Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Ц. Т.” Е., гр.Д. с ЕИК .... с жалбата си до съда оспорва Решение №..../.... г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№... по описа на съда за ... г. в частта му, с която предявеният от „В. Б. 2.” Е. срещу него иск е уважен за сумата 3702,26 лв,заедно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, за сумата 138,19 лв лихва за забава върху главницата за периода от 11.10.2010 г. до 26.10.2011 г. и за сумата 1278,91 лв разноски по делото.В жалбата си развива съображения за неправилност, необоснованост и немотивираност на решението в атакуваната от него част.Сочи, че съдът в нарушение на чл.202,235,ал.2 е ал.3 е чл.236, ал.2 от ГПК не е обсъдил всички доказателства, приети по делото и не е дал отговор с решението си по всички относими към спора възражения на страните.Не е преценил в съвкупност всички доказателства, при което неправилно се е позовал изцяло на заключението на вещото лице,което е посочило, че счетоводствата на двете страни са водени редовно.Съдът е приел, че счетоводството на „Ц. Т. „ Е. е водено неточно и е обосновал решението си на данните от счетоводството на ищеца „В. Б. 2.” Е. гр.Б..Твърди се в жалбата, че съдът въобще не е обсъдил и съобразил представените от ответника писмени доказателства-преводни нареждания и протоколи за прихващания,с които счита, че са доказани плащанията по всяка една от процесните фактури.Твърди, че фирмата е голям данъкоплатец и досега няма констатирани нарушения на данъчното законодателство, от което следва да се направи извод за редовно водено счетоводство.Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго такова, с което искът да бъде отхвърлен, а на „Ц. Т.” Е. да бъдат присъдени направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от ответната страна „В. Б. 2.” Е. гр.Б..В него се застъпва становище за законосъобразност и правилност на постановеното решение.Посочва се, че ответната страна не е оспорила иска по основание, а само по размер, като е признала всички доставки по процесните фактури, в.т. доставянето на стоката.Счита, че правилно районният съд е съобразил решението си със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и е приел счетоводството на ищеца за редовно водено, откъдето е направил извода за дължимостта на сумата 3702,26 лв.В същото време експертизата е установила пропуска на „Ц. Т.”Е. да отрази счетоводно всички фактури за доставка на стоки направени от „В. Б. 2.” Е. и получени от ответника,както някои от процесните, така и такива за минал период, а именно това са 8 подробно посочени в заключението фактури.Всичко това говори за нередовно водено счетоводство.Този факт според ответника по жалба е признат и в самата въззивна жалба, където се посочва,че три от процесните фактури за признати доставки не са осчетоводени,което означава нередовно счетоводно отразяване на стопанските операции и противоречи на основните принципи на водене на счетоводството-текущо начисляване и спазване на хронологичен ред, съответстващ на извършването на стопанските операции.В този смисъл счетоводните регистри при едно нередовно водено счетоводство не могат да бъдат доказателство в процеса по смисъла на чл.55 , ал.2 от ТЗ.Счита доводът на въззивника ,че е голям данъкоплатец и че при други проверки не били констатирани данъчни нарушения за неоснователен и несъответстващ на никаква правна и житейска логика.Намира, че жалбоподателят не е доказал плащане по процесните фактури за размера на уважената част от иска, въпреки доказателствената тежест,която съдът му е възложил.Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.Претендира разноските направени пред въззивната интанция. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С постановеното решение в обжалваната му част В. районен съд е уважил предявения от „В. Б. 2.” Е. срещу „Ц. Т.” Е. гр.Д. иск за сумата 3702,26 лв,представляваща продажната цена на доставки по 12 броя фактури,подробно посочени в решението,заедно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, за сумата 138,19 лв лихва за забава върху главницата за периода от 11.10.2010 г. до 26.10.2011 г. и за сумата 1278,91 лв разноски по делото.За да постанови решението си съдът е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, в резултат на което е стигнал до правилния и обоснован извод за частична основателност на претенцията до посочения по-горе размер.Приел е за безспорно обстоятелството, че са извършени доставки от ищеца към ответника, за които са издадени описаните в исковата молба фактури.Обстоятелството, че са доставени и получени от купувача стоките по фактурите не е спорно между страните.Не се оспорва основанието на иска.Спорен е бил въпросът за плащането по процесните фактури и размерът на остатъка на задължението по тях, тъй като ответникът твърди частични плащания.Фактурите не са оспорени от ответника с отговора на исковата молба.Правилно съдът е изградил изводите си въз основа на заключението на вещото лице,тъй като представените от ответника платежни нареждания не могат да установят дали са погасени задълженията именно по процесните фактури, а протоколите за прихващане са едностранни и няма данни волеизявлението да е достигнало до насрещната страна.В заключението на вещото лице е отразено, че задължението по процесните 12 броя фактури възлиза на 3702,26 лв,редовно осчетоводено от ищеца.Осчетоводеното при ответника задължение възлиза на сумата 2609,53 лв ,до какъвто размер ответникът признава иска.Вещото лице обаче посочва, че при ответника има неосчетоводени фактури както и неправилно осчетоводени едностранни прихващания, което води до извод за нередовно водено счетоводство.Така три броя фактури и две ДКИ не са осчетоводени, нещо което жалбоподателят е признал във въззивната жалба.Касае се до ф-ри №№ */17.09.2009 г. */27.12.2009 г. и */10.02.2010 г.В този смисъл основателен е доводът на ответната по жалбата страна, че не са спазени счетоводните принципи за текущо начисляване и спазване на хронологията на счетоводното отразяване на стопанските операции.В случай, че „Ц. Т.” Е. беше осчетоводило всички доставки, нямаше дасе стигне до разминаване в размера на задълженията при ищеца и при ответника.Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че според заключението на вещото лице и двете счетоводства са редовно водени, но разликата се дължи на различния начин на погасяване на задълженията по фактурите и от тук идва разминаването.В случай на редовно и правилно осчетоводяване и плащане по фактурите не би следвало да има разминаване.Вещото лице ясно е отразило липсата на осчетоводяване на конкретно посочени фактури и ДКИ, както и осчетоводени неправилно едностранни прихващания в счетоводството на жалбоподателя.Предвид това правилно първоинстанционният съд е уважил иска в размера , счетоводно отразен като вземане при ищеца, вземайки предвид доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги,преценени с оглед тяхната редовност- чл.182 от ГПК.Съдът намира обжалваното решение за правилно и обосновано,поради което същото следва да бъде потвърдено.Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. С оглед този изход на делото и направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника разноските направени пред въззивната инстанция в размер на 690 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../... г. на В. районен съд,постановено по гр.д.№.... по описа на съда за .... година. ОСЪЖДА „Ц. Т.” Е. , със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”М.” .., с ЕИК ....представлявано от управителя Г. А. М., да заплати на „В. Б.” Е., със седалище и адрес на управление гр.Б.,ул.”Л. К.”, №..., с ЕИК ..., сумата 690 лв /шестстотин и деветдесет лева/, представляваща направените по делото пред въззивната инстанция разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ : |