РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211010600212 по описа за 2021 година
С Присъда от 02.02.2021г., постановена по НОХД № 2377/2019г., СпНС,
VI-ти състав, изцяло е оправдал подсъдимите В. М. П. и Ю.Л. Д.-Цекова по
вменените им престъпления, а именно :
Подсъдимият В.П. е признат за невиновен за това, че в периода от
неустановена дата след 30.12.2015г. до 30.04.2016г. в гр.София, ул. ...... №......,
като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а" НК - областен управител
на област София, назначен с Решение на МС на РБ № 781/26.11.14г., при
условията на продължавано престъпление не положил достатъчно грижи за
ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество - предоставените на областна администрация на област София
бюджетни средства за 2016г. и имот-държавна собственост, в резултат на
което е последвало разпиляване на имущество - пари на областна
администрация на област София в размер на 13 339.20лв. с ДДС и значителни
щети за Българската държава в размер на 105 100лв., или всичко на обща
стойност 118 439,20лв., като деянието е извършено умишлено и не съдържа
1
признаците на по-тежко престъпление, както следва:
1. В периода от 30.12.2015г. до 30.04.2016г. в гр. София ул......... № .......,
като длъжностно лице по см. на чл.93 т.1, б.„а" НК - областен управител на
област София, назначен с Решение на МС на РБ № 781/ 26.11.14г., при
упражняване на нормативно възложените му стопанско-разпоредителни
правомощия за финансово управление на бюджетните средства за 2016г.,
предоставени на областна администрация на област София не положил
достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество, съгласно разп. на чл.7 ал.1 т.3 и т.4 от Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор - „Ръководителите на
организациите по чл.2 отговарят за планирането, управлението и отчитането
на публичните средства, с оглед постигане на целите на организациите и
спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност на
публичните средства, както и за законосъобразното им управление и
разходване" и на чл.7 ал.1 т.25 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на
областните администрации - „Областният управител отговаря за
осъществяването на финансовото управление и контрол във всички
ръководени от него програми, дейности и процеси при спазване на
принципите за законосъобразност, добро финансово управление и
прозрачност", като без да е необходимо за нуждите на областна
администрация на област София, на 30.12.15г. е сключил договор за
„Осигуряване на транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим
автомобил марка Тойота, модел „..........", рама № ....................., с рег.№
.............................. и шофьор между Областна администрация на област София
и „Р................." ЕООД с цена 2 779лв. месечно без ДДС (годишна стойност на
услугата 19 453лв.), от това е последвало разпиляване на имущество - пари в
размер на 13 339.20лв. с ДДС от бюджета на областна администрация на
област София, представляващи изплатени на „Р.................." ЕООД суми по
договора, както следва: за месец 01.2016г. – 3 334.80лв. с ДДС; за месец
02.2016г. – 3 334.80лв. с ДДС; за месец 03.2016г. – 3 334.80лв. с ДДС; за
месец 04.2016г. – 3 334.80лв. с ДДС, като деянието е извършено умишлено и
не съдържа признаците на по-тежко престъпление.
2. В периода 04.02.2016г. - 26.04.2016г. в гр.София ул........... № ............
като длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б. „а" НК - областен управител на
област София, назначен с Решение на МС на РБ №781/26.11.14г., не положил
2
достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и
запазването на повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл.31
ал.1 т.3 от Закон за администрацията и чл.7 ал.1 т.4 от УСТРОЙСТВЕН
ПРАВИЛНИК на областните администрации - „Областният управител
отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията
на областта" и чл.14 ал.2 от Закона за държавната собственост - „Имотите и
вещите - държавна собственост, се управляват в съответствие с
предназначението им и за нуждите, за които са предоставени, с грижата на
добър стопанин", като в Протокол № 5/ 04.02.16г. не е утвърдил оценката по
оценителски доклад на „А.............." и положил резолюция „да се превъзложи
оценката" , без никакви мотиви за това; с Протокол без номер от 10.02.2016г.
е утвърдил оценката по оценителски доклад на Консултантска къща
А.................. ООД, възложен със Заповед № РД-15-023/08.02.2016г., съобразно
който доклад пазарната стойност на имота, предмет на оценката възлиза на
226 700лв., за която оценка е знаел, че не отразява действителната пазарна
оценка; издал е Заповед № РД-15-041/19.02.2016г. за откриване на процедура
за провеждане на търг с явно наддаване по чл.43 ал.2 вр. чл.42 ал.1 от ППЗДС
за държавен имот, актуван с АДС № 09005/12.10.2015г., представляващ
апартамент № ......... със застроена площ от 179,52 кв.м. /със 100 % балкони/,
състоящ се от две стаи, дневна, столова, дрешник, кухня и сервизни
помещения, заедно с 3,084% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, находящ се в гр.София, район ........... №
........, бл.........., ет..............., в която е определил начална тръжна цена в размер
на 226 700лв., която е по-ниската пазарна стойност измежду определените от
независими оценители стойности, и от това са последвали значителни щети за
БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА в размер на 105 100лв., съставляващи разликата
между действителната пазарна стойност на имота в размер на 336 400лв. и
продажната цена на имота в размер на 231 300лв., съобразно сключения
договор № ДИ-008-03-004/26.04.2016г. за покупко-продажба на недвижим
имот по реда на ЗДС и ППЗДС със страни Българската държава, чрез
областния управител на област София - В. М. П. (продавач) и В. И. П.
(купувач), като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на
по-тежко престъпление, поради което и на осн.чл.304 НПК
първоинстанционният съд го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.219 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.
3
Подсъдимият В.П. е признат за невиновен и за това, че на 08.07.2016г. в
гр.София ул......................., като длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.„а" НК -
областен управител на област София, назначен с Решение на МС на РБ №
781/26.11.14г., от името и за сметка на Българската държава, при условията на
продължавано престъпление съзнателно сключил три неизгодни сделки, по
силата на които е прекратена съсобственост между държавата и юридическо
лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на
юридическото лице, а не чрез обособяване на реални дялове със статут на
частна държавна собственост и при най-благоприятния за Българската
държава ред като продал на Е............. ЕООД три недвижими имоти - частна
държавна собственост за сумата общо от 658 870лв. без ДДС при обща
пазарна стойност на имотите към същата дата в размер на 10 989 000лв. без
ДДС, от които са произлезли значителни вреди за Българската държава в общ
размер на 10 330 130лв., представляващи разликата между продажната цена и
пазарната стойност на имотите, като деянието представлява особено тежък
случай, както следва:
1. На 08.07.2016г. в гр.София ул.................., като длъжностно лице по
см. на чл.93 т.1 б.„а" НК - областен управител на област София, назначен с
Решение на МС на РБ № 781/26.11.14г., от името и за сметка на Българската
държава, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор № ДИ-017-03-
015/08.07.16г. за прекратяване на съсобственост между държавата и
юридическо лице, сключен по реда на чл.45а от Закона за държавната
собственост и чл.36 от Закона за собствеността, по силата на който е
прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез
транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото
лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна
собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като
продал на Е....... ЕООД недвижим имот - частна държавна собственост,
съгл.АДС № 08976/03.08.15г., съставляващ 8 414/10 000 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.406.2 с площ от 1376кв.м., находящ се
в гр.София район ..........., бул................, за сумата от 135 433лв. без ДДС при
пазарна стойност към същата дата 2 189 000лв. без ДДС и от това произлязла
значителна вреда за Българската държава в размер на 2 053 567лв.,
представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на
имота;
4
2. На 08.07.2016г. в гр.София ул......................, като длъжностно лице
по см.на чл.93 т.1 б.„а" НК - областен управител на област София, назначен с
Решение на МС на РБ № 781/26.11.14г., от името и за сметка на Българската
държава, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор № ДИ-018-03-
016/08.07.16г. за прекратяване на съсобственост между държавата и
юридическо лице, сключен по реда на чл.45а от Закона за държавната
собственост и чл.36 от Закона за собствеността, по силата на който е
прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез
транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото
лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна
собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като
продал на Е......... ЕООД недвижим имот-частна държавна собственост, съгл.
АДС № 08975/03.08.15г., съставляващ 8 414 /10 000 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.406.1 с площ от 4 762 кв.м., находящ
се в гр.София район ........., бул............, за сумата от 391 219лв. без ДДС при
пазарна стойност към същата дата 7 119 000лв. без ДДС и от това произлязла
значителна вреда за Българската държава в размер на 6 727 781лв.,
представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на
имота.
3. На 08.07.2016г. в гр.София ул.А............., като длъжностно лице по
см. на чл.93 т.1 б.„а" НК - областен управител на област София, назначен с
Решение на МС на РБ № 781/26.11.14г., от името и за сметка на Българската
държава, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор № ДИ-016-03-
014/08.07.16г. за прекратяване на съсобственост между държавата и
юридическо лице, сключен по реда на чл.45а от Закона за държавната
собственост и чл.36 от Закона за собствеността, по силата на който е
прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез
транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото
лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна
собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като
продал на Е........... ЕООД недвижим имот-частна държавна собственост, съгл.
АДС № 08977/03.08.15г., съставляващ 8 414 / 10 000 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.406.3, с площ от 1191кв.м., находящ се
в гр.София, район .............., бул................, за сумата от 132 218лв. без ДДС при
пазарна стойност към същата дата 1 681 000лв. и от това произлязла
5
значителна вреда за Българската държава в размер на 1 548 782лв.,
представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на
имота, поради което и на осн. чл.304 НПК първоинстанционният съд го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.220 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.
С протестираната присъда подс.Ю.Ц. е призната за невиновна за това,
че на 25.04.2016г. в гр.София, като лицензиран оценител, притежаващ
сертификат за оценка на недвижими имоти с peг.№ ********* от 14.12.2009г.,
вписана като специализиран състав в дружество на независим оценител
Н.Д.Е. ООД със сертификат рег.№ *********/ 01.12.15г., издаден от Камарата
на независимите оценители, при условията на продължавано престъпление
дала невярна оценка и заключение за определяне пазарната стойност на
оценявано недвижимо имущество - частна държавна собственост,
съставляващо 8 414/10 000 идеални части от поземлени имоти с
идентификатори 68134.406.1, 68134.406.2 и 68134.406.3 по плана на гр.София,
м.Центьра, възложена й от областния управител на област София и от това на
08.07.16г. произтекла щета за Българската държава в общ размер на 10 330
130лв., представляваща разликата между определената и действителната
пазарна стойност, като случаят е немаловажен, както следва:
- На 25.04.2016г. в гр.София, като лицензиран оценител, притежаващ
сертификат за оценка на недвижими имоти рег.№ ********* от 14.12.2009г.,
вписана като специализиран състав в дружество на независим оценител
Н.Д.Е. ООД със сертификат рег.№ *********/01.12.15г., издаден от Камарата
на независимите оценители, дала невярна оценка и заключение за определяне
пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество - частна държавна
собственост, съгласно АДС № 08975/ 03.08.15г., съставляващ 8 414/10 000
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.1 с площ от 4
762кв.м., находящ се в гр.София, район .........., бул..............., като при оценка
потенциала на поземления имот посочила неверни параметри на
застрояване: Кинт - 1,036, Плътност- 40% и максимално РЗП за имота - 4
932,00кв.м, когато по градоустройствени показатели за зона „Ц2-Зона на
стария градски център" кв.532, съгласно влязло в сила ИПРЗ са Кинт - 2,71,
Плътност- 69,78%, РЗП - 12 905,02кв.м. при средна етажност-6;
при изготвянето на оценката използвала неприложим в конкретния
6
случай метод на вещна стойност /по ЕСО метод на Амортизираната
възстановителна стойност/, при който се приспадат амортизации на земя,
която няма амортизационна стойност; коригирала крайната пазарна стойност
на поземления имот, като я намалила с пазарната стойност на правото на
строеж по отпаднала формула по глава 7 от ППЗДС / отм. ДВ
бр.78/26.09.2006г./ необосновано занижила стойността на имота на 391 219 лв.
при действителна пазарна стойност към същата дата 7 119 000лв. без ДДС и
от това на 08.07.16г. произтекла щета за Българската държава в размер на 6
727 781лв., представляваща разликата между определена и действителната
пазарна стойност, като случаят е немаловажен;
- На 25.04.2016г. в гр.София, като лицензиран оценител, притежаващ
сертификат за оценка на недвижими имоти рег.№ ********* от 14.12.2009г.,
вписана като специализиран състав в дружество на независим оценител
Н.Д.Е. ООД със сертификат рег.№ *********/ 01.12.15г., издаден от Камарата
на независимите оценители, дала невярна оценка и заключение за определяне
пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество - частна държавна
собственост, съгласно АДС № 08976/ 03.08.15г., съставляващ 8 414/10 000
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.2 с площ от 1376
кв.м., находящ се в гр.София, район ....., бул..............., като при оценка
потенциала на поземления имот посочила неверни параметри на
застрояване: Кинт - 0,74 и Максимално РЗП за имота - 1 023 кв.м., когато по
градоустройствени показатели за зона „Ц2-Зона на стария градски център"
кв.532, съгласно влязло в сила ИПРЗ са Кинт - 2,71, Плътност- 69,78% и РЗП -
3 728,96 кв.м. при средна етажност-6;
при изготвянето на оценката използвала неприложим в конкретния
случай метод на вещна стойност /по ЕСО метод на Амортизираната
възстановителна стойност/, при който се приспадат амортизации на земя,
която няма амортизационна стойност; коригирала крайната пазарна стойност
на поземления имот, като я намалила с пазарната стойност на правото на
строеж по отпаднала формула по глава 7 от ППЗДС /отм. ДВ
бр.78/26.09.2006г. /и необосновано занижила стойността на имота на 135
433лв. без ДДС при пазарна стойност към същата дата 2 189 000лв. без ДДС и
от това на 08.07.16г. произтекла щета за Българската държава в размер на 2
053 567лв., представляваща разликата между определена и действителната
пазарна стойност, като случаят е немаловажен;
7
- На 25.04.2016г. в гр.София, като лицензиран оценител, притежаващ
сертификат за оценка на недвижими имоти рег.№ ********* от 14.12.2009г.,
вписана като специализиран състав в дружество на независим оценител
Н.Д.Е. ООД със сертификат рег.№ *********/ 01.12.15г., издаден от Камарата
на независимите оценители, дала невярна оценка и заключение за определяне
пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество - частна държавна
собственост, съгласно АДС № 08977/ 03.08.15г., съставляващ 8 414/10 000
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.3, с площ от
1191кв.м., находящ се в гр.София, район ........, бул.............., като при оценка
потенциала на поземления имот посочила неверни параметри на
застрояване: Кинт - 1,29 и Максимално РЗП за имота - 1 537кв.м., когато по
градоустройствени показатели за зона „Ц2-Зона на стария градски център"
кв.532, съгласно влязло в сила ИПРЗ, са Кинт - 2,71, Плътност- 69,78% и
РЗП- 3 227,61 кв.м. при средна етажност-6;
при изготвянето на оценката използвала неприложим в конкретния
случай метод на вещна стойност /по ЕСО метод на Амортизираната
възстановителна стойност/, при който се приспадат амортизации на земя,
която няма амортизационна стойност; коригирала крайната пазарна стойност
на поземления имот, като я намалила с пазарната стойност на правото на
строеж по отпаднала формула по глава 7 от ППЗДС /отм., ДВ бр.78 от
26.09.2006г./ и необосновано занижила стойността на имота на 132 218лв. без
ДДС при пазарна стойност към същата дата 1 681 000лв. без ДДС и от това на
08.07.16г. произтекла щета за Българската държава в размер на 1 548 782лв.,
представляваща разликата между определена и действителната пазарна
стойност, като случаят е немаловажен, поради което и на осн. чл.304 НПК
първоинстанционният съд я е оправдал по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл.260 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.
На осн.чл.190 ал.1 НПК СНС се е произнесъл и по направените по
делото разноски, като е постановил същите да останат за сметка на
държавата.
Против присъдата е постъпил протест от прокурор при СП с оплаквания
за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност – според държавното
обвинение, съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на
материалния и процесуалния закон.В тази връзка в депозирания протест и в
8
допълнението към него подробно се излагат допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с анализа на
събраните по делото доказателства и изразяващи се в изключване на
доказателства и доказателствени средства в нарушение на нормата на чл.305
ал.3 пр.2 НПК, без необходимата юридическа аргументация и в нарушение на
вменените на съда задължения по чл.13 и чл.14 НПК за проверка на всички
съотносими факти и обстоятелства, включени в обвинителната теза.В
подкрепа на горното твърдение и детайлно за всяко едно от процесните
престъпления СП сочи игнорираните от основния съд обстоятелства в
противоречие на приобщените доказателства, като в същото време излага и
свои изводи относно правната значимост на тези обстоятелства в контекста на
вменените на подсъдимите лица престъпления.Според държавното
обвинение, констатираните и посочени в протеста и допълнението към него
процесуални нарушения в аналитичната и процесуална дейност на съда,
окачествени за дефицит на доказателствения анализ, лишават обвинителната
теза от съществени, свързващи обвиненията на подсъдимите, фактически
обстоятелства от значение за съставомерните обективни и субективни
елементи.
На базата на горните релевирани съображения, във въззивния протест
СП отправя искане за отмяна на атакуваната присъда, като на осн. чл.334 т.2
вр. чл.336 ал.1 т.2 НПК се постанови нова присъда, с която подсъдимите В.
М. П. и Ю.Л. Д.-Ц. да бъдат признати за виновни в извършване на вменените
им престъпления - по чл.219 ал.3 вр.чл.26 ал.1 НК и по чл.220 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК за подс.В.П. и по чл.260 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК за подс. Ю.Д.-Ц..
Депозираният въззивен протест е подаден в срока по чл.319 ал.1 НПК.
Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за неговата форма и
съдържание, така и за движението му съгл.чл.321 НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка
по реда на глава XXІ НПК.
В хода на съдебните прения участващите по делото прокурори
поддържат подадения протест, като развитите в тази насока съображения,
изцяло кореспондират с изложените такива в самия протест – отново се
отправя упрек за липса на обстоен доказателствен анализ в мотивите към
проверявания съдебен акт; отново се навеждат данни за допуснати нарушения
9
на процесуалните правила, като се твърди, че са абсолютизирани определени
доказателствени средства (но последните не са конкретизирани); твърди се и
липса на пълен правен анализ на всички съотносими факти, като в същото
време прокурорът излага собствената си интерпретация на същите в
контекста на вменените процесни престъпления.В заключение и доколкото
АСП приема за налични безспорни и категорични доказателства за
реализирано от двамата подсъдими виновно престъпно поведение, отправя
искане за цялостна отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда, като
се постанови нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни
в извършване на вменените им престъпления и да им се наложи наказание,
определено по вид и размер от общите правила на чл.54 и чл.57 НК. Предлага
се на подс.П. и за престъплението по чл.219 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК да
му се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от шест години, както и
наказание по чл.37 т.6 НК лишаване от правото да заема ръководна държавна
или обществена длъжност за срок от шест години, а за престъплението по
чл.220 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК да се наложи наказание Лишаване от
свобода за срок от седем години и наказание по чл.37 т.6 и т.7 НК лишаване
от право да заема ръководна държавна или обществена длъжност за срок от
седем години и лишаване от право да извършва дейност по управление и
разпореждане с държавно имущество за същия срок, като на осн. чл.23 ал.1
НК да се определи за изтърпяване най-тежкото измежду горните наказания, а
именно седем години ЛСВ при първоначален строг режим на изтърпяване и
на осн. чл.23 ал.2 НК да се присъедини и наказанието лишаване от права по
чл.37 ал.1 т.6 и т.7 НК. Досежно подс.Ц. се предлага за престъплението по
чл.260 ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК да бъде наложено наказание една година и шест
месеца Лишаване от свобода с условно изтърпяване на осн.чл.66 НК и
наказание по чл.37 т.6 и т.7 НК лишаване от право да заема длъжност в
структурата на държавната администрация, свързана с оценки на имоти
държавна и общинска собственост и да упражнява дейност на лицензиран
оценител за срок от една година и шест месеца.Отправено е и искане за
осъждане на двамата подсъдими да заплатят и съответната част от
направените по делото разноски.
Защитникът на подс.П. – адв.К. в подаденото писмено становище и
лично в хода на съдебните прения отправя искане за постановяване на
решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като
10
правилна и обоснована.Защитата излага аргументи досежно всяко едно от
наведените от държавното обвинение възражения и изразява становище, че
атакуваната присъда е постановена при спазване на материалния и
процесуален закон, а мотивите на съда са пълни, ясни и недвусмислени –
съдържат описание на доказаната фактическа обстановка, съдържат анализ на
съотносимите доказателствата и правни доводи за липса на съставомерност на
обективираното от подс.П. поведение за всяко едно от вменените му
престъпления.В допълнение и относно деянието, касаещо апартамент №
........... в гр.София ул................ се излага становище за изначална
неиздържаност на обвинителната теза, тъй като според конструкцията на
обвинението, щетите са формирани като разлика между възприетата от
държавното обвинение пазарна стойност на имота и неговата продажна цена,
която предварително не е известна на областния управител, а и същият е в
обективна невъзможност да предвиди каква продажна цена ще бъде
постигната при проведена тръжна процедура.
Защитникът на подс.Ц. – адв.К. също отправя искане за потвърждаване
на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и
законосъобразен.Изразява становище за липса на събрани по делото
безспорни доказателства за реализирана от подсъдимата деятелност,
запълваща от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.260
ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, като в тази насока се твдърди, че направеният от СНС
доказателствен анализ е обективен, изчерпателен и съобразен с
регламентирания в чл.305 ал.3 изр.2 НПК стандарт.В депозираното от адв. К.
писмено становище и лично в с.з. се излага коментар на всяко едно от
възраженията на прокуратурата, който коментар е съпътстван със съответна
препратка към доказателствените материали – подчертава се, че изготвените
от подс.Ц. три отделни оценителни доклада са напълно съобразени както със
Заповедта за възлагането им, с добрите оценителски практики и европейски
стандарти за оценяване, така и с конкретните характеристики на оценяваните
имоти, преценявани на плоскостта на нормативно въведените правила и
ограничения.При тези доводи защитата приема депозирания протест за
неоснователен такъв и мотивира искането си за потвърждаване на атакуваната
присъда.
Двамата подсъдими в предоставеното им право на лична защита и
последна дума поддържат направеното от техните защитници искане за
11
потвърждаване на протестираната присъда.
Апелативният специализиран наказателен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, в контекста на
отправените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 НПК, намира,
че в конкретния казус са налице предпоставките по чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК.
ПО ФАКТИТЕ:
Настоящият въззивен съдебен състав изначално отбелязва, че
изложената в мотивите към постановената присъда фактология е
преимуществено правилно изведена от първоинстанционния съд (като се
абстрахираме от направения исторически преглед относно предназначението
и реалното ползване на построените върху процесните три поземлени имота
сгради, за което реално липсват събрани по делото доказателства; най-
вероятният източник на така описаните обстоятелства е интернет, който е
общодостъпен източник на информация, но всички тези факти се приемат за
ирелевантни такива).
Приема се за правилен и възприетият от СНС подход в
обстоятелственото изложение да се отразят доказаните факти по отделно за
всяко едно от процесните престъпления, доколкото по този начин се създава
по-голяма яснота и поради това, този подход ще бъде приложен и от
въззивния съдебен състав.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. М. П. е роден на 02...............г. в гр. София, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безработен,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. София,
ул.С...................................
Подсъдимата Ю.Л. Д.-Ц. е родена на 03......................г. в гр.София,
българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с висше образование,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.София,
12
....................................
На основания чл.143 ал.2 от Конституцията и чл.29 ал.3 вр.чл.19а ал.1
от Закона за администрацията (ЗА) подс.П. бил назначен за областен
управител на област София с Решение № 781/26.11.14г. на МС на РБ и
именно от тази дата той реално започнал да изпълнява своите служебни
задължения.При встъпването си в длъжност той утвърдил ново длъжностно и
поименно щатно разписание със Заповед № РД-15-032/ 19.02.15г., изменена
със Заповед № РД-15-033/15.02.16г., като определил ресора и разпределил
отговорностите на съответните длъжностни лица в областната
администрация.Подсъдимият още при постъпването си на горната длъжност
също така възложил за приоритетна задача извършаването на инвентаризация
на документите за имотите-частна държавна собственост, актуализация на
регистъра на актовете за държавна собственост и пълна подредба на архива с
цел установяване на всички имоти, попадащи в правомощието му по
управление на собствеността.Той утвърдил и редица Вътрешни правила (за
избор на оценител; за организация на административното обслужване в
областната администрация; за осъществяване на предварителен контрол при
разпореждане с имоти-ЧДС), издал и Заповед № РД-15-054/07.03.16г. за
назначаване на Постоянна комисия за разглеждане на преписки за продажба и
замяна на имоти-частна държавна собственост (ЧДС) в състав Председател
св.Т.Н. и членове свидетелите Р.Т., Е.Р., Е.Р., М.Г., А.Г., Д.Д. и Б.., а със
Заповед № РД-15-062/24.03.15г., изменена със Заповед № РД -15-
056/07.03.16г. назначил Постоянна комисия за приемане на пазарни оценки.
Относно вмененото на подс.П. престъпление по чл.220 ал.2 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК
Предмет на твърдяните от държавното обвинение неизгодни сделки е
земя със статут на частна държавна собственост, обособена в три отделни
поземлени имота (ПИ) – съответно ПИ с идентификатор 68134.406.1 и площ
от 4 762 кв.м., ПИ с идентификатор 68134.406.2 с площ от 1 376 кв.м. и ПИ с
идентификатор 68134.406.3 и площ 1 191 кв.м., като общата площ възлиза на
7 329 кв.м.Тези имоти попадат в обхвата на стар кадастрален план,
к.л.339/362 с площ 7404кв.м. Трите поземлени имоти фигурират в
регулационен план /РП/, одобрен със Заповед № 22307/30.10.1967г.на Зам.
13
Министър на Министерството на архитектурата и благоустройството, в кв.
532, в имот пл.№ 1, обхващащ целия квартал, с отреждане „за хотел-
ресторант на Комитета по туризма“, с площ 7404кв.м. Този имот бил
идентичен по граници и местоположение с имота,описан с погрешна площ 8
250кв.м. в АДС № 14158/24.03.1995г. Тази площ била записана и в АЧДС №
03118/21.08.2001г.
Първоначално тези три отделни ПИ били обособени в един такъв,
описан в съставен акт за държавна собственост (АДС) № 03118/21.08.11г.,
утвърден от обл.управител В.М., но в графата „забележки“ били нанесени на
08.08.2005г. такива и то относно характеристиките на имота, който съобразно
направеното вписване представлявал 8 250/11020 идеални части,
представляващи 8 250 кв.м. от УПИ VIII, кв.533, ГГЦ – зона А, целият с площ
от 11 020кв.м.Този единен имот реално бил разделен на три отделни имота с
горепосочените идентификатори пред 2010г. с приемането на кадастралната
карта и кадастралните регистри за район ........, одобрени със Заповед на
изп.директор на АГКК № РД-18-45/09.07.10г. Общата площ на трите ПИ по
кадастрална карта възлизала на 7329кв.м., като съответно ПИ с
идентификатор 68134.406.1 е с площ 4762кв.м. и обща застроена площ от
3220кв.м., ПИ с идентификатор 68134.406.2 е с площ 1376 кв.м. при общата
застроена площ от 760 кв.м. и ПИ с идентификатор 68134.406.3 е с площ
1191кв.м. и обща застроена площ от 559 кв.м. Обобщените градоустройствени
показатели за кв.532 били застроена площ 5 018кв.м., Разгърната застроена
площ /РЗП/ 19 496,4 кв.м., средна етажност 6, Плътност /П/ 69,78% и Кинт
2,71.Тези имоти попадали в т.нар. територия с културно-историческо
наследство със статут на групова недвижима културна ценност, декларирана с
писмо от 22.08.1986г. на НИПК за групов паметник на културата, а със
Заповед от 11.09.18г. на Зам. министъра на културата е разширена
квалификацията, като трите ПИ и сградите върху тях били декларирани за
групова историческа, архитектурно-строителна и урбанистична недвижима
културна ценност от местно значение.
Още преди разделянето на имота, а именно на 01.09.2005г. между Д.
ООД гр.В. и Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, бил сключен договор за замяна, по силата на
който търговското дружество придобило собствеността върху недвижим
имот-ЧДС, находящ се в гр.София, район ............ с административни адреси
14
бул.................. и бул................... и представляващ части от три отделни сгради
(с индивидуализиращи ги белези в самия договор), ведно със съответните
идеални части от общите части на тези сгради и от терена, като прилежащите
идеални части от терена за всяка една от трите сгради били както следва -
545/10 000 идеални части, 470/10 000 идеални части и 571/10 000 идеални
части, всичките от държавната част на терена, възлизащ на 8 250/11 020
идеални части, т.е. Дивисима ООД гр.Враца придобила 1 586/10 000 кв.м
идеални части от държавната част на терена.Владението върху имота било
предадено на приобритателя на 01.11.2005г..
С апортна вноска , вписана на 27.112007г. в Службата по вписвания –
гр.София, горният недвижим имот бил апортиран в учредителния капитал на
Е................ ЕООД.
На 01.08.14г. в областната администрация постъпило писмо от гл.
секретар на МРРБ с уведомление за признаване и възстановяване правото на
собственост на държавата върху процессните ПИ по силата на влезли в
законна сила съдебни решения, като било отправено и искане за издаване на
АЧДС за трите имота с обща площ от 8 250кв.м.В тази вр. била образувана
преписка и били изискани актуални скици за имотите, но тъй като
длъжностното лице, работещо по преписката излязло в отпуск, работата по
тази преписка била преустановена.Към горната дата подс. П. все още не бил
назначен за областен управител.Той получил информация за образуваните
перписки едва в един по-късен момент, на неустановена дата през 2015г. и
разпоредил на св.Д. да се продължи процедирането по преписките за издаване
на АЧДС. Междувременно на 09.07.15г. св.Я.И., управител на Е. ЕООД,
подал заявления в областната администрация с искане при издаване на трите
АЧДС дружеството да бъде вписано за съсобственик с 1 586/10 000 идеални
части при 8 414/10 000 идеални части за държавата.По този повод и
базирайки се на горните зявления, на писмото от гл.секретар на МРРБ и на
приложените към същото съдебни решения, св.Д.Д. изготвила Доклад до
областния управител във вр. с необходимостта от съставяне на АЧДС, като
посочила и принадлежащата на всеки един от съсобствениците идеална част
от ПИ; съотношението за всеки един от имотите било абсолютно еднакво - 8
414/10 000 идеални части за държавата и 1 586/10 000 идеални части за Е.
ЕООД. Свидетелката Д. изготвила и три АЧДС, утвърдени на 03.08.15г. от
15
подс.П. - АДС № 08975 за ПИ с идентификатор 68134.406.1 по КККР на
гр.София, целият с площ от 4762 кв.м; АДС № ............... за ПИ с
идентификатор 68134.406.2 по КККР на гр.София с площ от 1376 кв.м и АДС
№ 08977 за ПИ с идентификатор 68134.406.3 по КККР на гр.София с площ от
1191 кв.м., като и в трите акта били вписани притежаваните от Държавата 8
414/10 000 идеални части и 1 586/10 000 идеални части от Евротрансбилд
ЕООД.
На 10.08.15г. до Областния управител на област София–град били
подадени три отделни предложения от св.Я.И. представляващ Е. ЕООД, за
прекратяване на съсобственост върху процесните ПИ чрез изкупуване частта
на държавата.Били образувани три отделни преписки с №№ 4704/146,
4704/147 и 4704/148 и подс.П. резолирал същите за изпълнение на
служителите от отдел Държавна собственост – свидетелките Р. и Г., които
започнали да събират нужната им документация за изясняване статута на
имотите, построените сгради и правата на техните
собственици.Първоначално след депозиране на предложенията на Е. ЕООД в
областната управа по време на провежданите оперативки била обсъждана
възможността за ликвидиране на съсобствеността посредством подялба на
имотите.В хода обаче на събиране на необходимите документи бил установен
факта на построени в имотите множество сгради с притежано правото на
собственост от различни лица върху отделните самостоятелни обекти от тези
сгради, включая и Държавата, която при реализация на това си право е
предоставила правото на управление върху част от тези сгради на различни
ведомства и организации.Именно тази информация била възприета от
подсъдимия за допълнително внасящо фактическа и правна сложност
обстоятелство, като с цел защита на държавния интерес на 22.12.15г. било
изпратено писмо до Министъра на регионалното развитие и
благоустройството с искане за даване на методически указания по реда на
чл.66 ал.1 алт.1 от ЗДС във вр. с производство за ликвидиране на
съсобственост, като в това писмо подсъдимият обширно изтъкнал своето
становище за позитивите от прекратяване на съсобствеността и то
посредством изкупуване на държавния дял.Били изпратени писма и до МВР,
МЗХ и МК, които ведомства ползвали построени в имотите сгради по силата
на предоставено им от Държавата чрез областния управител управление.През
2016г. били получени отговори от горните ведомства, като МРРБ изрично
16
вписало в изпратеното писмо факта на наличен висящ граждански спор по
в.гр.д. № 6950/15г. на СГС и подчертало, че преценката за законосъобразност
и целесъобрадност на исканите сделки е изцяло в правомощията на областния
управител, а останалите ведомства също изпратили писмен отговор, но без да
изразят категорично становище.
На неустановена по безспорен начин дата в началото на 2016г. св. Г.
изготвила Доклад с подробно описание на извършените действия по
предложенията на Е. ЕООД за прекратяване на съсобствеността.Тя лично
представила доклада за съгласуване на свидетелките Т. и Р., всяка една от
които вписала и изрично становище – съответно св.С. посочила, че следва
казуса да се прецени от експерти в областта, а св.Р. изразила мнението си да
не се процедира по преписките до приключване на висящото гражданско
производство.Докладът съдържал и информация за проведена вече през
м.12.15г. процедура по избор на оценител за изготвяне на пазарни оценки на
трите имота.Този доклад лично св.Г. предала на секретарката на подсъдимия,
който отново на неустановена дата се запознал със същия и положил
резолюция за изготвяне на пазарни оценки, като в последствие докладът бил
върнат на св.Г. и тя го входирала в деловодната система на 28.03.16г.След
това и на неустановена по безспорен начин дата подс.П. провел и среща със
свидетелките Г. и Р., като последната потвърдила становището си за
непроцедиране по сделките при наличие на висящ съдебен спор и подобна
позиция заела и св.Г..По време на тази среща подсъдимият им казал, че целта
на пазарните оценки е за ползването им за „вътрешна информация“.
Областната администрация поддържала списък на оценители на
недвижими имоти и измежду всички експерти в този списък чрез жребий
били избрани три дружества С. 2000 ЕООД, Н.Д.Е.ООД и СД Р., до които
били изпратени покани за участие в процедурата по избор на оценител.На
проведено на 13.04.16г. заседание Комисията по избор на оценители се
запознала с постъпилите оферти и класира кандидатите – на първо място била
класирана С. 2000 ЕООД, на второ място Н.Д.Е. ООД и на трето място СД
Р..След това лицето К.Р., управител на С. 2000 ЕООД, депозирала в
областната администрация писмо с изложени съображения за обективна
невъзможност за изготвяне на оценките в поставения срок, като това
наложило провеждане на ново заседание на Комисията с взето решение да се
предложи на областния управител да се възложи изготвянето на пазарните
17
оценки на втория класиран кандидат, в случая Н.Д.Е. ООД. Подсъдимият П.
издал Заповед № РД-15-077/14.04.16г. и възложил на Н.Д.Е. ООД изготвянето
на пазарни оценки на трите имота, като изрично в заповедта било посочено
изискването за съобразяване на оценките с устройствената зона и
максималните параметри на застрояване и изискването за ползване на два от
визираните методи за оценяване.
Подсъдимата Ю. Ц. работела като лицензиран оценител, и притежавала
сертификат за оценка на недвижими имоти рег.№ ********* от
14.12.2009г.Тя била вписана в специализирания състав към Н.Д.Е. ООД,
притежаващи сертификат рег.№ *********/01.12.15г., издаден от Камарата на
независимите оценители.Именно подсъдимата със съдействието на инж.Л.Г.,
управител на Н.Д.Е. ООД, изготвила оценките на трите ПИ, като съответно
пазарната стойност на ПИ с идентификатор 68134.406.1 била определена в
размер на 391 219лв. (при данъчна оценка 239 264,20лв.); пазарната оценка за
ПИ с идентификатор 68134.406.2 възлизала на 135 433лв. (при данъчна оценка
87 270.50лв.) и пазарната стойност на ПИ с идентификатор 68134.406.3 била
132 218лв. (при данъчна оценка 85 347.30лв.).В оценителните доклади била
посочена и информация за наличното към момента фактическо застрояване и
влезлите в сила на 16.09.15г. СПН, въвеждащи в чл.11 забрана за ново
застрояване, надстрояване и пристрояване на имотите в този квартал, като на
тази база експертът-оценител определил иднивидуално за всеки имот
показателите за застрояване – в случая за първия ПИ били изведени
показатели Кинт 1,036, Плътност 40% и максимално РЗП за имота 4 932 кв.м,
за втория ПИ показателите били среден Кинт 0,74 и Максимално РЗП 1 023
кв.м., а за третия имот показателите били среден Кинт 1,29 и Максимално
РЗП за имота 1 537кв.м.Така изготвените три отделни оценителни доклада
били предадени в областната администрация на 25.04.16г. и същите били
разгледани на 26.04.16г. на заседание на Комисията в състав Председател –
св.Т.Н. и членове М.Г., А. Г., Б.Д. и Д.Д..Комисията приела, че при изготвяне
на оценките са изпълнени критериите на възложителя и предложила на
подс.П. да утвърди същите, като само и единствено св.Д. изрично отразила
становището си за липса на компетентност досежно размера на определените
пазарни цени.
След това работата по преписките продължила, като по изрично
18
настояване на подс.П. продължавало да се проучва и възможността за
подялба на процесните ПИ от градоустройствена и правна гледна точка. Той
преценил наличието на фактическа и правна сложност на конкретния казус,
което произтичало от установения в хода на процедурата факт на застроени в
имотите редица сгради с множество отделни самостоятелни обекта, от
различния статут на тези сгради (частна собственост, публична държавна
собственост и частна държавна собственост), от наличието на предоставено
право на управление за част от построените сгради и то на различни
ведомства и не на последно място от факта на наличен висящ граждански
спор.Поради това, подсъдимият възложил на св.Тодорова да подготви
проекто-заповед за назначаване на работна група, която да се занимае с
казуса, който бил от фактическа и правна сложност. Свидетелката Т.
споделила за това на св.Р. и двамата заедно изготвили заповедта, като при
определяне на поименния състав на групата се съобразили и с факта на
ползван по това време отпуск от някои от служители в областната
администрация.С нарочна заповед № РД-15-125/ 23.06.16г. подс.П. назначил
работна група в състав свидетелите Т. Н., Р.Т., Е.Р., П.С. и А.К., които да
разгледат всички документи и да преценят правната възможност за
ликвидиране на съсобствеността по искания от Е. ЕООД способ при
наличието на висящ съдебен спор.На проведено на 23.06.16г. заседание
работната група единодушно изразила съгласието си за прекратяване на
съсобствеността чрез сключване на сделки за изкупуване от Е.ЕООД на
държавния дял от имотите. Междувременно били подготвени и проекто-
заповедите за прекратяване на съсобствеността за всеки един от процесните
ПИ, като същите в изпълнение на Вътрешните правила за предварителен
контрол били разгледани и одобрени от съответното длъжностно лице, чието
становище било отразено в съставен Контролен лист.На 27.06.16г. подс.П., в
качеството му на областен управител издал Заповеди с №№ ДИ-03-014, ДИ-
03-015 и ДИ-03-016, по силата на които се разпоредил да се ликвидира
съсобствеността върху трите ПИ, чрез изкупуване на държавния дял от всеки
един от тях от Е. ЕООД при заплащане на покупна цена в размер, идентичен с
определената от подс.Ц. пазарна стойност. Екземпляр от тези заповеди бил
връчен на Е. ЕООД. Дружеството заплатило определената цена, след което
били изготвени и инкриминираните договори.На 08.07.16г. в гр.София
подс.П., в длъжностното си качеството на областен управител и като
19
продавач, сключил три договора за покупко-продажба :
- Договор № ДИ-018-03-016/08.07.16г. за продажба на 8 414/10 000
идеални части от ПИ с идентификатор 68134.406.1 с площ от 4 762 кв.м.,
находящ се в гр.София, район ........., бул................., при определена продажна
цена от 391 219лв. без ДДС .
- Договор № ДИ - 017-03-015/08.07.16г. за продажба на 8 414/10 000
идеални части от ПИ с идентификатор 68134.406.2 с площ от 1 376 кв.м.,
находящ се в гр.София, район ..........., бул..................., за сумата от 135 433лв.
без ДДС и
- Договор № ДИ-016-03-014/08.07.16г.за продажба на 8 414/10 000
идеални части от ПИ с идентификатор 68134.406.3 с площ от 1 191 кв.м.,
находящ се в гр.София, район ., бул...................................., при пордажна цена
от 132 218 лв. без ДДС.
На 11.07.16г. договорите били вписани в Службата по вписвания.
Относно вмененото на подс.П. престъпление по чл.219 ал.3 вр. ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК
Към м.12.15г. областна администрация на област София разполагала със
следните превозни средства в технически изправно състояние – л.а. марка
БМВ с рег. № ............; л.а.марка БМВ с рег. № ..................; л.а. марка Форд,
модел ............. с рег. № ............ и л.а.марка Фолксваген, модел ........... с рег. №
............... Ползването на служебните автомобили било разпределено от
областния управител по силата на издадени заповеди.При заемане на
длъжността подс.П. започнал да ползвал л.а. марка БМВ с рег. № ...................
Към този момент областната управа разполагала само с един назначен на щат
шофьор Г. З., но поради заболяване, същият излязъл на 08.07.15г.в
продължителен отпуск, а това наложило за кратък период от време
подсъдимият лично да управлява служебния автомобил, което обаче било
свързано с редица неудобства от практичен характер.Поради това, той
сключил граждански договор със св. К., който в периода м.07.15г. – м.12.15г.
на горното правно основание изпълнявал задълженията на шофьор на
подсъдимия и го превозвал при и по повод изпълнение на възложените му
служебни задължения, а така също го превозвал и до дома му, находящ се в
с.М.............
20
Областната администрация не притежавала високопроходим автомобил,
но необходимостта от ползването на такъв била належаща, особено при
пътуване до трудно-достъпни места, а посещението на такива се налагало, с
оглед възложените на областния управител задължения по Закона за защита
при бедствия и по Закона за водите.В тази вр. всяка пролет, в периода на
затопляне на времето и на обилното снеготопене отпочвала активната дейност
на съвместния с Гражданска защита и Столична община щаб, начело с
областния управител за създаване на организация за почистване коритата на
водните басейни на територията на областта и профилактика.В рамките на
тази си дейност подс.П. вменил определени задължения на св.Т.Н. за
проучване нивото на водните басейни и извършване на контрол върху
работата на други организации, като свидетелят в изпълнение на тези си
задължения пътувал до съответното място, но при посещение на р.Искър не
можел да стигне до речното корито с предоставения му служебен автомобил,
а за целта ползвал този на пожарната.Пролетта на 2015г. подсъдимият също
посещавал водните басейни в областта (р.Искър, мостовете на Пасарел и
местните язовири), ползвайки служебен л.а.БМВ с ДК№ .................., но
придвижването му било силно затруднено от характеристиките на самия
терен и от техническите възможности на превозното средство. Автомобилът
бил в техническо изправно състояние, но въпреки това не бил нов, имал
сравнително голям пробег в километри и възниквали определени технически
проблеми, създаващи затруднения при ползването му, което от своя страна
създавало затруднения и при изпълнение на вменените на подсъдимия
служебни задължения по Закона за водите и Закона за защита от
бедствия.Именно поради тази причина и доколкото областната
администрация не разполагала с утвърден бюджет за закупуване на ДМА,
включая и МПС, се полагали усилия за получаване на високопроходим
автомобил и обновяване на наличния автопарк посредством отправяне на
искания до различни ведомства, като още на 17.12.14г. до Министъра на
финансите било изпратено писмо с искане за предоставяне на
високопроходим л.а. 4Х4 и още два автомобила среден клас.Искането не било
удоволетворено и същото било подновено.
В края на лятото на 2015г. и с цел преодоляване на затрудненията при
придвижване до трудно-достъпни места подс.П. възложил на св. К. да
прегледа обявите за продажба на МПС.Свидетелят изпълнил така
21
възложената му задача и успял да намери по обява л.а.Тойота, модел .......,
рама № ........, с обем на двигателя – 3311 и година на производство 2008г, за
което уведомил своевременно подсъдимия.Свидетелят К........ уговорил и
оглед на л.а., като такъв бил извършен на паркинга на МЗ в присъствието на
собственика на превозното средство И. Д. и на подс.П., които се договорили
за размера на продажната цена.На 15.09.15г. автомобилът бил закупен от
дружество „Д......“ ЕООД, представлявано от управителя В. П. - брат на
подс.П., а в последствие на 14.12.15г. автомобилът реално започнал да се
използва от подсъдимия, като за зареждане на същия с гориво на горната дата
на св.К. била предадена от св.К. магнитна карта на Петрол АД.
В последствие на 15.12.15г. св.Р.Т. изготвила Доклад до подс. П. и
позовавайки се на възложените му правомощия, като областен управител,
включително и задължението му за създаване на условия и Комисия за
ежегодното обследване на техническото и експлоатационно състояние на
реки, язовири, язовирни стени и съоръжения предложила да се открие
процедура по ЗОП с цел предоставяне на транспортна услуга. Подсъдимият
се съгласил с отправеното предложение и със Заповед № РД-15-246/23.12.15г.
назначил комисия в състав св.Р. – председател и свидетелите С.К. и Цв.П. –
членове със задача да съберат, изследват, оценят и класират ценови оферти за
възлагане на обществена поръчка по ЗОП за извършване посредством
месечен абонамент на транспортна услуга на стойност до 20 000лв, без ДДС
през зимния период от м.10.15г. до месец април/май 2016г., чрез
високопроходим автомобил за нуждите на администрацията.В рамките на
процедурата постъпили три офертни предложения - от ф.В.... ЕООД с
предложена цена 2 950лв./месечно без ДДС, от ф.И............... ЕООД с
предложена цена 2 890лв./месечно без ДДС и от Р.................... ЕООД с
предложена цена 2779лв./месечно без ДДС. На 23.12.15г. се провело
заседание на сформираната комисия, която след като се запознала с горните
ценови предложения и по критерий за оценка на офертите „най-ниска цена“
класирала на първо място Р................... ЕООД, като в съставения нарочен
протокол предложила на подсъдимия да сключи договор за транспортната
услуга с това дружество.
С договор от 28.12.15г. Д............ ЕООД отдало под наем на Р...............
ЕООД л.а. марка Тойота, модел ................... с ДК№ ............... при наемна цена
22
в размер на 500лв./месечно.
На 30.12.15г. в гр.София между областна администрация на област
София, представлявано от подс.П. – в качеството му на областен управител и
Р............... ЕООД, представлявано от управителя св. И.П., бил сключен
договор за услуга № Д-17-131/30.12.15г. с предмет „Осигуряване на
транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим автомобил марка
„Тойота“, модел „.................“, рама № ..................., с обем на двигателя – 3311,
година на производство 2008г. и ДК№ ........................, с шофьор за нуждите на
изпълнение правомощията на областния управител на област София през
зимния период, както следва: от 01 януари 2016г. до 30 април 2016г. и от 01
октомври до 31 декември 2016г.“.Съгласно чл.5 ал.1 от Договора общата
годишна стойност на предоставената услуга била в размер на 19 453лв. без
ДДС, а месечната цена на услугата възлизала на 2 779лв. без ДДС. В периода
01.01.16г. - 30.04.16г. шофьор на подс.П. бил отново св.К., който бил
назначен с трудов договор от 28.01.16г. в Р. ЕООД на длъжността „шофьор
лек автомобил до 9 места“.
В изпълнение на сключения на 30.12.15г. договор за услуга били
извършени плащания от бюджета на Областна администрация за
календарната 2016г. по банкова сметка на Р............ ЕООД, като били
изплатени следните суми: за м.01.16г. – 3334.80лв. с ДДС по фактура №
30/25.01.16г.; за м.02.16г. – 3334.80лв. с ДДС по фактура № 32/ 25.02.16г; за
м.03.16г. – 3334.80лв. с ДДС по фактура № 34/25.03.16г. и за м.04.16г. –
3334.80лв. с ДДС по фактура № 36/25.04.16г., или общо изплатената сума
възлизала на 13 339.20лв. с ДДС.
Както се отбеляза по-горе, висопроходимият л.а. Тойота бил
предоставен на областната администрация за ползване още на 14.12.15г.
Реално автомобилът бил ползван от подс.П. и бил управляван от св. К..В
периода от горната дата до края на м.04.16г. и посредством л.а.Тойота с ДК№
................ подсъдимият се придвижвал не само на територията на гр.София
при посещения на различни ведомства, но и при посещения на редица
труднодостъпни места и „пресечени местности“ – посетил Витошко бранище,
р.Искър и местни язовири.С този автомобил той се придвижвал и до своя дом
в с.М..Имало обаче и случаи в рамките на горния период, когато не било
възможно по обективни причини ползването на л.а.Тойота и тогава св.К.
23
управлявал служебен л.а.БМВ и посредством същия осигурявал
придвижването на подсъдимия до различни места при и по повод изпълнение
на служебните му задължения.
На 23.02.16г. с нарочна Заповед на Министъра на туризма бил
предоставен на областната администрация и л.а.Рено . с ДК№ .............., като
преимуществено с този автомобил св.Кирчев превозвал и детето на подс.П. до
и от училище.Понякога за целта той ползвал и л.а.БМВ, но никога не
използвал л.а.Тойота.
През 2000г. имот, представляващ апартамент № 25 с РЗП от 179,52 кв.м.
/с 100% балкони/, състоящ се от две стаи, дневна, столова, дрешник, кухня и
сервизни помещения, заедно с 3,084% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото и находящ се в гр. София, район
........, ул..................... с Решение на МС бил предоставен на МВР, като имотът
получил статут на „служебно жилище“ от жилищния фонд на МВР. По силата
на Заповед от 08.07.2004г. св.В.Петров бил настанен под наем в жилището,
което към този момент било в изключително лошо състояние и това
наложило извършването на частичен ремонт за сметка на МВР с цел
създаване на условия за неговото обитаване.В последствие на 06.11.2006г.
Министъра на вътрешните работи отправил молба до областния управител за
образуване на преписка за продажба на имота на св.В.П. при определена
продажна цена от 108 822лв. без ДДС. Молбата била удоволетворена, била
образувана исканата преписка и със Заповед № ДИ-03-060/22.11.2006г. на
областния управител било наредено апартаментът да се продаде на св.В.П..На
основание на горната заповед на 27.11.2006г. бил сключен и договор по реда
на ЗДС, съгласно който горният свидетел придобил правото на собственост
върху процесния апартамент при договорена покупна цена от 108 822лв., а
определената в рамките на осъществената процедура пазарна оценка
възлизала на 103 639,70лв. След това св.В.П. извършил основен ремонт на
жилището, подменяйки подовите настилки, дограмата на целия апартамент,
за своя сметка извършил и редица подобрения в сервизните помещения.
След проверка от Дирекция „Инспекторат на МВР" се установили
допуснати нарушения при сключването на горната сделка – било установено,
че доколкото жилището било със статут на служебно такова, то не можело да
24
се продава или заменя, а така също било установено и допуснато формално
нарушение от страна на св.В.П. при попълване на нужните за сделката
декларации.По повод тези обстоятелства била инициирана съдебна процедура
и по силата на постановено и влязло в законна сила съдебно решение бил
развален сключения на 27.11.2006г. договор за покупко-продажба, а св.П.
своевременно освободил същия. Имотът отново бил заведен в счетоводния
баланс на МВР, като била посочена стойност от 373 475,90лв., а не
продажната такава от 108 822лв. Именно горната балансова стойност била
вписана и в изпратено от МВР писмо до областната администрация, в което
писмо било вписано и желанието на МВР за връщане на жилището.В тази вр.
подс.П. издал Заповед № РД-04-022/28.10.15г. и наредил да се отнеме
жилището от МВР, поради отпаднала необходимост, като в счетоводния
баланс на областната управа имотът бил заведен на посочената от МВР
стойност.Имотът бил предаден на служители от Областната управа, като при
фактическото му предаване присъствал и св.В.П. и по негово настояване били
описани и всички направени от него подобрения.При получаване на имота от
областната администрация присъствали и свидетелките С. и Т., които
съставили подробен приемо-предавателен протокол от 18.11.15г.
След приемането на имота бил съставен АДС № 09005/12.10.15г.,
утвърден от областния управител и вписан в Службата по вписванията -
София при Агенция по вписванията на 15.10.15г.
Със Заповед РД-15-013/25.01.16г. подс.П. възложил на Аналитик А......
ООД да изготви пазарна оценка на недвижим имот, находящ се в гр.София,
район ....., ул................, като изрично в заповедта било посочено изискването
за ползване при изготвяне на оценката на методът на пазарните аналози и още
два от следните методи - метод на вещната стойност, остатъчен метод и
приходен метод.В. Л. - оценител в А...... ООД, в определения срок изготвил и
представил оценителски доклад, като посочил крайната пазарна стойност на
имота от 336 400лв. В доклада, без да е включена в крайната пазарна оценка
на имота, била дадена и индикативната стойност на подобренията към датата
на извършване на оценката - 29.01.16г., а именно 33 700лв.Този оценителен
доклад, наред с друг оценителен доклад, бил разгледан на 04.02.16г. от
назначената със Заповед № РД-15-062/24.03.15г. Постоянна комисия в състав
председател - св.Т.Н. и членове свидетелите М.Г.,К.М., А.Г. и И. С., като по
време на заседанието не били отправени никакви забележки по представените
25
оценки и същите били единодушно приети. След заседанието св.Г. изготвила
Протокол № 5/04.02.16г. и го предоставила за подпис на всеки един от
членовете на комисията, които го подписали без възражения и забележки.В
последствие св.Г. представила протокола за подпис и на св.Н., който го
подписал, но саморъчно изложил и своето становище „Да се превъзложи
оценката по т.2". Така изготвеният и подписан протокол бил представен на
неустановена дата и на подс.П., който утвърдил частично същия, но от своя
страна също положил резолюция „да се превъзложи оценката".
Със Заповед № РД-15-023/08.02.16г. подс.П. превъзложил на
Консултантска къща А....... ООД оценката на същия недвижим имот–ЧДС,
като отново поставил идентични изисквания за ползваните методи на
оценка.Докладът за пазарната стойност на имота бил изготвен от св.Р. П. със
съдействието на лицето М.К., като била дадена и отделна оценка на
стойността на извършените подобрения по настояване на св.В.П. – съответно
оценката на имота възлизала на 226 700лв., а оценката на подобренията била в
размер на 287 119лв.Оценителният доклад бил разгледан на 10.02.16г. от
Комисия в състав председател – св.Т.Н. и членове свидетелите Р.Т. и П. С.,
които единодушно предложили на областния управител да го
утвърди.Подсъдимият П. утвърдил изготвената пазарна оценка.
В последствие подс.П. издал Заповед № РД-15-041/19.02.16г. за
откриване на процедура за провеждане на търг с явно наддаване за продажба
на жилище-ЧДС, находящо се в гр.София, район ........, ул..................... със
застроена площ от 179,52 кв.м. /със 100% балкони/, състоящ се от две стаи,
дневна, столова, дрешник, кухня и сервизни помещения, заедно с 3,084%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото при началната тръжна цена в размер на 226 700лева.В заповедта било
изрично посочено и обстоятелството на направени в жилището подобрения от
трето лице при обща стойност от 287 119лв.В заповедта били вписани и
всички други изисквания за участие в обявения търг – размер и срок на
платимия депозит, изисквания към участниците, определена стъпка за
наддаване от 2 300лв., дата на провеждане на търга 28.03.16г. и поименния
състав на комисия за провеждането на търга, а именно за председател била
назначена св.Р.Т., а за членове били назначени свидетелите С. К. и
П.С..Заявление за участие в търга подали четирима участници - И. Я. И., „А."
26
ООД, Т. Ц. Ц. и св.В.П..На предварително определената дата 28.03.16г. била
проведена процедурата по явно наддаване; явили се всички кандидати; в
тяхно присъствие Комисията отворила и разгледала депозираните документи
и на формално основание от участие в търга бил отстранен А. ООД;
останалите трима участници били допуснати и потвърдили началната тръжна
цена от 226 700лв., като в хода на явното наддаване само и единствено св.В.П.
предложил цена от 231 000лв. и потвърдил същата, а другите кандидати се
отказали, поради което Комисията единодушно определила същия за
спечелил търга за продажба на държавното жилище.Протоколът с избора на
спечелилия търга бил утвърден от подс.П..На 05.04.16г. той издал Заповед №
ДИ-03-004, с която определил св.В.П. за купувач на имота за сумата от 231
300лв. без ДДС. Свидетелят В.П. заплатил определената продажна цена и
дължимите данъци и режийни разноски, след което на 26.04.16г. бил сключен
и процесния договор № ДИ-008-03-004 със страни БЪЛГАРСКАТА
ДЪРЖАВА, чрез областния управител на област София – подс.П., като
продавач и св.В.П., като купувач.По силата на договора св.В.П. придобил
правото на собственост върху недвижим имот-ЧДС, находящ се в гр.София,
район ..........., ул.................. за сумата от 231 300лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Според въззивния съд, в хода на проведеното първоинстанционно
съдебно следствие са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното му
решаване. Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията
на свидетелите Д.Д., Е.Р., М.Г., Т.Н., Р.Т., Е.Р., С.К., С.Г., П.С., Б.И. К.К. и
В.Г., дадени в условията на устност и непосредственост пред първата съдебна
инстанция и прочетени по процесуалния ред на чл.281 НПК; показанията на
свидетелите И.С., А.Г., Е. И., А.В., В.Ч., К.М. и И.П., приобщени към
доказателствената съвкупност на осн.чл.372 ал.3 НПК след дадено от
подсъдимите и техните защитници изрично съгласие съгл.чл.371 т.1 НПК;
експертните заключения, изслушани и приети в условията на чл.282 ал.1 НПК
от основния съд и приложените по делото писмените доказателства.
Въззивната инстанция приема, че в своето мотивно изложение
27
първоинстанционният съд е спазил вменените му задължения по чл.13, чл.14,
чл.107 ал.3 и чл.305 ал.3 НПК и в изложения доказателствен анализ е
обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на
информация; разбира се с известни забележки и уточнения, които
изчерпателно ще бъдат посочени по-долу в настоящите мотиви при анализа и
обсъждането на всеки един доказателствен източник по отделно.
В тази вр. анализирайки показанията на разпитаните по делото
свидетели, СНС е приел за безспорни както инкриминираните дати и място за
всяко едно от процесните престъпления и специалното качество на двамата
подсъдими – съответно областен управител на Област София за подс.П. и
лицензиран оценител за подс.Ю.Ц., така и тяхната обективирана деятелност –
същата за подс.В.П. се изразява в сключване на инкриминирания договор с
„Р..........“ ЕООД и извършване на плащане във времевите рамки и размер,
посочени от държавното обвинение; в осъществяване на поведение по
неутвърждаване на изготвения от ф.А................. оценителен доклад за
пазарната стойност на апартамент № 25, находящ се в гр.София, кв..
ул................., превъзлагане на оценката, откриване на процедура за
провеждане на търг с явно наддаване с последващо сключване на договор за
покупко-продажба на горния имот; като за подсъдимия са приети за доказани
и действията му по сключване на три отделни договора с ф.Е............... ЕООД,
посредством които договори е прекратена съсобствеността между държавата
и търговското дружество чрез продажба на притежаваните от Държавата
идеални части от процесните три поземлени имота; относно подс.Ю.Ц.
реализираната деятелност приета за доказана се изразява в изготвяне на три
отделни оценки за пазарната стойност на трите процесни имота със статут на
ЧДС, като в тези три оценителни доклади действително са посочени
параметрите на застрояване (които параметри се ползват с определено
цифрово изражение за всеки един от имотите по отделно и които параметри
почти изцяло съвпадат с инкриминираните такива).За изчерпателност следва
да се подчертае също така, че между процесните страни не се спори касателно
всички горепосочени факти и именно поради това, въззивният съд в тази част
на своя доказателствен анализ ще изложи лаконични съображения, а по-
подробни такива ще бъдат посочени касателно спорните моменти.
По мнение на въззивния съд спорът между процесните страни в
настоящия казус по-скоро се заключава относно правото, относно правилното
28
тълкуване на определени доказани факти и относно определени
обстоятелствени детайли.Първостепенният съд правилно е отделил за спорни
определени фактически обстоятелства, пряко относими към съставомерните
изпълнителни деяния и именно тук настоящият съдебен състав ще направи
по-подробен доказателствен анализ – в случая за подс.П. и относно деянието
за неполагане на достатъчно грижи за управлението, стопанисването и
запазването на поверените му бюджетни средства за 2016г. СНС подробно
изследва въпроса относно реалното ползване на наетия л.а. при и по повод
осъществяваните от подсъдимия служебни задължения, като областен
управител; досежно деянието по неполагане на достатъчно грижи за
ръководеното, управлението, стопанисването и запазването на имот-ЧДС са
обсъдени фактите в тяхната хронологична последователност относно
конкретните обективни условия, съпътстващи цялата реализирана процедура,
финализирана със сключването на договор за продажба от 26.04.16г.; а
касателно трите процесни сделки, включени от обективна страна в
престъплението по чл.220 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК е изследван въпроса
за тяхната неизгодност и то именно в контекстта на сочените от държавното
обвинение фактори; а относно вмененото на подс.Ю.Ц. продължавано
престъпление по чл.260 ал.1 НК основният съд обсъжда въпроса доколко при
така приетото за безспорно съдържание на трите оценителни доклада е
налице невярна оценка и заключение за пазарната стойност на оценяваното
недвижими имущество.
В контекста на всичко гореизложено и в доказателствения анализ на
приобщените към доказателствената съвкупност свидетелски показания се
наблюдава абсолютно единодушие относно факта на заемане от страна на
подс.П. на длъжността областен управител и то към всяка една от
инкриминираните дати, като в тази насока първостепенният съд е обсъдил
всички събрани доказателства, извеждайки на тази база нужната фактическа
информация, подкрепена и с приложените по делото писмени доказателства,
в частност Решение № 781/26.11.2014г. на МС на РБ.
Тук следва да се посочи, че разпитаните по делото свидетели формално
и за целите на настоящото изложение могат да се разделят на две групи –
първата група включва свидетелите Д.Д., Е.Р., М. Г., Т.Н., Р.Т., Е.Р., С.К., С.
Г., П. С., Б.И., К.К., И.С., А.Г., Е.И., А. В., В.Ч. и К.М., като всеки един от
29
тези свидетели е служител на областната администрация и при изпълнение на
своите служебни задължения притежава лични възприятия за определени
правно-значими факти, а втората група включва свидетелите И.П., В. Петров,
В.Г., Р.П. и Я.И., които не са служители на областната администрация, но
въпреки това и по различен повод имат пряк контакт с подс.П. и навеждат
данни в тази насока.Показанията на всеки един от горните свидетели се
ползват с процесуална доказателствена годност и поради това, следва да
бъдат подложени на преценка за достоверност.
Както вече се отбеляза по-горе, първата група свидетели излага факти
относно заеманата от подс.П. длъжност и факти относно конкретно
реализирани от него действия в рамките на служебните му задължения.В тази
вр. една голяма част от свидетелите от първата група разясняват етапите на
процедиране при сключване на трите сделки за прекратяване на
съсобствеността между държавата и Е...................... ЕООД и показанията им
носят изцяло съдържание относно обективираното от тях лично поведение
при процедиране по образуваните в областната администрация преписки
досежно трите ПИ, инкриминирани по процесното престъпление по чл.220
НК.В тази вр. най-подробни са показанията на свидетелите Д., Р. и Г..
Свидетелката Д. навежда данни за факта на лично съставяне на актовете за
държавна собственост (АДС) на трите имота, като изрично конкретизира
предхождащите, съпътстващите и последващите на тези й действия събития –
уточнява повода за горната й деятелност, а именно „писмо от МРРБ с
указания за съставяне на актове за държавна собственост по влязла в сила
тристранна карта на имоти“ и получено писмо от търговското дружество-
съсобственик „за процедиране по преписката, защото беше малко забавена“;
свидетелката изрично прави изявлението за притежавано знание относно
водени съдебни дела за установяване на собственост върху процесните
имоти, като „актовете са направени въз основа на влезли в сила съдебни
решения“ и в тази вр. се наблюдава последователност в свидетелските
показания, съдържащи нееднократно твърдението, че при съставянето на
трите АДС са ползвани „решенията на съда, писмо от МРРБ и скиците от
кадастъра“, като е запозната и с АДС № 3118/ 21.08.2001г.; тя описва начина
за определяне идеалните части на съсобственост, базиран на предходна „стара
делба … от 2005г.“, въз основа на която първоначално ф.Д. получава в
собственост определени идеални части от дворно място и „като се съберат
30
тези идеални части и като се извадят от 10 000 се получават идеалните части,
на които държавата е собственик“ (т.е. тя проверява изложената в заявленията
на Е............. ЕООД информация, а не се доверява на същата); сочи и факта на
утвърждаване от страна на подс.П. на така съставените 3 бр. АДС и тяхното
вписване в Службата по вписвания.Тук следва изрично да се отбележи, че в
дадените пред СНС показания и досежно точния момент на получаване на
самото писмо от МРРБ св.Десева твърди лаконично „2014г. да е дошло“, а
трите АДС са изготвени през 2015г., като в приобщените по реда и условията
на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК показания (т.1, л.25-рл.27) се съдържат по-
прецизни факти, но в тази вр. изложеният от основния съд доказателствен
анализ не е достатъчно прецизен, което налага направата на по-подробен
такъв от страна на въззивната инстанция – в показания на св.Д. от ДП за
точна дата на получаване на писмото се сочи датата 05.08.14г., входирано с №
0408/85, като самата свидетелка го разпределя за процедиране на своя
колежка, която само и единствено изисква скици от кадастъра, след което
излиза в отпуск по временна неработоспособсност (по майчинство); в
последствие лично подс.П. провежда разговор със св.Д. и по този повод
работата по преписката е възобновена, но дадените в тази насока показания
не сочат точна дата, а съдържат само определени пестеливо описани детайли,
а именно разговорът е проведен по инициатива на подсъдимия и в неговия
кабинет, като се добавя и още един детайл „в кабинета му имаше мисля още
един мъж“.В тази вр. и на база на ползвания от самата свидетелка словесен
изказ, се заключава, че в тази им част показанията са лишени от изискуемата
категоричност, а и по делото подобен факт не се съдържа в нито един друг
доказателствен източник; т.е. несигурните показания на св.Д. са единственият
доказателствен източник.Разбира се, следва да се подчертае, че евентуалната
самоличност на това лице е дискутирана в хода на проведеното от
първостепенния съд съдебно следствие и в изпълнение на неговите
задължения по чл.13 НПК за цялостно изясняване на обективната
истина.Настоящият съдебен състав също намира, че следва да отдели
внимание на дадените показания в тази им част, независимо от горния довод
за липса на категоричност в изложението на св.Д. досежно реалното
присъствие на непознато за нея лице по време на проведения разговор с
подс.П..В тази насока и пред СНС свидетелката продължава последователно
да твърди, че не познава и никога не е срещала самото лице, което обаче
31
твърдение не може да се отъждестви с факта, че споменатото лице не е
служител на областната администрация, чийто персонал е многоброен, видно
от представените щатни разписания (папка 7) – да, горният извод е възможен
такъв, но при тълкуване на събраните доказателства съдът не може да влага в
тях съдържание, различно от заявеното от свидетеля, който дори не пояснява,
че познава всички служители на областната администрация.При това
положение и на база на горната информация относно проведения между св.Д.
и подс.П. разговор съдът гради единствено извод, че именно този разговор
провокира възобновяване и то на неустановена дата работата по преписката,
финализирана със съставяне на АДС за трите процесни поземлени имота (ПИ)
от 03.08.15г., като в случая подсъдимият, като ръководител на
административния орган, изпълнява възложените му задължения по контрол
върху работата на подчинените му служители и то във вр. със законово
вменено му правомощие за актуване на имоти-държавна
собственост.Недоказан се явява фактът дали горната деятелност на подс.П. е
резултат от определено оказано му въздействие от страна на това непознато
за св.Д. лице, а и този факт се оценява от съда за ирелевантен такъв при
изложените вече съображения относно правомощията на подсъдимия, като
областен управител, респ. проведеният между него и свидетелката разговор
представлява практическо изражение на осъществяваните от подсъдимия
контролни функции по изпълнение на вменените му законови
задължения.Този извод не се променя дори и с оглед обсъжданите показания
на св.Десева от ДП, които показания са вътрешно противоречиви, тъй като от
една страна не се сочи с категоричност фактът на реално присъствие на друго
трето лице, а от друга страна при описание на проведения разговор се ползва
множествено число („ме попитаха … цитираха“).Така констатираната
вътрешна противоречивост в обсъжданите показания не е преодоляна и тук се
има предвид както изричното изявление на свидетелката за емоционалното й
състояние по време на разпита, „бях притеснена“, така и липсата на друг
доказателствен източник за присъствието на това трето лице.При тези мотиви
съдът не приема за доказан по категоричен и безспорен начин обсъждания
факт, а анализираните показания на св.Д. в тази им част отдава на
непрецизност на изказа на самата свидетелка.
Следвайки хронологията на събитията и съобразно прочетените по реда
на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК показания, св.Д. твърди, че след проведения с
32
подс.П. разговор се запознава с образуваните преписки за актуване на трите
процесни ПИ, установява обстоятелството на изтичане срока на валидност на
изисканите от колежката й скици и ги изпраща за презаверка;
междувременнно в областната администрация постъпва писмо от Е.......
ЕООД с „описана фактологията на решенията на съда и накрая беше описано,
че държавата е в съсобственост с тях в трите имота със съответните идеални
части“.Така наведените данни съдът приема за истинни и достоверни, тъй
като в първоначалната си част цитираните показания носят информация за
лично реализираната от св.Д. деятелност и същите за единственият
доказателствен източник за обективираното от свидетелката поведение, а в
останалата им част касателно депозираните от Е......... ЕООД писма и тяхното
съдържание коментираните показания кореспондират с писмените такива, в
частност със самите писма, които ще бъдат подробно анализирани по-долу в
мотивите.
На следващо място показанията на св.Д. носят съдържание и за факта на
личното й участие, като член в Комисия за приемане на пазарната оценка, но
тук отново е налице определена несигурност в изложените факти, тъй като
свидетелката непосредствено след горното изявление твърди „дали съм била
в Комисия по приемането не мога да кажа“.Тези й обаче последни показания
са предхождани от лаконично принципно описание на начина на процедиране
и работа на комисията, а именно поименният и числен състав на комисията се
определя със заповед на областния управител и офертите на кандидатите са
отварят и разглеждат в нарочен ден.Т.е. наблюдава се незнание на
свидетелката относно конкретното й участие в конкретна комисия и
определено „объркване“, доколкото по делото са налични гласни и писмени
доказателства за сформирана Комисия по избор на оценител (по време на
работата на която се отварят, разглеждат и класират оферти, за което говори
свидетелката), така и Комисия за приемане на оценката, чиято дейност е
следваща на дейността на Комисията по избор на оценител.Обсъжданата
несигурност в свидетелските показания е преодоляна посредством
приобщените писмени доказателства, в частност издадените от подс.П.
заповеди за назначаване на отделните комисии, които в хода на
първоинстанционното съдебно следствие са предявени на свидетелката и на
база на които се установява по безспорен начин фактът на участие на св.Д.,
като член в Комисия за разглеждане на искания за предоставяне под наем без
33
търг на имоти-държавна собственост, съгласно Заповед № РД-15-
225/15.12.14г., изменена със Заповед № РД-15-103/19.05.16г.; член на
Комисия по приемане на пазарни оценки, въз основа на Заповед № РД-15-056/
07.03.16г. и член на Постоянна комисия за разглеждане на преписки за
продажба и замяна на недвижими имоти-ЧДС, въз основа на Заповед № РД-
15-054/07.03.16г.Т.е. видно е, че свидетелката участва в Комисия по приемане
на пазарните оценки за трите процесни ПИ с Председател св.Т. Н., като в тази
част е налице пълно припокриване между писмените доказателства по делото
и показанията на св.Д., респ. съдът приема последните за достоверни и
правдиви.Самата свидетелка внася и определено пояснение за реализираните
от нея действия при работата й в тези комисии, като показанията й отново са
изключително лаконични и в най-общ принципен план твърди, че само и
единствено „гледам дали отговарят на условията на заповедта“ и съпоставя
оценителния доклад в описателната му част на параметрите на оценявания
имот със съставените от нея актове за държавна собственост.В показанията
липсват данни за проведеното обсъждане по време на работата на комисията
и съответно конкретното становище на всеки един от членовете досежно
размера на дадената пазарна оценка, а и за проведен подобен подробен дебат
не говори нито един от останалите свидетели, участващи в състава на
Комисията.В тази вр. обаче св.Десева твърди факта на изказано от нея лично
мнение в насока „че оценката май отговаряше на заповедта, но не съм
компетентна по стойността … стори ми се, че е малка цената“. Тези показания
в първата им част относно съответствието на дадената оценка с
предварително заложените в Заповедта на областния управител критерии и
относно твърдяната липса на компетентност кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, но в частта им относно самия размер на
оценката се явяват изолиран доказателствен източник.Твърдението „стори ми
се, че е малка цената“ свидетелката излага едва пред първостепенния съд, но
не и пред останалите членове на Комисията (свидетелите Н., С. и Б.И., като
последните две свидетелки визират само и единствено факта на наличие на
особено мнение от св.Д., без да уточняват мотивите за същото). Подобно
твърдение св.Д. не споделя и пред св.Р. – последната навежда данни за
отправен й от св.Д. въпрос „дали може да напише особено мнение … защото
няма компетентност и не разбира от приемането на оценките и аз й казах, че
може да напише каквото поиска“.Този фактически епизод на проведен между
34
двете свидетелки разговор се описва с категоричност от св.Р., но не и от св.Д.,
като въпреки това съдът кредитира с доверие цитираните показания на св.Р.,
доколкото същите кореспондират с тези на свидетелите С. и Б.И.. Видно от
съдържанието на така анализираните доказателства, се заключава, че
единственият мотив на св. Д. за приемане на изготвените от подс.Ц. пазарни
оценки с особено мнение се изразява в липсата й на лична компетентност, а
не касае конкретния размер на пазарната оценка.Последният въобще не е
коментиран от св.Д. нито по време на заседанието на самата Комисия, нито
пред св.Р..Следва разбира се, да се подчертае, че св.Д., в качеството й на член
на комисията, има право на лично становище, което е меродавно за самата
Комисия и същата може евентуално да се съобрази с него и респ. да не
приеме дадената оценка, но личното мнение на свидетелката и нейните
умозаключения (каквото безспорно е изявлението „стори ми се, че е малка
цената“) са лишени от доказателствена стойност в рамките на наказателното
производство, доколкото същите не представляват свидетелски показания по
см.на чл.117 НПК, респ. обсъжданите показания на св.Д. се приемат за такива
само и единствено касателно факта на реално изказано от нея особено мнение
с горните параметри, които обаче не включват несъгласие/съгласие или дори
резерви относно размера на пазарната оценка.При идентични съображения
съдът намира, че не следва да обсъжда и анализира показанията на св. Д. в
частта им на изложения извод, че депозираното в областната администрация
писмо от Е. ЕООД „не е от регламентираните в закона правни основание за
издаване на акт за държавна собственост“ – тези показания отново са лишени
от доказателствена стойност, доколкото представляват лично изявление и
личен извод на свидетелката. Единственият съдържащ се в горното изявление
факт от обективната действителност се изразява в реално подадено писмо от
търговското дружество, но самото съдържание на същото не се конкретизира
в дадените показания, като тази доказателствена празнота е запълнена
посредством приобщаването на самото писмо към доказателствената
съвкупност и същото ще бъде обсъдено по-долу в настоящите мотиви.В
частта на доказателствения анализ за обсъждане на събраните по делото
писмени доказателства ще бъде анализиран и изготвения от св.Д. Доклад,
като тук само се подчертава, че самата свидетелка категорично потвърждава
този факт, без да уточни датата на неговото съставяне и без да даде
категорично обяснение относно липсата на съгласуване на Доклада с
35
Директора на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и
държавна собственост“ (АКРРДС), която длъжност се заема от св.Р.,
потвърждаваща обстоятелството на непредставянето й на съставения Доклад
за съгласуване; в тази вр. и в показанията си от ДП св. Д. споменава горното
си задължение, но в хода на съдебното следствие пред СНС лаконично твърди
„може да е била отпуска“, което твърдение представлява едно предположение
на самата свидетелка и поради това, е лишено от доказателства стойност, а в
последствие заявява „съгласувала съм го с другите ръководители“, като това
обстоятелство се потвърждава както от самия Доклад (класьор 4, л.14),
съгласуван със свидетелките Т. и С., така и от показанията на последните. Т.е.
налице са няколко отделни доказателствени източника с идентично
съдържание за един и същ факт, поради което съдът кредитира с доверие
показанията на св.Десева в коментираната част.
В заключение и при анализа на дадените от св.Десева показания съдът
подчертава, че в голямата си част тези показания съдържат реални факти от
обективната действителност, за които факти са налични и писмени
доказателства и като се изключат определени непрецизни твърдения и
определени изложени от свидетелката лични изводи, коментирани по-горе, то
показанията й се приемат за достоверни и правдиви, тъй като кореспондират с
други приобщени доказателствени източници.
По-горе в настоящите мотиви бяха обсъдени частично показанията на
св.Р., но следва да се посочат и други изложени от свидетелката факти – тя
заема длъжността Директор на Дирекция АКРРДС; служебните й задължения
включват и правомощието за съгласуване на АДС, Заповедите и договорите
за прекратяване на съсобственост, като заявява, че не са й представени за
съгласуване процесните три заповеди и инкриминираните в рамките на
престъплението по чл.220 НК три договора; запозната е с Доклад, изготвен от
св.Г. в рамките на процедурата и лично вписва становището си „да не се
процедира по преписката … т.е. да не се възлага оценка и да не се извършва
сделка“ с мотив наличие на висящ съдебен спор.Тук следва да се посочи, че
св. Р. изразява несигурност относно конкретния повод за образуване на
преписките и отпочване на самата процедура, като дори след предявяването й
за запознаване с подадените от Е. ЕООД искания за прекратяване на
съсобствеността върху имотите посредством изкупуване дела на Държавата
твърди „сигурно съм го виждала“; изразява личното си предположение „въз
36
основа на тези предложения предполагам е започнала преписката“ и
категорично заявява „на мен никой конкретно не ми е възлагал действия по
тези предложения“, пояснявайки самата процедура „тя се движи от
съответния служител, който си пише писмата, съгласуват се пред началника
на отдела …“ и т.н.Съдът се съгласява и приема за истинни показанията,
носещи принципната информация за начина и методиката на процедиране
при образуване на преписка, но в частта на обсъжданите показания за
неизвършване от страна на св.Р. на никакви действия в рамките на
конкретната процедура приема същите за недостоверни, тъй като
противоречат на събраните по делото писмени доказателства; т.напр.
противоречат на редица приложени по делото справки от ползваната в
областната администрация деловодна система, съдържащи данни за
движението на депозирани документи (справките са изключително
многобройни и поради това и без претенции за изчерпателност, съдът
отбелязва справка от 10.08.15г. за регистриране на постъпили предложения от
Е....... ЕООД за прекратяване на съсъбоствеността и препращане на същите на
св.Р. за изпълнение и контрол – класьор 7, л.77, л.115 и л.147; трите процесни
преписки са с №№ 4704/146, 4704/147 и 4704/148 и видно от деловодните
справки, св.Р. е уведомявана за редица документи по тези преписки с
възложени й задължения за контрол и изпълнение – папка 16, л.11-л.75);
показанията противоречат и на изпратено на 02.09.15г. от областната
администрация писмо до Службата по вписвания с искане за предоставяне на
копия от всички вписани след 01.03.15г. сделки с имоти в район Оборище с
мотив за необходимост на исканата информация за установяване на
действителната пазарна цена при изготвяне на пазарна оценка за продажба на
земя-частна държавна собственост – самото писмо (т.3, л.19) е изготвено от
св.Г. и освен от нея е подписано и от св.Т.Н. (в качеството му на зам.областен
управител) и от св.Р. (съгласувала текстовото съдържание на писмото), респ.
още към този ранен момент 10.08.15г. и 02.09.15г. всеки един от горните
свидетели притежава знание за отпочнатата процедура и за конкретната
насоченост на същата, а именно сключване на сделка чрез изкупуване на
държавния дял собственост от определени имоти, като всеки един от горните
свидетели изпълнява вменените му по длъжностна характеристика
задължения в рамките на самата процедура.В подкрепа на този извод се явява
дори и самият факт на съгласуване от страна на св. Р. на изготвения от св.Г.
37
доклад – в случая отново „никой конкретно не ми е възлагал действия“, но
докладът касае имоти-държавна собственост и даването на становище по
същия е изначално включено в служебните задължения на свидетелката.В
частта на дадените от св.Р. показания относно изразеното от нея становище
„да не се процедира по преписката“ същите се приемат за правдиви и
достоверни, доколкото се наблюдава пълно припокриване между писмени и
гласни доказателства (в последните се включват и показанията на св. Г.).
Необходим е обаче по-детайлен анализ на този фактически момент – св.Р.
изрично пояснява съображенията си за вписване на становището за
непроцедиране по преписката, а именно наличие на висящ съдебен спор (т.1,
л.59). Т.е. становището на свидетелката за непроцедиране по преписките е
обвързано от условието приключване на съдебните дела. Въпреки че горното
становище не е императивно обвързващо за решението на областния
управител, то подс.П. се съобразява със същото, вписвайки специална клауза
в чл.5 от трите инкриминирани договора, обективираща знание от страна на
купувача за висящ съдебен спор и съгласие за купуване на имотите на свой
риск и без финансови, вещни или каквито и да било претенции към
продавача, независимо от изхода на съдебните дела.Съдът изрично
подчертава, че гореобсъдените съображения са единствените такива, вписани
от св. Р. в изготвения доклад, и са единствените такива, изрично изразени
пред самия подсъдим по време на проведена между тях среща в присъствието
на св.Г..В тази вр. показанията на свидетелките Ра. и Г., дадени в хода на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие, са частично
еднопосочни – и двете говорят за проведена съвместна среща с подсъдимия,
но св.Г. заявява лаконично „имали сме срещи с г-н П., но не помня в детайли
за какво“ (употребява множествено число и визира няколко срещи), след това
прави едно предположение „възможно е да е коментирано“ и в последствие с
категоричност вече сочи „с г-жа Е. Р. се срещнахме с г-н П. и му изложихме
нашите съображения“, а св.Р. твърди „изразих становище, че за мен, докато
има висящ съдебен спор, тази преписка не трябва да се процедира и г-жа Г.
беше на същото мнение“.Тук следва да се подчертае, че докато св.Радкова е
подробна и прецизна в своя изказ и пояснява изрично съображенията си за
непроцедиране по преписката и дори твърди, че св.Г. „беше на същото
мнение“, респ. навежда данни за поведението на всяка една от тях, то
показанията на св.Г. са лишени от подобна конкретизация (говори само за
38
„съображения“, без да уточнява същите, а и в самия доклад не изразява
своето становище).
Показанията на горните две свидетелки от ДП (т.1, л.28-л.30 и т.1, л.33-
л.37) са приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред
на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК, а относно св.Г. и в хипотезата на т.1 на
чл.281 ал.1 НПК, като в тези показания също се съдържа описание на
коментираните факти – съответно св.Р. дава идентично фактическо описание
на обстоятелствата относно личното й запознаване с Доклада на св.Г. и
проведената в последствие среща с подс.П., по време на която среща двете
свидетелки изразяват единодушно становище да не се процедира по
преписката с мотив наличие на висящ съдебен спор и неяснота досежно
„собствеността върху поземлен имот с идентификатор 68134.406.2, по
отношение на който с нотариален акт като собственик се легитимира
Промишлена енергетика АД“ (респ. дори и в тази им последна част
съображенията касаят съдебен спор, доколкото видно от материалите по
делото, собствеността на горното АД е оспорена и самата искова молба е
подадена от подс.П., в качеството му на областен управител и пълномощник
на министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляващ
държавата – т.1, л.88); а от своя страна св.Г. заявява на ДП „с г-жа Р. няколко
пъти сме разговаряли в кабинета на областния управител“, като се уточнява
предмета на тези разговори, а именно „невъзможността при наличие на висящ
съдебен процес по отношение на имотите да се продължи процедурата“.Т.е.
от една страна, дори и на този ранен етап от развитие на наказателното
производство и в контекста на изложените съображения и двете свидетелки
говорят само за отпочната и неприключила съдебна процедура касателно
титулярството на правото на собственост върху процесните имоти; а от друга
страна св.Р. е последователна в своите показания, като определена
последователност се наблюдава и в показанията на св.Г., която и по ДП
говори с категоричност за проведени с подсъдимия срещи (макар и да не
уточнява броя на тези срещи, тя и в с.з. навежда подобни данни), но в
прочетените показания вече се уточнява предметът на проведените
разговори.Съпоставяйки коментираните показания на свидетелките от ДП, се
заключава за наличие на разминаване в същите относно броя на срещите с
подсъдимия, като това разминаване не е преодоляно, с оглед липсата на
спомен у двете свидетелки и с оглед неформалния характер на разговорите,
39
които поради това, не са отразени в определен писмен носител, но това
разминаване съдът приема за несъществено такова и не влияещо върху
преценката за достоверност на дадените показания.Видно е, че двете
свидетелки са категорични за проведена среща с подс.П. и за изразеното от
тях становище за невъзможност за процедиране по образуваните преписки и
поради това, съдът кредитира с доверие показанията в тази им част, а
разминаването относно броя на срещите се отдава на личните способности на
самия свидетел да запаметява и възпроизвежда факти.В допълнение следва да
се отбележат и следните показания на св.Р. в контекста на личните й
съображения за непроцедиране по преписките – в с.з. тя твърди, че докладът е
подробен и в него относно претендирания от П................ АД имот „е
посочено, че имотът преди процедиране на преписката по възлагане със
заповед от 2005г. на областния управител, е бил отписан реална част от него,
която попада в един от имотите с идентификаторите по съставените актове за
държавна собственост“. Показанията се ползват с определена конкретика, но
недостатъчна такава, доколкото се говори само за реална част от един от
трите процесни имота, без нужното уточнение, като не се уточнява и тази
реална част в кой точно имот „попада“.Видно е, че тук самата свидетелка
препраща към съдържанието на изготвения доклад и поради това, съдът ще
обсъди и анализира подробно този факт в частта на доказателствения анализ
на писмените доказателства по делото и на КТЕ, която също коментира
„отписването на реална част от имота“.Тук обаче е нужно изрично да се
подчертае, че горното обстоятелство се сочи от св.Р. за отделен довод (наред
с факта на висящ съдебен спор), мотивирал я да изрази становището си за
непроцедиране по преписката, но този довод тя излага само и единствено
пред основния съд, а не и пред подс.П. по време на проведения разговор и
този довод тя не сочи изрично във вписаното си становище върху самия
доклад, респ. едва пред съда тя разширява кръга на своите съображения, като
единственото меродавно в случая обстоятелство се явява това на
неуведомяване на подсъдимия за същото и това обстоятелство съдът приема
за безспорно доказано при изложените вече по-горе мотиви.За прецизност
обаче на настоящото изложение съдът приема за нужна направата на
съпоставка на горните показания на св. Р. с тези на свидетелките Г. и Д.,
които също излагат определени данни в тази насока – т.напр. св.Градева,
която лично изготвя доклада, сочи обстоятелството на извършена в процеса
40
на съставянето му проверка, установяваща вписана „Заповед за отписване от
актовите книги на имот с проектен планоснимачен номер, който попадаше в
тези или в един от трите новообразувани“ имота и дори добавя, че самото
съставяне на АДС е „чисто техническа дейност“, следствие от „влизане на
кадастралната карта в сила и законът задължава служителите да съставят
нови актове по кадастралната карта“, като св.Д. също коментира смисъла и
значението на споменатия от св.Градева „проектен номер“ и заявява пред
СНС „говорим за имоти с проектни номера.Това е проектен номер, който още
не е поземлен имот, имот който е реален.Проектен имот, за да стане истински
имот си му трябва нанасяне“. Т.е. като се изключи частта от горните
показания, съдържаща личен извод, тълкуване и личен коментар на
свидетелките по действащото законодателство за смисъла на кадастралната
карта и законово обвързващите я последици, в резултат на влизането й в
законна сила, то свидетелките сочат единодушно факта на наличие на влязла
в сила нова кадастрална карта, изискваща съставяне на нов удостоверителен
документ за собственост, кореспондиращ със съдържанието й, в случая трите
АДС. Видно от задаваните от прокуратурата въпроси към свидетелите, този
въпрос е дебатиран в хода на проведеното от основния съд съдебно следствие
и тук настоящият съдебен състав излага само анализ на приобщените
доказателства, а в правната част на настоящото мотивно изложение ще бъдат
посочени подробни правни съображения.
В доказателствения анализ обаче е необходимо изрично да се
коментират и събраните по делото данни досежно времевия момент на
провеждане на твърдения от свидетелките Г. и Р. разговор с подсъдимия с
горната насоченост, доколкото това обстоятелство също е дебатирано в хода
на първоинстанционното съдебно следствие, доколкото въззивният съд
установява известно противоречие относно този факт в свидетелските
показания и доколкото в мотивите към протестираната присъда липсва
доказателствен коментар.В тази вр. нито една от двете горепосочени
свидетелки не сочи точна конкретна дата на провеждане на твърдения
разговор с подсъдимия, макар всяка една от тях да дава определен времеви
ориентир, тъй като описвайки стъпките на действие в рамките на процедурата
и хронологията на събитията, сочи факта на съставяне на трите процесни АДС
(а същите са издадени на 03.08.15г.) и сочи факта на депозиране на
предложение от фирмата-съсобственик за прекратяване на съсобствеността
41
(подадено на 10.08.15г.), респ. срещата с подс.П. е проведена след горните
дати и в тази насока анализираните показания са напълно еднопосочни и
взаимно подкрепящи се.Свидетелката Р. обаче допълва, че разговорът с
подсъдимия е проведен „след като той е получил доклада“, по време на
разговора тя му излага своите съображения и той „постави резолюция след
това да се сложи оценка“ и дори „мисля, че“ полага резолюцията в
присъствието на самата свидетелка; респ. навеждат се данни за хронологията
и последователността на описаните факти, като се наблюдава липса на
категоричност и дори вътрешна противоречивост в показанията относно
последния заявен факт (в началото се сочи обстоятелството на поставяне от
подсъдимия на писмената резолюция за възлагане на оценка на имотите, а
след това същото обстоятелство вече се заявява несигурно, което прозира от
ползвания термин „мисля, че …“).Т.е. горните показания не създават сигурна
доказателствена основа касателно действията на подс.П. по поставяне на
резолюция и то точно в твърдения от свидетелката момент на провеждане на
описания разговор. Този извод не се променя дори и с оглед дадените от
свидетелка показания по ДП, на база на които отново може само да бъде
изведена хронологичната последователност на реализираните събития, тъй
като се маркира факта на запознаване с доклад № 4707/146 от 28.03.16г. и към
този момент св.Радкова притежава знание за висящ съдебен спор, което я
провокира да впише становището си за непроцедиране по преписката, едва
след това се провежда срещата с подс. П., но „не мога да кажа на коя дата“ и
по време на тази среща той „постави резолюция на доклада … да се възложи
оценка“.Последният факт тук вече е изказан с категоричност (за разлика от
с.з.), но отново следва да се припомни, че според св.Р., на тази среща
присъства и св.Г., поради което най-меко казано буди недоумение коренното
разминаване в техните показания в тази им част. Според показанията на св.Г.
от ДП, тя изготвя доклада, съгласува го със свидетелките Т. и Р., лично го
занася и го оставя на секретарката на подс.П. и „на 28.03.16г. докладът с
резолюция „Да се възложи оценка“ е входиран от мен в деловодната
система“, като едва „след тази дата“ съвместно със св.Р. нееднократно
разговарят с подсъдимия във вр. с процедирането по преписките, а в с.з.
добавя с категоричност факта на действително запознаване от страна на
подсъдимия с изготвения доклад (индиция за което е и самото вписване на
резолюция върху него), но „не мога да кажа кога“. Т.е. в тези показания освен
42
хронологична последователност е налице и подробна конкретика, изключая
точните дати на твърдяните срещи и изключая датата на съставяне на самия
доклад.В същото време свидетелката описва преимуществено своята лична и
то самостоятелна деятелност (по лично изготвяне на доклада, по
предоставянето му за съгласуване на свидетелките Р. и Т., по занасянето му
на секретарката на подсъдимия, по лично входиране на доклада и то на
28.03.16г. и поставяне на рег.№, като следва да се посочи, че горната дата е
единствената такава, положена върху доклада).Тези й показания се ползват с
категоричност, която не може да бъде пренебрегната, и тези й показания са
резултат на личните й преки и непосредствени впечатления, поради което се
оценяват за пряк доказателствен източник, притежаващ висока степен на
доказателствена сила.Мотивиран от горното, съдът намира показанията на
св.Радкова в обсъжданата им част за недостоверни, а дава вяра и кредитира
показанията на св.Г. в тази им част и приема за безспорно доказан факта на
действително запознаване от страна на подс. П. с изготвения доклад и
поставяне на резолюция с цитираното вече съдържание и то на неустановена
по делото дата (предхождаща датата на входирането му 28.03.16г.) и в
отсъствие на свидетелките Р. и Г. на това му действие, като едва след това
разговаря с тях.
Нужно е изрично да се посочи и още един фактически детайл, изяснен в
показанията на св.Г. от ДП, подробно дебатиран от процесните страни и
включен във възраженията на СП в подаденото допълнение към протестта –
има се предвид изявлението „докладът … касае включването на имоти-частна
държавна собственост в списък за разпореждане“, визират се трите процесни
ПИ и се пояснява, че говорейки за списък, „имам предвид не лист хартия,
върху който по ред са отразени имоти … а представлява доклади, изготвени
от експерти, с положителна резолюция на областния управител“, като пред
основния съд свидетелката потвърждава горното, твърдейки, че списъкът се
изготвя в началото на всяка календарна година, но „списъкът не е
окончателен … може да бъде изменян и допълван“ и навежда данни за начина
и механизма на процедиране, а именно „когато има заявление, се включва
допълнително в списъка“ даденият имот, респ. образуването на трите отделни
преписки за всеки имот по отделно по повод отделните депозирани от
Е........... ЕООД предложения и процедирането по тези преписки не е
необичайно, а по този начин се подхожда при всеки един случай и при всяко
43
едно заявление за разпореждане с имот-частна държавна собственост.
На следващо място и видно от събраните от първоинстанционния съд
доказателства, са налични данни и за обективираното от подс.П. поведение
по време на така проведените срещи със свидетелките Р. и Г..Показанията на
последните не са напълно еднопосочни в даденото описание – и двете
свидетелки сочат факта на изразено от подсъдимия изявление относно целта
на възложената оценка, но според св.Р., той ги уведомява, че оценката е „за
негова лична информация“ и дори добавя „самото възлагане на оценка не
означава на всяка цена сделка“ (което твърдение обаче се оценява само за
личен извод на самата свидетелка), а св.Г. твърди и то нееднократно „от
областния управител беше поставено изискване да бъде възложена оценка за
вътрешна информация на администрацията“ (а словосъчетанието „лична
информация“ не се припокрива с „вътрешна информация за
администрацията“).Това разминаване в показанията се отдава на
непрецизност в изказа на св. Р., тъй като по делото липсват всякакви
доказателства за наличие на определен личен за подсъдимия интерес от
оценката на имотите.Т.е. въззивният съд, за разлика от СНС, приема за
доказано от една страна обстоятелството на поставяне на резолюцията от
подс.П. преди разговора с двете свидетелки, а от друга страна, приема за
доказан и факта на изложен от него мотив за ползване на оценката за
„вътрешна информация“, а не за „лична информация“.В тази вр. следва да се
вземат предвид и показанията на св.Г.за наличие в нейната практика и на
други подобни случай на изготвяне на оценка на имот за „вътрешна
информация“, като това й твърдение не е голословно, а е подкрепено с пример
„имало е такива случаи за изготвяне на оценки, които са послужили за
счетоводни нужди“. Разбира се, така даденият пример не е обвързан с
допълнителна конкретика (не се сочи нито точна дата, нито конкретно
оценяван имот), но този пример не е лишен от практическа логика, доколкото
завеждането на имотите в счетоводния баланс предполага наличие на оценка
с конкретно цифрово изражение.Т.е. съдът приема, че горното поведение на
подсъдимия не е необичайно и е приложимо в практиката и в друг минал
момент.
Следвайки хронологията на събитията, и двете свидетелки Р. и Г.
потвърждават факта на реално възлагане от страна на подсъдимия на
изготвяне на пазарна оценка за трите процесни имота, като св.Г. лично
44
съставя Заповедта за възлагане на оценката, а св.Р. я съгласува, респ. всяка
една от свидетелките извършва определени лични действия в рамките на тази
процедура, което изрично се подчертава с оглед изложеното, анализирано по-
горе и прието за неистинно твърдение на св. Р., че „никой не й е възлагал
конкретни действия“ по трите процесни преписки.И двете свидетелки
навеждат данни за притежавано знание относно обстоятелството на
действително изготвяне на оценката и на нейното приемане от нарочна
Комисия, като те не участват в същата (според св.С., св.Г. е включена в
състава на комисията, но реално не участва на проведеното заседание, тъй
като е в отпуск). Свидетелката Р. уточнява източника на тази си информация
– „колегите, които бяха в тази комисия … споделиха с мен, че е приета
оценката“ и добавя „те бяха силно притеснени … че са участвали в
приемането на оценка, без да разбират нищо … нямат компетентност“;
показанията носят информация за факти от обективната действителност, но в
частта им относно емоционалното състояние на „колегите“ тези показания
представляват личен извод на самата свидетелка и поради това, не следва да
се ценят за доказателствен източник (показанията „те бяха силно притеснени“
представляват лична преценка на св.Р.; обективен факт би бил този на
изразено от „колегите“ в разговор със св.Р. притеснение, но такива
доказателства липсват по делото).При анализа на показанията следва да се
посочи, че самата свидетелка визира „колеги“ и употребява множествено
число, но не успява да конкретизира поименно същите, а сочи с
категоричност само и единствено името на св.Д., а за св.С. изразява
несигурност.В същото време и излагайки споделения й мотив за „силното
притеснение на колегите“, св.Р. го обвързва с липсата на компетентност,
което кореспондира само с показанията на св. Д. и в тази вр. съдът препраща
към изложените по-горе мотиви. Припокриването в показанията на двете
свидетелки относно този фактически епизод са показател за тяхната
достоверност.От друга страна несигурността в показанията на св.Р. досежно
„притеснението“ на св. С. и липсата на такива наведени данни от последната
се приемат за фактор, налагащ извода за неистинност на показанията на св.Р.
в частта им за проведен от нея разговор с „колеги, които бяха в тази
комисия“, т.е. св.Р. разговаря само и единствено със св.Д., а не и с другите
членове на Комисията, като следва да се има предвид, че дори и последните
не описват подобен факт.От своя страна, както се отбеляза по-горе, св.Г.
45
също притежава знание за приетата пазарна оценка на трите процесни имота,
като тя обаче не сочи конкретен източник на тази й информация, но въпреки
това навежда данни за всяка една стъпка от реализираната процедура, описва
своето частично участие в същата (по изготвяне на Доклад и на Заповед за
възлагане на пазарна оценка) и е категорична относно сключените три
инкриминирани сделки, което обстоятелство само по себе си предполага и
приемане на оценката, като етап от процедурата; финализирането на самата
процедура по описания начин включва и осъществяването на всяка един етап
от същата. Свидетелката Г. описва и други свои действия, реализирани в
рамките на процедурата по прекратяване на съсобствеността върху
процесните имоти – сочи обстоятелството, че след провеждане на избор на
оценител (а видно от писмените доказателства, тя е Председател на самата
комисия), занася съставения нарочен протокол с класираните кандидати на
св.Р. „за да го внесе при областния управител“ за утвърждаване; в протокола
на първо място е вписан „дългогодишен оценител на областната
администрация г-жа Р., за която беше взето решение да бъде ангажирана под
някаква договорна форма да изготвя оценка … за счетоводни нужди и да
консултира комисията“; св.Р. указва на св. Г. да предаде на „г-жа Р. да се
оттегли“.Съпоставяйки тези показания с останалия доказателствен материал,
се установява фактът на действително класиране на първо място на ф.С.....
ЕООД (видно от Протокол № 13/12.04.16г. – класьор 1, л.87) и действително
от търговското дружество постъпва на 13.04.16г. писмо (класьор 7, л.267) с
отразено изявление за оттегляне от процедурата, поради невъзможност за
изготвяне на оценката в поставения срок.Писмото е подписано от К.Р., респ.
името съвпада с показанията на св.Г., като съдържанието на това писмо се
явява и косвено доказателство за описания от свидетелката факт на проведен
разговор със св.Р. и на дадени от него указания. Показанията на последния
обаче не се съдържат такива данни, поради което показанията на св.Г. в тази
им част се явяват единственият гласен доказателствен източник за факта на
дадени от св.Р. указания за оттегляне на класираната на първо място фирма-
оценител. Отчитайки показанията на св.Р. и отчитайки съдържанието на
споменатото по-горе писмо от 13.04.16г. с изтъкната обективна невъзможност
за спазване на определения срок, а не сочения от св.Г. факт на ангажираност
на К.Р. за подпомагане на областната администрация, съдът приема
показанията на св.Г. в тази им част за изолирани, като поради това същите не
46
могат да бъдат поставени в основата на изведените и приети за безспорно
доказани факти.
В допълнение касателно доказателствения анализ на показанията на
свидетелките Г. и Р. относно реализираната процедура по прекратяване на
съсобствеността върху трите процесни имота следва да се посочат и други
техни твърдения.Т.напр. св.Р. излага факта на вземане на решение за
разпореждане с трите процесни имота от нарочна комисия, която комисия
обаче „не е тази, постоянно действаща комисия … с представители на двете
дирекции, а е била с нова заповед сформирана, с представители само на
другата дирекция от общата администрация“, като свидетелката изрично
уточнява, че знание за горното обстоятелство придобива по време на разпита
й по ДП в резултат на предявени й „някакви протоколи“ – доколкото тук се
прави една препратка към показанията от ДП, то при съпоставка със същите
(т.1, л.28-л.30), се установява, че на свидетелката са предявени материалите
по образуваните три отделни преписки „за запознаване и становище“, респ.
изискан е личен коментар на свидетелката и тълкуване на събраните
доказателства и такъв действително е направен при съпоставка на работата на
назначената работна група с утвърдените Вътрешни правила („прави ми
впечатление, че …“).Наред обаче с личния коментар (който следва да се
изключи от доказателствената съвкупност, като противоречащ на нормата на
чл.117 НПК), свидетелката излага и отрицателния факт на непредставянето й
за съгласуване на заповедите и трите инкриминирани договора за
прекратяване на съсобствеността и сочи определени факти касателно
вменените служебни задължения на членовете на работната група, изготвила
предявените й на ДП протоколи, като сочи, че всички членове на работната
група са от общата администрация, а не и от специализираната
администрация.Тези последни показания са променени от самата свидетелка
в последствие в хода на първоинстанционното съдебно следствие, заявявайки
„не съм точно отговорила – комисията не се състои само от членове на
другата дирекция“ и в тази вр. дори поименно уточнява длъжността на всеки
един от членовете, внасяйки пояснението за наличие в състава на работната
група и на членове на специализираната администрация, в случая
П.Стаменова и А.К., работещи в отдел правно обслужване и управление на
собствеността към Дирекция АПОФУС. Доколкото направеното в с.з.
изрично пояснение кореспондира с приложените писмени доказателства
47
(щатно разписание и Заповед № РД-15-125/23.06.16г. за назначаване на
работната група с вписване длъжността на членовете – т.1, л.58) и с
показанията на св.П.С., то се налага изводът за достоверност на същите и
респ. недостоверност в тази им част на коментираните показанията на св.Р. от
ДП. В допълнение както пред основния съд, така и в разпита си по ДП, св.Р.
навежда данни и за получаване и запознаване със съдържанието на писмо на
МЗХ с вписано несъгласие за извършване на разпоредителна сделка с ПИ с
идентификатор 68134.406.3, като разбира се, показанията от ДП се ползват с
по-голяма конкретика в сравнение с тези, дадени в с.з. (напр. в последните не
се уточняват нито датите на изпращане и получаване на писмото, нито името
на ведомството и съдържанието на самото писмо, а подобна конкретика се
наблюдава по ДП, което се отдава на изминалия значителен времеви период),
като свидетелката описва и реализираното от нея поведение по този повод,
изразено във възлагане на св.Б.И. „да извърши проверка във всички съдилища
дали има и други висящи съдебни процеси“.Така наведените фактически
данни изцяло се потвърждават от св.Б.И. и поради това, съдът дава вяра и
кредитира с доверие горните показания.
Както се посочи по-горе, в доказателствения анализ следва да бъдат
обсъдени и останалите показания на св.Г., касаещи реализираната процедура
за прекратяване на съсобствеността върху трите процесни ПИ. Тук следва да
се посочи, че в прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК
показания (т.1, л.33-37) свидетелката въобще не заявява факта на запознаване
с депозираното от Е.................... ЕООД писмо от 09.07.15г. с искане за
вписване в АДС за трите имота, като съсобственик и не сочи определени
факти в тази насока, а само и единствено след предявяването й на самото
писмо от разследващия орган пресъздава съдържанието на същото
(„дружеството определя конкретните идеални части за държавата …“) и
излага свой личен коментар на тази база („прави ми впечатление, че
дружеството е било наясно с образуваната административна преписка“ и
„посочените в писмото идеални части съвпадат с идеалните части по
договора за замяна от 01.09.2005г.“); в разпита на ДП дори свидетелката е
провокирана от въпросите на разследващия орган и изразява личното си
становище в хипотезата на евентуалност относно процедирането по
образуваните преписки (в случай на разглеждане на преписките от Комисия с
участие на свидетелката „бих изготвила предложение … да не се процедира
48
… да не се извършва продажба“), като тук отново съдът подчертава, че
личният коментар на свидетелите и техните изводи не представляват
свидетелски показания по см. на чл.117 НПК, поради което в тази им част
показанията са лишени от доказателствена стойност; в наказателното
производство съдът е органът, който дължи анализ и тълкуване на събраните
доказателства и тази му дейност не може и не следва да бъде замествана от
даденото от свидетелите тълкуване.В последствие по ДП св.Градева признава
и факта на лично запознаване с изпратено от МЗХ писмо и отново прави свой
коментар за съдържанието му („това писмо го разбирам, като
сигнал/уведомление за неуредена собственост върху имота“ и това й
твърдение отново не се цени, тъй като е лишено от доказателствена стойност).
На последно място съдът подчертава, че в показанията на св. Г. се
съдържат и определени факти относно сключена сделка за продажба на
апартамент, находящ се в гр.София ул................. – твърди се, че сделката е
сключена след провеждане на търг с явно наддаване; сочат се конкретните
лични действия на свидетелката, реализирани в рамките на проведената
процедура и изразени в „избор на оценител, възлагане и приемане на пазарна
оценка от фирма с три А с управител В. Л. … аз участвах като член на тази
Комисия … помня, че беше приета оценката от комисията и имаше
отбелязване от председателя на комисията г-н Т. Н. да се превъзложи … аз не
знам какво е имал предвид“ и в тази вр. по данни на свидетелката, св.Н. не
излага определени съображения пред членовете на Комисията; показанията
съдържат и данни за конкретната деятелност на Комисията при приемане на
оценката, а именно съблюдаване срока за изготвяне на оценката и спазване на
поставените изисквания относно ползваните методи за оценка, а в заключение
св.Г. добавя и факта на личното си присъствие, заедно със свидетелите Р.Т. и
В.П., „когато трябваше да се покаже на оценителя от въпросната фирма
апартамента“.Показанията на св.Г. досежно последния заявен факт се явяват
единствен доказателствен източник, но същите са достатъчно убедителни и
категорични, поради което съдът ги кредитира с доверие.Останалата част от
горепосочените факти изцяло съответстват на доказателствения материал по
делото – напр. обстоятелството на сключване на сделка по покупко-продажба
на процесния апартамент се извлича и от писмените доказателства по делото,
в частност Протокол за проведен търг, Заповеди на подс.П. за откриване на
процедура за провеждане на търг с явно наддаване, за определяне на
49
първоначална тръжна цена и за определяне на св.В.П. за купувач на имота и
договор от 26.04.16г.; обстоятелствата относно състава на първоначалната
Комисия за приемане на оценката, относно вписаното от св.Т.Н. предложение
за превъзлагане на оценката и относно начина на работа на самата Комисия се
извличат от приобщения към доказателствената съвкупност Протокол от
04.02.16г., от показанията на св.Т.Н. и частично от показанията на
св.К.М..Тази еднопосочност в доказателствените източници се оценява за
показател за достоверност на обсъжданите показания на св.Г., респ. съдът
приема коментираните факти за безспорно доказани.Въпреки че приема за
доказан по несъмнен начин както положителния факт на писмено изразено от
св. Н. становище за превъзлагане оценката на имота, така и отрицателния
факт на липса на дадено от него пояснение в тази насока и доколкото този
въпрос е пространно дебатиран в хода на първоинстанционното съдебно
следствие и в процесния ОА, то съдът намира за нужно да подчертае и
допълнително дадените от св.Г. пояснения в тази насока.В с.з. тя категорично
твърди „имали сме случаи на превъзлагане на оценки, когато е имало
неспазване на изискванията … или са постъпвали възражения … тогава се
превъзлагат оценки, правят се контролни оценки“.В приобщените обаче по
реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК показания се навеждат следните данни –
„в случай че има пропуски и неясноти в оценката, тя се връща на оценителя с
протокол, като се определя срок за отстраняването им.След като разясненията
постъпят … комисията се събира отново и разглежда оценката.От както съм
член на постоянната комисия … не си спомням друг случай на превъзлагане
на оценка“ (т.1, л.108).След прочита на тези й показания св.Г. заявява „и
двете са верни“, като пояснява, че е от значение обстоятелството дали
оценката е приета или не и именно този смисъл се извлича и от прочетените й
показания от ДП, където пояснява хипотезата на връщане на изготвена вече
оценка (без да сочи формалния момент на приемането й от нарочна комисия)
и то на същия оценител за „разяснения“ при констатирани „пропуски и
неясноти“, а безспорно хипотезата по настоящия казус е лишена от горните
характеристики, тъй като в случая първоначалната оценка е приета с решение
на Комисията и едва в последствие с нова Заповед на подс.П. е възложено
изготвянето на нова (втора по ред) пазарна оценка.Разбира се, следва да се
отчете и изричното изявление от ДП „от както съм член на постоянната
комисия … не си спомням друг случай на превъзлагане на оценка“, но тук
50
следва да се има предвид, че горното твърдение съдържа липсата на спомен за
определен факт (което не се приравнява на липсата на самия факт), а не
съдържа с категоричност факта на липса на превъзлагане на оценката.
Съпоставяйки тези й показания от ДП с дадените пред съда показания „имали
сме случаи на превъзлагане на оценки“, то се заключава, че последните се
ползват с изискуемата категоричност и поради това, съдът дава вяра на
същите, като в допълнение се подчертава, че и св.Р.Т. потвърждава факта на
налични в областната администрации случаи на превъзлагане на оценката.Т.е.
показанията на св.Г. не са изолирани; по делото са налични няколко отделни
доказателствени източника, съдържащи идентична фактическа информация.
В контекстта на горепосочените и приети за безспорно доказани факти,
касаещи процедурата по трите процесни преписки досежно инкриминираните
за престъплението по чл.220 НК имоти и касаещи процедурата за продажба на
апартамент № ..., находящ се в гр.София кв.............................. показания дават
и свидетелите Т. Н. и Р.Т..Показанията на св.Т.Н. са изключително
повърхностни, хаотични и лишени от конкретика.Свидетелят сочи факта на
заемана от него длъжност зам.областен управител за периода 2014г.-2017г. с
вменени му служебни задължения „да подпомагам дейността на областния
управител и да давам предложения“; сочи факта на реално сключени сделки
за прекратяване на съсобственост за трите процесни ПИ (известни с
названието Царските конюшни), като описва и личното си участие в
реализираната процедура „отговарям за комисията за отваряне на офертите
… бил съм председател“, а в последствие и относно процедурата по приемане
на пазарните оценки добавя „колегите … разглеждат методи и други подобни
– това са съответните изисквания“ и видно от съдържанието на тези
лаконични показания, се установява определено „смесване“ на фактите
относно работата на две отделни комисии (съответно твърдението „комисията
за отваряне на офертите“ е признак за визиране от страна на свидетеля на
Комисията по избор на оценител, когато именно се подават оферти, а
твърдението за „разглеждани методи“ е показател за визиране дейнстта на
Комисията по приемане на оценката); навеждат се общи принципни данни
касателно механизма на работа на самата комисия и след приключване
работата на същата се попълва „чернови протокол“ и всеки от членовете на
комисията може да впише „някакви забележки … аз мога да направя
предложение … след което протоколът … се разписва от всички“, без
51
определена изначално регламентирана последователност за полагане на
подписите от членовете на комисията.Едва в последствие в хода на своето
изложение и след предявяване на процесните заповеди, свидетелят уточнява
обстоятелството на участие в Комисия по приемане на изготвените пазарни
оценки (съгл. заповед – папка 16, л.106), а видно от писмените доказателства
(папка 16, л.2 - л.9), той участва и в други комисии, като съдът подчертава
изрично неговото участие в Комисия за разглеждане на преписки за покупко-
продажба на имоти-частна държавна собственост и в работната група за
разглеждане на преписки от фактическа и правна сложност за продажба,
ликвидиране на съсобственост и други разпоредителни сделки с имоти-ДС.
Касателно своето участие в работната група св.Т.Н. сочи само определени
отрицателни факти и то лаконично описани и изразяващи се в
„документацията … докато дойде моментът на отварянето, не е при мен, не я
виждам, с преписките не се запознавам.Когато експертите, които са
изготвили това нещо, влезнат и отворят и видят документацията, казваме тя е
ОК и може да се продължи в процедирането … аз не съм взимал отношение
по съдържанието на преписката“ – в случая, според съда, се наблюдава едно
недобросъвестно отношение на свидетеля към изпълнението на възложените
му служебни задължения и известно прехвърляне на отговорността към
„експертите“; съгласно издадените от областния управител заповеди, същият
е включен в състав на комисия и в състав на работна група и независимо, че
„документацията … не е при мен“, той не е лишен от практическата
възможност да се запознае с нея в детайли (било то предварително, по време
на заседанието или в последствие, изисквайки отлагане вземането на
решение). Поведението обаче на св.Н. не е инкриминирано и не е включено в
предмета на доказване, но въпреки това, същото е предмет на изследване и то
не само за прецизност и пълнота на фактическото и доказателствено
изложение, но и в насока налично у подс.П. знание и информираност относно
изключително формалния подход на свидетеля при изпълнение на
възложените му служебни задължения, като част от процедурата за
ликвидиране на съсобствеността, в хода на която процедура той реално „не
взема отношение по съдържанието на преписката“.Именно в тази вр. и в
контекста на визираното по-горе знание у подсъдимия липсват доказателства
по делото, а същите се преценяват от съда за значими такива при доказване и
установяване субективния елемент от състава на процесните престъпления.
52
Касателно своето участие в Комисиите по приемане на пазарни оценки
показанията на св.Т.Н. носят съдържание „удостоверявам, че комисията се е
събрала, но аз не давам становище по въпроса“ и в последствие добавя „не
гласуваме в комисията „приема“ или „не прима“. Отваряме и виждаме дали
отговаря на критериите заложени.Всеки си написва становището“ – тази част
на свидетелските показания не кореспондира изцяло с писмените
доказателства, в частност с изготвения протокол от заседание на Комисията
за приемане на превъзложената оценка (класьор № 8, л.46), текстовата част на
който завършва „Комисията предлага оценката да бъде утвърдена“; Да, не е
налице оформено протоколно решение със съдържание приема/не приема
съответната оценка (както твърди свидетеля), но въпреки това по същество е
налице решение на един колективен орган, част от който е и самият свидетел.
Свидетелят Т.Н. признава и факта на лично участие в Комисия за приемане на
първата изготвена пазарна оценка за процесния апартамент, находящ се в
гр.София ул........................, като потвърждава обстоятелството на
действително вписано от него предложение да се превъзложи оценката, но не
излага никакви съображения, мотивирали го за това предложение - в тази вр.
показанията му са изключително лаконични и лишени от конкретика, „нямам
представа … нещо … ме е притеснило“, а относно осведомеността на
останалите членове от комисията за така направеното предложение заявява
„този текст да се превъзложи оценката го положих, когато дойде за подпис
протокола, в по-късния момент. Другите членове на комисията нямам
представа дали са знаели за предложението ми.На заседанието не помня дали
съм казал, че трябва да се превъзложи оценката.Нямам спомен от дебатите на
комисията“.Тук свидетелят навежда известни данни за момента на вписване
на предложението, а именно „когато дойде за подпис протокола, в по-късния
момент“ и макар да не сочи точна дата (а и такава при вписване на
предложението липсва в самия протокол – класьор 8, л.68), е налице
определен времеви ориентир и описание на хрологичната последователност
на реализираните събития, респ. доколкото заседанието на комисията е
проведено на 04.02.16г., а на 08.02.16г. подс.П. издава Заповед за
превъзлагане на оценката (класьор 8, л.66), то се заключава, че
коментираното предложение на св.Т.Н. е направено в рамките на този
времеви период.На следващо място и анализирайки горецитираните
показания, се установява липсата на категорично описани факти касателно
53
самоличността на лицето, представило на св.Н. за подпис изготвения
протокол, и касателно налично знание от страна на останалите членове на
комисията за така вписаното предложение.Тази доказателствена празнота е
запълнена от показанията на свидетелите С., А.Г. и К. М., като тези показания
ще бъдат обсъдени подробно по-долу в настоящите мотиви, а тук съдът
единствено отбелязва, че горните свидетели единодушно потвърждават факта
на приемане на оценката, без проведен обстоен дебат и възражения и
потвърждават факта на подписване на протокола, но към този момент липсва
вписано коментираното предложение от страна на св.Н. и със същото се
запознават едва в хода на ДП, респ. позовавайки се на еднопосочността и
взаимната подкрепа в показанията на тримата свидетели, съдът приема за
безспорно доказано обстоятелството на вписване на самото предложение от
св. Н. след полагането на подпис върху протокола от свидетелите С., А.Г. и
К.М. и приема за безспорно доказано обстоятелството на липса на
уведомяване от негова страна на останалите членове на комисията с така
направеното предложение и с мотивите за същото.Следвайки хронологията
на събитията, съдът отново подчертава, че св.Т.Н. признава и факта на
участие в комисия и съответно подписване на протокол за приемане на
оценка за пазарната стойност на процесния апартамент (папка 19, л.15 и
класьор 8, л.46 и тези му показания са частично обсъдени по-горе в
мотивите), като съобразно писмените доказателства по делото, комисията
заседава на 10.02.16г. (дата, изключително близка във времево отношение
към датата 04.02.16г. на заседание на първоначалната комисия) и оценката
отново касае същия имот (т.е. касае се за повторна оценка), поради което
нелогични се явяват показанията на свидетеля „не знам, че е превъзложен на
втора оценка, съгласно моето предложение“ и тези показания при горните
мотиви се примат за недостоверни такива.
Свидетелят Т.Н. излага и определени факти, съотносими към първото
деяние, включено в процесното продължавано престъпление по чл.219 ал.3
вр.ал.1 НК.В случая с категоричност се сочи факта на налични в областната
администрация служебни превозни средства, но „всички са много стари“ и
същите „се дават от съответните министерства и ведомства, когато имат
някакви конфискувани, запорирани и т.н.“; сочи се и фактът на неколкократно
отправяни до различни ведомства искания за предоставяне на МПС-та,
включително и високопроходим автомобил, като причините за тези искания
54
са комплексни, а именно наличие на стар автопарк и възникващи „тежки
проблеми и аварийни ситуации по яз.Искър“ ; свидетелят излага и
обстоятелството на предоставен му за ползване служебен автомобил Форд, а
л.а.Тойота с ДК№ ................ се ползва от подс.П., като „не знам на друг да се
е налагало да го ползва“. В коментираните показания е налице уточнение и на
източника на информация за горните факти и са внасени определени
уточнения – т.напр. относно личното ползване от страна на свидетеля на
служебен л.а. Форд и относно наличието на „много стари“ автомобили в
областната администрация, показанията му се базират на неговите преки и
непосредствени впечатления (касае се за лична деятелност); досежно
изявлението за отправени нееднократно искания до различни ведомства за
предоставяне на превозни средства, свидетелят твърди „аз съм подписал
документ, с който съм искал л.а.от МФ“ (т.е. отново се касае за лично
обективирано поведение и то само за „подписване на документ“, поради
което това твърдение не противоречи на дадените непосредствено преди това
показания „нямам спомен да съм писал документ“) и се допълва „казвам, че
съм чул … коментари между нас … искаме автомобили от митници, от МВР“
и доколкото в тази им част показанията съдържат известна конкретика
относно адресата на отправените искания, то не може да се приеме, че се
касае за свидетелстване по слухове, като от друга страна това обстоятелство
се подкрепя и от приобщените към доказателствената съвкупност писмени
доказателства и от показанията на св.Р.Т.; досежно изложените причини,
мотивиращи необходимостта от предоставяне на високопроходим автомобил,
свидетелят внася пояснение за възложени на областната администрация
задължения по повод дадени задължителни предписания от Комисията по
бедствия и аварии към МС, в частност обследване коритото на р.Искър,
където „теренът е пресечен“ и лично самият свидетел го посещава „бях там
постоянно … ходих със служебния автомобил Форд всеки ден и там се качвах
на автомобила на пожарната и слизахме в деретата с него … цялата пролет на
2015г. и през 2016г. се ходеше“, респ. отново се касае за лично обективирано
поведение от самия свидетел и поради това, дадените от него показния носят
характеристиките на преки доказателствени средства, ползващи се с висока
степен на доказателствена сила, като съдът дава вяра и кредитира същите.Т.е.
приема всеки един от горепосочените факти за безспорно доказан.Както вече
се отбеляза, св.Т.Н.с категоричност заявява факта на ползване от страна на
55
подс.П. на л.а. Тойота с ДК№ ....... и този факт също се приема за доказан, но
следва изрично да се подчертае, че свидетелят не обвързва същия с конкретен
времеви момент.В същото време в дадените показания и досежно
обстоятелството на конкретно посещавани от подсъдимия места се сочи
фактът „той само с този джип се движеше“ и се навеждат, макар и лаконични,
данни за поведението на подсъдимия по посещения на труднодостъпни
обекти „имаше такава практика, но не ми съобщава на мен“, добавяйки факта
на посещение от страна на подсъдимия на същите обекти, като самия
свидетел (коритото на р.Искър, мостовете на Пасарел, „г-н П. ходеше там“) с
уточнението „не знам с какъв автомобил е ходил.Той като идваше, аз бях вече
долу в реката с ботушите“.Съпоставяйки обаче тези последни показания с
предходните такива „той само с този джип се движеше“ и отграничения
времеви период „цялата пролет на 2015г. и през 2016г.“ на извършвани
действия по повод дадени предписания от Комисията по бедствия и аварии
(като този период частично съвпада и с периода на действие на процесния
договор за транспортна услуга), то може да се изгради фактическото
заключение, че при посещение на горните труднодостъпни места през 2016г.
подс.П. ползва именно л.а.Тойота с ДК№ ................... Т.е. макар и да са
изключително лаконични, показанията на св.Т.Н. носят определена
фактическа информация, приемана от съда за правдива и истинна.
Свидетелите Р.Т., Е.Р. и П.С. също са включени в своеобразно
оформената за целите на настоящото изложение първа група свидетели,
характерното за които е обстоятелството на полагане на труд през
инкриминирания времеви период в областната администрация.Показанията
на тези свидетели частично са споменати и обсъдени по-горе в настоящите
мотиви при съпоставката им с показанията на свидетелите Г., Р. и Т.Н., но в
техните показания се съдържат и други факти, съотносими към процесния
спор, което налага детайлния им доказателствен анализ, а и направеният
такъв в мотивите към атакуваната присъда не е подробен и обстоен.Именно с
цел прецизност на доказателствения анализ, настоящият съд ще направи
паралелен такъв на част от дадените от свидетелите Т., Р. и С. показания и
тази част касае преимуществено участието им сформираната в областната
администрация работна група и всички съпътстващи я обстоятелства.Докато
всички горепосочени свидетели, чиито показания са обсъдени вече от
въззивния съд, говорят в много общ план за съсобственост на държавата и
56
определено търговско дружество върху недвижимите имоти, предмет на
инкриминираните сделки, то свидетелите Т., С. и Р. внасят известно
уточнение за същите, което уточнение следва изрично да бъде подчертано,
независимо че в тази вр. липсва спор между процесните страни – според св.Т.,
„държавата притежава идеални части от земята, като върху земята са
изградени постройки, публична и частна държавна собственост, както и
такива на трети лица“, според св.С., „това каре е само земята, върху която има
построени множество други сгради … собственост на много различни
субекти“, а св.Р. лаконично заявява „държавата в лицето на областния
управител управляваше т.нар. гола собственост – идеални части върху
застроен терен“, респ. съсобствеността се разпростира само и единствено
върху земята, а не и върху сградите, построени върху съответните парцели,
като тримата свидетели са единодушни и относно факта на притежание на
правото на собственост върху тези сгради както от държавата, така и от други
субекти, включително и физически лица, тъй като върху терена има построен
и жилищен блок.Така заявеният факт напълно кореспондира със събраните по
делото писмени доказателства (трите процесни АДС и всички съпътстващи ги
документи), като разбира се, тези писмени доказателства в сравнение с
горецитираните показания съдържат по-подробна и конкретна информация
относно процентното съотношение на притежаваните идеални части и
относно титулярството на правото на собственост върху самите
сгради.Показанията на свидетелите С. и Р. са и единственото гласно
доказателствено средство, съдържащо данни за предисторията върху
собствеността на процесните имоти, като св. С. сочи, че още в един минал
момент „областният управител тогава е извършвал, доколкото си спомням,
чрез фигурата даване вместо изпълнение някакви сделки с част от имотите“, а
св.Р. заявява „доколкото си спомням … едно дружество, което е придобило
сграда отгоре или част от нея след приватизация … си е извадило нотариален
акт по обстоятелствена проверка, в който нотариален акт е вписана и част от
терена“ и именно тези документи за собственост са оспорени по съдебен ред.
Цитираните показания са несигурни (свидетелите употребяват израза
„доколкото си спомням“) и не се ползват с пълната конкретика (не уточняват
кой от процесните три имота визират, лишени са от точен времеви момент на
описаните събития, макар св.С. да дава определен времеви ориентир
„областният управител тогава …“), като това се отдава на изминалия
57
значителен времеви период и не води до дискредитиране на показанията.В
същото време обаче всеки един от горепосочените двама свидетели уточнява
източника си на информация – съответно св.С. в длъжностното си качество на
началник отдел Правно обслужване и управление на собствеността лично се
явява „по едно дело“, следи развитието на съдебния спор и се запознава с
редица документи в тази връзка, а св.Р. също се запознава с наличните
документи и разговаря с юристи от областната администрация („доколкото ни
обясниха от правния отдел“).Следва да се посочи, че писмените
доказателства по делото, в частност приобщените нотариални актове и
съдебни решения, по един категоричен начин потвърждават дадените от
свидетелите показания, разбира се, с по-голяма фактическа пълнота и
прецизност.
В последствие свидетелите Р.Т., Е.Р. и П.С. единодушно изразяват
отрицателния факт на несъставяне от тяхна страна на трите процесни АДС и
сочат определени обстоятелства и то „доколкото имам спомен“ за
реализираната процедура по издаване на АДС за всеки един от трите ПИ и за
реализираната процедура по ликвидиране на съсобствеността.Без претенции
за изчерпателност и прецизност, „не мога да кажа като последователно във
времето точно как се случи“, св.Т. навежда данни за съставените АДС, като
поради липсата на спомен, само маркира ползваната в тази вр. документация
„не си спомням, дали беше влязла в сила кадастралната карта или по УПИ-
тата … това е едно от условията на закона.Доколкото помня, имаше и
указания от МРРБ … по дела, които беше водило
министерството“.Свидетелят Р. също потвърждава факта на иницииран от
МРРБ съдебен спор, твърди „след спечелено дело, МРРБ беше изпратило …
писма … за съставяне на актове“ и лаконично описва общия принципен
механизъм на действие „акт се съставя, когато е изяснена изцяло
фактическата и правна страна на дадения имот“.Свидетелката С. също е
запозната с писмото на МРРБ и въпреки че не съставя лично АДС за
процесните имоти с вписани данни за съсобственост между държавата и Е.....
ЕООД, сочи определени факти за начина на придобиването й и тъй като тези
факти напълно кореспондират с писмените доказателства по делото, съдът
съвсем лаконично ще посочи същите, а именно първоначално ф.Д........... ООД
въз основа на решение на МС и на сключен нарочен договор придобива
собственост върху имот, който в последствие е апортиран в капитала на
58
Е.............. ЕООД. Тези последни факти са лишени от конкретика относно
времевия момент на настъпването им, а както вече се подчерта по-горе,
обсъжданите в тази насока показания на тримата свидетели се ползват и с
определена несигурност, която несигурност прозира от ползвания израз
„доколкото помня“ и която е логически обяснима с изминалия значителен
времеви период, но несигурността в същите не се отъждествява с неистинност
и доколкото тези показания се допълват с останалия доказателствен материал
(писмени и гласни доказателства), то съдът ги приема за достоверни.Нещо
повече – коментираната част от показанията на св.С. относно заеманата от нея
длъжност и относно знанието и информираността й за водените съдебни
производства по оспорване на собственост с цялата налична в случая
конкретика съответстват на показанията й от ДП, приобщени към
доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2
пр.2 НПК.В тези показания свидетелката поименно уточнява търговските
дружества, чиято собственост е оспорена по съдебен ред, като уточнява и
времевия момент и начина на придобиване на собствеността върху конкретни
имоти – без да пресъздава в пълнота дадените показания, доколкото са
налични по делото кореспондиращи им писмени доказателства, съдът само
отбелязва, че свидетелката упоменава факта на придобиване на собственост
през 2003г. и 2005г. от страна на фирмите И........... ООД и Г............... върху
„отделни части от имота в карето бул.Дондуков, бул.В.Левски, ул.П.Волов и
ул.Врабча“ и върху имот в гр.София, бул.Цар Борис III и някои от така
посочените адреси съвпадат с тези на процесните имоти.В тази им част
показанията кореспондират с наличните писмени доказателства, на база на
които съдът ще проследи последователността и начина на прехвърляне на
собственост.Коментирайки съдържащия се в свидетелските показания факт на
съставяне на АДС за трите процесни имота, съдът намира за нужно да
подчертае и още един заявен от св.Р. детайл, а именно допуснатото забавяне
при издаването на тези актове, като в случая подобно забавяне е налично не
само за тези имоти, а и за други такива, а именно за „7-8 проблематични
имота“, като според свидетеля, тези имоти са „с по-голяма стойност, важност
и особеност“. Необходимо е да се посочи, че в хода на проведеното пред
основния съд съдебно следствие и по инициатива на държавното обвинение
са дебатирани тези последни показания в частта им относно „по-голямата
стойност“ на имотите, като самият свидетел уточнява „имах предвид с по-
59
особена важност, защото са по-големи и има по-голям обществен интерес.Не
съм говорил за стойност, като цифрово изражение в пари“ и това уточнение
не може да бъде пренебрегнато, като в допълнение следва да се има предвид
и обстоятелството, че св.Р. не участва в Комисията по приемане на пазарната
оценка на трите имота и не притежава информация за размера на пазарната
стойност.Според самия свидетел, твърдяното забавяне в издаването на АДС и
то за всички „7-8 проблематични имота“ е обсъждано по време на
провежданите оперативки. Тук следва да се припомнят анализираните вече
показания на св.Д., която също навежда данни за забавяне на процедурата и
макар да има предвид само процедурата по съставяне на АДС за трите
процесни имота и да не упоменава обстоятелството на разглеждане на
въпроса на оперативки, то се заключава за наличие на няколко отделни
гласни доказателствени източника за един и същи факт, извеждан и от
писмените доказателства, доколкото иницииращото процедурата писмо от
МРРБ е депозирано през лятото на 2014г., а трите АДС за издадени през
м.08.2015г.
Свидетелите Р.Т., Е.Р. и П.С. описват и собственото си реализирано
поведение.Според св.Р.Т., личната й деятелност в рамките на реализираната
процедура по съставяне на АДС се изразява в „най-много да съм съгласувала
доклада на колегите във връзка с издаването на актове за държавна
собственост.Нямам спомен за конкретно съгласуване, но … имаме практика“
– тук от една страна се извежда фактът на съставяне на визирания доклад от
„колегите“, а от друга страна и касателно останалите наведени данни отново
се наблюдава несигурност в описанието, но е налице позоваване на
утвърдената и наложена в областната администрация практика и това
последно обстоятелство, наред с приобщените писмени доказателства, водят
до преодоляване липсата на категоричност в дадените показания.В тази вр.
съдът отбелязва приложения по делото Доклад (класьор 4, л.14), който касае
собствеността на държавата върху трите процесни имота и който Доклад е
съставен от св. Д. и е съгласуван от свидетелите Т. и С., като последната в
показанията си от ДП признава факта на дадени на св.Д. консултации за това
„как да опише основанието за съставяне на акта“.В последствие в хода на
своето изложение св.Т. преимуществено отново само маркира етапите на
процедурата по прекратяване на съсобственост върху имот, държавна
собственост.В по-голямата им част останалите й показания (а и тези дадени от
60
свидетелите Р. и С. пред СНС) съдържат само принципна информация за
начина на процедиране по преписките, като дори и тази информация св.Т.
излага в условията на евентуалност („вероятно е била възложена оценка“,
„ако е била приета, се пристъпва към сделка“; „ако не се плати, сделката се
прекратява … ако се плати, се продължава“ и т.н.), но са налични и
определени факти и въпреки че описанието им отново е лишено от
категоричност, то същите следва да бъдат анализирани, тъй като са
съотносими към предмета на доказване.Тук съдът отбелязва показанията
„доколкото си спомням, продължаваха да текат дела по отношение на част от
имота“ (наблюдава се липса на спомен, а от там и на категоричност в заявения
факт; наблюдава се и липса на пълна конкретика относно предмета на
сочените дела и кой точно от трите имота касае), като дори свидетелката
изразява личното си мнение „според мен, значението, което имаха тези дела
при цялата процедура, при положение, че бяха обявени, че има такова
усложнение, не би трябвало да се отразят на процедурата“. Нееднократно
вече настоящият съд изложи довода, че личното мнение на свидетелите,
доколкото не съдържа факти от обективната действителност, не представлява
свидетелски показания по см. на чл.117 НПК и следва да бъде изключено от
доказателствената съвкупност.В случая обаче горецитираните показания
съдържат освен личното мнение на св.Т. (за значението на водените съдебни
дела, квалифицирани като „усложнение“) и определени факти, а именно
обстоятелството на наличие на тези съдебни дела не е пренебрегнато при
направената преценка за сключване на инкриминираните сделки и това
обстоятелство не е укрито („обявено е“), като дори е включена в този смисъл
и специалната клауза на чл.5 в трите инкриминирани договора.В същото
време следва да се подчертае, че именно горното лично мнение на
свидетелката в насока продължаване процедирането по преписката и
финализирането й чрез прекратяване на съсобствеността е обективирано и в
протокол от заседание на сформираната работна група (класьори с №№ 1, 2 и
3, съответно л.31, л. 34 и л.32), респ. същото вече се явява и факт от
обективната действителност.Свидетелката Т. признава обстоятелството на
лично участие в споменатата работна група – в показанията си тя говори за
Комисия, но визирайки членовете на същата и предмета на обсъждане
„правната сложност на казуса“, се заключава, че в случая има предвид именно
работната група, чийто състав се различава от този на назначената Постоянна
61
комисия.Изграденият извод кореспондира и с горните писмени доказателства,
от които е видно, че св.Т. е член на работната група. Доколкото обаче в
изготвените от проведеното заседание протоколи е вписан само крайния
резултат, крайното предложение за прекратяване на съсобствеността и то
посредством изкупуване на държавния дял от имотите, а не са отразени
разискванията по въпроса и проведения дебат, то следва да отчетат събраните
в тази насока гласни доказателства.Касателно обективираното поведение на
членовете на работната група по време на проведеното заседание конкретни
факти се извличат от показанията на св. Р.Т., която твърди „обсъждан е
въпросът с висящите дела – пречка ли е или не.Доколкото си спомням,
приехме, че не е пречка“, респ. проведени са дебати в контекста на наличен
висящ съдебен спор и то с участието на квалифицирани юристи („участва
Директорът на правния отдел“, а видно от самите протоколи и старши
юрисконсулт) и единодушно е прието предложение за процедиране по
преписките, като на тази доказателствена основа съдът приема горните факти
за доказани.
Обстоятелствата относно създаването на работната група и проведените
от нея заседания в рамките на процедурата за прекратяване на
съсобствеността в детайли се описват и от свидетелите Р. и С., които също
участват в работната група.Според св.Р., още през лятото на 2015г. фирмата-
съсобственик на имотите подава в областната администрация искане за
прекратяване на съсобствеността, а работната група е сформирана през 2016г.
и към този момент част от членовете на Постоянната комисия за разглеждане
на преписки за покупко-продажба и замяна на имоти–частна държавна
собственост „не са били на работа – Р. … и Г., мисля, че я нямаше“, като дори
се уточнява „г-жа Р. много дълго време отсъстваше, тя имаше някакъв
здравословен проблем“ и по този повод се сочи „г-жа Т. ме извика … беше
говорила с г-н П. и това, което ми е предадено беше, че понеже другата
комисия не може да работи в този състав, да направим комисия … само от
юристи … даже гледахме кой е на работа и кой не, за да го впишем в
комисията.Бяхме в нейния кабинет и на нейния компютър тя го писа“.Т.е.
свидетелят навежда много конкретни данни относно причините и начина на
сформиране на работната група, поименният състав на която е определен от
свидетелите Р. и Т., а не лично от подс.П..Тук следва да се посочи, че горните
показания не са единственият гласен източник на информация за тези факти –
62
имат се предвид дадените пред първоинстанционния съд показания на св. Т.,
която първоначално позовавайки се на липса на спомен и излагайки факти в
условията на евентуалност („съгласувала съм заповеди, вероятно … не си
спомням“), но в последствие и след предявяването й на Заповед № РД-15-
125/23.06.16г. (папка 16, л.5), потвърждава обстоятелството на „изготвяне“ на
същата, съвместно със св. Р.. Показанията обаче на последния са
единствените такива, съдържащи данни за причините за сформиране на
работната група в състава й, посочен в горната заповед (макар също и св.С.
съвсем лаконично да маркира, че по това време е „период на отпуски“), но
това не води автоматично до извода за недостоверност на същите, а следва да
бъдат подложени на по-внимателен и задълбочен анализ.В тази насока на
първо място се подчертава, че изложените от св.Рафаилов факти са резултат
на преките му и непосредствени впечатления и касаят личната му деятелност,
респ. тези му показания носят характеристиките на преки доказателства,
ползващи се с висока степен на доказателствена сила, а на второ място,
дадените показания кореспондират и с писмените доказателства – видно от
самата Заповед за създаване на работната група (т.1, л.58), същата
действително е изготвена от свидетелите Т. и Р., което обстоятелство
последните удостоверяват с положения си подпис.Именно при горните
съображения, настоящият съдебен състав дава вяра и кредитира показанията
на св.Р. в обсъжданата им част, респ. приема за доказан факта на сформиране
на работната група, поради отсъствие на част от членовете на Постоянната
комисия, поради допуснатото забавяне в процедирането (заявленията на
Е........... ЕООД за прекратяване на съсобствеността са от лятото на 2015г.) и
поради необходимост от разглеждане на преписките от квалифицирани
юристи.
Свидетелите Р. и С., подобно на св.Т., излагат данни за реализираната
от работната група дейност.Според св.Рафаилов, дейността на работната
група в обобщен смисъл се изразява „да проверят случая … може ли да се
прекрати собствеността или не … преценява от правна гледна точка
съответния казус“; дебатиран е въпроса за наличие на висящ съдебен спор; по
време на заседанията на работната група не е коментирано титулярството на
правото на собственост „тя си е явна, видна от съдебните решения и писмата
на МРРБ“, а е коментиран „рискът“ от сключване на договор при наличие на
висящ съдебен спор, „каква да бъде защитната клауза в евентуален бъдещ
63
договор“, като никой от членовете на работната група „не е изказвал резерви
по отношение правната страна на прекратяване на собствеността“ и в
заключение добавя липсата си на спомен за обсъждане от работната група на
друг вариант за прекратяване на съсобствеността, но едновременно с това
заявява с категоричност този факт „не е обсъждан друг вариант …“, респ.
само и единствено в тази последна част се наблюдава определена вътрешна
противоречивост в показанията, но съпоставяйки същите с показанията на
св.С., която вече е категорична и последователна в изнесеното фактическото
описание за дейността на работната група, се налага изводът, че по време на
заседанието на работната група не е дебатиран друг вариант за прекратяване
на съсобствеността.За прецизност обаче е необходимо да се отбележи и
следното твърдение на св.Р. – „едва ли държавата ще може да извади пари, за
да купува … при бюджета, който сме имали е малко трудно“, респ. тук
отново се наблюдава както изразен личен извод на свидетеля в първата част
на цитираните показания, така и известна насока относно размера на
предоставения бюджет.Видно е, че сочените от св.Р. факти касателно
дейността на работната група съответстват на тези, описани от св.Тодорова, а
така също кореспондират и с показанията на св.С.. Последната внася
уточнение относно обстоятелствата, придаващи фактическа и правна
сложност на конкретния казус, а именно „доколкото върху имота има
разположени множество други сгради, част от които са и държавна
собственост и се управляват от други ведомства“; дава времеви ориентир за
работата на работната група, в случая „малко преди да се изготвят
заповедите“ и изразява определено предположение относно причината за
сформиране на работната група „то си пише в самата заповед – фактическа и
правна сложност … не мога да кажа кое е наложило“ (респ. в началната част
на тези последни показанията се прави препратка към издадената заповед,
тъй като свидетелката не притежава знание за конкретните причини за
създаване на работната група, така както са изредени от св.Р., а и според него,
тя не присъства при съставянето на самата заповед и при обсъждане на
въпроса за ползван отпуск от членове на Постоянната комисия, присъства
само св.Тодорова).Горните факти касателно дейността на работната група са
единствените такива, които св.С. сочи в хода на проведеното пред СНС
съдебно следствие, като тези факти кореспондират и с показанията й от ДП,
прочетени по процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК (папка 18,
64
л.87-л.89).В последните се съдържа известно уточнение за деня на
проведеното заседание, а именно „в деня, в който ни връчиха заповедта, след
обяд се събрахме“, като тук не се сочи конкретна дата, а и такава на връчване
и запознаване на лицата с издадената заповед също не фигурира и не е
вписана в приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът
отчита факта на издаване на самата заповед на 23.06.16г., а трите отделни
заповеди за прекратяване на съсобствеността посредством изкупуване дела на
държавата от процесните имоти са издадени на 27.06.16г., респ. заседанието
на работната група е проведено в рамките на времевия период, отграничен от
двете горепосочени дати. Показанията на св.С. от ДП съдържат и още едно
обстоятелство, изразяващо се в „ако не се лъжа, влезе и г-н П. и ни каза, че
трябва да се разгледат преписките и че сделките трябва да станат бързо“ – тук
прави впечатление липсата на категоричност в заявения факт на посещение на
подс.П. на заседанието на работната група („ако не се лъжа“), като тази
несигурност в показанията на св. С. е противопоставима на показанията на
свидетелите Николов, Т. и Р., които въобще не описват подобно реализирано
от подсъдимия поведение и категорично отричат факта на оказано им
въздействие от негова страна при разглеждане на преписките.Поради това,
отчитайки преобладаваща част от показанията, съдът не приема за доказано
по безспорен начин обстоятелството на проявена намеса от страна на
подсъдимия в работата на работната група. Доказан е обаче фактът на
разглеждане от работната група на всички документи по сделката, включая и
„заповедите бяха изготвени, като проекти, от мен“ и внесеното в с.з.
пояснение за съдържанието на упоменатите заповеди, а именно заповедите
„за изкупуване на държавния дял“, като е практика проект на същите да се
съставя предварително.Съдът дава вяра на тези последни показания и приема
за доказан факта на изготвяне на проект на процесните три заповеди към
момента на провеждане на заседанията от работната група, но при горните
мотиви, съдът не приема за доказан по един категоричен и безспорен начин
факта на обективирана от страна на подс.П. определена намеса в работата на
работната група.Нещо повече – в своите показания св.С. изрично сочи правно
допустимите варианти за прекратяване на съсобственост (делба или
изкупуване дела на съсобственика от другия съсобственик); стремейки се да
спазва хронологичната последователност на реализираните събития, изразява
факта „обсъждахме възможните способи за ликвидиране на собствеността“ в
65
изпълнение на дадени от подсъдимия указания за анализ на казуса „от
градоустройствена гледна точка възможно ли е, от правна гледна точка“, но
добавя „по-късно вече имаше работна група“.Т.е. при така наведените данни
съдът гради извод за действително проучване и обсъждане на всички
варианти за прекратяване на съсобствеността, но преди заседанието на
работната група, а не по време на същото, в каквато насока са и показанията
на свидетелите Н., Р. и Т., които сочат само и единствено направено от
работната група обсъждане на изкупуването на държавния дял от процесните
имоти, като способ за прекратяване на съсобствеността, и наличието на висящ
съдебен спор.Този извод не се променя дори и с оглед дадените след това
показания от св. С., която уточнява, че в хода на отпочнатата процедура
подготвя проект за писмо до МРРБ с подробно изложение на фактическата
обстановка в контекстта на отправеното от Е............ЕООД искане за
прекратяване на съсобствеността, като нейното лично мнение е „ако е
възможно да се направи делба“, но добавя „при обсъжданията вече се е
стигнало до становище, че това не е възможно.То всъщност и правно не е
възможно“ и в тази вр. пояснява обстоятелството на налични върху терена
построени сгради с обособени самостоятелни обекти, собственост на трети
лица, различни от собствениците на терена, като съгл.ЗУТ обособяването на
отделни дялове при евентуална делба е съпътствано от промяна в ПУП и в
тази вр. се изисква и съгласие на всички съсобственици на обекти.Т.е.
свидетелката излага личното си мнение (в рамките на развиваната процедура
становището й е различно, застъпват се взаимно изключващи се варианти –
първоначално твърди да се извърши делба и то само „ако е възможно“, а
непосредствено след това твърди противното), което лично мнение, поради
липса на характеристиките на свидетелски показания по см. на чл.117 НПК,
следва да се изключи от доказателствената съвкупност, но въпреки това,
същото следва да бъде обсъдено в контекста на описаните от нея реални
факти от обективната действителност.В тази насока се подчертава, реалният
факт на изпратено от областната администрация писмо до МРРБ, без да се
уточнява датата на същото, но този времеви момент е изрично заявен от
свидетелката в разпита й по ДП, а именно писмото е изходирано на 22.12.15г.
(потвърждава се и от писмените доказателства – класьор 1, л.152), навеждат
се и данни за проведени „обсъждания“ за евентуална делба, в резултат на
което се извежда заключението за невъзможност за подялба на съсобствените
66
имоти при изложените от свидетелката причини.Т.е. налага се изводът за
действително формирано от св. С. лично мнение, което се променя в хода на
самата процедура след направените проучвания за статута на процесните
имоти и прилежащите им сгради и окончателното й становище е
обективирано чрез саморъчно вписано в протоколите от заседание на
работната група съгласие за прекратяване на съсобствеността чрез
изкупуване на държавния дял от имотите.
Както вече се отбеляза по-горе, съдът ще анализира паралелно
показанията на свидетелите Т., С. и Р. в частта им относно дейността на
работната група и поради това, в тази част на доказателствения анализ следва
да се подчертае и още една част от показанията на св.Тодорова, която
говорейки за работата на работната група и обективираното в протоколите от
заседанията й предложение за изкупуване на държавния дял от имотите,
отново без изчерпателна конкретика твърди „някои от длъжностните лица …
са имали възражения“, но с категоричност пояснява, че визира „длъжностни
лица“ от специализираната администрация и възраженията на същите са
обвързани с наличието на висящи съдебни дела и уточнява „г-жа Р. имаше
притеснения“, като тези показания се припокриват с показанията на
свидетелите Р. и Г., а и с тези на св.Р. и поради това, съдът ги кредитира с
доверие.Свидетелката Т. дори внася и пояснението на изказано от св.Р.
становище в горния смисъл „на оперативка, на която присъстваме всички“,
включая и подс.П., но добавя „ако правилно си спомням“ – тук отново се
наблюдава несигурност в описаните факти, която несигурност е
противопоставима на категоричността в показанията на свидетелите Г. и Р. за
проведен разговор с подобно съдържание само и единствено с подсъдимото
лице, а не по време на „оперативка“ и при тези съображения съдът не приема
за истинни и достоверни коментираните показания на св. Т. в частта им за
узнаване по време на оперативка за изграденото у свидетелите Г. и Р.
възражение.Тук обаче следва да се отчете заявеният от св.Р. факт на
запознаване от работната група с всички приложени по преписките
документи, като в кръга на тези документи е включен и съставения от св.Г.
доклад с вписано становище на св. Р. за непроцедиране по преписките, респ.
изяснен е източникът на информация за св.Т. относно обстоятелството на
формирано възражение от страна на свидетелите Г. и Р., които действително
са част от специализираната администрация.В допълнение и касателно
67
анализа на показанията на св.Т. отново следва да се подчертае, че в хода на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие е дебатиран въпроса за
реализираното от подс.П. поведение, като показанията на горната свидетелка
съдържат категоричното отрицание за оказано от негова страна определено
въздействие върху нея или върху останалите членове на работната група и
тъй като този факт се извлича от показанията на няколко свидетели, то съдът
го приема за достоверен такъв.
Говорейки за дейността на работната група, всеки един от свидетелите
Р., С. и Т. пояснява и обстоятелството на изразяване на становище от същата
и по редица други преписки, извън трите инкриминирани сделки.Т.напр.
св.Тодорова сочи „обсъждаме всякакви, дори и действия по обикновено
управление на имотите“, респ. ползването на работната група при
процедирането по преписките в областната администрация не е необичайно и
инцидентно.По процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК към
доказателствената съвкупност са частично приобщени и показанията на св.Т.
от ДП, но само относно изявлението „за да мине сделката, беше създадена
тази работна група, защото нямаше да мине пред постоянната комисия“.Тук
следва да се отбележи, че действително само и единствено работната група
дава предложение относно прекратяване на съсобствеността върху трите
процесни имота, а не и Постоянната комисия в областната администрация.
Пред последната този въпрос въобще не е поставян за разглеждане, респ.
насоката на произнасяне на постоянната комисия и евентуалното й
отрицателно решение в контекста на твърдението „сделката … нямаше да
мине пред постоянната комисия“ не може да бъде изведено с изискуемата
безспорност и категоричност от събраните по делото доказателства (налице
са данни за становището на част от членовете на комисията, напр.
свидетелите Г. и Р., но това не е достатъчно, тъй като в комисията участват и
други членове). От друга страна както комисиите, така и работната група в
областната администрация се създават с нарочни заповеди на областния
управител, а в горните показания и то поради липсата на спомен и доколкото
„това са неща, които са се случили преди повече от 3 години“ не се сочат
определени факти за проведен от свидетелката разговор с подс.П. с
изложение на съображенията и доводите му за създаване на работната група
(т.е. дали водещата цел е именно „за да мине сделката“). Разбира се, следва
отново да се припомнят показанията на св.Р., анализирани по-горе, приети за
68
достоверни такива и съдържащи данни за факта на уведомяването му от
страна на св. Т. за проведен от нея разговор с подсъдимия и взето решение за
създаване на работна група, но не с мотив „за да мине сделката“, а поради
ползван отпуск от част от членовете на Постоянната комисия и поради
наличие на фактическа и правна сложност на казуса, изискващ преценката на
квалифицирани юристи.При всички тези приети за доказани факти и при
изложените съображения съдът приема, че горецитираните показания на св.Т.
от ДП не съдържат факти от обективната действителност, а същите са
обективно изражение на нейното лично становище и съответно не носят
характеристиките на свидетелски показания съгл. нормата на чл.117 НПК.
Въпреки това следва да се посочи, че след прочита на показанията, св.Т.
отново излага факта на създаване на работната група за разглеждане на
преписки от фактическа и правна сложност (а безспорно процесните три
преписки се ползват с фактическа и правна сложност, а и именно този мотив
сочи и св.Р.), като независимо, че отново ползва както термина „групата“,
така и термина „комисия“, заявява „ние продължаваме да имаме на комисия
всякакви такива казуси … ние се събираме … даже правим и
междуведомствени такива комисии“ и дори „и при други областни
управители“.Т.е. свидетелката е категорична и последователна относно
обстоятелството на наложителност на действие на работната група и по
редица други преписки, извън процесните такива. Тази й категоричност не
може и не следва да бъде пренебрегната, като видно от горните й показания,
същата не е голословна такава, а е подкрепена посредством други гласни
доказателствени източници.За такива се приемат показанията на свидетелите
Р. и С., като относно дейността на работната група първият от тях
нееднократно заявява „ние в този състав сме се събирали многократно“, а
св.С. твърди „аз участвам в много работни групи“ и това й твърдение не е
голословно, а подкрепено с конкретни примери „имаше работна група … по
повод Студентски град“ и „с тези хора“ обсъжда казус за сградата на КНСБ.
Т.е. налице са многобройни и взаимоподкрепящи се доказателства относно
факта на сформиране на работни групи (дори и в състав със същите „тези
хора“) за обсъждане на различни казуси, свързани с недвижими имоти,
собственост на държавата и предоставени за управление на областния
управител.
Свидетелите Р. и С. описват и други допълнителни факти, реализирани
69
в рамките на процедурата за прекратяване на съсобствеността върху трите
процесни и имота.За съотносима по делото се приема изложената от св.Р.
фактическа информация за изпратени от областната администрация писма до
различни ведомства с уведомление за депозираните от Е........... ЕООД
заявления и изискване на становище от тях, доколкото притежават имоти,
застроени върху съсобствения терен – „г-н П. … искаше да се гласува да
уведоми всички ведомства, които имат собственост“ (респ. инициативата за
това принадлежи на подс.П.) и за адресати на тези писма се сочат конкретно
МРРБ и МЗХ, като свидетелят притежава знание и информираност за
получените отговори и доколкото същите са приложени по делото, то съдът
приема за излишно да изложи дадените в тази вр. показания, а само
подчертава, че те изцяло съответстват на писмените доказателства. Доколкото
обаче в хода на първоинстанционното съдебно следствие е дебатиран въпроса
за получения от МЗХ писмен отговор (като единственият отрицателен такъв,
според държавното обвинение), то специално внимание следва да се отдели
на показанията на св.Р. за този факт – свидетелят е категоричен, че в момента
на получаване на самото писмо от МЗХ „не съм имал становище“, но „на по-
късен етап се разбра, че мотивът за това писмо на МЗХ е доста по-прозаичен
… няма нищо общо със собствеността на терена“, като уточнява
обстоятелството на узнаване от „колеги“, че на министерството е
предоставена за управление сграда, находяща се върху съсобствения на
държавата и Е.................... ЕООД терен, и в нея е „настанена някаква камара“,
чиито служители ползват част от дворното място за паркинг и при евентуална
продажба „ще им вземат паркинг местата“.В случая се навеждат данни за
фактическата мотивация от страна на МЗХ за даване на негативно становище
относно сключването на инкриминираните три сделки, но така описаните от
св.Рафаилов обстоятелства на първо място не съдържат уточнение на
визирания имот и са узнати на „по-късен етап“, без изрична конкретизация на
времевия момент, и на второ място свидетелят получава информация за
същите от „колеги“, отново без изрично поименно уточнение, необходимо с
цел събиране на контролни доказателства относно заявените факти.От друга
страна и в контекста на цитираните по-горе показания следва да се отчете
приложеното по делото писмо от МЗХ (класьор 7, л.92), чието съдържание ще
бъде обсъдено по-долу в мотивите, като тук само и единствено се подчертава,
че заявеният от св.Р. факт на действително депозиран от министерството
70
писмен отговор с изразена определена негативна позиция относно
сключването на сделките намира опора в приобщените писмени
доказателства. Другият меродавен факт, който следва да се отчете във вр. с
доказателствения коментар на обсъжданите показания, се изразява в това, че
към момента на постъпване на самото писмо свидетелят не разполага с
изградено становище и съответно на изразява такова пред подс.П..В по-широк
план обаче се приема, че св.Р. изразява становище – подписвайки протокола
от заседанията на работната група с вписано предложение за прекратяване на
съсобствеността посредством изкупуване на държавния дял, свидетелят
реално косвено изразява своето становище по невъзприемане за основателни
съображенията на МЗХ относно сключването на процесните сделки. Фактът
на изпратени писма до няколко ведомства се сочи и от св. С., респ. налице са
няколко отделни доказателствени източника за едно и също обстоятелство и
доколкото същото се подкрепя и от приложените по делото писмени
доказателства, то се налага изводът за достоверност на дадените в тази вр.
показания.Този извод не се променя, дори и с оглед на факта, че св.С., в
сравнение със св.Р., разширява кръга на адресатите на тези писма –
изразяването на определени факти от свидетелите е изцяло обвързано от
тяхната лична способност за запаметяване и възпроизвеждане на същите,
базирано на реалното им узнаване.Според св.С., писма са изпратени не само
на МРРБ и на МЗХ, но и на МВР, на МК и на Художествената академия с цел
тяхната информираност и своевременно заявяване на „инвестиционни
намерения“. В тази вр. и в приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2
НПК се съдържат и допълнителни детайли – сочи се, че „зимата на 2015г. г-н
П. поставяше въпроса за изкупуване дела на държавата от Е...............“ и по
този повод свидетелката го уведомява за становището си за извършване на
делба (което с оглед изложените по-горе мотиви, се явява нейното
първоначално становище), но „П. ми каза, че способът за ликвидиране на
собствеността е избран, чрез изкупуване дела на държавата“ и именно поради
това, свидетелката предлага „макар и в ЗДС такава хипотеза да не е уредена“
да се изиска становището на МРРБ. Тук правят впечатление няколко факта –
на първо място фактът на поставяне от страна на подсъдимия на обсъждане
въпроса за изкупуване на държавния дял от трите процесни имота и то
„зимата на 2015г.“, което обаче се приема за логично, тъй като заявленията на
Е............ ЕООД са депозирани още на 10.08.2015г. и е налице известно
71
забавяне по преписките, а и в компетентността на подсъдимия, като областен
управител, е включено правомощието за произнасяне по преписките и
извършване на контрол върху дейността на останалите служители в
областната администрация; на второ място прави впечатление
обстоятелството, че още към този момент „зимата на 2015г.“ подс.П. заявява
„способът за ликвидиране на съсобствеността е избран, чрез изкупуване дела
на държавата“, като коментираните показания са дадени на дата, значително
по-близка към инкриминирания период, което предполага наличие на ясен
спомен за реализираните събития и поради това, съдът дава вяра на същите,
но следва да се отчете липсата на направено от подсъдимия уточнение на
самоличността на лицето, „избрало“ горния способ, и кое точно е визираното
от подсъдимия лице; дали визира самия себе си, като орган на държавната
власт, или друго лице, напр. самият заявител Е........... ЕООД, сочещ именно
този способ в депозираните заявления (т.е. възможни са няколко варианта на
тълкуване на горните данни, което лишава същите от изискуемата
безспорност).Да, подсъдимият притежава компетентността да вземе крайното
окончателно решение, но от цитираните показания не може да се извлече по
един безспорен и категоричен начин фактът, че в случая при проведения със
св.С. разговор през зимата на 2015г. той излага именно това свое решение.На
база на едно обикновено граматико-лексическо тълкуване на цитираните
показания може да се изведе заключение, че подс.П. само и единствено
„казва“ на свидетелката за избрания способ, но не и от кой е избран същият, а
самият факт на продължаване на работата по образуваните преписки,
финализирани едва на 08.07.16г. със сключване на инкриминираните
договори е показателен за обстоятелството на липса на формирано
окончателно решение от подсъдимия към „зимата на 2015г.“; такова
окончателно решение е обективирано едва в издадените на 27.06.16г. три
заповеди за прекратяване на съсобствеността посредством изкупуване от
Е.................. ЕООД на държавния дял от процесните недвижими имоти.По
времето на така описания от С. разговор подсъдимият реално е изградил
определено мнение за позитивите на така търсената сделка и излага същите в
писмо от м.12.15г. до МРРБ, но явно все още не е взел категорично решение
за конкретния способ на ликвидиране на съсобствеността.
В последствие и следвайки хронологията на събитията, св.С. излага
факта на лично изготвяне на проекто-писмо до МРРБ, което обаче „претърпя
72
известни редакции“ и в тази вр. приобщените й показания от ДП отново носят
по-подробно съдържание – след запознаване със самото писмо, свидетелката
твърди, че в съставения от нея „първоначален вариант … нямаше обяснение
защо евентуалното ликвидиране на съсобствеността чрез изкупуване дела на
държавата, би бил в обществен интерес … а бях поставила въпроса … може
ли да се продава“ при наличието на построени върху терена сгради, част от
които са публична държавна собственост.Така изложената конкретика
относно статута на имотите (терен и сгради) напълно кореспондира с
писмените доказателства по делото и доколкото в горните показания е
описана личната деятелност на свидетелката, то съдът приема същите за
достоверни и правдиви, респ. приема за доказан факта на направена известна
промяна в текстовото съдържание на изпратеното през м.12.15г. писмо до
МРРБ, макар и да не се доказа самоличността на лицето, извършило
твърдяната редакция, тъй като св.С. само конкретизира лицето, което й
донася писмото в неговото финално съдържание, в случая св.Р., като тази
доказателствена празнота не е отстранена, дори и с оглед показанията на
последния и това е логически обяснимо с изминалия значителен времеви
период от реализиране на описаните събития.
Свидетелите Т., Р. и С. излагат и определена фактическа информация,
съотносима към вмененото на подс.П. продължавано престъпление по чл.219
ал.3 вр.ал.1 НК.
В тази вр. св.Т. навежда данни за налични в областната администрация
„4 или 5 леки автомобила, които са много стари“; за наличие по щатно
разписание само на една единствена длъжност шофьор, заемана от лице,
което „получи инфаркт и от тогава не е на работа … след доста време
освободи щата“; за липса на бюджет за закупуване на материални активи и
поради това, нееднократно отправят искания до различни ведомства за
безвъзмездно предоставяне на превозни средства, но безрезултатно; за
вменени по Закона за защита при бедствия задължения на подсъдимия, в
качеството му на областен управител, и за реално извършвани в тази насока
действия от последния и то „всяка година по два пъти“ (което включва и
2016г., обхващаща действието на процесния договор с ф.Р.........), като
изрично се заявява и факта „по повод възникнал инцидент по почистване на
р.Искър … и доколкото ми е известно, лично г-н П. не са успели да достъпят
с наличния автомобил … до участъка на реката“ с уточнението „разбрах това
73
на оперативка“.Така описаните факти кореспондират както с обсъдените вече
показания на св. Т.Н. и показанията на св.Р. (които ще бъдат анализирани по-
долу), така и с писмените доказателства по делото, което се оценява за
признак за достоверност.В допълнение и в контекста на горния извод съдът
се позовава и на вложената от свидетелката конкретика, а относно последния
от горепосочените факти (на невъзможност за придвижване на подсъдимия до
участъка на реката) и на изричното пояснения за източника на информация за
самата свидетелка (узнава сочения факт на оперативка, което предполага
присъствието на длъжностни лица).Разбира се, отново следва да се подчертае
наличната определена несигурност в изложената фактология относно
действията на подсъдимия в района на р.Искър, признак за която несигурност
е ползвания изказ „доколкото ми е известно“, но в същото време и св.Т.Н.
разказва за реализирана деятелност на същото място и сочи факта на
осъществяван практически достъп до речното корито посредством
автомобила на пожарната, респ. налице е подкрепа на показанията на св.Т. от
друг доказателствен източник.Тази свидетелка навежда данни и за
обстоятелството на осигуряване в областната администрация на
високопроходим автомобил, въз снова на сключен „граждански договор“,
което е предхождано от лично изготвено от свидетелката предложение до
подс.П. (папка 6, л. 49) за отпочване на процедура по ЗОП досежно
предоставянето на транспортна услуга.Тук отново предмет на дадените
показания е реализираната лична деятелност от страна на самата свидетелка и
тези й показания намират доказателствена опора както в приобщените гласни
доказателства (напр. описаните от св. Р. факти), така и в писмени
доказателства, поради което съдът дава вяра и кредитира с доверие същите,
респ. приема за доказано обстоятелството на отпочване на процедура по ЗОП
с последващо сключване на инкриминирания договор за предоставяне на
транспортна услуга именно по инициатива на св. Тодорова.
На последно място и отново касателно процесното престъпление по
чл.219 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 алр.1 НК св.Тодорова сочи факти и за
реализираната процедура по продажба на апартамент, находящ се в гр. София
кв................... Свидетелските показания съдържат факти за предоставяне на
апартамента на областната администрация от МВР, като „излишен за тях“;
имотът е приет по опис; сочи се обстоятелството на лично посещение на
жилището от страна на свидетелката, но отново с първоначално заявената
74
уговорка „не си спомням дали е било при приемането му или след това“, като
в последствие се уточнява „при приемането от колегите от МВР съм
участвала“, т.е. посещава имота още в първоначалния момент на предаването
му на областната администрация; навеждат се общи принципни данни за
етапите на процедиране по преписката (издаване на заповед за оценка на
имота, приемане и утвърждаване на оценката с последващо обявяване и
провеждане на търг с явно наддаване), като свидетелката с категоричност
заявява факта на лично участие в качеството на Председател на Комисията по
провеждане на търга.Описват се и определени детайли, свързани с
реализираната процедура – уточнява се обстоятелството на налични в
жилището подобрения, като „е описано състоянието на апартамента“, но „в
оценката … тези подобрения не бяха включени“; внася се и известно
уточнение за самоличността на купувача, конкретизиран само като „Г..........“,
но с пояснението „този, който беше извършил подобренията и този, който
беше спечели търга … е едно и също лице“, респ. посочените данни съдържат
достатъчна по обем информация, позволяваща установяване самоличността
на лицето-купувач на имота.Съпоставени с останалия доказателствен
материал, горните показанията в тази им част кореспондират с писмените
доказателства и с показанията на св.В.П. поради което се приемат за
правдиви и истинни, а съдържащи се в тях факти за доказани.Тук отново пред
първостепенния съд е дебатиран въпроса за оказано определено въздействие
от страна на подс.П. в хода на процедурата, но такова не се доказа и св.Т.
категорично отрича обстоятелството на провеждани разговори с подсъдимия
в тази насока.В заключение се подчертава и изразеното незнание на
свидетелката относно факта на превъзлагане на оценката за процесния имот,
като в тази вр. тя твърди „може би е възложена контролна оценка“ с
пояснението „когато има разлика, която е очебийна между данъчната оценка
и пазарната оценка се възлага контролна оценка“ и това пояснение
съответства на даденото такова от св.Г., респ. превъзлагане изготвянето на
пазарни оценки не е инцидентно и приложимо само в случая, а представлява
наложена практика при наличие на горните факти, като тук следва да се
отчете и размера на продажната цена (по договора за продажба от
27.11.2006г.), който размер от 108 822лв. е значително по-малък от
определената пазарна стойност, а подсъдимият притежава знание за цялата
информация относно имота.Нещо повече – фактът на въведена практика за
75
превъзлагане на оценки (макар и не за всеки случай) се сочи и от редица
други разпитани по делото свидетели (напр.св.Р.), като този количествен
признак и еднопосочността на гласните доказателства са показател за тяхната
достоверност.
Показанията на св.Р. относно реализираната в областната
администрация процедура по продажба на апартамент в гр.София
ул.................... са изключително лаконични.В тази вр. той излага само данни
за местонахождението жилището и за проведен търг, като личното му участие
в процедурата се изразява в изготвяне на договора за продажба, при
реализирането на която деятелност се запознава само с протокола за проведен
търг, а не и с останалите приложените по преписката документи. Тези
показания се базират на преките и непосредствени впечатления на свидетеля
и същите се приемат за достоверни и правдиви. Свидетелят Р. също така
изразява незнание относно „подробности за оценката“ на имота, но
едновременно с това твърди „чувал съм да се коментира за възлагане на втора
оценка … чувал съм, че има възложена оценка, но се е забавила … и трябвало
да се възложи на друга фирма … може би е коментирано на оперативки“,
респ. сочи се определен факт (на възлагане на втора оценка и този факт
кореспондира с писмения доказателствен материал) и се сочат причините за
възлагане на тази втора оценка, за които обаче причини свидетелят е „чувал“
и именно тук се явява значимият момент, изразен в липса на данни за
източника на информация, поради което съдът не може да постави горните
данни в основата на фактическите си изводи за реализираните събития.В тази
вр. се преценяват за съотносими само изрично изложените факти за липса на
участие на св. Р. в Комисията по приемане на пазарната оценка за имота и
липсата на документална информираност от негова страна, „не съм виждал
преписката и документите“.Свидетелят е категоричен и касателно още един
съдържащ се в неговите показания обективен факт, а именно наличието на
случаи, налагащи превъзлагане на оценката и това му твърдение не е
голословно, а подкрепено с конкретен пример („един обект имаше 4 оценки“),
респ. превъзлагането на оценки „не е прецедент“, а наложена практика дори
„при предишното и по-предишно ръководство“ на областната
администрация.Разбира се, в контекста на описаната от свидетеля практика
следва да се отбележат и неговите показания относно причините, налагащи
превъзлагане на оценката, като наред с твърдението за констатирана разлика
76
между различните оценки, се сочи и „ако … примерно областният управител
прецени, че не го удоволетворява“ оценката, но в тази част показанията са
лишени от конкретика и изрично пояснение, а представляват по-скоро една
хипотеза, лишена от доказателствена стойност.
Свидетелят Р. навежда и конкретни факти касателно ползваните в
областната администрация превозни средства, а именно служебните
автомобили са „около 4-5-6“, които са на около „15-20 години“ и често се
повреждат; навежда данни за разпределение на ползването на МПС-та, като
два автомобила се ползват от зам. областните управители, два от
автомобилите са „за общо ползване от общата администрация – за доставки,
за връчване на документи, общо работа“ и за ползван от самия подсъдим
служебен автомобил, като „в началото имаше личен шофьор Г.“, който
получава инсулт с последващ продължителен отпуск по болест, поради което
„г-н П. нямаше шофьор … сам се налагаше да шофира или ако е нещо много
спешно молеше някой от служителите“; сочи и обстоятелството на
многократно отправяни искания до различни ведомства (напр. МФ) за
предоставяни на автомобили, но безрезултатно. Доколкото самият свидетел
заема длъжността Директор на Дирекция обща администрация и
„поддръжката на автомобили беше в моя ресор“ и поради това, по силата на
вменените му служебни задължения притежава информация за описаната
фактология, то съдът дава вяра и кредитира с доверие горните показания.На
следващо място св.Р. е категоричен и относно факта на липса на предоставен
за ползване в областната администрация високопроходим лек автомобил.С
категоричност прави и изявлението за налична необходимост от такъв л.а.,
което изявление е подкрепено с конкретен пример – „всяка пролет, като
започне да се затопля времето и да се топят снеговете … се правят щабове,
съвместни с гражданска защита и Столична община“ за създаване на
организация за „почистване на коритата“ и профилактика (респ. налице е
периодична повтаряемост на описаните обективни факти); в контекста на
горните факти се влага и времева конкретика за ситуацията през 2015г. в
момент, предхождащ инкриминирания такъв „може би 2015г. пролетта имаше
доста по-висока степен на заплаха“, създава се нарочен оперативен щаб и
„стигна се до парадокса … че областният управител е началник на този щаб, а
пък не може да отиде да види чашата на язовира.Няма как да стигне до там“,
като това не е единственият обект, до който подсъдимият не може да се
77
придвижи и в тази насока се прави допълнението „на север от София имаше
някакъв разлив“.В допълнение следва да се посочи, че св.Р. навежда данни
както за собственото си поведение, така и за това на подс. П., а именно самият
свидетел посещава едно от наблюдаваните места, „един път съм бил по
ждрелото на Искър“, като за целта ползва „един от служебните“ автомобили,
но не успява с него да се придвижи до самото ждрело, а се налага да проходи
пеша известно разстояние; а касателно деятелността на подс.П. заявява
лаконично „г-н П., Т. Н. ходеше там … ходеха редовно“.В тази част на
коментираните показания липсва визиран конкретен времеви момент, но
проследявайки в цялост показанията на св.Р. се заключава, че същият говори
за 2015г., тъй като се внася пояснение за дейността на подсъдимия,
извършвана в рамките на създадения именно през 2015г. щаб за борба с
бедствията.Т.е. анализираните свидетелски показания се ползват с
категоричност и конкретика в описаните факти, като същите са подкрепени от
показанията на свидетелите Н. и Т. и от писмените доказателства по делото
(папка 17, л.243 и сл., съдържаща материали за създадена нарочна комисия
относно обследването и вземане на превантивни мерки за реките и язовирите
и вменените със заповед на МС задължения на подс.П. в тази вр.).Според
св.Р., всички горепосочени обстоятелства комплексно формират
необходимостта от ползване на високопроходим л.а. и тук следва изрично да
се подчертае, че не се касае за едно обикновено лично желание от страна на
подс.П. (доколкото подобен факт се сочи в обстоятелственото изложение на
процесния ОА – л.4), а за належаща необходимост от такъв автомобил,
ползването на какъвто е свързано с пълното, всестранно и точно изпълнение
на възложените му задължения. Свидетелят Р. е категоричен и в изложението
си относно посочения отрицателен факт на непредоставяне на високо
проходим автомобил за нуждите на областната администрация, въпреки
отправените многократни искания и поради това, „накрая, доколкото помня,
беше възложено на г-жа Т. да намери начин, като външна услуга да се наеме
такъв автомобил“.Изводимите обстоятелства от цитираните показания се
изразяват в това, че едва „накрая“, а именно след изчерпване на
възможностите за предоставяне на л.а. от друго ведомство, са предприети
други мерки по осигуряване на високо проходим автомобил, като „външна
услуга“; в тази вр. се сочи и обстоятелството на „възлагане“ на св. Т. „да
намери начин“, като тук на първо място прави впечатление липсата на
78
изрично уточнение на самоличността на лицето, дало горните указания, но
употребата на израза „беше възложено“ налага индиректно заключението за
реализиране на тази деятелност от страна на подс.П., в качеството му на
областен управител, а на второ място прави впечатление липсата на данни за
източника и начина на узнаване от св. Р. на сочените факти (лично ли
присъства на твърдяното „възлагане“ или го пресъздава по думите на друго
трето лице), като прави впечатление и несигурността в описанието,
предопределено от твърдението „доколкото помня“.В контекста на
последното съдът намира за нужно да направи една препратка към
анализираните вече показания на св.Т., която въобще не заявява факта на
дадени й указания и „възлагане“ проучването на възможността за „наемане на
такъв автомобил“, а сочи обстоятелството на отпочване на процедура по ЗОП
на база на изготвеното от нея предложение, респ. инициативата принадлежи
на св.Тодорова и това заключение се базира на категоричността на нейните
показания (подкрепени с писмените такива), на която категоричност е
противопоставима липсата на такава в показанията на св.Р..Нещо повече –
подобен факт не е описан в обстоятелствената част на депозирани ОА, респ.
не е включен в предмета на доказване, но въпреки това съдът прие за нужно
да изложи горните си аргументи за пълнота и прецизност на доказателствения
анализ.В последствие и следвайки хронологията на събитията, св.Рафаилов
потвърждава факта на действително проведена процедура по ЗОП (лаконично
маркира стъпките на същата), финализирана със сключване на договор с
предмет предоставяне на транспортна услуга и то при изричното пояснение
„ставаше въпрос за зимните месеци … края на октомври до края на април“,
респ. предвидено е времево ограничение на действието на договора.Изрично
следва да се подчертае, че същият не упоменава никаква конкретика относно
индивидуализиращите характеристики на предоставения автомобил, а заявява
„автомобилът не го знам какъв беше“, но доколкото самият той съгласува
процесния договор, то се заключава, че към датата на сключването му
30.12.15г. е притежавал знание за горното.На последно място в
доказателствения анализ на показанията на св.Р. е необходимо да се отбележи
и твърдението му, че никога не е виждал подс.П. да управлява
високопроходим л.а. Тойота, било то за придвижване от страна на последния
до дома му в с. М........., било то до находящ се в областта язовир.В случая се
касае за един отрицателен факт и то такъв, който е свързан с личните
79
възприятия на свидетеля и който не е оборен в хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие.При тези съображения съдът приема
горния факт за достоверен такъв, поради което показанията в частта им за
придвижване на подс.П. от дома му в с............... до работа и обратно
посредством „служебен автомобил и в последствие с наетия автомобил“,
паркиран на „един паркинг, който е сравнително отдалечен от областта“ се
приемат за лично предположение на свидетеля и не могат да бъдат поставени
в основата на изградените фактически изводи и в основата на осъдителна
присъда.В тази вр. следва да се има предвид, че дори и св.К.К., сочен за личен
шофьор на подс.П., не излага подобна фактология, респ. показанията на
св.Рафаилов в последната им коментирана част не само се оценяват за лично
предположение на свидетеля, но и представляват изолиран доказателствен
източник, неподкрепен с останалия доказателствен материал.
За деянието по пункт 2, включено във вмененото на подс.П.
продължавано престъпление по чл.219 ал.3 вр.ал.1 НК показания дава и св. С.,
която взема активно лично участие в реализираната процедура. Свидетелката
навежда определени данни за предисторията относно ползването и
придобиването правото на собственост върху процесния имот, като тези
данни са изключително лаконични („жилището е било веднъж продавано,
имало е дела и купувачът бивш служител на МВР го е ремонтирал“), като
обаче тези лаконични по своето съдържание данни напълно кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност писмени документи и
касателно същите не се спори между процесните страни.Свидетелката С.
също така заявява и личното си участие при фактическото приемане на
апартамента, осъществено след отправено от МВР искане „да им отнемем
управлението върху този имот“, като „цената, на която сме приели
апартамента … е отчетната, балансова стойност, тя така се води в баланса на
ведомството, което предава имота“ (става дума за стойност, на която в
счетоводството на МВР е заведен имота и тази стойност не може и не следва
да се отъждествява с пазарната цена). Фактът на приемане на имота е отразен
в нарочен протокол с опис на наличните вещи и провокирана от въпросите на
прокурора, свидетелката изразява личното си мнение, че жилището е
„луксозно направено“ и е годно за обитаване, като това лично мнение е
лишено от доказателствена стойност, а относно ситуираните в имота вещи
(които не са конкретизирани от самата свидетелка) съдът отчита приложените
80
по делото писмени доказателства (папка 19, л.2 и л.3), от съдържанието на
които се установява и реалното присъствие в имота на св.В.П., а относно този
факт свидетелката се позовава на липса на спомен. Показанията на св.С. носят
и фактическа информация относно личната й деятелност по подготовка на
тръжната документация за продажба на жилището, към който момент вече е
изготвена и приета пазарната оценка на имота, и по участие в Комисията за
провеждане на търг с явно наддаване, като в тази вр. се сочат конкретни
детайли, а именно „явиха се няколко кандидата … един от участниците в
търга беше отстранен, нямаше един от изискуемите документи“ с
допълнението на налични в тръжната документация данни за извършени
подобрения в продавания имот (което е логично, доколкото всеки един
участник в търга следва да притежава пълна информираност относно
характеристиките на имота, а и самият търг е предшестван от извършвани
огледи на имота), но свидетелката се позовава на липса на спомен относно
действителното приложение към тръжната документация на молба от св.В.П.
за заплащане на направените от него ремонтни подобрения от евентуалния
бъдещ купувач.Описаните обстоятелства досежно проведения търг напълно
съответстват на приложените писмени доказателства, поради което съдът
дава вяра и кредитира с доверие коментираните показания. Горните дейности
(по приемане на жилището, по изготвяне на тръжната документация и по
участие в самия търг) са единствените, изразени с категоричност от
св.Стаменова.Досежно обаче участието й в Комисия по приемане на
пазарната оценка на имота показанията на свидетелката не се ползват с
изискуемата категоричност – този факт първоначално въобще не се сочи, а в
последствие след предявяване на съставения протокол от 10.02.16г. от
заседание на Комисията (става дума за втората по ред изготвена пазарна
оценка) св.С. твърди „този подпис наподобява моя, но нямам спомен да съм
го полагала.Възможно е да е моят, но нямам осъзнат спомен“, респ.
разпознава своя подпис, като съдът отдава липсата на категоричност в
изложеното твърдение на липсата на „осъзнат спомен“, което от една страна
не е лишено от житейска логика, поради изминалия значителен времеви
период, а от друга страна, следва да се имат предвид дадените показания
„приемам оценки на хартиен носител … приемам наличността на тази оценка,
а не самата оценка“ (което все пак предполага участие в Комисия по
приемане на оценки, а от там и подписване на протокола) с пояснението „има
81
комисия, аз не мога да преценявам“, респ. заключава се, че свидетелка
участва в Комисията, но личната й деятелност в рамките на тази на самата
комисия се изразява само и единствено в една удостоверителна функция
относно реалното представяне на изготвена пазарна оценка, а не и относно
действителния и обективен размер на същата.На следващо място е нужно да
се отбележат и показанията на св. С. на обсъждане в областната
администрация на обстоятелството за налична законова забрана за продажба
на жилището на точно определено лице, доколкото „този въпрос е поставян“,
но „няма правна пречка да се обяви търг и ако лицето се яви и го спечели“ да
придобие правото на собственост.Тук отново в последната част на цитираните
показания се правят изводи от свидетелката, които изводи съдът приема за
излишно да обсъжда в доказателствения анализ, а в останалата им част
показанията носят определена фактическа информация (на „поставян въпрос“
и обсъждане възможността за закупуване на имота от точно определено
лице), но така описаните обстоятелства не се ползват с изискуемата
конкретика (не се уточнява кое лице „поставя въпроса“ и по чия инициатива
се обсъжда горната евентуална възможност), поради което единственият
факт, изводим от тези показания е този на действително проведено в
областната администрация обсъждане и дебатиране с горната насоченост, но
това не се явява достатъчно в подкрепа на обвинителната теза.
Свидетелят К.К. също е включен в своеобразно оформената за целите на
настоящото изложение първа група свидетели, работещи за определен
времеви период в областната администрация, като неговите показания са
съотносими най-вече към първото деяние, включено във вмененото на подс.П.
продължавано престъпление по чл.219 ал.3 вр.ал.1 НК. Свидетелят с
категоричност сочи факта на личното си познанство с подсъдимото лице,
датиращо от „преди 3-4 години“, като навежда данни и за начина на тяхното
запознанство (посредством оказано му съдействие от С. П., „мой бивш
работодател“), и с категоричност заявява факта на изпълнявани задължения
на „личен шофьор“ на подсъдимия, но касателно своя трудово-правен статус
само и единствено сочи „първо бях на граждански, после на трудов договор
или обратно“, като тази несигурност в дадените показания е преодолима
посредством приложените по делото писмени доказателства и посредством
анализираните вече показания на горепосочените свидетели (последните
единодушно сочат факта на заемана длъжност шофьор от лице със собствено
82
име Г. и с изяснена от писмените документи самоличност Г. З., ползващ
продължителен отпуск по болест и поради продължаващото заемане на щата
от това лице, св.К. първоначално сключва граждански договор, като тези
обстоятелства се удостоверяват и на база на приобщените писмени
доказателства).Горепосочените показания в частта им относно начина на
запознанство на св.К. с подс.П. противоречат обаче на дадените от този
свидетел показания по ДП, приобщени към доказателствената съвкупност по
процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК (т.1, л.50 - л.54).
Обсъждайки доказателствената годност на тези показания, която преценка
предхожда тази по достоверност на същите, въззивният съд намира за нужно
изначално да подчертае следното – както вече се отбеляза по-горе,
настоящият съдебен състав установява противоречие в свидетелските
показания, което попада в законовата хипотеза на т.1 на чл.281 ал.1 НПК, а не
на т.2, но доколкото при прочита на тези показания от първостепенния съд са
спазени законовите изисквания, предпоставящи извършването на това
следствено действие и доколкото тези законови изисквания са идентични и за
двете правно регламентирани хипотези, то гореустановеният пропуск от
страна на основния съд се явява несъществен такъв, респ. не се налага
преповтаряне на самото ПСД. В показанията си от ДП св.К. въобще не
споменава името на своя бивш работодател С. П., а изразява факта на
запознанство с подс.П. посредством св.И. П., който по думите на самия
свидетел е управител на Р........ ЕООД, а в съдебна фаза в тази вр. твърди „И.
П. – на С. П. на неговите фирми беше някакъв“, респ. в контекста на сочените
различни длъжности за св.И.П. противоречието в показанията на св.К. се
засилва, като следва да се има предвид и описания на ДП факт за получаване
от страна на св.К. в рамките на четири месеца „на ръка възнаграждение … от
г-н П., управител на Р............ ЕООД“; твърди се лично познанство със св.
И.П., периодично провеждани лични срещи и дори нееднократно се сочи
длъжността му и търговското наименование на управляваната от него
фирма.Тук следва да се посочи, че показанията на св.И.П. ще бъдат
анализирани по-долу в настоящите мотиви, като в тази част на
доказателствения анализ съдът само подчертава, че същият не подкрепя
изцяло описаните от св.Кирчев факти – не подкрепя обстоятелството на
обективирани определени лични действия за запознанство на подсъдимия със
св.К., но потвърждава факта на личното си познанство с този свидетел и то от
83
2015г., като бивш работодател на същия действително е лицето С. П.. На
следващо място и в хода на първоинстанционното съдебно следствие св.К.
навежда данни за наличния към момента на постъпването му на работа
автопарк в областната администрация и говори за „едно БМВ, един Форд,
един Пасат, един Голф, брак … едно Рено, мисля че имаше“ и навежда данни
и за техническото състояние на управлявания от него автомобил, а именно
„карах едно БМВ ......“, като наред с личните си изводи „беше в окаяно
състояние … този автомобил не удоволетворяваше напълно нуждите на
областната администрация … техническото състояние беше под всякаква
критика“ сочи и конкретни факти „много често се случваше да закъсва, да
спира“.Видно е, че горните показания не се ползват с достатъчно конкретика,
касаеща индивидуалните характеристики на служебните автомобили
(уточнена е само марката на същите) и касаещи времевия момент на
„закъсване“ на ползвания л.а. БМВ (уточнена е само честотата на възникване
на аварийни ситуации).В тази насока определена конкретика се наблюдава в
приобщените показания от ДП, където св. К. уточнява не само марката на
автомобилите, но и техния модел, а на ползваното лично от него превозно
средство и регистрационния номер (БМВ .......с ДК№ ...........), като тук вече
уточнява и факта, че „в последствие“, след момента на постъпването му на
работа и на неуточнена дата на областната администрация са предоставени за
ползване още два автомобила (Рено ........ и Ягуар, който „беше 4Х4“ и
досежно този последен л.а. съдът отбелязва, че съобразно писмените
доказателства по делото, същият е предоставен след 30.12.15г.). В
приобщените към доказателствената съвкупност показания от ДП се
съдържат и факти относно техническото състояние на служебните
автомобили, два от които „не бяха в движение, бяха бракувани в
последствие“ (за такива сочи Рено ....... и Фолксваген ........., но видно от
писмените документи, последният не е бракуван, а е предмет на престъпно
отнемане и в тази насока съдът дава приоритет на писмените пред гласните
доказателства), уточнява и обстоятелството на възникнала през пролетта на
2016г. повреда на БМВ ...... и в допълнение пояснява състоянието на
управляваното от него превозно средство, а именно същото е произведено
„2004г. или 2005г. и беше видимо занемарен, но беше в
движение.Километражът показваше, че са изминати около 100 000км. …
двигателят обаче нямаше забележки … налагаха се текущи ремонти и
84
поддръжка“, но извън същата явно възникват проблеми с автомобила, което
обстоятелство е изводимо от твърдението „когато усещах някакъв проблем,
съм го отстранявал в сервиз“.Следва да се изтъкне и категорично изложения
от св.К. факт, че управляваният от него автомобил никога „не се е повреждал
по време на път“, което обаче напълно противоречи на посочените по-горе
показания, дадени в с.з. и изразяващи се в „много често се случваше да
закъсва, да спира“, като това противоречие (а както е видно, същото не е
единственото такова) в значителна степен дискредитира коментираните
показания.В тази насока самият свидетел не внася никакви пояснения дори и
след прочита на показанията му от ДП, поради което и позовавайки се на
анализираните вече показания на свидетелите Н., Р. и Т., навеждащи
еднопосочни данни за възникващи ситуации на невъзможност за подс. П. да
се придвижи със служебния автомобил до определени трудно достъпни места
(напр.св.Т. сочи за такова р.Искър, св.Р. говори за невъзможност подсъдимият
да се придвижи до „чашата на язовира“) и на база на буквално тълкуване се
заключава, че действително служебният автомобил на подсъдимия не
„закъсва и спира“, а само се явява непригоден за ползването му на
определени места.Този извод дори намира опора в показанията на св.К.,
който в хода на даденото описание за трудното придвижване до дома на
подс.П. в с.М.............. твърди „зимата стигах до дома му с мъки“, а така също
описва и други подобни ситуации, като напр. „с г-н П. на Витошко бранище,
на Витоша сме ходили.Ходили сме на много черни пътища“ и с
категоричност заявява „с БМВ-то просто нямаше как да се случи тази
работа“, като и тези показания представляват личен извод на свидетеля, но
индиректно в тях се съдържа и определен отрицателен факт, а именно „с
БМВ-то“ не са посещавани горните места, „няма как да се случи“ реално, т.е.
св.К., наред с останалите горепосочени свидетели, изразява обстоятелството
на налична действителна обективна невъзможност за придвижване до трудно
достъпни места с първоначално ползвания служебен автомобил.В контекста
на последното и разказвайки за своята работа, като личен шофьор на подс.П.,
св.К. пояснява някои от местата на посещение, като в тази насока показанията
му, дадени и пред първоинстанционния съд и в разпита по ДП, са
„разхвърляни“, не се ползват с определена хронологична последователност и
са лишени от изрична конкретика относно точния времеви момент на
твърдяното посещение и относно конкретно ползвания за целта автомобил.В
85
подкрепа на горния извод съдът изтъква показанията пред СНС „докато съм
возил г-н П., се е налагало да посещаваме язовири и пресечни местности“, в
последствие лаконично заявява „където ми е казал, там съм карал.И по
провинцията се ходеше“ (липсва времево и териториално уточнение), но
доколкото в една част от показанията е налице изрично уточнение за ползване
именно на л.а.Тойота ......... „по места извън града, по черни пътища.Ходили
сме с Тойотата на трудно достъпни места“, то се заключава за посещение на
горните места (конкретизирани само с определени характеристики, а не и с
точното им местонахождение) в период след 30.12.15г., на която дата е
сключен инкриминирания договор за транспортна услуга.В прочетените по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК показания се сочи и посещение на
„всички държавни администрации, Столична община, МС, централата на
СДС … семинари в гр.Банско, Боровец и др.“, като в тези показания е налице
само териториално уточнение, но не се уточнява нито конкретното време,
нито ползваното превозно средство.Доколкото в анализираните вече
показания на част от свидетелите (напр.свидетелите Т. и Н.) изрично се
упоменава р.Искър, като посещавано от подс.П. място и то от преди
ползването на високо проходимия л.а. Тойота, то следва да се подчертаят
дадените в тази насока показания от св.К., който заявява „за Искърското
дефиле как да кажа.Ако конкретно нещо ми кажете, като случка, може и да си
спомня … обикаляхме нон-стоп, а и беше преди 4 години горе-долу“ – т.е.
свидетелят нито отрича, нито потвърждава факта на посещение на горното
място, като съобразно твърдението му „ако конкретно нещо ми кажете, като
случка …“, се заключава, че неговите индивидуални паметови способности са
зависими и обвързани от конкретна „случка“, а не от конкретно място, респ.
цитираните показания са несигурни и не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото.Единственото конкретно място на
посещение от страна на св. К., съвместно с подс.П. и посредством ползвания
автомобил БМВ .... с ДК№ ............. е „едно сметище“, като пред съда добавя
факта „БМВ-то спряхме на асфалта, защото то не можеше да се стигне до
мястото“.В тази вр. следва да се подчертае, че показанията на свидетеля от
ДП съдържат идентичен факт с изричното уточнение за местонахождение на
сметището в с.Негован, като обаче тези показания носят по-различни
фактически детайли, а именно „навлязох в черен път в полето с л.а.БМВ .....,
за да стигнем до нерегламентираното сметище“.Т.е. отново се наблюдава
86
противоречие между показанията от ДП и тези, дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, което противоречие не е
отстранено, независимо от изложеното след това от свидетеля твърдение
„това, което прочетохте е вярно“.Съдът приема, че противоречието не е
отстранено, независимо и от обстоятелството, че показанията от ДП са дадени
на дата, времево по-близка до периода на реализиране на описаното
събитие.В тази насока се отчита липсата на изрично дадено от свидетеля
пояснение (напр. доколкото е възможно да се касае за две различни ситуации,
две различни по време посещения, макар и на едно и също сметище); в
същото време различните по съдържание показания относно
наличието/липсата на реална обективна възможност за достигане до
сметището с л.а. БМВ се ползват с категоричност и конкретика (в единия
случай автомобилът е паркиран „на асфалта“, а в другия случай „навлязох в
черен път, по полето“), като тази конкретика изключва хипотезата на липса на
спомен.Съдът подчертава всичко гореизложено, тъй като констатираното
противоречие се явява поредното такова в показанията на св.К., а както вече
се отбеляза, наличието на редица противоречия дискредитира в значителна
степен дадените показания, а в случая съотносимостта на горните показания
към процесното престъпление не може да бъде преценена, с оглед посочената
вече липса на конкретика и изразена липса на ясен спомен.
Разбира се, на следващо място е нужно да се обсъдят и показанията на
св.К. за превозване на подс.П. и на членове на неговото семейство.Касателно
този факт показанията му, дадени в хода на съдебното следствие и в хода на
ДП, са еднопосочни – съответно пред СНС свидетелят лаконично споменава
обстоятелството на превозване на подсъдимия до и от дома му в с.М., а
относно извършвания от него превоз на членове на семейството на
подсъдимия твърди „возил съм съпругата му и детето му, когато се наложи“,
но влага конкретика само за превоза на детето, а не и на съпругата „налагало
се е няколко пъти да водя детето му на училище, когато съпругата му не е
имала възможност“ (т.е. превозът е инцидентен, само „когато съпругата му не
е имала възможност“), а на ДП свидетелят е по-обстоятелствен, уточнява
точния адрес на нахождение на дома на подсъдимия и заявява „всеки ден
пътувах … сутрин и вечер до къщата на г-н П. … не си спомням в кой момент
… поех возенето на дъщерята на г-н П. сутрин … а вечер, но не винаги я
прибирах“, като тук обаче следва да се има предвид вложеното пояснение
87
„движехме се с л.а. Рено ...... … понякога и с л.а. БМВ .....“. Доколкото
описаните от свидетеля факти са резултат от преките му и непосредствени
впечатления, касаят неговото лично поведение и позовавайки се на вложената
конкретика в цитираните показания, въззивният съд приема същите за
достоверни и правдиви.Т.е. приема за доказан по категоричен и безспорен
начин факта на извършван от св. К. ежедневен превоз на подс.П. от дома му
до сградата на областната администрация и обратно и приема за безспорно
доказан и факта на реализиран, макар и инцидентен, превоз и на дъщерята на
подсъдимия, като тази последна деятелност е извършвана само и единствено с
горепосочените два автомобила, преимуществено с л.а.Рено ......, а „понякога“
и с л.а.БМВ .....Коментирайки горните показания на св. К. прави впечатление
наличието на изрично уточнение само и единствено на автомобилите,
ползваните при превоза на детето на подсъдимия, но не и на тези, ползвани за
превоз на подс.П..Това обстоятелство обаче е описано в останалата част от
дадените показания – извежда се от свидетелското изложение за
първоначално ползван л.а.БМВ ....., с който „зимата стигах до дома му с
мъки“; извежда се и от изричното изявление за ползван в един по-късен
момент л.а. Тойота ........., с който „съм посещавал труднодостъпни
места.Беше най-трудно достъпното през зимата да стигна там, където живее
г-н П.“, респ. местонахождението на дома на подсъдимия в с.М.......... е само
пример за „най-трудно достъпното“ място, посещавано с горния автомобил,
но не е единственото такова, доколкото този пример е предхождан от
категоричното изявление в тази насока.Нещо повече – в последствие пред
първостепенния съд св.Кирчев сочи факта на оставяне в сервиз както на л.а.
БМВ ....., така и на л.а. Тойота и заявява, че в този период „може и да съм
карал някой от другите автомобили“.Тук този последен факт е изразен в
условията на евентуалност и свидетелят само допуска възможността за
ползване на друг служебен автомобил в периода на сервизно обслужване на
горните две превозни средства, но в тази вр. следва да се вземе предвид и още
една част от неговите показания, а именно „колите бяха БМВ-то и Тойотата,
само се държаха документите и ги прехвърлях в зависимост с коя кола ще
излизам“, респ. налага се изводът на ползване на л.а. БМВ ..... дори и след
момента на предоставяне за ползване на областната администрация на
л.а.Тойота.Фактът на ползване на различни превозни средства в рамките на
един и същи период се извлича и от показанията на св.С.К., която е
88
гл.счетоводител в областта и предоставя на св.К. 3 броя карти за заплащане на
бензин, с оглед въведената практика за всяка кола да се предоставя и отделна
карта, като този факт се потвърждава и от приобщените писмени
доказателства, но следва да се има предвид, че л.а.Тойота ...... „се води .....
4Х4, хибрид“ по думите на св.К., а това предполага използването както на
бензиново гориво, така и на ток.Т.е. налице е еднопосочност в горните
доказателствени източници, които съвкупно подкрепят показанията на св.К. в
коментираната им част и поради това, съдът дава вяра и кредитира с доверие
същите.
Свидетелят К. навежда известни данни и за начина и момента на
отпочване ползването на л.а Тойота ..........В тази вр. пред първостепенния съд
той изразява липсата си на осведоменост относно „документалната част, как е
взет този автомобил“, а реализираните факти отново са изложени хаотично и
„разхвърляно“, като стремейки се да спази определена хронологична
последователност, съдът подчертава следните показания – според свидетеля,
именно подс.П. му „възлага“ да намери друг автомобил и то такъв, който да е
„надежден, да не седи постоянно в сервизите и да се чудим как да стигнем от
точка А до точка В“ (като тези показания съдържат и косвената информация
за възникващи редица аварийни проблеми с л.а.БМВ); свидетелят успява да
„намери“ друг автомобил, осъществен е и оглед на същия, като в последствие
и подс. П. „огледа автомобила и го одобри“ и автомобилът „след това беше
закупен“.Подобни факти се съдържат и в приобщените по процесуалния ред
на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК показания, но с известно разминаване
относно определени детайли.Т.напр. в хода на ДП св.К. заявява „края на
2015г. г-н П. ме помоли да намеря джип, тъй като л.а. БМВ .....не беше
пригоден за условията, където той живее“, респ. тук е налице конкретизация
на времевия момент, налице е и последователност досежно самоличността на
лицето, отправило горната „молба“, в случая подс.П., но се наблюдава и
противоречие относно изложените от свидетеля причини за необходимостта
от намиране на друг автомобил (по ДП за такива се сочат условията и пътната
обстановка в близост до дома на подсъдимия, а пред СНС се твърди
възникналата необходимост от „надежден“ автомобил, който „да не седи
постоянно в сервизите“ и допълнението „да се чудим как да стигнем от точка
А до точка Б“, което разбира се, включва и дома на подсъдимия, но не само).
Според съда, горното противоречие е преодолимо посредством останалите
89
събрани по делото доказателства, като тук се имат предвид показанията на
свидетелите Н., Р. и Т., които единодушно излагат факта за необходимост от
високо проходим автомобил и то за служебни цели и сочат конкретни
примери в тази насока.При тези данни се заключава, че горните трима
свидетели подкрепят дадените пред основния съд показания на св.Кирчев и
поради това, съдът кредитира с доверие същите в коментираната им част
относно причините, налагащи ползването на високо проходим л.а., а не
приема за изцяло достоверни показанията от ДП в тази им част, респ. пътната
обстановка около дома на подсъдимия не се явява причината за намиране на
друго превозно средство, а такава се явява именно служебната
необходимост.В хода на ДП св.К. навежда по-подробни данни касателно
реализираните в последствие събития, а именно в интернет сайт той успява да
намира обява за продажба на л.а. Тойота ......, разговаря с подсъдимия по този
повод и се свързва със собственика, уговаряйки оглед на МПС; направен е
един единствен оглед в присъствието на свидетеля и на подс.П., който
разговаря със собственика и „двамата се уговориха за цената“, като „след
няколко дни“ автомобилът е закупен от ф.Д........, „беше закупен на името на
дружеството, управлявано от г-н В. П. – брат на г-н В.П.“.В тази част
показанията на св.К. носят информация за лично реализирана от него
деятелност, като една част от същата е и самостоятелна такава (напр.
направеното интернет проучване, намирането на обява и проведения разговор
със собственика на л.а.)., като тази информация се ползва с изискуемата
конкретика, поради което дадените свидетелски показания преимуществено
се приемат за достоверни и правдиви.Единственото съмнение в случая е
свързано с изявлението за закупуване на автомобила от ф.Д............,
управлявана от лицето В. П., брат на подс.П., като това съмнение е породено
от липсата на изрично уточнение на източника на горната информация.Да,
тук следва да се отчетат последващите показания на св.К. от ДП с данни „след
нотариуса аз взех джипа … и от тогава започнах да го управлявам“ и това
лично присъствие на свидетеля в деня на сделката създава известно
предположение за лично установяване на страните по договора (говори се за
предположение, защото липсват данни за точното местонахождение на
свидетеля при самото изповядване на сделката в кантората на нотариуса, а
предположението обаче в наказателното производство е лишено от
доказателствена стойност).Следва също така да се има предвид, че в горните
90
показания се сочи точната самоличност на лицето В. П. и неговата родствена
връзка с подс.П., а в тази вр. в с.з. свидетелят потвърждава обстоятелството
на установен визуален контакт с това лице и заявява „виждал съм брата на г-н
П..Малкото му име не мога да кажа, виждал съм го покрай г-н П.“, респ. не
само се заявява незнание за собственото име на „брата на г-н П.“ (а такова е
посочено по ДП), но се внася и пояснението за „виждане“ на това лице само и
единствено „покрай г-н П.“, само и единствено в присъствието на подс.П., а за
присъствието на последния и неговото местонахождение в деня на сделката
не се навеждат никакви данни.От друга страна следва да се подчертае, че
горецитираните показания в частта им на започнато управление от страна на
св.К. на л.а. Тойота непосредствено след нотариалното изповядване на
сделката противоречат на писмените доказателства, в случая се има предвид
факта на сключване на самия договор за продажба на автомобила на
15.09.15г. (според справка от КАТ – папка 5, л.50), като нарочна магнитна
карта за зареждане на превозното средство с гориво е издадена на свидетеля
едва на 14.12.15г. (папка 17, л.79).Нещо повече – тези писмени доказателства
с конкретна фактическа информация за времевия момент на прехвърляне
собствеността на МПС опонират и на показанията на свидетеля от ДП за
отправена му от подсъдимия „молба за намиране на джип“ в края на 2015г.Да,
м.септември действително е един от крайните годишни месеци, но влаганият
житейски смисъл и общоприет такъв в израза „края на годината“ е съвсем
различен, а в случая липсата на прецизност в изказа на свидетеля и неговите
хаотични и неподредени показания са оценяват за показател за вложено в
горния израз именно това общоприето съдържание.При всички горепосочени
съображения, съдът не приема за достоверни показанията на св.К. в
коментираната им част.
Както вече се спомена по-горе, към инкриминирания времеви период
св.К. изпълнява задължения, включени в длъжността гл. счетоводител, която
длъжност е част от т.нар.обща администрация. Свидетелката навежда редица
факти, съотносими и към двете вменени на подс.П. престъпления.Относно
престъплението по чл.220 ал.2 вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК съдът изначално
отбелязва, че свидетелката пресъздава съдържанието на редица документи
(напр.заповедта за назначаване на комисия за избор на оценител и съответния
изготвен протокол, протокол на същата комисия за избор на втори оценител,
тъй като първоначално избраният такъв се самоотвежда и т.н.) и доколкото
91
тези документи са приобщени към доказателствената съвкупност и съдът ще
подложи същите на самостоятелен доказателствен анализ, то се явява
безпредметно да са пресъздават подробно тези й показания, а само и
единствено се отбелязва, че показанията на св.К. в тази им част напълно
кореспондират с писмените доказателства по делото, поради което се
оценяват за правдиви и достоверни.Свидетелката лаконично заявява „не
знаех какво точно представлява този имот –Царски конюшни“, като наред с
този отрицателен факт тя заявява „при мен нещата идват накрая“ и описва
личната си деятелност в рамките на проведената процедура, в случая
реализира действия по съгласуване документи „заповеди за извършване на
оценки, за плащане по съответната заповед, платежните нареждания и
осчетоводяване в счетоводните регистри“; извършва в края на процедурата и
определени контролни по своя характер действия, изразени в „сверяване“
размера на паричната сума, вписана в съответните платежни нареждания и
отразена в банковите извлечения, с тази, посочена в самия договор.В
контекста на последното и касателно процесните три инкриминирани сделки
свидетелката описва и определени фактически детайли, а именно тя заявява,
че свидетелките С. и Т. я посещават в нейния кабинет, донасят й всички
документи и я уведомяват „че в рамките на деня трябва да съм приключила с
преписката, защото областният управител е разпоредил това нещо“, като св.К.
успява да изпълни даденото й нареждане и „в края на деня те дойдоха“ и тя
им предава документите.Тук на първо място следва да се подчертае липсата
на изрично посочен времеви момент на реализиране на описаното
обстоятелство, но видно от приложените писмени доказателства, самите
платежни нареждания са от датата 28.06.16г.(класьори с №№ 1, 2 и 3,
съответно л.15-л.19, л.18-л.22 и л.16-л.20), а процесните договори са
сключени на 08.07.16г., може да се заключи, че свидетелката визира времеви
период, отграничен от тези две дати. На второ място цитираните показания
носят фактическа информация не само за обективираното от св.К. поведение,
но и за това на свидетелите Т. и С., които обаче въобще не излагат подобни
данни.Т.е. показанията на една свидетелка са противопоставими по
съдържание и се разминават с показанията на други две свидетелки и
базирайки се на този количествен принцип, съдът не приема за доказан по
категоричен и безспорен начин горния факт, като тук следва да се има
предвид и липсата на документални данни относно конкретно извършените
92
от св.К. действия по „сверяване на цифрите“, как чисто документално се
отразява тази й деятелност (липсва създаден нарочен документ, а и липсва
определено отбелязване от страна на свидетелката върху самите платежни
нареждания).В последствие и видно от разпита на свидетелката пред СНС,
същата е провокирана от страна на държавното обвинение да тълкува
разпоредби от нормативни актове (напр.ЗМДТ), като даденото в тази вр.
изявление и то евентуално такова „би трябвало да се декларират“ в
съответната данъчна служба процесните ПИ е лишено от доказателствена
стойност.Единствените изложени в контекста на горното факти са тези на „би
трябвало да са плащани данъци“ (което твърдение е лишено от
категоричност) и на реално завеждане на имотите в баланса на областната
администрация от лицето Д. Г., служител в отдела, и то след съставяне на
трите АДС. Свидетелката К. също така навежда принципни данни от
счетоводна гледна точка за начина на процедиране в хипотезата на липса на
посочен в АДС размер на стойността/данъчната оценка на съответния имот, а
именно същият се завежда в баланса „по справедлива стойност“, определяна
от нарочна комисия, за личното си участие в състав на каквато комисия тя не
притежава спомен и дава много повърхностен и лишен от конкретика пример
за изготвяне на оценка на имот и завеждането му в баланса на областната
администрация по „справедлива стойност“.Както се посочи по-горе, дадените
свидетелски показания са хипотетични, а описаният пример е лишен от
конкретика, респ. не се излагат категорични данни за процедиране по
гореописания начин с цел определяне на справедлива пазарна стойност и то
за счетоводни цели досежно трите процесни ПИ, за които в съставените АДС
също не е попълнена графа 6, наименована „данъчна оценка на имота към
момента на утвърждаване на акта“.Въпреки това и независимо от липсата на
обвинение за подс.П. за извършени действия по утвърждаване на АДС, без
попълнени всички реквизити, следва да се отчетат наличните по делото
писмени доказателства за деклариране на имотите по реда на ЗМДТ и
изготвени данъчни оценки за същите, като следва да се отчетат и посочените
по-горе показания на св. К. за завеждане на тези имоти в баланса на
областната администрация, което действие само по себе си предполага
наличие на определено цифрово изражение на тази стойност, а и такава
фигурира и в изготвения лично от свидетелката мемориален ордер (класьор 8,
л.264), според съдържанието на който, балансовата стойност на всеки един от
93
процесните имоти е значително по-ниска по размер от продажната цена.
На следващо място св.К. описва и обстоятелства, касаещи вмененото на
подс.П. престъпление по чл.219 ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Тя сочи факта
на лично участие в Комисията по провеждане на търг с явно наддаване за
закупуване на апартамент в гр.София кв................... Точният адрес на имота не
е упоменат от свидетелката (сочи се само кв.........), но е изложен поименния
състав на комисията (с участие на свидетелите Т. и С.), уточнен е предходния
държавен орган, управлявал имота, в случая МВР и се излага конкретика за
проведения търг, като тези данни съпоставени с изложените такива от
свидетелите Т. и С. водят до заключението, че св. К. действително визира
процесния имот, находящ се на горепосочения адрес.Обстоятелствата относно
самия търг са изключително лаконично изложени (явяват се участниците,
един от тях е отстранен), но въпреки това същите съответстват на показанията
на горните две свидетелки и на приобщените писмени доказателства
(Протокол от 28.03.16г. за провеждане на търг – класьор 8, л.176), поради
което съдът ги кредитира с доверие.Свидетелката К. обаче пояснява и един
конкретен фактически детайл – след приключване на наддаването и при
закриване на търга Председателят на Комисията св.Т. не обявява дали в
окончателната продажна цена е включен ДДС, а св.К. подписва протокола от
търга с особено мнение и застъпва становището за отделно добавяне на
данъка с мотив, че купувачът на имота се явява „външно лице“, в резултат на
което „с колегите имахме дебат“, уведомен е и подс.П. и същият явно
възприема становището на св.К., доколкото в самия договор за продажба от
26.04.16г., като дължима сума изрично е вписан размера на ДДС и то извън
размера на покупната цена.За горните обстоятелства показанията на св.К. се
явяват единственият гласен доказателствен източник, но независимо от това и
доколкото същите са подробни, конкретни и кореспондират с приобщените
писмени доказателства, то съдът ги приема за правдиви и достоверни.В
допълнение и след предявяването й на определени материали от ДП
свидетелката потвърждава факта на извършено от нея съгласуване на Заповед
№ РД-15-023/08.02.16г. за изготвяне на пазарна оценка за жилището, но с
уточнението за липса на знание за извършено реално превъзлагане на
оценката, тъй като „през мен минават много заповеди“ и потвърждава факта
на завеждане на имота в баланса на областната администрация по стойност,
изрично посочена в писмото от МВР, с което им го предоставят за
94
управление (класьор 8, л.270), тъй като това е практически наложен подход,
„в държавните предприятия това е един от начините, приемаш от другото
ведомство справедливата стойност“.В контекста на последното е необходимо
изрично да се посочат и поясненията „не мога да кажа дали това е стойност с
подобренията“ и „балансовата стойност на имота не ми беше известна при
провеждане на търга“, респ. излага се един отрицателен факт и тъй като в
тази им последна част обсъжданите показания не са опровергани, а дори не са
и оспорени от държавното обвинение (видно от изразеното в хода на
съдебните прения становище), то съдът изцяло се доверя на свидетелката.
В хода на своето изложение пред първостепенния съд св.К. излага и
факти за ползваните в областната администрация служебни автомобили и
създадената в счетоводството организация за отчитане и заплащане на
горивото.Тя бегло споменава обстоятелството на налични в областната
администрация няколко служебни автомобила, включително и л.а. Тойота,
без обаче да уточнява изрично времевия период на ползването им и без да
внася уточнение относно ползваното от подс.П. превозно
средство.Единственото направено пояснение касае начина на предоставяне на
л.а. Тойота и се изразява в „беше сключен договор за наемане на автомобила“
и след като първоначално свидетелката заявява „фирмата Р.......... не ми
говори нищо“, то в последствие твърди „автомобилът беше нает от външна
фирма – Р.............“, като съдът не оценява за противоречиви горните
показания, а приема, че е абсолютно възможно в хода на проведения разпит
да възникнат за свидетелката конкретни спомени за определени
обстоятелства.В тази вр. и касателно своето лично участие в реализираната
процедура по сключване на инкриминирания договор св.К. се позовава на
липса на конкретен спомен, но изразява факта на участие в същата на св.Р. с
лаконичното твърдение, че той „ги движеше тези въпроси“, а самата
свидетелка в последствие само и единствено извършва месечните плащания в
определения в договора размер.Досежно горните обстоятелства с повече
подробности и конкретика се ползват показанията на св.К. от ДП, които са
приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2
пр.2 НПК (папка 18, л.63) и в които се съдържа факта на личното й участие в
Комисия, заедно със св.Р. и лицето Ц.П., за разглеждане на оферти и при
отчитане на критерия „най-ниска предложена цена“ е отправено към
областния управител предложение за сключване на договор именно с
95
ф.Р............. ЕООД, а в последствие лично свидетелката полага и подпис върху
инкриминирания договор и анексите към него в качеството й на „лице по
чл.13 ал.3 т.3 ЗФУКПС“, като тези показания напълно кореспондират с
писмените доказателства по делото.Дадените от свидетелката показания на
ДП съдържат и изявлението за първоначално разпределение за ползване от
страна на подс.П. на л.а. БМВ, но „не съм обърнала внимание дали го е
ползвал.Виждала съм, че областният управител ползва джип – автомобил
марка Тойота … не мога да кажа и не знам ползван ли е този автомобил за
лични нужди“ и в допълнение излага знанието си за ползване на л.а. Тойота
„всекидневно“.В първата част на горецитираните показания относно факта на
извършено разпределение на наличните за областната администрация
превозни средства и в резултат на това, предоставяне на подс.П. за ползване
л.а. БМВ по делото са налични и други доказателствени източници
(показанията на свидетелите Р., К. и Т., които за разлика от св.К. описват и
обстоятелството на реално ползване на соченото МПС); относно последващия
изложен факт на реално ползване от страна на подсъдимия на л.а.Тойота
обсъжданите показания на св. К. не само кореспондират с тези на други
разпитани свидетели, но и се оценяват за пряк доказателствен източник, тъй
като свидетелката се позовава на своите лични впечатления („виждала съм
…“); а касателно последното обстоятелство, изразено във „всекидневно“
ползване на л.а. Тойота съдът отчита липсата на изрично уточнение на
източника на информация, като тези показания съпоставени с показанията на
св.К. за ползване в рамките на инкриминирания период и на л.а. БВМ и на л.а.
Тойота (като съответно според ползвания автомобил, той взема само
документите на същия), то се изгражда извод за действителното често
ползване на л.а.Тойота, което обаче не е „всекидневно“.В тази вр. съдът се
доверява на св.Кирчев, който поради изпълняваните задължения на шофьор,
притежава ежедневни и преки наблюдения.
Свидетелката К. навежда данни и за притежавани от областната
администрация карти, ползвани за заплащане на гориво, като такива лично
предоставя на св.К. и заявява „К. ползваше карти за 3 автомобила“, което
обстоятелство се съдържа и в прочетените по процесуалния ред на чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК показания (тук следва да се направи едно уточнение, тъй
като в изготвения от СНС протокол за с.з. е вписано горното ПСД, но се сочи
че прочетените показания се намират в папка 8, л.39 - л.43 и са дадени пред
96
прокурор от СГП на 01.12.16г., като при преглед на материалите от ДП се
установява, че разпитът действително е проведен на горната дата и то от
визирания разследващ орган, но се намира в папка 18, л.39 – л.43, респ.
налице е припокриване на реквизитите на съставения на ДП протокол за
разпит, поради което така направеният запис в протокола на СНС се оценява
за техническа грешка, не се налага преповтаряне на извършеното действие по
разследването и прочетените свидетелски показания не са лишени от
доказателствена стойност). В коментираните показания от ДП св. К. внася
определени пояснения и конкретика за управляваните от св.К. превозни
средства и за извършваното заплащане на гориво – пояснява обстоятелството
на предоставяне на областната администрация за ползване л.а.Ягуар с ДК№
....................., но едва в края на м.04.16г. (т.е. този автомобил, който също е
високопроходим, подобно на л.а. Тойота, е предоставен след сключване на
инкриминирания договор от 30.12.15г.); пояснява и факта на управление на
горния автомобил от св.К., което установява „от приемо-предавателния
протокол, с който му е дадена карта за зареждане на гориво“, респ. на база на
един обвързващ и второстепенен факт св.К. извлича основния такъв на реално
ползване от св. К. на л.а.Я., а не се позовава на своите лични преки
наблюдения за това (горния извод съдът само отбелязва за прецизност,
доколкото процесната инкриминирана деятелност не обхваща реализирана от
подс. П. деятелност по отношение на този автомобил); на последно място в
показанията от ДП се съдържа и изричното пояснение за осъществявано от
св.Кирчев зареждане с гориво на автомобилите БМВ, Тойота и Ягуар и то в
период до м.05.16г., като този факт се приема за съотносим такъв, тъй като
крайния времеви момент на процесната деятелност е 30.04.16г.В контекста на
този последен факт съдът намира за нужно да подчертае своето заключение,
че твърдейки пред първостепенния съд „Кирил ползваше карти за 3
автомобила“, св. К. има предвид именно горните три автомобила и именно
горния времеви период.Това уточнение е наложително да се направи от една
страна в подкрепа на изложения по-горе извод за липса на „всекидневно“
ползване на подсъдимия на л.а. Тойота, а от друга страна доколкото и св.К.
навежда данни за ползвани от него три автомобила, а именно л.а. БМВ 5,
л.а.Тойота и л.а. Рено ....... (но последният само при превоз на дъщерята на
подсъдимия), но следва да се има предвид, че неговите показания са
съсредоточени и касаят само и единствено факта на ползване на превозните
97
средства, докато показанията на св.Крушарска касаят факта на тяхното
зареждане с гориво и то на база представяни писмени документи.Т.е. при
горните мотиви и при отчитане на горното уточнение и доколкото
обсъжданите показания на св.Крушарска от една страна касаят лично
обективирана от нея деятелност, а от друга страна съдържащите се в тях
факти намират опора и в други доказателствени източници (гласни, в
частност показанията на свидетелите Р., Т. и К., и писмени такива, в частност
наличните протоколи за предоставяне на споменатите карти и самите
приложени по делото фактури), то въззивният съд приема същите за
достоверни и правдиви.На следващо място св.К., говорейки за св.Кирчев, с
категоричност уточнява изпълняваните от него задължения на шофьор, но
показанията й в частта им относно неговия трудово-правен статус са лишени
от подобна категоричност и са по-скоро хипотетични (в тази вр. се наблюдава
определена вътрешна противоречивост, тъй като едновременно твърди
„трудов договор няма как да дойде при мен“, а непосредствено след това
заявява „личен състав би трябвало да ми го е донасяла“; в контекста на
изплащани заплати на служителите и визирайки св.К. са налице и изявления
„би трябвало да е бил на трудов договор … ако той е част от служителите …
ако има трудов договор“). Тези противоречиви, хипотетични и изложени в
условията на евентуалност показания не могат и не следва да бъдат поставяни
в основата на изградените от съда фактически изводи.За прецизност и
изчерпателност на настоящото изложение съдът отбелязва и показанията на
св.К. „нямаше практика на граждански договор да се наемат“ – свидетелката
се позовава на „практиката“, а не на факти, а такива се съдържат в
последващите й показания „спомням си, че имаше трудов договор“.В тази вр.
съдът отчита множеството приобщени към доказателствената съвкупност
писмени доказателства, между които и няколко граждански договора,
сключени между св.К. и областната администрация, но не и трудов договор
между тези страни, като единственият трудов договор за горния свидетел е с
ф.Р.............. (папка 6, л.65).Т.е. показанията на св.К. в коментираната им част
са дискредитирани, тъй като противоречат на писмените доказателства по
делото.
Последните двама свидетели, включени в кръга на оформената първа
група свидетели и разпитани от първостепенния съд в условията на устност и
непосредственост са свидетелките С.Г. и Б.И., като съответно първата от тях
98
заема в областната администрация длъжността главен специалист, а втората
заема длъжността ст.юристконсулт. Свидетелката Г. в началото на своя
разпит навежда много общи и принципни данни относно създадената в
областната администрация организация за разпределението и движението на
образуваните преписки, а именно след входиране на документите следва
разпределението им от областния управител, а често и от самата свидетелка
„към гл.секретар и директорите на дирекции, които … ги разпределят надолу
по началник отделите и експертите … след като преписката е готова минава
на съгласуване“ по обратния ред.Свидетелката също така заявява „името В.
П. съм го чувала … виждала съм го в областната администрация … знам, че е
работил в МВР“, като се излагат и твърдения за различни поводи за тези
посещения; „мисля, че е идвал по преписка за продажба, не знам за какво“ и
„според мен, П. е идвал служебно във връзка със заседанията, може би“, като
се не уточнява и времевия момент на посещенията; „не съм сигурна дали е
било по времето на г-н П. или преди него“, респ. горните твърдения са
несигурни такива („мисля, че …“ ; „може би …“) и не внасят яснота относно
реализираната фактическа обстановка.В допълнение следав да се посочи, че
разказвайки за посещенията на св.В.П. в областната администрация, на
територията на която придвижването е осигурено посредством карта за
достъп, св. Г. изрично уточнява, че именно тя го съпровожда и той „е влизал
в заседателната зала“, като се позовава на липса на спомен досежно факта на
посещение от страна на свидетеля на кабинета на подс.П..В хода на
първоинстанционното съдебно следствие свидетелката заявява и
отрицателния факт „не знам кой е Я. И.“ и навежда данни за ползван от
подс.П. служебен автомобил БМВ 5 с шофьор Г. З., който „може би, 2016г. …
получи инсулт“ и задълженията му са поети от св.К..Тук прави впечатление,
че дадените показания отново са несигурни относно момента на възникналото
внезапно заболяване на лицето Г. З., но в тази вр. са налични писмени
доказателства по делото, от които ясно се установява факта на ползван от
горното лице отпуск по болест, начиная от 08.07.15г. до 03.10.16г., когато е
прекратено неговото трудово правоотношение (папка 6, л.3).По-подробна
фактическа информация с известни различия се съдържа в показанията на
св.Ганчева, дадени на ДП и приобщени към доказателствената съвкупност на
осн.чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК (папка 18, л.68 – л.72). В тези
показания се съдържа факта на извършвани от св.Г. лични действия по
99
предоставяне на подс.П. на документи, нуждаещи се от неговия подпис и от
личната му резолюция; налице е и изявление за налични в областната
администрация 2 бр. печати, единият от които с № 1 се съхранява от самата
свидетелка и „служи за финансови документи и за документи на Личен
състав“, а другият печат с № 2 се намира в деловодството, занимаващо се с
регистрация на договори и заповеди и завеждано от св.А.В., в чието
отсъствие печатът с № 2 се оставя на съхранение в общото деловодство.В
последствие в хода на ДП и след предявяване на свидетелката на
инкриминирания договор от 26.04.16г. за продажба на апартамент тя сочи
фактите на закупуване на имота в един минал момент от св.В.П., но сделката
е развалена по съдебен ред и имотът е предоставен на областната
администрация за управление, след което същият този имот отново е
продаден на горния свидетел „но не знаех по каква процедура“, тъй като
„дневно минават през мен около 60 преписки“, а в допълнение се излага и
обстоятелството на реализирани от страна на св.В.П. нееднократни и то
служебни посещения на областната администрация, като последното такова е
„през 2015г. или 2016г.“ и посещава кабинета на подс.П., но в контекста на
така описания последен факт следва изрично да се подчертае, че самата
свидетелка не навежда никакви данни относно тематиката на проведения
разговор.В тази им част показанията от ДП не се различават съществено от
тези, изложени пред първостепенния съд; единственото установено различие
касае конкретното място на провеждане на срещите между св.В. П. и подс.П.
(на ДП се говори за кабинета на подсъдимия и това място се визира за такова
само за една единствена среща, а в с.з. се сочи заседателната зала), като това
несъответствие в показанията не се приема за съществено такова. В
приобщените посредством техния прочит показания св.Г. отговаря
положително на въпроса дали познава св.Я. И. и описва факта на реализирани
от него срещи не само с подс. П., но и с предходните областни управители, но
отново не се сочат причините за тези посещения.Видно е, че в тази им част
показанията от ДП противоречат на тези, дадени пред съда, но следва да се
има предвид и направеното от самата свидетелка пояснение в тази насока, а
именно тя уточнява „за Я. И. по-скоро съм чувала, не съм го виждала този
човек“ – тук на първо място следва да се отбележи, че горните показания не
са оборени от останалите събрани по делото доказателства, а на второ място
следва да се подчертае, че дори и на ДП самата свидетелка не изразява
100
директно и пряко обстоятелството на осъществен личен визуален контакт със
св.Я.И., а само и единствено изразява знанието си за факта на осъществявани
от него срещи с подс.П. и с предходните областни управители, без обаче да
уточнява източника си на тази информация; такова уточнение се прави едва
пред основния съд („чувала съм“, касае се за слухови възприятия), но отново
вложената конкретика не е пълна и изчерпателна.При всички гореизложени
съображения и независимо от констатираните определени противоречия
(приети за несъществени такива) и независимо от липсата на пълна
конкретика в описаните факти съдът дава вяра и приема за достоверни и
правдиви както дадените от св.Г. показания пред основния съд, така и тези от
ДП, респ. приема за доказано обстоятелството на извършвани посещения от
страна на свидетелите В.П. и Я.И. посещения в областната администрация и
провеждане на срещи от тяхна страна с подс.П., но по неустановен повод.
Както вече се отбеляза по-горе св.Б.И. заема длъжността ст.
юрисконсулт в отдел Държавна собственост към областната администрация и
в кръга на служебните й задължения е включено разглеждането на преписки,
касаещи имоти – държавна собственост, в това число преписки за издаване на
АДС и преписки за извършване на разпоредителни сделки, като в контекста
на последното свидетелката признава обстоятелството на лично участие в
Комисия за приемане на изготвената пазарна оценка за трите процесни ПИ,
предмет на сключените инкриминирани договори по вмененото на подс.П.
продължавано престъпление по чл.220 ал.2 вр.ал.1 НК. В тази вр.
свидетелката се позовава на липса на спомен и не конкретизира нито името на
лицето-оценител, нито датата на проведеното от Комисията заседание за
приемане на оценката.Описвайки работата на самата Комисия, св.И. сочи
„събрахме се всички, прегледахме оценката, коментирахме това, което е
възложено със заповедта … излезнахме с решение“, респ. налични са данни
досежно проведения дебат в Комисията и същият е съсредоточен само и
единствено относно спазването при изготвяне на оценката на възложените със
заповедта изисквания, като в заключение е оформено единодушното решение
за приемането й, като обективна и съобразена с изначално поставените
критерии.В последствие обаче свидетелката твърди „спорни моменти по
приемане на оценката имаше“ и сочи св.Д. за лице, изразило същите, но не
уточнява в какво се изразяват тези „спорни моменти“, тъй като „вече нямам
спомен“.В контекста на последното и доколкото се визира само св.Д., то
101
съдът приема, че тази доказателствена празнота е запълнена от показанията
на последната, които са коментирани по-горе в настоящите мотиви и които
съдържат само и единствено твърдението й за липса на лична компетентност
за преценка размера на оценката, респ. не се касае за „спор“, а за наличие на
определени резерви у св.Д., която обаче въпреки това, не се отвежда от
участието си в тази комисия. В последствие в хода на първоинстанционното
съдебно следствие св.И. излага много лаконични данни касателно
изпълняваните от нея служебни задължения, включая и такива, реализирани в
рамките на процедурата за прекратяване на съсобствеността – тя предимно се
позовава на липса на спомен и излага определени отрицателни факти (напр.
липса на спомен относно провеждане на разговори със св.Р. за трите
образувани преписки; липса на информираност относно реално извършени от
св.Р. действия в тази насока; сочи отрицателния факт на неосъществявана
лична деятелност по запознаване с образувани съдебни дела за процесните
имоти, отрицателния факт на неучастие в Комисия за избор на оценител и
отрицателния факт на неучастие в процедурата по продажба на апартамент в
гр.София ул................, тъй като преписката е разгледана „от преди аз да бъда
назначена“ и т.н.), но излага и твърдението „да се прекрати държавната
собственост на имота беше целта на изготвяне на тази оценка“.Това
твърдение, поради липсата на допълнително пояснение и в контекста на
вмененото на подс.П. престъпление по чл.220 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,
може да се приеме за двусмислено такова, но съдът не може да влага в
същото съдържание, различно от буквалното, а именно в случая по повод
депозирани нарочни предложения от Е......................ЕООД за ликвидиране на
съсобственост са образувани преписки, в хода на процедирането по които
един от задължителните етапи е назначаване и съответно изготвяне на пазарна
оценка на имотите. Липсват данни за наличие на друг страничен повод за
горното.В същото време визирайки целта на преписките (прекратяване на
съсобствеността) и говорейки за пазарната оценка, самата свидетелка допълва
„аз не съм имала контакт с областния управител“ – разбира се, това изявление
е дадено в контекста на описания факт на занасяне на последния и
запознаването му с документите от друго лице, но следва да се има предвид,
че в изложените показания липсва описано обстоятелството на провеждана
среща между св.Б.И. и подс.П. с дадени указания от последния за
задължително приемане на така изготвената пазарна оценка. Показанията на
102
св.Иванова от ДП се ползват с повече конкретика и са по-подробни и
обстоятелствени.Същите са приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК, респ. ползват се с процесуална
доказателствена годност и поради това, следва да бъдат подложени на
преценка за достоверност.В тези показания свидетелката уточнява началния
момент на започване на работа в областната администрация, в случая средата
на м.02.2016г. и описва личната си деятелност, реализирана в рамките на
проведената процедура за прекратяване на съсобствеността, а именно сочи и
то нееднократно факта на лично участие в Комисията за избор на оценител,
съвместно със свидетелките М.Г. и А.Г.; излага подробности досежно самия
начин на провеждане на избора (същият е случаен такъв и се „изтеглят“ трима
кандидати, до които се отправят писмени предложения за участие), като след
проведения избор в областната администрация постъпва писмено
уведомление от класирания на първо място оценител за невъзможност за
изготвяне на оценката, поради което извършването на оценката е възложено
със Заповед на подс.П. на класирания на второ място кандидат; последният
действително изготвя пазарна оценка за имотите и я депозира на 25.04.16г., а
заседанието на Комисията по приемане на оценката е проведено на 26.04.16г.
с участието на свидетелите Т.Н., Д.Д., И.С. и Б.И..Всички тези обстоятелства
напълно се припокриват с фактическата информация, съдържаща се в
писмените доказателства по делото и в показанията на горните свидетели,
поради което съдът дава вяра и кредитира показанията на св.И. от ДП, респ.
не приема за достоверен изложения в с.з. отрицателен факт на неучастие на
св.Б.И. в Комисията за избор на оценител.Нещо повече – дори след прочита
на показанията от ДП свидетелката потвърждава същите, но с уклончивото
твърдение „повечето е вярно“, като в последствие уточнява факта на
„показвани“ й от разследващия орган документи по време на разпита.Тук
съдът намира за нужно да посочи, че подобно ПСД не е изрично отразено в
протокола за разпит (т.1, л.41 – л.44) и доколкото същият притежава всички
изискуеми реквизити, то той се ползва с формална доказателствена сила
касателно вписаните в него факти, в това число и за факта на непредявяване
на свидетелката на определени документи.Въпреки това, изразената от
свидетелката категоричност в тази вр. не може и не следва да бъде
пренебрегната, а тези й показания следва да бъдат подложени на внимателен
доказателствен анализ.В тази насока от една страна прави впечатление факта
103
на наличие на изключителна фактическа конкретика в показанията от ДП
(сочат се конкретни дати, конкретни номера на преписките), като това е
възможно да се дължи на паметовите способности на свидетелката или на
действително извършено предявяване на материали по ДП по време на
разпита (а такива към датата на провеждане на разпита 07.10.16г. са били
налични, напр. документи, предадени с протокол от 30.09.16г., т.1, л.57).В
контекста на горното обаче решаващият за съда момент се явява този на
изразено в с.з. от страна на св. Б.И. отрицание за носене в себе си на
определени документи, а видно от материалите по делото, именно на
07.10.16г., деня на разпита, тя доброволно предава по ДП документи,
изчерпателно описани в нарочен протокол от 07.10.16г. (т.1, л.57), респ. в
тази й част показанията носят едно неистинно твърдение.Следва обаче да се
отчете и факта, че в кръга на предадените от свидетелката документи липсват
такива, съдържащи информация за изрично изразените от нея обстоятелства
(напр. имената на членовете на двете комисии, датата 25.04.16г. на
депозиране на изготвената оценка и датата 26.04.16г.на провеждане на самото
заседание на Комисията). Именно поради това и позовавайки се на описаните
по ДП от свидетелката изключително подробни факти, които при наличие на
добри паметови способности би следвало поне да маркира в своите показания
пред съда, а в случая тя дори отрича категорично същите (напр. факта на
участие в Комисия по избор на оценител), то се заключава, че действително
по време на разпита на ДП на свидетелката са „показвани“ редица документи
и след запознаване със същите тя преразказва определени факти, респ. в хода
на разпита е допуснато нарушение от страна на разследващия орган, тъй като
не е предоставена възможност на свидетелката в свободен разказ да изложи
факти от обективната действителност.Това нарушение обаче не е съществено
такова, доколкото е допустимо по време на разпита да се предявяват на
свидетеля документи, но това действие следва изрично да бъде вписано в
съставения протокол, позволявайки по този начин изграждането на правилни
фактически изводи при преценката за достоверност и обективност на
дадените показания. Отново обаче съдът подчертава, че тъй като показанията
на св.Б.И. в коментираната им част кореспондират с писмените доказателства
по делото, то съдържащите се в тях факти се приемат за достоверни такива.
