на ползвана електрическа енергия
за периода от 17.11.2018 г. до 16.02.2019 г. за електроснабден имот в ****;
сумата от 3.07 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2019 г.
до 29.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 05.04.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. за
направени разноски за платена държавна такса и 58.00 лв. за направени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е подал писмено
възражение, с което е приложил 2 бр. разписки за извършени плащания в полза на ****
АД, едната от които е от дата 29.03.2019 г. за платена сума общо от 106.29 лв.,
от които 104.41 лв. по фактура No *********/28.12.2018 г. и 1.88 лв. за
неустойка по просрочено плащане.
В срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От представеното по делото заверено копие на Справка за
консумация на клиенти на “****” АД за задължения на ответника, се установява,
че ответникът е регистрирана като
потребител на ел. енергия по партида с клиентски No **** за доставка на електрическа енергия за обект ****, намиращ се на
адрес: ****. Видно от същата справка, за доставена ел. енергия на посочения
адрес на ответника от страна на ответника са издадени процесните 3 бр. фактури
– No *********/28.12.2018 г., No *********/28.01.2019 г. и No *********/25.02.2019
г., за консумирана ел. енергия от 17.11.2018
г. до 16.02.2019 г.
Представени са и заверени копия
на посочените 3 бр. фактури, видно от които фактура No *********/28.12.2018 г.
е на стойност 104.41 лв., фактура
No *********/28.01.2019 г. - на стойност 90.12 лв., и фактура No *********/25.02.2019 г. - на стойност 48.43 лв., издадени на името на ответника за клиентски
номер **** за консумирана електрическа енергия в съответните периоди. Видно и от приложената подробна справка от
партидата на ответника, в същата са включени и процесните 3 фактури.
От представеното от ищеца
заверено копие на вносна бележка от 15.10.2019 г. се установява, че на същата
дата ответника му е заплатила сумата от 139.74 лв., посочена като “вноска по съдебни вземания”.
По делото е представено и заверено копие на Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “****” АД, съдържащи подробна регламентация на
договорните отношения по продажбата на електрическа енергия от “****” АД на
потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на територията, за
която “****” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия No
Л-135 от 29.11.2006 г. Представено е и заверено копие на Лицензия за доставка
на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция No
Л-409-17/01.07.2013 г., видно от което на “****” АД е издадена посочената
лицензия от ДКЕВР за срок от 28 години.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към
ответника, за които вземания е издадена заповед No 2135/09.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 676/2019
г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са неоснователни.
Не се спори между страните, а същото се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че при ищцовото дружество на името на
ответницата за процесния период е имало открита партида за снабдяване с ел.
енергия на обект с адрес ****, като същата е потребител на ел. енергия по
партида с клиентски No ****. Като потребител на
електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, ответникът е страна по
договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на “****”
АД и за продажба на електрическа енергия на “****” АД. Последните са одобрени
от държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като по този начин обвързват
страните по договора.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е доставил на посочения потребител ел.
енергия за периода от 17.11.2018 г. до 16.02.2019 г., за което са издадени 3
броя фактури - фактура No *********/28.12.2018 г. на стойност 104.41 лв., фактура No
*********/28.01.2019 г. на стойност 90.12
лв. и фактура No *********/25.02.2019 г. на стойност 48.43 лв., или трите на обща стойност
242.96 лв. По този начин ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на
ответницата, поради което за
последната, в качеството й на потребител на ел. енергия, е възникнало
задължение за плащане към ищеца-продавач на цената на доставената й ел. енергия
за посочения период.
С подаденото в заповедното
производство възражение ответницата е представила доказателство за извършено от
нея на 29.03.2019 г. плащане на сумата от 104.41 лв., представляваща задължение
по фактура No *********/28.12.2018 г., както и на сумата от
1.88 лв. – лихва за забава. Предвид това ищецът – заявител в заповедното
производство, по настоящото дело е предявил иск за установяване на незаплатения
остатък от претендираните в заповедното производство вземания, а именно за
сумата-главница от 138.55 лв. /242.96 - 104.41
= 138.55/, и за сумата от 1.19 лв. – лихва за забава /3.07 – 1.88 = 1.19/.
Няма спор между страните, като това обстоятелство се сочи
именно от ищеца, за което същият представя и доказателство, че в хода на
производството по настоящото дело – след предявяване на исковете, с плащане от
15.09.2016 г. ответницата е погасила задълженията си към ищеца, предмет на
предявените установителни искове.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно
решение No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, в производството
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес, като съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес. В случая не е налице принудително събиране на сумите
по издадения в заповедното производство изпълнителен лист, поради което и
съгласно цитираното по-горе ТР, то разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва
да намери приложение и в настоящото исково производство. При това, отчитайки
извършеното пълно погасяване на задълженията на ответницата чрез плащането им –
на сумата от 106.29 лв. на дата 29.03.3019 г. /което е преди подавана на
заявлението на 05.04.2019 г./, и на останалата част от претендираните със
заявлението задължения на дата 15.10.2019 г. /след датата на подаване на
заявлението, в хода на исковото производство/, то исковете за установяване на
съществуването им се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
Въпреки този изход на спора, съдът намира искането на ищеца за присъждане
на направените от него разноски в настоящото исково производство за
основателно. В случая ответницата с поведението си е дала повод за завеждане на
делото, като извършеното от него плащане на задълженията й към ищеца, предмет
на предявените установителни искове, макар и представляващо извънсъдебно
признание на дълга й, е сторено едва в хода на исковото производство, след
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея (на 19.09.2019
г.). Поради това и по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответницата следва да
бъдат възложени направените от ищеца разноски в исковото в размер на 162.00
лв., от които 75.00 лв. за държавна такса и 87.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
В случая, с оглед изложеното по-горе, то ответницата дължи на ищеца и
направените от последния разноски в заповедното производство съобразно размера
на предявените със заявлението вземания, за които с поведението си е дала повод
за предявяването им по съдебен ред – предвид установеното, че част от
претендираните в заповедното производство вземания са били платени от нея преди
подаване на заявлението, поради което и за тази част същата не дължи на ищеца
направените от него разноски в заповедното производство. При това направените
от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответницата
до следните размери: 14.20 лв. за държавна такса и 32.94 лв. за адвокатско
възнаграждение, или общо разноски в размер на 47.14 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “****” АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ****, срещу Т. **** К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Т. **** К. съществуването
на вземания на “****” АД към нея, както следва: за сумата-главница от 138.55 лв. /сто тридесет и осем лева и петдесет
и пет стотинки/, представляваща неизплатен остатък от стойността на доставена,
но незаплатена електрическа енергия за периода от 17.11.2018 г. до 16.02.2019
г. за електроснабдения имот с адрес: ****, по следните фактури: No
*********/28.12.2018 г., No *********/28.01.2019 г. и No *********/25.02.2019
г., сумата от 1.19 лв. /един лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата общо за периода от
22.01.2019 г. до 29.03.2019 г., изчислена съобразно падежа на всяко отделно
периодично задължение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2019 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед No 2135/09.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 676/2019 г. по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА Т. **** К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на “****” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ****, сумата от 162.00
лв. /сто шестдесет и два лева/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 47.14 лв.
/четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 676/2019 г. по описа на
РС-Ботевград.
Банкова сметка, ***и:
IBAN: ***, BIC: ***, при банка “Ситибанк Европа” АД
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: