Р Е Ш Е Н И Е № 34
Гр.Сливен, 27.06.2017г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на девети
юни, двехиляди и седемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Елена Христова, с участието на
прокурора……, като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.дело № 54 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове за унищожаване на договорна ипотека, сключена във формата на нотариален акт № 59 от 26.05.2010г, , т.3, рег.№,5001, дело № 435/2010г на Нотариус Е.Ш.,
с рег. №128 и район на действие СлРС и на договор за поръчителство от 29.11.2012г, като сключени от
дееспособно лице, което при подписването
им не е могло да разбира или да ръководи действията си, с правно основание -
чл.31 ЗЗД и цена съответно: 34 506 лв. и 31 602.82лв.
В
исковата молба ищецът твърди, че от 2007г страда от психично заболяване с
параноидно-халюцинаторна симптоматика, за което бил хоспитализиран в ДПБ-
гр.Раднево, в периода 08.12.2007г-15.02.2008г, с диагноза: остро
шизофреноподобно психотично разстройство. В хода на развитие на заболяването,
което се характеризирало със снижаване на периодите на ремисия били извършвани
чести хоспитализации като през 2008г му била поставена диагнозата: параноидна
шизофрения с пристъпно-проградиентно протичане. Твърди, че с ЕР му била
определена 50% нетрудоспособност, а с ЕР от 2014г- 60%. С решение №
50/23.06.2014г по гр.д. № 122/14г на СлОС бил поставен под ограничено
запрещение, а органът по настойничество и попечителство определил за негов
попечител Т.М.М.. Твърди, че през 2010г
приятелят му П.М.Б., макар добре запознат с психичното му заболяване, поискал
от него да обезпечи кредит от 42 000лв, отпуснат му от „Про Кредит Банк
България“ЕАД чрез учредяване на договорна ипотека върху самостоятелен обект с
идентификатор № 67338.560.14.3.11, находящ се в *********, подробно описан в исковата
молба. Ипотеката била учредена с нотариален акт № 59, т.3, рег.№5001, дело №
435/2010г на Нотариус Е.Ш., с рег. № 128 и район на действие СлРС и с нея обезпечавал вземанията на банката,
произтичащи от предоставен на П.Б. кредит, съгласно договор за прокредит спринт
№ 130-602298/25.02.2010г. Твърди, че П.Б. поискал от него да учреди второ
обезпечение, като на 29.12.2012г сключил със същата банка договор за
поръчителство № 130-602298/29.11.2012г,
с който станал негов поръчител. Допълва, че през м.март Б. спрял плащанията към
кредиторите си, поради което ответната банка се снабдила по ч.гр.д. № 3675/14г
на СлРС със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за принудително
събиране на вземането си по упоменатия договор за кредит, като било образувано
изп.дело № 617/14г на ЧСИ П.Г.Юс рег.№ 853 и район на действие СлОС.
Счита, че е сключил унищожаем договор, тъй
като към момента на подписването му, макар и дееспособен, не е могъл да разбира
и ръководи действията си. Макар към този момент все още да не е бил поставен
под ограничено запрещение, счита волеизявлението си за опорочено, защото
го направил в състояние, при което не е
могъл да разбира и ръководи постъпките си. Към този момент той страдал от душевна
болест - параноидна шизофрения, изключваща възможността сам да се грижи за
своите работи, която болест била
изострена в периода на сключване на двата договора. По тази причина счита, че
не е налице разумно формирана воля, насочена към пораждане на правните
последици от сключване на двата
договора - договора за ипотека и за поръчителство, тъй като липсвало логично и
житейско обяснение за целения с тях правен резултат с оглед семейния му статус,
имуществено положение, начин на живот и пр.
Моли
за постановяване на решение, с което съдът унищожи договора за ипотека от 26.05.2010г, обективиран в нотариален
акт № 59, т.3, рег.№,5001, дело № 425/2010г на Нотариус Е.Ш., с рег. № 128 и
район на действие СлРС и договора за
поръчителство от 29.11.2012г, тъй
като към момента на сключването им, поради душевна болест не е могъл да разбира
и ръководи действията си
Ответникът е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.367 ГПК.
Оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Твърди, че исковата молба е входирана в СлОС на 08.08.2016г, а
договорът за ипотека е сключен на 26.05.2010г - повече от 6 години след
сключването на договора. Ищецът бил поставен под запрещение на 23.06.2014г.,
което означавало, че към момента на подписване на договора е бил дееспособен.
Цитира съдебна практика, съгласно която, когато лицето не е поставено под
запрещение, погасителната давност на правото да се иска унищожаване на договора
тече от момента на сключването му, тъй като лицето, действало при условията на
чл. 31 ЗЗД е дееспособно до поставянето му под запрещение.Прави възражение за
изтекла погасителна давност на правото на иск за унищожаване на договора за
ипотека от 26.05.2010г, както и на договора за поръчителство от 29.11.2012г.
Освен това, счита и по същество исковете за неоснователни и недоказани, т.к.
липсвали доказателства, които да установяват, че наличието на психично
заболяване у ищеца е било доведено до знанието на банката и на нотариуса преди
сключването на двата договора, т.к. към датата на тяхното подписване, ищецът не
е бил поставен под запрещение. Твърди, че иска
за унищожаване на договора за поръчителство също е погасен по давност, като
тригодишния срок в случая е изтекъл на 29.11.2015г. Дори да се приемало, че с
назначаване на попечител давността е спряна за 6 месеца, съгласно чл.115 от ЗЗД
към датата на предявяване на иска 08.08.16г. същата била изтекла. Счита иска и
по същество неоснователен и недоказан,
тъй като към 29.11.11г. ищецът не е бил поставен все още под запрещение с
решение на съда и към този момент е бил дееспособен. Твърди, че на 15.05.15г.
банката сключила с длъжниците по договора за кредит споразумение за разсрочено
плащане на задължението по кредита, което било подписано от ищеца и попечителя
му. За това счита, че дори при подписване на договора за поръчителство ищецът
да не е бил в състояние да разбира или ръководи действията си, този порок е
саниран чрез подписване на споразумение от 15.05.15г. в което участвал и
неговият попечител.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът е подал
допълнителна искова молба.
Оспорва възражението за изтекла
погасителна давност, направено от ответника с отговора на исковата молба.
Оспорва, че в казуса е приложима тригодишна погасителна давност, която тече от
датата на сключване на сделката. Твърди, че не е взел участие в съдебен процес,
в който може да упражни правото си на защита чрез възражение. Твърди, че по
ч.гр.д. № 3675/14г на СлРС, банката се снабдила с изпълнителен лист срещу
кредитополучателя въз основа на договора
за кредит, анексите към него и договора за поръчителство, без да иска издаване
на изпълнителен титул на основание договора за ипотека. Впоследствие банката
образувала изп.дело № 617/14г на ЧСИ П.Г., по което принудителното изпълнение
било насочено срещу ипотекирания му имот по силата на чл. 429 ал.3 ГПК. Счита,
че като собственик на имота не може да се защити чрез възражение. Затова
празнотата в закона следвало да се попълни, като се разшири приложното поле на
чл. 31 ал.1 ЗЗД и се даде възможност за предявяване на иска и при изтекла
погасителна давност.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор в
срока по чл. 373 ГПК.
Оспорва твърдението на ищеца, че е бил
лишен от възможността да упражни правото си да иска унищожаване на договора за
ипотека чрез възражение и че е налице празнота в закона. Твърди, че не е бил
лишен от възможността да защити правото си като предяви същия иск в рамките на тригодишния срок по
чл. 32 ЗЗД, но не го сторил, поради което следвало да понесе последиците от
своето бездействие. Твърди, че в нито една от приложените към исковата молба
епикризи не било посочено, че заболяването на ищеца води до невъзможност да
разбира или ръководи действията си, а към м.ноември 2008г и м.май 2010г
интелектуалните паметови възможности на ищеца били в нормата, като не са били
налице обективни признаци, които да позволят на специалист да установи, че
страда от психично заболяване, водещо до невъзможност да разбира и ръководи
действията си.
В
с.з. ищецът лично и представляван от процесуален представител, поддържа
исковите претенции и моли да бъдат уважени.
В с.з. ответникът, представляван от процесуален
представител, моли за отхвърлянето им
като неоснователни. Претендира разноски.Представя списък с разноските по чл. 8 ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът страда от параноидна
шизофрения, с пристъпно-прогредиентно протичане. Заболяването му датира от
м.декември 2007г, когато настъпила рязка промяна в психичното му състояние.
Станал много раздразнителен, имал неадекватно поведение, слухови и зрителни
халюцинации.
Това състояние наложило лечение по
спешност в ДПБ“Д-р Георги
Кисьов“-гр.Раднево, където бил лекувана в периода 08.12.2007г-15.02.2008г и
изписан с диагноза“ остро шизофреноподобно психотично разстройство.
През
годините бил хоспитализиран в отделението по психиатрия на МБАЛ “Д-р И. ***
от 03.04.2008г-16.04.2008г; 13.02.2009г - 10.03.2009г;
02.07.2010г-15.07.2010г,; 16.06.2011г- 29.06.2011г 24.04.2012г-.09.05.2012г.;
17.04.2013г-09.05.2013г; 12.02.2014г-26.02.2014г; 09.02.2015г- 17.02.2015г;
26.05.2016г- 07.06.2016г.
От м.април 2008г до настоящия момент ищецът е пациент на св.Д-р Р.П. – психиатър и началник на
психиатричното отделение на МБАЛ “Д-р И. ***.
Той бил редовно амбулаторно проследяван
от нея и много стриктно се придържал се към назначената му терапия.
Заболяването му приело пристъпно-
прогредиентен ход, оформила се личностова промяна, нарушило се социалното
функциониране, което наложило да бъде поставен под ограничено запрещение с
решение № 50/23.06.2014г по гр.дело № 144/2014г по описа на СлОС.
За
негов попечител, органът по настойничество и попечителство определил Т.М.М., с която живее на семейни
начала.
С ЕР на ТЕЛК № 105 от 09.07.2009г му е дадена оценка
на работоспособността 50% за общо заболяване параноидна шизофрения,
пристъпно-прогредиентно протичане, с дата на инвалидност 10.03.2009г и срок на
инвалидност 2г. - до 01.07.2011г.
С ЕР № 101 от 05.07.2011г, му е
определена същата оценка на работоспобност, за същото заболяване и нов 3г срок
на инвалидност – до 01.07.2014г.
С ЕР на ТЕЛК № 187 от 06.11.2014г, му е
дадена оценка на работоспособността 60%, отново за същото заболяване и тригодишен срок
на инвалидност- до 01.11.2017г.
С нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 59 от 26.05.2010г, т.3, рег.№,5001, дело №425/2010г на
Нотариус Е.Ш., с рег. № 128 и район на действие СлРС,вписан надлежно в СВп на
26.05.2010г, ищецът ипотекирал собствения си недвижим имот за обезпечаване на чужд дълг - на П.М.Б. към „Прокредит банк
България“ЕАД в размер на 42 000лв.
Ипотекираният
имот представлява самостоятелен обект с идентификатор № 67338.560.14.3.11,
находящ се в *********, с площ 70.14 к.м, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, заедно с прилежащото избено помещение №11 с площ 2.09 кв.м,
ведно с 1,994% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж
върху терена.
На 29.11.2012г ищецът сключил със
същата банка договор да поръчителство№ 130-602298 , по силата на който се задължил в качеството
си на поръчител да обезпечи вземането на банката по същия договор за банков кредит № 130-602298/26.05.2010г,
сключен с ЕТ“П.Б.“, П.М.Б. и Н.Б.Г., включващ редовна главница 30 406.82лв,
просрочена главница – 1196.80лв, и лихва от 16.50%.
Тъй като длъжникът по сключения договор
за банков кредит спрял да плаща дълга, банката насочила принудително изпълнение
срещу ищеца.
По ч.гр.дело № 3675/2014г тя се
снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ищеца, който бил
осъден солидарно с длъжника и да заплати на кредитора главница в размер на
26 190. 13лв, просрочена лихва – 1040.68лв, наказателна лихва – 236.84лв и
разноски- 549.35лв.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист било образувано изп.дело № 617/2014г по описа на ЧСИ П.Г.Юс рег. № 837 и
район на действие СлОС, който насрочил опис на ипотекирания имот, собственост
на ищеца, представляващ ПИ с идентификатор№ 67338.560.14.3.11, находящ се в *********
На 15.05.2015г, е сключено споразумение
за разсрочено плащане на дълга между банката, длъжника П.Б., солидарния длъжник
Н.Б. и ищеца като ипотекарен длъжник и поръчител, а също и за спиране на
насрочения опис на ипотекирания имот след заплащане на първата вноска по
изп.дело № № 617/2014г. на ЧСИ П.Г..
Според заключението на приетата по
делото съдебно-психиатрична експертиза, към датата на сключване на двата
договора- м. май 2010г и м.11.2012г, ищецът не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нито е бил
годен да разбира интересите си и да ги защитава.
Според вещото лице Д-р А., ищецът
страда от параноидна шизофрения с пристъпно - прогредиантно протичане и
настъпила емоционално волева промяна на
личността. Параноидна шизофрения при
ищеца протичала на отделни пристъпи,
между които не се достигало до пълно излекуване и затова се касаело за трайно
заболяване.
Д-р А. поясни в с.з., че способността
на болния да разбира свойството и значението на това, което върши и да ръководи
действията си следва да се отнася винаги към конкретно негово деяние и в точно
определен период от време, а не въобще.
По данни на лекуващия му лекар Д-р Р.П., в периода 2007г. – м. април 2017г.
ищецът имал общо три състояния на
обостреност.
Заболяването започнало в края на 2007г.
и тогава имало едно лечение в болницата в гр.Раднево, където била описана една
много обилна психотична симптоматика- налудности и халюцинации.
Следващото влошаване било през м.април
2012г. - пак с налудности за преследване, за наблюдение, заснемане с камери от
отсрещния блок и през април 2017г отново
се влошил. Това били трите сериозни психотични епизода в интервала от време: края
на 2007г. - април 2017г.
През останалото време според Д-р Р.П., ищецът не е имал състояния на обостреност,
т.е. не е изпадал в състояние, в което да
има психотични изживявания - халюцинации и налудности.
Св. Д-р Р.П. твърди, през м.май 2010г. при нея са описани единствено
житейски оплаквания на ищеца от безпаричие,
но нямало обостряне на оплакванията и тя не е регистрирала такива в
практиката си, а се срещала с пациентите
си веднъж на два или три месеца
Според св. Д-р Р. П. през м.май 2010г.,
нямало психотична симптоматика, нямало обостряне на състоянието, нямало
продукция, която да повлиява поведението, волята и всички останали сфери на
психичния живот на ищеца. Същото можело да се каже и за м.ноември 2012г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна пеценка
на събраните по делото писмени доказателства, ценени като относими, допустими
и неоспорени.
Кредитира показанията на всички
разпитани по делото свидетели като преки и непосредствени, конкретни и обективни.
Приема заключението на приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза като обосновано, ясно и неоспорено от страните.
Съдът констатира противоречие в показанията на
св.Д-р Р.П. и заключението на в.л. досежно психичното състояние на ищеца към
датата на сключване на двете атакувани сделки, но страните не оспориха
експертното заключение, а съдът няма причини да се съмнява в обективността и
компетентността на вещото лице, поради което изцяло възприема неговото заключение.
Така установеното от фактическа страна, мотивира следните правни
изводи:
Предявените искове са с правна
квалификация чл. 31 ал.1 ЗЗД и са допустими, а
разгледани по същество – неоснователни.
Наличието на хипотезата по чл. 31 ал.1 ЗЗД се
преценява с оглед съществуването на два критерия- медицински и юридически.
Първият включва здравословното състояние на лицето, а
именно: дали към датата на сключване на договорите е страдало от някакво
физическо или психическо заболяване.
Вторият критерий касае възможността на
лицето да разбира свойството и последиците от действията и да ръководи
постъпките си по начин, охраняващ
адекватно неговите интереси.
Установено
е по делото и е безспорно, че ищецът е извършил процесните две сделки преди да
бъде поставен под ограничено запрещение, т.е. към датата на тяхното сключване е бил дееспособен.
Основанието
за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице, когато едно лице, макар и дееспособно,
към момента на сключване на сделка не е могло да разбира или да ръководи
действията . Без значение е продължителността на това състояние, а определящо е
състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и дали то е било
такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно,
така че да може свободно и без външна намеса да формира и изразява волята си.
Тази преценка се извършва от съда въз
основа на всички относими и установени към съответния момент релевантни
обстоятелства, които биха били от значение за формиране волята за осъществяване
на процесната сделка, като възраст, здравословно състояние, начин на живот
и пр.
При преценката си съдът взема предвид
всички събрани по делото доказателства и най-вече експертни заключения.
В
настоящия казус вещото лице е категорично, че към датата на сключване на двата договора ищецът не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нито е бил
годен да разбира интересите си и да ги защитава, тъй като страда от психичното
заболяване „параноидна шизофрения с пристъпно - прогредиантно протичане и
настъпила емоционално волева промяна на
личността“.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и най-вече неоспореното експертно заключение, съдът намира, че
съгласието на ищеца при сключване и на двете сделки е било опорочено, поради
което те подлежат на унищожаване на основание чл. 31 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът направи
възражение за изтекла погасителна давност, което е допустимо и основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.2 ЗЗД,
правото да се иска унищожение на договор се погасява с изтичане на тригодишна
давност.
Давността започва да тече от деня, в
който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато или грешката
и измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите
случаи- от деня на сключване на договора.
Ако лицето не е било поставено под
запрещение, както е в настоящия случай,
погасителната давност на правото да се иска унищожение тече от момента
на сключване на сделката, тъй като лице, действало при условията на чл. 31 ал.1 ЗЗД, е било дееспособно до поставянето му под запрещение.
Когато
невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а
се дължи на заболяване, попадащо след изброените в чл. 146 ал.1 от Закона за
здравето и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на
сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностния
срок по чл. 32 ал.2, вр. с чл. 31 ал.1 ЗЗД тече от сключване на сделката.
В
този смисъл са решения № 157/24.06.2015г по гр.дело № 252/2015г на 3 г.о. на
ВКС и решение № 487/09.01.2013г по
гр.дело № 1764/2010г на 4 г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и
представляващи задължителна съдебна практика за съдилищата.
Тъй
като в настоящия случай, първата сделка е била извършена на 26.05.2010г, втората- на 29.11.2012г, а исковата молба е
заведена в деловодството на съда на 27.07.2016г,
тригодишната давност, която тече от сключване на сделката, е изтекла по отношение на двете сделки преди подава на настоящата
искова молба.
Съдът намира за несъстоятелна тезата на процесуалния представител на ищеца за
разширително тълкуване на чл. 32 ал.2 ЗЗД. Той счита, че би следвало ищеца да
може да предяви иска по чл. 31 ЗЗД и да получи защита дори при изтекла погасителна давност, тъй като
не е взел участие в съдебен процес, в
който е могъл да упражни правото си на защита, а целта на законодателя била
лицето, чиято воля е опорочена, да може винаги
да получи съдебна защита.
Погасителната давност е субективно
право с волеизявление пред компетентния орган да се погаси правото на иск или
правото на принудително изпълнение поради това, че не е било упражнено в
определен от закона срок. Погасителната давност е процесуално право доколкото
се упражнява само в рамките на висящ процес за защита на субективно право и
упражняването му извън процеса няма правно действие.
Съдът намира, че са ирелевантни причините,
поради които до сега ищецът не е взел участие в иницииран от или срещу него съдебен
процес, в който е могъл да се защити своевременно.
Тъй като правото да се иска унищожаване
на двата процесни договора е погасено по давност, само на това основание съдът отхвърля исковете като неоснователни.
При този изход от спора,
ищецът, макар и освободен от заплащане на д.т. и
разноски по делото, дължи на насрещната страна разноските съгласно представения
списък, възлизащи в размер на 3 285.70лв, платени за адв. възнаграждение.
Съдът
не бе сезиран с възражение по чл. 78
ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от ответника адв. възнаграждение,
поради което не дължи произнасяне по
този въпрос.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от И.Д. З., ЕГН- **********,
със съгласието на неговия попечител Т.М.М., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д. Ф., срещу
„ПроКредит Банк /България/" ЕАД, със седалище и адрес на управление: **********,
ЕИК-*********,
искове с
правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на
договорна ипотека, сключена във формата
на нотариален акт № 59 от 26.05.2010г,
т.3, рег.№,5001, дело № 425/2010г на Нотариус Е.Ш., с рег. № 128 и район на
действие СлРС, и на договор за
поръчителство № 130-602298 от 29.11.2012г,
тъй като към момента на сключването им ищецът поради душевна болест не е могъл
да разбира и ръководи действията си.
ОСЪЖДА И.Д.З., ЕГН- **********, със съгласието на
неговия попечител Т.М.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Ф. да
заплати на „ПроКредит Банк /България/" ЕАД, със седалище и адрес на
управление ********** ЕИК-*********, представлявано съвместно
от всеки двама от изпълнителните директори : Р.В.Т., Е.Х.Ц. и Р.И.П., сумата 3 285.70лв, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: