МОТИВИ
към решение по АНД № 1643/2019 год. по описа на ПРС, ХХІІ
н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление от 11.03.2019 год. Районна прокуратура
гр. Пловдив е внесла в ПРС материалите по досъдебно производство - БП № 69/2019
г. по описа на РУ „Полиция” Труд, водено срещу Б.А.Г., ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, за това, че на 02.03.2019г. в с.Правище, обл.Пловдив,
на ул."Четвърта" управлява моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген" с per. № **** без съответното свидетелство
за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление - с Наказателно постановление № 18-6207-000196/22.03.2018г.,
издадено от Началник РУ Труд при ОДМВР-Пловдив, влязло в сила на 18.04.2018г. – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието, като предлага на съда да признае обвиняемия за
виновен, както и да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по
смисъла на чл. 78а от НК, а именно глоба в размер на 1500 лв.
Обвиняемият Б.А.Г., редовно призован, се
явява в съдебно заседание, признава вината си и изразява съжаление за стореното,
като дава обяснения. Както той, така и защитникът му – адв.К.,
пледират за минимално наказание – глоба, по смисъла на чл.78а от НК.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Б.А.Г. е роден на ***г***, обл.
***, ул**** № *,
б., българки гражданин, женен, начално образование завършен 3-и клас,
неосъждан, работещ, ЕГН **********.
На 02.03.2019г св.Т.Г.бил на работа
съвместно с колегата си - св.Й.П., и двамата служители на РУП-Труд. Около
17.50ч. на същия ден те се
намирали в с.Правище, обл.Пловдив, където на ул."Четвърта" пред №17 осъществявали пътен контрол на движещите
се моторни превозни средства. В посочения час п. с. видели по улицата
да се движи
лек автомобил марка „Фолксваген Голф" и св.П.подал сигнал със стоп-палка
към водача на МПС да преустанови
движението и отбие в дясно от пьтя,
за да му
бъде извършена проверка. След това те се
приближили към водача и неговото возило, легитимирали се и поискали да
представи документ за самоличност, СУМПС, СРМПС, контролен талон и застраховка за автомобила. Първоначално била установена самоличността на водача, а именно Б.А.Г., ЕГН **********, който им заявил
че не притежава
СУМПС и на практика е неправоспособен водач. Била направена първоначално устна справка в ОДЧ на РУП-Труд, от която се установило
че действително Б.А.Г. ЕПН **********
е неправоспособен водач, както и това че
спрямо него е било издадено Наказателно постановление № 18-6207-000196/22.03.2018г, издадено от Началник РУ Труд при ОДМВР-Пловдив, влязло в сила на 18.04.2018г., за управление на
моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. За констатираното нарушение служителите на реда съставили
на Г. АУАН, след което бил отведен
в сградата на РУП-Труд за
продължаване на работата с него от страна на
дежурния по управление.
В хода на разследването
е била приложена писмена справка от ОД МВР гр.Пловдив, от която е видно, че срещу Б.А.Г. ЕГH
********** имало издадено Наказателно постановление №
18-6207-000196/22.03.2018г., издадено от Началник РУ Труд при ОДМВР-Пловдив, влязло в сила на 18.04.2018г. за управление на
моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
От приложената към ДП справка от сектор
"Пътна полиция" при ОД на
МВР Пловдив е видно,
че Б.А.Г. ЕГН ********** *** е неправоспособен водач на МПС.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен
начин от следните събрани по делото доказателствени материали – от писмените доказателства,
събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – свидетелските показания, наказателно постановление,
АУАН-и, справки за нарушител/водач, справка
АИС “БДС”, справка за съдимост, характеристична справка за обвиняемия, СРМПС,
както и събраното в хода на съдебното следствие удостоверение.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен
начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото производство, неговото време, място, механизъм
и начин на извършване, както и авторството.
За да стигне до този извод съдът анализира показанията на
свидетелите Г.и П.като намери същите за подробни, изчерпателни, последователни и
правдиви, поради което и ги възприе при постановяване на решението. В тази връзка,
същите хронологично, последователно и еднопосочно изясняват факти и обстоятелства,
така както са станали известни в съответни моменти от развитието на процесния казус, които са относими
към предмета на доказване в настоящото производство. Гласните доказателства кореспондират
и на писмените такива, които съдът кредитира в цялост като обективни, достоверни
и неоспорени от страните.
В тази насока и при постановяване на решението си, съдът се
ползва от самопризнанието на обвиняемия, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази установено по несъмнен начин и неоспорена фактическа
обстановка Съдът зае становище, че с деянието си обвиняемият Б.А.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на
02.03.2019г. в с.Правище, обл.Пловдив, на ул."Четвърта" управлява моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген" с per. № **** без съответното свидетелство за управление,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с
Наказателно постановление № 18-6207-000196/22.03.2018г., издадено от Началник
РУ Труд при ОДМВР-Пловдив, влязло в сила на 18.04.2018г.
От обективна страна на инкриминираната дата в с.Правище,
област Пловдив, обвиняемият е управлявал МПС, без да притежава съответно свидетелство
за управление, като е сторил това в едногодишния срок, след като е бил наказан по
административен ред за същото деяние.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, „за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство”, т.е. според категорията на
управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е
„съответно”. Съгласнно трайно установената практика
на ВКС съставът на чл.343в, ал.2 от НК е приложим за всички случаи на
управление на МПС без съответно СУМПС – както, когато такова не е издавано на
водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Не е съответно и СУМПС
с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на
срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със
съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с
националното законодателство. При изтичане срока на валидност на СУМПС и
управляване на МПС извън този срок, водачът първоначално носи
административнонаказателна отговорност, а когато в едногодишен срок от
наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без да е
подновил свидетелството си за управление, той осъществява състава на чл.343в,
ал.2 от НК /в този смисъл Решение № 44/19.02.2013г. п дело № 2161/2012г. на
ВКС, І н.о., Решение № 70/07.04.2016г. по дело № 204/2016г. на ВКС, ІІІ н.о./.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно
както досежно обстоятелството, че е неправоспособен водач,
така и че вече му е било налагано административно наказание отново за това, че е
управлявал без свидетелство за управление. Обвиняемият е съзнавал, че деятелността
му е противоправна и наказуема, като умисълът му се обективира
от действията му, описани по-горе, очертан
и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени доказателства.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно възприетата от съда правна квалификация на осъщественото
от обвиняемия престъпление, предвиденото в особената част на НК наказание за същото
към инкриминирания момент е лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500
до 1200 лева. Обвиняемият, който е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпления
от общ, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV на гл.VIII от НК и от престъплението не са настъпили материални щети, които да
са съставомерни. Ето защо Съдът зае становище, че са налице основанията на чл.78А
от НК, поради което освободи обвиняемия от
наказателна отговорност като му наложи административно
наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера на наложената на обвиняемия глоба съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската степен на обществена
опасност на дееца и деянието, добрите характеристични данни – семеен е, грижи
се за отглеждането на две малолетни деца, трудово ангажиран е и е с чисто
съдебно минало, като не се отчита наличието на отегчаващи вината обстоятелства.
Съобразявайки посоченото дотук, както и фактът, че от престъплението не са настъпили
съставомерни материални щети, подлежащи на възстановяване,
обвиняемият признава вината си, има критично отношение към извършеното и
съдейства за разкриване на обективната истина, то Съдът счете, че целите на наказанието,
предвидени в чл.12 от ЗАНН и чл.36, ал.1 от НК биха могли да се постигнат чрез определяне
размера на глобата в минималния такъв, предвиден в чл.78а от НК, при граници от
1000лв до 5000лв, поради което и му наложи „Глоба” в размер на 1000лв, предвид установения
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Според преценката на Съда именно това наказание се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца и изпълняващо целите на наказанието,
поради което е и справедливо.
Причините за извършване на престъплението са незачитането
на установения законов ред, занижен самоконтрол и ниска правна култура.
По делото няма приложени веществени
доказателства и направени разноски.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.