№ …………..
……………………. г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, ХХV състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Александрина Янева, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1162/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци
и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба от К.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
подадена чрез адв. Н.С., срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД)
№ МД-АУ-5558-1/31.05.2017 г., издаден от главен инспектор „Контролно-ревизионни
дейности“ при Община Варна, потвърден с писмо изх. №
Т220010256Н-001ВН/28.01.2022 г., имащо характер на решение. С процесния АУЗД са
установени дължимостта и размерът на задължения на оспорващия за данък върху
недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за два недвижими
имота, собственост на жалбоподателя, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.,
както и данък превозно средство (ДПС) за същия период, като общият размер на
данъчните задължения възлиза на 904,38 лв., от които ДНИ – 147,81 лв. главница
и 28,09 лв. лихва за просрочие, ТБО – 133,16 лв. главница и 29,55 лв. лихва за
просрочие и ДПС – 480,42 лв. главница и 85,35 лв. лихва за просрочие.
С жалбата се настоява, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за
инициираното производство по установяване на данъчни задължения, поради което
същият не могъл да защити своевременно своите права и законни интереси. На
следващо място, твърди се, че към датата на подаване на жалбата – 25.05.2022 г.
– част от задълженията по ДНИ и ТБО са погасени по давност, поради което счита,
че сумите по тях са недължими. Моли съда да отмени процесния АУЗД, като претендира
и присъждане на разноски по делото.
Ответната страна – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,
чрез гл. юриск. Ж.Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата и
отправя искане същата да бъде оставена без уважение. Изтъква се, че съгласно
чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване
на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително
изпълнение. Навежда доводи, че съгласно чл. 171, ал. 3 ДОПК от прекъсването на
давността започва да тече нов давностен срок. Искането е съдът да отхвърли
жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 145 и
чл. 149 ДОПК и като подадена от лице, с правен интерес, доколкото с акта се
засяга правната му сфера.
Следва да се приеме, че жалбата не е просрочена. Съобщението за писмо №
Т220010256Н-001ВН/28.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“,
Община Варна, че не са налице основания за отмяна на процесния АУЗД, е получено
от оспорващия на 15.02.2022 г. (известие за доставяне – л. 43 от делото), а
жалбата е подадена на 24.02.2022 г. (предвид системен бон и клеймото на
пощенския плик - л. 4 от делото и л. 6, гръб от адм. пр.), т.е. в 14 дневния
срок за оспорване, въпреки че в случая срокът за оспорване следва да се приеме,
че е двумесечен по арг. чл. 140, ал. 1 АПК, предвид непосочването в процесното
писмо възможността и срока за оспорване.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища
на страните, допуснатата в настоящото производство съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ) и доказателствата по делото, както и с оглед нормата на чл.
160, ал.2 ДОПК, определяща обхвата на съдебната проверка, АдмС – Варна приема
за установено от фактическа и правна страни следното:
С декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № **********/22.07.2016 г. жалбоподателят
декларира правото на собственост съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище –
апартамент № 49, със застроена площ от 92, 45 кв. м., разположен на шести етаж,
вх. Б от жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, обл. Варна, ул. ***№ 21
(партида № ***)
С
декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № 3532/01.07.2009 г. жалбоподателят е
декларирал притежанието на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. ***, бл.
101, вх. Б, ет. 2, ап. 5, представляващ обект – жилище ап. 49 с ½ от РЗП
92.45 кв. м. и ½ идеална част от мазе – 2.98 кв. м.; обект № 2, представляващ гараж /паркомясто/ -
½ от РЗП – 28.16 кв. м. и ½ идеална част от земя с площ 26.42 кв.
м. (партида № ***)
С декларация по чл. 54 ЗМДТ,
с вх. № 11365/16.07.2007 г. жалбоподателят е декларирал право на собственост и
на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. ***, придобит от жалбоподателя
чрез договор за покупко-продажба на МПС от 15.05.2007 г., като по преписката е
приложено свидетелство за регистрация на описания автомобил, удостоверяващо
неговата собственост (партида ***, която е закрита на основание декларация за
отказ от собственост по чл. 99 от Закона за собствеността № 270/24.01.2022 г.)
С обжалвания в настоящото
производство АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, доколкото жалбоподателят като
собственик на горепосочените недвижими имоти и лек автомобил не е плащал ДНИ,
ТБО и ДПС, е установена дължимостта и размера на задължението на К.К. за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., като са начислени и съответните
лихви за просрочие на задълженията. Посочено е и правно основание за издаване
на акта – чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В разпоредителната
част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно
основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие, като общият
размер на вземането възлиза на 904,38 лв., както следва:
ДНИ ТБО ДПС
|
|
Главница |
Лихва |
Общо |
Главница |
Лихва |
Общо |
Главница |
Лихва |
общо |
|
2014г. |
44,10 |
13,81 |
57,91 |
76,81 |
21,46 |
98,27 |
160,14 |
44,76 |
204,9 |
|
2015г. |
60,29 |
10,98 |
71,27 |
35,07 |
6,47 |
41,54 |
160,14 |
28,42 |
188,56 |
|
2016г. |
43,42 |
3,30 |
46,72 |
21,28 |
1,62 |
22,9 |
160,14 |
12,17 |
172,31 |
|
Общо |
149,61 |
48,09 |
197,7 |
133,16 |
29,55 |
162,71 |
480,42 |
85,35 |
565,77 |
С
жалба рег. № МД-Т22001026ВН/27.01.2022 г. до Директора на Дирекция „Местни
данъци“ К.В.К. оспорил АУЗД № МД-АУ-5558-1/31.05.2017 г., навеждайки доводи в нея, че е нарушено правото му на защита, тъй като
не бил уведомяван за инициираното административно производство и че
задълженията му били погасени по давност. Органът се произнесъл по жалбата,
като потвърдил изцяло процесния АУЗД с писмо изх. №
Т220010256Н-001ВН/28.01.2022 г., имащо характер на
решение.
Ответникът представя по делото
доказателства, обосноваващи определеният с АУЗД размер на ДНИ, ТБО и ДПС,
съответно за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. – Наредби на Общински съвет – Варна за определяне
размера на местните данъци на територията на общината, Наредба за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги та територията на Община
Варна, методика за изчисляване конкретно на размера на ДНИ, ТБО и ДПС с оспорения АУЗД,
както и данъчните оценки на отделните обекти, предмет на облагането.
По отношение на
предоставяне на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване ответната страна представя по делото Заповед № 42650/26.10.2012 г., №
3918/30.10.2013 г., № 4013/27.10.2014 г., № 4506/29.10.2015 г., удостоверяващи
границите на районите на Община Варна, от които става ясно, че процесните имоти
попадат в районите, в които Община Варна организира услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, поради което и на основание чл. 69, ал.1 ЗМДТ се заплаща ТБО,
което не се оспорва от жалбоподателя. Представени са и доказателства за
реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО – договор за
дейността по поддържане на чистотата от „Адиан“ ООД, приемо-предавателни
протоколи за съответните месеци през 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
С
молба вх. № 18820/19.10.2021 г. до ЧСИ – И.С. Николова е поискано образуването на
изпълнително дело против К.В.К. на основание чл. 426 ГПК, вр. с чл. 19 ЗЧСИ.
Образувано било изпълнително дело № 20217120400768. С покана за доброволно
изпълнение с изх. № 21664/27.10.2021 г., връчена на 19.01.2022 г., са наложени
запори на МПС и банкови сметки, както и възбрани на недвижими имоти, във връзка с образуваното изпълнително дело по
молби с вх. № 033304/28.10.2021 г., № 2954/28.10.2021 г., вх. № 3014/04.11.2021
г. на ЧСИ И.С. .
