ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24755
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20221110118704 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба от А. И. А., чрез адв. И. Д, срещу
„Софармаси 12“ ЕООД за осъждане на ответника на основание чл. 220, ал. 1
КТ да заплати на ищцата обезщетение за неспазване срока на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на две месечни брутни
възнаграждения – общо 5 277.04 (пет хиляди двеста седемдесет и седем лева
четири стотинки), заедно със законната лихва върху сумата от момента на
завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и разноските
в производството по разглеждане на делото, които представляват заплатено
от нея адвокатско възнаграждение.
Ищцата твърди, че на 28.09.2021 г. сключила трудов договор с фирма
„Софармаси 12" ЕООД, при условията на чл. 67, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от
Кодекса на труда, за неопределено време, със срок на изпитание 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя, за длъжността „фармацевт магистър".
Според чл. 16 , ал. 1 от договора, срокът на предизвестието за неговото
прекратяване, и за двете страни, се определял на 2 месеца. На 10.02.2022 г.
ищцата отправила писмено искане до работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от същата дата. При депозиране на
искането, работодателят напомнил, че е необходимо да спази срока на
уговореното между страните предизвестие. В писменото си искане до него
ищцата била декларирала предварително съгласието си за това - изпълнение
на срока за предизвестие от 2 месеца. Работодателят също потвърдил писмено
своето съгласие и посочил изрично, че следвало ищцата да бъде освободена
от заеманата длъжност, считано от 10.04.2022 г. Твърди се, че на 2.03.2022 г.,
в края на работния ден, представител на работодателя поискал да връчи на
ищцата Заповед № 4/23.02.2022 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от следващия ден - 3.03.2022 г. Ищцата твърди, че е
изразила писмено своето несъгласие за начина по който работодателят искал
1
да прекрати трудовия договор, затова връчването на заповедта било
оформено при отказ. В нея било посочено предварително, че работодателят се
задължвал да изплати единствено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 7 дни, без да поема задължение за плащане на
обезщетението за неспазване срока на предизвестие. Според предоставената
на ищцата писмена разпечатка, месечното брутно трудово възнаграждение е
в размер на 2638.52 лв. Ищцата твърди, че на 7.03.2022 г. депозирала жалба
вх. № 22018622 в Главна инспекция по труда, Дирекция „ИТ" - София, в
която описала подробно обстоятелствата по прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя и отказа му да изплати всички дължими
обезщетения. На 6.04.2022 г. получила отговор от Инспекцията по труда, като
прави искане за прилагането му като доказателство по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Софармаси 12“ ЕООД е изложил
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Сочи, че
между ищцата и дружеството е възникнало трудово правоотношение на
основание сключен Трудов договор № 15/28.09.2021 г. Същият бил сключен
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за неопределено време във връзка с чл.
70, ал. 1 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя. Служителят е постъпил на работа на 1.10.2022 г. Сочи се, че
трудовото правоотношение било прекратено на основание издадена от
работодателя Заповед № 4 от 23.02.2022 г., считано от 3.03.2022 г. Заповедта
била връчена на 2.03.2022 г. при условията на отказ, което било удостоверено
с подписите на двама свидетели. В заповедта изрично било посочено
основанието, на което се издава – чл. 71, ал. 1 от КТ, като същевременно била
посочена и причината за прекратяване на трудовия договор - „Прекратяване
от работодателя в срока на изпитване“. Записано било също така и
дължимото обезщетение на основание чл. 223, ал. 1 – за неизползван платен
отпуск за 7 дни. Изразено е становище, че работодателят е спазил точно
законовите изисквания при прекратяване на трудовия договор на ищцата.
Уговореният в трудовия договор срок за изпитване бил безспорен. Посочено е
изрично, че договорът е сключен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, а от друга
страна - ясно и недвусмислено е посочено, че срокът на изпитване е 6 месеца,
като същият е уговорен в полза на работодателя. Сочи се, че съгласно чл. 71,
ал. 1 от КТ страната, в чиято полза е уговорен срокът на изпитване, има право
да прекрати договора в срока на изпитване без предизвестие. Предвид факта,
че предизвестие не се дължало, то не било дължимо и претендиралото от
ищцата обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220 от КТ.
Обстоятелството, че преди прекратяване на трудовия договор от страна на
работодателя, ищцата била поискала договорът й да бъде прекратен, не
правело порочно прекратяването на трудовия й договор. Отправеното от
ищцата и приетото от работодателя предизвестие представлявало
предизвестие по смисъла на чл. 326 от КТ. Предизвестието било отправено в
уговорения в трудовия договор срок на изпитване, но то не преклудирало
заложената в чл. 71 от КТ правна възможност на работодателя да прекрати
договора преди изтичането на този срок особено предвид изричната клауза, че
срокът на изпитване е уговорен в негова полза. В конкретния случай
разпоредбата на чл. 220 от КТ била неприложима и искът се явявал
неоснователен. Оспорва се и размерът на иска. Сочи се, че дори да се приеме,
че обезщетението е дължимо, то същото било дължимо само за неспазения
2
срок на предизвестието, като размерът му се определя на базата на
полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено по аргумент на чл. 228, ал.
1 КТ. Сочи се, че в конкретния случай трудовият договор бил прекратен
считано от 3.03.2022 г., като отправеното от ищцата предизвестие е за
прекратяване на трудовия договор, считано от 10.04.2022 г. Работодателят
счита, че в случай че се дължи обезщетение, то би било за периода 3.03.2022
г. - 10.04.2022 г. Сочи се още, че дължимото обезщетение, в случай че такова
се дължи, следвало да бъде изчислено върху последното получено месечно
възнаграждение от ищцата в размер на 2425,42 лв., като същото би било
дължимо само за периода на неспазено предизвестие – в тази връзка се
представя фиш за работна заплата за ищцата за м. февруари 2022 г., който
бил месецът, предхождащ месеца, в който било прекратено
правоотношението.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявен е осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 220, ал. 1 КТ.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е при условията на пълно и главно
доказване да докаже следните обстоятелства: 1. Наличие на трудово
правоотношение между нея и ответника с посоченото в исковата молба
съдържание 2. Прекратяване на трудовото правоотношение на основание,
което изисква предизвестие 3. Размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последен пълен отработен месец
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е при условията на пълно и
главно доказване на докаже твърдението си, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание, което не изисква предизвестие – в случая по чл. 71,
ал. 1 от КТ.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между ищцата и ответника е бил сключен трудов
договор № ТД-15/28.09.2021 г.; че ищцата е отправила искане за
прекратяване на трудовото правоотношение със срок на предизвестие от 2
месеца, считано от 10.02.2022 г.; че работодателят е издал заповед № 4 от
23.02.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 3.03.2022 г.
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне за събиране представените към
исковата молба и писмения отговор писмени доказателства.
Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза по задачи първа,
3
трета и четвърта. Вторият поставен въпрос е от компетентността на съда,
поради което експертиза по него не следва да се допуска.
4. Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
5. По молбата за бавност, депозирана от ищцата:
Делото е образувано на 7.04.2022 г. и разпределено на 148 състав на СРС.
Исковата молба е администрирана и препис от нея е получен от ответника на
7.09.2022 г. Постъпил е писмен отговор на 4.10.2022 г.
Въз основа на заповед № АС-274 от 10.07.2023 г. на Председателя на СРС
делото е преразпределено на 182 състав на СРС на 12.07.2023 г. , като е
докладвано на председателя на състава на 13.07.2023 г.
Предвид извършените от съда действия, на ищцата следва да се укаже, че
на основание чл. 256, ал. 2 ГПК съдът счита молбата за бавност оттеглена,
освен ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението същата заяви,
че продължава да я поддържа.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.09.2023 г. от 11:30 часа, за която дата и час страните и вещото лице да
бъдат призовани.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и писмения
отговор документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на заключение по съдебно-счетоводна експертиза
по задачи № 1, 3 и 4, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Виолета Тенева, тел. **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 200 лв. от бюджета на съда по аргумент
от чл. 83, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно за поставените задачи, като му
се УКАЖЕ, че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок
преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да стори
това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е
необходим.
УКАЗВА на ищцата, че на основание чл. 256, ал. 2 ГПК съдът счита
молбата за бавност оттеглена, освен ако в едноседмичен срок от получаване
на съобщението същата заяви, че продължава да я поддържа.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те
4
могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението, а на ищцата да
се изпрати и препис от писмения отговор и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5