Р Е Ш
Е Н И Е
№
260867 15.12.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXI – ви граждански състав
на двадесет
и седми ноември две хиляди и двадесета година
в открито
съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Жасмина Славова,
като разгледа докладваното от съдия
М.Яханаджиян
гражданско дело №39 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод предявения от “Топлофикация- Бургас” ЕАД, против П.С. Т и
С.Д.Т., иск за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сумата от 1054,15 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.април 2018 г. – м.май 2019 г. и мораторна лихва
за забава в размер на 60,67 лева за периода 01.06.2018 г. – 29.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, за които суми има издадена по ч.гр.д.№6299/2019 г. по описа
на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№3001/07.08.2019 г.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.150 и §1,
т.2а от ЗЕ, между страните е налице договорно отношение с предмет продажба на
топлинна енергия в жилище, находящо се в гр. Бургас, к-с “Славейков“, бл.25,
вх.3, ет.2, на което ответниците са собственици, тъй като е придобито в режим
на СИО, както и че през процесния период – м.април 2018 г. – м.май 2019 г. са
били клиенти/купувач на ищеца по смисъла на чл.3 от ОУ, вр.чл.150 и чл.153 от
ЗЕ и §1, т.41б, т.”а” от ДР на ЗЕ, но не са заплатили доставената в имота им
топлинна енергия. Ищецът твърди, че сумите са били начислявани на база
предоставените от топлинния счетоводител „Топлофикация-Бургас“ ЕАД, избран с
решение на ОС на ЕС, като на ответниците са били начислявани суми за БГВ,
отопление, сградна инсталация и дялово разпределение, но не са заплатени, поради
което и за същите се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д.№6299/2019 г. по описа на БРС.
В подкрепа на иска
са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
Така предявеният
установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.55 от ЗЗД.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника си, който поддържа
иска и моли за уважаването му.
В
законоустановения срок ответникът Т., редовно уведомен, не взема становище по иска,
не представя отговор.
В срока по чл.131
от ГПК, ответницата П. Т, чрез назначеният й от съда особен представител
представя писмен отоговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен с аргумент, че облигационната връзка между страните не е
установена, така както не е установено и как е формирана исковата сума, спазени
ли са изискванията за извършване на отчет за начислените суми и др. Ангажира
доказателства.
В съдебно
заседание ответникът Т. не се явява и представлява.
В съдебно
заседание ответницата Т се представлява от назначения й от съда особен
представител – адвАрабова, която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като
взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приети
като доказателства по делото са н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №17,
т.I, рег.№179, д.№14/16.01.2003 г. на нотариус с
рег.№248 и район на действие РС-Бургас и спавки НБД Население, от съдържанието
на които става ясно, че апартамент, находящ се в гр.Бургас, к-с „Славейков“,
бл.25, е собственост на ответниците по делото, като е придобит от тях в режим
на СИО.
Приети
като доказателства по делото са още Протокол №1/14.05.2010 г. на ОС на
собствениците, живущи в сграда ЕС и Договор №23/02.09.2010 г., сключен между
„Топлофикация-Бургас“ ЕАД и собствениците и притежатели на вещно право в сграда
ЕС с адрес в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.25, вх.2, от които става ясно, че процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост,
потребяваща топлинна енергия с доставчик „Топлофикация-Бургас“ ЕАД, който
извършва и услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В този смисъл е и
заключението на вещото лице инж.Е. по изготвената от нея съдебно-техническа
експертиза, според което имотът е присъединен към топлопреносната мрежа на
ищеца, в същия се ползва топлинна енергия за БГВ, за отопление от отоплителни
тела и за сградна инсталация. Ползва се и топла вода, а в сградата е въведено
дялово разпределение. Топлинната енергия се разпределя на обем, като в
отделните жилища има топли водомери.
Към настоящото
производство е приложено в цялост ч.гр.д.№6299/2019 г. по описа на РС-Бургас,
от материалите по което се установява, че по заявление на „Топлофикация-Бургас”
ЕАД, подадено на 31.07.2019 г. е издадена на 07.08.2019 г. Заповед №3001 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжниците П. Т и С.Т. за сумата
от 1054,15 лева, представляваща главница за неизплатени сметки към дружеството
за ползвана топлоенергия за жилище, нахоядщо се на адрес в гр.Бургас, к-с
„Славейков“, бл.25, вх.3, ет.2, ап.десен по фактури с отчетен период април 2018
г. – май 2019 г. и сумата от 60,67 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.06.2018 г. до 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на заявлението на 31.07.2019 г. до изплащане на
вземането.
Във
връзка с оспорванията на ответника П.
Т, чрез назначеният й от съда особен представител, вещото лице дава заключение
и за това, че разпределението на топлоенергията е по реално, ежемесечно
отчитане, без да се извършва изравняване. Топлинната енергия от щранг-лирата се
разпределя по инсталирана мощност, от радиатор – по обема на спалнята, а за
сградна инсталация – по обема на жилището по проект. Видно е и това, че поради
неосигурен достъп до имота на ответниците за отчет на топлия водомер,
начисленията са служебни по предходен реално отчетен период и са в рамките на 9
до 10 куб.м. на месец, като само за м.януари са начислени 2 куб.м., а за
м.април 2018 и м.февруари 2019 г. – 10 куб.м. Вещото лице дава заключение и за
това, че след спиране на топлоподаването от страна на ищеца, същият не
начислява сградна инсталация, а задължението на ищеца произтича от неизплатени
суми по издадени фактури за топлинна енергия за БГВ, за отопление от
отоплителни тела, за сградна инсталация и такса за отчет и дялово разпределение
и същите са в размери по компоненти, както следва: БГВ – 761,26 лева, отопление
– 142,68 лева, сградна инсталация – 141,81 лева и отчет и ялово разпределение –
8,40 лева, или сборната главница възлиза на сумата от 1054,15 лева. В същия
смисъл са и приетите като доказателства справки, л.10 и 11. В съдебно заседание
вещото лице пояснява и това, че средството за измерване съответства на
одобрения тип и минава през редовна проверка, за което свидетелства и събрания
по делото писмен доказателствен материал.
При така установените по делото факти, съдът достига до
следните правни изводи:
При условията
на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№6299/2019
г. по описа на БРС Заповед №3001/07.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради
което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият
иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК
и в изпълнение на указания, дадени с разпореждане от 20.11.2019 г., в срока,
предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване на вземането за главница
и лихви със сила на присъдено нещо по отношение на солидарните длъжници.
В тежест на ищцовото дружество бе да установи в процеса, при
условията на пълно и главно доказване, че ответниците имат качеството на
потребител на топлинна енергия за процесния период, количеството на доставена
топлоенергия в обекта на ответника през процесния период, нейната стойност,
както и размера на претендираната мораторна лихва.
Съобразно
редакцията на ЗЕ, приложима за исковия период, облигационното правоотношение за
доставка на топлинна енергия до конкретен имот възниква съобразно закона по
силата на договор, сключен при общи условия между топлофикационното дружество и
потребител на топлинна енергия/битов клиент, който може да бъде собственик или
носител на вещно право на ползване на съответния имот в сграда етажа
собственост. Видно от дадената в §1, т.2а от ДР на ЗЕ дефиниция, „битов клиент”
е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
По
делото е безспорно, че ответниците са собственици на имота в гр.Бургас, к-с
„Славейков“, бл.25, имат качеството на потребител/битов клиент на топлинна
енергия, съобразно правилото на чл.153, ал.1 от ЗЕ и дължат солидарно на ищеца
стойността на доставената в периода м.април 2018 г. – м.май 2019 г. топлинна енергия.
По делото няма твърдения, нито доказателства дължимата сума за ползвана топлинна енергия да е
платена, поради което и искът за главница следва да се уважи в заявения размер
от 1054,15 лева, още повече, че методиката, по която ищецът е изчислил
количеството доставена топлинна енергия, компонентите на задължението – за
битово-горещо водоснабдяване и за дялово разпределение, начина на калкулирането
им съобразно цените за топлинна енергия за битови нужди, е правилно приложена.
Като
последица от уважаване на иска за главница, следва да се уважи и претенцията за
присъждане на законна лихва от депозиране на заявлението в съда на 31.07.2019
г. до окончателното плащане.
Съгласно
разпоредбата на чл.32, ал.1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация-Бургас” ЕАД на потребители в гр.Бургас,
приети с Решение по Протокол №01-10-2009/05.10.2009 г. на Съвета на директорите
на „Топлофикация-Бургас” ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-007/07.12.2009 г. на
ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал.6 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава
в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинна енергия.
Изложеното
обосновава като извод, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен за периода
от 01.06.2018 г. до 29.07.2019 г. и доказан в размера от 60,67 лева.
По разноските:
За исковото
производство ищецът претендира разноски в общ размер 430,00 лева, от които 75,00
лева са за платена държавна такса, 105,00 лева са за платен депозит за особен
представител и 240,00 лева са за вещо лице.
С оглед
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното производство, в
което ищецът е сторил разноски в размер 145,00 лева, от които 25,00 лева са за
платена държавна такса и 120,00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р
ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че П.С. Т, ЕГН **********
и С.Д.Т., ЕГН **********,***, дължат солидарно на “Топлофикация- Бургас” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.Лозово,
представлявано от Изп.Директор инж.Хр.И, сумата от 1054,15 лева (хиляда
петдесет и четири лева и петнадесет стотинки), представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода м.април 2018 г. – м.май
2019 г. и мораторна лихва за забава в размер на 60,67 лева (шестдесет лева и
шестдесет и седем стотинки) за периода 01.06.2018 г. – 29.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК на 31.07.2019 г., за които суми има издадена по ч.гр.д.№6299/2019 г. по
описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№3001/07.08.2019 г.
ОСЪЖДА П.С. Т, ЕГН ********** и С.Д.Т.,
ЕГН **********,***, да заплатят на“Топлофикация- Бургас” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.Лозово, представлявано от
Изп.Директор инж.Хр.И, сумата от 430,00 лева (четиристотин и тридесет лева),
представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА П.С. Т, ЕГН **********
и С.Д.Т., ЕГН **********,***, дължат солидарно на “Топлофикация- Бургас” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.Лозово,
представлявано от Изп.Директор инж.Хр.И, сумата от 145,00 лева (сто четиридесет
и пет лева), представляваща съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Яханаджиян
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева