О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр.Разград, 08. 02. 2013г.
Разградският окръжен съд в открито заседание
на двадесет и първи януари през две
хиляди и тринадесета година в състав:
Съдия: Анелия Й.
при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от
председателя т. д № 87 по описа за 2011г. , за да се произнесе взе предвид следното:
По молба на НАП гр. София, предявена
на осн. чл. 625 от ТЗ с Решение № 1/ 07. 02. 2012 г.
по т. д. № 87/ 2011 г. на РОС е обявена неплатежоспособност и свръхзадълженост на „Арма” АД гр.
Лозница с начална дата 15. 03. 2003 г. и е открито производство по
несъстоятелност. Съгласно разпоредбите на ТЗ е било проведено първо събрание на
кредиторите, по чието предложение съдът е назначил синдик на дружеството. В
кръга на своите задължения синдикът е изготвил списък на кредиторите с приети
от него вземания. Според изискванията на чл. 689 от ТЗ е направено обявление за
изготвянето на списъка в търговския регистър с Акт № 20120507182832. В 7-дневен
срок от обявяването, предвиден в чл. 690, ал. 1 от ТЗ длъжникът „Арма” АД е направил писмено възражение срещу прието от
синдика вземане – частно държавно вземане в общ размер на 2 117 657,
45 лв., предявено от кредитора НАП. Синдикът е заявил писмено становище, като
счита, че възражението е допустимо, но по същество е неоснователно, тъй като е
включил вземането въз основа на удостоверяващи вземането документи.
Предвид така
изложеното, съдът приема, че възражението на длъжника е неоснователно и следва
да се остави без уважение.
С молба до съда по
несъстоятелността вх. 1024/ 14. 03. 2012 г. кредиторът НАП е предявил вземането
си срещу длъжника в размер на 2 117 781, 24 лв., от които
608 920, 37 лв. главница и 1 508 878, 87 лв. лихви. Кредиторът
твърди, че частното държавна вземане произтича от Договор от 10. 01. 1995 г. , сключен на
основание чл. 12 от ЗУНК между МФ, МП и
„Арма” ЕАД. Според същия договор е уредено плащане на
задължението на „Арма” ЕАД към БСИ „Минералбанк” АД и
„Българска външнотърговска банка” АД в размер на 18 837, 40 лв. и
400 000 щатски долара за периода от 1998 г. до 2007 г. На 30. 07. 1999 г.
е сключен друг договор между същите страни за уреждане на същите задължения към
държавата, като е приет погасителен план за плащане на задължението до 2007 г.
Действието на Договора от 10. 01. 1995 г. е прекратено. На 24. 02. 2000 г. „Арма” АД е
изпратило до МФ Справка за задълженията и погашенията на „Арма”
АД по преоформените по реда на ЗУНК кредити към 31.
12. 1999 г., според която главницата по
левовия кредит е в размер на 18 837, 40 лв. , редовна лихва в размер на
5 680, 40 лв. и 730, 54 лв. наказателна лихва. Главницата по валутния
кредит е 400 000 щ. долара, редовната лихва е 17 488, 58 щ. д. и 41,
46 щ. д. наказателната лихва. На 07. 08. 2002 г. е съставен Акт № 269 от АДВ за
установяване на частно държавно вземане въз основа на Договора от 30. 07. 99 г.
В акта е установено, че към 01. 08. 2002 г. длъжника е извършил плащания по
левовия кредит в размер на 611, 28 лв. главница и 11 660, 90 лв. редовна
лихва. Няма плащания по валутния кредит. Към 01. 08. 02 г. задължението на
длъжника е било 17 763, 51 лв. и 345 317, 96 щ. долара. На 29. 09. 04
г. е постъпила молба от „Арма” АД до МФ за
предоговаряне на задълженията по ЗУНК. В молбата е посочено, че към 21. 09. 04
г. са погасени лихви по валутния кредит
в размер на 59 230, 53 щ. д. и по
левовия кредит 11 273, 98 лева. Към тази дата общото задължение по
валутния кредит е в размер на 605 840, 90 щ. д., а по левовия кредит е в
размер на 14 977, 19 лв. На 14. 07. 04 г. е издаден изпълнителен лист по
гр. д. № 01204/ 04 г. на СРС, с който „Арма” АД е
осъдено да заплати на АДВ сумата от 7 865, 55 лв. главница по левовия
кредит ведно със законната лихва от 12. 03. 04 г. до окончателното плащане,
7 419, 70 лв. редовна лихва по левовия кредит, 2 478, 26 лв. наказателна лихва по левовия кредит,
224 000 щ. д. главница по валутния
кредит ведно със законната лихва от 12. 03. 04 г. до окончателното плащане,
67 957, 56 щ. д. редовна лихва по
валутния кредит, 53 360, 40 щ.д. наказателна лихва по валутния кредит. На
24. 07. 06 г. е издаден Акт № 21 от АДВ за установяване на частно държавно
вземане извън установеното с Акт № 269/ 07. 08. 02 г. в размер на 12 631,
45 лв. и 392 055, 89 щ.д. През 2007 г. е издаден изп.
лист по гр. д. № 23168/ 06 г. на СРС, с който длъжника е осъден да заплати на
Държавата 7534, 96 главница по левовия кредит, 406, 28 лв. редовна лихва по
левовия кредит, 4 690, 21 лв.
наказателна лихва по левовия кредит, 176 000 щ. д. главница по валутния кредит, 10 745, 77
щ. д. редовна лихва по валутния кредит, 205 310,
12 щ.д. наказателна лихва по валутния кредит, ведно със законната лихва върху
главниците от 03. 11. 06 г. На 10. 03.
08 г. е издаден Акт № 8 за установяване на частно държавно вземане на АДВ,
според който от 05. 07. 06 г. до 20. 02. 08 г.
Държавата има изискуемо вземане срещу длъжника, извън установеното с
двата предходни акта в размер на 5 574, 45 лв. и 110 823, 87 щ. д. Страните
не спорят, че въз основа на изп. лист от 14. 07. 04
г. е образувано изп. дело № 789/04 г. по описа на СИС
при РРС, по което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника По делото
е присъединен и изп. лист от 2007 г. Изпълнителтните действия продължават и към настоящия
момент. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвила
заключения за размера на задължението на длъжника към кредитора НАП в два
варианта. Според първото представено заключение, справка Приложение № 1,
задълженията на длъжника в лева са покрити към 15. 03. 2003 г. Според справка Приложение № 2 по отношение на задължението във валута, са
налице погашения с компенсаторни инструменти и плащания в лева, които покриват единствено
част от наказателна лихва. Главницата е 400 000 щ. д. в левова
равностойност към 06. 02. 12 г. в размер
на 599 856 лв., договорена лихва в размер на 41 989, 92 лв. и
наказателна лихва в размер на 761 817, 12 лв. Общо задължението на
длъжника е в размер на 1 221 956, 56 лв. Представено е допълнително
заключение от вещото лице вх. № 4732/ 07. 12. 2012 г. , което след съобразяване
на издадените в полза на кредитора изпълнителни листи е установило, че е налице
пълно погасяване на левовия дълг на 04. 04. 07 г. Задължението на длъжника е в
размер на 400 000 щ. д. или 599 856 лева главница по валутния кредит,
договорената лихва е в размер на 41 989, 92 лв., просрочена лихва в размер
на 169 035, 01 лв., законна лихва в размер на 591 352, 44 лв., като
общото задължение е в размер на 1 402 233, 37 лв. В същото заключение
вещото лице не е посочило размера на законната лихва върху двете главници в
лева и валута за периода 12. 03. 04 г. до 07. 02. 12 г. , размера на дължимата
наказателна лихва по договора от 30. 07. 99 г. за периода 15. 06. 99 г. 06. 02.
12 г. и дължимата редовна лихва върху
главницата в лева и валута от 15. 06. 99 г. до
07. 02. 12 г. и размера на дължимата главница по левовия кредит към 07.
02. 12 г. Вещото лице е депозирало второ допълнително заключение вх. № 137/ 11.
01. 13 г. Според това заключение, справка Приложение № 5, през периода 1999/
2007 г. длъжникът е направил една вноска на 15. 02. 07 г. в размер на 10 754, 93 лв. по левовия
кредит, с която са погасени натрупани лихви. По левовия кредит главницата е в
размер на 18 837, 40 лв., редовната лихва е в размер на 526, 77 лв., лихва
за просрочие след приспадната вноска е в размер на
10 007, 92 лв. и законна лихва в размер на 10 158, 17 лв. , като
общото задължение по левовия кредит е в размер на 39 530, 26 лв. По
отношение на кредита във валута са налице плащания с компенсаторни инструменти
и плащания лева, справка Приложение № 6,
които покриват натрупани суми по
наказателната лихва. При определяне на общото задължение на длъжника, вещото лице е взело предвид двата издадени
изпълнителни листа и след направените погасявания е констатирало, че
задължението на длъжника е формирано по следния начин: 400 000 щ. долара с
левова равностойност 599 856 лева главница, редовна лихва в размер на
27 216, 54 лв. , договорена лихва в размер на 55 822, 29 лв.,
просрочена лихва след приспадане на погашения 1 162 028, 85 лв.,
законна лихва по двата изпълнителни листа в размер на 559 758, 84 лв. или
общо в размер на 2 404 682, 52 лв.
Възражението на длъжника, че вземането на НАП е погасено, поради изтичане н 3-годишен давностен срок е необосновано. Задължението произтича от договора, сключен на осн. чл. 12а от ЗУНК на 30. 07. 1999 г. за уреждане на задълженията на длъжника към държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31. 12. 1990 г. като е приет погасителен план за плащане на задължението до 15. 09. 2007 г. В ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК е посочено и е определено понятието „периодично плащане”. В настоящия случай не са налице такива периодични плащания. Главницата и по левовия и валутния дълг е определена в договора, сключен между страните, а с погасителния план само е разсрочено изпълнението й на вноски, което не прави дълга „периодично плащане” и не може да намери приложение тригодишната давност по чл.111, б. „в” ЗЗД за погасяване на вземането. Както е посочено и в ТР, след като разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите. Ето защо, в случая намира приложение общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който към момента на предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 19. 08. 2011г. не е изтекъл. Следва също така да се вземе предвид, че с образуване на изп. дело № 789/ 04 г. е прекъсната погасителната давност. Изпълнителното дело и към настоящия момент е висящо и по него се предприемат изпълнителни действия. Както е прието в ППлВС № 3/1980 г
. и в установената към момента съдебна практика, всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Предвид изложеното, съдът приема, че възражението на длъжника по отношение вземането на кредитора НАП, че е погасено по давност, е необосновано. Относно размера на задължението, съдът приема, че е в размера, посочен от второто допълнително заключение вх. № вх. № 137/ 11. 01. 13 г. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. В това заключение вещото лице е съобразила всички извършени плащания от длъжника по левовия кредит, плащания с компенсаторни инструменти и плащания в лева по отношение на валутния кредит / справка Приложение № 6/, които покриват натрупани суми по наказателната лихва. При определяне на общото задължение на длъжника, вещото лице е взело предвид двата издадени изпълнителни листа и след направените погасявания е констатирало, че задължението на длъжника е формирано по следния начин: 400 000 щ. долара с левова равностойност 599 856 лева главница, редовна лихва в размер на 27 216, 54 лв. , договорена лихва в размер на 55 822, 29 лв., просрочена лихва след приспадане на погашения 1 162 028, 85 лв., законна лихва по двата изпълнителни листа в размер на 559 758, 84 лв. или общо в размер на 2 404 682, 52 лв. При изчисляване на дължимата лихва, вещото лице е съобразило уговореното в договора от 30. 07. 99 г. начиславяне на редовна лихва при просрочие по чл. 2.1, начисляване на наказателна лихва, съгл. чл. 4. неоснователно е възражението на длъжника, че не следва да се начислява и да се включва в размера на дълга начислената лихва по изпълнителните листи. Видно от справка Приложение № 6, от ред 1 до ред 19 е начислена лихва до 15. 09. 2003 г., а от ред 20 до ред 23 от 15. 03. 2004 г. до 14. 06. 2007 г. , където се включва и начислената лихва по изп. листи, поради което не може да се приеме, че да пъти е начислявана лихва върху една и съща главница. Това заключение е обективно и всестранно, за разлика от предходните две заключения, не е оспорено от страните, поради което съдът го приема за доказателство по делото, относно размера на дълга на длъжника към НАП. Предвид изложеното, възражението на длъжника срещу приетото от синдика вземане на НАП в размер на 2 117 657, 45 лв. следва да се остави без уважение.Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на длъжника „Арма” АД гр. Лозница срещу приетото от
синдика и включено в списъка на кредиторите, обявен в търговския регистър с Акт
№ 20120507182832 частно държавно вземане в общ размер на 2 117 657, 45 лв., предявено от НАП, като неоснователно.
Определението да се докладва на съда по несъстоятелността.
Определението не подлежи на
обжалване и подлежи на обявяване в търговския регистър.
Съдия:
ДГ