Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./…………………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Макариева
въззивно
гражданско дело № 716 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1116/06.02.2020 г.,
подадена от Р.Т.Б., чрез адв. Д.К., срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство, обективиран в съобщение изх. № 1031/28.01.2020 г.
В жалбата се излага становище за настъпило по
силата на закона прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.
433,ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното извършено спрямо жалбоподателката
изпълнително действие датира преди 01.10.2013 г. Отправено е искане до съда да
отмени отказа на ЧСИ и да прогласи настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство.
Насрещната страна (взискателят) „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, чрез адв. Т.Н., изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са
приложени мотиви на ЧСИ във връзка с депозираната жалба.
Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело
и направените оплаквания, приема следното:
Правото на жалбоподателя да обжалва действията на
съдебния изпълнител следва пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, като срокът за подаване на жалбата е посочения в разпоредбата на 436, ал.
1 от ГПК.
В настоящия случай, жалбоподателят се легитимира
като длъжник по изпълнителното дело. Уведомен е на 04.02.2020 г. за
постановения отказ със съобщение изх. № 1031/28.01.2020 г. Жалбата е подадена
на 06.02.2020 г. – в рамките на законоустановения едноседмичен срок.
Гореизложеното обуславя допустимост на жалбата и
съгласно указанията, дадени с тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.07.20115
г. на ВКС подлежи на разглеждане от настоящия състав на Варненския окръжен съд.
За
да се произнесе, съставът на ВОС съобрази:
Изпълнителното производство е
образувано на 22.11.2011 г. по молба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, въз
основа на изпълнителен лист от 30.08.2011 г. и Заповед № 333/30.08.2011 г.,
издадени по ч. гр. дело № 561/2011 г. по описа на РС – Каварна, с които В.С.П.
и Р.Т.Б. са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
сумите: 4582,01 евро, представлява главница, ведно със сумата от 843,30 евро
представлява редовна лихва за периода от 05.09.2009 г. до 10.02.2011 г. вкл.,
сумата от 735,93 евро, представляваща наказателна лихва за периода от
05.10.2009 г. до 25.08.2011 г., сумата от 148,91 евро, представляваща
просрочена лихва за периода о 05.02.2009 г. до 25.06.2009 г., както и законна
лихва върху, считано от 26.08.2011 г. до изплащането на вземането, както и
сумата от 743,66 лева, разноски по делото (платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение).
С молбата за образуване на
изпълнително дело, взискателят, на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил
извършването на цялостна справка за имущественото състояние на длъжниците,
както и определянето на способа за изпълнение на ЧСИ.
По възлагане от взискателя, ЧСИ е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на Р.Т.Б., получавано от Основно
училище „Христо Смирненски“ с. Въглен, съгласно запорно съобщение изх. №
10094/13.12.2011 г. Запорното съобщение е връчено на работодателя на 20.12.2011
г.
От материалите по делото се
установява, че по отношение на длъжника В.С.П. е вписана възбрана върху
недвижим имот и е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от
работодателя „Боду“ ООД.
На 06.01.2012 г. на длъжника Р.Т.Б. е
връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 10551/27.12.2011 г., с която
същата е уведомена за размера на дълга, възможността да изпълни доброволно
задължението.
На 15.02.2012 г. на длъжника В.С.П. е
връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 1122/08.02.2012 г., с която
същият е уведомен за размера на дълга, възможността да изпълни доброволно
задължението, както и за наложените възбрана върху недвижим имот и запор на
трудово възнаграждение.
От представените извадки от банкови
извлечения се установява, че длъжникът Р.Т.Б. е внасяла суми по сметка на ЧСИ,
както следва: на 11.02.2012 г. – 50 лева; на 24.03.2012 г. – 60 лева; на
27.04.2012 г. – 60 лева; на 30.05.2012 г. – 60 лева; на 28.06.2012 г. – 50
лева; на 28.07.2012 г. – 50 лева; на 25.10.2012 г. – 50 лева; на 10.12.2012 г.
– 50 лева. Постъпилите от длъжника суми, ЧСИ е превел по сметка на взискателя.
На 01.10.2013 г. е депозирана молба от
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с която взискателя уведомява ЧСИ, че с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.11.2011 г. и конкретен
договор за цесия от 11.09.2013 г., вземането от длъжника В.С.П. е прехвърлено
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, считано от 11.09.2013 г.
На 21.10.2013 г. пред ЧСИ е депозирана
молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с искане по реда на чл. 429 от ГПК за
конституирането му като взискател в изпълнителното производство. В молбата се
съдържа изявление за възлагане на правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
Към молбата са представени копия от
Приложение № 1 – конкретен договор за цесия от 11.09.2013 г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 03.11.2011 г., потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, два броя
пълномощни и удостоверение за актуално състояние на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД.
С молба вх. № 8586/12.11.2013 г.
взискателят е представил пред ЧСИ уведомление за извършеното прехвърляне до В.С.П..
На 10.12.2013 г. взикателят е поискал
от ЧСИ да извърши справка в ТД на НАП за трудови договор, движимо и недвижимо
имущество и банкови сметки на длъжниците, като предприеме необходими действия
по обезпечаване на вземането.
ЧСИ наложил запор върху трудовото
възнаграждение на Р.Т.Б., получавано от Основно училище „Христо Смирненски“ с.
Въглен, съгласно запорно съобщение изх. № 848/31.01.2014 г. Запорното съобщение
е връчено на работодателя на 05.02.2014 г.
Наложен е също запор върху трудовото
възнаграждение на В.С.П., получавано от „Вселена“ АД гр. Варна, съгласно
запорно съобщение изх. № 2046/14.03.2014 г. Запорното съобщение е връчено на
работодателя на 18.03.2014 г.
По изпълнителното дело се съдържат
извадки от банкови извлечения, от които е видно, че на 12.01.2013 г. Р.Т.Б. е
внесла по сметка на ЧСИ сума в размер на 50 лева, на 25.02.2014 г. по сметка на
ЧСИ постъпила сума в размер на 43,78 лева и на 25.03.2014 г. сума в размер на
35,00 лева по наложения запор на трудово възнаграждение на Р.Б., на 24.04.2014
г. по сметка на ЧСИ е попъстила сума в размер на 105,00 лева от наложен запор
на трудовото възнаграждение на В.С.П.. Постъпилите суми са преведени от ЧСИ по
сметка на взискателя, съответно на 31.03.2014 г. и 10.05.2014 г.
В резултат на наложения запор на
трудовото възнаграждение на Р.Б. по сметка на ЧСИ са постъпили също: на
24.04.2014 г. сума в размер на 35,00 лева, на 21.05.2014 г. сума в размер на
35,00 лева, на 24.06.2014 г. сума в размер на 35,00 лева, за м. 7.2014 г. сума
в размер на 35,00 лева, на 26.08.2014 г. – 35,00 лева, на 25.09.2014 г. – 35,00
лева, на 28.10.2014 г. – 35,00 лева.
В резултат на наложения запор на
трудовото възнаграждение на В.С.П. по сметка на ЧСИ са постъпили също: на
21.05.2014 г. сума в размер на 105,00 лева, на 23.06.2014 г. сума в размер на
105,00 лева, на 22.07.2014 г. сума в размер на 105,00 лева, на 21.08.2014 г. –
105,00 лева, на 24.09.2014 г. – 105,00 лева, на 23.10.2014 г. – 105,00 лева.
Събраните суми ЧСИ превел по сметка на
длъжника на дати 22.05.2014 г., 08.07.2014 г., 29.07.2014 г., 22.08.2014 г.,
27.09.2014 г., 29.10.2014 г.
На 05.11.2014 г. ЧСИ е уведомен от
„Вселена“ АД за прекратяването на трудовия договор с В.С.П., за
удостоверяването на което е приложена Заповед № 31/11.09.2014 г.
Взискателят депозирал молба вх. №
9132/19.12.2014 г., с която поискал от ЧСИ да извърши справка за трудови
договор, движими и недвижими вещи на длъжниците, като предприеме необходими
действия по обезпечаване на вземането.
На 02.12.2014 г. Р.Б. е внесла по
сметка на ЧСИ сума в размер на 50,00 лева.
По сметка на ЧСИ са постъпили по
наложения запор на трудовото възнаграждение на Р.Б. суми в размер на 35,00 лева
всяка съответно на дати 24.11.2014 г., 19.12.2014 г., 28.01.2015 г., 26.02.2015
г., 27.03.2015 г., 28.04.2015 г., 26.05.2015 г., 23.06.2015 г., 27.07.2015 г.,
25.08.2015 г., 25.09.2015 г., 27.10.2015 г., 25.11.2015 г., 23.12.2015 г.,
26.01.2016 г., 23.02.2016 г., 29.03.2016 г., 26.04.2016 г., 25.05.2016 г.,
29.06.2016 г., 20.07.2016 г., 20.07.2016 г., 26.08.2016 г., 28.09.2016 г.,
25.10.2016 г., 28.11.2016 г., 23.12.2016 г., 26.01.2017 г., 24.02.2017 г.,
27.03.2017 г., 26.04.2017 г., 26.05.2017 г., 27.06.2017 г., 27.07.2017 г.,
29.08.2017 г., 26.09.2017 г., 24.10.2017 г., 27.11.2017 г., 20.12.2017 г.,
23.02.2018 г., 27.03.2018 г., 25.04.2018 г., 22.05.2018 г., 26.06.2018 г.,
25.07.2018 г., 23.08.2018 г., 19.09.2018 г., 24.10.2018 г., 27.11.2018 г.,
20.12.2018 г., 23.01.2019 г., 26.02.2019 г., 26.03.2019 г., 19.04.2019 г.,
21.05.2019 г., 25.06.2019 г., 23.07.2019 г., 22.08.2019 г., 17.09.2019 г.,
22.10.2019 г., 26.11.2019 г., 19.12.2019 г., 28.01.2020 г., 25.02.2020 г.,
23.03.2020 г. и 23.04.2020 г.
Получените суми ЧСИ периодично
превеждал по сметка на взискателя, след удържане на дължимите такси по ТТР към
ЗЧСИ.
На 07.10.2019 г. взискателят подал
пред ЧСИ молба за извършване на справка за трудови договори на длъжника и
налагане на запор на трудово възнаграждение, за извършване на справка за
банкови сметки и налагане на запор върху същите, за пристъпване към опис на
движими вещи, намиращи се на настоящия или постоянен адрес на длъжника.
Постъпила е молба вх. № 442/22.01.2020
г. от длъжника Р.Т.Б., чрез адв. Д.К., в която е отправено искане за
прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла давност. В молбата
се сочи също и непредприемане на действия от страна на взискателя
„Райфайзенбанк“.
С Разпореждане от 24.01.2020 г. ЧСИ е
отказал прекратяване на изпълнителното производство по отношение на Р.Б., като
е посочил, че не са налице предпоставките на чл. 433 от ГПК, като е указал на
страната, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи в
съдебно производство.
Със съобщение изх. № 1031/28.01.2020
г. ЧСИ е уведомил длъжника Р.Б. за постановеня отказ.
След преценка на събраните по делото
писмени доказателства, настоящият състав, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, когато в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия. В тази хипотеза, прекратяването на изпълнителното производство е
уредено от законодателя като санкция за бездействието на взискателя.
В настоящия случай, длъжникът Р.Б.
оспорва процесуалната легитимация на взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и
се позовава на настъпила перемпция поради бездействието на взискателя
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, тъй като същата не била уведомена за сключената
цесия между горепосочените взискатели.
Съставът на ВОС приема за
неоснователно правеното възражение, по следните съображения:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на легитимиран взискател, по силата на изпълнителен лист.
ПДИ до длъжника Р.Б. е връчена на 06.01.2012 г., като със запорно съобщение,
връчено на работодателя на 20.12.2011 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на същия длъжник. Последвало е изпълнение от страна на длъжника
– доброволна внасяне на суми по сметка на ЧСИ и преводи от работодателя, в
резултат на наложения запор на трудовото възнаграждение.
На 01.10.2013 г. ЧСИ е уведомен от
взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за настъпилото частно правоприемство
по силата на договор за цесия от 11.09.2013 г. На 21.10.2013 г. е постъпила
молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с искане на основание чл. 429 от ГПК да
бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, на мястото на
първоначалния взискател „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в качеството на частен
правоприемник по силата на договор за цесия от 11.09.2013 г.
Посредством представените към молбата
писмени доказателства, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е обосновал пред ЧСИ
правната с легитимация да се суброгира в правата на първоначалния кредитор (чл.
429, ал. 1 от ГПК).
Разпоредбата на чл. 429 от ГПК създава
изключение от общото правило на чл. 426, ал. 1 от ГПК по отношение на това кои
лица са надлежни взискатели по изпълнителното дело, като изрично урежда
хипотезите на частно правоприемство, настъпило след издаването на изпълнителния
лист. В случая пред ЧСИ е представен договор по чл. 99 от ЗЗД и потвърждение по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от който е видно, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в
качеството на цеден, е прехвърлил в полза на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД вземането си по изпълнителния лист, инициирал изпълнителното производство.
От момента на сключването на договора за цесия, цесионерът „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД се счита за притежател на вземането в отношенията му спрямо цедента.
Съгласно правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действия
спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния
кредитор. Предявяването има за цел да бъде установено за в бъдеще кому следва
да престира длъжника, поради което съобщението по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
не дерогира прехвърлителното действие на договора за цесия, нито променя
активната материалноравна легитимация на цесионера да претендира изпълнеине на
цедираното вземане. Единствената правна последица от уведомяването се свежда до
възможността длъжникът да плати на цедента, като по този начин валидно се
освободи от дълга.
С оглед изложеното, настоящият състав
приема, че към 11.09.2013 г., „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД има качеството на
кредитор, частен правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, който в
изпълнителното произвосто придобива качеството на взискател, на основание чл.
429, ал. 1 от ГПК, представил пред ЧСИ валиден писмен договор за цесия от
посочената дата.
След уведомяването на ЧСИ за
сключената цесия, по изпълнителното дело не са налице данни длъжника Р.Т.Б. да
е погасявала части от дълга към цедента „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
напротив – видно от материалите по делото погасяване е извършвано само и
единствено по сметка на ЧСИ по номера на изпълнителното дело. Взискателят
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискал и ЧСИ е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.Б. със запорно съобщение,
връчено на работодателя на 05.02.2014 г.
В настоящия случай, съставът на ВОС
приема, че перемпция не е настъпила, тъй като от взискателя периодично е било
искано извършването на изпълнителния действия и същите са извършване. По искане
на взискателя е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Р.Б.,
който е изпълняван ежемесечно за периода от налагането на запора до 23.04.2020
г. Налице са данни и за извършвани доброволно плащания от длъжника в рамките на
изпълнителното производство. Всяко едно постъпление на суми по изпълнителното
дело прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което не може да
бъде направен извод за бездействие от страна на взискателя, за да настъпи
предвидената в закона перемпция. Приложеният от ЧСИ изпълнителен способ е довел
до удовлетворяване на взискателя на части и в продължителен период от време, в
който същият не е бил длъжен да сочи нови изпълнителни способи, тъй като реално
са извършвани същински изпълнителни действия ежемесечно, които са препятствали
настъпването на перемпция.
Настоящият състав приема, че в
производството не се установи наличието на основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което
отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен
и правилен. Подадената жалба срещу този отказ е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
С изложените мотиви, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
1116/06.02.2020 г., подадена от Р.Т.Б., чрез адв. Д. Костелячик, в качеството
на длъжник по изпълнително дело № 20117170401023 по описа на ЧСИ Румяна Т.
срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство,
обективиран в съобщение изх. № 1031/28.01.2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се изпрати на ЧСИ Румяна Т. за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.