Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 17.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2057 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК. Ищецът „Т.Б." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление,***,
чрез адвокат Б.И.Т.,**********, адрес на упражняване на дейността: гр Бургас,
ул.„*******твърди, че с Решение № 516 от 30 май 2005 г. (Обн. ДВ. бр.47 от 7
Юни 2005г., изм. ДВ. бр.56 от 8 Юли 2005г.) Министерският съвет на Република
България е предоставило на "Т.Ф., ИНК." концесия за добив на подземни
богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни
материали - пясъци, от находище "Инджейско блато", община Несебър,
област Бургас.
С решение РЕШЕНИЕ № 804 от 5 декември 2007 г. за изменение и допълнение на
Решения на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства по чл. 2, т. 5 и 6 от закона за подземните богатства (Обн. ДВ. бр.106
от 14 Декември 2007г.) е променен концесионерът от "Т.Ф., ИНК." на „Т.Ф.Б."
ЕООД. В изпълнение на тези решения на 06.07.2005г. между Република България и
"Т.Ф., ИНК." беше подписан Договор за концесия за добив на подземни
богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни
материали - пясъци, от находище "Инджейско блато", община Несебър,
област Бургас, наричан по-долу: „Договор за концесия" или
„Договора"., изменен в последствие с Анекс № 1 от 26.07.2005Г. и Анекс № 2
от 12.02.2007г.
Съгласно чл. 16, ал.1, т.1 от концесионния договор, дружеството се е
задължило да даде гаранция за изпълнение на парични задължения по този договор.
Единственото парично задължение по концесионния договор представлява
задължението за заплащане на концесионното възнаграждение. Съгласно чл. 16, ал.3 от Договора,
гаранцията следва да бъде дадена във вид на потвърдена безусловна неотменяема
банкова гаранция от българска банка, в размерна на 50 % от концесионнотр
възнаграждение за предходния период, да е предоставена в срок от 30 дни след
периода, в който то трябва да е платено и да е валидна 60 дни от изтичане на
съответния отчетен период. Съгласно чл. 24 от Договора, концесионното възнаграждение
се определя на всеки шест месеца, като първите шест месеца включват времето от
01 януари до 30 юни, а вторите шест месеца - от 01 юли до 31 декември. Срокът
за заплащане на така определеното концесионно възнаграждение за първия период е
30-ти юли, а за вторият период е 30-ти януари следващата година. Съгласно така
договореното, банковата гаранция за първите шест месеца следва да е представена
до 02.03(втори март), ако годината не е високосна или до 01.03(първи март), ако
е високосна и да е валидна до 29 август, а за вторият период да е предоставена
до 30 юни и да е валидна до 29 март, ако годината не е високосна и до 28 март,
ако годината е високосна. Следователно, срокът на банковата гаранция е така
определен, че тя да е валидна месец след като изтече последният ден, в който
следва да се заплати концесионното възнаграждение.
С Анекс №2 към Договора за концесия , подписан на 12.02.2007г. е
извършената смяна на концесионера „Т.Ф., Инк" САЩ със „Т.ф.Б." ЕООД.
Съгласно договореното в анекса, „Т.ф.Б." ЕООД приема да встъпи изцяло в
правата и задълженията на „Т.Ф., Инк" САЩ, произтичащи от Решенията на МС
и сключения концесионен договор. В чл. 3 от анекса, „Т.ф.Б." ЕООД пое
задължение да представи банкова гаранция за 2007г. вместо досегашния
концесионер „Т.Ф., Инк" САЩ, съгласно изискванията на чл. 16 от
концесионния договор. Със следващата алинея „Т.ф.Б." ЕООД e приел в
случай, че не изпълни поетото с предходната алинея задължение по чл. 16 от
концесионният договор или го изпълни със забава да заплати уговорената в тази
алинея неустойка. „Т.ф.Б." ЕООД е изпълнил задължението си и в указания в
анекса 30 дневен срок е представил банкова гаранция съгласно изискванията на
договора, поради което не се е наложило прилагането на предвидените в алинея
втора санкции.
Дружеството е изпълнявало коректно задължението си за представяне на банкова
гаранция до второто полугодие на 2016г., първото полугодие на 2017г. и второто
полугодие на 2017г., не е представиро такава. В същото време дружеството е
изпълнявало в срок задължението си да заплаща концесионната такса, което
задължение се е обезпечавало с непредставената банкова гаранция.
В началото на месец юли 2017г. е уведомен от ответника, че ако не представи
банкова гаранция за първото полугодие на 2017г. спрямо дружеството ще бъде
приложена разпоредбата на чл.3, ал.2 от Анекс №2/12.02.2007г. към Договора за
концесия, като се наложи предвидената в този текст неустойка. Според ответника
този текст не касае единствено и само забава или неизпълнение на задължението
за предоставяване на банкова гаранция за 2007г., поето от дружеството в
предходната алинея, а следвало да се разбира за всяка една забава в следващите
години. Във връзка с това е депозирал Възражение с изх. № 09-1/26.07.2017г.(вх.
№ Е-26-Т-482/28.07.2017 г), в което е посочил, че не се дължи такава неустойка,
тъй като в текста е допусната грешка,
неустойката е прекомерно висока и такава неустойка липсва в договора, поради
което същата не следва да се прилага.
На 04.12.2017г. е получил писмо изх. № 6-26-Т-484/24. 11.2017 г. от
Заместник министъра на енергетиката, с което е уведомен за констатирани
неизпълнения по договор за предоставяне на концеси. на подземни богатства
-строителни материали - пясъци от находище „Инджейско блато" община
Несебър, област Бургас, установени при извършен текущ контрол. Със същото писмо
е уведомен, че с прието на заседание на междуведомствената комисия за
изпълнение на концесионните договори
решение, възраженията му за недължимост на неустойката не е уважено, поради което е прието, че за
неизпълнение на задължен чл. 16, ал.1,т.1, във връзка с ал.3,т.2 и 3 от Договора
за съответни периоди дружеството дължи следните санкции:За непредставяне на
банкова гаранция за второто полугодие на 2016 г. - неустойка за пълно
неизпълнение в размер на изчислена на база 100 от 100 за стойността на
гаранцията за година (сборът от гаранциите за първо и второ полугодие на
2016г.)За непредставяне на банкова гаранция за първото полугодие на 2017 г. -
неустойка за пълно неизпълнение на задължението в размер на 33 434,15 лв.,
изчислена на база 100 от 100 за стойността на гаранцията за година (сборът от
гаранциите за първо и второ полугодие на 2017г.)За непредставяне до
24.11.2017г. на банкова гаранция полугодие на 2017г. - неустойка за забавено изпълнен на 1793.63
лева, изчислена на база 10 на сто от размера на банковата гаранция за второто полугодие.
В последствие, при извършения през 2018г. текущ контрол на изпълнението на
договора за концесия, с констативен протокол е установено, че „Т.ф.Б."
ЕООД не е изпълнило задължението си да представи банкова гаранция за второто п
2017г., поради което е прието, че дружеството дължи неустойка неизпълнение на
Задължението в размер на 33 434, 15 лева, изчислено 100 от 100 за стойността на
гаранцията за съответната година гаранциите за първо и второ полугодие на
2017г.
Счита, че „Т.Ф.Б." ЕООД не дължи заплащане на неустойки, тъй като:
Липсва поето договорно задължение за заплащане
на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне
на банкова гаранция в годините 2016 и 2017.
Евентуално предвидена в чл.3, ал.2 от Анекс №2/12.02.2007г, към Договора за концесия неустойка е
НИЩОЖНА, поради накърняване на добрите нрави - при пълното неизпълнение на
задължението за предоставяне на банкова гаранция неустойката се оказва
по-голяма от дължимото концесионно възнаграждение за този период. С оглед на
това, че задължението за предоставяне на банкова гаранция възниква два пъти в
годината, при пълно неизпълнение на това задължение за годината, размера на
неустойката е два пъти концесионното възнаграждение за цялата година. В същото
време, размерът на тази неустойка не се влияе от факта, дали концесионерът е
изпълнил задължението си и е заплатил дължимото от него концесионно
възнаграждение. Тази неустойката е в по-голям размер от неустойката, която се
дължи за неплащане на концесионното възнаграждение.
Евентуално счита неустойката за
прекомерна, поради което на основание чл. 92, ал.2 от ЗЗД воли нейният
размер да се намали.
Счита, че неустойката не се дължи, в частта й за пълно неизпълнение на
задължението за предоставяне на банкова гаранция в годините 2016 и 2017, при
извършено плащане на концесионното възнаграждение. В случаите, в които
концесионерът е заплатил дължимото концесионно възнаграждение преди изтичане на
срока, в който би следвало да действа банковата гаранция, неустойката, в частта
й за пълно неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция в
годините 2016 и 2017 не се дължи.
Моли да се постанови решение, с което да се приеме
за установено, че „Т.Ф.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си А.Я.К., ЕГН********** НЕ ДЪЛЖИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от М. НА Е. НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, ул." ********, Идент.номер ********като
представител на концедента Република България по Договор за концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5
от Закона за подземните богатства - строителни материали - пясъци, от находище "Инджейско блато", община Несебър, област Бургас
заплащане на следните суми:
Сумата
от 47 190 лева, представляваща неустойка за пълно неизпълнение на задължението
за представяне на банкова гаранция за второто полугодие на 2016г.
Сумата от 33 434, 15 лева, представляваща неустойка за пълно
неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за първото
полугодие на 2017г.
Сумата от 33 434, 15 лева, представляваща неустойка за
пълно неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за
второто полугодие на 2017г.
Ответникът оспорва иска. Не
оспорва наличието на договора. Сочи, че с Анекс № 2/12.02.2007 г., неразделна
част от концесионния договор, е приета клаузата на чл. 3, ал. 2, съгласно която
при забавено изпълнение на задължението по чл. 16 от концесионния договор,
концесионерът дължи неустойка за забава в размер на 10 на сто от стойността на
гаранцията. В случай на пълно неизпълнение на задължението по чл. 16 от
договора концесионерът дължи неустойка в размер на банковата гаранция за съответната
година. Клаузата за неустойка е при неизпълнение на задължението по чл. 16 и то
в случаите на непредставяне и на двата вида гаранции, уредени в чл. 16 -
гаранция за изпълнението на паричните задължения по концесионния договор и
гаранция за изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване
на околната среда и рекултивацията. В този счита за неоснователни твърденията
на ищеца, че страните с текста на чл. 3, ал. 2 от Анекс № 2/12.02.2007 г. са
имали предвид какви санкции следва да търпи концесионера ако закъснее или
изцяло не изпълни задължението си да представи банкова гаранция по чл. 16, ал.
1, т. 1 за изпълнението на паричните задължения по концесионния договор
единствено за 2007 г. и не са имали намерение да разпрострат действието на чл.
3, ал. 2 върху всички следващи години. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Анекс №
2/12.02.2007 г. е имала за цел да допълни концесионния договор, като се уреди
санкция за неизпълнение на задължението по чл. 16 и то в случаите на
непредставяне и на двата вида гаранции, уредени в чл. 16 - гаранция за
изпълнението на паричните задължения по концесионния договор и гаранция за
изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната
среда и рекултивацията, и то за всички оставащи години от срока на концесията
след влизане в сила на Анекс № 2/12.02.2017 г.
Счита договорната неустойка за действителна, тъй като изпълнява всички
възложени й от закона функции - стимулира точното изпълнение по договора, служи
за обезщетяване на вредите от неизпълнението и санкционира поведението,
предприето в нарушение на най-съществените, с оглед целта на договора,
задължения, поради което не може да бъде направен извод за договарянето й извън
добрите нрави.
Възразява срещу искането за намаляване на неустойката, тъй като съгласно
чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по
търговска сделка, сключена между търговци.
Счита, че тъй като задължението за предоставяне на банкова гаранция за
изпълнение на паричните задължения е задължение по концесионния договор, което
е съществено с оглед обезпечителната функция на гаранцията и като отделно
задължение е скрепено със съответна санкция при неизпълнението му, то факта на
изпълнение на обезпеченото задължение и без значение за санкционната последица
по чл.92 ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със
ЗИД на Закона за подземните богатства (ЗПБ), обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г. е създаден единен орган по управление на
подземните богатства - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, като
на основание § 106, ал. 2 от ПЗР на закона контролът по сключените към датата на влизане в сила на този закон договори
за търсене и проучване и за проучване и за добив на подземни богатства се
осъществявал от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Съгласно т. 3
от Решение на 42-то Народно събрание (НС) за приемане на структура на МС на
Република България, прието на 29 май 2013 г. /обн. ДВ, бр. 48/31.05.2013 г./,
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма било преобразувано в
Министерство на икономиката и енергетиката, а контролът по предоставените
концесии за добив на подземни богатства се осъществявал от министъра на
икономиката и енергетиката. С т. 3 от Решение на НС от 07.11.2014 г. (обн. ДВ,
бр. 93 от 11.11.2014 г.) за приемане на структура на МС на Република България,
Министерството на икономиката и енергетиката се преобразувало като се разделяло
на Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката и се създавало
Министерство на туризма. В съответствие с цитираното решение на НС, с
разпоредбата на § 62 от ПЗР на Закона за
изменение на Закона за забрана на
химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните
прекурсори (обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), като компетентен орган по
управление на подземните богатства, включително по осъществяване на контрола по
изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените договори по ЗПБ, е определен министърът на енергетиката, а с
разпоредбата на § 31 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила
от 24.07.2015 г.), се предвиждало, че контролът по изпълнението на сключените
до 24 февруари 2015 г. договори за предоставяне на концесии за добив на
подземни богатства, се осъществявал от министъра на енергетиката, явяващ се
представител на държавата, обосноваващо пасивната материално правна легитимация
по иска.
С Решение № 516
от 30 май 2005 г. (Обн. ДВ. бр.47 от 7 Юни 2005г., изм. ДВ. бр.56 от 8 Юли
2005г.) Министерският съвет на Република България е предоставило на "Т.Ф.,
ИНК." концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за
подземните богатства - строителни материали - пясъци, от находище
"Инджейско блато", община Несебър, област Бургас.
С Решение № 804
от 5 декември 2007 г. за изменение и допълнение на Решения на Министерския съвет
за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 и 6
от закона за подземните богатства (Обн. ДВ. бр.106 от 14 Декември 2007г.) е
променен концесионерът от "Т.Ф., ИНК." на „Т.Ф.Б." ЕООД. В
изпълнение на тези решения на 06.07.2005г. между Република България и "Т.Ф.,
ИНК." е подписан Договор за
концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните
богатства - строителни материали - пясъци, от находище "Инджейско
блато", община Несебър, област Бургас, изменен в последствие с Анекс № 1
от 26.07.2005Г. и Анекс № 2 от 12.02.2007г.
Съгласно
чл. 16, ал. 1 от концесионния договор концесионерът е длъжен да даде гаранции
за изпълнение на задълженията си по договора в две насоки: гаранция за
изпълнението на паричните задължения по концесионния договор и гаранция за изпълнението на задълженията,
свързани с опазване и възстановяване на околната среда и рекултивацията.
Съгласно
ал. 2 и ал. 3 на същия член гаранциите следва да бъдат ефективни и парични.
Гаранциите за изпълнението на паричните задължения по концесионния договор
следва да се дадат във вид на потвърдена безусловна неотменяема банкова г за
първия отчетен период гаранцията е в размер 4 950 (четири хиляди деветстотин и
петдесет) лева и се предоставя на концедента в 30 (тридесет) дневен срок от
влизане в сила на концесионния договор; за всеки следващ отчетен период,
определен по чл. 24, ал. 1, т. 2 от концесионния договор, гаранцията е в размер
на 50% (петдесет на сто) от концесионното възнаграждение за предходния период и
се предоставя на концедента в 30 (тридесет) дневен срок след периода на
плащане; гаранциите по т. 1 и т. 2
следва да бъдат валидни до 60 дни от изтичане на съответния отчетен период.
Съгласно чл. 24 от Договора,
концесионното възнаграждение се определя на всеки шест месеца, като първите
шест месеца включват времето от 01 януари до 30 юни, а вторите шест месеца - от
01 юли до 31 декември. Срокът за заплащане на така определеното концесионно
възнаграждение за първия период е 30-ти юли, а за вторият период е 30-ти януари
следващата година.
В концесионния договор не е предвидена
клауза за неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 16 от концесионния
договор - за предоставяне на банкова гаранция за изпълнението на паричните
задължения.
С Анекс №2 към
Договора за концесия , подписан на 12.02.2007г. в чл. 3 от анекса, „Т.ф.Б."
ЕООД е поел задължение да представи банкова гаранция за 2007г. вместо
досегашния концесионер „Т.Ф., Инк" САЩ, съгласно изискванията на чл. 16 от
концесионния договор. Със следващата алинея „Т.ф.Б." ЕООД e приел в
случай, че на забавено изпълнение на
задължението по чл. 16 от концесионния договор, дължи неустойка за забава в
размер на 10 на сто от стойността на гаранцията. В случай на пълно неизпълнение
на задължението по чл. 16 от договора концесионерът дължи неустойка в размер на
банковата гаранция за съответната година.
Според съда
редакцията на ал.2 недвусмислено въвежда санкционна последица за неизпълнение
на задълженията по чл.16 от договора, а не е само с еднократно действие за
неизпълнение на чл.3, ал.1 от Анекс №2. Нормата е материално правна и е
разпростряла действието си и за последващия период. С нея страните са въвели
санкция за неизпълнение на задължението по чл. 16, което се състои в
представяне на двата вида гаранци, уредени в чл. 16 - гаранция за изпълнението
на паричните задължения по концесионния договор и гаранция за изпълнението на
задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и
рекултивацията.
Между страните
не е спорно, че ищецът не е изпълнил задължението си за представяне на банкова
гаранция за периода на начислената от ответника неустойка.
При така установената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
При
наличие на безспорен договор за концесия и неизпълнение от страна на ищеца на
изпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция, спорът на първо
място се свежда до това дали санкцията на чл.3, ал.2 от Анекс №2 е за неизпълнение на задължението по чл.3, ал.1 .
Според съда редакцията на ал.2
недвусмислено въвежда санкционна последица за неизпълнение на задълженията по
чл.16 от договора, а не е само с еднократно действие за неизпълнение на чл.3,
ал.1 от Анекс №2.
Това следва както от граматическото, така и от логическото тълкуване на текста,
в съответствие с нормата на чл.20 ЗЗД. Правилото е материално правно и страните са разпростряли
действието му и за целия последващия
период за съществуване
на договора.
Въведена
е санкция
за неизпълнение на задължението по чл. 16, което се състои в представяне на двата вида гаранци,
уредени в чл. 16 - гаранция за изпълнението на паричните задължения по
концесионния договор и гаранция за изпълнението на задълженията, свързани с
опазване и възстановяване на околната среда и рекултивацията.
Тъй като е налице неизпълнение на задължението по чл.16 от
договора, следва да се прецени действителността
на неустоечната клауза с оглед твърдението на ищеца, че тя противоречи на
добрите нрави.
Обезпечителния характер на договора за банкова
гаранция се определя от наличието на
задължение на наредителя към бенефициера по съществуващ между тях договор (валутно отношение), при поето задължението от гаранта спрямо наредителя да престира на бенефициера съответен паричен
еквивалент при неизпълнение на обезпеченото задължение на длъжника.
Тъй като това правоотношение цели да гарантира изпълнението, за кредитора възниква правен интерес да обвърже
неизпълнението му със санкционни правни последици, включително и посредством
уговаряне на неустойка за забавено изпълнение или за пълно неизпълнение, която
в случая е в размерите по чл.3, ал.2 от Анекса.
В
случая обаче съдът споделя виждането на ищеца, че целта на
уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, преценени към момент на сключване на договора (т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС)
Основното право на концесионера е да получи плащане на концесионното
възнаграждение, като при наличие на
неточно изпълнение страните са
договорили мораторна лихва за забава и
неустойка по чл.37 от Договора, а за неизпълнение на непаричните задължения
неустойка по чл.38.
Смисълът на уговорката за
предоставяне на банкова гаранция е да
обезпечи кредитора, като при неизпълнение той получи плащане от гаранта. Неизпълнението
лишава кредитора от тази възможност. Следователно вредата, която се обезщетява
при неизпълнение се свежда до неизпълненото обезпечено задължение.
При пълно неизпълнение на това срочно задължение, която
хипотеза е предмет на настоящия спор, е възможно
длъжникът да не изпълни обезпечените си задължения или да изпълни точно.
В първия случай за кредитора ще възникне право да получи дължимото, лихва и неустойка
за неизпълнение на задължението, както и неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на гаранция, чиято стойност се съизмерва със самото
концесионното възнаграждение, т.е. ще го получи в двоен размер. Това според
настоящата инстанция води до неоснователно обогатяване.
В случай на точно изпълнение на обезпеченото задължение
кредиторът ще се сдобие с още едно вземане - за неустойка, което е в размер на
паричното задължение по договора, също водещо до неоснователно обогатяване.
Няма
съмнение, че неустойката може да има наказателна функция. Дори и в
тази хипотеза обаче уговорената неустойка следва да е в съответствие с
императивните норми на закона и на добрите нрави, недопускащи използването й, като средство за несправедливо обогатяване на
кредитора.
Горното мотивира съда да приеме,
че договорът по отношение на неустойката по чл.3, ал.2 от от Анекс №2 в хипотезата на пълно неизпълнение на
задължението за предоставяне на банкова гаранция е нищожна, водещо до
недължимост на процесните суми претендирани от ответника на това основание.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от
ищеца разноски: 4563лв. ДТ.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
Приема
за установено на осн.чл.124, ал.1 ГПК, че
„Т.Ф.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя си А.Я.К., ЕГН**********
НЕ ДЪЛЖИ НА ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на енергетиката, гр. София, ул." ********, идент.номер ********по Договор за концесия за добив на подземни
богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства -
строителни материали - пясъци, от находище "Инджейско блато", община
Несебър, област Бургас заплащане на следните суми:
Сумата
от 47 190 лева, представляваща неустойка за пълно неизпълнение на задължението
за представяне на банкова гаранция за второто полугодие на 2016г.
Сумата от 33 434, 15 лева,
представляваща неустойка за пълно неизпълнение на задължението за
представяне на банкова гаранция за първото полугодие на 2017г.
Сумата от 33 434, 15 лева, представляваща неустойка за
пълно неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за
второто полугодие на 2017г.
ОСЪЖДА Д., представлявана от М. на е., гр. София, ул." ********, идент.номер ********да заплати на „Т.Ф.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя си А.Я.К., ЕГН********** сумата 4563лв. разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: