№ 1252
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110124611 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Г. А. Н. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи процесния договор и
погасителния план към него е неоснователно. Макар разпоредбата на чл. 190 ГПК да урежда
допустим начин за събиране на писмени доказателства, в случая се касае за документи, с
каквито ищцата би следвало да разполага, който извод следва от тяхното естество – договор
/част от клаузите на който тя възпроизвежда в исковата молба, което сочи, че разполага с
него/ и погасителен план. Следователно ищцата би могла да ги представи по делото, щом
желае да бъдат приети като писмени доказателства, респ. непредставянето им от нея при
наличие на такава възможност /не са изложени твърдения за обратното/ не може да обоснове
основание за задължаване на насрещната страна да ги представи.
Искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно, защото
не цели събирането на относими писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 15.02.2024 г. от 09:50 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
1
удостоверение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Г. А. Н. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД искове за признаване за
установено, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор за паричен заем № *********/19.04.2023 г.
е нищожна. Доколкото се иска прогласяване нищожността на различни основания и
съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV
ГО/, съдът приема, че се касае за обективно съединени искове, които следва да се разгледат
при условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща
от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, чл. 10а,
ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради противоречие на закона; иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за паричен заем №
*********/19.04.2023 г. за сумата от 1 500 лв., като в чл. 9, ал. 2 е уговорено, че дължи и
възнаграждение в размер на 820.04 лв. за услугата „Динамично плащане на кредита“, чието
заплащане е включено към месечните погасителни вноски по кредита. Поддържа, че
клаузата на чл. 9, ал. 2 е нищожна поради противоречие на закона. Сочи, че тя е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като изтъква, че допълнителната такса
се равнява на 55 % от размера на главницата, и не е индивидуално уговорена. Счита, че тя
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото се касае за такса за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, като услугата реално дори не й е предоставена. Навежда
възражение, че е нарушено и ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото в действителност
се касае за допълнителна печалба за кредитора. Възразява, че клаузата е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като срещу допълнителната такса не е предоставена
каквато и да е услуга, а се цели само допълнителна печалба за кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от
договора не урежда скрита възнаградителна лихва, защото допълнителната услуга не е била
задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а е предоставена единствено по
желание на ищцата, поради което не подлежи на включване в ГПР. Сочи, че клаузата е
индивидуално договорена, защото присъства в СЕФ. Оспорва противоречието на клаузата с
добрите нрави, като счита, че при тази преценка не следва да се взема предвид
еквивалентността на насрещните престации. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
По предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора в доказателствена тежест на ищеца е да установи:
сключването между страните на Договор за паричен заем № *********/19.04.2023 г. с
2
посоченото съдържание; твърдяното противоречие на клаузата на чл. 9, ал. 2 със закона,
включително нейната неравноправност; твърдяното накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално
уговорена, за което не сочи доказателства
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за цялото съдържание на Договор за
паричен заем № *********/19.04.2023 г.
ОБЯВЯВА за безспорни следните обстоятелства: сключването между страните на
Договор за паричен заем № *********/19.04.2023 г. за сумата от 1 500 лв.; реално предаване
на заемната сума на ищцата; включването в съдържанието на договора на чл. 9, ал. 2,
предвиждащ задължение за плащане от ищцата на възнаграждение в размер на 820.04 лв. за
услугата „Динамично плащане на кредита“, изразяваща се в осигуряване от кредитора на
представител, който да посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго
предварително уговорено с него място, при условие че то се намира в квартала по
настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да
извърши кредитополучателят редовно плащане.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3