Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 07.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 07 април………..……………………………………… през две хиляди двадесет и първа година………….....……………………...в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова……………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 407 по описа за 2020г…………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Застрахователна компания Лев Инс” АД твърди, че между него и ответника е сключен застрахователен договор „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93001810054571 от 04.07.2018г. за собствения му автомобил марка БМВ модел Х5 с рег. № М9837 ВН. Ищецът посочва, че на 02.08.2018 година Петър Панталеев Петров, управлявайки предоставеното му от ищеца МПС, след несъобразена дистанция реализира ПТП като блъска движещото се пред него МПС Мерцедес Спринтер 316 с рег. № LTM25911, за което е съставен протокол за ПТП № 1612970 от 02.08.2018г. След настъпване на застрахователното събитие, ищецът е уведомил ответника и на автомобила са направени 3 броя огледи за установяване на щетите по него. След преценка на документите по щетата и след направени рекапитулации от застрахователя на ищеца е изплатена сумата от 6770 лева. Ищецът смята, че изплатеното му обезщетение е занижено и твърди, че необходимата сума за отстраняване на щетите по автомобила е в размер на 26 201,29 лева или ответникът следва да му заплати допълнително сумата от 17 597,80 лева.

 

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 17 597,80 лева, представляваща част от неизплатеното му застрахователно обезщетение в общ размер от 26 201,29 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 01.10.2018г. (когато застрахователят е превел част от дължимото застрахователно обезщетение) до окончателното плащане, алтернативно моли съда да присъди законна лихва върху търсената сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира и направените в производството разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ответникът е заплатил извънсъдебно дължимото застрахователно обезщетение в размер на  8603,49 лева и това е действителния размер на вредите. От тази сума са удържани по искане на ищеца 3 вноски по застрахователния договор и му е преведена сума в размер на 6 854.55 лева. Оспорва представената с исковата молба проформа-фактура с калкулация, като счита, че същата представлява частна експертиза, по нея не са извършени плащания и не обвързва страните по какъвто и да било начин. Твърди, че разходите в проформа- фактурата са завишени и претендираната сума не съответства на действителния размер на вредите. Ответникът твърди също така, че с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото производство и възразява срещу искането за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

 

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства, в т.ч. и назначената съдебно – икономическа и съдебно техническа експертизи, се установи следното :

 

Няма спор между страните по отношение на факта на настъпило на 02.08.2018 година застрахователно събитие и по отношение причинителя на вредите. Няма спор и по отношение на твърдението, че към този момент МПС, собственост на ищеца и увредено при настъпилото ПТП е имало валидно сключена и действаща застраховка „Автокаско”. Спорен е въпросът следва ли да бъде ангажирана отговорността на ответника и в какъв размер.

Лек автомобил с марка БМВ, пострадал при посоченото по – горе ПТП е застраховано за сумата от 34 000.00 лева, равна на действителната цена на автомобила. След завеждане на щетата и направената оценка от застрахователя, на ищеца е определено за изплащане обезщетение в размер на 8 603.49 лева. От тях на ищеца е изплатена сумата от 6770.55 лева, а останалата част от 1179.60 лева е задържана като дължими 3 вноски по застрахователния договор. 

 

Съгласно чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.    Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ – отм.), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм).

От заключението по назначената съдебно – автотехническа експертиза е видно, че стойността на автомобила към датата на застрахователното събитие е 34 670 лева (от застрахователя е определена на 34 000 лева). Необходимите средства за  отстраняване на нанесената щета са 29 216.12 лева. Следва да се има предвид, че за изготвяне на заключението си, вещото лице е ползвало изцяло описите на щетите, изготвени от представител на застрахователя. При това положение, следва да се приеме за безспорно установено, че настъпилата щета, подлежаща на възстановяване от застрахователя е 29 216.12 лева. От тази сума последният е заплатил сумата от 8 603.49 или дължимата сума е 20 612,63 лева. Ищецът е претендирал сума в по – нисък размер, поради което и предявения от него иск следва да бъде уважен. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Съдът не приема, че последната е дължима, считано от 01.10.2018 година, когато била преведена част от дължимата сума, тъй като към онзи момент претендираната от ищеца сума не е била установена.

С оглед този изход на делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния в хода на производството разноски.

 

По горните съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания ЛЕВ ИНС АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. Симеоновско шосе № 67А, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д. ДА ЗАПЛАТИ на А.И.А. с ЕГН **********,*** сумата от 17 597,80 лева, представляваща обезщетение от застрахователно събитие, настъпило на 02.08.2018 година, покрито от застраховка „Каско” по полица 93001810054571 от 04.07.2018 година, дължима ведно със законната лихва, считано от 16.10.2020 година до окончателното изплащане, както и сумата от 2404.00 лева, направени в производството разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :