№ 87
гр. Габрово, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20244200600303 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК
С присъда № 15 от 30.11.2023 г. по НЧХД № 80/2023 г. по описа на Районен
съд – Дряново подсъдимият И. Р. Б. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че на
28.06.2023 г., в недвижим имот в с. **, общ. Дряново, чрез нанасяне на удари с ръце в
областта на гърдите и главата на тъжителя Т. К. Г. от с. **, общ. Дряново, му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана и оток във външния
край на дясната вежда, охлузване, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око,
със стесняване на очната цепка, кръвонасядане на основата и на дясната част на гърба
на носа, счупване на носните кости, две охлузвания и оток на гърба вдясно, в зоната на
дясната лопатка, охлузване и оток на десния лакът, множество косо разположени
охлузвания и оток по горната трета на дясната предмишница, две охлузвания и оток на
дясното коляно, довели до временно разстройство на здравето, с което е извършил
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Със същата присъда И. Р. Б. е осъден да заплати на тъжителя Т. К. Г. сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за претърпените
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 28.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата,
1
като предявеният от Т. К. Г. граждански иск е отхвърлен в останалата част до пълния
предявен размер от 3 000 лв., като неоснователен и недоказан.
С присъдата подсъдимият И. Р. Б. е осъден да заплати на тъжителя Т. К. Г.
сумата от 1905 лева, представляваща направени разноски по делото, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, както и е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Дряново
сумата от 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Присъдата е обжалвана от адв. С. Т. от АК – Габрово, като защитник на
подсъдимия И. Б., с твърдения, че същата е незаконосъобразна, тъй като е постановена
в нарушение на закона и е необоснована. Основният довод, който се заявява е, че няма
нито едно доказателство за това подсъдимият да е нанесъл три удара с юмрук в
областта на лицето на тъжителя, които да са му причинили телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
В жалбата се прави искане за отмяна на присъдата на Районен съд – Дряново и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.
На 11.10.2024 г. е депозирано допълнение към въззивната жалба, изготвено от
адв. Т., в което се доразвива довода от първоначалната жалба за наличието на само
един спорен въпрос /според жалбоподателя/ - нанесъл ли е на въпросната дата
подсъдимият три удара с юмрук в областта на лицето на пострадалия. Излагат се
съображения за необоснованост на атакувания съдебен акт и необективност при
обсъждане и оценка на доказателствените източници. Поддържа се искането за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от
подсъдимия Б. и защитника му адв. Т.. По съществото на делото подсъдимият и
защитникът му се придържат към съображенията, изложени в жалбата и допълнението
към нея.
Частният тъжител Т. Г. се представлява от повереника си адв. Д. К. от АК –
Габрово, която оспорва жалбата, а по съществото на спора излага аргументи за
потвърждаване на атакуваната присъда. Повереникът претендира за присъждане на
сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
В последната си дума подсъдимият Б. заявява, че не е удрял пострадалия и
всичко се случило при търкалянето на земята. Моли да бъде оправдан.
Въззивният съд разгледа депозираната жалба и допълнението към нея, обсъди
становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 314 НПК, като приема следното:
Въззивната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по
2
следните съображения:
Наказателното производство е образувано по частна тъжба от Т. К. Г. от с. **,
общ. Дряново против подсъдимия И. Р. Б. от гр. Габрово, в която се излагат
фактически твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител, че спрямо него е
извършено престъпление против личността, квалифицирано по чл. 130, ал. 1 от НК. С
тъжбата е предявен, а впоследствие е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес, граждански иск от пострадалия против подсъдимия, с които се претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
Въззивният съд установи, че за да постанови присъдата си контролираният съд
е събрал относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и
съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия Б.,
показанията на свидетелите М. К., В. М., Н. П., А. Г.а и Е. Б.; писмените доказателства
– съдебномедицинско удостоверение № 94/2023 г., издадено на 29.06.2023 г. от
съдебния лекар д-р Г.; резултат от рентгеново изследване от 10.07.2023 г.; данните от
извършената проверка в РУ на МВР – Дряново; представените от Община Дряново
актове и наказателни постановления; справка за съдимост на подсъдимото лице; както
и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Въззивният съд изиска и
приобщи към материалите справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 –
Русе, придружена от запис на СД-носител на сигнал, подаден на 28.06.2023 г. на ЕЕН
112, както и проведе допълнителен разпит на вещото лице д-р Я. К.. След собствен
комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, настоящият състав
намира, че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и
почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички
основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият И. Р. Б. е роден на ********** г. в гр. Габрово. Същият е женен,
не е осъждан и е с висше образование.
Частният тъжител Т. Г. и съпругата му свидетелката А. Г.а, от една страна, и
подсъдимият И. Б. и съпругата му свидетелката Е. Б.а – от друга, притежавали съседни
имоти в с. **, общ. Дряново. Между двете семейства съществувал конфликт във връзка
със спорни имотни граници, както и заради кучето на тъжителя - порода „**“, което
влизало в съседния имот и стресирало свидетелката Б.а, която се страхувала от него.
На 28.06.2023 г., около обяд, кучето на тъжителя за пореден път влязло в
съседния имот. По това време свидетелката Б.а била сама в дома си. След като видяла
животното пред входната врата на къщата си, тя извикала на тъжителя, който цепел
дърва в двора си, да го прибере. Последвала размяна на реплики между двамата, след
което Г. извикал на кучето си и то отишло при него. По-късно на същия ден
свидетелката Б.а получила писмо рег. 258000-1467/06.06.2023 г. на РУ - Дряново, с
3
което била уведомена за хода и резултатите от проверка във връзка с подадената от нея
жалба за възникнали на 11.05.2023 г. и на 23.05.2023 г. в с. ** инциденти със съседа й
Т. Г. и кучето му.
Около 15.30 ч. на 28.06.2023 г. подсъдимият Б. се прибрал в дома си в с. **.
Съпругата му му показала писмото от РУ - Дряново и му съобщила, че същият ден
кучето на съседа им отново влязло в имота им. Подсъдимият се ядосал и тръгнал към
имота на тъжителя. Последвала го свидетелката Б.а. По това време тъжителят пренасял
и нареждал дърва в двора си. Не желаел да разговаря със съседа си, поради което казал
на подсъдимия да напусне имота му. Б. обаче не се съобразил с искането да напусне
чуждата собственост и след като го доближил достатъчно, блъснал пострадалия с ръка
в гърдите, в резултат на което последният загубил равновесие и паднал върху дървата.
Подсъдимият не преустановил агресивното си поведение, поради което и за да се
предпази Г. го ритнал в областта на слабините. В следващия момент тъжителят се
изправил и тогава Б. му нанесъл няколко удара с юмрук в лицето. После пострадалият
и подсъдимият паднали на земята и там Г. приложил на Б. хватка, с която го
обездвижил и го държал в това положение до идването на служителите на полицията.
По същото време съпругата на тъжителя – свидетелката А. Г.а работела онлайн
на компютъра си на втория етаж на къщата и била със слушалки на ушите. Решила да
си даде почивка, махнала слушалките и чула съпруга си да я вика. Излязла на двора и
видяла, че съпругът й и Б. били хванати един за друг, а свидетелката Б.а била отстрани
и крещяла. В този момент тъжителят и подсъдимият паднали на земята, а Б.а
започнала да дърпа тъжителя и да му крещи да пусне съпруга й, тъй като ще му спука
хернията. Свидетелката Г.а отишла при тях, видяла, че лицето на съпруга й било в
кръв и попитала Б. какво прави в имота й и защо е нападнал съпруга й. Пострадалият
й казал да звънне на тел. 112, което свидетелката сторила. Полицейските служители
дошли след около 10-15 минути, като през това време тъжителят продължавал да
държи “в ключ“ подсъдимия на земята.
На мястото на деянието пристигнали полицейските служители свидетелите В.
М. и Н. М.. В двора на тъжителя те заварили него и подсъдимия. Двамата били на
земята, като Г. бил приложил хватка и държал принудително Б. на земята. След
пристигането на полицаите тъжителят освободил подсъдимия.
Известно време след първия полицейски екип на мястото пристигнал втори
полицейски екип – свидетелите М. К. и Й.. Свидетелят К. съставил против подсъдимия
И. Б. АУАН № 258-10-22/28.06.2023 г. за нарушение на чл. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
спазване на обществения ред в Община Дряново, въз основа на който кметът на
общината издал наказателно постановление № 30/21.09.2023 г. за описаното деяние и
наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв. Административно-
наказателно производство било проведено и против свидетелката А. Г.а за нарушение
4
на чл. 11, т. 9 от Наредба № 1 за спазване на обществения ред в Община Дряново.
На 29.06.2023 г. тъжителят Т. Г. бил прегледан гр. Велико Търново от съдебния
лекар д-р Г., който издал съдебномедицинско удостоверение № 94/2023 г. за
констатираните телесни увреждания.
Поради продължаваща болка в областта на носа, на 10.07.2023 г. Т. Г. посетил
ДКЦ 1 в гр. Габрово, където при извършеното рентгеново изследване била установена
фрактура на носни кости. На същата дата Г. посетил отново д-р Г., който допълнил
издаденото вече съдебномедицинско удостоверение.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от съдебния
лекар д-р Я. К., се установява, че в резултат на възникналия на 28.06.2023 г. инцидент
на тъжителя Т. Г. са били причинени следните увреждания: разкъсно-контузна рана и
оток във външния край на дясната вежда; охлузване, оток и кръвонасядане на
клепачите на дясното око със стесняване на очната цепка; кръвонасядане на основата и
на дясната част на гърба на носа; счупване на носните кости; две охлузвания и оток на
гърба вдясно, в зоната на дясната лопатка; охлузване и оток на десния лакът;
множество косо разположени охлузвания и оток по горната трета на дясната
предмишница; две охлузвания и оток на дясното коляно. Получените увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с период на
възстановяване около 1 месец по отношение на счупването на носните кости и 2
седмици за останалите увреждания. Възстановителният период е свързан с болки и
страдания, особено през първите дни след травмата, като болките са постепенно
затихващи. Вещото лице дава заключението, че по механизъм на причиняване
травмите в областта на лицето могат да се получат при удари с твърд тъп предмет
(юмрук, юмруци), а охлузванията по гърба, дясната предмишница и дясното коляно
могат да се получат при падане на терена (неравен, с наредени дърва). Падането
съответства да е станало предимно назад и надясно. Според вещото лице описаните
увреждания отговарят да са причинени на датата на процесния инцидент.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Въз
основа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, обсъдени
съвкупно и съпоставени с доказателствената информация, добита от медицинските
документи, както и ползваните специални знания, материализирани в заключението на
съдебномедицинската експертиза, правилно контролираният съд е приел за доказано
по несъмнен начин, че на посочените в тъжбата време и място подсъдимият Б. е
извършил действия против телесната неприкосновеност на пострадалия, като му е
5
нанесъл удари с ръце в областта на гърдите и главата, което е довело до каузалния
резултат – причиняване на описаните телесни увреждания. Изводите по фактите
намират потвърждение и в приобщените от въззивния съд справка и аудиозапис от
ЕЕН 112, както и разясненията на вещото лице д-р Я. К., направени в хода на
проведения му допълнителен разпит.
В обобщен вид основното оплакване от въззивната жалба се свежда до
виждането за липса на доказателствена обезпеченост на присъдата. Заявява се, че няма
нито едно доказателство за това подсъдимият да е нанесъл три удара с юмрук в
областта на лицето на тъжителя, които да са му причинили телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението за недоказаност на
обвинението. В мотивите към присъдата, като е предложил дължимия анализ,
районният съд ясно и точно е посочил кои доказателствени източници възприема за
достоверни и кредитира с доверието си и защо. Проследим е пътят на формиране на
изводите по фактите и тяхната доказателствена обезпеченост.
Правилно контролираната инстанция не е дала вяра на обясненията на
подсъдимия Б. и подкрепящите ги показания на съпругата му свидетелката Е. Б.а за
начина на протичане на инцидента. Видно е, че те двамата последователно поддържат
тезата, че Г. не е бил блъснат в гърдите и удрян с юмруци по лицето, а само бил бутнат
с ръка от Б., за да го накара да го изслуша, след което пострадалият го изритал силно в
слабините, както и че подсъдимият паднал на земята с главата надолу и двамата мъже
се претърколили няколко пъти по терена, който бил наклонен, неравен, с неизрязани
части от стебла на смокини, дребни камъни, трески от дърва и т.н. При оценка на тези
гласни доказателствени източници следва да се има предвид, от една страна, че
обясненията на подсъдимото лице имат двояка функция – те са както доказателствено
средство, така и средство за защита, и от друга - близката връзка между съпрузите,
което налага внимателен анализ за достоверност на показанията на свидетелката Б.а. В
случая относимите доказателствени източници несъмнено установяват наличието на
увреждания по пострадалия. Като спорен се повдига въпросът за механизма на
тяхното получаване, доколкото чрез съобщаваното от подсъдимия и съпругата му се
навежда съждението, че Б. няма съзнателен принос за причиняване на травмите по Г.,
тъй като същите били резултат от съприкосновението на тялото му с подлежащия
терен, както и от възможни удари в други, различни от юмрук, твърди гладки
повърхности в процеса на ротация на телата на двамата мъже. Въззивният съд, както и
районният, счита, че така депозираните от подсъдимия обяснения следва да се
разглеждат като част от избраната от него линия на защита, но както те, така и
подкрепящите го показания на съпругата му се опровергават от останалите
доказателства по делото, поради което не следва да се кредитират с доверие. Видно е,
6
че при пострадалия са констатирани увреждания в различни анатомични области -
дясната вежда и клепачи на дясно око, травма на носа и счупване на носните кости, две
охлузвания и оток на гърба вдясно, охлузване и оток на десния лакът, множество косо
разположени охлузвания и оток по горната трета на дясната предмишница, две
охлузвания и оток на дясното коляно. Ако всички тези травми са резултат от ротацията
на двама вкопчили се един в друг мъже по земята, то се предполага, че увреждания
следва да има по всеки от тях. Обективно установени следи от така твърдяното падане
по терена с претъркулване („два-три пъти“, според Б. и „няколко пъти“, според Б.а) по
описваната неравна повърхност, обаче, липсват по тялото на подсъдимия. Вярно е, че
Б. не е бил преглеждан от лекар и е въпрос на негова лична преценка да не потърси
медицинска помощ. Това обаче не изключва задълженията на съда да изследва по този
въпрос наличните по делото доказателствени източници. Така в обясненията си
подсъдимият е заявил, че имал охлузване „отгоре на главата и по дясното рамо“.
Свидетелката Б.а, обаче, въпреки твърденията си, че по време на схватката постоянно
наблюдавала мъжа си, поради което не можела да опише състоянието на пострадалия
по същото време, изобщо не съобщава да е установила охлузвания по мъжа си.
Очевидно не е видяла такива и впоследствие, когато той „три дена лежа с отекъл
глезен, отекли слабини и болки в кръста“. Така проявените разминавания правят
недостоверни обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му за начина на
протичане на инцидента. Същественото обаче е, че същите се опровергават и от
съвкупния анализ на показанията на свидетелите А. Г.а, В. М., Н. М. и М. К., записа от
обаждането на ЕЕН 112, медицинските документи и заключението на медицинската
експертиза. Свидетелката А. Г.а съобщава, че в момента, в който излязла от къщата,
подсъдимият и пострадалият паднали на земята и по това време лицето на съпруга й
било в кръв. Анализът на показанията й навежда на извод за нанесени удари по лицето
на тъжителя преди двамата мъже да паднат на земята и изключва вероятността
травмите да са получени при въртене на тялото на пострадалия по терена. Всъщност
свидетелката изобщо не съобщава за претъркулване по земята. Вярно е, че Г.а е
заинтересован свидетел, тъй като е съпруга на тъжителя. Следва да се отчете обаче, че
в съдържателен план показанията й по тези основни моменти от предмета на доказване
не се разминават със съобщаваното от нея на оператора на ЕЕН 112 в реално време,
преди още инцидента да е приключил. В подкрепа на съобщеното от А. Г.а са
показанията на тримата полицейски служители - свидетелите М., М. и К., които са
посетили адреса в с. ** и лично са възприели явните външни травми по лицето на
пострадалия и липсата на такива при подсъдимия. На следващо място, свидетелите М.
и М. убедено заявяват, че пред тях Т. Г. е заявил, че е бил нападнат от подсъдимия, а от
своя страна И. Б. им признал, че ударил пострадалия няколко пъти, тъй като не му
издържали нервите. Гласните доказателствени източници по отношение на механизма
на причиняване на уврежданията кореспондират и на кредитираното с доверие
7
заключение на съдебномедицинската експертиза, според което травмите в областта на
лицето на тъжителя могат да се получат при удари с твърд тъп предмет (юмрук,
юмруци), а охлузванията по гърба, дясната предмишница и дясното коляно могат да се
получат при падане назад и надясно на терена (неравен, с наредени дърва).
Съставът на районния съд не е пропуснал да вземе отношение и по наведения
довод за обективна невъзможност от страна на подсъдимия за нанасяне на удар с
юмрук по лицето на пострадалия, поради обстоятелството, че непосредствено преди
това бил силно изритан в слабините, а това било довело до неописуема болка и
превИ.е на тялото, в което положение нямало как да отговори по описания в тъжбата
начин. Правилно контролираната инстанция, позовавайки се и на разясненията на
вещото лице д-р К. при разпита му в съдебно заседание, е обърнала внимание, че в
случая няма никакви конкретни данни за интензитета на удара в областта на слабините
и обективно установена последвала от него травма. От тук насетне разсъжденията
биха могли да бъдат само хипотетични. В случая доказателствата установяват, че
подсъдимият е успял да нанесе удари по главата на пострадалия, което предполага, че
ударът в областта на гениталиите му или е бил нанесен по начин да не доведе до
болка, или е предизвикал само слаба локална болка, която да не му е попречила да
действа.
Неоснователно е възражението, че по делото не било доказано, че
подсъдимият бил нанесъл точно три удара в областта на лицето на пострадалия. В
отговор на този довод, първо следва да се посочи, че в случая е изяснен механизмът на
причиняване на уврежданията на Г. в областта на главата – а именно чрез удар/удари с
юмрук. При проведения му допълнителен разпит д-р К. уточнява, че тези травми биха
могли да са резултат от един удар с юмрук с уточнението, че размерът на този юмрук
следва да е такъв, че да покрие двете засегнати зони по лицето на пострадалия.
Експертът приема за по-вероятно уврежданията да са получени от два удара. Съдът
намира, че посочените уточнения за броя на ударите не води до компрометиране на
заявеното в тъжбата, още по-малко до извод за недоказаност на обвинението. В
процеса подлежи на установяване и доказване механизмът на причиняване на
травмите и в случая се приема, че същите са резултат от един или два удара с юмрук.
Не може обаче да се опровергае и твърдението на тъжителя, че ударите са били три,
доколкото няма как да се изключи хипотезата, че не всеки от тези удари е довел до
съставомерните поражения по лицето на пострадалия.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият И. Б. е
осъществил от обективна и от субективна страна признаците от престъпния състав по
чл. 130, ал. 1 от НК, след като на 28.06.2023 г., в недвижим имот в с. **, общ. Дряново,
чрез нанасяне на удари с ръце в областта на гърдите и главата на тъжителя Т. К. Г. от с.
**, общ. Дряново, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
8
контузна рана и оток във външния край на дясната вежда, охлузване, оток и
кръвонасядане на клепачите на дясното око, със стесняване на очната цепка,
кръвонасядане на основата и на дясната част на гърба на носа, счупване на носните
кости, две охлузвания и оток на гърба вдясно, в зоната на дясната лопатка, охлузване и
оток на десния лакът, множество косо разположени охлузвания и оток по горната
трета на дясната предмишница, две охлузвания и оток на дясното коляно, довели до
временно разстройство на здравето. Правилно е прието, че подсъдимият е действал
при пряк престъпен умисъл. Поведението на подсъдимото лице, изразяващо се в
нанасянето на удари в гърдите и по главата на пострадалия, показва, че той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Съответен на материалния закон е изводът, че по отношение на подсъдимия И.
Б. са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или
пробация; подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност;
няма причинени от деянието съставомерни имуществени вреди.
С присъдата на подсъдимия Б. е наложено административно наказание глоба в
минимален размер от 1000 лева. Недопустима е корекция на наказанието чрез
определяне му в размер под минималния.
В гражданско-осъдителната част присъдата е обжалвана само от подсъдимия с
искане за отмяна на първоинстанционния акт. Липсва съответна жалба от частния
тъжител, поради което компетентността на въззивния съд се свежда до възможност да
потвърди или да намали размера на присъденото обезщетение.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност
по чл. 45 от ЗЗД. С постановената присъда подсъдимият е признат за виновен по
обвинението, което обуславя основателността на гражданския иск. След анализ на
относимите към тежестта на престъплението обстоятелства, настоящата съдебна
инстанция не намери основания да приеме, че присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 2000 лева е завишено. Правилно районният съд е
отчел вида и естеството на причинените здравословни увреждания, претърпените
болки и страдания, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време
на оздравително-възстановителния процес и неговата продължителност.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимия И. Б. да заплати на частния тъжител Т. Г. направените от него
разноски по водене на делото в общ размер от 1905 лева.
Правилно подсъдимият Б. е осъден да заплати по сметка на Районен съд -
9
Дряново държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 лева.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяната .
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
Подсъдимият И. Б. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител Т. Г.
направените за тази съдебна инстанция разноски за възнаграждение на повереник в
размер на 1500 лв., както и да заплати по сметка на Окръжен съд – Габрово
направените от бюджета разноски във връзка с допълнителния разпит на вещото лице
в размер на 50 лева.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 15 от 30.11.2023 г. по НЧХД № 80/2023 г.
по описа на Районен съд - Дряново.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Р. Б. с постоянен адрес в гр. Габрово, ул. **, живущ
в с. **, общ. Дряново, ЕГН **********, да заплати на частния тъжител Т. К. Г. от с. **,
общ. Дряново, ЕГН **********, направените разноски за възнаграждение за
повереник пред въззивната инстанция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Р. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Габрово направените разноски от бюджета на съда в размер на 50
(петдесет) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10