Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVII-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
с участието на секретаря Елена Чаушева, след като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в.н.ч.х.д. № 755/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано
по жалба на частния тъжител Н.А.А., срещу присъда от
13.12.2017 г. по н.ч.х.д. № 3663/2014 г. на СРС, НО, 97 състав, с която подсъдимата
В.М.Б. е призната за невиновна за това, че на неустановена дата в периода
29-31.08.2013 г., около 12:30 часа – 01:00 часа, в град София, казала нещо
унизително за честта и достойнството на Н.А. в негово присъствие и обидата е
нанесена публично, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК.
С жалбата и допълнението към нея се поддържа неправилност и
незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че не са събрани необходимите
доказателства, поради което присъдата била постановена при неизяснена
фактическа обстановка. Релевира се доказателствено искане за събиране на гласни доказателства
пред въззивния съд посредством разпит на свидетелката
А.Т.. От въззивната инстанция се иска да
отмени присъдата и да признае подсъдимата за виновна, както и да бъдат уважени
предявените граждански искове.
С определението, постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съдебен състав е приел, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция. Със същото определение съдът е указал на подсъдимата В.Б.
изрично да заяви дали прави искане производството да продължи, в случай че
съдът установи, че давността за наказателно преследване е изтекла.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител Н.А. заявява, че оттегля тъжбата си, тъй
като няма повече интерес от воденето на това производство.
Адвокат Ч. пледира производството по делото да бъде прекратено,
поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване на 01.03.2018
г. Претендира разноски.
Подсъдимата Б. заявява, че не желае производството да продължава,
тъй като се позовава на изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване.
Като прецени изложените в жалбите доводи и направените изявления в
съдебно заседание, въззивният съд намери за установено
следното:
На първо място, предвид направеното от частния тъжител изявление за оттегляне на тъжбата, се налага обсъждането на
същото обстоятелство. Въззивният съдебен състав счита, че са налице
предпоставки за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното
производство по следните аргументи:
Частният тъжител е субект на наказателния процес и страна в производството
и като такъв повдига и обосновава обвинението, като осъществява една от
основните функции в процеса — обвинителната. Частният тъжител е измежду онези
субекти, които са абсолютно необходими за образуването, движението и приключването
на производството.
Правата на частния тъжител са регламентирани в разпоредбата на чл.
82, ал. 1 НПК. Той има право да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения,
да представя доказателства, да участва в съдебното производство, да прави
искания, бележки и възражения, да обжалва актовете на съда, които накърняват
неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.
Последното от цитираните права – да оттегли тъжбата си, частният
тъжител може да стори и във въззивното производство. С оттеглянето на тъжбата
съдът се десезира и е длъжен да прекрати производството
/арг. чл. 24, ал. 5, т. 4 НПК/. Той не може да
продължи разглеждането на делото въпреки нежеланието на частния тъжител, нито
пък може да преценява целесъобразността на оттеглянето на тъжбата.
В настоящия случай, в проведеното пред въззивния
съд съдебно заседание частният тажител изрично заяви,
че оттегля тъжбата си. Следователно е налице прекратителното
основание, визирано в чл. 24, ал. 5, т. 4 НПК, тълкувано във връзка с чл. 82,
ал. 1 НПК. Затова и с оглед позицията на частния тъжител не са налице
предпоставки за произнасяне по съществото на обвинението. Въпросите, включени в
обхвата на чл. 301 НПК не следва да бъдат обсъждани касателно
обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 146, ал. 1 НК, повдигнато срещу подсъдимата Б.. Предвид изявлението на
частния тъжител, не следва да бъде обсъждано и обстоятелството дали е изтекъл
уреденият в чл. 81, ал. 3 НК абсолютен давностен
срок, изключващ наказателното преследване.
Проверяваният първоинстанционен съдебен
акт следва да бъде отменен само на соченото основание, в частта, в която подсъдимата
В.М.Б. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал.
1 НК, а наказателното производство следва да бъде прекратено.
С оглед изложените
съждения въззивната инстанция определя като
безпредметно изследването на всички въпроси, свързани със законосъобразността
на първоинстанционния съдебен акт досежно
обвинението, а оттук – като ненужна и проверката на фактите, и
на доказателствения анализ, и на приложението на
правото относно същото обвинение.
Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в частта, в която частният
тъжител Н.А.А. е осъден да заплати на В.М.Б. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 4 НПК Софийски Градски съд,
НО, ХVII-ти въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 13.12.2017 г., постановена по н.ч.х.д. № 3663/2014 г. на СРС,
НО, 97 състав, в частта, в която подсъдимата В.М.Б. е призната за невиновна и е
оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК и ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, образувано и водено срещу
подсъдимата В.М.Б. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 146, ал. 1 НК по повдигнатото й с частната тъжба на Н.А.А.
обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.12.2017 г., постановена по н.ч.х.д. № 3663/2014 г.
на СРС, НО, 97 състав, в частта, в която частният тъжител Н.А.А. е осъден да заплати на В.М.Б. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.