Решение по дело №2488/2020 на Районен съд - Варна

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер…………….                     Година  2020                         Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На двадесет и шести август                 Година  две  хиляди и двадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:  ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                 № 2488                       по описа за 2020 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „К.” ЕООД против Наказателно постановление  № 2351-53 / 03.12.2019г. на   Директора на РИОСВ-Варна, с което за нарушение на чл. 83 ал.1 т.2 от ЗЗТ, на  „К. ” ЕООД е наложена имуществена санкция  в размер  на 8000 лв.

 

                Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване и от надлежна страна, при наличие на представителна власт. Иска се отмяна на НП. Били допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН не бил връчен на представляващия дружеството.

 

                В съдебно заседание, възивната страна редовно призована,  се представлява от адв. О.М.,който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Не било установено дали има деяние и дали то е извършено от юридическото, или от физическо лице. В хода на процеса не се установило че дружеството има качеството на собственик, или ползвател на терена. За същото нарушение имало издадено НП от Басейнова дирекция срещу „ГАЗ ПРО“,които били извършителите на нарушението. Прави се алтернативно искане за намаляване на размера на санкцията.

                Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Костадинова. Нарушението било установено по безспорен начин, като видно от приложения договор, възложител на дейността било именно  „К.“ЕООД. Били засегнати подвижни дюни и естуар с кодове 2120 и 1130. Дигата била изградена и се възпрепятствало естественото отичане на реката.

 

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        На 17.06.2019г. на устието на река „Камчия" от северната страна, в участък попадащ в границите на защитена местност (ЗМ) „Лонгоза", била извършена планова проверка, при която се установило разкопаване на пясъчната ивица от северната страна на устието на река „Камчия", с колесен въртящ багер с регистрационен номер В 07181, което засягало територия на площ около 500 кв.м. Със същата техника, на устието на реката се насипвал пясък и наслагвали каменни блокове,  обособяващи дига, която заемала около половината от устието на реката и възпрепятства естественото й отичане. Дигата била с ширина около 5-6 м. и имала GPS координати (WGS 84): 572391.4 Е, 4763770.8 N и 572423.9 Е, 4763768.4 N.

        След направена справка в Регистъра на защитените природни обекти в териториалния обхват на РИОСВ-Варна, се установило, че гореописаната дейност засяга територия, ЗМ „Лонгоза", обявена със Заповед №РД-391/25.04.1983г. на председателя на Комитета по горите и горската промишленост при Министерски съвет като буферна зона на река „Камчия" и прекатегоризирана в „защитена местност" със Заповед №РД-523/12.07.2007г. и Заповед № РД-315/12.05.2009г. и двете на министъра на околната среда и водите.

        На 18.06.2019г. К.Н.К., в качеството си на управител на фирма "К." ЕООД *** договор от 14.06.2019г. от който било видно, че възложител за извършване на гореописаните изкопни дейности в защитената местност е "К." ЕООД.

        На 18.06.2019г. бил извършен последващ контрол на място, при което се установило, че дигата е изцяло изградена и това не позволявало на река Камчия, да следва естествения си оток в посока север.

        Бил съставен АУАН, предявен и връчен на представляващия дружеството. Срещу АУАН не постъпило възражение.

         

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните доказателства: материалите по АНП, вкл. АУАН, констативен протокол, договор от 14.06.2019г. и др., както и от показанията на св.И., които са конкретни,подробни и логични.

                Посочените свидетелски показания и писмени доказателства очертават фактическата обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на наказателното постановление.

 

                Съдът, с оглед становищата на страните и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

 

                   При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в законови срокове и от компетентни лица. Нарушението е описано от правна страна чрез изчерпателно посочване на съставомерните признаци и чрез посочената правна квалификация. Направено е описание на обективните признаци на нарушението, включително датата и мястото на неговото извършване. Посочена е нарушената материално правна норма и същата е съответна на описаните в АУАН и в НП факти, така че става ясно в какво се изразява нарушението.

                Административно-наказателното производство започва едва със съставянето на АУАН. Той е връчен на представляващия дружеството и правото на защита на нарушителя не е ограничено поради това, че съставеният преди това констативен протокол бил изготвен в отсъствие на нарушителя.

       

                Правилно е приложен материалният закон.

                „К." ЕООД е нарушило чл. 83, ал. 2, т. 1 от Закона за защитените територии. Видно е от редакцията на тази норма, че субект на това нарушение е всеки, който извършва дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон. Поради това няма значение дали в случая „К.“ЕООД е собственик или ползвател на защитената местност. Дружеството не е наказано в качеството му на собственик или ползвател и не е наказано затова, че не е извършило съгласуване по чл.11 от ЗЗТ. Изпълнителното деяние, за което е наказано е „извършване на дейност“ и е осъществено. Осъществени са и другите обективни признаци на нарушението, а именно дейността да се извършва в защитена местност, както и да няма съгласуване с Министъра на околната среда и водите. Обстоятелството, че дейността е извършвана не пряко от служители на  дружеството, а е възложена от „К.“ЕООД на друго юридическо лице, не е обстоятелство, което да изключи отговорността на възложителя. Налагането на наказание на „Газ Про 52“ЕООД също не изключва възможността за налагане на наказание на „К.“ЕООД, било то за същото, или за друго нарушение, именно поради това, че всеки следва да понесе отговорност за извършеното от него.

                Субект на нарушението е юридическо лице, поради което въпросът за вината не подлежи на изследване.

                Предвид горното, правилно е приложен материалният закон, като правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и правилно е определен субектът на нарушението.

        Извършеното не е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК, тъй като е обществено опасно и не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че обществената му опасност не е явно незначителна.

        Нарушението не представлява и маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. То е типично за своя вид и не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод, че се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно значителните вредни последици, а именно засягането на подвижни дюни, на речния естуар, както и това, че било възпрепятствано естественото отичане на реката.

        Горепосочените тежки вредни последици за защитената местност, вкл. нарушаването на естествения ход на реката и др., обосновават наказанието да е между средния  и максималния, предвиден в закона размер. Именно в този размер е наложеното от АНО наказание, поради което същото не е несъразмерно тежко на обществената опасност. Имуществена санкция в размер на 8000 лв. е необходима за да се въздейства  предупредително и възпиращо и на нарушителя и на останалите правни субекти.

                С оглед гореизложеното, НП следва да бъде потвърдено и в полза на РИОСВ да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в минимален размер от 80 лв., дължими от въззивната страна  - „К." ЕООД.

 

                Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                            Р  Е Ш  И:

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление  № 2351-53 / 03.12.2019г. на   Директора на РИОСВ-Варна, с което за нарушение на чл. 83 ал.1 т.2 от ЗЗТ, на  „К. ” ЕООД е наложена имуществена санкция  в размер  на 8000 лв.

 

                ОСЪЖДА „К." ЕООД  да заплати в полза на РИОСВ-Варна направените по делото разноски в размер на  80.00 / осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

                Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

       

 

 

                                                         СЪДИЯ: