Р Е Ш Е Н И Е № 334
ПЛОВДИВ 12.06.2018
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIІІ-ти с-в, в публичното заседание на тридесети март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 14 по описа за 2016 година и констатира
следното:
Предявен е иск от Г.Г.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:**** - адв.Д.К. против
"Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК
*********, София, бул."Христофор Колумб" 43 с правна квалификация чл.226 ЗК - отм.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че Г.Б. е дъщеря на Г. Б., починал на
12.01.2011 г. при ПТП, причинено от И.С. при управление на лек автомобил
"Фиат Добло" СА 1526 КХ в гр.**. С Присъда
от 25.06.2013 г., постановена по НОХД 1752/2012 на Окръжен съд - Пловдив, И.С.
е признат за виновен в това, че на 12.01.2011 г. при управление на лек
автомобил "Фиат Добло" СА 1526 КХ в гр.** е
нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост
смъртта на Г. И.Б.. След смъртта на баща си Г.Б. изпитва скръб, мъка от
загубата на близкия човек.
И.С. е сключил с
ответника "Застрахователно дружество Евроинс"
АД договор по риска "Гражданска
отговорност" за периода 28.09.2010 г. - 27.09.2011 г.
Ето защо се иска да
се постанови решение, с което да се осъди "Застрахователно дружество Евроинс" АД сумата 200 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпените от Б. неимуществени вреди,
изразяващи се в скръб и мъка от смъртта на баща и Г. Б., настъпила на 12.01.2011
г. при ПТП, причинено от И.С. при управление на лек автомобил "Фиат Добло" СА 1526 КХ в гр.**, за който собственикът му е
сключил със "Застрахователно дружество Евроинс"
АД договор по риска "Гражданска отговорност" към 12.01.2011 г., ведно
с обезщетение за забава от момента на настъпване на увреждането - 12.01.2011 г.
до окончателното изплащане. Претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение на адв.К. при
условията на чл.38, ал.1 ЗА.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава следното становище:
-искът е
недопустим, тъй като се предявява от лице, което не е надлежна страна по спора,
доколкото не се ангажират доказателства ищецът да има родствена връзка с
пострадалото лице Г. Б..
-искът е
неоснователен, тъй като между ищеца и пострадалия Г. Б. не е съществувала
трайна, непрекъсната и дълбока емоционална връзка и поради това от смъртта на Б.
в патримониума на ищеца не са настъпили вреди, които
да се налага да бъдат обезщетени.
Оспорва се
предявеният иск по размер, като се твърди, че претендираното
обезщетение е завишено и че справедливият размер на обезщетението би бил 70 000
лв.
Прави се възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Б. - Б. е пресичал неправилно в нарушение на правилата на чл.113 ЗДвП - предприел е пресичане на платното в тъмната част на денонощието , като е
престоял необосновано на платното и се е върнал обратно. Претендира разноски.
Предвид доказателствата
Съдът намира за установено:
С Присъда от 25.06.2013
г., постановена по НОХД 1752/2012 на Окръжен съд – Пловдив, И.С.С. е признат за виновен в това, че на 12.01.2011 г. в гр.**
при управление на лек автомобил „Фиат Добло“ СА 1526
КХ е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. И.Б..
С Решение,
постановено по гр.д. 1378/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в
сила на 20.06.2017 г., е признато за установено, че Г. И.Б. е биологичен баща
на Г. Ц. К., родена на *** г. в гр.Карлово от майка Ц.Ц.К.,
като имената на Г. Ц. К. са променени на Г.Г.Б..
От показанията на
свидетелите Н-А. и Т.К., които Съдът кредитира като непосредствени и
незаинтересовани, се установява, че свидетелите познават Г.Б. и покойния и баща
Г. Б.; до 2008 г. Г. Б. е живеел с майката на Г.Б. като съпрузи. Г. Б. купувал
на Г. подаръци от местния пазар, посещавал я е в дома на майка и Ц.К., а и Г. е
посещавала баща си в неговия дом. След смъртта на баща си Г.Б. споделяла, че
баща и и липсва, страдала, посещавала гроба му.
От показанията на
свидетелите И.Б. и И.Б., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита
обстоятелството, че свидетелят И.Б. е син на починалия при ПТП Г. Б., а
свидетелят И.Б. е съпруга на починалия при ПТП Г. Б., от което обстоятелство
може да се обоснове известна заинтересованост на свидетелите от изхода на
спора, се установява, че Г. Б. приживе и съпругата му И.Б. са работели като
животновъди в с.Л. – три – четири години преди да почине Г. Б. и там са живели
и са идвали в гр.** по празниците, като св.Б. ги е транспортирал с автомобила
си. Помагали са в отглеждането на децата на св.Б.. Докато са живели и работили
в с.Л. лицето Г.Б. не го е посещавала.
От направената
проверка за сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност“ се
установява, че за периода 28.09.2010 г.
– 27.09.2011 г. със Застрахователна полица № 07111890277947 собственикът на МПС СА 1526 КХ е сключил със
„ЗД Евроинс“” АД договор по риска „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ
–отм. регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по риска "Гражданска
отговорност". За да възникне субективното право по чл. 226, ал.1 КЗ –
отм. е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с всичките кумулативно изискуеми елементи от неговия
фактически състав - деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като
последната се предполага до доказване на противното/чл. 45, ал.2 ЗЗД/. Разпоредбата на чл.257, ал.2 КЗ – отм.
определя кръга на застрахованите лица - това са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
С оглед представената справка за
сключен договор по риска „Гражданска отговорност” се установява, че към момента
на настъпване на ПТП - 12.01.2011 г.
собственикът на лек автомобил „Фиат Добло“ СА 1526 КХ е сключил със „ЗД Евроинс”
АД договор по риска „Гражданска отговорност”, т.е. Съдът приема, че за
посочения период ответникът е приел да носи риска от настъпването на вреди при
управлението на МПС „Фиат Добло“ СА 1526 КХ, причинени от собственика на това МПС,
както и от всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание, поради което Съдът счита, че ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид доказателствата Съдът
приема, че през време на действието на застрахователния договор /28.09.2010 г.
– 27.09.2011 г./ на 12.01.2011 г. е
настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС „Фиат Добло“
СА 1526 КХ, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. По делото
се установява, че в резултат от виновното поведение на застрахования при
ответника водач е причинена смъртта на Г. Б. и в резултат на неговата смърт ищецът
Г.Б. търпи неимуществени вреди, изразяващи се във скръб, мъка от загубата на
близкия човек, поради което и се дължи обезщетение.
По направеното от ответника „ЗД Евроинс”
АД възражение за съпричиняване:
От заключението на
СТЕ с в.л. М., което Съдът кредитира като компетентно и неоспорено от страните,
се установява, че най-вероятният механизъм на ПТП от 12.01.2012 г. е следният:
пешеходецът Б. се е намирал около платното, по което се е движел С. с МПС „Фиат
Добло“ СА 1526 КХ, като е предприел пресичане в
неустановена посока. Водачът на лек автомобил „Фиат Добло“
е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар в предната
дясна част на лекия автомобил, който е бил неизбежен. ПТП е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта на
изкуствена светлина – автомобилни фарове, като при движение на къси светлини
осветената зона е 70-80 метра. Не може да се определи каква е била траекторията
на пешеходеца Б. преди момента на удара. На местопроизшествието няма нито
вертикална, нито хоризонтална маркировка за пешеходна пътека.
От заключението на
СМЕ с в.л. Д-р С., което Съдът възприема като компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че при изследването на кръвта, иззета
при аутопсията на трупа на Г. Б., е намерено наличие на етилов алкохол в кръвта
му с концентрация 2.22 промила. Колкото по-високо е съдържанието на алкохол в
кръвта, толкова са по-изразени неговите признаци, като се наблюдава средна и
тежка степен на алкохолно опиване. Алкохолът оказва влияние върху психичната
дейност, сензорните възприятия, скоростта на реакцията, координативните
движения, физическата и умствената работоспособност. Диапазонът между 1.5
промила и 2.5 промила се определя като средна степен на алкохолно опиване, като
се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентацията, координацията на движенията.
Налице са силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови
разстройства, признаци на значително потискане на централната нервна система с
понижаване на чувствителността на болка.
Предвид
установеното от експертите Съдът приема, че към момента на настъпване на ПТП
пострадалият Г. Б. е с наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 2.22
промила, поради което състоянието му се характеризира със значителни нарушения
на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентацията,
координацията на движенията и забавени реакции; в това си състояние Г. Б. се е
намирал около платното, по което се е движел С. с МПС „Фиат Добло“
СА 1526 КХ, като е предприел пресичане в неустановена посока, на място, на което
няма нито вертикална, нито хоризонтална маркировка за пешеходна пътека. При тези
обстоятелства Съдът приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г. Б., тъй като в състояние на
алкохолно опиване, което е причина за нарушение на мисловната дейност,
координацията на движенията, съобразителността и ориентацията, предприема
пресичане на пътното платно на място, на което не се ползва с предимство пред
движещите се МПС, не оценява правилно пътната обстановка от гледна точка на
безопасност да пресече пътното платно, т.е. не отчита на какво разстояние е
движещото се МПС и каква е неговата скорост, видимостта за шофьора, времето, по
което се развива събитието – в тъмната част от денонощието при движение на къси
светлини, което затруднява видимостта на управляващия МПС и рефлектира върху
бързото възприемане на пътната обстановка. Именно това негово поведение става
причина за настъпване на вредоносния резултат, поради което Съдът приема, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия Б.,
което е в размер на 70 % и следва да се вземе предвид при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението Съдът
взема предвид и вида и интензитета на настъпилите вреди – касае за
неимуществени вреди от смъртта на Г. Б. – баща на ищеца Г.Б., изразяващи се в
скръб, мъка от загубата на близкия човек; в случая следва да се отчете, че ищецът
Б. и починалият не са живели в едно домакинство, срещите им са били кратки, не
много чести. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
отношенията между ищеца Б. и починалия Г. Б. не са се характеризирали със
специална емоционалност, характерна за връзката между родител и дете, а общуването
им се е състояло в закупуване на дрехи или играчки, кратки и редки срещи на
улицата. С оглед изложеното Съдът намира, че на ищеца Б. за претърпените
неимуществени вреди би следвало да и се дължи обезщетение в размер на 100 000
лв; отчитайки приетото от Съда съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г. Б. в размер от 70%,
дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 30 000 лв,
като за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Прякото право на увредените лица,
регламентирано в нормата на чл. 226, ал.1 КЗ –
отм., да претендират обезщетение директно от застрахователя, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение и е
функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение при застраховка "Гражданска отговорност" на
пострадалите трети лица възниква при настъпване на застрахователното събитие.
Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на делинквента, така и прякото право към застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е
обстоятелството, че за причинените му от застрахованото лице вреди от
непозволено увреждане, увреденото лице черпи права не от застрахователния
договор, а от Закона. Дължимото по силата на Закона обезщетение от
застрахователя замества деликтното обезщетение,
дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на
задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл. 84, ал.3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането, респ.
със завършването на фактическия състав на последното. Ето защо и доколкото
отговорността на ответника замества деликтното
обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането (12.01.2011 г.)
до окончателното изплащане, т.е. на ищеца се дължи обезщетение за забава от
датата на настъпване на ПТП 12.01.2011 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Доколкото
ищецът не е направил в производството разноски, такива не му се присъждат.
При
условията на чл.38, ал.1 ЗА на адв. К. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв
на основание чл.7, ал.2, т.4 Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид
частичното уважаване на предявения иск и на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на Пловдивския Окръжен съд
дължимата за производството държавна такса в размер на 1200 лв.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска в размер на 361.25 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Застрахователно
дружество Евроинс" АД, ЕИК *********, София,
бул."Христофор Колумб" 43 да
заплати на Г.Г.Б., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:**** - адв.Д.К. сумата 30 000 лв /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, настъпили от смъртта на нейния баща Г.И.Б.
при ПТП от 12.01.2011 г., причинено от И.С. при управление на МПС „Фиат Добло“ СА 1526 КХ, за което е сключен договор по риска
„Гражданска отговорност” при „ЗД Евроинс” АД София, изразяващи
се в скръб, мъка, тъга от загубата на близкия човек, ведно с обезщетение за
забава от настъпването на вредоносния резултат – 12.01.2011 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв /двеста хиляди лева/ ОТХВЪРЛЯ ИСКА
ОСЪЖДА "Застрахователно
дружество Евроинс" АД, ЕИК *********, София,
бул."Христофор Колумб" 43 да
заплати по сметка на Пловдивския Окръжен съд сумата 1 200 лв
/ хиляда и двеста лева/, представляваща държавна такса за производството
ОСЪЖДА "Застрахователно
дружество Евроинс" АД, ЕИК *********, София,
бул."Христофор Колумб" 43 да
заплати на адв.Д.Н.К., ЕГН ********** сумата 1430 лв /хиляда четиристотин и тридесет лева/ адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 ЗА
ОСЪЖДА
Г.Г.Б.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:**** - адв.Д.К.
да заплати на "Застрахователно дружество Евроинс"
АД, ЕИК *********, София, бул."Христофор Колумб" 43 сумата 361.25 лв /триста шестдесет и един лев и 25 ст/
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщението до страните чрез изпращане на
препис от решението
СЪДИЯ: