Решение по дело №207/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К. Р. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. К. Н., САК, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, против Решение № 20/21.03.2024 г., постановено по АНД № 7/2023 г. на Районен съд - гр. [област].

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане да се отмени обжалваното решение и се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, касаторът К. Р. Д., редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Н., който поддържа жалбата. Моли обжалваното решение да се отмени и се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Н. сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт К. В., който оспорва касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба и моли да бъдат присъдени разноски по делото - възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

А. съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. [област] е било Наказателно постановление № 23-1058-000964/08.12.2023 г. на Н. сектор „Пътна полиция“ - [населено място] към ОДМВР - [населено място], с което на касационният жалбоподател К. Р. Д. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН от компетентен орган, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице. Приел е, че наказателното постановление също е съставено от компетентен орган, действащ в кръга на своите правомощия. Съдът е приел, че в АУАН и в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението, както и че нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементите от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация, даващо възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си, което право жалбоподателят е реализирал в пълен обем. Районният съд е приел, че съобразно нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За използването на пътищата по предназначение в ЗДвП, ППЗДВП, ЗП са създадени императивни правила, чиято цел е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Постигането на тази цел се осъществява със система от мерки. Законодателят е въвел задължения за водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Съдът е приел, че придобилият популярност в разговорния език термин „дрифт“, макар и да няма легална дефиниция, безспорно изисква много добри умения за контрол над пътното превозно средство. Това е така, тъй като контролът над движещ се автомобил предполага осигуряване на добро сцепление с пътната настилка и предвидимост в траекторията на движение. Районният съд е приел, че при дрифта водачът посредством преднамерено въздействие върху трансмисията, двигателя и механизмите за управление умишлено изважда автомобила от нормалния режим на работа с цел да го отклони от предвидимата траектория на движение. Уменията за постигане на това и последващото възстановяване на контрола върху превозното средство освен, че застрашават сигурността на останалите участници в движението изискват от водача и сериозни умения. Мястото за провеждане на тренировки за постигане на тези умения обаче не е на пътища, отворени за обществено ползване, а на специални полигони. По тази причина провеждането на дрифт в градска среда, при наличие на други участници в движението е укоримо деяние и за него се предвижда налагането на санкция. Съдът е приел, че нормата на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приел е, че от събраните доказателства безспорно се е установило, че на 11.10.2023 г. К. Д. като водач на лек автомобил „БМВ 323 ЦИ“ с peг. № [рег. номер], в [населено място], на [улица], срещу кафе аперитив „Под ореха“, извършил демонстративна маневра (дрифт), поради което се налага извода, че е извършил вмененото му нарушение. С тези си действия той използвал път, отворен за обществено ползване за цел, несъответна на тяхното предназначение за превоз на хора и товари - с цел демонстрация на дрифтове, забавление. Районният съд е приел, че административно-наказателната му отговорност правилно е била ангажирана, доколкото като водач на МПС той не съобразява поведението си с въведената с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана. Приел е, че правилно е приложена и санкционната норма по чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, в която наказанията са фиксирани по размер.

Съдът е приел, че нарушението е описано подробно, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Приел е, че АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и е връчен срещу подпис на жалбоподателя, който се е възползвал от правото си на възражение по чл.44, ал. 1 от ЗАНН.

Районният съд е приел, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАН, тъй като същият не се отличава с по-малка степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид, предвид факта, че с поведението си на пътя жалбоподателят е създал реална опасност от ПТП за останалите участници в движението, а същият, видно от приложената справка за нарушител/водач, има регистрирани не малко на брой нарушения по ЗДвП, въпреки краткия си стаж като водач на МПС.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради следното:

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

Преценката на районния съд относно установените по делото релевантни факти не подлежи на касационен контрол, доколкото при обсъждането на доказателствата не е допуснато превратно тълкуване или вътрешно противоречие и непоследователност. При обсъждането на доказателствата и при преценката си относно установените по делото релевантни факти районният съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, нито логическо противоречие в обсъждането. Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на доказателствата по делото, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимият закон. Съдът е изложил и съображения защо приема за безспорно установено вмененото на касационния жалбоподател нарушение и защо кредитира показанията на свидетелите К., М., И., С. и Г. изцяло, а на свидетелите К., К. и Б. частично.

В случая актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не са ограничени процесуалните права на жалбоподателя. Същите съдържат описание на нарушението по чл. 104б, т. 2, във връзка с чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, за което са наложени и предвидените в чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП кумулативни административни наказания.

Съгласно разпоредбата на чл. 146б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като според санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Установява се по безспорен начин по делото, че касационният жалбоподател К. Р. Д. е извършил вмененото му с акта и наказателното постановление нарушение, а именно: че същият на 11.10.2023 г. около 22,35 часа, в [населено място], [улица], срещу кафе аперитив „Под ореха“, с посока на движение към ресторант „Р.“, като водач на собствения си лек автомобил БМВ 323 ЦИ, с рег. № [рег. номер], е използвал пътя, отворен за обществено ползване не по предназначение (за превоз на пътници и товари), като извършвал така наречения „дрифт“, което се установява от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели К., М., И., С. и Г., които съответстват на описаното като нарушение както в акта, така и в постановлението, поради което районния съд правилно е приел, че същото е доказано.

В случая наказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложил на касационният жалбоподател К. Р. Д. предвидените кумулативни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“ за извършеното нарушение. Настоящата инстанция счита, че с наложените с постановлението административни наказания ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид. Вмененото нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление и за обществото в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи, като маловажен случай. Касае се за административно нарушение по Закона за движение по пътищата, регулиращо обществените отношения, свързани с безопасността при управление на МПС. Ето защо, в случая не намира приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на вмененото нарушение.

Поради горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решението си по Административно наказателно дело (АНД) № 7/2024 г., Районен съд - гр. [област] не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на закона, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1 и т. 2 от НПК за неговата отмяна по касационен ред, поради което същото решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/21.03.2024 г. постановено по Административно наказателно дело № 7/2024 г. по описа на Районен съд - гр. [област].

ОСЪЖДА К. Р. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР - [населено място] сума от 100 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.