№ 4062
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100503016 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 21247/22.12.2023 г. на СРС, ГО, 128 състав, ЗЕАД ЗЕАД
“Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК 0*******, е осъдено да заплати на В. В. З., ЕГН *******,
сумата от 2480,62 лева, предявена частично от 5000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на сключен между
страните договор за имуществено застраховане „Булстрад Каско Стандарт“ №
4704235203001074, във връзка с настъпил на 2-3 юли 2023 г. застрахователен
риск по М П С Фолксваген Туарег, с рег.№ *******, за който е образувана
щета № 470423232336238, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.08.2023 г., до окончателното й изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ АД, в която се
поддържа, че постановеното решение е неправилно, несъобразяващо
събрания в хода на производството доказателствен материал и постановено
при нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че ищецът не е
материално-правно легитимиран да предяви процесния иск, доколкото към
датата на предявяване на иска 28.08.2023 г. вече не е бил собственик на
процесния автомобил, с което приобретателят на автомобила е придобил
всички права и задължения по сключения застрахователен договор на
основание чл.413 КЗ. Поддържа се, че в случая е налице изключение от
покритие съгласно т.1.19 от подраздел X „Общи изключения“ на Общите
1
условия към застрахователния договор, тъй като не представлява нито един
от покритите рискове съгласно сключения застрахователен договор.
Поддържа се, че по делото не се установило повреда по автомобила, като
показанията на разпитания свидетел за наличие счупвания по автомобила не
се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въззивникът твърди, че в
случая е налице кражба на отделни възли и детайли /фарове/, за което обаче
страните изрично са се съгласили, че застрахователят няма да бъде отговорен.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемият В. В. З. е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Сочи, че обстоятелството, че собствеността на автомобила е
била прехвърлена преди исковата молба, е ирелевантно. Навежда, че не е
налице изключен риск по т.1.19 от подраздел X „Общи изключения“ на
Общите условия, тъй като в случая видно от разпитан а свид. З.а имало
повреди по автомобила. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
За основателността на иска по чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е докаже в
кумулативност следните предпоставки: съществуване на валидно
застрахователно правоотношение между страните; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че между страните е налице
валидно възникнало облигационно отношение по застраховка „Каско
Стандарт“ за л.а.“Фолксваген Туарег“ с рег.№ *******, установено в полица
№ 4704235203001074, със срок на действие 06.04.2023 г. - 05.04.2024 г. Видно
от представения талон на застрахованото МПС, а и от удостоверението от
МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, ищецът е бил собственик на
застрахованото МПС към датата на сключване на застрахователния договор
до отчуждаването му на 11.08.2023 г.
2
На 05.07.2023 г. ищецът е подал до ищцовото дружество заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, в което е описал, че е паркирал
автомобила си пред блока в гр.София, ж.к.******* и на следващия ден го е
открил с откраднати фарове. По заявлението е образувана щета №
470423232336238 при застрахователя. Сигнал за инцидента е подаден от
ищеца и в 7 РУ-СДВР, където е образувано досъдебно производство № 3382-
ЗВК-1048/2023 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 НК. Пред
първоинсттнационния съд е разпитан свидетелят Д. З.а, която твърди, че на
03.07.2023 г. шофирала процесния автомобил, като на другия ден съседка ги
уведомила, че автомобилът е с липсващи фарове, като освен това имало
счупени парчета след отваряне на автомобила. С писмо от 07.07.2023 г.
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение поради
липсата на представени за оглед и оценка увредени детайли, както и на
основание т.1.19 от подраздел X „Общи изключения“ на Общите условия,
съобразно която е изключен като застрахователен риск загубата и повредата
на отделни части, възли, агрегати, принадлежности и оборудване, извън
салона на МПС.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивника,
че ищецът не е материално-правно легитимиран да претендира процесната
сума. Безспорно към датата на настъпване на събитието, а и към датата на
образуване на приключване на застрахователната преписка, ищецът е бил
собственик на автомобила и е имал качеството на застрахован по сключения
застрахователен договор. Вземането за обезвреда по сключен застрахователен
договор възниква с настъпването на застрахователно събитие в патрониума на
застрахования, като последващо прехвърляне на вещта не води до
автоматично прехвърляне на възникнали вземания в полза на застрахования
за неизплатено застрахователно обезщетение, освен ако вземането не е
прехвърлено по съглашение между стария собственик и приобретателя на
вещта. Нормата на чл.413 КЗ касае заместване на застрахования в
застрахователното правоотношие във вр. с изпълнението на сключения между
страните договор, но няма касателство с вече възникнали вземания за
обезвреда в полза на застрахования.
Застрахователното събитие, във. вр. с което е заявена процесната
претенция, касае кражба на външни части на застрахования автомобил, като
спорно между страните е дали кражбата на части от автомобила представлява
покрит застрахователен риск.
Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в
закона в чл. 408, ал. 1 КЗ. Общото помежду им е, че правото на отказ от
изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на
задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на
страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя,
защото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие
и/или към вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за
3
отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите
условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования
поведение – задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя
от отговорност за плащане на обезщетение. Независимо от спецификата на
основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си
по чл.405, ал.1 КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало
неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно
значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е
последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и
съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от
общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към
предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им /в
този смисъл и Решение № 173 от 22.11.2013г. на ВКС по т. д. № 727/2012г., II
т.о.,ТК/.
Страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в
случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са
ограничени от императивната разпоредба на чл. 408 КЗ /така и Решение №4
от 21.03.2012г. на ВКС по т.д. №81/2011г., II т. о., ТК/. Освобождаването на
застрахователя от отговорност в случай на умишлено причиняване на
застрахователното събитие е позволено от закона само при условието,
визирано в чл.408, ал.1, т.1 и т.2 КЗ – ако умисълът е свързан с поведението
на застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице.
Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице,
чуждо на застрахователното правоотношение, и то без знанието и участието –
пряко или косвено, на застрахования, е ирелевантно за обема на
застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за
нейното изключване.
Засегнатите елементи са описани от застрахователя в представения опис
на претенция, обсъдена по-горе. В клаузата на т.1.19 от подраздел X „Общи
изключения“ на Общите условия, които регулират спорното правоотношение,
е предвидено, че не се покриват щети в резултат на кражба на отделни части,
възли, агрегати, , принадлежности и оборудване извън салона на МПС,
нанесените повреди по МПС в резултат на кражбата се обезщетяват, като това
изключение не се прилага в случаите на кражба на цялото МПС и
последващото му намиране. Описаните от застрахователя щети на
застрахованото имущество не могат да бъдат отнесени към някоя от
посочените хипотези. Автомобилите представляват сложна съставна вещ,
която включва отделни елементи /части/. Извън сложната съставна вещ
отделните нейни части нямат свое самостоятелно предназначение, а са
функционално свързани с главната вещ. С оглед на това всички части на
главната вещ, в своята съвкупност и установен начин на взаимодействие,
4
обезпечават възможността същата да бъде използвана съобразно нейното
предназначение. С оглед на това, като се е задължил да носи риска от кражба
/противозаконното отнемане/ на автомобила, застрахователят носи риска и от
кражбата на онези части от него, без които същият не може да се ползва по
предназначение и по начина, по който е произведен. Това произтича от
спецификите на обекта на имущественото застраховане – моторно превозно
средство, съставляващо сложна съставна вещ с определено предназначение, с
оглед на което регламентираните в общите условия на застрахователя
изключения в т.1.10 от раздел III на Общите условия касаят само онези части
от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без особени усилия
или използване на технически средства и без които е възможно и позволено
от закона автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване.
Отделно от това изрично в т.1.19 от подраздел X „Общи изключения“ на
Общите условия на застрахователя е предвидено, че нанесените повреди в
резултат на кражба се обезщетяват. Разглежданият случай следва де се отнесе
именно към тази хипотеза. Oтнетите части от автомобила са основни
елементи или части от фабрично произведени системи на автомобила, които
са необходими за нормалното и законосъобразно управление на МПС, като се
вземат предвид и разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
По изложените съображения съдът счита, че настъпилото в периода
02.07.2023 г. – 03.07.2023 г. увреждане на застрахования при ответника
автомобил съставлява покрит от застрахователя риск.
След като застрахователното събитие е настъпило през време на
действието на застрахователния договор и на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за
застрахователя е възникнало задължението да заплати дължимото
застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обхватът на
отговорността се определя от размера на дължимото застрахователно
обезщетение, което към деня на настъпване на събитието трябва да е равно на
размера на вредата.
Съгласно заключението на приетата от първоинстанционния съд
САТЕ, действителната пазарна стойност, необходима за възстановяване на
липсващите от автомобила части, към датата на застрахователното събитие е
5935,61 лв. по цени на официалния вносител, а по цени на алтернативни
доставчици 2480,62 лв. Настоящият съдебен състав намира, че стойността на
действително претърпените вреди по смисъла на императивната законова
разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ се определя по средни пазарни цени, като
следва да се отчетат както цените на официалния доставчик, така и цените на
алтернативни доставчици с оглед постигането на оптимално осреднен вариант
на стойността на частите и труда, предлагани на пазара, поради което
действителната стойност на причинените на застрахования при ответника лек
автомобил щети е 4208,11 лв. Ищецът претендира по-малка сума - 2480,62
лв., поради което и доколкото други доводи във въззивната жалба не са
наведени /липсват доводи и по отношение на присъдената законна лихва/, то
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
5
По разноските:
При този изхода на спора, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер от 660 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21247/22.12.2023 г. на СРС, ГО, 128
състав.
ОСЪЖДА ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК 0*******, да заплати на
основание чл.78,ал.1 ГПК на В. В. З., ЕГН *******, разноски в размер от 660
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6