Решение по дело №261/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 252
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20227080700261
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 252

 

гр. Враца   07.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 21.06.2022 г. /двадесет и първи юни, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

   ЧЛЕНОВЕ:  СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 261 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Опал-Т“ ООД – гр. Враца, с ЕИК ***, чрез адв. В.Ч. ***, против Решение № 91 от 07.03.2022 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1279 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВ-ЛЕНИЕ /НП/ № 06-2100023/07.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция  „Инспекция по труда“ – гр.Враца.

С цитираното НП на касатора за нарушение на чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труда /ЗЗБУТ/ във вр. чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ вр. чл.76 т.2 от Наредба 16-116 за техническа експлоатация на електрообзавеждането, чл.73 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V и чл.43 ал.1 и ал.2 от ПБЗРЕУЕТЕМ и на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че  съдебния акт е постановен при извършено превратно тълкуване на § 1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ, както и, че по делото не е било доказано, че от страна на работодателя е имало възлагане на работа на мястото на злополуката. Сочи се, че „Опал-Т“ не осъществява каквато и да е производствена дейност, за да има качеството на „потребител на електрически енергия“ по смисъла на Наредба 16-116. Излагат се съображения, че под-станцията на бившия ЧЛК – Враца не е собственост на дружеството, нито се ползва от него, нито е било работно място на пострадалото лице. Иска се  отмяна на решението на РС и отмяна на НП. Претендират се разноски пред двете инстанции.

Пред съда жалбата се поддържа от адв.М.С. от АК-Враца по съображенията изложени в касационната жалба.

Ответникът по касация Дирекция “ИТ“ – Враца, чрез процесуален представител, ст.юрисконсулт М.К., пред съда и в писмена защита, излага съображения за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на оспорваното решение на РС. Претендират се разноски.

Представителят на ОП-Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на  касационната жалба. Моли за оставяне на решението в сила.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № № 91 от 07.03.2022 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1279 по описа на съда за 2021 г., е потвърдено НП № 06-2100023/07.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „Опал-Т“ООД-Враца, при извършена проверка по повод станала злополука на 01.11.2021г. с П.Х.П. на длъжност „електромонтьор, поддръжка сгради“ в дружеството, в обект: Килия на трансформатор № 7 намираща се в подстанция 20/04 кV на бившия завод „ЧЛК“-Враца /Извод „Чугун“ – кабелна линия 20 кV/, е установено, че при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателя „Опал-Т“ООД, не е осигурил на съоръженията в подстанцията, в това число организационни мерки за осигуряване на безопасност при работа по килиите с електрически съоръжения с напрежение над 1000 V в подстанцията – като не е определил лицата, отговорни за безопасно извършване на работата, не е утвърдил списъци на работите, които могат да се извършват с наряд, нареждане и по реда на текущата експлоатация, не е упражнил контрол чрез управителите си или други длъжностни лица спрямо работата на П.П., на който е предоставена възможност да предприема самостоятелни действия в подстанцията без да документира дейността си в дневници, наряди, бланки и др. образци, свързани с текущата експлоатация и оформяне на предвидените по тях процедури. Нарушението е извършено на 01.11.2021г. в гр. Враца. С това е нарушен  чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ във вр. чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ вр. чл.76 т.2 от Наредба 16-116 за техническа експлоатация на електрообзавеждането, чл.73 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V  и чл.43 ал.1 и ал.2 от ПБЗРЕУЕТЕМ. На основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена на касатора „Опал-Т“ ООД-Враца административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лв

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел в оспореното решение, с оглед събраните по делото доказателства, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи, по предвидената в ЗАНН процедура и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата документа достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, с подробна и точна правна квалификация, както и кой текст от кой закон и друг нормативен акт е нарушен. Прието е още в мотивите на оспореното решение, че „Опал-Т“ ООД-Враца има качеството на „работодател“ и е годен субект на задълженията по ЗЗБУТ, както и, че разпоредбата на §1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ сочи кой е „работодателят“, като разширява понятието посочено в §1 т.1 от КТ в смисъл, че работодател е и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията, независимо, че обекта, в който е осъществявана дейността може и да не е собственост на работодателя и да не се обслужва от него. Обсъдено е, че случая не е маловажен, за което са изложени съображения. Прието е, че размера на наказанието е правилно определен – имуществена санкция в размер от 5 000 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно, както и постановено в съответствие с материалния закон. 

Решаващият състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът подробно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви за законосъобразност на НП, се споделят от касационната съдебна инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

           Решението е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни.

При издаване на НП и АУАН, и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, компетентността на длъжностните лица е надлежно установена. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт.

        Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Няма нарушения на материалния закон и няма допуснати нарушение на процесуални правила от първоинстанционния съд.

         В голямата част от работното време работника П.П. е стоял в една от стаите на подстанцията, там същия е оставял личните си вещи и се е преобличал за работа, както и е разполагал с ключ да помещенията. Това определя и работното му място, което е било подстанцията. В трудовия договор на същия не е определено работното място. Неоснователни са твърденията, че дружество „Опал-Т“ООД не осъществява производствена дейност, поради което няма качеството на потребител на енергия. При извършената проверка от контролния орган, както и от справка в Търговския регистър е установено, че „Опал-Т“ ООД и „Опал-94“ АД са собственост и се управляват от едни и същи лица. При проверката е представен Договор между „Опал-94“АД и ЕТ“В.-И.А.“, за обслужване на подстанция 20/04 кV и трафопост № 7, в който именно трафопост е станала злополуката. Двете дружества „Опал-Т“ и „Опал-94“  се намират на една и съща работна площадка, без ясно разграничаване на територията им. Доказателствата сочат, че работодателят „Опал-Т“ е предоставил възможност на пострадалия работник в дружеството П.П. на длъжност „електромонтьор, поддръжка сгради“, да предприема самостоятелни действия в подстанцията.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. РС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила.  

С оглед на изложеното и предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДИТ-Враца разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лева.

            Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91 от 07.03.2022 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1279 по описа на съда за 2021г. с което е потвърдено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 06-2100023/07.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция  „Инспекция по труда“ - Враца.

 

          ОСЪЖДА „Опал-Т“ООД – гр.Враца с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“-Враца направените в производството разноски за настоящата инстанция в размер на 120,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.