Р Е Ш Е Н И
Е
№ 28/17.01.2020 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 19.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
Десислава Чипева, като разгледа
докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело
№ 642 по описа за 2019
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
С
реш. № 568/21.06.2019год. по т.д. № 1122/2018год. ВОС е осъдил КАМЧИЯ АГРО ООД,
ЕИК *********, гр.Долни Чифлик, обл.Варна, да
заплати на ДЪРЖАВАТА,
чрез Министъра на енергетиката на РБ, осъществяващ
контрол по изпълнение на концесионния договор и явяващ се ресорен министър,
следните суми в изпълнение на Договор за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства по чл.2, ал.1 т.5 от Закона за подземните богатства –
строителни материали –пясъци от находище Ново Оряхово, разположено в землището
на с.Ново Оряхово, общ.Долни чифлик, обл.Варна, сключен на 16.11.2012г., както
следва: сумата от 2 970 лева с ДДС,
представляваща концесионно възнаграждение по чл.21 от договора, дължимо
за първо и второ шестмесечие на 2015г. ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска на 17.07.2018г. до изплащане на задължението; сумата от 742.34 лева, представляващи
сбора от лихвите за забава съгласно чл.33 от договора, изчислени за
забавата на дължимите концесионни плащания за първо и второ полугодие на
2015г., състояща се от сумата от 409.61 лева, за периода от 31.07.2015г. до 16.04.2018г. за забавено
плащане на концесионно възнаграждение за първо шестмесечие на 2015г.
и сумата от 332.73
лева, за периода от 02.02.2016г. до 16.04.2018г. за забавено плащане на
възнаграждение за второ шестмесечие на 2015г.; неустойки
за неизпълнение на концесионния договор в общ размер от 45 443.12 лева, от които 7 274.24 лева, дължима неустойка за
неизпълнение на непарично задължение по чл.9, ал.2 съгласно чл.34, ал.2 от
договора както и 38 168.88 лева,
представляващи неустойка по чл.34, ал.4 от договора, ведно със законните
лихви върху неустойките от завеждане на иска на 17.07.2018г. до окончателното
им изплащане, на основание чл.79, чл.92, чл.86 ЗЗД вр.чл.58 от Закона за
подземните богатства: Отхвърлил е предявените от ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на енергетиката на РБ, осъществяващ
контрол по изпълнение на концесионния договор и явяващ се ресорен министър, срещу КАМЧИЯ АГРО ООД, ЕИК *********,
гр.Долни Чифлик, обл.Варна, осъдителни искове, основани на договора за концесия
от 16.11.2012г., както следва: за претендираните концесионни възнаграждения, за
разликата над 2 970 лева до
претендираните с исковата молба 5886.00 лева, представляващи концесионни
плащания за първо и второ полугодие на 2017г.; за претендираните лихви върху
концесионните възнаграждения съгласно чл.33 от договора, за разликата над 742.34 лева до
претендираните 4 943.02 лева, представляващи договорни лихви върху неуважените
възнаграждения за полугодията на 2017г.; по иска за неустойка по чл.32, ал.2 от
концесионния договор, за разликата над 7 274.24 лева до претендираните 8 511.74
лева както и за неустойката по чл.34, ал.4 от договора, за разликата над 38 168.88 лева до претендираните 40 643.88
лева, на основание чл.79, вр.чл.92 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪДИЛ е КАМЧИЯ АГРО ООД, ЕИК *********, гр.Долни Чифлик, обл.Варна, да
заплати на ДЪРЖАВАТА,
чрез Министъра на енергетиката на РБ, осъществяващ
контрол по изпълнение на концесионния договор, сторените по делото разноски в
размер на платената държавна такса по иска от 2 458.48 лева, платения
депозит от 300 лева както и ю.к.възнаграждение в размер на 239.93 лева
съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК
Недоволен
от решението е останал ищецът, който го обжалва в неговите отхвърлителни части.
Счита решението в
обжалваните части за неправилно- поради
необоснованост на същото, по изложени съображения. Твърди, че при непредставяне
от страна на концисеонера на образец –отчет за дължимото концесионно възнаграждение
/пр.3 от договора/ за съответното шесмесечие-в случая за първо и второ
полугодие за 2017год., концесионните плащания за всеки от периодитее изчислено
по Методиката, на база минимално концесионно плащане, съгласно чл.21 ал.6 от
концесионния договор. Изчисленото в Мин. На енергетиката концесионно плащане за
първо и второ полугодие на 2017год. е осчетоводено, издадени са съответно фактура №
*********/02.04.2018год. и ф-ра №*********/02.04.2018год., всяка на стойност
1458лв. с ДДС. Фактурите са приети по делото, същите не са оспорени и са потвърдени
в заключението на ССЕ.
Непредставянето от страна на
концисеонера на образец-отчет на дължимото концисионно възнаграждение е
неизпълнение на задължение, за което се дължи неустойка на отделно договорно
основание, но не е пречка за изчисляване на минимално концесионно плащане по
концесионния договор, още повече че такава се дължи и при липса на добив от
находището. В допълнение се сочи, че изчисляването на присъдените с решението
концесионни плащания за 2015год. е по идентичен начин, като предоставените от
концесионера отчети са с нулев добив и начислено минимално концесионно плащане
на основание чл.21 ал.6 от КД-р. За това
считат, че предявените искове за дължимо концесионно плащане за І-во и ІІ-ро
полугодие аа 2017год. всяко в размер на 1458лв. с ДДС
са основателни и се иска да бъдат уважени.
Предвид
изложеното, желаят да бъдат уважени и акцесорните искове за договорни лихви и
неустойка в предявените размери, които не са оспорени от насрещната страна.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да
бъдат уважени в предявените размери. Претендира разноски.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Въззиваемата
страна не е изразила становище по жалбата.
В
съдебно заседание страните не се явяват и не са изразили становиище в процеса.
След
като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на
спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно
обжалваната част от решението:
Производството
пред ОС – Варна е образувано по искова молба предявена от ДЪРЖАВАТА, чрез МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА, явяващ се компетентен орган по чл.6 от
ЗПБ, против КАМЧИЯ АГРО ООД, ЕИК *********, гр.Долни Чифлик, за ОСЪЖДАНЕ на
ответното дружество да заплати на Държавата, чрез Министъра на енергетиката, на
основание чл.62, ал.2 от Закона за подземните богатства, общо сумата от 5 886 лв. с ДДС, представляваща неплатени концесионни
възнаграждения съгласно Договор за концесия от 16.11.2012г., в размер на 5 886.00
лева с ДДС, дължими за първо шестмесечие на
2015г. и второ шестмесечие на 2015г. както и за първо шестмесечие на 2017г. и
второ шестмесечие на 2017г., посочени поотделно по размер, като предмет на настоящия процес са претендираните
концесионни възнаграждения за първо шестмесечие на 2017г. и второ шестмесечие на
2017г а именно за всеки от двата периода по 1 458 лева с
ДДС, или общо сумата от 2 916лв.:
В исковата молба сумата за концесионни възнаграждениая
се претендира ведно с договорни лихви в общ размер на 4 943.02 лева,
съгласно чл.33 от договора, като предмет на настоящия процес е искът за
оставената без уважение сума за разликата над 742,34 лв. до претендираните
4 943,02лв.:
Предмет на иска е и претенция за неустойка съгласно чл.34, ал.2 от
договора за концесия, в общ размер от 8 511.74 лева, като пред настоящата инстанция е претенцията за
разликата над уважения размер от 7 274,,24лв. до претендираните
8 511,74лв.
Предмет е и претенция за неустойка по чл.34 ал.2 от
договора за концесия, за разликата над 38 168,88лв. до претендираните с
исковата молба 40 643,88лв.
Съдът,
след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено
следното от фактическа и правна страна, относно обжалваната част от решението:
Не се спори, а и от
доказателствата по делото се установява, че страните са обвързани с валидно
облигационно правоотношение -Договор за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства по чл.2, т.5 от Закона за подземните богатства
/ЗПБ/ - строителни материали – пясъци от находище „Ново Оряхово”, разположено в
землището на с.Ново Оряхово, общ.Долни Чифлик, обл.Варна. Договорът е сключен
на 16.11.2012г. между МС на РБ, като концедент и Камчия –Агро ЕООД, чрез
управителя Лъчезар Събев, за срок от 25 години. Съгласно чл.4 от договора,
концесията се предоставя по право на ответното дружество на основание чл.3,
ал.2, т.3 вр.чл.29 от ЗПБ.
Съгласно чл.9,
ал.2 т.2 задължението на концесионера е да извършва концесионно плащане при условия
и срокове съгласно чл.21 от същия договор. На това задължение на концесионера
съответства правото на концедента да получи концесионно плащане съгласно чл.10
от договора. Съгласно чл.17, ал.5 от договора –концесионерът е длъжен да отчита ежегодно в срок до 31 март изпълнението на
плана за управление на минните отпадъци.
В чл.21 от
договора са уредени видът и срокът на периодичните концесионни плащания, а
именно: Според чл.21 ал.2 Периодичните
парични концесионни плащания и дължимият
върху тях ДДС се внасят от кенцесионера на шестмесечни вноски, като срокът на
плащане е 30-то число на месеца, следващ отчетния период.
Съгласно чл.21,
ал.4 от договора, всяко шестмесечно плащане се определя като формула, в която
участва и добитото за съответния отчетен период количество подземно
богатство/пясъци/ съгласно Методика за определянето му, цитирана в договора.
Съгл.чл.21, ал.6
Минималният размер на концесионното плащане не може да бъде по-нисък от 900лв.
без ДДС.
В чл.21 ал.10 са
посочени хипотезите, при които не се дължи концесионно плащане.
Според чл.33
ал.1 от договора, при неизпълнение или забавено изпълнение на задължение за
внасяне на концесионно плащане, концесионерът дължи реално изпълнение, лихва в
размер на законната лихва за забава, както и разходите които са направени за
събиране на дължимите к. плащания.
Съгласно чл.34 от договора, при неизпълнение или
забавено изпълнение на задълженията на договора, вкл. неточно изпълнение, е
угтоворена дължимост на неустойка.
Предмет на претенция са неустойки: по чл.34, ал.2 от договора.
Съгласно чл.34,
ал.2 е предвиден размер на неустойка при неизпълнение на непарично
задължение по чл.9, ал.2 и чл.17 ал.5 по концесионния договор, което се
дължи едновременно с реалното изпълнение. Размерът на неустойката е 0,5% за
всеки просрочен ден от минималното годишно концесионно плащане, но не повече от
50% от минималното годишно концесионно плащане.
От допуснатата и
приета по делото ССЕ, неоспорена от страните, се установява следното: От
публикуваните финансови отчети на ответника, считано от 2013г., същия е обявил
следните приходи от продажби – за 2013г. – 13 хил.; за 2014г. – 172 хил.; за
2015г. – 22 хил.лева; за 2016г. – 3 хил.лева и 0 лева за 2017г. За съответните
години са отчетени следните финансови резултати: 2013г. – 2 хил.лева печалба;
2014г. – 9 хил.лева и от 2015г. до 2017г. – загуби в размер 13 – 16 хил.лева.
Ответникът не е отразил дължимите концесионни възнаграждения в справките
–декларации по ЗДДС за съотвения данъчен период. За периода м.06.2015г. до м.12.2016г.
фактурите с издател МЕ не са включени в дневника за покупките, а през следващ
период 2017г. – март 2019г. изобщо не са подавани СД по ЗДДС и дневници за
покпуките и продажбите тъй като ответника е дерегистриран по ДДС, считано от
01.12.2016г. Претендираните от ищеца суми са отразени в счетоводните регистри и за тях са издадени дължимите фактури. Констатирани са частични погасявания на плащане по концесионния договор
като общата сума на претенцията към датата на завеждане на иска възлиза на
сумата от 62 234.62 лева, от които концесионни възнаграждения в общ размер
от 5 886.00 лева; лихви за забава в размер на 4 961.00 лева и
неустойки по двете клаузи от договора в размер на 51 387.62 лева.
Според ССЕ, по
договора са извършени само две плащания на неустойки, отчетени на 07.12.2015г.
– от 149.59 лева и на 10.03.2017г. – 520 лева.
Въз основа на
горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск
за заплащане на суми на договорно основание от Държавата, чрез компетентния
ресорен Министър на енергетиката, в качеството му на орган, осъществяващ
изпълнението на договора за концесия, срещу концесионер КАМЧИЯ –АГРО ООД,
гр.Долни Чифлик, въз основа на договор за концесия от 16.11.2012г.-с предмет-
правото на добив на подземни богатства по чл.2, т.5 от ЗПБ, а именно строителни
материали – пясъци, чрез използване на находище, изключителна държавна
собственост „Ново Оряхово”, разположено в землището на същото селище, общ.Долни
чифлик.
Претендираните суми, предмет на настоящата
инстанция, са отхвърлените претенции от окръжния съд по част от предявените
искове.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Относно жалбата
срещу решението в частта му с която първия иск -за дължимите концесионни
възнаграждения е отхвърлен за разликата над 2 970лв. до претендираните
5 886лв.-т.е. за сумата от 2916лв. представляваща сбора на дължимите
концесионни задължения за 2017год. -2 по 1 458лв.-съответно за първои
второ полугодие::
Видно от
приложените доказателства и петитума на исковата молба, предмет на тази
претенция са вземанията на концедента за възнаграждение за първо и второ
шестмесечие на 2017г.
За да отхвърли
иска, съдът като основание е посочил,, че по делото не се съдържа отчет на
концесионера относно добитите количества ресурси по договора за двете полугодия
на 2017г., които са предмет на претенцията,, което е пречка да се изчисли
размера на концесионното възнаграждение, респективно искът е недоказан.
Съдът не споделя
тези съображения на окръжния съд. От една страна, са налице доказателства, че
през 2017год. концесионерът не е извършвал добивна дейност. Това следва от
изводите на ССЕ-/167стр./, според което концесионерът е отчел 0 -лв.приходи от
продажби на пясък за 2017год.-т.е. не е извършвал добив на инертни материали.
Но въпреки това, същият дължи концесионно задължение, поради следното:
Съобразно
задълженията, вменени с чл.9 ал.2 т.2, от договора, задължение на концесионера
е да извършва концесионно плащане при условията на чл.21 от договора.
Според чл.21
ал.2- Периодичните парични концесионни плащания
и дължимият върху тях ДДС се внасят от концесионера на шестмесечни вноски, като срокът на плащане е 30-то число на
месеца, следващ отчетния период.
Съгласно чл.21,
ал.4 от договора, всяко шестмесечно плащане се определя като формула, в която
участва и добитото за съответния отчетен период количество подземно
богатство/пясъци/ съгласно Методика за определянето му, цитирана в договора.
Съгл.чл.21, ал.6
Минималният размер на концесионното плащане не може да бъде по-нисък от 900лв.
без ДДС, определен на базата на 2 250 тона/шестмесечие пясъци и
предвидената стойност за единица добито подземно богатство съгласно ал.5, която
към момента на сключване на договора е 0,40лв./т., като тази стойност се
индексира ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните материали
по информация, предоставена от НСИ. Не е
спорно, че минималният размер на концесионното
плащане след 2015год. е 0,55лв./тон,
поради което също не е спорно в процеса, че минималното концесионно
възнаграждение на базата на 2 250 тона е 1237,5лв. Самият концесионер в отчета за дължимото концесионно възнаграждение за
2016 год. пак при отчитане на 0/т. добито количество, е определил и заплатил
концесионно възнаграждение в размер на сумата от 1 237,5лв. Тази сума е
посочена и от вещото лице в ССЕ, като база за дължимите плащания по договора.
Следователно, минималният размер на дължимото концесионно възнаграждение, се
определя от самия договор и е в размер на 1 237,50лв., като този размер е
относим като задължение при липса на добив и до добив до 2 250 т/шестм.
Размерът на концесионното възнаграждение би се променил само при добив над
базисните 2 250т. Предвид изложеното,
непредставянето на отчетни документи за добитото количество, не е пречка да се
определи дължимото концесионно възнаграждение за
2017год. В допълнение следва да се отбележи, че съобразно
клаузите в договора, задължението за заплащане на концесионно възнаграждение по
време на действието на концесионния договор е безусловно, като е поставено в
зависимост само от изтичане на сроковете посочени в чл.21 ал.2 от договора-т.е.
дължи се за всяко полугодие.
Изключенията,
при които не се дължи концесионно възнаграждение са посочени в чл.21 ал.10 от
договора, но видно е, че същите са неотносими към процеса, като и не се твърди
наличие на предпоставки, при които не се дължи концесионно възнаграждение.
С оглед на
изложеното, следва извода, че вноските за концесионно възнаграждение за
2017год. са определени по размер-всяка по 1 237,50лв. без ДДС и са
дължими, от което следва извода, че искът за заплащане на сумата от 2916лв-дължими
концесионни плащания с ДДС се явява основателен и следва да се уважи.
Относно жалбата
срещу частта от решението с което е отхвърлен иска за заплащане на претендираните
лихви върху концесионните възнаграждения съгласно чл.33 от договора, за разликата над 742.34 лева до
претендираните 4 943.02 лева, представляващи договорни лихви върху неуважените
възнаграждения за полугодията на 2017г.;
Жалбата е частично основателна. Основание на това вземане е уговорената в чл.33, ал.1 от договора дължимост
на лихва в размер на законната, при забава и/или неизпълнение на задължението
за плащане на концесионно възнаграждение. За това върху дължимите суми за
концесионно плащане за 2017год. от по 1 237,50лв. за всяко полугодие се
дължи и изчислената от вещото лице за съответните полугодия лихва за просрочие
в размер общо на 135,44 лева /съгл.табл. към ССЕ, на л.170 по делото, първо
полугодие и второ полугодие на 2017г./.
Относно жалбата срещу частта от решението с което е
отхвърлен иска за заплащане на неустойка по чл.34 ал.2 за разликата над 7 274,24 лв. до претендираните
8 511,74лв.-т.е. за сумата от 1237,,50лв.:
Съдът е счел този иск за неустойка в размер на 1237,50лв. за неоснователен
/недоказан/ от договора по отношение на отчета за първо
полугодие на 2016г., понеже такъв отчет е представен
на концедента в по-късен момент-през 2017г.
л.88.
Жалбата в тази си част е основателна.
По чл.34 ал.2 се
дължи неустойка при неизпълнение, или забавено изпълнение на клаузата на чл.9,
ал.2, т.7 от договора –за представяне от концесионера на отчети за добитите
ресурси за полугодие-до 15 дни слеед изтичане на отчетния период. Освен
реалното изпълнение се дължи и неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен
ден, но не повече от 50% от минималното годишно концесионно заплащане-което за
посочения период е 1237,50лв. За това, независимо, че отчет за дължимо
концесионно възнаграждение за първо шестмесечие за 2016год. е представен със
закъснение през 2017год., е достигнат максималният размер на неустойката за
забавеното представяне на този отчет в размер на 1237,50лв. За това, искът за
присъждане на тази неустойка е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 1237,50лв., съответно и решението следва да бъде
отменено като неправилно в съответната част.
Относно жалбата
срещу частта от решението с което е отхвърлен иска за заплащане на неустойка по
чл.32 ал.2 за неизпълнение на задължение по чл.17 ал.5 от
договора, за разликата
над 38 168,88лв. до претендираните 40 643,88лв., която
представлява:
Неустойка от 1 237.50
лева, за периода от 01.04.2014г.
до максимален процент на неустойката – непредставен отчет за ПУМО за 2014г.;
Неустойка от 1 237.50
лева за периода от 1.04.2015г. до
максимален размер на неустойката – непредставен отчет за ПУМО за 2015г.;
Основанието за
тази неустойка е задължението по чл.17 ал.5 от договора, -да отчита ежегодно до
31.03.изпълнението на плана за управление на минните отпадъци /ПУМО/.
За да отхвърли
тези претенции, съдът е посочил, че с писмо от януари 2017г. са представени на
МЕ – отчети за изпълнение на плана за
управление на минните отпадъци за 2014, 2015 и 2016г. Поради това е отхвърлил
искът за неустойка за сумата от 1237.50 плюс 1237.50 лева, или за 2475 лева
общо.
Жалбата е
основателна.
По чл.34 ал.2 се
дължи неустойка при неизпълнение, или забавено изпълнение на клаузата на чл.17
ал.5 от договора –да отчита ежегодно до 31.03.изпълнението на плана за
управление на минните отпадаци /ПУМО/.
Според разпоредбата, при неизпълнение или забавено
изпълнение свен реалното изпълнение се дължи и неустойка в размер на 0,5% за
всеки просрочен ден, но не повече от 50% от минималното годишно концесионно
заплащане-което за посочения период е 1237,50лв. За това, независимо, че отчети
за изпълнение на плана за управление на минните отпадъци за 2014, 2015 са
представени, те са представени със закъснение през 2017год., като до момента на
представянето -31.01.2017год. е достигнат максималният размер на неустойката за
забавеното представяне на този отчет в размер на 1237,50лв. За това, искът за присъждане на тези
неустойки е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от
2475лвд. /по 1237,50лв. за 2014 и
2015год./, съответно и решението следва да бъде отменено като неправилно в
съответната част.
Предвид изложеното, решението срледва да бъде отменено
в посочените части, съответно исковете следва да бъдат уважени, в установените
с настоящето решение размери.
С
оглед изхода на спора пред въззивна инстанция на ищеца, се дължат следните
разноски: Държавна такса в размер на 216 лв. и сумата от 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 568 от 21.06.2019г.постановено по търг.дело № 1122/18г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частите му, както следва: В ЧАСТТА с която отхвърля предявените от ДЪРЖАВАТА, чрез
Министъра на енергетиката на РБ, осъществяващ
контрол по изпълнение на концесионния договор и явяващ се ресорен министър, срещу КАМЧИЯ АГРО ООД, ЕИК *********,
гр.Долни Чифлик, обл.Варна, осъдителни искове, основани на договора за концесия
от 16.11.2012г., както следва: за претендираните концесионни възнаграждения: ,
за разликата над 2 970 лева до претендираните с исковата молба 5886.00
лева, представляващи концесионни плащания за първо и второ полугодие на 2017г.;
за претендираните лихви върху концесионните възнаграждения съгласно чл.33 от
договора, за разликата над 742.34 лева до 877,78лв., представляващи договорни
лихви върху неуважените възнаграждения за полугодията на 2017г.; в частта с
която отхвърля иска за неустойка по чл.32, ал.2 от концесионния договор, за
разликата над 7 274.24 лева до претендираните 8 511.74 лева както и в частта с
която е отхвърлен иска за неустойката по чл.34, ал.4 от договора, за разликата
над 38 168.88 лева до претендираните 40 643.88 лева, на основание
чл.79, вр.чл.92 и чл.86 ЗЗД И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА КАМЧИЯ АГРО ООД, ЕИК *********, гр.Долни Чифлик,
обл.Варна, да заплати на ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на
енергетиката на РБ, осъществяващ
контрол по изпълнение на концесионния договор и явяващ се ресорен министър,
следните суми в изпълнение на Договор за предоставяне на концесия за добив
на подземни богатства по чл.2, ал.1 т.5 от Закона за подземните богатства –
строителни материали –пясъци от находище Ново Оряхово, разположено в землището
на с.Ново Оряхово, общ.Долни чифлик, обл.Варна, сключен на 16.11.2012г., както
следва: сумата от 2 916 лева с ДДС,
представляваща концесионно възнаграждение по чл.21 от договора, дължимо
за първо и второ шестмесечие на 2017г. ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска на 17.07.2018г. до изплащане на задължението; сумата от 135.44 лева, представляващи
сбора от лихвите за забава съгласно чл.33 от договора, изчислени за
забавата на дължимите концесионни плащания за първо и второ полугодие на
2017г.,; неустойки за неизпълнение на
концесионния договор в размер от
1237,5 лева, дължима неустойка за
неизпълнение на непарично задължение по чл.9, ал.2“-отчет за дължимото концесионно плащане за
2017год., съгласно чл.32, ал.2 от договора както и 2 475
лева, представляващи неустойка за неизпълнение на непарично
задължение по чл.17 ал.5 от договора-забавено представяне на отчета за изпълнението за ПУМО за 2014 и 2015год.,
съгласно
чл.34, ал.2 от договора, ведно със законните лихви върху неустойките от
завеждане на иска на 17.07.2018г. до окончателното им изплащане, на основание
чл.79, чл.92, чл.86 ЗЗД вр.чл.58 от Закона за подземните богатства.
Потвърждава решението в останалата част.
ОСЪЖДА КАМЧИЯ АГРО ООД, ЕИК *********, гр.Долни Чифлик,
обл.Варна, да заплати на ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на енергетиката на РБ, осъществяващ контрол по изпълнение на концесионния
договор, сторените по делото разноски в размер на платената държавна такса по
иска от 216 лева, и ю.к.възнаграждение в размер на 250 лева съобразно уважената
част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.