Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 437/04.07.2023г.
гр.Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, ІІІ
състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети юни ,през две хиляди двадесет и трета година в състав :
Административен съдия :БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова,като разгледа докладваното от съдията….БИСЕРКА
БОЙЧЕВА…адм.д.№340/2023г.по описа на Административен съд-Монтана взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.1 и
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ ,във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от К.Ф.Б.,с
ЕГН * с постоянен адрес:***, и с адрес за призоваване: гр. Асеновград, ул. „Ж***
“ № * , ет. * , ап. * , против Решение №
2153-15-104 от 13.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба, вх. № 9001-15-234 от 28.03.2023 г. от лицето
против размера на изплатеното парично обезщетение при бременност и раждане на
второ дете по болнични листове № Е20223702712, № Е20230217862 и № Е20230407155.
В жалбата се твърди, че
постановеното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив е незаконосъобразно и
некореспондиращо с правната уредба на Република България, като постановено в
противоречие с административно-производствените правила и материално-правните
разпоредби. Според жалбоподателя неправилно е тълкуването на правната норма на
чл. 49, ал. 2 от КСО, която е приложена стеснително. Прието е, че К.Ф.Б. се е
намирала в период на получаване на парично обезщетение при неизползван
допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО, през който период за нея настъпва втора бременност, поради което няма
основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО. В жалбата се
твърди, че административния орган/АО/ неправилно е приел, че при прилагането на
цитираната правна норма законодателят препраща единствено и само към
разпоредбите на чл. 50 и чл. 53 от КСО, тъй като в текста на чл. 49, ал. 2 от КСО се използва изразът „или отглеждане на дете“, което според нея обхваща
по-широк кръг хипотези, отколкото АО е приел. Счита, че текста следва да се
тълкува разширително в полза на правоимащото лице и да се прилага при наличието
на всички видове обезщетение за гледане на дете, които са детайлно обективирани
от чл. 50 до чл. 54 от КСО. Изложени са съображения, че правилото на чл. 49,
ал. 2 от КСО следва да се прилага при всяко определяне на размера на
обезщетението, което се дължи, когато е налице едно от двете предпоставки –
правото на парично обезщетение при бременност и раждане да възникне през
периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за
отглеждане на малко дете. В конкретния случай , за времето от 13.09.2022 г., от
когато е започнало изплащането на обезщетение по чл. 54 от КСО,
жалбоподателката заявява, че е в болничен за бременност и раждане. Оспорва
твърдението на АО, че към датата на постановяване на процесното решение на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив е изплатено изцяло дължимото парично
обезщетение за временна неработоспособност при бременност и раждане по
цитираните болнични листове. При позоваване на съдебна практика на ВАС се иска
отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и връщане на преписката на
административния орган с указания за ново произнасяне и преизчисление на дължимото обезщетение за
бременност и раждане, при съобразяване разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО. В
с.з. жалбоподателката се представлява от адв. С*** Т*** , с пълномощно по делото,
който поддържа жалбата , по мотиви, изложени в нея. Претендира присъждането на
разноски за адвокатски хонорар, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата -Директор
на ТП на НОИ – Пловдив, в с.з. се представлява от надлежно упълномощения , ст.
юрк Е*** Л*** , която оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, необоснована и недоказана, по мотиви, подробно изложени в
оспореното решение. Претендира разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заявения адвокатски
хонорар.
Настоящият състав на
Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен
акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК ,
намира за установено следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал. 1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му, пред административния
съд. Решението е получено редовно от бащата на жалбоподателката -Ф*** П*** ,на
20.04.2023г./видно от известие на л.15/ ,а жалбата е подадена на 04.05.2023г./видно
от пощенско клеймо на л.10-гръб/ ,т.е.жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
В ТП на НОИ – Пловдив за К.Ф.Б.,
ЕГН * от осигурител „А*** – АКБ“ ЕООД – с. П*** Е*** , ЕИК * са представени за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане, удостоверения
съгласно приложения № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО за болнични листове №
Е20223702712 с период от 08.12.2022 г. до 21.01.2023 г. вкл., № Е20230217862 с
период от 13.01.2023 г. до 23.02.2023 г. вкл. и № Е20230407155 за периода от
24.02.2023 г. до 21.04.2023 г. .
Болничен лист № Е20223702712 за периода от 08.12.2022
г. до 21.01.2023 г. вкл. е първичен с причина на временната неработоспособност
„бременност“, а болнични листове № Е20230217862 с период от 13.01.2023 г. до
23.02.2023 г. вкл. и № Е20230407155 за периода от 24.02.2023 г. до 21.04.2023
г. вкл. – продължение, с причина на временната неработоспособност „майчинство“.
На К.Ф.Б. е изплатено парично
обезщетение при бременност и раждане, както следва:
с ведомости от 08.02.2023 г. и
22.03.2023 г. по болничен лист № Е20223702712/първичен/ за периода от
08.12.2022 г. до 21.01.2023 г. вкл. в общ размер на 816,81 лв за 14 работни дни
от м. 12/2022 г. и с ведомости от 08.02.2023 г. и 22.03.2023 г. в общ размер на
816,81 лв. за 14 работни дни от м. 01/2023 г.;
с ведомости от 15.02.2023 г. и
22.03.2023 г. по болничен лист № Е20230217862/продължение/ за периода от
13.01.2023 г. до 23.02.2023 г. вкл. в общ размер на 408,41 лв. за 07 работни
дни от м. 01/2023 г. и с ведомости от 15.03.2023 г. и 22.03.2023 г. в общ
размер на 991,84 лв. за 17 работни дни от м. 02/2023 г.;
с ведомост от 22.03.2023 г. по
болничен лист № Е20230407155/продължение/ за периода от 24.02.2023 г. до
21.04.2023 г. вкл. в размер на 175,03 лв. за 3 работен ден от м. 02/2023 г.;
с ведомост от 03.04.2023 г. е изплатено
парично обезщетение при бременност и раждане по болничен лист № Е20230407155 в
размер на 1283,56 лв. за 22 работни дни от м. 03/2023 г.
Паричното обезщетение за
бременност и раждане на второто дете по посочени по-горе болнични листове е
изчислено въз основа на постъпилите в ТП на НОИ – Пловдив данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО за 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на
неработоспособността - от м. 12.2020 г.
до 11.2022 г. вкл., като общият брутен осигурителен доход за периода е
изчислена на 32 283,48 лв., получен като сбор от доходите, от които са
определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и доходът, съгласно
чл. 41, ал. 2, т. 4 от КСО. Въз основа на гореизложените данни, среднодневното
обезщетение на К.Б. е определено на 58,3436, което е получено по следния
алгоритъм: общият размер на брутния доход за периода от 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност се разделя на
работните дни за същия период - 498 работни дни, а именно (32 283,48 лв. / 498
работни )Получава се среднодневно брутно трудово възнаграждение 64,8263 лв. -
90 % среднодневно трудово възнаграждение е 58,34 лв. (90 на сто от 64,8263
лв.).
Съгласно чл. 49, ал. 1 от КСО
дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на
90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а
за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и
майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване
на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично
обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за
периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна
работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2
– 5 от КСО.
На г-жа Б. са изплащани въз
основа на осигуряването от осигурител „КРЪЧМАРСКИ“ ЕООД, ЕИК * , парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от
06.08.2020 г. до 01.12.2020 г. вкл., парични обезщетения за временна
неработоспособност за риска бременност и раждане за периода от 02.12.2020 г. до
30.06.2021 г. Трудовото правоотношение е прекратено от горепосочения
осигурител, считано от 01.07.2021 г. и е сключен нов трудов договор от
01.07.2021 г. с осигурител „А*** – АКБ“ ЕООД - с. П*** Е*** . Въз основа на
осигуряването от „А*** – АКБ“ ЕООД са изплащани парични обезщетения за риска
бременност и раждане за периода от 05.07.2021 г. до 15.01.2022 г. и за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода от 16.01.2022 г. до
12.09.2022 г. вкл.
В ТП на НОИ - Пловдив за К.Ф.Б.
от осигурител „А*** – АКБ“ ЕООД – с. П*** Е*** , е представено удостоверение,
съгласно приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, с данни относно изплащане на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за дете Д***
А*** Б*** , родено на *** г., считано от 16.01.2022 г./л.26/.
На 05.10.2022 г. за лицето в ТП на НОИ е представено удостоверение,
съгласно приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, с подаден раздел II с данни за
промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение, с
което осигурителят декларира, че отпускът на лицето е прекратен, поради
представен болничен лист, считано от 13.09.2022 г. /л.27/.
На 06.10.2022 г. в ТП на НОИ от
осигурителя за лицето е представено следващо удостоверение приложение № 10 към
чл. 9 от НПОПДОО с вх. №Р 14-15-000-00-********** за изплащане на парично
обезщетение при неизползван допълнителен платен отпуск за отпуск за отглеждане
на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО, считано от 13.09.2022 г. Предвид
това, паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл.
53 от КСО за първото дете на г-жа Б., Д*** Д*** Б*** , е изплащано за периода
от 16.01.2022 г. до 12.09.2022 г. вкл. Паричното обезщетение за неизползван
допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54
от КСО на г-жа Б. е изплатено за периода 13.09.2022 г. до 28.02.2023 г.
Новият осигурителен риск
„бременност и раждане“ за К.Б. е настъпил на 08.12.2022 г., т.е. по време на изплащане на парично обезщетение
при неизползван допълнителен платен
отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО за първото
дете Д*** .
В своето решение
административният орган е възприел, че чл. 49, ал. 2 от КСО се прилага само и
единствено в случаите, когато новият осигурителен риск „бременност и раждане“ е
настъпил през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане (тоест по чл. 48а от КСО) или за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст за предходното дете (тоест по чл. 53 от КСО). След като К.Б. е в период
на получаване на парично обезщетение при неизползван допълнителен платен отпуск
за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и в този период за
нея настъпва нова бременност, няма основание да се приложи чл. 49, ал. 2 от КСО
за определяне на дневния размер на паричното обезщетение при бременност и
раждане по новонастьпилия осигурителен риск, който размер да е същият като този
определен за предходното дете. По новия осигурителен риск „бременност и
раждане“ АО е определил дневен размер на паричното обезщетение съгласно чл. 49,
ал. 1 от КСО на база на нов 24-месечен период, предхождащ месеца на настъпване
на риска.
С жалбата си г-жа Б. посочва, че
размерът на получаваното от нея парично обезщетение при бременност и раждане за
второто ѝ дете е неправилно определен, тъй като същият е наново изчислен,
а не е в размера, определен за предходното ѝ дете. Счита, че попада в
хипотезата на чл. 49, ал. 2 от КСО и тъй като сега изчисленият дневен
размер на парично обезщетение при бременност и раждане от 58,3436 лева се явява
по -неблагоприятен от размера на паричното обезщетение при бременност и
раждане, определен за първото дете от 70,0175 лева, следва да получава
по-високия размер на паричното обезщетение при бременност и раждане.
В решението на директора на ТП на
НОИ – Пловдив са направени подробни изчисления на брутния осигурителен доход за
24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспобността,
среднодневното брутно трудово възнаграждение и среднодневното обезщетение.
В жалбата не се оспорват
направените от административния орган изчисления на среднодневния размер на
паричното обезщетение за временна неработоспособност при бременност и раждане
на второто дете на жалбоподателката.
Спорът е правен и се свежда до приложението на разпоредбата на чл. 49, ал.
2 от КСО.
В тази връзка, следва да бъдат
изложени следните съображения: субективното право на обезщетение при бременност
и раждане е регламентирано с разпоредбата на чл. 48а от КСО, а с разпоредбата
на чл. 49 от КСО е регламентиран неговият размер. Разпоредбата на чл. 48а от КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение,
ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Разпоредбата
на чл. 49, ал. 1 от КСО предвижда, че дневното парично обезщетение при
бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица –
внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24
календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната
неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не
може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от
който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна
заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5.
Съгласно алинея 2 на същата разпоредба при придобиване право на парично
обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично
обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в
размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за
лицето. Правилото на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да бъде прилагано при всяко
определяне на размера на обезщетението, което се дължи, когато е налице една от
двете предпоставки – правото на парично обезщетение при бременност и раждане да
възникне през периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и
раждане или за отглеждане на дете.
Несъмнено новият осигурителен
риск „бременност и раждане“ на второ дете-настъпил на 08.12.2022г. ,в
конкретния случай е настъпил по време ,когато жалбоподателката е ползвала
допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 54 КСО . Именно в
периода ,през който е изплащано обезщетение при неизползван допълнителен платен
отпуск за отглеждане на малко дете/за първо дете/, жалбоподателката е придобила
право на парично обезщетение при бременност и раждане/за второ дете/.
Разпоредбата на чл. 54 от КСО предвижда, че майката (осиновителката), която е
осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл.
52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл.
53, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или
лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване или
самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява
трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
Настоящият съдебен състав намира,
че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да се тълкува разширително, като
в хипотезата и се включат всички видове обезщетения, които са свързани с
раждането и отглеждането на детето. Обратното би било проява на стеснително
тълкуване, при което от обхвата на разпоредбата неоснователно ще бъдат
изключени определен кръг лица, само на базата на вида обезщетение, което
получават. Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по чл.
49, ал. 1 или чл. 49, ал. 2 от КСО, като дължимото обезщетение е в размера,
който е по-благоприятен за майката. Тази преценка следва да се направи от
административния орган, без да бъдат изключвани от обхвата й лицата, получили
или получаващи обезщетения по чл. 54, ал. 1 от КСО. Основателна е претенцията на жалбоподателката ,че като майка на второ дете
, има право на отпускане на обезщетение в размера, определен по ал. 1 за
предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея. Целта на
разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя
на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за
втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил
предоставен за първото дете. Идеята е родителят, изпълнил условието за 12
месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да
разполага с достатъчно средства за отглеждане на дете, още повече при наличие
на вече едно родено, което прави и ситуацията по-сложна от финансова страна.
/в т. см. Решение № 8218 от
3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай
Гунчев/.
По изложените аргументи,
решението на директора на ТП на НОИ –Пловдив следва да бъде отменено, като
преписката бъде изпратена на административния орган с указания за точното
прилагане на закона.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, направеното искане на жалбоподателката чрез
процесуалния ѝ представител, за присъждане на направените по делото разноски
следва да бъде уважено, като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
жалбоподателката следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 500 лв.,изплатено
по банков път /л.61/ и съгласно приложен списък.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал.2, предложение второ във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Ф.Б., ЕГН * с постоянен адрес:***, и с адрес
за призоваване: гр. Асеновград, ул. „Ж*** “ № * , ет. * , ап. * , Решение № 2153-15-104 от 13.04.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба, вх. № 9001-15-234
от 28.03.2023 г. от лицето против размера на изплатеното парично обезщетение
при бременност и раждане на второ дете по болнични листове № Е20223702712, №
Е20230217862 и № Е20230407155.
ИЗПРАЩА преписката на директора
на ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне, съобразно дадените в настоящото
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в
3-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив да
заплати на К.Ф.Б., ЕГН * с постоянен адрес:***,и с адрес за призоваване: гр. Асеновград, ул. „Ж***
“№ * , ет. * , ап. * , сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен
съдия: