№ 6454
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели С. Маринова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100507159 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ю. И. Л., действащ чрез адв. М. З.,
срещу неизгодните части на решение № 2083 от 16.03.2022 г., постановено по гр. д. №
39527/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 65 с-в.
С обжалваната част от решението районният съд е признал за установено по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. И. Л., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че същият дължи на „Топлофикация София“ ЕАД: сумата в
размер на 1282,08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 118,55 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.9.2019 г. до 15.3.2021 г., сумата от 52,03 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно
със законна лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17110/2021
г. по описа на СРС, 65 състав.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
установителна част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени в обжалваните части, като се присъдят
направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Релевираните във въззивната жалба доводи се свеждат основно до твърденията на
ответника, че реално не е потребявана топлинна енергия, тъй като имотът е бил необитаем
през процесния период.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия, поради
2
което неоснователни са тези възражения на жалбоподателя.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение. От
техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение
„съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било
годно средство за техническо измерване.
При направените от СТЕ изчисления е установено, че технологичните разходи в
абонатната станция са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите, съгласно действащите разпоредби. За процесния
период ответникът не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за отчет на
водомера в имота, като по време на отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп.
По данни на ФДР в жилището е имало монтирани три отоплителни тела, съответно са
монтирани 3 топлоразпределители с дистанционен отчет. В имота има щранг лира за
отопление в баня и коридор, за които се изчислява служебно ТЕ, отдадена от щранга.
Поради липса на отчет на водомера за топла вода, разходът се изчислява на два броя
потребители, при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл. 69, ал.
2.
Процесният имот има отопляем обем по проект 139 куб. м., съгласно акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда. На базата на този отопляем обем се
разпределя и енергията, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, по отношение на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, е неотносимо обстоятелството дали имотът е обитаем или
не. Установява се от СТЕ, че изчисленото количество топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект в сградата. Изравнителни сметки са изготвяни от ФДР след всеки отоплителен сезон,
като изчисленията са съгласно Методиката за дялово разпределение към действащата
Наредба за топлоснабдяване.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило. Съгласно експертизата размерът на
главницата, без изравнявания и без просрочени или неплатени сметки, възлиза на
2047.10лв., като правилно СРС е приел, че следва да се приспадне половината от сумата за
БГВ, доколкото служебно са начислявани по 140 л. за двама обитатели, вместо за един.
Представеният по делото споразумителен протокол от 10.01.2021г. е подписан между
жалбоподателя и новия собственик на топлоснабдения имот във връзка с уреждане на техни
вътрешни взаимоотношения. Ето защо, посочването на показателите в този протокол по
никакъв начин не може да обвърже топлофикационното дружество.
3
Аналогични изводи следва да се направят и по отношение на представеното
„заявление – декларация” от страна на ответника, че в имота не следва да отчита
потребление за отопление и топла вода, тъй като същият е необитаем. При неосигурен
достъп за отчета на водомера, ответникът е следвало да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата. В
случая липсват такива доказателства. Подаденото заявление – декларация от 05.05.2017г. не
може да се счете като такова искане. На първо място в него липсва искане за допълнителен
отчет. Изявлението, че никой няма да живее в апартамента, по никакъв начин не може да
обвърже „Топлофикация София” ЕАД. Още повече, че процесният период касае 2018г. –
2020г., а заявлението - декларация е от 05.05.2017г., тоест искане за допълнителен отчет е
следвало да бъде направено след тази дата. С оглед на изложеното, неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че СРС не се е съобразил с представените по делото
заявление декларация и споразумителен протокол. След като жалбоподателят не се е
възползвал от правото си да поиска допълнителен отчет, правилно СРС е приел, че следва да
се начисли служебно ТЕ, поради неосигурен достъп.
За установяване количеството на реално доставената ТЕ е приета СТЕ, като на
вещите лица и по двете експертизи са били предоставени документи, въз основа на които са
изготвили заключенията си. Нещо повече, въззивникът нито с отговора на исковата молба,
нито в проведеното съдебно заседание е направил искане за задължаване на другата страна
да представи документи.
По отношение на оплакванията, касателно заключението на назначените по делото
СТЕ и ССЕ, следва да се посочи, че същите са изготвени от експерти, притежаващ
необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнили са обективно и
пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да
не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Ето защо и поддържаните
с въззивната жалба в тази връзка доводи са неоснователни.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределене самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По
силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното
предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата
4
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат
на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи главница за
дялово разпределение.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл.
33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има определен падеж,
поради което на въззивника не се дължи покана.
Ответникът твърди плащане на дължимите суми още преди завеждане на
заповедното производство. Доказателства за плащане обаче не са представени нито в
производството пред СРС, нито във въззивното производство. Такива не се установяват и от
приетата по делото ССЕ. Единственото представено доказателство за заплащане на суми е
разписка от 18.02.2021г., но същата се отнася за плащане към „Софийска вода”, а не към
„Топлофикация София” ЕАД Ето защо, неоснователни са изложените във въззивната жалба
оплаквания, че СРС не е взел предвид извършените плащания.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 2083 от 16.03.2022 г., постановено
по гр. д. № 39527/2021г. по описа на Софийски районен съд, 65 с-в, с което съдът е признал
за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. И. Л.,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че същият дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата в размер на 1282,08 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 118,55 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.9.2019 г. до 15.3.2021 г., сумата от 52,03
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17110/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Ю. И. Л., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6