№ 2789
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100503901 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.02.2023 г., гр.д. 49712/2022 г., СРС, 177 с-в отхвърля
предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. С. С. искове за
признаване за установено, че му дължи сумата от 3 384,68 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
имот с адрес: гр. София, ж.к. ******* през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 412,30 лева – мораторна лихва върху тази
главница за периода от 15.09.2020 г. до 26.05.2022 г., сумата от 68,09 лева –
главница за предоставена услуга дялово разпределение за имота за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 13,10 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г., като
осъжда ищеца да заплати на ответницата сумата от 150 лева – адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство.
1
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД. Счита, че правото на собственост на ответницата се установява
от нейната данъчна декларация. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете А. С. С. оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответницата по исковете А. С. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното право на
собственост върху топлоснабдения имот. В тази насока е нейна
декларация от 26.06.2017 г. по чл. 14 ПЗР на ЗМТД, с която декларира свое
право на собственост върху имота в гр. София, ж.к. ******* вх. *******. В
списъка на етажните собственици в сградата, където се намира жилището,
фигурира име, ЕГН и подпис на ответницата.
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба,
насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно
правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди,
както и от Общите условия на ищеца.
Независимо от изложеното, липсват каквито и да било други конкретни
оплаквания в жалбата относно правнорелевантните факти, свързани с
възникване и дължимост на процесните парични вземания за главница и
2
мораторна лихва, както и за тяхното доказване по основание и размер. При
съобразяване на чл. 269, изр. 2 ГПК, съдът в условията на ограничен въззив
не дължи служебна проверка за правилност на решението в тази част, поради
което същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
В договора за правна защита и съдействие на възз. е вписана уговорка за
осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.
38, ал. 1, т…. ЗА (т.1 издръжка, т.2 материално затруднено лице, т.3 роднина,
близък или друг юрист). Затова и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т.2
от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, пълномощникът има право на сумата 496 лв. –
възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.02.2023 г., гр.д. 49712/2022 г., СРС,
177 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ГР.София, ул. „******* №
******* да заплати на А. С. С., ЕГН **********, със служебен адрес: гр.
София, ж.к. „*******, офис на партерен етаж сумата 496 лв. – разноски за
въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3