№ 206
гр. Благоевград, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241200500222 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от L. -
F. T. (Л. Ф. Т.), CNP: ***, SERIA RK NR 319293, с постоянен адрес: Република
Р***, чрез адв. Т. П. срещу Решение № 782/18.11.2023 г., постановено по гр.д. №
985/2023 г. по описа на РС-Благоевград в частта, в която е отхвърлен предявения
от жалбоподателя иск срещу Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи за разликата над 4000,00 лв. до 14000,00 лв., както и в частта
относно определената начална дата, от която е начислена законната лихва.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъбразност на решението на районния съд в обжалваната част. Според
жалбоподателя размерът на присъденото обезщетение за настъпилите
неимуществени вреди вследствие на ПТП, е крайно занижен и несправедлив.
Същият не кореспондира с принципа на справедливост, с икономическата
конюнктура в Република България и Република Румъния, както и не е съобразен с
инфлационните процеси в двете страни и минималните застрахователни лимити.
Размерът на присъденото обезщетение бил занижен съобразно принципа за
справедливост, без да са отчетени конкретните особености на случая.
Оспорва се и определената от първостепенния съд начална дата, от която
следва да се начислява законна лихва върху присъденото обезщетение –
30.04.2023 г. Според жалбоподателя датата, от която следва да се присъди
законната лихва е 30.01.2023 г., за което се излагат подробни правни
съображения.
Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в
1
пълен размер на предявения иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 15.01.2024 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна,
поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди в обжалваната част, за
което също подробно се аргументира.
Постъпила е и частна жалба от адв. Т. П. против Определение №
151/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 985/2023 г. по описа на РС- Благоевград,
с което е отхвърлена молбата на адв. П. за изменение на Решение №
782/18.11.2023 г., постановено по гр.д. № 985/2023 г. по описа на РС-Благоевград
в частта за разноските.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че районният съд е следвало да определи
адвокатското възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
в случая е 700,00 лв.
Препис от частна жалба е връчен на насрещната страна на 02.02.2024 г.,
която в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
Производството пред Районен съд - Благоевград е било образувано по
искова молба, депозирана от L. – F. T. (Л. Ф. Т.), CNP: ***, SERIA RK NR 319293,
с постоянен адрес: Република Р***, чрез адв. Т. П., съдебен адрес: гр. София, ул.
** против Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет. 2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С., с която е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 14000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от телесни
увреждания, получени в резултат на ПТП от 11.07.2021 г., ведно със законната
лихва от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 11.07.2021 г., около 15:25 часа, на ПП Е-79, в района
на Кресненското дефиле, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с румънски рег. № ***, управляван от Й.С. Т. в посока на движение от гр.
Симитли към гр. Кресна и лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № СА *** ТТ,
управляван от Е.Й.С.. Сочи се, че Й.С. Т. не е контролирал непрекъснато
автомобила, навлязъл е изцяло в лентата за насрещно движение и се блъснал
челно в срещуположно движещия се лек автомобил марка „Дачия Сандеро“, с рег.
№ СА*** ТТ. В следствие на ПТП водачът на лекия автомобил умира, а на
пътниците и в двата автомобила са били причинени множество телесни повреди.
Пояснява се, че ищцата пътувала на задната седалка в лек автомобил „Фолксваген
Голф“.
Сочи се, че за настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2021/1046-403 от 11.07.2021 г. В протокола било
посочено, че виновният за ПТП водач Й.С. Т. е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с румънски рег. № *** е със застрахователна полица №
RO/25/C25/HP *********, валидна от 02.01.2021 г. до 01.01.2022 г. на
застрахователна компания „CITI INSURANCE“.
2
Твърди се, че било образувано ДП № 7852/ЗМ-264/2021 г. по описа на РУ
на МВР – Благоевград, прокурорска преписка с вх. № 1989/2021 г. в ОП-
Благоевград. Пояснява се, че с Присъда № 27 от 09.11.2022 г. по нохд № 773/2022
по описа на Окръжен съд – Благоевград, влязла в сила на 25.11.2022 г., Й.С. Т. бил
признат за виновен, поради което на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б.“б“
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал.
1 и чл. 25, ал. 2 ЗДвП, чл. 38 НК било определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, а на основание чл. 343г във вр. с чл. 343,
ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 25,
ал. 2 ЗДвП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 бил лишен от правото да управлява МПС за
срок от 4 години.
Сочи се, че в резултат на ПТП ищцата получила множество травматични
увреждания, довели до разстройство на здравето, временно неопасно за живота.
Веднага след инцидента, ищцата била хоспитализирана в МБАЛ Благоевград.
Твърди се, че в следствие на силния сблъсък на автомобилите, ищцата загубила
съзнание, изпитвала силно главоболие, гадене и позиви за повръщане. При
прегледа били установени болка на лявата ръка, отток и насиняване на пети пръст,
контузионни насинявания. Ищцата престояла в болница от 11.07.2021 г. до
14.07.2021 г., като по време на болничния престой било прилагано
медикаментозно лечение, а при изписването била отправена препоръка за
продължаване на лечението в домашни условия.
Твърди се, че в резултат на ПТП и получените при него травматични
увреждания, ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди,
причинени са й болки и страдания. Наред с получените тежки травми, ищцата
изпаднала в силен шок и стрес, станала раздразнителна, ограничила контактите
си, затворила се в себе си.
Сочи се, че на 30.01.2023 г. ищцата депозирала писмена застрахователна
претенция пред ответника с искане за заплащане на неимуществени вреди, като с
писмо от 15.02.2023 г. била уведомена за определен размер на обезщетението от
1000 лв., преведени на 07.03.2023 г. Ищцата счита, че определения размер е
крайно занижен и несправедлив, не кореспондира с принципа на справедливост.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Излага подробни доводи, че
със заплатената от него сума в размер на 1000 лв. бил репарирал изцяло
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата. Оспорва заявения от ищцата
механизъм на ПТП, както и размера на претендираните неимуществени вреди.
С обжалваното решение районният съд е осъдил ответника Сдружение
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на
ищцата L. - F. T. (Л. - Ф. Т.) сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, получени в
резултат на ПТП, настъпило на 11.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 30.04.2023 г., като за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 14000,00 лв., е отхвърлил иска.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
По делото е обявено за безспорно, че: ответникът Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи е член на Съвета на бюрата в ЕС;
3
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1000 лева, като обезщетение за
неимуществените вреди от процесното ПТП; е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на процесния лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № B 219 WUF.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1046-403 от
11.07.2021 г., се установява, че на 11.07.2021 г., на път ПП-1 Е-79, км. 386+100, е
настъпило ПТП с участници: ППС с рег. № ***, собственост на Й.С. Т. и водач
Й.С. Т. и ППС с рег. № СА *** ТТ, собственост на Е.Й.С. и управлявано от Е.Й.С..
В протокола като пострадали лица са посочени: Е.Й.С. - починала, Д.Ф.С. -
комоцио и нараняване в лявото рамо, Й.С. Т.- фрактура на дясната ръка, А.- К.С.-
комоцио, К. Т. - комоцио и ищцата Л. Ф. Т.- комоцио. В протокола са описани
като причини за ПТП следното: на ПП-1 Е-79, км. 386+100, участник 1 се движи в
посока от гр. Симитли към гр. Кресна и на прав участък от пътя, след лява крива,
поради неустановени причини навлиза в лентата за насрещно движение и се
блъска челно в насрещно движещия се участник 2, с което реализира ПТП с
материални щети и един починал.
С Присъда № 27 от 09.11.2022 г. по нохд № 773/2022 по описа на Окръжен
съд - Благоевград, влязла в сила на 25.11.2022 г., Й.С. Т. е признат за виновен в
това, че на 11.07.2021 г., около 15:25 часа, на ПП-1 Е-79, км. 386+150, в района на
Кресненското дефиле с посока на движение от гр. Симитли към гр. Кресна, като
правоспособен водач, категория „В“, управлявайки моторно превозно средство –
лек автомобил, марка и модел Фолксваген Голф, с румънски рег. № ***, като не е
контролирал непрекъснато автомобила и е напуснал заеманата от него лента за
движение и е навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение и е ударил челно
насрещно движещият се лек автомобил, марка и модел „Дачия Сандеро” с peг. №
СА***ТТ, управляван от Е.Й.С., с което е нарушил правилата за движение,
установени чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДвП, както следва: не е
изпълнил задължението си при движение на пътно платно с две ленти да не
навлиза в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне
(чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП); не е изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява (чл. 20, ал. 1 ЗДвП); не
е изпълнил задължението си при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло в съседната пътна лента да пропусне движещия се по нея лек
автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № СА***ТТ (чл. 25, ал. 2 ЗДвП), вследствие на
което по непредпазливост е причинил смъртта на Е.Й.С., и две средни телесни
повреди на Д.Ф.С., возеща се на предна пасажерска седалка в лек автомобил
„Дачия Сандеро” с peг. № СА***ТТ, изразяваща се в счупване на лява лакътна
кост, което й е причинило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок, по-дълъг от един месец; счупване на дясна ключица, което й е
причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок, по-
дълъг от един месец, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 4 години.
От приета като доказателство по делото епикриза, издадена от Хирургично
отделение на МБАЛ Благоевград АД се установява, че ищцата е постъпила в
болничното заведение на 11.07.2021 г. и е изписана на 14.07.2021 г., с окончателна
диагноза Комоцио церебри – S06.00. Контузио дигити V манус синистра - S60.0.
4
На 30.01.2023 г. ищцата е депозирала писмена застрахователна претенция
пред ответника с искане за заплащане на неимуществени вреди от процесното
ПТП в размер на 35000 евро. С писмо изх. № 1-0170/15.02.2023 г. ищцата е
уведомена, че във връзка с заявената претенция, НББАЗ е определило
обезщетение в размер на 1000,00 лв.
В производството пред районния съд е назначена и приета комплексна
автотехническа и медицинска експертиза. В заключението се посочва, че след
ПТП ищцата Л. - Ф. Т. е била транспортирана до Спешно приемно отделение на
МБАЛ- Благоевград АД с оплаквания от главоболие, гадене, позиви за
повръщане, световъртеж и липса на спомен, болка в лявата слабинна гънка. След
първоначално проведени прегледи и изследвания било установено, че се касае за
мозъчно сътресение, като обективно били установени и видими травматични
увреждания - оток и охлузвания в изпъкналите части на дясната орбита и лявата
буза, кръвонасядане на V пръст на лявата ръка, кръвонасядания на двете
подбедрици. Мозъчното сътресение без сигурни данни за пълна загуба на
съзнание й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установените множество кръвонасядания и оток на лицето, V пръст на лявата
ръка, двете подбедрици са й причинили болка и страдание. Във връзка с
получените травматични увреждания и по- конкретно заради установени
клинични данни за претърпяно мозъчно сътресение е било проведено тридневно
болнично консервативно лечение с венозно вливане на разтвори, антиеметични и
обезболяващи медикаменти, ноотропил. След приключване на болничното
лечение са дадени указания към общопрактикуващ лекар за продължаване на
лечението в домашни условия. Установените мекотъканни увреждания -
кръвонасядания, натъртвания и контузии - причиняват болка в първоначалните
няколко дни преминават напълно за около 2-3 седмици без последствие за
здравето за в бъдеще. Всички установени травматични увреждания на Л. Ф. Т.
отговарят да са получени от удари върху части вътре в купето на лек автомобил и
са в причинно- следствена връзка с претърпяното на 11.07.2021 г. ПТП. При
нормален оздравителен процес и спазване на необходимия охранителен режим
мозъчното сътресение и последствията от него преминава за от един до три
месеца. Експертът сочи, че липсват сигурни данни за пълна загуба на съзнание
при получената травма от Л. Ф. Т.. При приемането й в лечебното заведение е
била контактна и адекватна, като е нямала ясен спомен за случилото се. При
приемането в лечебното заведение Л. Ф. Т. състоянието й по отношение на
черепномозъчната травма по GCS е била преценена на 14 точки, т.е. близо до
максимума от 15 т. и може да се коментира, като не тежко мозъчно сътресение.
Установените видими травматични увреждания са повърхностни, разположени в
части които не се фиксират плътно към седалката, а имено главата, лявата ръка и
двете подбедрици. Освен това е имала субективно оплакване от болка в лявата
слабинна област, което добре отговаря да се дължи на натиск на тялото върху
хоризонталната част на обезопасителен колан. При тези данни - тежест,
локализация, вид на установените травматични увреждания, механизъм на ПТП -
отговаря в момента на удара Л. Ф. Т. да е била с поставен обезопасителен колан.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията свидетелката К. Т. – майка на ищцата, сочи, че периода след
катастрофата бил много тежък за дъщеря й и за семейството. Л. имала видими
5
наранявания по лицето, синини по краката, както и счупен на половина преден
зъб. Не си спомняла голяма част от инцидента и това я тормозело. Известно време
движението й било затруднено, била тъжна и депресирана и постоянно плачела.
Чувствала се грозна и не искала да излиза с приятели. Сочи, че имала желание да
управлява автомобил, тъй като от скоро имала шофьорска книжка, но се
страхувала, както да управлява автомобил, така и да се вози в автобус. Ходела на
психолог и вече се чувствала по-добре.След инцидента споделяла за лоши
сънища, свързани с катастрофата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Оспореното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, окръжната инстанция намира
следното:
Въззивният съд намира, че районният съд е дал неправилна правна
квалификация на предявения иск като такъв по чл. 515, ал. 1 вр. чл. 513, ал. 1 вр.
чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ, вместо по чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото в случая е
несъмнено, че виновният водач е имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ със застраховател в Румъния, която е била валидна за
периода 02.01.2021 г. до 01.01.2022 г. Определянето на правната квалификация на
иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част
на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на
предявения иск, и от заявения петитум. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, основанието на чл. 270, ал. 3 ГПК за обезсилване на решението на
първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в
нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
решаващият съд се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет
на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е
бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация. В случая
първоинстанционният съд е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства,
на които се основава заявеното искане за присъждане на паричната сума, и е
обсъдил правнорелевантните факти, поради което въззивният съд счита, че следва
да се произнесе по правилността на решението, но при правилната правна
квалификация на иска като такъв по чл. 511, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предявеният иск по чл. 511, ал. 1, т. 2 ГПК е за ангажиране
отговорността на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, основателността на който е обусловена от наличието на следните
предпоставки: пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията
на Република България, водачът на моторното превозно средство да е действал
виновно, моторното превозно средство обичайно да се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата, за моторното превозно средство да
е налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
6
застрахователят на виновния водач да няма кореспондент за територията на
Република България или когато има кореспондент, но съгласно вътрешните
правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.
Допълнително условие съгласно чл. 511, ал. 3 КЗ е да липсва произнасяне от
бюрото по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, да е налице отказ за
изплащане на обезщетение или увреденото лице да не се е съгласило с размера на
обезщетението.
По същество в жалбата не са налице оплаквания относно възприетата от
съда фактическа обстановка.
От доказателствата по делото се установява, че с влязла в сила присъда по
нохд № 773/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, Й.С. Т. е признат за
виновен в това, че на 11.07.2021 г., около 15:25 часа, на ПП-1 Е-79, км. 386+150, в
района на Кресненското дефиле с посока на движение от гр. Симитли към гр.
Кресна, като правоспособен водач, категория „В“, управлявайки моторно
превозно средство – лек автомобил, марка и модел Фолксваген Голф, с румънски
рег. № ***, като не е контролирал непрекъснато автомобила и е напуснал
заеманата от него лента за движение и е навлязъл изцяло в лентата за насрещно
движение и е ударил челно насрещно движещият се лек автомобил, марка и модел
„Дачия Сандеро” с peг. № СА***ТТ, управляван от Е.Й.С., с което е нарушил
правилата за движение, установени чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 2
ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Е.Й.С., и
две средни телесни повреди на Д.Ф.С., возеща се на предна пасажерска седалка в
лек автомобил „Дачия Сандеро” с peг. № СА***ТТ, поради което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години.
С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, съдът намира за доказан по
несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане.
По делото е безспорно, че за управлявания от Й.С. Т. лек автомобил е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № RO/25/C25/HP
********* с румънска застрахователна компания Citi Insuranse, към датата на
ПТП- 11.07.2021 г. Не е спорно също така, че ищецът е предявил претенцията си
пред НББАЗ на 30.01.2023 г., като с преводно нареждане от 07.03.2023 г.
ответникът Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е
изплатило сумата от 1000 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките
по чл. 511, ал. 3 КЗ за ангажиране на отговорността на Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи за причинените от процесното
пътнотранспортно произшествие вреди.
Спорът се свежда до размера на вредите.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост”
не е абстрактно. Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
7
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В понятието
„неимуществени вреди“ следва да се включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време (Решение № 33/04.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т.о.). Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за
нивото на инфлация и пр. са и нормативно определените лимити за отговорността
на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД (Решение № 88 от 17.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. о.).
За извършване на преценка от страна на съда, за адекватното обезщетяване
на ищцата за претърпените от нея в резултат на ПТП неимуществени вреди, съдът
следва да съобрази както характера и вида на травматичните увреждания,
установени въз основа на медицинската документация, приложена към делото и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и реално претърпените
болки и страдания в резултат на процесното ПТП. Съществен е въпроса за
интензитета на претърпените физически болки и страдания, включително и
тяхната продължителност, както в периода от настъпване на увреждането, така и в
периода на възстановяване, включително и досега. Свидетелката К. Т. сочи, че
ищцата имала наранявания по лицето, счупен зъб и синини по краката. Известно
време вървяла по-трудно. От заключението на вещото лице по приетата и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза е установено, че ищцата е
получила мозъчно сътресение, като обективно били установени и видими
травматични увреждания - оток и охлузвания в изпъкналите части на дясната
орбита и лявата буза, кръвонасядане на V пръст на лявата ръка, кръвонасядания на
двете подбедрици. Вещото лице е посочило, че при мозъчно сътресение
пострадалите изпитват главоболие, което най- често в рамките на един месец
преминава. Установените мекотъканни увреждания - кръвонасядания,
натъртвания и контузии - причиняват болка в първоначалните няколко дни
преминават напълно за около 2-3 седмици без последствие за здравето за в
бъдеще. В случая се касае, макар и за няколко, но леки телесни повреди. В
исковата молба липсват твърдения за счупен зъб вследствие на ПТП, както и в
заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, поради което съдът не
обсъжда същото. От ангажираните гласни доказателства е установено, че ищцата
изпитвала страх, имала лоши сънища. Периодът на възстановяване бил дълъг,
посещавала психолог по- късно, когато семейството имало пари.
Съдебната практика е наложила като допълнителен критерий и
икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на
всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Икономическата
конюнктура е видима от определената с нормативен акт и посочена в
8
застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице
или към третото увредено лице. Този лимит обаче е само един от обективните
критерии, които съдът съобразява при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
При съобразяване на изложеното по-горе и при съобразяване и на
икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на
отговорността на застрахователите, и като съобрази нормалното възникване на
стрес и уплаха при такъв инцидент, както и че получените травматични
увреждания са повърхностни, и като се вземат предвид всички посочени
обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид,
че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно
настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, съдът намира, че районният съд правилно е
определил справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., като е приспаднал и заплатеното обезщетение в размер
на 1000,00 лв.
Неоснователни са доводите, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е крайно занижено и несправедливо, както и че при
определянето му не са взети предвид конкретните икономически условия.
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинено комоцио без загуба на съзнание
и мекотъканни увреждания - кръвонасядания, натъртвания и контузии. При
анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – причинените
болки и страдания в резултат на пътно-транспортното произшествие, както и
предвид факта, че към датата на ПТП пострадалата е била на 16 г.- в млада
възраст, че след ПТП е била във ваканция, че е получила леки телесни повреди –
мозъчно сътресение без загуба на съзнание и мекотъканни увреждания и
реализира медико- биологичен признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, че лечението е проведено в МБАЛ Благоевград АД за три
дни, че периодът на възстановяване при мозъчно сътресение е един месец, без
данни за усложнения, съдът намира за справедливо претърпените болки и
страдания да се остойностят в присъдения размер. От друга страна съдът отчита и
факта, че няма проведени оперативни интервенции при лечението, както и данни
за провеждано лечение след изписване от лечебното заведение.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди релеванти са
нивата на застрахователни лимити като отражение конкретните икономически
условия, имащи значение за определяне на обстоятелствата, които са от значение
за определяне на справедливо обезщетение. Удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането, израз на която е и стойността на
застрахователните лимити, определена съгласно чл. 266 КЗ отм. вр. § 27 от ПЗР на
КЗ отм.- Решение № 149/11.01.2021 г. по т.д. № 2562/2019 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 794/05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т.д. № 611/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/24.10.2012 г.
9
по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о. и мн. др. В настоящия казус е налице
съответствие между определеното обезщетение и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и понасянето на щетите. Определеното
обезщетение съответства и на т.н. обществен критерий за справедливост и
позволява съотнасяне на присъденото към постановените от съдилищата
обезщетения за подобни вреди.
Неоснователни са доводите за загуба на съзнание от ищцата след ПТП.
Вещото лице по приетата комплексна съдебно- автотехническа и медицинска
експертиза сочи, че липсват сигурни данни за пълна загуба на съзнание при
получената травма от ищцата. При приемането й в лечебното заведение била
контактна и адекватна, като нямала ясен спомен за случилото се. Полученото от
ищцата мозъчно сътресение представлява не тежко мозъчно сътресение.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но
при правилна правна квалификация по чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ.
По отношение на въззивната жалба в частта относно законната лихва.
С обжалваното решение върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, районният съд е присъдил законна лихва от 30.04.2023 г. (три месеца след
датата, на която е заведена писмена претенция пред ответника – 30.01.2023 г.). В
настоящия казус ищецът, като увредено лице е претендирал заплащане на
обезщетение за забава от уведомяване на застрахователя върху претендираните
обезщетения за неимуществени вреди, сочейки в исковата молба датата
30.01.2023 г., на която е заведена писмената застрахователна претенция пред
НББАЗ. Не се спори между страните, че ищцата е предявила писмена
застрахователна претенция пред ответника на 30.01.2023 г., по която е изплатено
обезщетение в размер на 1000,00 лв. Застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на уведомяването му за настъпилото застрахователното събитие или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от двете
дати е най-ранна – така Решение № 50010/05.04.2024 г. по т.д. № 1920/2022 г. на
ВКС, Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на ВКС, Решение №
72/29.06.2022 г. по т.д. № 1191/2021 г. на ВКС, Решение № 128/04.02.2020 г. по
т.д. № 2466/2018 г. на ВКС. В конкретната хипотеза лихва се дължи от 30.01.2023
г.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е определена начална дата на дължимост на обезщетение за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 30.04.2023 г. и да се
постанови друго, с което да се определи начална дата на обезщетение за забава от
30.01.2023 г.
По отношение на частната жалба срещу Определение № 151/23.01.2024 г., с
което е отхвърлена молбата на адв. Т. П. за изменение на решението в частта за
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на материално затруднени лица.
Няма основание страните в материалния и процесуалния спор за разноски да
бъдат различни и директното присъждане на разноските в полза на процесуалния
представител, назначен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съгласно ал. 2 на
10
същата разпоредба, не променя материалноправната и процесуалноправна
легитимация на страните, които единствено визира като адресати нормата на чл.
78 ГПК.
При липса на спор между страните, какъвто е настоящия казус, достатъчно
доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, са
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съобразно с уважената част от иска. В случая размера на
предявения иск е 14000,00 лв., съответно уважения- 4000,00 лв. Размерът на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция към
29.01.2021 г.), е 1660,00 лв. Съобразно уважената част от иска, дължимото
възнаграждение е в размер на 474,29 лв., който размер е присъден от районния
съд.
Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Страните са поискали присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Въззивникът е представляван от адв. Т. П., като в представения договор за
правна защита и съдействие, сключен между въззивника и адв. П., е уговорено, че
адвокатът ще окаже безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съобразно уважената част от иска, на адв. Т. П. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски и е представила
списък за сторени разноски в размер на 1560,00лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна разноски в размер на 1260,00 лв.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 782/18.11.2023 г., постановено по гр.д. № 985/2023 г.
по описа на РС- Благоевград в частта, в която Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано от Б.А.Б.
и С.Х.С. е осъдено да заплати на L. – F. T. (Л. Ф. Т.), CNP: ***, SERIA RK NR
319293, с постоянен адрес: Република Р***, чрез адв. Т. П., съдебен адрес: гр.
София, ул. ** законна лихва за забава върху сумата от 4000,00 лв., считано от
30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ да заплати на L. – F. T. (Л. Ф. Т.) законна лихва за забава върху
сумата от 4000,00 лв., считано от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 782/18.11.2023 г., постановено по гр.д. №
985/2023 г. по описа на РС- Благоевград в останалата обжалвана част, но при
11
правилна правна квалификация на иска по чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 151/23.01.2024 г., постановено по гр.д. №
985/2023 г. по описа на РС- Благоевград.
ОСЪЖДА L. – F. T. (Л. Ф. Т.), CNP: ***, SERIA RK NR 319293, с постоянен
адрес: Република Р***, чрез адв. Т. П., съдебен адрес: гр. София, ул. ** да заплати
на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. сумата от 1260,00 лева,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. да заплати на
адв. Т. П. сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена защита и процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12