Определение по дело №6555/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер  1916               Година   23.06.2020              Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети юни                                                                                       Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6555 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

На 26.05.2020 г. по делото е постъпила молба от пълномощник на ответника М.Г.П., с която моли съда да допълни определението от 14.05.2020 г. за прекратяване на делото, в частта му за разноските, като му присъди на основание чл. 78, ал. 4 ГПК 444 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищцата Д.Г.Д., с който заема становище за неоснователност на молбата по изложените в същия доводи.

 

След като се запозна с молбата, отговора на ищцата и данните по делото, съдът намери за установено следното:

 

С определение № 1472/14.05.2020 г. съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на исковата молба (л. 30). Със същото съдът не е присъдил на ответника разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като в представения с просрочения му отговор договор за правна защита и съдействие, не е вписано да е платено уговореното в същия адвокатско възнаграждение от 444 лева с ДДС за защитата му по делото (л. 17). Тъкмо напротив. Уговорено е плащането му до приключване на делото, а доказателства за плащането му не са представени до прекратяването му. Поради това с диспозитива на това определение съдът не е присъдил на ответника разноски (л. 30).

 

Тъй като в раздел IV на Глава ХVIII от ГПК не е предвиден ред за допълване на това определение, а според чл. 254, ал. 2, т. 5 и чл. 81 ГПК, и в него съдът следва да се произнесе по искането за разноски, следва по аналогия да намерят в случая приложение нормите на чл. 248 ГПК (чл. 5 ГПК). Според чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

 

В случая определението, чието допълване ответникът иска, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните (чл. 275, ал. 1 ГПК). При това положение молбата му за допълването му в частта му за разноските е допустима, защото е подадена в този срок (л. 36). Този извод не търпи промяна от обстоятелството, че не е представил до прекратяване на делото списък на разноските, какъвто представя едва с тази си молба по чл. 248 ГПК, защото съдът не се е произнесъл с диспозитива на определението за прекратяване на делото по искането му в отговора за разноски (т. 8 от ТР 6/2012 ОСГТК). Разгледана обаче по същество, молбата на ответника за допълване на това определение е неоснователна, а мотивите за този правен извод са следните:     

 

Според чл. 78, ал. 4 ГПК и утвърдената практика на ВКС, при прекратяване на делото, на ответника се дължат само разноските, направени след получаване на препис от исковата молба, за които е представил до прекратяването му годни доказателства, а случаят не е такъв (така Р 84-1980-II г.о., Опр. 289-2011-IV г.о. и Опр. 463-2013-I г.о.). При него, макар и определението за прекратяване на делото да е постановено след просрочения отговор на ответника, в който е поискано присъждане на разноски, с този отговор и до прекратяване на делото същият не е представил и доказателства за заплащане на уговореното в представения с него договор за правна защита и съдействие от 19.02.2020 г. адвокатско възнаграждение от 444 лева (л. 17). Тъкмо напротив. В същия договор е уговорено отложеното му плащане – до приключване на делото (л. 17). При това положение молбата му за допълване на определението за прекратяване на делото в частта му за разноските, с присъждане на уговореното в този договор адвокатско възнаграждение от 444 лева, се явява неоснователна и следва да се отхвърли (чл. 248, ал. 3 ГПК).

 

Вярно е, че със същата молба пълномощникът на ответника е представил фискален бон от 19.02.2020 г. за заплатени на същата дата на упълномощеното от ответника адвокатско съдружие 444 лева „юридически услуги“ (л. 39). Но също така е вярно от една страна, че този фискален бон не е бил представен до прекратяване на делото, а едва с молбата на ответника по чл. 248 ГПК, след прекратяването му. Поради това не може да бъде взет предвид, защото чл. 248 ГПК (преди чл. 192, ал. 4 ГПК отм.), е неприложим когато към момента на прекратяване на делото не са поискани или доказани сторените от ответника разноски (Р 84-1980-II г.о. и Опр. 289-2011-IV г.о.). От друга страна ВКС приема, че въпросът за доказването на разноските е фактически. Поради това съдът, пред когото се претендира възлагането им, трябва да се увери несъмнено, че те не само действително са били направени от ответника преди прекратяване на делото, но и че са във връзка със защитата му по същото, а случаят очевидно не е такъв (Опр. 289-2011-IV г.о.). Не само защото във фискалния бон няма данни сумата от 444 лева да е платена за/от ответника, нито по сключения между същия и упълномощеното от него адвокатско съдружие договор за правна защита по делото (л. 39). Тъкмо напротив. Вписано е само, че е платена за „юридически услуги“, а не за „защита на ответника по делото“ (л. 39). Но и защото, в договора е вписано, че уговореното в него възнаграждение от 444 лева ще бъде платено отложено – до приключване на делото, а не на деня на сключване на този договор на 19.02.2020 г. Ако бе иначе, в същия несъмнено щеше да е вписано плащането й или щеше да бъде представен с този договор с отговора и фискалния бон, което не е сторено. При това положение, само от съвпадащите дати на същия и  договора и размера на сумите по тях, съдът очевидно не би могъл да приеме за несъмнено доказано по делото, че с този фискален бон ответникът е платил именно уговореното в договора за правна защита и съдействие по делото адвокатско възнаграждение от 444 лева, и то при положение, че в същия договор е уговорено изрично отложеното му плащане след тази дата 19.02.2020 г. – до приключване на делото, а фискалният бон от същата дата не е представен с този договор с отговора по делото до прекратяването му, а платената по него сума от 444 лева е и с друго съдържание - „юридически услуги“, а не „за защита на ответника по делото“, а няма и данни да е била платена именно за/от ответника по делото (Опр. 289-2011-IV г.о.).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 26.05.2020 г. на ответника М.Г.П. за допълване на определение № 1472/14.05.2020 г. за прекратяване на делото, в частта му за разноските, като му се присъдят 444 лева за адвокатско възнаграждение.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: