Присъда по дело №145/2019 на Районен съд - Поморие

МОТИВИ

към присъда № 11/13.09.2019 г. по

НДОХ № 145/2019 г., по описа на РС - Поморие

 

 

Производството е образувано по обвинителен акт на районен прокурор на РП – Поморие, понастоящем РП – Бургас, ТО – Поморие, по досъдебно производство № 320 ЗМ-71/2019 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, с който е повдигнато обвинение спрямо Ж.А.М. ***, за това, че за периода от 01.02.2019 г. до 14.02.2019 г., в гр.Поморие, кв. „Свети Георги“, от лятно заведение „Бакарди“, находящо се на трети плаж в квартала, отнел чужди движими вещи – 2 бр. чадъри за заведение с квадратна текстилна разгъваща се предпазваща част, с размер 3,50 м. х 3.50 м., със стандартна пръчка, с изобразена реклама на бира „Каменица“, употребявани; 2 бр. чадъра за заведение, с квадратна, текстилна, разгъваща се предпазваща част, с размер 3.50 х 3.50 м., със стандартна пръчка, с изобразена реклама на минерална вода „Девин“; 1 бр. микровълнова фурна, марка „ВЕКО MWC 2000MW“; 4 бр. правоъгълни маси, със светлобежова  на цвят табла, изработени от пресована дървесина, с размер 130х71 см. и 1 бр. кафе-машина, всички вещи на обща стойност 1 145 лв. от владението на А.Ж.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен и налагане на същия на наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 НК.

Защитникът на подсъдимия – адв.Ваня Радиева, застъпва становище, че са налице предпоставките за преквалифициране на деянието, предмет на обвинението, като такова по чл.194, ал.3 НК, съответно за приложение на разпоредбата на чл.197, т.2, предл. първо НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл.78а НК.

В условията на евентуалност, ако съдът счете че не са налице предпоставките за приложение на чл.78а НК, прави искане за налагане на подсъдимия на наказание глоба в размер триста лева, на основание чл.197, т.2, вр.с чл.194, ал.3 НК.

Също в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че случаят не представлява маловажен такъв, пледира за налагане на наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 НК.

Подсъдимият се солидаризира със становището на защитника си.

В производството е взето решение за провеждане и е проведено предварително изслушване на страните, по реда на гл.27 от НПК.

Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и не събира доказателства относно тези факти.

От самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Свидетелят А.Ж.А. бил собственик на заведение за хранене – закусвалня „Бакарди“, находяща се на трети плаж в кв. „Свети Георги“ гр.Поморие.

Заведението работело единствено през летния туристически сезон и затваряло през есента.

След приключване дейността на обекта, находящото се в същия оборудване се прибирало в задната част на заведението и се покривало с мрежа.

В началото на м.февруари подс.М. минал покрай горепосоченото заведение, забелязал оставеното оборудване и тъй като бил затруднен финансово взел от същото четири чадъра за заведение, два от които с реклама на бира „Каменица“ и два с реклама на минерална вода „Девин“, четири маси, микровълнова фурна и кафе-машина.

Отнетите вещи подсъдимия отнесъл в дома си в ***, направил им снимки и ги обявил за продажба в сайта за безплатни обяви „ОLX“.

На 05.02.2019 г., отнетите четири чадъра били закупени от св.Г.П.Ч., който заплатил за същите на подсъдимия сума в размер 315 лв., което обстоятелство безспорно се установява от приложената по делото куриерска разписка (л.26 от ДП), справки за клиенти в табличен формат от „Еконт Експрес“ ООД, товарителници и клиентски картони на подсъдимия и св.Ч.(л.58-77 от ДП).

Откраднатата от подсъдимия микровълнова фурна била продадена от него на св.В.Х.В.за сумата от 10 лв., видно от показанията на св.В.(л.18 от ДП).

На 14.02.2019 г. св. А. посетил стопанисваното от него заведението, констатирал извършената кражба и сигнализирал органите на МВР за същата.

По повод получения сигнал и след извършени оперативно-издирвателни мероприятия служители на РУ – Поморие, в това число св.И.Г.И.и св.В.М.П., провели беседа с подсъдимия, който признал авторството на осъщественото от него деяние, описал механизма на същото, посочил начина, по който се разпоредил с част от вещите, включително посочил лицето, на което е продал откраднатата микровълнова фурна – св.В.и предал останалите в негово владение вещи – четири маси, видно от протокол за доброволно предаване от 14.02.2019 г. (л.37 от ДП).

Откраднатата микровълнова фурна била предадена от св.В., видно от протокол за доброволно предаване от 15.02.2019 г. (л.19 от ДП, при допусната очевидна фактическа грешка в протокола, както и в протокола за разпит на св.В., датирани от 15.01.2019 г.).

За отнетата кафе-машина подсъдимият обяснил, че му била открадната, като за възстановяване стойността на вещите, предмет на престъплението, подсъдимия заплатил на пострадалия сума в размер 180 лв., видно от протокол за доброволно предаване от 12.04.2019 г. (л.34 от ДП) и разписка от 24.04.2019 г. (л.81 от ДП).

Съгласно посочените протоколи за доброволно предаване и протоколи за оглед на веществени доказателства от 27.02.2019 г. (л.41 от ДП) и 17.04.2019 г. (л.48 от ДП), с фотоалбуми към тях (л.42 и л.49), вещите, предмет на осъщественото от подсъдимия деяние, се индивидуализират както следва:  2 бр. чадъри за заведение с квадратна текстилна разгъваща се предпазваща част, с размер 3,50 м. х 3.50 м., със стандартна пръчка, с изобразена реклама на бира „Каменица“; 2 бр. чадъра за заведение, с квадратна, текстилна, разгъваща се предпазваща част, с размер 3.50 м. х 3.50 м., със стандартна пръчка, с изобразена реклама на минерална вода „Девин“; микровълнова фурна, марка „ВЕКО MWC 2000MW“; 4 бр. правоъгълни маси, със светлобежова  на цвят табла, изработени от пресована дървесина, с размер 130х71 см.

Безспорно се установява от заключението на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебно-икономическа (оценъчна) експертиза (л.51-53), че стойността на всеки един от гореописаните 4 бр. чадъри е 190 лв., стойността на микровълновата фурна е 65 лв., на всяка една от 4 бр. маси е 35 лв., на кафе-машината е 180 лв. или общата стойност на всички вещи е 1 145 лв.

При тази фактическа обстановка, установена от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от посочените от съда доказателства, събрани на досъдебното производство и въз основа на закона съдът прие следните правни изводи.

Отнемайки в посочения в обвинителния акт период – от 01.02.2019 г. до 14.02.2019 г., чужди движими вещи – подробно описаните в мотивите  чадъри, микровълновата фурна, маси и  кафе-машина, от владението на собственика на вещите А.Ж.А., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението кражба по чл.194 ал.1 НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Съдът не споделя становището на защитата, че осъщественото от подсъдимия деяние е такова по чл.194, ал.3 НК – маловажен случай на кражба.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното – Решение № 88 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 689/2008 г., II н. о., НК.

В случая начинът на извършване на деянието – отнемане на вещи, които предвид установения по делото способ на съхраняване им, са оставени фактически на обществено доверие, стойността на откраднатите вещите от 1 145 лв., която е над две минимални работни заплати  към инкриминираната дата, при МРЗ от 560 лв., съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. и не на последно място обстоятелството, че подсъдимият не само е бил мотивиран от користна цел при осъществяване на деянието, а и предприел целенасочени действия по осъществяване на тази цел след извършване на кражбата, сочат че извършеното престъпление не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражби.

Несъмнено, подсъдимият е върнал и заместил откраднатите вещи до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид проведеното предварително изслушване и съобрази императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, съгласно която в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК.

По силата на чл.58, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

Съдът намира, че в настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55 от НК, поради следното.

Подсъдимият признава изцяло вината си, изразява съжаление за стореното и съдейства за разкриване истината по делото от самото начало на установяването му като извършител. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се приеме и това, че подсъдимият е неосъждан /реабилитиран по право, на основание чл.88а, ал.4 НК/, видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост рег.№ 160/18.04.2019 г. на Бюро за съдимост при РС – Поморие (л.79 от ДП).

От друга страна, както бе посочено от съда, несъмнено се установява от доказателствата по делото, че отнетите вещи са били без постоянен надзор, обуславящ квалификация на деянието по чл.195, ал.1, т.2 НК, в който смисъл и Решение № 155/28.07.2017 г. по н. д. № 392/2017 г., II н. о., НК на ВКС и посочените в това решение  Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) и Тълкувателно решение № 54/16.12.1989 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК на ВС.

Поради липсата на повдигнато обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 7 НК, изложените обстоятелства относно квалификацията на деянието следва да бъдат взети предвид от съда като отегчаващи вината такива.

Предвид посоченото и след като взе предвид, че откраднатите вещи са на сравнително висока стойност, съдът прие, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващите вината обстоятелства, обуславящи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и намери, че адекватно на целите по чл. 36 от НК е наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, намали с една трета и наложи на подсъдимия наказание четири месеца лишаване от свобода.

Сдът взе предвид, че наложеното наказание лишаване от свобода е под три години и подсъдимият, както бе посочено, предвид реабилитацията си следва да се счита за неосъждан, съобрази установената сравнително ниска степен на обществена опасност на личността му и намери, че с оглед постигане целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК и най-вече за поправянето на осъденият, същият  не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание четири месеца лишаване от свобода, поради което отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл.189, ал.3 НПК, в негова тежест бяха възложени разноските по делото по делото в размер на 67.20 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице по извършената оценъчна експертиза.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ :