Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е  №........

                                              гр.К., ...............2017 год.

                                      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

           К. районен съд, гражданска колегия в публично заседание на шести ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

 

при секретаря.....................................Хр.К.……........................................като разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2109 по описа за 2016 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

       Предявеният иск е за установяване на престъпно обстоятелство с правно основание чл.127, ал.5 от ГПК.

               Ищцата твърди, че с първите двама ответници са били страни в делбено производство по гр.д.№25/1998 г. по описа на РС-К. и едно от основните доказателства по делото било удостоверение за наследници с №АНОУ-248/24.11.1997 г., издадено от О.П.Б. по надлежния ред, от съответното длъжностно лице. Според съдържанието на това удостоверение наследници на баща йС.Т.К., с ЕГН- ********** б.ж. наП.Б., починал на 22.12.1989 г. са тя като негова дъщеря иД.К.К.-съпруга, която починала през 1997 г. и първите двама ответници се твърдяло в него, че са племенници наД.К.. Въз основа на това удостоверение съдът гр.д.№25/1998 г.  признал, че И.Н.И. и М.Н.И. са наследници на починалия й баща и извършил делба на недвижим имот, находящ се в гр.П.Баня,  представляващ дворно място с площ ***  кв.м. (УПИ ****, в квартал 32), ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и мансарден етаж, допълнителна постройка (ползвана за лятна кухня), два гаража, от които единият е част от жилищната сграда, както и на редица движими вещи. С решението по делото била осъдена да заплати на М.Н.И. парична сума в размер на ****лева за извършени от него подобрения в имота, както и да заплати на И.Н.И. парична сума в размер на  ***  лева за уравняване на дяла му, като същевременно били отхвърлени нейни претенции за уравняване на дяловете. Производството приключило окончателно с влязъл в сила съдебен акт през 2007 г. Твърди, че удостоверение за наследници №АНОУ-248 от 24.11.1997 г., издадено от О.П.Б. е официален удостоверителен документ, който невярно удостоверявал обективната действителност, като неистинността му се състояла в това, че в противоречие с обективната действителност ответникът И.Н.И., с ЕГН-********** *** и М.Н.И., с ЕГН-********** *** били посочени като наследници наС.Т.К. чрезД.К.К., а в действителност, те не били негови наследници. Твърди, че издадено от длъжностното лице при О.П.Б.  В.М. удостоверение за наследници било цел да бъде използвано пред РС-К.. Научила, че И.Н.И., с ЕГН- ********** и М.Н.И. с ЕГН ********** не са наследници нито на баща йС.Т.К., нито на съпругата муД.К.К. от удостоверение изх.№482/22.08.2016 г. на О.П.Б. Счита, че е налице издаден официален удостоверителен документ с невярно съдържание - деяние по чл.311 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до пет години и давността за наказателно преследване била 10 години - чл.80, ал.1, т.3 от НК. Деянието било извършено на 24.11.1997 г. и давността за наказателното му преследване изтекла на 24.11.2007 г. Твърди, че успешното провеждане на установителния иск ще й позволи да постигне отмяна на влезлите в сила съдебни решения в делбеното производство и да си върне собствеността върху недвижимия имот и движимите вещи по надлежен ред. Важното било, че желае да противопостави факта на престъпното деяние, за да постигне отмяна на влязлото в сила съдебно решение по вече приключилото между тях гр.д. №25/1998 г. на КРС. Счита, че не са налице ограничения във времето за установяване неистинността на документа. Приключилото с влязло в сила решение гр.д.№25/1998 г. се развило във всички свои фази и етапи при действието на ГПК от 1952 г., който бил отменен едва през 2007 г.  от действащия ГПК. Рестрикциите, на които се основавало тълкувателното решение на ВКС относно допустимостта във времето на иск за оспорване истинността на документ, били въведени едва след приключване на процеса по гр.д.№25 от 1998 г.  като страните са съобразявали тогавашното си процесуално поведение с действащото към онзи момент законодателство, което не предвиждало ограничение във времето за установяване неистинност на документ. В Тълкувателно решение №20 от 01.03.1968 г. на ОСГК на ВС се сочело, че по иск, предявен на основание чл.97, ал.4 от ГПК, като ответници следвало да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението, предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение на които следвало да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Когато извършителят на престъплението, предмет на установителния иск не бил открит, искът следвало да се предяви против лицата, на който установените с решението престъпни обстоятелства следвало да се противопоставят. Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на престъпно обстоятелство а именно: че на 24.11.1997 г. В.К.М. - длъжностно лице при О.П.б. е издала удостоверение за наследници с №АНОУ-248, в което невярно удостоверила, че И.Н.И., с ЕГН-********** *** и М.Н.И., с ЕГН-********** *** са наследници наС.Т.К., с ЕГН-**********, б.ж. на гр.П.Б., починал на 22.12.1989 г. с цел да бъде използвано пред Районен съд-К. по гр.д.№25/1998 г. Претендира съдебни разноски.

               В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът И.Н.И. счита предявеният иск за недопустим и неоснователен.  Сочи, че съгласно трайната съдебна практика, за да бъде допустим установителният иск е необходимо да е налице абсолютната процесуална предпоставка - наличие на правен интерес, какъвто ищцата не е обосновала в исковата си молба по чл.124, ал.5 от ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение №5/14.11.12 г. на ВКС ОСГТК на ВКС в т.3 на което е прието, че „Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК, ако ищецът извежда правният си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен“. Съгласно задължителната съдебна практика в Решение №234/19.10.2016г. по гр.д.№735/2016г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, което намирало приложение по случая  като престъпното обстоятелство, чието установяване се иска по реда на чл.124, ал.5 ГПК, очевидно се състояло в установяване неистинността на документи, които са били вече представени по приключилото с влязло в сила решение по гр.д.№25/1998 г. на КРС, но не били оспорени. Предвид това моли съда да приеме, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и да прекрати производството по делото. Ако съдът не уважи това искане моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява, че от данните по гр.д.№25/1998г. по описа на Районен съд - К. било видно, че производството било образувано по искова молба на ищцата за делба на съсобствен недвижим имот и тя представила удостоверение за наследници на наследодателитеД.и Т. К.. Този документ бил издаден от О.П.Б. Съобразно доказателствата по делото и при определяне кръга на наследниците наД.и Т. К., производството по съдебната делба приключило с постановено решение, което влязло в законна сила. Въз основа на решението на съда и възлагането на отделните обекти на съделителите, той придобил правото на собственост на мансардния етаж от построената в недвижимия имот сграда, идеална част от дворното място и други постройки, който през 2008г. чрез дарение прехвърлил на брат си М.Н.И.. Съгласно удостоверението за наследници наД.К., приложено от М.Н.И. по настоящото дело, последната е преживяла съпруга на Т. К.И. и негов наследник, заедно с ищцата С.К.- негова дъщеря. Двамата наследодатели не са имали общи деца и след смъртта наД.К. като неин наследник останал бащата му Никола И.ов Г., а след неговата смърт негови наследници били той и брат му -М. и И.И.. В чл.10, ал.2 от ЗН се сочело, че „Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци“. По силата на тази законова разпоредба наследниците наД.К., починала на 04.07.1997г., са той и брат му - нейни племенници, деца на починалия преди нея, неин брат и техен баща Н. Г., починал на 13.02.1995г.  Твърди, че никога не е представял доказателства, респ. не е твърдял, че е пряк наследник на Т.К.. Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на иска поради липса на правен интерес и евентуално съдът не приеме изложените съображения да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

 В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Н.И. оспорва предявения иск. Заявява, че правилно в удостоверението за наследници бил посочен факта, че след смъртта наТ.К.- 23.12.1989 г., било открито наследство и сънаследници на наследството са останали ищцата-дъщеря на покойнияТ.К./извън брака му сД.К./ и съпругатаД.К.. До смъртта наД.К. - 09.07.1997 г., между сънаследниците не била извършена делба на наследството. След смъртта наД.К., нейни наследници оставали той и брат му, в качеството на синове на брата наД.К., който е починал през 1989 г. Заявява, че представеното с исковата молба ново удостоверение за наследници наС.Т.К., с изх.№482/22.08.2016г. издадено от О.П.Б. по своята същност представлявало документ с невярно съдържание, тъй като в него не било посочено, че по време на брака му сД.К.К., нямали общо като съпрузи живородени или осиновени деца. Така, както били посочени наследниците излизало, че Т. иД.са имали дъщеря С.Т.К., което бил неверен факт и обстоятелство. Счита, че това удостоверението е документ с невярно съдържание - неистински документ и го оспорва по реда на чл.193 ГПК. Твърди, че издаденото удостоверение за наследници №АНОУ-248/24.11.1997 г. било поискано от ищцата и самата тя го е представила пред съда по делбеното дело, което нейно действие не можело да се вмени в негова вина. Тя чакала да се развие целият процес, във всичките му етапи и инстанции по гр.д.№25/98 г. на КРС и едва през 2016 г. да предявявала установителният иск за наличие на престъпно обстоятелство. Нима през 1997 г. не е била на ясно, че той и И.И. са наследници наД.К., която е наследник на Т. К.. И нима не била на ясно, че този факт през годините нямал промяна. Ищцата не сочела, дали е имало образувано и прекратено досъдебно производство за установяване на престъпление на основанията в чл.24, ал.1, т.2-5 от НПК, което било свързано с твърденията на наличие на престъпно обстоятелство в удостоверението за наследници или пък това производство да е било спряно на основание чл.25, т.2 или чл.26 от НПК. Счита, че предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да се прекрати като се позовава на т.3 от Тълкувателно решение №5/2015г. на ОСГК на ВКС и обстоятелството, че ищцата представила с исковата си молба по гр.д.№25/1998 г. на РС-К. процесното удостоверение за наследници и е можела да го оспори  или да не го представя и да не предявява иска за делба на имота. Правото да се оспори удостоверението за наследници било възможно само в първото с.з., каквото оспорване в делбеното дело не е имало. Така правото да се оспори удостоверението за наследници към момента било преклудирано за страните в процеса. Счита, че липсва правен интерес за предявяване на иска с цел да се отмени решението по гр.д.№25/98 г., тъй като съгласно чл.305, ал.1 т.2 от ГПК срокът за отмяна на влязло в сила решение по гражданско дело бил 3- месечен от влизане в сила на решението и 1 годишен от узнаване на присъдата. Очевидно било, че присъда няма за лицето издало документа, а срокът за отмяна на влязло в сила решение твърди, че е изтекъл преди по-вече от 10 години. Дори и настоящото дело да бъде с успешен за ищцата изход, то на практика нямало законова възможност да иска отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№25/98 г., за която отмяна тя сочела, че е нейният правен интерес. Липсата на правен интерес у ищеца е винаги основание за прекратяване на делото, поради недопустимост на предявените искове, поради което моли на това основание производството по делото да бъде прекратено. В случай, че не се уважи претенцията за недопустимост на иска, моли да го остави без уважение като неоснователен. Исковото производство по гр.д.№25/1998 г. на КРС било образувано по искова молба на ищцата, която представила и удостоверение за наследници наД.и Т. К., издадено от О.П.Баня, тъй като посочените лица са били жители на гр.П.Б.. Като ответник по това дело не е представил това доказателство. Въз основа на това удостоверение твърди, че  съдът правилно е определил дяловото им участие в съсобствеността между С.Т.К., М.Н.И. и И. Н.И.. Решението на съда е влязло в законна сила, както в първа, така и за втора фаза на делбата. Кръгът на ответниците по делото също бил определен от ищцата. Решението на съда за съдебна делба на недвижим имот се ползвало със сила на присъдено нещо /СПН/. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът В.К.М. оспорва предявения иск. Твърди, че в удостоверение за наследници изх.№АНОУ-248 от 24.11.1997 год. правилно е посочила, чеТ.К.и съпругата муД.К. нямат деца от брака си, както и че наследници наД.К. са братята И.и М. И.., деца на нейния брат. Именно ищцата С.К. подала Молба-декларация на 24.11.1997 год. до о.П.Б. за издаване на удостоверение за наследници, с която декларирала наследниците наС.Т.К.. В молбата-декларация било отразено, че от брака наД.и Т. К. нямали деца и че наследник наД.бил нейния брат Н. И. Г., който след смъртта си е наследен от синовете си И.и М. И., ответници, както по настоящото дело, така и по делото за делба - гр.д.№25 от 1998 год. В молбата й било посочено, че удостоверението за наследници ще и послужи пред Районен съд. В издаденото удостоверение точно отразени били декларираните от ищцата обстоятелства. Счита предявеният иск за недопустим. Позовава се на трайната съдебна практика, съгласно която, за да бъде допустим един установителен иск, какъвто бил предявеният иск, било необходимо да е налице абсолютната процесуална предпоставка- наличие на правен интерес. В подадената искова молба ищцата не е обосновала правният си интерес от предявяване на установителния иск по чл.124, ал.5 от ГПК. Липсвал правен интерес за предявяване на иска, с цел да се отмени решението по гр.д.№ 25/98 год., тъй като съгласно чл.305 ал.1, т.2 от ГПК, срокът за отмяна на влязло в сила решение по гражданско дело бил 3-месечен от влизане в сила на решението, който срок твърди, че е изтекъл преди повече от 10 години, т.е. нямало законова възможност да се иска отмяна на решението по посоченото дело, тъй като решението по гр.д.№ 25/98 г. на РС-К. влязло в сила на 21.07.2005 г. Липсата на правен интерес в настоящия случай, водел до недопустимост на предявения иск. Следвало да се има предвид и т.3 на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: „Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4 изр.1 от ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен.“ Съгласно задължителната съдебна практика, каквото било Решение №234 от 19.10.2016г. по гр.д.№ 735/2016г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, намиращо приложение случая,  като престъпното обстоятелство, чието установяване се иска по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, очевидно се състояло в установяване неистинността на документи, които са били вече представени по приключилото с влязло в сила решение по гр.д. №25/1998 г. на КРС, но не били оспорени. С оглед на това моли съда да приеме, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес и да прекрати производството по делото. Също счита предявеният иск за неоснователен. От данните по гр.д.№ 25/1998г. по описа на Районен съд - К. било видно, че то е било образувано по искова молба на ищцата С.К. за делба на съсобствен недвижим имот и същата представила удостоверение за наследници на наследодателитеД.и Т. К.. Този документ бил официален, издаден от О.П.Б.. Обстоятелствата, относно наследниците наД.К. отразени в удостоверението, издадено на 24.11.1997г. били идентични с обстоятелствата, посочени в представеното от М.Н.Иванов удостоверение от 22.11.2016г. И двете удостоверения явно били издадени въз основа на едни и същи документи, съхранявани в О.П.Б. Счита предявеният срещу нея иск за неоснователен и недоказан и като такъв следвало да бъде отхвърлен в случай, че производството по делото не бъде прекратено. Моли съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претедира съдебни разноски.

                От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

                Не е спорно за страните, че по искова молба на С.Т.К. против И.Н.И. и М.Н.И. за делба на наследствен недвижим имот в гр.П.Б. е образувано гр.д.№25/1998 г. по описа на РС-К., по което е представено от С.К. удостоверение за наследници №АНОУ-248/24.11.1997 г. на О.П.Б. При служебна справка по гр.д.№25/1998 г. на КРС съдът констатира, че постановеното по делбеното дело решение с което е ликвидирана съсобствеността е влязло в сила на 09.11.2006 г. с влизане в сила на решение №484/09.11.2006 г. по гр.д.№178/2006 г. по описа на ВКС. 

Към исковата молба е приложено удостоверение №АНОУ-248/24.11.1997 г., издадено от О.П.Баня /заверено копие/, в което е удостоверено, чеС.Т.К. ЕГН-**********, с местоживеене гр.П. Б. починал на 22.12.1989 г., по акт за смърт №41/23.12.1989 г. съставен в гр.П.Б., обл.С.З. и оставил следните наследници: 1.С.Т.К., с ЕГН-**********-дъщеря, 2.Д. И.а К.-съпруга, починала 1997 г. акт за смърт №25/09.07.1997 г., която от брака си сС.Т.К. нямат деца, която от своя страна е оставила за наследник Н. И. Г.-брат, починал 1989 г., който оставил законни наследници: И.Н.И.-син и М.Н.И.-син. Приложено е и заверено копие на удостоверение за наследници №482/22.08.2016 г., издадено от О.П.Баня, оспорено, в което е посочено, че наследниците наС.Т.К., с ЕГН-**********, женен, починал на 22.12.1989 г., по акт за смърт №0041/23.12.1989 г. съставен в гр.П. Б. обл.С.З. са: 1.Делка И.а К., с ЕГН-**********-съпруга, починала на 04.07.1997 г. и 2.С.Т.К., с ЕГН-**********-дъщеря.  Представени са заверени копия на личен регистрационен картон на Н. И.Г., в който е отразено, чеД.И.а К., с ЕГН–**********, че е негова сестра и личен регистрационен картон наД.К.К., в който е отразено, че Н. И. Г., с ЕГН-********** е неин брат. Двата документа са оспорени в частта досежно вписванията колона „еднокръвни едноутробни братя и сестри“ и е открито производство по реда на чл.193 от ГПК.

От приетото по делото заверено копие на молба-декларация за наследници от 24.11.1997 г., подадена от С.Т.К. е видно, че същата е декларирала, че след смъртта наС.Т.К., б.ж.на ***, роден на *** г., починал на 22.12.1989 г. е оставил  нея -С.Т.К. като дъщеря, съпругатаД.И.а К.-починала 1997 г., която от барака си сТ.К.няма деца  и Н. И. Г.-брат наД.К., починал 1989 г. със наследници И.Н.И.-син и М.Н.И.-син, с отбелязване, че исканото удостоверение ще и послужи пред районен съд и, че и е известно за наказателната отговорност съгласно чл.313 от НК.

 Видно от удостоверение за наследници №15/13.10.2017 г. на кметство с.В., общ.П.Б. И.Г. М., роден на *** г., женен, е починал на 29.01.1947 г. като оставил следните законни наследници: М. И. М.-съпруга, починала на 29.11.1966 г.,Д.К.К., с ЕГН-**********-дъщеря, починала на 04.07.1997 г. и Н. И. Г.-син, починал на 13.02.1995 г. със наследници: И.Н.И.-син и М.Н.И.-син.

Представен е официално заверен препис на акт за раждане №13 от 11.02.1920 г. на Н. И., съгласно който И. Г. обявил раждането на сина си Н. на осми февруари от съпругата му М. И.а. Представено е заверено копие на акт за раждане №46 от 26.09.1921 г. на Деля И.а М., от което е видно, че бащата И.Г. е обявил раждането на 24 септември на детето от майката М. И.. От заверено копие на акт №30 от регистъра за женитба на с.Д. С., околия К. за 1944 г. е видно, че на 30.05.1944 г.  Т. С. Т.син на С. Т. К. и Д. И. М.-  дъщеря на  И.М.  са сключили брак. Видно от заверено копие на акт №13 по регистъра за женитба за 1945 г. на о.П.Б., Н.И. Г.и Г. Г. Д.са се бракосъчетали на 25.02.1945 г. Тези актове за гражданско състояние са съставени по време на действие на Закон за лицата, обнародван ДВ бр.273 от 17 Декември 1907г.  Съгласно чл.140 от ЗЛ „Обявяването на раждане трябва да се направи в течение на седем дни от раждането, на местното длъжностно лице по гражданското състояние. Нормата на чл.141 от ЗЛ сочи, че „Обявяването на раждане трябва да се направи от бащата, или от негов особен пълномощник; ако бащата отсъства или е тежко болен, или е лишен от свобода, обявяването става от лекаря, от бабата или от друго лице, което е присъствало при раждането или, ако родилката е била вън от своето жилище - от главата на семейството, или от натовареното длъжностно лице на учреждението, гдето е станало раждането.“.

                От заверени копия на акт за раждане №55/28.08.1953 г. на ОбНС –П.Б. и акт за раждане №**от регистъра за 1946 г. на В., околия К. се установява, че М.Н.И.е роден на *** г. от майка Г. Н. И. по баща Г. Г. Д. и Н. Ив.Г. , а И.Н.И. е роден на *** г. от майка Г.Г.Д. по мъж Н. И.а и баща Н. И. Г..

                 Безспорно за страните е, че към м.11.1997г. ответникът В.К.М. е работила О.П.Б. Със заповед №341/28.12.1995 г. на Кмета на ОбщиинаП.Б. на основание чл.25, ал.2 от Наредбата за гражданско състояние е определил В.К.М.-специалист БИАДО, за длъжностно лице гражданско състояние: съставяне на актове за раждане, граждански брак и провеждане на ритуали.

Съгласно заверено копие на акт за смърт №25/05.07.1997 г.Д.И К., родена на *** г., с ЕГН-**********, с родители: майка М. И. И. М.и баща И.Г.М. е починала на 04.07.1997 г. в дома си в гр.П. Б.. Представено е удостоверение за наследници №15/13.10.2017 г. на с.В. общ.П. Б. И. Г. М., роден на *** г. е починал на 29.01.1947 г. е оставил следните наследници: М. И.а М.-съпруга починала на 29.11.1966 г.,Д.К.К. ЕГН-**********- дъщеря и Н. И. Г. ЕГН-**********-син, починал на 13.02.1995 г. с наследници: И. Н.И.ов, с ЕГН-**********- син и М.Н.И., с ЕГН-**********-син.

                От така установеното съдът прави следните правни изводи:

                Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. Поради това , че съдът е сезиран с иск за установяване на престъпно обстоятелство, за да се разгледа претенцията по същество следва да бъдат налице следните процесуални предпоставки за допустимост, визирани в по чл.124, ал.5 от ГПК: 1.престъпното обстоятелство, чието установяване се претендира по гражданско правен ред да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение; и 2.наказателното преследване за това престъпно обстоятелство да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25, т.2 или чл.26 от НК или в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

             Съдът намира предявеният иск за допустим по следните съображения:                          Предявеният иск е установителен, поради което е необходимо да се изясни наличието на правен интерес. От изявленията на ищцата се извлича целта й, а именно: отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК на влязлото в сила решение в делбеното производство по гр.д.№25/1998 г. по описа на РС-К., на която цел ответниците противопоставят аргумента, че няма законова възможност да се иска отмяна, тъй като решението по гр.д.№25/98 г. на РС-К. е влязло в сила на 21.07.2005 г. Съгласно чл.303, ал.1, т.2 от ГПК „ако по надлежен съдебен ред се установи неистинността на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото .“ В определение №444/15.07.2010г. по ч.гр.д.№309/2010г. на ВКС, IV г о., е дадено разрешение на процесуалноправния въпрос за правния интерес от исковете за установяване на неистинността на документ и то е, че „ при действието на ГПК от 1952 г. страната можеше да оспори инцидентно истинността на представен документ по гражданско дело, ако присъства в съдебното заседание, в което документът е представен или най-късно в следващото съдебно заседание, ако документът е представен в нейно отсъствие. Ако страната пропусне тази възможност, за нея съществуваше възможността до влизането на решението в сила да предяви в отделно производство иск по чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ и да поиска спиране на производството по делото до решаването на спора за истинността на документа, като страната нямаше правен интерес да установи неистинността на документа, ако предяви иска след влизането на решението в сила, тъй като решението по чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ не беше основание за отмяна по чл.231, ал.1, б.“б” ГПК /отм./. При действието на ГПК от 2007 г., страната може да оспори инцидентно истинността на представен документ по гражданско дело най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен – чл.193, ал.1 от ГПК. Ако страната пропусне тази възможност, тя губи възможността да се позове на неистинността в това производство освен ако неистинността е установена с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 от ГПК. И при тази законова уредба основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК е влязлата в сила присъда по наказателно дело и влязлото в сила решение по чл.124, ал.5 от ГПК.“. Освен това, преценката относно допустимостта и вероятната основателност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение по делбеното дело, която евентуално би предявила ищцата не е от правомощията на настоящия съд, а е от компетентността на Върховният касационен съд, съгласно Глава двадесет и четвърта, чл.303- чл.309 от ГПК  / решение №172/13.05.2015 г. по гр.д.№ 4998/2014 г. на ВКС, IV г.о./. Предвид гореизложеното доводите на ответниците за недопустимост на предявения иск съдът намира за неоснователни.

             Наведените в исковата молба обстоятелства са за осъществен от ответницата В.К.М. състав на документно престъпление по чл.311 от НК, което се преследва по общия ред, а не по тъжба на пострадалото лице. За престъпление по чл.311, ал.1 от НК се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода. Следователно наказателно преследване за престъпление по чл.311, ал.1 от НК не може да бъде възбудено след изтичане на определения по чл.80, ал.1, т.3 от НПК десет годишен давностен срок, а когато е започнало такова, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1 т.3 НК т.е. 15 години от датата на съставянето на документа. По делото няма наведени твърдения/възражения, а и в тази връзка не са ангажирани и доказателства, от които да се установява, че е било възбудено срещу длъжностно лице в О.П.Б. наказателно преследване за издаването на удостоверение за наследници №АНОУ-248 от 24.11.1997 г. като официален документ с невярно съдържание поради което съдът приема, че от датата на съставянето му-24.11.1997 г. до датата на подаване на исковата молба-24.10.2017 г. са изминали повече от 19 години, поради което както десет годишната давност по чл.80, ал.1, т.3 във вр. с чл.311, ал.1 от НК / а и 15 годишната абсолютна давност, за реализиране на наказателно преследване са изтекли.

             Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно писмено изявление, съдържащо факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение. Престъпление в хипотезата на чл.311, ал.1 от НК е налице, когато длъжностно лице в кръга на службата си състави истински официален удостоверителен документ, в който отразените факти или обстоятелства не отговарят на обективната действителност. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в съставянето на неистински официален удостоверителен документ с невярно съдържание, а субект на деянието може да е само длъжностно лице, което в кръга на службата му е отразяването на истината при съставяне на официални удостоверителни документи. Деянието по чл.311, ал.1 от НК е съставомерно само при наличието на пряк умисъл у дееца  т.е. деецът да съзнава, че при съставянето на документа внася в него неверни обстоятелства и наред с това да цели така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства,  или факти, или изявления.

            Удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Съгласно чл.35, ал.1 и ал.3 от ЗГР „Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е длъжностното лице по гражданското състояние на територията на общината.Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация“.  Фактите, които се посочват в удостоверенията за наследници са раждането, брака и смъртта и породените от раждането и брака родствени връзки. Вписването на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписването на лицата в регистъра на населението се нарича гражданска регистрация, съгласно легалното определение в чл. 1, ал.2 от ЗГР. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице- име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др., които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му. За данни на физическите лица, включително и родствени връзки между лица по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен се съставят регистри на населението -чл. 3, ал.2, чл.5, т.2, чл.8 и чл.22- чл.33 от ЗГР. Данните се съхраняват в база данни към ЕСГРАОН. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е въведена с МПС №15/11.03.1977 г., с което е изменена и Наредбата за гражданско състояние, приета с МПС №117 от 30.08.1975 г. /отм. ДВ бр.41/18.05.2004 г./, като дотогава са действали Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние /отм. ДВ бр.75/30.09.1975 г./ и Наредба за гражданското състояние /ДВ, бр.35 от 30.09.1975 г.), с които е установен ред и начин за регистрация на данни свързани с гражданското състояние и съответно са създавани и съхранявани регистри за актове за гражданско състояние. По настоящем е в сила Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от МРРБ и МП. От нормата на чл.24 от ЗГР следва извода, че удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението.

         Следователно издаването на удостоверението за наследници е приравнено на административна услуга по смисъл на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица като компетентният. Правната уредба не съдържа ограничение относно това колко пъти може да се издаде удостоверение за наследници. То е официален удостоверителен документ, установяващ качеството на наследник на едно лице, независимо въз основа на какви документи е съставен, защото е издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му.

             Процесното удостоверение за наследници №АНОУ-248/24.11.1997 г. е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.93, ал.5 от НК. Безспорно е съставено от ответника В.М., която към 24.11.1997 г. е длъжностно лице по гражданско състояние, на което кмета на О.П.Б. е възложил съставянето на актовете за гражданско състояние. Следователно В.М. е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.“а“ от НК и в този смисъл и качество е имала служебно правомощие да издаде процесното удостоверение за наследници.

             Съгласно чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Последното местожителство /постоянен адрес/ на наследодателя е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Качеството наследник се придобива от дадено лице по силата на закона и е обусловено от наличието на установени от закона отношения, като произход, брак, осиновяване и др., зависи от степента на родство и брак, и възниква от момента на откриване на наследството. Наследници по закон са лицата, посочени в чл.5- чл.10 от Закона за наследството. Удостоверението за наследници се издава по искане по образец /молба-декларация за наследници/, в което заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници. За определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. При необходимост органът може да събира доказателства, като се извършат справки и проверка на факти и обстоятелства. Когато някой от починалите наследници е имал последен постоянен адрес в друга О.и длъжностното лице, което трябва да издаде удостоверението не разполага с данни за неговите наследници, то изисква служебно същите от съответната община. Такива удостоверения могат да се представят и от заявителя. В удостоверението за наследници длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно чл.5-чл.10 от ЗН.

           От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, чеС.Т.К. иД.К.К. са сключили граждански брак на 30.05.1944 г. в с.Г. С., но от брака нямат родени деца. Не е спорно, че ищцата С.Т.К., с ЕГН-********** е дъщеря наС.Т.К., починал на 22.12.1989 г. и е родена от друга жена. Приети по делото актове за гражданско състояние /за раждане и за женитба/ са съставени по реда на Закон за лицата, обн.ДВ, бр.273/17.12.1907г. и отменен ДВ, бр.182/09.08.1949г., се ползват с материална доказателствената  сила на официални документи, която не е оборена с надлежни писмени доказателства, поради което същите установяват, чеД.К.К. и Н.И.Г. са брат и сестра с родители И. Г. М., роден на 04.03.1893 г. и починал на 19.01.1947 г. и М. И.а М., починала 1966 г. Не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че Н. И. Г., починал на 13.02.1995 г. е баща на И. Н.И., с ЕГН-********** и М.Н.И., с ЕГН- **********. Следователно по арг. на чл.9, ал.1 от ЗНД.К.К., с ЕГН-********** като съпруга е наследник наС.Т.К., а към момента на смъртта й /04.07.1997 г./ призовани да я наследят са И. Н.И. и М.Н.И., които са нисходящи на починалия преди нея Н. И.Г.-неин брат, тъй катоД.К. няма свои родени или осиновени деца т.е. нисходящи от брака си с Т. К.. Предвид така установените обстоятелства процесното удостоверение за наследници №АНОУ-248/24.11.1997 г. не съставлява документ с невярно съдържание и тъй като е официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила – има доказателствено значение за стоящия вън от него факт, който се удостоверява от материализираното в свидетелстващия документ удостоверително изявление. Това удостоверение е автентичен документ, тъй като не е оспорено издаването му от О.П.Баня, където е било местожителството наС.Т.К. и постоянния адрес наД.И.а К.. Същевременно документът е и верен, защото  отговаря на фактическото положение, поради което е истински. При издаване на документа ответницата като длъжностно лице е вписала всички живи и починали наследници, определени съгласно ЗН. Предвид изложеното съдът да приеме, че в хода съдебното производство, ищцата не установи от обективна и субективна страна осъществяването от ответницата В.К.М. на посоченото в исковата молба престъпление по чл.311, ал.1 от НК, поради което предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

               Предвид изхода на спора на основани чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника М.Н.И. 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и на ответника В.К.М. 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. По делото няма доказателства за направени от ответника И. Н.И. разноски по делото поради което искането за присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

                  Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И :

 

                ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.К., с ЕГН-********** от гр.С., ж.к.“С.“ бл. ***, вх.А, ет.4, ап. ***против В.К.М., с ЕГН-********** от гр.П. Б. ул.“П.Р.С.“ №14, И. Н.И., с ЕГН-********** от с.Г. С., общ.П.Б. и М.Н.И., с ЕГН-********** от гр.П.Б., ул.“П. Я.“ №*** иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство при съставянето на удостоверение за наследници №АНОУ-248/24.11.1997 г. от В.К.М. в качеството на длъжностно лице по гражданско състояние на Община П.Б., в частта му, в която като наследници наД.И.а К. / съпруга наС.Т.К., починал на 22.12.1989 г./, починала 1997 г. са записани: Иван Н.И., с ЕГН-**********- син и М. Н.И., с ЕГН-**********-син на Н. И. Г., починал 1989 г.- брат наД.И.а К., с което е осъществен състав на престъпление по чл.311, ал.1 от НК като неоснователен.

                ОСЪЖДА С. Т. К., с ЕГН-********** от гр.С., ж.к.“С.“ бл. ***, вх.А, ет.4, ап. *** да заплати на В. К. М., с ЕГН-********** от гр.П. Б. ул.“П. Р.С.“ №14, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

                ОСЪЖДА С. Т. К., с ЕГН-********** от гр.С., ж.к.“С.“ бл. ***, вх.А, ет.4, ап. *** да заплати на М. Н. И., с ЕГН-********** от гр.П.Б., ул.“П. Я.“ №*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на  600 лв.

                 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                          Районен съдия: