Решение по дело №10548/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София,  17.05.2019 г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на   деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:   Стефка Александрова  

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело            № 10548      по описа за  2018   година,  съобрази, че:

 

Предявени са субективно съединени, при условията на евентуалност, искове с правно основание по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. с §22 от ДР на КЗ,  обн.ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.

С исковата молба и уточнителна молба с вх.№111175/23.08.2018 г. К.И.Г. твърди против З. „Л.и.“ АД, че на 13.08.2013 г. на главен път Е-79 в посока от гр.Кресна към гр.Симитли е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *******и товарен автомобил „Волво“, модел „ФХ 42Т“ № *******, при което настъпила смъртта на брата на ищеца Г.И.Г., пътувал в лекия автомобил. Вина за ПТП имал водачът на лек автомобил „Рено Еспейс“, който допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като при въведена забрана за изпреварване в пътния участък с пътен знак В-24 и непрекъсната линия М1, е предприел маневра „изпреварване“, навлязъл в лентата на насрещно движещия се товарен автомобил и се ударили челно. Товарният автомобил се движел с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, вследствие на което не е могъл да реагира на ситуацията и да предотврати сблъсъка помежду им.

Поддържа се, че ищецът е претърпял болки и страдания в резултат на внезапната смърт на неговия по-голям брат, на която е станал и свидетел. Помежду им имало много близки отношения на обич и взаимопомощ, живеели заедно и били много привързани един към друг. За ищеца неговият брат бил най-любимия му човек, най- близък роднина, с който можел да споделял радостите и страховете си и когото безрезервно обичал, и му бил по-близък и от родител. След инцидента ищецът бил сломен, събуждал се от кошмари, плачел и тъгувал, бил потиснат и под силен емоционален стрес, настъпили негативни промени в характера му и отношението към околните хора и към живота. Преживяната травма от тежката загуба в такава ранна възраст (загиналият е бил на 16 години, а ищецът на 12 години) коренно променило живота му, той не могъл да преодолее изживеният шок и стрес, а преживяването и спомена за него ще го преследват непрекъснато.

С исковата молба се твърди, че виновните за настъпилото ПТП водачи попадат в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество по застрахователни полици № 2211200989587 и 22113001635891, валидни към датата на ПТП, поради което предявява иска си пряко срещу ответника - застраховател.

Поддържа се, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив размер за претърпените вреди.

ИСКАНЕТО е ответникът, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „ГО“ за лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ *******,  а при евентуалност, ако не установят предпоставки за ангажиране на отговорността му на това основание, то в качеството му на застраховател по застраховка „ГО“ за товарен автомобил „Волво“ с рег.№ *******, да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него в резултат на ПТП, неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.,  ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от датата на деликта – 13.08.2013 г., до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на разноски.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции са погасени по давност с изтичане на срока по чл.197 от КЗ (отм.); оспорва иска по основание и размер, в т.ч. и по арг. от чл.493а, ал.4, вр. с §96, ал.1 от ПР на КЗ; не оспорва, че е налице сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ за лекия и товарния автомобили към датата на произшествието. В отговора си ответникът прави  евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол № 43745/23.08.2013 г. на ОД на МВР – Благоевград, приложните и съдържащите се в ДП №631/2013 г. на 02 РУ на МВР Благоевград материали и заключението на комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза се установи настъпването на ПТП на 13.08.2013 г. около 18.30 часа на главен път Е-79 в района преди 389 +800 метра „Кресненско дефиле“ между движещия се в посока от гр. Благоевград към гр. Кресна лек автомобил  „Рено еспейс“ с рег. № *******, управляван от водача К., и движещият се в обратна посока товарен автомобил „Волво“ с рег. № *******в състав с полуремарке с рег. № *******. ПТП настъпило след като водачът на лекия автомобил  Л.К.е предприел маневра за изпреварване на неизвестно МПС в зоната на десен за него завой. В момента когато лекият автомобил се намирал в средата на насрещната лента срещу него се е появил намаляващият скоростта си на движение товарен автомобил с полуремарке. След като забелязал намиращият се срещу него лек автомобил водачът на товарния автомобил предприел действия по аварийно спиране, но късото разстояние не е позволило да предотврати удара. От заключението на КСМАТЕ се установява, че в следствие на челния удар, кинетичната енергия на двата автомобила бързо се трансформирала в потенциална, което е довело до настъпване на тежки деформации на купето на лекия автомобил „Рено Еспейс“. След удара двете МПС са се преместили съвместно в посока на движение на товарния автомобил с ремаркето,  в последствие при спирането му от остатъчната стойност на кинетичната енергия на лекия автомобил, т.автомобил и композицията са се плъзнали към лентата за движение на лекия автомобил „Рено Еспейс“  и са се установили там. От експертното заключение се установява, че причините за възникване на ПТП имат субективен характер и се изразяват в действията на водача на л.а. „Рено Еспейс“, а не са технически. От заключението и констативния протокол се установява, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра изпреварване на десен завой с несъобразена скорост и при въведена забрана  с пътен знак В 24 и маркировка М 1, навлизайки в лентата за насрещно движение на товарния автомобил. При ПТП са загинали водачът на лекия автомобил и двама от пътниците, сред които и Г.И.Г.. Същият е пътувал на задна седалка, която е била оборудвана с предпазен колан, който при огледа е намерен в положение изпънат. Вещото лице автоексперт изяснява, че лекият автомобил е оборудван с предпазни колани на 4 + 1 места, като на задните седалки са монтирани два триточкови инерционни колани, и един среден двуточков. ПТП е настъпило при челен удар с товарен автомобил, при който първоначалното съприкосновение е с предната част на тялото на пътника Г.Г. с предната седалка, но са последвали и удари в лявата врата и таванният отсек и други части на автомобила. От експретното заключение е видно, че причинените на пострадалия гръдна и коремна травма са от удара в интериора на автомобила, а след изпадането му от него са получени и допълнителни травми – на лицето и крайниците. Вещите лице сочат, че не може категорично да се установи дали черепно-мозъчната и грабначно-мозъчната травма са причинени при ударите в купето, или извън него, както и че не може да се изключи настъпването им дори при правилно поставен колан. Заключението е обосновано и с оглед  установеното по делото обстоятелство относно механизма на ПТП, при който са настъпили тежки деформации на лекия автомобил. От експертното заключение на КСМАТЕ обаче се установява, че причина за смъртта на Г.Ив.Г. е настъпилата при ПТП съчетана тежка гръдна, коремна и черепно-мозъчна травма, като водеща е гръдната травма с разкъсване на сърцето и дъгата на аортата. Следователно смъртта му е настъпила в резултат на травма, причинена от удар в интериора на автомобила. От приложеният с ДП протокол за оглед и фотоалбум е видно, че лекият автомобил е силно деформиран в предната си част, като телата на пътуващите на предните и на задните седалки са били притиснати от частите му. Тялото на увредения Г.е намерено на около 10 м. извън автомобила. При ПТП в същият автомобил е пътувал и ищеца, който е получил охлузвания и натъртвания по тялото.

Процесното ПТП не би се състояло, ако водачът на лекия автомобил К. не беше предприел изпреварване на неизвестен автомобил на забранено място в момент, когато това не е било безопасно за него и другите участници в движението, което е довело до реализиране на удара с насрещно движещ в двулентов път товарен автомобил. Товарният автомобил е предприел аварийно спиране,  и дозадействана спирачната уредба на композицията, но предвид кратното разстояние и липсата на възможност да се предприеме друга маневра (отклоняване, или др.) тези действия не са били достатъчни за предотвратяване на удара помежду им.

От удостоверението за родствени връзки и удостоверение за наследници е видно, че ищецът е брат на загиналия при ПТП Г.И.Г.. Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Н. – майка на ищеца, и Н.И., които като оцени в тяхната съвкупност и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът приема за установено, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания и е изживял изключително тежко смъртта на своя брат. Ищецът бил израснал със своя брат Георги, били неразделни, заедно ходели на училище, заедно се забавлявали и той излизал само с него. Имали обща стая, били на близка възраст – ищецът на 12 години, а брат му на 17 години, учели в едно училище и той разчитал много на своя по-голям брат. Ищецът бил по-малък и всичко споделял с Георги, когото чувствал най- близък от всички членове на семейство си. След неговата трагична смърт ищецът отказвал да се храни, не могъл да спи, отказвал да излиза с приятели и дори да ходи на училище. Постоянно плачел, отказвал да говори и да споделя, затварял се сам с мислите си и със снимките на загиналия си брат. Често ходел на гроба му. Той ходел там дори на празници като Великден и Гергьовден и отказвал да ги прекарва с майка си или други членове на семейството си. Постоянно носел в себе си снимка на загиналия си брат. Вече не посещавал училище редовно, не искал да ходи никъде с други приятели. Свид.Н. установява, че го водили на лекар защото не искал да се храни, водили го на психолог, на врачки и на гледачки.  Физически ищецът също много се променил, видимо отслабнал, бил унил.

Безспорно е установено по делото обстоятелството, че към датата на ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице сключен застрахователен договор с ответника за задължителна застраховка „ГО“. Такъв е бил налице и относно товарния автомобил „Волво“. Това е видно и от справка от ИЦ на ГФ, приета по делото.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.), предявен пряко срещу застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. Управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застрахователно правоотношение е възникнало и съществуващо към датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие.

От друга страна следва кумулативно да са налице всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД: извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. В конкретния случай безспорно е установено настъпването на смъртта на брата на ищеца в резултат на ПТП, настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата установени ЗДвП, като е предприел маневра „изпреварване“ на забранено място при ограничено разстояние на видимост и без да се е убедил че може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента - чл.43, т.1 и т.4 от ЗДвП. Вината му се предполага на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. Спорният въпрос е дали ищецът е легитимиран да получи обезщетение за вреди от смъртта на своя брат съгласно разпоредбата на чл.493, ал.4 от КЗ и размера на обезщетението.

Съгласно съдебната практика в ППВС № 2/1984 г. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение, изчерпателно е посочен от ВС. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. - на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. По делото се установи, че между ищецът и неговия брат Г.е имало трайна и особено силна и дълбока емоционална връзка, тъй като  – те са в роднинска връзка и ищецът е роден след загиналия и през целия си живот непрестанно е живял с него, затова връзката се характеризира като трайна, а поради установените от доказателствата по делото отношения на привързаност, близост и подкрепа, то налице и вторият релевантен, характеризизиращ връзката елемент.

В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало първо-съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и, второ-  че настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. В тази  насока съдът кредитира също гласните доказателства установяващи влошеното емоционално, дори и физическо състояние на ищеца след инцидента, допълнително съобрази и факта, че същият е бил очевидец на внезапната и нелепа смърт на своя брат, както и доказателствата за това, че той не може да превъзмогне болката си и в тази все още твърда млада възраст той не може да немери сили да продължи нормално своя живот. След преценка на доказателствата съдът приема, че е проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговият и за понесени от ищеца сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания от смъртта му.Следователно предявеният иск се явява установен по основание. Съобрази и съдебната практика, формирана по сходни случаи и обективирана в Решение № 372 от 14.01.2019 г. на ВКС, Второ търговско отделение по т. д. № 1199/2015 година.

 Относно размера на обезщетението - Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, като намира, че предявеният главен иск е основателен и доказан до размера от 28 000 лв., който приема за справедлив с оглед обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът отчете изпитаната от ищеца тежка скръб, която е понесена още по-тежко поради внезапното и неочаквано настъпване на смъртта на неговия по-голям брат, с който, видно от свидетелските показания, емоционалната връзка е била трайна и дълбока. Същевременно съдът отчита, че в семейните традиции и с оглед възрастта на ищеца и пострадалия тяхното съжителство, както и близостта им е обичайна и отношенията на привързаност на братя и сестри в традиционното българско семейство са нормални, с оглед на което счита че не е установено ищецът да е преживял състояние, различно или по-тежко от обичайното при загуба на толкова близък човек, спрямо други такива случаи. Съдът счита за доказано посредством нужните за това доказателства (и от лица със специални знания) той да е претърпял негативни изменения в психиката или поведението извън обичайните, през кратък или продължителен период от време.

Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на увреденото лице от обезщета. За разликата до претендираната сума от 120 000 лева претенцията е неоснователно завишена и следва да бъде отхвърлена.

Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на исковата претенция за обезщетение, което е неоснователно, тъй като не е изтекъл срока по чл.197 от КЗ (отм.) От страна на ответника е направено и възражение за приложими лимити на отговорността на застрахователя в сходни случаи, по което съдът намира следното: с оглед  разпоредбата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) към случая е приложима част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г. /, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в § 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.). Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица (по ал.4), между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че настоящата претенция, макар и предявена на 02.08.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материалноправните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г.

Дори и да се счете за приложим този законов текст, съдът намира за основателни и изложените от ищцовата страна съображения за противоречие между разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл. 9, ал. 1 предвижда следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Съобразно съдебната практика Директивите, макар и непряко приложими, обвързват държавите-членки за постигането на определен резултат, а приетите от СЕС решения по тяхното приложение са задължителни. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. - РБългария съгласно чл. 633 от ГПК. Затова и в хипотезите на §96 ал.1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по справедливост, без да е ограничен от максималния лимит в посочения параграф, тъй като е в противоречие с посочените директиви. При констатиране на такова противоречие съдът е длъжен да приложи общностното право, като остави без приложение противоречащите му разпоредби от вътрешното законодателство, без оглед на това дали са предхождащи или последващи решението. В този смисъл е решение по дело №С-277/12 – т.2., в който се казва, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. В този смисъл е формирана и съдебна практика на съдилищата в РБългария – решение №240 от 08.05.2019 на ОС Пловдив по т.д.№540/2018 г., Решение № 201 от 16.04.2019 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 541/2018 г. Решение № 194 от 5.03.2019 г. на ОС - Варна по т. д. № 1467/2018 г. Решение № 114 от 9.05.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 169/2019 г.

Неоснователно и недоказано е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като се установи, че не е налице причинна връзка между непоставянето на предпазен колан и вредоносния резултат. Възможността за намаляване на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите е предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази норма е необходимо да се установи не само правонарушение, или поведението, с което обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и поставя пострадалия в опасност, а и наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия. То следва да е обективно, изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, каквито се изложиха в хода на делото, а то следва да бъде доказано. При така настъпилото ПТП и механизъм (челен удар) травмата, която е довела до смъртта на пострадалия е в резултат на тежките деформации на купето, в резултат на въздействие на силите посока на надлъжната ос на автомобила и са довели до смъртта на общо четирима души. Със или без поставен предпазен колан, тежките и несъвместими с живота увреждания за пострадалия закономерно са щели да настъпят. В конкретния случай, по делото не се установи нито допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от пътника в автомобила, нито друго негово поведение, обективно да допринася или способства настъпването на вредите.

Възражението за погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва за периода от 13.08.2013 г. /датата на смъртта на пострадалото лице /до 02.08.2015 г./ три години преди подаване на исковата молба/ е основателно по следните съображения: Съгласно чл. 111 б. "в" от ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичането на 3-годишна давност. Исковата молба е предявена на 02.08.2018 г. Лихвите са дължими за 3 години назад или от 02.08.2015 г. Следователно за миналия период такива не се дължат.

С оглед на това, че главният иск е доказан по основание, то не е осъществено процесуалното услови за разглеждане на предявения евентуален иск срещу ответника – застраховател на гражданската отговорност на водача на товарния автомобил, поради което съдът не го разглежда.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК в исковата молба е посочен начин на плащане на присъдените суми по посочена банкова сметка, ***ейния титуляр. Не са представени доказателства, че тази сметка е такава по чл.39 от ЗАдв и за наличието на представителна власт за получаване на суми от името на доверителя (срв. чл.34, ал.3 от ГПК), за да се приеме че може да се присъдят сумите по същата и да са на разположение на клиента – ищец. Затова и посочената банкова сметка ***нието по чл.235, ал.1, т.7 от ГПК.

С оглед изхода на делото, на основание чл.38 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. възнаграждение в нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. - 1370  лв. С огледа изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,  съобразно отхвърлителната част от исковата претенция ответникът има право на разноски и следва да се осъди ищеца да му заплати такива в размер на 153, 33 лв. разноски по делото и 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответникът да заплати на СГС разноски в размер на 1120 лв. за държавна такса и 70 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ, З. „Л.и.“ АД с ЕИК ******да заплати на К.И.Г. с ЕГН ********** сумата от 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания в резултат на смъртта на неговия брат Г.И.Г., настъпила при пътно транспортно произшествие на 13.08.2018 г. по вина на водача на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2015 г.  до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в останалата му част – над уважения размер, до размера от 120 000 лв. и претенцията за законна лихва за периода от 13.08.2013 г. до 02.08.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД с ЕИК ******да заплати на адвокат М.Н. – Т. от САК сумата от 1370 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД с ЕИК ******да заплати на Софийски градски съд сумата от 1120 лв. за държавна такса и 70 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.

ОСЪЖДА  К.И.Г. с ЕГН ********** да заплати на З. „Л.и.“ АД с ЕИК ******сумата от 153, 33 лева разноски за водене на делото и сумата от 120 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: