РЕШЕНИЕ
№ 4870
гр. София, 28.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110205590 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Покой 2015” ЕООД срещу Наказателно постановление
(НП) № 631009-0346680/01.04.2022 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя на основание
чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500
лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална
незаконосъобразност на постановлението, включително и за неправилно установена
фактическа обстановка, като в жалбата се излагат фактически твърдения за случилото се в
деня на проверката. Сочи се, че в обекта е била установена единствено дъщерята на
собственика, която не е служител на дружеството и затова не е издала касов бон за
контролната покупка.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано чрез своя
процесуален представител, не изпраща законен представител, като не се явява и
упълномощеният адв. С..
Административно наказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“
София в ГД Фискален контрол на НАП се представлява от юрисконсулт Илиев, който
оспорва жалбата. Намира, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
тъй като нарушението е безспорно доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2022 г. в 13:16 часа била извършена проверка в търговски обект – магазин,
находящ се в гр. София, ул. Христо Станишев № , стопанисван от „Покой 2015” ЕООД. Като
част от проверяващият екип участвала и св. А. И. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП.
Обектът бил разделен на две, с търговска част за продажба на аксесоари за мобилни
телефони и със студио за маникюр. При проверката било установено, че в обекта има
въведено в работен режим фискално устройство (ЕКАФП) модел Perfect S01 с номер на
фискалното устройство № DY547825 и номер на фискална памет – 36706298. Фискалното
устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми,
както и имало изградена дистанционна връзка с НАП и било регистрирано в НАП. В обекта
се намирала дъщерята на собственика Емилия Павлова, която продала на свидетелката
калъф за телефон, за което не издала фискален бон. Малко по-късно свидетелката се върнала
в обекта и се представила, като поискала от Емилия Павлова да попълни декларация и да
направи опис на парите в касата. Павлова се представила за служител на дружеството на
длъжност маникюрист и преброила парите в касата.
Като част от проверката от фискалното устройство бил изваден междинен дневен
финансов отчет от ФП № 000069/18.03.2022 г., видно от който разчетената касова наличност
на устройството била в размер на 00.00 лева. Но проверяващите установили, че
фактическата наличност в касата се равнявала на 35.75 лева, съгласно опис на парите в
касата, изготвен от Е П, която не изложила никакви възражения срещу така установеното.
Сумата била в повече от платеното от свидетелката при контролната покупка. Следователно
била установена разлика между касовата наличност и разчетената от ФУ в размер на 35.75
лева, която се явявала в повече от отразената от устройството.
При прегледа на дневния отчет за дата 18.03.2022 г. било установено, че няма вписани
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в паметта на фискалното устройство,
като в деня на проверката то било в изправност.
Инспекторът по приходите И. преценила, че разликата от 35.75 лева в касата
представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби, която не е отразена
на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. За
констатациите бил съставен протокол за извършена проверка (подписан и от Е П като
служител, както и от управителя на дружеството П П, който пристигнал преди края на
проверката) и били иззети и приложени към протокола дневен отчет от ФУ и опис на пари в
касата. В протокола управителят не изложил каквито и да е възражения срещу
констатираната касова наличност или нейния произход, а само написал „Имам възражения“.
Протоколът бил изготвен на 18.03.2022 г. в 14:15 часа и бил връчен на управителя на
дружеството, който се разписал за това.
При така достигнатите изводи, след края на проверката, на 22.03.2022 г. от инспектор
по приходите А. И. бил съставен АУАН № 0346680 за описаното нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, в присъствието на свидетели при
съставяне на акта и на управителя на дружеството – жалбоподател, което се удостоверява с
техните подписи. Представителят на дружеството не изложил възражения срещу
констатациите в акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било подадено възражение, в което
се излагали твърдените от управителя факти, свързани основно с това, че дъщеря му не е
служител на дружеството и не е знаела как да борави с касовия апарат, поради което не е
отчела и продажбата, като доводите са идентични с тези по жалбата.
Въз основа на АУАН № 0346680/22.03.2022 г. при пълна идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното наказателно
постановление на 01.04.2022 г., с което на „Покой 2015“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на
2
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите, за това, че дружеството не е
изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в
касовата наличност при въвеждане на пари в касата на фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведени“ суми. В НП наказващият орган не е изложил обстоятелства
дали нарушението е довело до неотразяване на приходи.
Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството на 12.04.2022 г.
видно от инкорпорираната в НП разписка, като на 18.04.2022 г. е депозирана и жалбата
срещу него в ЦУ на НАП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
А. И., като и от събраните по делото писмени доказателства (дневен отчет от ФУ, протокол
за извършена проверка, опис на парите в касата, заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г.),
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., тъй
като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по
делото. Свидетелката подробно разказва за случая и за установеното от нея при извършената
проверка на обекта. Свидетелката потвърждава, че при проверката в касата на обекта е
установена сума, а регистрираната от ФУ е 0 лева. Свидетелката споделя за случилото се
при проверката и че по никакъв начин не е казвала на дъщерята на собственика какво да
пише в своята декларация, а че тя сама е изброила парите от касата.
Като от самия дневен отчет се установява, че устройството притежава функциите
„служебно въведени суми”, както и конкретната отразена стойност за деня от 0 лева. Съдът
се довери и на отразеното в писмените доказателства по делото, като видно от описа на пари
в касата, изготвен и подписан от представилата се като служител в обекта дъщеря на
собственика на магазина, без да посочи каквито и да е възражения относно размера на
сумата или нейния произход.
А във връзка с изложените в жалбата възражения, следва да се подчертае, че
жалбоподателят не се е възползвал от правото си да представя доказателства, включително и
да доведе свидетел за разпит. В този смисъл всичките му твърдения остават недоказани,
като съставените на мястото на проверката писмени доказателства също не ги
потвърждават.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН срок /актуален към датата на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при правилно
приложение на процесуалния и материалния закон.
Съгласно т. 1.1, б. „г” от приложената към преписката Заповед от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 185
ЗДДС се съставят и от началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като
съдът приема, че посочения в НП като негов издател – началник на сектор „Оперативни
3
дейности“ в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП е компетентен орган. А актосъставителят в
качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2.1 от същата заповед,
каквото правомощие е предвидено и в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
Нарушението е ясно описано, като е посочена идентификацията на въведеното в обекта
ФУ, отчетената наличност в паметта му и фактическата наличност в касата, като правилно е
изчислена и положителната разлика с парите в касата. Описани са конкретно проверения
обект, датата и мястото на нарушението, като му е дадена и съответната правна
квалификация. Поради това съдът намира, че липсват нарушения на чл. 57, ал 1 ЗАНН.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че извън случаите
на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство
в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена разлика в касовата наличност, а
именно 35.75 лева в повече от отразената наличност в паметта на ФУ от 0 лева, а в
разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство не е отразен произходът на тези
суми, нито те са отчетени като служебно въведени. Следователно актосъставителят и
наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която
съответства на фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието. От това следва и извода, че при реализирането й не следва
да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството
или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма. В този смисъл е ирелевантно дали невъвеждането на сумата от 35.75 лева като
„служебно въведени“ в паметта на ФУ незабавно след постъпването им в касата, се дължи
на пропуск на служител, независимо кой е той, както и какви са причините за този пропуск.
Всяко ЮЛ извършва фактически действия чрез своите управителни органи и служители,
като същото носи отговорност за техните действия и бездействия, стига да не представляват
престъпление, каквото в случая не е налице. В този случай въпросът дали дъщерята на
управителя на дружеството е назначена като негов служител, се явява ирелевантен за
предмета на делото, доколкото същата е била единственото лице в обекта, извършила е
продажба и е имала достъп до касата на обекта, като сама се е представила като служител на
длъжност „маникюрист“. В случая на практика дружеството не оспорва, че е била налице
такава наличност в касата на обекта.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на
проверката в касата на търговския обект е имало парични средства, които надвишават
отчетената касова наличност, отразена в паметта на фискалното устройство с 35.75 лева,
които не са отчетени като „служебно въведени“. Макар да се касае за положителна разлика
между касовата наличност и отчетената такава по фискално устройство, съдът намира, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи, както и е прието в НП чрез избора на
санкционна разпоредба.
При така установеното съдът достига до извода, че наказващият орган е приложил
правилната санкционна норма - тази на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е наложил
4
санкцията в границите, посочени в ал. 1. За така извършеното нарушение на чл. 33 от
Наредба № Н-18 на дружеството е определена имуществена санкция в минималния размер
/а именно 500 лева/, която съдът намира за правилно индивидуализирана. Наказващият
орган е взел предвид ниския размер на неотчетената сума и обстоятелството, че това е първо
подобно нарушение за дружеството. Съдът счита, че по този начин е спазена разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН и с така наложеното административно наказание ще бъдат постигнати
целите на административното наказване посочени в чл.12 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил в нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налагане на съответно
наказание, като е предвидил, че извън случаите по ал. 1 /която касае неиздаване на документ
по чл. 118 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Нормата обаче съдържа едно ограничение за прилагане на посочената алинея – нарушението
трябва да не води до неотразяване на приходи, когато се налага наказанието предвидено в
ал.1 /а именно за юридически лица - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева/.
Следователно нарушението, санкционирано по ал.2 следва да е довело до неотразяване на
приходи, а ако не е довело до неотразяване на приходи – следва да се приложи санкцията по
ал.1.
В конкретния случай в АУАН или НП не се твърди нарушението да е довело до
неотразяване на приходи, което е и в интерес на жалбоподателя поради предвидената
санкция в по-нисък размер.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007
г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът намира, че нарушението разкрива типичната
обществена опасност на нарушенията от този вид и не следва да бъде разглеждано като
малозначително, доколкото нарушението е свързано с липсата на надлежно отразяване на
въведени в касата на обекта суми. Подобна практика затруднява отчетността и контрола над
търговските обекти. Разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18 цели да се осигури по-голяма
отчетност и проследимост на паричните потоци във всеки един момент, като липсата на
отразяване на служебно въведени или изведени суми и следващата се разлика в касовата
наличност и отчетените суми във ФУ препятстват проследяването на отчетените продажби и
налични средства в обекта.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на НАП в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е
потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност, като е проведено само едно
съдебно заседание и се касае за едно типично санкционирано нарушение, поради което и
следва да се присъди възнаграждение в размер на минималния предвиден от закона - 80
лева.
5
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9, вр. чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 631009-0346680/01.04.2022 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ на
НАП, с което на жалбоподателя „Покой 2015“ ЕООД на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Покой 2015“ ЕООД с ЕИК да ЗАПЛАТИ на
Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6