№ 1056
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110201053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. СТ. Б. с
ЕГН **********, чрез адв.Ж. Г., ВАК срещу НП № 442а-169/24.01.2022 год. на Началник
сектор в 04 РУП Варна към ОД МВР Варна.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено
при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.П.Б., ВАК, преупълномощен от адв.Ж. Г., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки от юк А.а.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 904957/09.09.2021 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на 22.08.2021 год. около 15.00 часа в КК Камчия,
обл.Варна, на морски плаж Камчия-север, жалбоподателя М. СТ. Б. с ЕГН **********
паркира лек автомобил „Порше Кайен” с рег. № ***, собственост на С.М.Х. с ЕГН
********** върху територията на морски плаж – нарушение на чл.17б,ал.1 от ЗУЧК.
Акта бил предявен на жалбоподателя на 11.01.2022 год., който в графата бележки и
възражения отразил,че няма такива.
1
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на
жалбоподателя за извършеното нарушение на чл.17б,ал.1 3 от ЗУЧК на осн.чл.30,ал.3 от
ЗУЧК административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Г.
ИВ. К. , който посочва, че не е свидетел очевидец на нарушението, а е изготвил акта за
административно нарушение по докладна записка на св.А.А., полицай от Червен бряг,
командирован през летния сезон в КК Камчия. Твърди, че след като съставил акта за
административно нарушение го изпратил на А., за да се запознае със съдържанието му и да
го подпише, след което изпратил акта за връчване на нарушителя.
От показанията на св.А. се установява, че бил командирован в гр.Варна за месец.При едно от
дежурствата си в КК Камчия, при него дошло семейство, което било възмутено от джип
паркиран на плажа, където преминавали хората. Обадил се на дежурния, който намерил
собственика на автомобила, който от своя страна уведомил водача на автомобила и той се
явил на мястото. Свидетеля свалил данните за самоличността на водача.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите К. и А., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – докладни
записки, писма, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в
съдебно заседание от свидетелите К. – актосъставител и А. – свидетел при установяване на
нарушението, тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор "ОП" в
Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т. 5 от заповед № 565з-3925/08.08.2019 г. на
Директора на ОД на МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган –
полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед.
В хода на АНП е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН , актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението, а според ал.2, когато нарушителят е известен, но не може
2
да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие. В случая не са били налице предпоставките на чл.40,ал.2 от ЗАНН, само при
наличието на които актът се съставя в отсъствие на нарушителя. Не е налице нито една от
двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както счита АНО, според която когато нарушителят
е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, същият
се съставя и в негово отсъствие. В случая няма данни за това нарушителят да е бил търсен,
но да не е бил намерен, нито пък да е бил поканен за съставянето на АУАН и да не се е явил,
а тежестта на доказване на тези обстоятелства е на АНО.
Въпреки изложеното по-горе, състава на съда намира, че това нарушение не е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Спазено е изискването акта за административно нарушение да бъде предявен за запознаване
и подписване на Б., на последния е връчен и препис от АУАН. С това на привлеченото
лице е била гарантирана възможността да се защити по фактическите основания и правната
квалификация на нарушението като изложи възраженията си срещу констатациите в него, от
която не се е възползвал. Същевременно е разполагал и с възможността по чл.44, ал.1 от
ЗАНН да направи допълнително възражения в писмен вид, в тридневен срок от
подписването му, което право също не е упражнил. Ето защо в случая нарушението на тези
правила не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието на съставения акт, да изложи обяснения или
възражения по акта, както и да направи такива в тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН от
подписване на акта. Подобно нарушение не е съществено, тъй като съгласно правната
теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до
друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Настоящия съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите начл.42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,ал.1 от
ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя.
Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
3
Съгласно чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, забранява се преминаването, паркирането и престоят на
превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.
Съгласно чл.30, ал.3, предл.1 от ЗУЧК, който в нарушение на закона премине или спре
превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж, ако по
друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с
имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
Анализът на посочените разпоредби налага извод, че за да бъде ангажирана отговорността
на следва контролните органи да установят, че същият е преминал или спрял за престой или
паркиране ППС върху територията на морски плаж.
Съгласно чл.6,ар.1 от ЗУЧК, крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена
от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му
акватория. Според ал. 2, морският плаж е територия, представляваща обособена част от
крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални
образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския
плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или
попадащи върху морския плаж.
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда една от
формите на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното
нарушение по чл.17б, ал.1 от ЗУЧК - паркиране на превозно средство на морски плаж.
Според показанията на св. А. процесния джип е паркиран " По принцип цялата алея е с
колчета, но там където е пешеходната зона, за да могат да преминават пешеходци липсва
едно колче.Водачът вкарал джипа през това място… Джипът беше спрян на пясъка на
плажната ивица.”
В този смисъл състава на съда приема, че процесното МПС, към момента на проверката се е
намирало на част от земната повърхност, която посочената по-горе разпоредба закона
определя като морски плаж, каквото именно е описанието на извършеното нарушение както
в акта, така и в наказателното постановление. Липсата на допълнителна конкретизация, чрез
добавянето на номер на имот по кадастрална карта в НП или GPS координати в НП не е
съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правата на жалбоподателя и в
този смисъл направеното в тази насока възражение е неоснователно. Както в АУАН, така и
в НП е посочено мястото на установяване на нарушението – морски плаж Камчия –север.
За настоящият съдебен състав не съществува съмнение, и че автомобил марка „Порше
Кайен” с рег. № ***, собственост на С.М.Х. с ЕГН ********** е бил във фактическа власт
на жалбоподателя М. СТ. Б. с ЕГН **********. Това безспорно се установява от показанията
на св.Атасанов, който отбелязва, че след като е уведомил дежурния на 04 РУП Варна, са
установили собственика на автомобила, който се оказал майката на жалбоподателя, която го
уведомила и той се явил, бил установен и представил СУМПС на автомобила. Именно
фактът, че разполага с фактическата власт върху МПС му позволявала да го премества в
4
пространството като паркирайки на процесния плаж - той е извършил вменяваното деяние.
Следва да се обърне внимание, че и самият жалбоподател не оспорва фактът, че е ползвал
автомобила към момента на установяване на нарушението.
Чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена
санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение на закона премине или спре
превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или
върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание.
Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били взети предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение,
както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се
съдържат данни за извършени други административни нарушения от въззивника. Именно
поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова
нарушение – 1000 /хиляда/ лв. За съда не съществува възможност да го ревизира и да го
намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на
чл. 27 от ЗАНН.
Предвид изложеното състава на съда намира, че в случая не би могла да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава.
По разноските
С оглед изхода на делото и на осн.чл.63,ал.3 от ЗАНН на ОД МВР Варна следва да се
присъди юристконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно
препращата разпоредба на чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение в размер от 80 до 120 лв..
Производството по делото е протекло в две съдебни заседания, в рамките на които
юристконсултът не се е явил, а е представил писмени бележки, делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение към предвидения минимум от 80 лв..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 442а-169/24.01.2022 год. на Началник сектор в 04 РУП Варна към
5
ОД МВР Варна, с което на М. СТ. Б. с ЕГН ********** за нарушение на чл.17б, ал.1 ЗУЧК,
на осн.чл.30,ал.3 от ЗУЧК е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000
лева.
ОСЪЖДА М. СТ. Б. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00 лв.,
представляваща юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6