Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 30.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: К. Т.
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Т.
гр. дело № 109 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по
чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ
и чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с
чл.86 ЗЗД за съществуване на вземания по
договор за продажба на топлинна енергия на потребител/клиент за битови нужди.
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 31.10.2016 г.
до 30.06.2019 г. ответникът П.Т.С. *** му дължи сумата 2220, 38 лв.,
представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: ***********.
Поддържа, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК до Районен съд - гр. Враца срещу П.Т.С., в което е претендирал
посочената сума, като в хода на производството по ч.гр.д. № 4725/2019г. по
описа на РС Враца длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, за него
е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията му
срещу длъжника. Сочи, че въпреки многократно отправяните от него до ответника
покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до
подаване на исковата молба, което му дава основание да предяви претенциите си
по съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответникът П.Т.С. *** му дължи сумата
2220, 38 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г. вкл., сумата 358, 38 лв.,
представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода от
30.11.2016 г. до 11.11.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също
съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в
размер 150,00 лв.
Ответникът П.Т.С. ***, чрез
пълномощника си адв. Л.В. ***, в писмения отговор по делото и в писмено
становище, оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда с
решението си да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, като му присъди
направените разноски. Твърди, че топлоснабденото жилище, за което ищеца
претендира исковите суми, е общинска собственост, което му е предоставено под
наем със Заповед за настаняване № А-206 от 05.06.1990г. на Кмета на Община
Враца и договор за наем от 01.03.2006г. Поддържа, че със Заповед № 846 от
13.06.2013г. на Кмета на Община Враца е прекратено наемното правоотношение,
като за същата наемателя е уведомен чрез публикуването на заповедта на
официалната страница на община Враца на 20.06.2013г. и на 04.07.2013г.
заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила и след
този момент той няма качество на собственик, ползвател или наемател на
процесното жилище. Посочва, че веднага е напуснал общинското жилище, в което е
останала да живее съпругата му Е. С., с която е във фактическа раздяла.
Изтъква, че не е подписвал с топлофикационното дружество договор за продажба на
топлинна енергия, нито е обвързан от такъв при публично известни общи условия,
тъй като Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация — Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца не са
публикувани, не са влезли в сила и не са обвързали потребителите на топлинна
енергия. Твърди също, че дори и Общите условия да са влезли в сила, то той не е
обвързан от същите за процесния период и не дължи заплащане на исковите суми,
тъй като като наемател не е подал заявление за закриване на партидата си след
прекратяване на наемното правоотношение, поради което в случая е приложима хипотезата
на чл.61, ал. 4 от ОУ — топлофикационното дружество събира дължимите суми от
собственика на имота, какъвто той не е. На следващо място счита, че процесното
вземане е недължимо към момента на подаване на заявлението в съда, тъй като към
този момент не е било ликвидно - изравнителните сметки не са връчени в оригинал
срещу подпис на упълномощено лице, представляващо етажната собственост,
съгласно изискванията на подзаконовите нормативни актове. Твърди, че протокол
от събранието на етажните собственици, в който да е обективиран избор
топлофикационното предприятие да извършва услугата дялово разпределение, както
и договор за извършване на такава услуга не са представени, доколкото ОУ не са
влезли в сила.
Съдът, като прецени събраните по
делото и по ч.гр.д. № 4725/2019г. на ВРС писмени доказателства, намери за
установено от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, че ищцовото
дружество
"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си
качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично
известни Общи условия.
Със Заповед № 846 от 13.06.2013г. на
Кмета на Община Враца е прекратено наемното правоотношение, установено със
Заповед за настаняване № А-206 от 05.06.1990г. на Кмета на Община Враца и
сключения въз основа на нея договор за наем от 01.03.2006г. с П.Т.С. за
общинско жилище, находящо се в гр. Враца, ********. Със заповедта е наредено
общинското жилище да бъде освободено в едномесечен срок от датата на
получаването й и е указана възможността за обжалването й пред съда в 14-дневен
срок от връчването й.
От представения по делото
констативен протокол за предоставяне на материали за публикуване на официалната
страница на Община Враца в интернет се установи, че посочената Заповед № 846 от
13.06.2013г. на Кмета на Община Враца е публикувана на 20.06.2013г.
Видно е, от приложената на л. 14 по
ч.гр.д. № 4725/2019г. на ВРС справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009г., че П.Т.С. има деклариран настоящ адрес от
19.09.1995г. и постоянен адрес ***, които адреси не съвпадат с адреса, на който
се намира жилището, в което е потребявана топлоенергията.
За установяване
правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи
условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР (приложени на л.18-21).
По делото е представена справка
за неплатените фактури и дължими лихви от Е.Ц.С за жилище на адрес гр. Враца, *********(л.12
и л.13), от която е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са
отразени 33 броя фактури, издавани ежемесечно, начиная от фактура № **********
от 31.10.2016г. (първата издадена фактура) с падеж 30.11.2016г. до фактура №
********** от 30.06.2019г. (последната издадена такава) с падеж 31.07.2019г.,
които не са издължени. В справката са посочени номерата на фактурите, датите на
тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума и начислената
лихва за забава по всяка от тях.
От приложените към исковата молба
4 броя изравнителни сметки за топлоенергия, касаещи разпределението на
топлинната енергия по партида № 16 374 с абонат Е. Ц. С. за жилище на адрес гр. Враца, **********,
съответно за периодите м.10.2016 г. – м.05.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018
г., м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019г. - м.06.2019г., се установява, че
след извършване на изравняване на потребеното количество топлоенергия и
платените през отоплителните сезони суми не е налице основание за корекция на
сумите.
С оглед възраженията на
ответника, с определението по чл.140 ГПК № 440/12.02.2020г. по делото съдът е
указал на ищеца, че не е представил доказателства по делото в подкрепа на
твърденията си, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника по
повод продажба на топлинна енергия в жилище с адрес: гр. гр. Враца, *********
през процесния период, както и че не е представил доказателства, удостоверяващи
одобряването на Общите условия за продажба на топлинна енергия от КЕВР, публикуването
им в централен и местен всекидневник и влизането им в сила. По искане на ищеца
с определението съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза и е
определил депозит за възнаграждението и разноските на вещото лице за изготвяне
на заключението, който да бъде внесен от ищеца. До съдебното заседание ищецът
не е представил никакви доказателства, съгласно указанията и не е внесъл по
сметката на съда определената сума за депозит, поради което с протоколно
определение от 20.05.2020г. съдът е заличил допуснатата съдебно-техническа
експертиза.
По делото е приложено ч.гр.д. № 4725/2019
г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 21.11.2019г. заявление от
дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 2828 от 25.11.2019г.
по чл.410 ГПК срещу Е. Ц. С. и П.Т.С. за солидарно заплащане на "Топлофикация
Враца" ЕАД на сумите: 2220, 38 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г. за
жилище с адрес: гр. Враца, *********, 358, 38 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.11.2016 г. до 11.11.2019 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски от 51, 58 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на двамата длъжници и в законоустановения срок Е. Ц. С. не е подала възражение
срещу нея, поради което е влязла в сила по отношение на този длъжник, а длъжника П.Т.С. е подал възражение
срещу нея, което е
наложило установяване дължимостта на сумите от него в настоящото исково
производство.
Ответникът не оспорва твърденията
на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по
делото никакви доказателства за извършени плащания.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителния иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има изискуемо
вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
По иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За
уважаването на този иск ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: 1. че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния
период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което
ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди; 3. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна
енергия до процесния недвижим имот; 4. начинът на извършване на дялово
разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 5.
количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия
период.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми (главница и/или обезщетение за забавено
плащане) изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по
договора или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи
или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Както бе
посочено, по делото не се спори относно обстоятелството, че ищецът
"Топлофикация-Враца" ЕАД, гр. Враца има качеството на доставчик на
топлинна енергия за потребителите на територията на гр. Враца. От събраните по
делото доказателства се установи и обстоятелството, че жилището, находящо се на
адрес ************, се намира в сграда - етажна собственост, която е
топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял топлинна енергия.
С оглед въведените от ответника
възражения основният спорен въпрос се свежда до това дали за процесния период между
ищеца и ответника е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се е явявал
потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв е дължал заплащане
на същата.
Съгласно нормата на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която е действала в процесния период и
към настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не
желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление
и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
От
посочената нормативна уредба може да се направи извод, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост.
С т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС окончателно
се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и
трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
Изложеното
води до извода, че за да бъде доказано качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, а
оттам - и съществуването на облигационно правоотношение между него и ищцовото
дружество, е необходимо да бъде установено, че в процесния период същия или е
бил собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, находящ се в сграда-етажна собственост, или е ползвал
имота по силата на договорно правоотношение и е сключил договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот с топлопреносното предприятие.
Ищецът не е
представил никакви доказателства за установяване качеството на потребител на
енергия за битови нужди на ответника. По делото не са изложени твърдения и не
са представени доказателства, от които да се установи, че през процесния период
ответникът е бил собственик на посочения апартамент или носител на ограничено вещно право на
ползване върху същия или че е ползвал имота по силата на договорно
правоотношение и е сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот с топлопреносното предприятие.
От
представените от ответната страна Заповед № 846 от 13.06.2013г. на Кмета на
Община Враца и констативен протокол от 20.06.2013г. се установява, че
процесният апартамент е бил общинска собственост и до 04.07.2013г. между Община
Враца и ответника е съществувало наемното правоотношение, което е прекратено с
посочената заповед. Следователно, не се установи през процесния период
ответникът да е ползвал топлоснабдения имот и в качеството си на наемател, т.
е. по силата на облигационно правоотношение със собственика на имота.
Нещо повече, ответникът дори не е
декларирал адреса, на който се намира процесния имот, като негов настоящ или
постоянен адрес и не се установи на името на ответника да е открита партида в
"Топлофикация Враца" ЕАД - представените от дружеството справка за
неплатените фактури и дължими лихви и изравнителни сметки за топлоенергия са по
партида с абонат Емилия Цветанова Сандова.
С оглед изложеното, съдът
приема, че в процесния период от 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г. П.Т.С. не е бил
потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и не е дължал цената на
доставената в жилище, находящо се на адрес гр. Враца, ********* енергия за този
период. В случая липсва материално правоотношение в процесния период между
ищцовото дружество и ответника, облигационна обвързаност между тях, пораждаща
насрещни права и задължения.
Отделно от гореизложеното следва да
се посочи още, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /КЕВР/, като топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, и общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите /ал. 2/, като в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения /ал. 3/. Към делото са приложени
Общите условия на "Топлофикация-Враца" ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребителите в гр. Враца, приети с Решение по т. 1
от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация
Враца" ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. С оглед
възраженията на ответника за одобрението на тези общи условия от КЕВР, за
публикуването им и влизането им в сила, в изготвения проект на доклад по
делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от
20.05.2020 г. без възражения от страните, съдът на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК
изрично е указал на "Топлофикация Враца" ЕАД, че не сочи
доказателства, че е изпълнен предвиденият в закона фактически състав за влизане
в сила на представените по делото общи условия. Съдът не е отделил този факт
като общоизвестен по смисъла на чл. 155 ГПК, доколкото публикацията на общите
условия, извън извършената такава в "Държавен вестник", не е ноторна,
поради което подлежи на пълно и главно доказване от ищеца в процеса /в този
смисъл: решение от 05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о.;
Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени
по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 147/13.05.2019 г. по в. гр. дело №
141/2019 г. по описа на ОС Враца и др./. Въпреки указанието на съда, ищецът не
е представил доказателства, от които да е видно, че приложените Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация-Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца са публикувани в
един централен и един местен всекидневник съгласно изискванията на чл. 150, ал.
2 ЗЕ. След като не са налице надлежни писмени доказателства за публично
известяване на потребителите на топлинна енергия за ОУ на договорите за
продажба и изтичането на съответния законов срок след публикуването им по
посочения от законодателя ред, не може да бъде извършена преценка относно
датата на влизането им в сила, а оттам - и относно обвързаността на клиентите
на топлинна енергия с клаузите на същите.
С оглед
всичко гореизложено, съдът намира, че събраните по делото доказателства не
доказват, че ответникът П.Т.С. има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ за
процесния период, както и че в процесния период между страните е съществувало
облигационно отношение за продажба на топлинна енергия при общи условия. Следователно
ответникът не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявения
от ищеца иск за установяване на вземането му с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, поради което
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед
неоснователността на главния иск, то неоснователен се явява и акцесорният такъв
за установяване на вземането за лихва за забава, който също следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение от 700, 00 лв., съгласно
представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация
Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.
”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, СРЕЩУ П.Т.С., ЕГН: ********** с настоящ адрес ***, ИСКОВЕ с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че съществува вземането на „Топлофикация
Враца” ЕАД за сумата 2220, 38 лв., представляваща стойността доставена в
жилище, находящо се на адрес ***********, консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г. вкл., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението в съда -
21.11.2019г., до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че съществува вземането
на „Топлофикация Враца” ЕАД сумата 358, 38 лв., представляваща размера на
обезщетението за забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за периода от 30.11.2016 г. до 11.11.2019 г. вкл., които вземания са
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2828,
издадена на 25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4725/2019 г. по описа на Районен съд - Враца,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация Враца” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. ”Максим Горки”
№ 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, ДА
ЗАПЛАТИ на П.Т.С., ЕГН: ********** с настоящ адрес ***, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение от 700, 00 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: