№ 7656
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110131295 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
вр. чл. 5 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Д. М. И., Л. М. Д. и В. М. Д., като наследници на починалия М. Б. Д., с която са
предявени при условията на разделност обективно и субективно съединени
осъдителни искове по отношение на всеки ответник за следните суми: сумата от 369,42
лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.05.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата от 112,76 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия,
дължима за периода 15.09.2021 г. – 14.05.2024 г., сумата от 1,13 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.04.2021 г. –
01.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането, както и сумата от 0,39 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима
за периода 15.06.2021 г. – 14.05.2024 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, *********,
аб. № ********, инсталация № ****** за процесния период топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа,
че ответниците като наследници на задълженията на починалия М. Б. Д., наемател на
топлоснабдения имот, имат качеството на потребител на услугите на ищеца съобразно
наследствените квоти, а именно по 1/3. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия,
последните са изпаднали в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за
периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран
да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия
1
през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответниците Д. М. И. и Л. М. Д. в срока по чл. 131 ГПК изразяват становище
за неоснователност на предявените искове. Сочат, че са се отказали от наследството на
своя баща, за което представят издадено съдебно удостоверение, което молят да бъде
взето предвид при постановяване на решението.
Ответникът В. М. Д. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Оспорва през исковия период до процесния имот
да е реално доставена топлинна енергия в претендирания размер. Излага доводи за
недължимост на процесните суми, поради погасяването им по давност. Оспорва
редовността на уредите за отчитане на топлинна енергия, да е извършван реален отчет
на топломера в абонатната станция. Счита, че процесните суми са начислени по цени,
несъответстващи на нормативно определените. При горните съображения моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Нелбо“ АД не е взело становище по спора в
предоставения от съда срок.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през
исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията
за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
2
собственикът или титулярът на вещното право на ползване.
С ТР № ******** г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № ******** г.
на ОСГК на ВКС се възприе становището, че освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства –
Заповед № СДС-01-******* г., издадена от гл. директор на ДП „ТСВ“, договор за наем
рег. № Д-****** г. и писмо изх. № ***** г. се установява, че по силата на горния
договор за наем апартамент ***, находящ се в гр. София, ******* е предоставен за
ползване от ДП „ТСВ“ на М. Б. Д. – служител на наемодателя за срок от пет години,
считано то датата на подписване, но не повече от срока на настанителната заповед.
Установява се наемателят да е освободил жилището на 01.06.2021 г. Съгласно клаузите
на договора за наем наемателят е длъжен да сключи договори с доставчиците на
консумативи за имота в 30-дневен срок от подписването на наемния договор.
Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира,
че ищецът не установи пълно и главно наличието на първата материална предпоставка
за възникване на спорното право, а именно - наличието на валидно възникнало и
съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, което да е обвързвало ищеца и наследодателя на
ответниците.
В случая безспорно се установява, че е налице наемно правоотношение между
М. Б. Д. и трето за делото лице – ДП „ТСВ“. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
******** г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че за да бъде
ангажирана договорна отговорност на наемателя на недвижимия имот за заплащане на
сумите за потребена топлинна енергия е необходимо по делото да бъде доказано
наличието на индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия,
сключен между наемателя и „Топлофикация София“ ЕАД. В разглеждания случай
ищецът не представя, а и не твърди да е сключван договор с наследодателя на
ответниците.
Ползвателят на топлоснабден имот на облигационно основание няма
качеството потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на ЗЕ и би могъл да
отговаря за стойността на използваната топлоенергия към доставчика й по иск за
неоснователно обогатяване, какъвто в случая не е предявен. Действително, Общите
условия за продажба на топлинна енергия предвиждат възможност качеството
потребител, съответно клиент на топлинна енергия, да може да се придобие и от
наемател на имота. За същото обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите условия на
ищеца от 2016 г., следва да има изрично съгласие на собственика на имота в
нотариално заверена форма. Такова съгласие по делото не се твърди, че е дадено от
собственика на имота, нито са ангажирани доказателства за същото. Необходимо е по
делото да се ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично искане пред
ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз основа на копия от
3
документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като
единствено това заявление би представлявало по своето правно естество предложение
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – по арг. чл. 13 ЗЗД (в този
смисъл решение от 09.08.2021 г. по в. гр. д. № ****** г. по описа на СГС, решение от
17.08.2021 г. по в. гр. д. № ******* г. по описа на СГС, решение от 19.08.2021 г. по в.
гр. д. № ****** г. по описа на СГС, решение от 12.11.2021 г. по в. гр. д. № ******* г.
по описа на СГС и др.
Недоказването на наличие на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия с наследодателя на ответниците като елемент от
фактическия състав на иска води до извод за неоснователност на същия, с оглед което
и претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на изложението съдът намира, че от ангажираните доказателства –
вписан отказ от наследство от 5.11.2021 г. и от 15.12.2021 г., се установява ответниците
Д. М. И. и Л. М. Д. да не са наследници на М. Д. А., доколкото същите са се отказали
от неговото наследство, а с отказа от наследство, наследникът се лишава от
включените в наследството права и не приема включените в него задължения. А в
случая искът не е предявен срещу ответниците в лично качество, а в качеството им на
наследници на М. А.. Поради което същите не са материалноправно легитимирани да
отговарят по предявения иск и на това допълнително основание.
С оглед изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца не е
установено при условията на пълно и главно доказване ответниците Д. М. И., Л. М. Д.
и В. М. Д. да са материалноправно легитимирани да отговарят по предявения иск за
стойността на топлинната енергия.
Предвид неоснователността на главния иск, включително и иска за дялово
разпределение, неоснователен се явява и искът за мораторната лихва, отчитайки
акцесорният му характер.
Предвид изхода на спора, право на разноски имат ответниците. От тях
единствено В. Д. е направил искане за присъждане на сторените в производство
разноски, в случая за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.,
съгласно приложения договор, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София******* срещу Д. М. И., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 369,42 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.05.2021 г. за имот, находящ се в гр гр. София, *********, аб.
№ ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата от 112,76 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна
енергия, дължима за периода 15.09.2021 г. – 14.05.2024 г., сумата от 1,13 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.04.2021 г. – 01.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането, както и сумата от 0,39 лв. – лихва за забава върху
тази главница, дължима за периода 15.06.2021 г. – 14.05.2024 г.
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София******* срещу Л. М. Д., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 369,42 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.05.2021 г. за имот, находящ се в гр гр. София, *********, аб.
№ ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата от 112,76 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна
енергия, дължима за периода 15.09.2021 г. – 14.05.2024 г., сумата от 1,13 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.04.2021 г. – 01.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането, както и сумата от 0,39 лв. – лихва за забава върху
тази главница, дължима за периода 15.06.2021г. – 14.05.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София******* В. М. Д., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН и чл. 86,
ал. 1 за сумата от 369,42 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – м.05.2021 г. за имот, находящ се в гр гр. София, *********, аб. №
********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата от 112,76 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна
енергия, дължима за периода 15.09.2021 г. – 14.05.2024 г., сумата от 1,13 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.04.2021 г. – 01.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането, както и сумата от 0,39 лв. – лихва за забава върху
тази главница, дължима за периода 15.06.2021 г. – 14.05.2024 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на В. М.
Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лева –
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо“ АД на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5