По делото е прието заключение на
вещото лице К.К.К. по допуснатата ССЕ, с което е отгово*** на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на задълженията на оспорващия за ДНИ, ТБО и ДПС за 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. и за задълженията му за лихви; 2. Кога са направени и в какъв
размер са направени плащания от страна на жалбоподателя на задълженията му за
ДНИ, ТБО ДПС за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. за имотите и превозното средство, визирани
в оспорвания АУЗД.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ задълженията за ДНИ,
ТБО и ДПС представляват публични общински вземания. По силата на чл. 162, ал. 2,
т. 9 ДОПК за публичните общински вземания – данъци и такси, следва да се
определят и лихвите за просрочие на плащането им.
Според чл. 9б ЗМДТ, установяването
на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал.1-5, по който ред се
установяват и местните данъци. Оспорването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, от своя страна, предвижда
установяването и на местните данъци да се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в производствата по ал.1 на
същата разпоредба служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на орган по приходите, а според чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в дадена община – на териториален
директор на НАП. В чл. 107, ал. 3 ДОПК, относим към случаите на установяване
размер на задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, е
предвидено, че актът за установяването може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция. На основание чл.
156, ал. 1, във връзка с чл. 144, ал. 1 ДОПК, актът за установяване на
задължението, издаван от орган по приходите, в частта, която не е отменена с
решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред
административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването
на решението.
С ДНИ се облагат разположените на територията на
страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места,
като съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчнозадължени лица са собствениците на
облагаеми с ДНИ имоти.
Нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по
чл. 11 от същия закон, а именно – собствениците на недвижимите имоти.
С ДПС се облагат превозните средства, регистрирани
за движение по пътната мрежа в Република България – чл. 52, т. 1 ЗМДТ, като
данъкът се дължи от собствениците на превозни средства – чл. 53 ЗМДТ.
Установяването на
посочените данъци и такса се извършва по реда на ДОПК от служители на
общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в случая
установяването е по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. чл. 166, ал. 1 ДОПК и
чл. 4, ал. 1 ЗМДТ – с издаването на акт за установяване на публични общински
вземания.
По отношение на
компетентността на органа, издал оспорения акт:
Обжалваният АУЗД е
издаден на основание чл. 107, ал.3 ДОПК и по-точно в хипотезата на изречение
трето, предл. последно от посочената норма – служебно поради установено
неплащане в срок на задължение, размерът на което е установен въз основа на
подадена от задълженото лице декларация. Оспореният АУЗД е издаден от Доброслав
Н. Дойчев на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в
Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна. Издателят на АУЗД е определен със Заповед
№ 0793/14.03.2016 г. и Заповед № 2612/22.06.2015 г. на Кмета на Община Варна
като орган по приходите. Жалбата срещу АУЗД е разгледана също от надлежно
компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
Гореизложеното обуславя извод, че оспореният акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, поради което не е нищожен на това основание.
По отношение спазване на изискването за форма на акта:
Съдът намира, че от посочените в оспорения АУЗД фактически основания могат
да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно
упражненото от него субективно право. Сочи се в акта, че задълженията на лицето
произтичат от подадени декларации за притежавани от него недвижими имоти по чл.
14 ЗМДТ и превозно средство, съгласно които оспорващият притежава процесните по
делото недвижими имоти и превозно средство, като при извършена проверка е
установено, че дължимите за тези имоти и превозно средство задължения по вид,
период, размер, лихви за просрочие и правно основание ДНИ, ТБО и ДПС не са
платени към момента на издаването на АУЗД. Посочено е правното основание за
издаването на АУЗД. В този смисъл, не е налице съществено нарушение на
изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно
основание за отмяната му.
По отношение спазването
на административнопроизводствените правила:
Не се установява
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Органът
се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая и при спазване на процесуалните правила. Според чл. 107, ал.3 ДОПК
органът по приходите издава акт за установяване на задължението служебно в
случаите, в които то не е платено в срок и не е извършена ревизия на
задълженото лице.
По отношение съответствието на акта с материалноправните норми:
Правилно с АУЗД са установени основанието и размерът на задълженията на
жалбоподателя за ДНИ, ТБО и ДПС за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.
Данъкът върху недвижимите имоти представлява пряк имуществен данък, наложен
върху активи в качеството им на икономически ресурс на лицата, представляващ
потенциален източник на доходи. Обект на облагане е стойността на активите,
определена в съответствие с количествените и качествените характеристики на
имотите, отразени по-конкретно в системата за определяне на данъчната оценка на
недвижимите имоти.
Правилно и законосъобразно е установено от административния орган, че
оспорващият дължи за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. ДНИ в размер
общо на 175,90 лева (главница и лихви). Съдът съобрази изискванията на ЗМДТ и
представените по делото Наредби на Общински съвет – Варна за определяне размера
на местните данъци на територията на Община Варна в размер на 2 на хиляда върху
данъчната оценка на притежаваните имоти от оспорващия.
Данъчната оценка за имота – апартамент № 49, със застроена площ от 92, 45 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, обл. Варна, ул. ***№ 21 (партида № ***), за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е в размер на 112976,20 лв. Съгласно чл. 14 от
Наредба на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на
територията на общината, размерът на ДНИ е 2 на хиляда върху данъчната оценка
на имота. Според заключението на вещото лице се установява, че ДНИ за 2014 г. е
в размер на 67,42 лв., като 67,40 лв. от цялата сума е била заплатена през 2015
г. Именно съобразявайки платената през 2015 г. сума за ДНИ за този имот, с
оспорения АУЗД е установено задължение на оспорващия за ДНИ за процесния имот
за 2014 г., идентично с посоченото от вещото лице, като при извършената
проверка съдът намира, че следва да се приеме, че правилно с АУЗД е установено
процесното задължение на оспорващия за 2014 г.
За 2015 г. за недвижим
имот по партида № *** съдът установи, че ДНИ се дължи до 31.03.2015 г., тъй
като същият е бил продаден с постановление за възлагане на ЧСИ по изп. д. №
20107110402129. Предвид данъчната оценка на имота за 2015 г. в размер на
112415,90 лв. и чл. 14 от Наредбата, съдът установи, съобразявайки и
заключението по експертизата, че дължимият данък възлиза на 16,54 лв., както
правилно е установено и в АУЗД.
Данъчната оценка за втория
недвижим имот, а именно находящия се в гр. Варна, ж.к. ***, бл. 101, вх. Б, ет.
2, ап. 5, представляващ – жилище ап. 49 с ½ от РЗП 92.45 кв. м. и
½ идеална част от мазе – 2.98 кв. м.;
обект № 2, представляващ гараж /паркомясто/ - ½ от РЗП – 28.16
кв. м. и ½ идеална част от земя с площ 26.42 кв. м. (партида № ***) е в
размер на 44084,20 лв. за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. Съгласно
чл. 14 от Наредба на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните
данъци на територията на общината, размерът на ДНИ е 2 на хиляда върху
данъчната оценка на имота. След извършена от съда калкулация и според
заключението на вещото лице, за 2014 г. ДНИ е бил в размер на 44,08 лв.,
съразмерно на притежаваната от жалбоподателя ½ идеална част от процесния
имот, което обуславя извод за законосъобразно изчисляване на дължимия данък за
тази година с АУЗД.
За
2015 г. недвижимият имот по партида № *** е с данъчна оценка в размер на
43751,90 лв. Съгласно чл. 14 от Наредба на Общински съвет – Варна за определяне
размера на местните данъци на територията на общината, размерът на ДНИ е отново
2 на хиляда върху данъчната оценка на имота. Според заключението на съдебната
експертиза за 2015 г. ДНИ е в размер на 43,75 лв., съразмерно на притежаваната
от жалбоподателя ½ идеална част от имота, което налага извод, че органът
правилно е изчислил и установил данъка и за 2015 г.
За
2016 г. недвижимият имот по партида № *** е с данъчна оценка в размер на
43419,60 лв., като според Наредбата на Общински съвет – Варна, размерът на ДНИ
е 2 на хиляда върху данъчната оценка. Извършеното изчисление и от вещото лице показва,
че ДНИ за 2016 г. възлиза на 43,42 лв. за притежаваната от К.К. ½
идеална част от имота, както и органът правилно е изчислил ДНИ за 2016 г.
При служебно извършената от съда проверка на изчисленията и от заключението на вещото лице не се установяват различни от посочените в
АУЗД размери на задълженията за ДНИ и за лихви за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г. Представеното заключение на вещото лице съдът възприема като компетентно,
правилно и законосъобразно и обосновано, а и кореспондиращо
с данъчните оценки на имотите. Предвид изложеното законосъобразно са
определените задължения за ДНИ на оспорващия с процесния АУЗД.
По отношение на установените задължения за ТБО за периода от 01.01.2014 г.
до 31.12.2016 г., съдът намира следното:
Правилно е начислена и ТБО с обжалвания АУЗД. Установява се, а и не се
спори, че и трите вида услуги, за които е начислен ТБО, са предоставяни от
Община Варна.
За да възникне
задължение за такса за този вид услуга, е необходимо да са изпълнени кумулативно
следните законови предпоставки: правният субект да има качеството на лице по
чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в
заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в
границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя
услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата;
услугата фактически, реално да е предоставяна. Задължението отпада единствено в
случаите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗМДТ, (в редакция, приложима
по отношение на процесните години)
От приложените по делото заповеди на Кмета на Община Варна за съответните 2014 г., 2015 г. и 2016 г. се
установява, че са определени районите за
сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това, в съответствие с ал. 2 на чл.
63 ЗМДТ. Установява се, че процесните два имота, собственост на
жалбоподателя, попадат в строителните граници на града и
в район, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на местата
за обществено ползване и обезвреждане на отпадъци по заповедите на кмета на общината за
съответните години.
От представени отчети и протоколи, във
връзка с предоставянето на съответните три дейности на ТБО, се установява обстоятелството, че дейностите по
чл. 66, ал. 1 ЗМДТ реално са били осъществявани, което налага извод за дължимост на ТБО.
Предвид данъчните оценки
на имотите за съответните години, съобразявайки и справките за начина на
изчисление на ТБО за двата процесни имота, както и предвид размерите на
отделните компоненти, включени в ТБО, определени с Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Варна и за трите години, при съпоставка им с посоченото в АУЗД, се установява,
че правилно с оспорения акт е начислена ТБО за трите компонента по чл. 62 ЗМДТ.
За недвижим имот по
партида № *** за 2014 г., с данъчна оценка за годината 112976,20 лв. задължението
по АУЗД за ТБО е 55,21 лв. главница и 15,43 лв. – общо за 2014 г., т.е. общо
70,64 лв. За същия имот до 31.03.2015 г. размерът на ТБО е изчислен на 13,63
лв. главница и 2,66 лв. лихва или общо 16,29 лв. до 31.03.2015 г., въз основа
на данъчна оценка на имота за 2015 г. в размер на 112415,90 лв. и справка за
начина на изчисление на ТБО.
За недвижим имот по партида
№ *** за 2014 г., с данъчна оценка в размер на 44084,20 лв., задължението за
ТБО е 21,60 лв. главница и 6,03 лв. лихва – общо 27,63 лв.
За 2015 г. данъчната
оценка за същия имот е в размер на 43751,90 лв., а ТБО е в размер на 21,44 лв.
главница и 3,81 лв. лихва за просрочие – общо 25,25 лв.
За 2016 г. при данъчна
оценка в размер на 43419,60 лв. ТБО е в размер на 21,28 лв. главница и 1,62 лв.
лихва за забавено плащане на задължението – общ размер 22,90 лв.
Съдът констатира, че
предвид данъчните оценки на имотите за трите години, заключението на вещото
лице и приложените по делото справки за начина на изчисляване на ТБО, че
задълженията за ТБО, посочени в АУЗД, в общ размер за 2014 г., 2015 г. и 2016
г. 162, 71 лв. (главници и лихви) са определени правилно и законосъобразно от
органа.
Относно установените с
обжалвания АУЗД задължения за ДПС за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съдът прави
следните изводи:
В разпоредбите на чл. 52 и чл. 53 ЗМДТ са уредени материалноправните
предпоставки за възникване на задължението за ДПС, както и задълженото лице. С
ДПС се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в
Република България, като данъкът се заплаща от собствениците на превозните
средства. По делото са представени Договор за покупко-продажба на МПС от 15.05.2007 г.,
както и свидетелство за регистрация на автомобил, удостоверяващо собствеността
на МПС. Безспорно К.В.К. е собственик на процесното МПС марка „***“, модел „***“,
с рег. ***. С чл. 40, ал.1 (приет с решение № 271-4/4/06.02.2008 г.) от Наредбата
на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на
територията на общината се установява, че ДПС се определя съобразно мощността
на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство
на автомобила.
Съгласно приложените по
делото доказателства, процесното МПС е с мощност 102 kw и година на производство – 1995 г. Според чл. 40,
ал. 1, т. 4 от Наредбата на Общински съвет – Варна, мощността от 102 kw се умножава с коефициент 1,57 лв. за 1 kw. След извършена калкулация по посочените параметри
и с оглед заключението на вещото лице, се получава сумата от 160,14 лв. ДПС.
Както бе посочено, ДПС е установен за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съответно
сумата от 160,14 лв. се умножава по 3 и се получава крайният резултат в размер
на 565,77 лв., както правилно е отразено и в АУЗД.
Съобразявайки
гореизложеното, съдът счита, че задълженията за ДПС в общ размер на 565,77 лв.
(главници и лихви за просрочие) за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. са определени от
органа правилно и законосъобразно.
Съдът кредитира заключението
по съдебно-счетоводната експертиза като безпристрастно и компетентно дадено. В
заключението на вещото лице ясно и недвусмислено са посочени размерите на
задълженията за ДНИ, ТБО и ДПС, основанията за тяхното изчисляване, както и
правилното им стойностно измерение към момента на издаване на оспорения АУЗД.
Неоснователно се явява
твърдението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение на
установените с АУЗД задължения, като съображенията за това са следните:
Общинските вземания за данъци и такси като публични вземания според чл.
171, ал. 1 ДОПК се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
В случая 5 годишният давностен срок
по чл. 171, ал. 1 ДОПК относно ДНИ, ТБО и ДПС за 2014 г. започва да тече на
1.01.2015 г. и съответно изтича на: за 2014 г. – 31.12.2019 г.; за 2015 г. –
31.12.2020 г.; за 2016 г. – 31.12.2021 г. Тоест, към датата на издаване на АУЗД
– 31.05.2017 г. не е изтекла давността за задълженията, установени с АУЗД.
Нормите предвиждащи спирането и прекъсване на давността са
процесуалноправни и също регламентирани в ДОПК, като съгласно нормата на чл.
172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
като съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да
тече нова давност.
В случая давността за процесните вземания по АУЗД е прекъсната с издаването
на АУЗД на 31.05.2017 г. и от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна
давност, изтичаща на 31.05.2022 г.
Давността обаче се прекъсва и с предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ - налагането на запор или
възбрана, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и др. В изпълнителното производство
давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС по тълк. Дело № 2/2013 г.)
В процесния случай бе установено, че на жалбоподателя са наложени запори на
банкови сметки на 17.10.2021 г. - ДСК, 01.11.2021 г. - ПИБ, 29.10.2021 г. –
Юробанк България, и МПС, както и
възбрани на недвижими имоти на 29.10.2021 г., 08.11.2021 г. и запор върху МПС
26.10.2021 г. (съгласно приложени по делото запорни съобщения и възбрани), т.е.
с налагането на изпълнителните способи „запор“ и „възбрана“ е прекъсната отново
през 2021 г. давността и е започнала да тече нова давност. Изложеното обуславя
извод, че не са погасени процесните вземания по давност и е неоснователно
твърдението на жалбоподателя в този аспект.
Относно възражението на жалбоподателя за нередовно връчване, съдът счита,
че в процесния случай не е налице редовно връчване по правилата на чл. 32 ДОПК.
Съгласно посочения текст връчване чрез прилагане към досието се извършва в
случаите, когато лицето не е наме*** на адреса за кореспонденция след най-малко
две посещения през 7 дни. Отделно от това нормата сочи, че следва да се изготви
протокол, в който да се удостовери ненамирането на адреса на лицето. В хода на
производството не са представени доказателства, че са извършени поне две
посещения на адреса на К.В.К.. Представени са по делото доказателства
единствено за поставянето на съобщение в сградата на дирекция „Местни данъци“,
отдел КРДПС. Съгласно константната практика на Върховния административен съд (в
този смисъл - Решение № 5166 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 395/2016 г.,
VII о.) уведомяването на задълженото лице не е елемент от производството по
издаването на акта, поради което не се отразява на неговата законосъобразност.
Връчването на акта е от значение за влизането му в сила, респ. – за надлежното
упражняване на правото на оспорване от засегнатото лице. В този смисъл
неспазването на процедурата по съобщаване на АУЗД не би могло да води до
невалидност на волеизявлението на органа. Жалбоподателят е узнал за издадения
АУЗД с приложената по делото покана за доброволно изпълнение с изх. №
21664/27.10.2021 г. по изпълнително дело № 20217120400768, като съдът приема, че
жалбата не е просрочена.
Обстоятелството, че част от задълженията на оспорващия по АУЗД са заплатени
(предвид заключението на вещото лице през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.),
не обосновава извод за незаконосъобразност на АУЗД.
За 2014 г. е постъпило плащане за ДНИ в размер на 67,40 лв. за недвижим
имот, представляващ жилище – апартамент № 49, находящо се в гр. Варна, обл. Варна, ул. ***№ 21
(партида № ***). Това плащане е във връзка с образувано изпълнително дело и е
съобразено от органа по приходите в Община Варна, като е отразено плащането при
определяне на задължението за ДНИ с АУЗД.
Датите на останалите
плащания, посочени от вещото лице в заключението му, са през 2018 г., 2019 г.,
2020 г., 2021 г. и 2022 г., т.е. след издаването през 2017 г. на АУЗД. Това
потвърждава извода, че към датата на издаване на АУЗД процесните задължения не
са били заплатени. Погасяването на задълженията на оспорващия след издаване на
АУЗД (без значение доброволно или принудително) не рефлектира на законосъобразността
на оспорвания в настоящото производство АУЗД, издаден през 2017 г. С процесния
АУЗД са установи ликвидни и изискуеми задължения за ДНИ, ТБО и ДПС, които не са
платени към момента на издаване на АУЗД.
Оспореният акт АУЗД е постановен при правилно приложение на
материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което следва
да бъде отхвърлена жалбата срещу него.
При този изход на
правния спор, предвид направеното своевременно искане от ответника на основание
чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че на ответника следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът
съобрази материалния интерес - в размер на 904,38 лв., както и фактическата и
правна сложност на спора и обема на конкретно извършените от представителя на
ответника процесуални действия.
На основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на К.В.К., ЕГН: **********, срещу Акт за установяване на задължения по
декларация № МД-АУ-5558-1/31.05.2017 г., потвърден с писмо изх. №
Т220010256Н-001ВН/28.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна, имащо характер на решение, с който е установена дължимостта и
размера на задължения на оспорващия за данък върху недвижимите имоти, за такса
за битови отпадъци и данък върху превозното средство за партиди с № ***, *** и *** за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., в общ размер 904,38
(деветстотин и четири лева и тридесет и осем стотинки) лева, от които ДНИ – 147,81
лева главница и лихви за просрочие – 28,09 лева, ТБО – 133,16 лева главница и
лихви – 29,55 лева, ДПС – 480,42 лева главница и 85,35 лева лихва за просрочие.
ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН: ********** ***, сумата от 300
(триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ :