О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………./………08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на 15.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Терзийска,
възз.т. дело № 1272
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „ТРАГО-Н“ ЕООД, ЕИК *********, с. Царевци, община Аврен, област Варна, чрез адв. К. Н. К. срещу Решение № 2375/31.05.2019г. по гр.д. № 17558/2018г. по описа на ВРС, с което е прието за установено между ищеца „АТП Екзодус” ООД, ЕИК *********, гр. Русе, от една страна, и жалбоподателя от друга, че в полза на ищеца съществува вземане против „ТРАГО-Н“ ЕООД, в размер на сумата от 3.96 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 445.25 лв. - цена по договор за търговска продажба на стоки, за което е издадена фактура № **********/27.06.2017г., считано от 15.09.2018г. до 16.10.2018 г. /изплащане на задължението/ и на сумата от 55.04 лева, представляваща мораторна лихва върху посочената главница, начислена за периода от 27.06.2017 г. до 14.09.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №13969/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Жалбоподателят моли за отмяна на първоинстанционното решение по изложени съображения за неговата недопустимост и неправилност. Твърди, че съдът е извел неправилни правни изводи въз основа на съществуващите факти и обстоятелства. Цитирайки установеното в решението от правна страна, сочи, че пълно и главно доказване не е осъществено от ищеца в производството по делото, тъй като едностранно издадената и неподписана от страните фактура с № **********/27.06.2017г. на обща стойност 445.25 лв. не е и няма как да бъде доказателство за каквото и да е било споразумение между тях. Въпреки, че законът не изисквал писмена форма за да бъде валиден договорът за търговска продажба, фактурата е представена пред съда, като доказателство за установяване на валидно сключени облигационни правоотношения. Твърди, че както сам и първоинстанционният съд е отбелязал, при сключването на търговска сделка за продавача възниква задължението да предаде вещите, а посочената фактура не е годно доказателство за установяване на този факт, и доколкото такова не било представено в хода на съдебното производството, съда, по свой почин е стигнал до погрешното заключение, че вещта е предадена на 27.06.2017г. на купувача. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 327 ал.1от ТЗ сочи, че купувачът е длъжен да плати цената при предаването на вещта или на документите, които му дават право да я получи, което в настоящия казус означава, че задължението му да заплати продажната цена е възникнало при получаване на фактурата, тъй като тогава е станало и предаването на стоката. Доколкото липсвало доказателство за получаване на фактурата на 27.06.2017г., което обосновавало заключението, че същата не била сведена до знанието на купувача, съответно стоката не е получена до момента на узнаване съществуването на издадената фактура. Поради изложеното заключава, че не е изпаднал в забава, съответно липсва основание за заплащане на претендираната мораторна лихва. Въззивникът излага становище за недопустимост на извода на първоинстанционния съд, че извършеното плащане на цената на стоката, представляващо извънсъдебно признание на факти, говори в полза на извода, че стоката е доставена от ищеца и приета от ответника. Горното обосновава както с твърдението си, че към 27.06.2017г. не е знаел за издадената насрещна фактура от ищеца, но и с това, че заплащането на задължението е извършено чак на 16.10.2018г. Оспорва извода на съда, че заплащането на суми по едностранно подписаната фактура представлява признание на факти, защото същото можело да бъде сторено и поради елементарно допускане на грешно преводно нареждане, което в последствие да доведе до иск за неоснователно обогатяване от страна на извършилият плащането. По изложени съображения за липса на доказателства за съществуването на основание за претендиране на процесната мораторна лихва в размер на 55.04 лева, отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „АТП Екзодус“ ООД, ЕИК 20070451, чрез ад. Х. А., в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно. Твърди, че на 27.06.2017 г. между страните бил сключен неформален договор за търговска продажба, по който въззиваемият продал на купувача ТРАГО - Н ЕООД един брой водна помпа, марка АТР, код 306-0031-19-В000000046, с единична цена 530.06 лв. без начислен ДДС и с търговска отстъпка в размер на 30%. Цената след отстъпката била уговорена в размер на 371.04 лв. без начислен ДДС или 445.25 лв. с начислен ДДС. Сочи, че стоката е предадена от продавача на купувача на 27.06.2017 г., а с оглед неформалния характер на договора за търговска продажба за неговата валидност не се изисква форма, счита се сключен и произвежда целеното правно действие и за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Твърди да се установява още така, че на 16.10.2018 г., след издаване на Заповедта за изпълнение ответникът е заплатил претендираната сума, чрез преводно нареждане по банковата сметка на ищеца. Въззиваемият излага твърдения, че извършеното плащане на цената на стоката представлява извънсъдебно признание на факта за доставена от ищеца и приета от ответника стока, В заключение твърди, че лихвата за съответния период остава дължима. Претендира присъждане на извършените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС.
Не са
констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от
първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „ТРАГО-Н“ ЕООД, ЕИК *********, с. Царевци,
община Аврен, област Варна, чрез адв. К. Н. К. срещу Решение №
2375/31.05.2019г. по гр.д. № 17558/2018г. по описа на ВРС, с което е прието за
установено между ищеца „АТП Екзодус” ООД, ЕИК
*********, гр. Русе, от една страна, и жалбоподателя от друга, че в полза на
ищеца съществува вземане против „ТРАГО-Н“ ЕООД, в размер на сумата от 3.96 лева, представляваща законната
лихва върху главницата от 445.25 лв. - цена по договор за търговска продажба на
стоки, за което е издадена фактура № **********/27.06.2017г., считано от
15.09.2018г. до 16.10.2018 г. /изплащане на задължението/ и на сумата от 55.04 лева, представляваща мораторна лихва
върху посочената главница, начислена за периода от 27.06.2017 г. до 14.09.2018
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№13969/2018г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по възз.т.д. № 1272/2019 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2019 г. от 14.00 ч., за която дата и час
да се призоват
страните.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.