РЕШЕНИЕ
№ …181
гр. С., 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на първи април през две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 608 по описа на
съда за
Едноличен търговец „Л. М. – Е.”, гр. С. обжалва Наказателно постановление № 120/2018,
издадено на 20.07.2018 г. от Началника на Митница С., гр. С., с искане за
неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Е. К., която поддържа жалбата по изложените
в нея съображения.
В първото съдебно заседание въззиваемата страна Митница С. се представлява от
пълномощника си юрк. П. З., който поддържа жалбата. В
хода на съдебните прения пълномощникът на въззиваемата страна юрк. В. Я. изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление /НП/, а по същество е неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който
е издадено обжалваното НП, съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1, вр. ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното административно нарушение по Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения
6-месечен преклузивен срок от компетентен орган, надлежно оправомощен за това с
представената Заповед № ЗАМ – 555/32-127892, издадена на 11.05.2017 г. на
основание чл. 128, ал. 2 от ЗАДС от Директора на Агенция „Митници”. В НП не се
съдържат нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Неоснователни са оплакванията в
жалбата за допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в: съставяне на АУАН
срещу жалбоподателя след изтичане на установения в чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН преклузивен тримесечен срок от откриване на нарушителя; съставяне на АУАН
в присъствието на двама свидетели, които не са присъствали при извършване или
установяване на нарушението – при липсата на предпоставките за това, визирани в
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН; издаване на НП въз основа на така съставения АУАН след
изтичане на едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, респ. извършване на
преценката за немаловажност на случая след този срок; несъответствие между
данните от полицейската преписка относно повода за извършването на проверката
на 07.10.2017 г. от служители на РУ – С. и отразяването на тези данни в НП,
което е рефлектирало върху съответствието на АУАН и НП с императивни изисквания
към съдържанието им, установени в чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН.
При полицейска проверка,
извършена на 07.10.2017 г. в търговски обект – павилион за продажба на захарни
изделия, кафе и вестници на адрес гр. С., ул. „С.” № ., са установени
единствено някои от обективните признаци на нарушение по чл. 126 от ЗАДС –
наличие под дървен рафт в павилиона на общо 4 броя подробно описани в
констативния протокол от проверката пластмасови бутилки с вместимост от по
На следващо място, именно защото
вмененото на жалбоподателя нарушение не може да се счита за безспорно
установено само въз основа на данните от преписката на РУ – С., материалите по
която са изпратени по компетентност на Митница С., служителите на РУ – С. не
биха могли да се считат като свидетели при извършване или установяване на
нарушението, поради което е неоснователен съдържащият се в жалбата процесуален
упрек, че АУАН бил съставен не в тяхно присъствие, а в присъствието на други
двама свидетели – служители на Митница С.. В тази връзка следва да се
подчертае, че видно от протокол от 21.12.2017 г. (л. 35 от делото) конкретното
алкохолно съдържание на доброволно предадените от жалбоподателя течности с мирис
на спирт, което ги определя като акцизна стока по смисъла на чл. 4, т. 1, вр.
чл. 2, т. 1, вр. 9 от ЗАДС, е изследвано от комисия в състав А.Т. и И. М., двамата на длъжност „старши митнически
инспектор” в отдел „МРР” при Митница С., а един от свидетелите по АУАН е именно
И. М.. При положение, че последната е участвала при установяване на
обстоятелството, че доброволно предадените от жалбоподателя стоки (по преписка № ../2017 г.
на РУ – С.– съгласно изрично позоваване в протокола) са акцизни, се налага
извод, че АУАН удовлетворява изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН да е съставен
в присъствието й като свидетел при установяване на нарушението.
Далеч по-съществено е друго –
дори да се приеме, че служителят на Митница С. И. М. не е свидетел при
установяване на нарушението, а че такива са служителите на РУ – С., посочени в
докладната записка на св. Д. М. от 07.10.2017 г. (л. 33-34), то съставянето на
АУАН в нейно присъствие и в присъствието на В. М., на длъжност „главен
митнически инспектор” в Митница С., а не в присъствието на някой от служителите
на РУ – С., е осъществено в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тази разпоредба има една конкретна легитимна цел – да обезпечи достатъчен
обем от гласни доказателства при евентуален спор във фазата по съдебен контрол
на НП за обстоятелствата относно спазването на нормативно установените
изисквания за съставяне на АУАН. След като в случая от съдържанието на АУАН е
видно, а и е безспорно по делото, че АУАН е съставен при спазване на изискванията
за присъствие на жалбоподателя при съставяне на акта, за предявяването на акта
и за подписването му, то обстоятелството дали той е съставен в присъствие на свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението или е съставен в
хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – в присъствие на други двама свидетели, е
без съществено значение. Съставянето на АУАН срещу жалбоподателя в присъствието
на двама служители на Митница С. по никакъв начин не е довело до нарушаване на
правото му на защита в административно-наказателното производство, а аргумент в
тази насока е и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Що се отнася до оплакванията за
издаване на НП след изтичане на едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН,
всеобщо утвърдено е в съдебната практика становището, че този срок е
инструктивен и неспазването му не води до незаконосъобразност на НП, за разлика
от пропускането на 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
считано от съставяне на акта, който обаче в случая е спазен. В този смисъл са
неоснователни и доводите, че установяването на размера на дължимия акциз въз
основа на служебна бележка рег. № 32-137102/15.05.2018 г. също било извършено
след изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Оплакванията в жалбата за
несъответствие на АУАН с изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН към неговото
съдържание, респ. за несъответствието на издаденото въз основа на този акт НП с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са обосновани с доводи, че в
обстоятелствената част на АУАН било посочено, че служителите на РУ – С. са извършили
проверката по оперативна информация, че на адреса на стопанисвания от
жалбоподателя търговски обект се държат и, вероятно разпространяват, акцизни
стоки – алкохол без български акцизен бандерол, докато в НП като повод за
проверката била посочена оперативна информация, че на този адрес се държат, и
вероятно разпространяват, акцизни стоки – алкохол без заплатен акциз. Така
според жалбоподателя се нарушавало правото му на защита в
административно-наказателното производство, в частност – правото му да разбере
какво административно нарушение му е вменено – дали по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС
или по чл. 126 от ЗАДС.
И това оплакване също е изцяло
неоснователно. Интерпретациите в АУАН и в НП на оперативна информация, добита
от други държавни органи и послужила им като повод за извършване от тях на
проверка на място в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, нямат
никакво отношение към посочване на фактите и обстоятелствата, съставляващи
признаците на вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 126
от ЗАДС, които еднозначно са посочени в АУАН и в НП независимо от тези
интерпретации. Какъв е бил поводът, по който служители на РУ – С. са посетили
обекта, за да извършат проверка на място, е без правно значение по делото.
Фактите и обстоятелствата относно този повод не са съставомерни за вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, те не подлежат на доказване в
административно-наказателното производство, а и жалбоподателят не е длъжен да
се защитава срещу тези факти. Както в
АУАН, така и в НП на жалбоподателя е вменено държане на акцизни стоки без
документ измежду изброените в чл. 126 от ЗАДС, доказващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза. По този начин фактическата и правна
рамка на административно-наказателното обвинение е пределно ясно очертана, а и
напълно съответства на обективните признаци на административно нарушение по чл.
126 от ЗАДС в редакцията на разпоредбата (обн. ДВ,
бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), действаща към датата на извършване на
деянието и приложима при ангажиране на административно-наказателната му
отговорност на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.
Съставомерно за това административно
нарушение е държане на акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, а не неизпълнението на
задължение за представяне на такъв документ след поискването му. В този смисъл липсата
на изрична словесна формулировка в АУАН и в НП, че такъв документ за акцизните
стоки е бил изискан от жалбоподателя, след което той не го е представил, не
съставлява нарушение на императивните изисквания към съдържанието на АУАН и НП,
установени в разпоредбите на чл. 42, т.
4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Ако жалбоподателят е разполагал с
такъв документ, той е имал обезпечената процесуална възможност да го представи
дори и след съставяне на АУАН, с който административно-наказателното обвинение
срещу него му е предявено – с възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
което обаче не е сторил (включително и в настоящото производство).
По същество, от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 07.10.2017 г. в търговски
обект, находящ се на адрес гр. С., ул. „С.” № . и представляващ павилион за
продажба на захарни изделия, кафе и вестници, стопанисван от жалбоподателя –
едноличен търговец „Л. М. – Е.”, гр. С., същият е държал общо
Не е спорно по делото, а и се
потвърждава от общодостъпна справка в Търговския регистър, че към
горепосочената дата, а и понастоящем, търговската дейност на ЕТ „Л. М. – Е.“,
ЕИК .. се осъществява от Л. С. М..
Упражняваната от жалбоподателя
фактическа власт върху предмета на нарушението е безспорно установена от
писмените материали по преписка рег. № ../2017 г. по описа на РУ – С.,
изпратени по компетентност от Началника на РУ – С. на Началника на Митница С. с
писмо от 17.11.2017 г. (л. 32-34 и л. 37-40), както и от показанията на
свидетеля Д.М.,***. От материалите по преписката се
установява, че търговският обект на горепосочения адрес се стопанисва от жалбоподателя
– едноличен търговец „Л. М. – Е.”; че достъп до обекта е имало само физическото
лице Л. М., упражняваща търговска дейност като ЕТ с посочената фирма (вж.
обясненията й от 07.10.2017 г. на л. 37 от делото); че на 07.10.2017 г. обектът
е работел; че процесните пластмасови бутилки,
съдържащи течност с мирис на спирт, са били установени под дървен рафт в
помещението, както и че Л. М. ги била закупила като ракия и водка от непознато
лице (вж. обясненията й, вписани в протокола за доброволно предаване от
07.10.2017 г. – л. 40). В показанията си пред съда св. М. допълва, че тези
пластмасови бутилки били намерени под дървен рафт, представляващ плот, през
който се осъществявали продажбите в обекта.
Съвкупността от така установените
обстоятелства обосновава еднозначен и неопроверган от други доказателства
извод, че фактическата власт върху установените в хода на проверката
пластмасови бутилки, съдържащи течност с мирис на спирт, е осъществявана от
физическото лице Л. С. М. във връзка с упражняваната от нея търговска дейност
като едноличен търговец „Л. М. – Е.”. В частност, изводът за наличие на такава
връзка се обосновава с обстоятелството, че процесните
пластмасови бутилки, съдържащи течност с мирис на спирт, са се намирали в
търговската част на павилиона, непосредствено под рафта (или плота), чрез който
са се осъществявали търговските продажби в обекта. По делото не са налице данни
обектът да е използван от физическото лице Л. М. и по друго предназначение
(напр. за живеене), а не са установени и други обективни обстоятелства, които
да разколебаят извода на съда, че същата е упражнявала фактическа власт върху посочените
бутилки във връзка с дейността си като едноличен търговец. Ето защо съдът
приема за установено, че фактическата власт върху тези бутилки с алкохол е
упражнявана от жалбоподателя ЕТ „Л. М. – Е.“.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол, съставен на 07.10.2017
г. от свидетеля Д.М. (л. 38), протокол за доброволно
предаване от 07.10.2017 г. (л. 40), приемателно-предавателен протокол № 40/2017
от 07.10.2017 г. (л. 36), приемателно-предавателен протокол от 21.12.2017 г.
(л. 39) и протокол от 21.12.2017 г. (л. 35), съставен от комисия в състав А.Т. и И. М., двамата на длъжност „старши митнически
инспектор” в отдел „МРР” при Митница С., се установява непрекъсната
хронологическа последователност и проследимост на
движението на съдовете с течност от предаването им от жалбоподателя на
служители на РУ – С. до измерването на количеството и алкохолното съдържание на
тази течност, извършено от комисията в посочения състав.
Това обосновава безспорен и
неопроверган от никакви доказателства извод, че обективираното
в протокола от 21.12.2017 г. измерване на количеството течност и на алкохолното
й съдържание е имало за обект именно течността, съдържаща се в предадените от
жалбоподателя на служители на РУ – С. пластмасови бутилки, чието
местонахождение е установено на горепосоченото място. Видно е от този протокол,
че посочените в него служители на Митница С. са извършили измерване на
алкохолното съдържание на течността, съдържаща се в пластмасовите бутилки,
предадени от жалбоподателя на св. Д.М. по преписка с
рег. № ../2017 г. по описа на РУ – С. и са установили, както следва: 1/. 1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от
Посочено е в същия протокол, че
измерването е извършено с денситометър марка D.., сериен номер .., със сертификат за калибриране № ../14.04.2016 г. (копие от него е представено по делото - л. 49). По
делото няма дори индиции, съставляващи основание за
съмнение в достоверността на този протокол в която и да било негова част.
С така установеното си съдържание
на етилов алкохол течността, съдържаща се в предадените от жалбоподателя на
служител на РУ – С. пластмасови бутилки, е акцизна стока по смисъла на чл. 4,
т. 1, вр. чл. 2, т. 1, вр. чл. 9 от ЗАДС.
Жалбоподателят, в качеството си
на едноличен търговец, е държал тази акцизна стока без данъчен документ по ЗАДС
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Гореописаното деяние на
жалбоподателя съставлява от обективна страна административно нарушение по чл.
126 от ЗАДС в редакцията на разпоредбата (обн. ДВ,
бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), действаща към датата на извършване на
деянието и приложима при ангажиране на административно-наказателната му
отговорност на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.
Имуществената отговорност на
жалбоподателя – едноличен търговец е обективна с оглед разпоредбата на чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от
състава на нарушението не се обсъжда от съда.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че същият не е субект на административното нарушение по чл. 126
от ЗАДС, тъй като не бил регистрирано лице по ЗАДС. Субект на това нарушение е
всяко административнонаказателно отговорно физическо лице, както и всеки
едноличен търговец или юридическо лице, което държи, предлага, продава или
превозва акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза и това е израз на засиления
публично-правен контрол върху тези елементи от установения ред за облагането на
стоките с акцизи. В този смисъл, отговорността по чл. 126 от ЗАДС е за всеки,
който извършва фактически действия по държане, предлагане, продажба или
превозване на акцизни стоки без съответен документ измежду неизчерпателно изброените
в тази разпоредба, а не само за лицата, които персонално са длъжни да платят,
начислят или обезпечат акциза, в какъвто смисъл позоваването на жалбоподателя
на разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАДС в подкрепа на обстойните му
съображения в тази насока, е несъстоятелно.
За административно нарушение по
чл. 126 от ЗАДС в редакцията на разпоредбата (обн.
ДВ, бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), действаща към датата на
извършване на деянието, административно-наказващият орган законосъобразно е
ангажирал имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя – едноличен
търговец, като му е наложил имуществена санкция в размер 2000 лв.
Релевантен за размера на имуществената
санкция е размерът на дължимия акциз за процесната стока. Предвид общото нейно
количество и алкохолно съдържание и обстоятелството, че същата отговаря на
определението за етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, то видно е от
служебна бележка рег. № 32-137102/15.05.2018 г., издадена от Началника на отдел
„Акцизи” в Митница С., че общият размер на дължимия акциз за тази стока е
определен в размер 63,18 лв. въз основа на акцизната ставка по чл. 31, ал. 1,
т. 5 от ЗАДС – 1100 лв. на 1 хектолитър. Липсват каквито и да било данни
акцизната стока да е била произведена в специализиран малък обект за дестилация,
поради което не са били налице основания за определяне на дължимия акциз за
тази стока съобразно чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗАДС. Така двойният размер на
дължимия акциз е 126,36 лв., т. е. по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС
деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай на административно
нарушение по чл. 126 от ЗАДС, но и двойният размер на акциза не надвишава 2000
лв.
След като деянието на
жалбоподателя не представлява маловажен случай на административно нарушение по
чл. 126 от ЗАДС по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, е юридически немислимо
то да не е общественоопасно или обществената му опасност да е явно незначителна
и така съставомерността му като административно
нарушение да е изключена поради неговата малозначителност
с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, субсидиарно приложима на основание
чл. 11 от ЗАНН в материята на административното наказване.
Поради това законосъобразно и в
съответствие с чл. 126, т. 2 от ЗАДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер 2000 лв., който не подлежи на намаляване от съда.
Акцизните стоки – предмет на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, са
отнети в полза на държавата в съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. Отнемането на тези стоки в полза на държавата е предвидено като последица
от извършване на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, която последица
е различна и независима от личната административно-наказателна отговорност за
това нарушение.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е законосъобразно във всичките му части и при липсата на
основания за неговото изменение или отмяна, същото следва да бъде изцяло
потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № 120/2018, издадено на 20.07.2018 г. от Началника
на Митница С., гр. С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: