№ 11260
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110167987 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, вр. чл.422
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищцата сумата от 2500 лв., предоставена в заем за
послужване по банков път, ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 256,48 лв. – лихва за забава
върху главницата, дължима за периода 16.02.2023г. – 11.12.2023г. В условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от сумата от 2500 лв.,
получени без основание от ответника, ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 256,48 лв. – лихва за забава
върху главницата, дължима за периода 16.02.2023г. – 11.12.2023г.
Ищцата твърди, че между страните е налице неформален договор за заем от
15.08.2022 г., по силата на който ищцата е превела по банкова сметка на ответника
сумата в общ размер на 2500 лв., по банков път, по личната му банкова сметка. Сумата
била получена от ответника, като ищцата отправила нотариална покана с предоставен
срок за доброволно изпълнение, който срок изтекъл на 15.02.2023г., като ответникът не
й върнал процесната сума, поради което предявява исковите си претенции. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че
ищецът й предал процесните суми, но твърди, че предаването е станало на основание
съществуващата уговорка с лицето М. Д. Д., с когото ищцата съжителствала на
семейни начала в изпълнение на постигнато съгласие между последния в качеството
му на едноличен собственик и управител на „С 11“ ЕООД с ЕИК ***** и ответника,
който трябвало да постъпи на работа в посоченото дружество срещу заплащане на
сумата от 2500 лв. Оспорва да е налице договор за заем между страните, както и
уговорка за връщане на процесната сума. По отношение на евентуалния иск счита, че е
1
налице основание за задържане на сумата, доколкото с предаването й ищцата е знаела,
че изпълнява задължение на трето лице - М. Д. Д., съобразно постигнатата му
уговорка с ответника, поради което моли, предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира и разноски по производството.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415,
вр. чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Не се спори между страните и се установява от представеното платежно
нареждане от 16.08.2022 г., че ищцата е превела на ответника процесната сума в размер
на 2500 лв., по банков път, на същата дата - 16.08.2022г., като в платежното нареждане
е посочено основание за превода „заем“.
С нотариална покана от 26.01.2023 г., връчена на ответника на 01.02.2023 г., е
отправено искане за връщане на заетата сума по посочена банкова сметка на ищеца, в
14-дневен срок от получаване на поканата.
По делото са представени писмени доказателства – трудов договор №
23/31.08.2022 г., молба за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед №
19/06.01.2023 г., видно от които на 31.08.2022 г. между ответника и „С 11“ ЕООД,
представлявано от управителя М. Д. Д., е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ответникът Д. А. е бил назначен на длъжност „продавач, разносна
търговия“ при „С 11“ ЕООД, което трудово правоотношението между страните е било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, считано от
09.01.2023 г.
Свидетелят М. Д. Д., живеещ на семейна начала с ищцата, разказва, че познава
Д. от лятото на 2022 г. от предишната му работа, доколкото ответникът работил в
заведение, което свидетелят често посещавал със семейството си. Разказва, че Д. имал
проблеми с хазарта, имал задължения към трети лица, поради което помолил за заем,
който Д. му осигурила. Посочва, че около 20-тина дни след като Д. му отпуснала
заема, на 01.09.2022 г. ответникът започнал работа във фирмата на свидетеля. Излага,
че ответникът предоставил на ищцата личните си данни – банкова сметка и др., за да
може тя да му подготви документите за назначаване. Сочи, че сумата била
предоставена на ответника, за да може последният да напусне спокойно предишната
си работа, като уговорката между страните била в неуточнен период Д. да връща
заемната сума от получаваните от него заплати. Излага още, че не е имало уговорка да
му заплатят процесната сума, за да започне ответникът работа при тях. Посочва, че
сумата трябвало да бъде върната на Д., доколкото тя е отпуснала заема, за да не се
бърка личното със служебното.
От разпита на свидетеля Х В В се установява, че от 2016 г. работи във фирмата
на свидетеля М. Д. Д. - „С 11“ ЕООД. Свидетелят познава Д. и Д., с когото работили
заедно 6-7 месеца. Заявява, че му е известно, че са дали пари назаем на Д., които той е
следвало да върне впоследствие. Посочва, че във фирмата нямало практика да се
предлагат суми, за да започне някой работа, доколкото нямало толкова ценни кадри.
Посочва, че ищцата е счетоводителка на фирмата. Свидетелят не знае точния размер
на сумата, отпусната на Д., но при получаване на всяка заплата, ищцата го е питала
дали няма да си погаси заема. Сочи, че Д. е давала заем и на други служители на
фирмата, за да не теглят кредит от банката.
Свидетелят Н Н Д разказва, че познава Д. от около 8 години, а М. познава от
2022 г., като Д. ги запознал. Свидетелят работил във фирмата на М. заедно с Д. през
2
2022 г. Сочи, че Д. му е споделил, че М. му е предлагал работа, но Д. не е искал,
поради което М. му е превел пари, за да започне работа във фирмата му. Познава Д.,
която била счетоводител във фирмата, като твърди, че Д. се е запознал с Д., когато е
постъпил на работа във фирмата на М.. Свидетелят не знае Д. да е давала заплати, като
свидетелят получавал заплатата си от М.. Сочи, че преди да започне при М.,
ответникът е работил в заведение в „М 2“. Не знае кой е превел пари на Д. по
банковата му сметка, като затова разбрал от М.. Не е запознат да има практика във
фирмата да се дават пари назаем, като такива не са давани и на свидетеля.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем има реален
характер, поради което предаването на сумата или вещите е част от фактическия
състав по сключването му.
В настоящия случай се установи, че ответникът е получил процесната сума по
банковата си сметка на 16.08.2022 г., като спорно по делото е основанието, въз основа
на което ответникът е получил сумата от ищцата.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че процесната сума е била предадена на ответника именно под формата на
заем. Това е така, доколкото от приложеното към делото платежно нареждане до
обслужваща банка, в което за извършения паричен трансфер към сметка на ответника,
наредителят е попълнил основание "заем" и парите са били преведени, т.е. се
удостоверява предаване на твърдяната сума. За това дали получателят, чиято сметка е
заверена, се счита "обвързан" от основанието, посочено от наредителя, в практиката на
ВКС е даден отговор като е изтъкнато, че поетото задължение за връщане на
полученото, респ. съгласието по един сключен договор за заем, подлежи на пълно и
главно доказване от този, който го твърди. Следователно ищецът следва пълно и
главно да докаже постигнато съгласие за предоставяне на сумата в заем и поето
насрещно задължение от получателя за връщане на сумата, което не се презюмира, а
документът не е достатъчно доказателство за това /в който смисъл е напр.
Определение № 305 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 159/2015 г., III г. о., ГК/. В
случая посоченото в платежното се подкрепя и от свидетелските показания на
свидетеля М. Д. Д., чийто показания съдът кредитира на основание чл. 172 ГПК, с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост, доколкото свидетелят живее на семейни начала с ищцата. Въпреки
установената връзка между двамата, съдът намира, че показанията на свидетеля следва
да бъдат кредитирани, доколкото същите са последователни, житейски достоверни и
се подкрепят от свидетелските показания на свидетеля Венков. Установява се от
свидетелските показания на свидетеля Д., че Д. е помолил за заем, който Д. му
осигурила, като уговорката между страните била в неуточнен период Д. да връща
заемната сума от получаваните от него заплати. Установява се, че при получаване на
всяка заплата, ищцата е питала ответника дали няма да си погаси заема, за което
свидетелства показанията на свидетеля Венков. Изложеното не се разколебава от
показанията на свидетеля Д, които съдът намира за противоречиви в тази им част,
доколкото от една страна, свидетелят посочва, че Д. му е споделил, че М. му е
предлагал работа, но Д. не е искал, поради което М. му е превел пари, за да започне
работа във фирмата му, а от друга, по-нататък в показанията си сочи, че не знае кой е
превел пари на Д. по банковата му сметка, като за това разбрал от М..
При изложеното съдът намира, че между страните е било постигнато съгласие
за предаване на ответника в заем на процесната сума, която той се е задължил да върне
3
на ищеца от месечните си заплати в неуточнен период от време.
С оглед последното обстоятелството, настоящата инстанция счита, че е
приложима разпоредбата на чл. 69 ЗЗД, в която изрично е предвидено, че ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Относно
изискуемостта на това вземане, доколкото страните не са уговорили срок за връщане
на заемната сума, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – падежът на това вземане
настъпва от поканата. В тази връзка по делото са ангажирани доказателства за
изпратена нотариална покана до ответника, връчена му на 01.02.2023 г., с която е
отправено искане за връщане на заетата сума в 14-дневен срок от получаване на
поканата. Следователно падежът на задължението е настъпил на 15.02.2023 г., от който
момент и исковата сума е изискуема.
При изложеното предявеният иск се явява основателен в цялост.
Като законна последица от уважаване на иска, върху главницата следва да бъде
присъдена и законна лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.02.2023 г., до окончателното плащане.
Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявения под условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, то съдът не дължи произнасяне по същия.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор, право на разноски има единствено ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 1165 лв., представляваща разноски по настоящото и по
заповедното производство, като съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като взе предвид фактическата и
правна сложност на предмета на делото, а така също и броя на проведените открити
съдебни заседания.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С*****, да заплати на Д. Д. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С *****, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от
2500лв., представляваща предоставена в заем сума по банков път, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 22.02.2023 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1165 лв., представляваща разноски по настоящото и по заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4