На следващо място в хода на ДП свидетелката сочи и обстоятелството на
лично съставяне на протокола от заседанието на Комисията по приемане на
104
пазарните оценки и лично предоставя същия за подпис на всеки един от
членовете, като само и единствено св.Д. подписва протокола с особено
мнение; в последствие отново лично св.Б.И., придружавана от св.И.С., занася
подписания протокол на св.Р. и „му обърнахме внимание, че въпреки че
оценките са изготвени съобразно възложената със заповедта задача … не
считаме, че посочените стойности са адекватни“ и дори се прави
допълнението „отбелязахме също, че според нас и според Председателя на
Комисията, Т. Н. е добре да се възложи контролна оценка“; според св.Б.И.,
„няколко часа по-късно“ лично св.Р. й нарежда да състави нов протокол за
приемане на пазарните оценки, без да отразява в него особеното мнение на
св.Десева, като това нареждане е изпълнено и свидетелката съставя нов
протокол, който също предоставя за подпис на останалите членове на
Комисията, но не го предава на св.Р. и „не знам какво е станало с него“. В
доказателствения коментар на гореописаните факти следва да се посочи, че
нито един от горните свидетели-участници в Комисията за приемане на
пазарните оценки не навеждат данни относно самоличността на лицето,
изготвило протокола от проведено заседание на Комисията и предоставило им
за подпис същия, т.е. показанията на св.Б.И. в тази им част се явяват
единствен доказателствен източник и тъй като описаните факти са изложени
категорично, същите касаят личната и самостоятелна деятелност на самата
свидетелка и са резултат на преките й впечатления, то съдът дава вяра и
кредитира в тази им част обсъжданите показания.Касателно обаче останалите
факти цитираните показания се явяват един изолиран доказателствен
източник.Тук св.Б.И. отново описва своята лична деятелност, но същата вече
не е самостоятелна такава, а съвместна със св. С., като се описва
реализираното от тях поведение в присъствието на св.Р., а нито един от тези
двама последни свидетели не подкрепят така изложената фактическа
обстановка, нито един от тях не говори за изразено от свидетелите И. и С.
становище с горното съдържание към момента на предаване на св.Р. на
подписания протокол, нито един от тях не споменава обстоятелството на
формирано у св.Т.Н. мнение за възлагане на повторна контролна оценка и
нито един от тях не сочи факта на дебатиране на възможността за възлагане
на повторна оценка по време на проведеното заседание на Комисията.
Подобни данни не излага и св.Т.Н..Нещо повече – горните показания в частта
им на изразено и то съвместно от свидетелките С. и И. общо становище „не
105
считаме, че посочените стойности са адекватни“ не е съпътствано с
допълнителни пояснения (нито на ДП, нито пред СНС), като тук следва да се
има предвид и изричното твърдение „комисията не е с експертни функции и
необходимия ценз да може сама да изчисли стойността на имота“ (т.е.
наблюдава се известно несъответствие с изявлението за „неадекватност“ на
оценката при изложената липса на компетентност) и в тази насока в хода на
първоинстанционното съдебно следствие св.Б.И. вече заявява „особеното
мнение не е мое“, респ. твърди се наличие на особено мнение само и
единствено от страна на св. Д., което е в пълно противоречие с показанията за
изразено пред св. Р. лично становище от св.Б.И., а не препредаване на
становището на св.Д..При тези съображения съдът не кредитира с доверие
показанията от ДП на св.Б.И. в обсъжданата им част. Горецитираните
показания на свидетелката се явяват изолиран доказателствен източник и
относно факта на отправено й от страна на св. Р. нареждане за изготвяне на
нов протокол от заседанието на Комисията по приемане на оценката, който
протокол след съставянето му е предоставен лично от св.Б.И. на останалите
членове на комисията за подпис – нито св.Р. потвърждава обстоятелството на
отправено подобно нареждане, нито свидетелите С., Д. и Н. потвърждават
факта на реално подписване на такъв нов протокол, а и по делото в тази вр.
липсват писмени данни, поради което и в тази им част показанията се
приемат за неистинни такива.В допълнение и в контекста на горното следва
да се отчете и твърдението на св.Б.И. „този протокол остана при мен и никой
не го е потърсил.Не съм качвала протокола в системата“, респ. подобен
протокол не е приложен по образуваните преписки и подс.П. не притежава
знание за съществуването на същия.Разказвайки на ДП за реализираната
процедура по трите процесни преписки, св.Б.И. излага твърдението
„Дирекция АКРРДС … е със становище да не се процедира преписката,
поради наличие на съдебни дела“, като за прецизност следва да се посочи, че
по делото са налични данни за изразено подобно становище само от св. Р., а
липсва формално изготвено такова становище от името на цялата Дирекция.В
показанията от ДП се съдържа и обстоятелството на изпратено на св.Р. на
22.06.16г. по вътрешната електронна система писмо от МЗХ, с което двете
свидетелки се запознават; съдържа се и факта на отправено на следващия ден
23.06.16г. от св.Р. към св.Б.И. нареждане за проучване на образуваните
относно процесните имоти съдебни дела и по този повод свидетелката
106
получава известна информация за собствеността върху тези имоти, като
дадените в тази насока показания не са достатъчно прецизни, а за
съдържащите се в тях факти са налични писмени доказателства по делото и
при доказателствения анализ на същите съдът ще проследи движението и
извършваните разпоредителни сделки с тези имоти.Тук само се подчертава,
че горните показания кореспондират с писмените доказателства и съдът ги
кредитира с доверие.
На следващо място в прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2
пр.2 НПК показания на св.Б.И. се съдържат и данни относно образувана в
областната администрация преписка за продажба на апартамент в гр.София
ул................ и същият е заведен баланса на областта, които факти се извличат
и от други доказателствени източници и поради това, се приемат за доказани
по безспорен и категоричен начин.В останалата им част обаче показанията
носят недостоверна информация. Има се предвид посоченото обстоятелство
на образуване на преписка за този имот още през 2010г. и възлагане
изготвянето на пазарна оценка през 2014г., които показания противоречат на
тези, дадени от самата свидетелка непосредствено след това, а именно „от
2010г. до 2015г. … са се водели дела“ и изцяло противоречат на останалия
доказателствен материал, на база на който се установява факта, че към
визирания от свидетелката период 2010г. - 2014г. имотът все още не е
предоставен на областната администрация за управление (напр. протокол от
18.11.15г. за фактическото приемане на жилището от служители на
областната администрация – папка 19, л.2).В последствие св.И. навежда
данни за реализираната в началото на 2015г. процедура за избор на оценител
и за неприемане на така изготвената пазарна оценка, като следва нов избор и
изготвяне на нова оценка, утвърдена от областния управител, имотът е
продаден и в началото на 2016г. на Дирекция АКРРДС е възложено издаване
на удостоверение за деактуване на имота.Горното обстоятелствено изложение
носи много ясна времева датировка на описаните събития, като отново прави
впечатление, че заявеният времеви момент началото на 2015г. на провеждане
на процедурата за избор на оценител и изготвяне на първата оценка на имота
не съответства на останалия доказателствен материал (към този момент
имотът все още не е предоставен на областната администрация), а в същото
време към сочения момент на реализиране на всички горепосочени
обстоятелства св.И. все още не е работила в областната администрация
107
(съобразно личните й показания, тя постъпва средата на м.02.16г. и към този
момент създадената нарочна Комисия дори вече е приела изготвената втора
оценка, видно от Протокол от 10.02.16г.).Въпреки това и въпреки, че самата
свидетелка не уточнява начина и източника си на информация, то горните
факти (само относно осъществените етапи в рамките на процедурата, а не и
относно сочения времевия момент) кореспондират със събраните по делото
доказателства.Свидетелката не навежда данни за самоличността на лицето–
купувач на имота, а в тази вр. само заявява „имотът е продаден на лице, което
няма право да придобива имоти-държавна собственост“, а в последствие пред
основния съд лаконично уточнява, че горното е нейно лично твърдение, респ.
съдът го приема за личен извод на свидетелката и като такъв е лишен от
доказателствена стойност.
Свидетелите И.С., А.Г., Е.И., А.В., В. Ч. и К.. не са разпитани в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, но техните показания са
приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.372 ал.3 НПК след
дадено от подсъдимите и техните защитници изрично съгласие съгл.чл.371 т.1
НПК, респ. същите се ползват с процесуална доказателствена годност. Всеки
един от горните свидетели е служител на областната администрация и като
такъв излага факти досежно вменените му служебни задължения, досежно
реализирана лична деятелност и досежно създадената организация на
работа.Свидетелката С. описва факта на личното й участие в Комисия за
приемане на пазарните оценки на трите ПИ, като същите са приети
единодушно, без да се обсъжда необходимостта от повторна оценка;
свидетелката заема длъжността гл.експерт в отдел Регионално развитие и
проектна обезпеченост в Дирекция АКРРДС (което е част от
специализираната администрация и тази дирекция не е „заобиколена“, както
твърди св.Б.И. и св.Р., при реализиране на процедурата) и в качеството си на
гл.експерт св.С. лично се запознава с оценителния доклад и лично установява,
че в същия направеното описание на имотите съответства на параметрите по
ОУП и ПУП (т.1, л.31); сочи и обстоятелството на взето лично участие в
Комисия за приемане на пазарна оценка на жилището в гр.София
ул...................... и тъй като изрично уточнява датата 04.02.16г. на проведеното
от комисията заседание и размера на приетата оценка, а именно 336 400лв., то
се гради заключение за участието й в приемане на първата изготвена оценка;
в тази вр. заявява, че по време на проведеното заседание никой от членовете
108
на комисията не изразява определени възражения и едва при разпита на ДП
узнава за вписаното от св.Т.Н. становище за превъзлагане на оценката и не
притежава знание относно мотивите му за това становище (т.1, л.48). Всички
изразени от св.С. факти са изводими и от други доказателствени източници,
поради което показанията й се оценяват за достоверни и правдиви.
Свидетелката А.Г. наред с отрицателните факти на липса на
обективирана определена лична деятелност при съставяне на АДС за трите
процесни ПИ, на липса на разглеждане на преписките за прекратяване на
съсобствеността от Постоянно назначената комисия и на липса на
осведоменост за разглеждането на други преписки от фактическа и правна
сложност от създадената работна група (като липсата на осведоменост не се
отъждествява с липса на самия факт), описва и някои положителни факти – тя
описва личното си участие в Комисия за класиране на офертите и избор на
оценител за тези имоти, като в съставения за целта протокол самите преписки
фигурират със съответните номера на тяхното образуване и „не е
коментирано, че става в-с за т.нар.Царски конюшни“ (тук обаче е от значение
да се отбележи, че според съда, знанието за номера на преписката е
достатъчно, доколкото създава обективни предпоставки за проверка от
съответното длъжностно лице); сочи и факта на наличие на „голям обем
работа и текучество“, поради което участието й в горната Комисия е само
един щрих от дейността й, „не е обърнала внимание“ и едва след разговор със
св.Р. „вниманието й“ е привлечено (т.1, л.45).Именно на „обема работа и
текучеството“ съдът отдава и изразеното от св.А.Г. първоначално отрицание
на факта за участие в Комисии за избор на оценител и приемане на оценка за
процесния апартамент в гр.София, ..........................).Самата свидетелка обаче
не само разпознава подписа си върху предявения й протокол от 04.02.16г., но
и внася конкретика относно проведеното заседание на комисията,
уточнявайки мястото на провеждане на заседанието, а в допълнение сочи и
факта на липса на поставена от св.Т.Н. резолюция за превъзлагане на
оценката към момента на подписване на протокола от нейна страна. В
контекста на горното абсолютно идентична информация се извлича и от
показанията на св.К.М., участник в Комисията за приемане на пазарната
оценка за жилището (папка 18, л.73).Категоричното потвърждение на
изложените обстоятелства и вложената от свидетелите А. Г. и К.М.
конкретика, подкрепена и от св.С., се оценяват за признак за достоверност и
109
поради това, техните показания се приемат от съда за правдиви такива.
Свидетелката Е.И. е гл.експерт в отдел административно обслужване и
показанията й изцяло са съсредоточени относно създадената организация по
входиране на документи в областната администрация (папка 18, л.30), а
именно тя заявява обстоятелството на налични 2 бр. печати, като печат с № 1
се съхранява от секретарката на подс.П., а печат с № 2 се съхранява и ползва
от св.А.В., завеждащ самостоятелно деловодство за регистриране на заповеди
и договори и вписването им в съответните заповедни книги и регистри.Тези
факти се потвърждават както от св.В.Г. (чиито показания бяха обсъдени по-
горе), така и от св.А. В., който пояснява самия процес на регистриране на
издаваните документи, включващ завеждането им с определен номер и
полагане на печат № 2 (папка 18, л.34).Т.е. показанията на горните двама
свидетели внасят само определени щрихи и детайли за реализираната в
областната администрация дейност, като показанията им се оценяват за
достоверни такива, тъй като са резултат от личните им и непосредствени
впечатления.
Свидетелят В.Ч. също е служител на областната администрация, като
неговите показания са изключително лаконични и съдържат само факта на
взето участие в две отделни комисии за избор на оценител, без да реализира
друга лична деятелност в рамките на процедурата за продажба на жилището в
гр.София, кв............ и тъй като напуска своята месторабота преди датата на
сключване на процесния договор от 26.04.16г., то не разполага с
допълнителна информация.Тези показания съдът също кредитира с доверие,
тъй като същите касаят личното обективирано от свидетеля поведение и тъй
като съдържащите се в тях факти, се подкрепят и от приложените по делото
писмени доказателства.
Както вече се отбеляза по-горе в съдебните мотиви, във втората,
оформена за целите на настоящото изложение група свидетели се включват
тези, които не са служители на областната администрация, а именно
свидетелите И.П., В.П., Я.И., В.Г. и Р. П., като показанията на първия от тях
са приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.372 ал.3 вр.чл.371
т.1 НПК, а тези на всички останали в условията на устност и
непосредственост.
Свидетелите В.П. и Я.И. са лицата, сключили процесните
110
инкриминирани договори в качеството си на купувачи и показанията им са
съсредоточени изцяло относно реализираната процедура и лично
обективираната от тях деятелност при придобиване правото на собственост.
Свидетелят В.П., макар и да не спазва хронологията на реализираните
събития, навежда данни за започване на работа в системата на МВР, където е
назначен на длъжност Директор на НСБОП, и именно с това ведомство
сключва договор за наем през 2....г.,„ако не бъркам“ и е настанен в жилището
в гр.София, кв..................., като досежно състоянието на имота към този
момент твърди „МВР направи един козметичен ремонт с латекс и се закупиха
някакви съвсем елементарни мебели, с които да можеш да преживяваш“,
респ. ремонтът и „елементарната мебелировка“ са направени за сметка на
ведомството, като даденото описание не е пълно и изчерпателно, но е
достатъчно за направа на извод, че към този първоначален момент имотът се
е нуждае от ремонт (преценката за това е направена от трети лица), който
ремонт не е достатъчен, доколкото дори и след това „нямаше нито един
работещ радиатор“. Показанията на свидетеля съдържат и данни за
закупуване на жилището, „мисля, че 2006г.“ (т.е. в тази вр. е налице
определена несигурност, но датата на придобиване на собственост е
установима от приложените писмени доказателства), след това той вече прави
„пълен ремонт“ за собствена сметка и уточнява конкретните ремонтни
работи, а именно подмяна на врати, дограма, паркет, В и К инсталация, като в
тази вр. следва да се имат предвид и показанията, че след придобиване
собствеността върху имота „МВР изнесоха от апартамента всичко … свалиха
осветителните тела, крушките, мивките, тоалетните“ и това описание внася
допълнително пояснение относно обхвата на направения от свидетеля
ремонт.Свидетелят П. потвърждава и факта на разваляне по съдебен ред на
сключената сделка за покупко-продажба, в резултат на което той връща
жилището на държавата и при фактическото предаване присъстват служители
на областната администрация и се съставя нарочен протокол с описание на
имота и намиращите се в него вещи.Тук свидетелят само маркира изложените
факти, без подробно и изчерпателно обстоятелствено изложение, но в тази
насока по делото са налични писмени документи, удостоверяващи датата на
посочения съдебен акт, датата на предаване на апартамента, самоличността на
присъстващите лица и характеристиките на описаните в приемо-
111
предавателния протокол вещи, респ. горните показания кореспондират с
приложените писмени доказателства.На следващо място св.В.П. излага факти
относно собственото си последващо поведение и относно реализираната
процедура по закупуване на жилището от областната администрация – той
изразява обстоятелството на направени консултации с адвокат с цел „да си
получим сумите, които бяхме дали за подобрение в това жилище“;
междувременно получава информация за обявяване на публичен търг за
продажба на този апартамент и взема решение да участва в същия, „тъй като
… това е много по-бързия и лесен вариант“; закупува си тръжните документи
и подава молба за допускане до участие, въпреки обявената „доста по-висока“
цена; в рамките на тръжната процедурата прави оглед на имота в
присъствието на назначени оценители, но за целите на изготвяне на пазарната
оценка не му е отправяно искане за представяне на определени
удостоверителни документи за стойността на направените подобрения; явява
се на публичния търг, на който присъстват още трима участници и „двама от
тях поискаха от мен да им дам някакви пари, ако те се откажат“, но
свидетелят отхвърля това им предложение; той печели търга и заплаща
покупната цена, но относно размера на същата и времевия момент на
описаните събития отново показанията му са лишени от сигурност и тази
доказателствена празнота се запълва от приобщените писмени
доказателства.Всички горепосочени факти кореспондират както с
показанията на свидетелите С. и К. (членове на комисията по провеждане на
търга), така и с приложените по делото документи, поради което съдът дава
вяра и кредитира обсъжданите показания на св.В.П..В допълнение следва да
се посочи и изрично заявеният от свидетеля факт „познавам г-н П. съвсем
бегло, като публична личност“, позовава се на липса на спомен относно
обстоятелството на посещение на кабинета на подсъдимия и навежда данни за
реализиран личен контакт със служители на областната администрация (не
сочи конкретни имена) и то след датата на търга, като в последствие му е
връчена заповед и е въведен във владение на имота. В доказателствения
коментар на тези последни показания е необходимо да се отчете, че
съдържащото се в тях обстоятелство на „бегло“ познанство с подс.П. не се
опровергава от останалите събрани в хода на съдебното следствие
доказателства; не се доказа по изискуемия категоричен и безспорен начин
факта на изградени и поддържани определени лични взаимоотношения между
112
подсъдимия и св.В.П., а са налични доказателства само за служебни
такива.На следващо място и видно от горните показания, свидетелят
провежда лични разговори със служители на администрацията, като за
съществен момент тук се преценява този на провеждане на твърдяните
разговори след приключване на търга, което е логически обяснимо и с
необходимостта от поддържане на такъв контакт с цел реализиране на
процедурата и финализиране на същата; напр. извършеното плащане от
страна на свидетеля е последвано от уведомяване за това на съответното
длъжностно лице и представяне на съответните платежни документи; самото
връчване на издадената от подсъдимия заповед за определяне на свидетеля за
лице, спечелило търга и самото сключване на процесния договор, както и
осъщественият въвод във владение също предполагат личното присъствие на
свидетеля. Съобразявайки логическата обосновка на всички горепосочени
факти и тяхното потвърждение и от други доказателствени източници,
въззивният съд приема показанията на св.В.П. за правдиви и достоверни.
Свидетелят Я.И. е лицето, закупило собствените на държавата идеални
части от процесните три ПИ и неговите показания се явяват съотносими към
вмененото на подс.П. престъпление по чл.220 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
Този свидетел е управител и собственик на търговските дружества Д............
ЕООД и Е................... ЕООД и навежда подробни данни за сключените от тези
дружества сделки и за реализираното си собствено поведение в тази
насока.Той сочи обстоятелството на предприети през лятото на 2005г. от
тогавашния областен управител действия по сключване на сделка за замяна
на недвижимости, като за нуждите на Комисията за защита от дискриминация
управляваната от свидетеля ф.Д.............. прехвърля на държавата правото си
на собственост върху три етажа от офис сграда, а в замяна получава правото
на собственост върху имот, находящ се в гр.София, на ъгъла между
бул.Дондуков и бул.В.Левски и представляващ „части от сграда … и 1/5
идеални части от терена“, като без претенции за точност свидетелят
упоменава и размера на направената към 2005г. пазарна оценка на целия имот
(терен и самостоятелни етажи от сграда), възлизаща на около 2 млн. лв.
Свидетелят Я.И. разказва и за възникналите в последствие проблеми – след
изповядване на сделката той посещава Община Оборище и депозира искане
за отбелязване на така възникналата съсобственост в съответните технически
документи; отговорът на отправеното искане се забавя във времето и на
113
неустановена по делото дата свидетелят е уведомен, че молбата му не може
да бъде изпълнена, тъй като междувременно е „нанесен друг собственик за
целия терен“, в случая Г............... ЕООД и И............, които фирми са
собственост на едно и също лице, ливанския гражданин Г. Ш.; по този повод
св. Я.И. от името на ф.Д. завежда в СРС и в СГС няколко отделни граждански
дела по предявен положителен иск за установяване на собственост и по
предявен иск за обявяване на нищожност на договорите, сключени от двете
фирми на ливанския гражданин и областния управител; завежда и
административни дела, атакувайки издадените от областния управител
заповеди във вр. с горните сделки, като тук следва да се подчертае, че самият
свидетел излага и определени факти, свързани с тези сделки и узнати от него
самия в хода на съдебните производства и една част от тези факти се приемат
за несъотносими към процесния спор (напр. факта на учредена в полза на
ПИБ ипотека върху имота за обезпечаване на предоставен на Г............. ЕООД
и И.................. ЕООД банков кредит), а всички останали подробности по
предявените граждански искове и по образуваните административни дела
касателно собствеността върху процесните имоти ще бъдат коментирани в
частта на доказателствения анализ на писмените доказателства, подкрепящи
изцяло горните свидетелски показания.Свидетелят Я.И............. също така
твърди, че през 2007г. ф.Д.............. апортира правото на собственост върху
сградата и идеалните части от терена в капитала на новосформираното
дружество Е.............. ЕООД, което встъпва в правата на ищеца по
гражданските дела; същите приключват през 2015г., като съдът уважава
исковата претенция и обявява, че фирмите Гондол и И................ не са
собственици на имотите, а правото на собственост върху спорния терен
принадлежи на държавата с 4/5 идеални части и на Евротрасбилд ЕООД с 1/5
идеални части, като междувременно през 2010г. с приемане на кадастъра този
единен до тогава имот е разделен на три отделни ПИ, теренът е нанесен в
кадастралната карта като три отделни УПИ – обстоятелства, извеждани и от
изготвената по делото Комплексна експертиза (папка 15, л.1-л.20), но въпреки
това се запазва съотношението на идеалните части на собственост за всеки
отделен ПИ.В дадените от свидетеля показания се съдържа и описание на
процесния имот и същото съдът намира за нужно изрично да отбележи с цел
фактическа яснота, а именно държавата и Е............... ЕООД притежават в
съсобственост само и единствено терена, който обаче е застроен „с над 30
114
сгради“, повечето от които са публична държавна собственост и се ползват от
различни държавни институции и ведомства (напр.МЗХ, а така също и МВР,
притежаващи сградата, придобила публична известност като т.нар. Царски
конюшни), включая и построен върху терена жилищен блок с множество
апартаменти, които преимуществено са частна собственост, но има и 4
апартамента-общинска собственост с притежавано и съответното право на
строеж.В допълнение се упоменава и факта на влизане в сила през 2015г. на
нов Устройствен план на Община Оборище, съпътстван с т.нар. Специфични
правила и норми, въвеждащ забрана за каквото и да било ново строителство,
а дори в последствие част от сградите върху собствения на Е............ ЕООД
терен са обявени от МК за паметници на културата.Тук на първо място съдът
подчертава липсата на спор между процесните страни касателно горните
обстоятелства, а на второ място се отчита и наличието на редица подкрепящи
ги писмени документи, в това число и самите Специфични правила и норми,
от съдържанието на които се установява правотата и достоверността на
горните свидетелски показания, в подкрепа на който извод следва да се
отчетат и наведените от св.Я.И. данни за лично отправени от него искания
към Кмета на гр. София и гл.архитект за предоставяне на виза за проектиране
с цел пристрояване и надстрояване и „получих 3 отказа“, като и тези му думи
са доказателствено подкрепени от приобщените писмени доказателства.
Всички горепосочени показания в частта им относно характеристиките и
статута на процесните имоти се отчитат от съда и в насока налично у
свидетеля изначално знание за това, но въпреки това, у него се формира
намерение за изкупуване на притежавания от държавата дял.Намерението му
за самостоятелно придобиване правото на собственост е мотивирано от факта
на притежание на собствеността върху част от имотите (притежава сгради и
1/5 идеална част от терена, съгл. сключения през 2005г. договор за замяна),
направени във времето редица разходи (за заплащане на данъци и съдебни
такси във вр. със заведените дела) и оформен инвестиционен проект за
изграждане на голяма сграда, за който проект свидетелят дори прави
определено предварително проучване (говори с архитекти, уведомяващи го,
че проектът е „тежък“, тъй като собствеността е „пръсната … и едва ли някой
ще може да я събере“; разговаря и със собственици на частните имоти и им
отправя предложение за закупуване на друго жилище на територията на
гр.София срещу прехвърляне на собственост върху собственото им такова,
115
построено върху процесния терен, като те откликват позитивно на
предложението); по думите на самия свидетел „мотивът ми беше, че ако не
платя тази цена, оставам завинаги вклинен в една сделка, от която нямам
шанс да я развия и да успея … да си върна някаква част от парите, които до
момента съм вложил … ако ги платя тези пари … ще се легитимирам пред
държавата, като собственик на терена, ще мога да възложа да се направи
инвестиционен проект“, респ. намерението на свидетеля за влагане на
допълнителни инвестиции е обвързано от редица неизвестни (но
осъществими) обстоятелства и само при реализация на същите изкупуването
на държавния дял „би имало някаква икономическа логика … но това си е мой
риск“.Така изложените от свидетеля съображения са логични, тъй като
посредством практическата реализация на инвестиционните му намерения, би
могъл да постигне възвращаемост на направените вече разходи.Нещо повече
– това му намерение за цялостно придобиване собствеността върху терена
възниква много преди инкриминирания период; още през 2007г., когато той за
първи път депозира в областната администрация предложение за изкупуване
на държавния дял от процесните имоти, но поради завеждането на съдебни
дела за оспорване на собствеността, процедурата не е реализирана.В тази вр.
дадените от него показания се ползват с нужната категоричност и конкретика
и са подкрепени и от приложените в хода на първоинстанционното съдебно
следствие писмени доказателства (л.475 от НОХД № 2377/2019г.).
Свидетелят Я.И. потвърждава и факта на подадени през 2015г. в
областната администрация искания за вписване на Е................... ЕООД за
съсобственик на имотите при издаване на трите АДС и факта на подадени
предложения за ликвидиране на съсобствеността и то чрез изкупуване на
държавния дял.Той излага обстоятелството на получаване на екземпляр от
съставените АДС и едва след това „поисках среща с областния управител,
когото до тогава не познавах“; сочи факта на действително провеждане на
тази първоначална среща, последвана от още няколко срещи и „мисля, че на
всяка от срещите присъстваха между 5 и 8 човека“, като пояснява и
тематиката на проведените разговори („обясних му … в детайли
хронологията на събитията от 2005г.“, а присъстващите на срещите
длъжностни лица го уведомяват, че „първо искат да си изяснят цялостната
картина“ и след това ще вземат „решение как да процедират“). В горните
показания са налични известни данни за броя на проведените срещи, но се
116
наблюдава липса на изрично уточнение на конкретните дати на същите - в
тази насока свидетелят е категоричен за проведени срещи едва след издаване
на трите АДС и непосредствено след това прави опит да внесе времева
конкретика, която обаче е изложена в условията на евентуалност и
ползваният изказ е лишен от сигурност (има се предвид твърдението „ако
2015г. около септември-октомври месец са ми издадени актовете … съм имал
4 или 5 срещи в областта по повод внесеното от мен искане за ликвидиране
на съсобствеността“).Тук съдът приема наличието само и единствено на
заявен определен времеви ориентир, а именно срещата е проведена след
получаване на АДС, а и трите акта са издадени на 03.08.15г. (а не м.09. –
м.10.15г., както твърди свидетелят и това объркване е житейски обяснимо с
изминалия значителен времеви период), и тези срещи са по повод подадените
вече предложения за ликвидиране на съсобствеността, всичките депозирани
на 10.08.15г., като при визираните 4-5 срещи свидетелят е уведомен, че
областната администрация ще вземе „решение как да процедират“, респ.
срещите са проведени не само след издаване на трите АДС, но и след
подаване на предложенията от Е............ ЕООД за изкупуване на държавния
дял (т.е. след 10.08.15г.) и последната такава среща е проведена в момент,
когато областната администрация все още не е взела решение за начина на
процедиране (а с оглед отправеното на 22.12.15г. искане до МРРБ за даване
на методически указания, класьор 1, л.152, то до края на 2015г. такова
решение все още не е взето), като следва да се отчете и изявлението „чак
пролетта на 2016г. получихме покана да внесем такса във връзка с
назначената оценителна експертиза“, което изявление внася допълнителна
яснота относно крайния момент на осъществяване на сочените срещи в
областната администрация, а именно последната такава среща е проведена
преди „пролетта на 2016г.“. На следващо място и в контекста на
гореизложените показания на св.Я. И. следва да се отчете и заявеният факт на
присъствие на тези срещи „между 5 и 8 човека“, но самоличността на същите
не е конкретизирана, което се отдава на изминалия времеви период от
реализиране на описаните събития.Въпреки това, свидетелят е категоричен за
горното обстоятелство и тази категоричност е проследима дори и в ползвания
от него изказ и употребата на множествено число („дойдоха с класьори,
сглобяваха информация“, „някои от тях знаеха …“, „винаги имаше много
хора“). Тук следва да се направи една съпоставка и препратка към
117
показанията на св. Д., описваща обстоятелството на посещение на кабинета на
подс. П., който в присъствието на непознато за нея лице й отправя питане за
етапа на движение на образуваните вече преписки и на този разговор не
присъстват други лица.Съдът обсъди обстойно тези показания на св.Д. по-
горе в настоящите мотиви, като тук се подчертава, че доколкото се приемат
за обективни и истинни показанията на св.Я.И. за действително проведени
срещи с подсъдимия, но в присъствието на „много хора“, то се заключава, че
двамата свидетели Д. и Я.И. описват съвсем различни фактически ситуации.
В хронологичен план св.Я.И. навежда данни и за реализирана
деятелност по внасяне на изискуемата такса с цел изготвяне на оценителси
доклад за процесните имоти, но отрича както наличие на знание относно
самоличността на назначения оценител; „не бях уведомен кой е определеният
оценител“, така и факта на проведена лична среща с оценителя, като в тази
насока твърди „знам, че оценителят е ходил там на място“ и сочи
обстоятелството на присъствие по време на извършения от оценителя оглед
на имота на лицето С. С., адвокат на Е............. ЕООД, с цел „да покаже
сградата, която притежаваме ние и от там насетне общо взето са влезли на
терена“.Според св.Я.И., едва след изготвяне на пазарната оценка и
приемането й от нарочна Комисия той узнава размера на същата, като
въпреки личното му мнение за завишеност на определената покупна цена, той
заплаща същата.Свидетелят признава и факта на проведени след това срещи с
подс.П., който преди подписване на инкриминираните договори го уведомява
за наличието на висящо съдебно производство и му казва „в случай, че се
загуби делото, пари областта не ти дължи“ и подобна клауза изрично е
включена и в трите договора, подписани от свидетеля.Последният навежда
данни за коментирания висящ съдебен спор, като твърди „на първа инстанция
спечелих делото“.Разказвайки за сключените сделки, св.Я.И. допълва и
обстоятелството, че никога не е обсъждана с подс.П. и/или с други служители
на областната администрация възможността за ликвидиране на
съсобствеността върху имотите посредством доброволна делба, тъй като
„никога не съм имал подобни намерения“ и показател за това се явява както
отправеното през 2007г. предложение за изкупуване на държавния дял, така и
депозираните през 2015г. заявления с идентично искане.Т.е. свидетелят е
последователен в обективираното си намерение и горните му показания
напълно кореспондират с останалия доказателствен материал (напр.
118
показанията на свидетелите Р., Т. и С.), поради което същите се оценяват за
правдиви и достоверни.
Свидетелят Я.И. изтъква и допълнителни фактически детайли.
Заявявайки притежанието от страна на ф.Е........... ЕООД на правото на
собственост върху самостоятелни етажи от една от сградите, той твърди
„партерният етаж и мазите са собственост на Художествената академия“;
сочи и факта, че след въвеждането му във владение през 2005г. възниква
необходимост от ремонт на покрива на тази сграда и извършва такъв „за моя
сметка, тъй като Художествената академия казаха, че пари нямат“; излага и
твърдението за ползване на целия остатъчен незастроен терен от учреждения
и физически лица, които притежават само собственост върху отделни
прилежащи към този терен обекти от построените сгради („целия двор го
ползват те, без да притежават нито един кв.м. от двора“) и това си твърдение
подкрепя с конкретен факт, изразен в монтирана от МЗХ бариера на входа на
дворното пространство от бул.Дондуков и това дворно пространство се
ползва за паркинг от „собствениците на блока“ и от служители на МЗХ, а така
също и за определени практически занимания на студенти от Художествената
академия (каменоделци и скулптури), като по този начин е ограничен достъпа
на други лица до терена, включая и този на самия свидетел.Гореизложените
показания в своята цялост са извън предмета на доказване по настоящото
дело, но въпреки това същите следва да бъдат отбелязани и обсъдени в
контекста на възприетия извод за достоверност и правдивост на цялостните
показания на св.Я.И. – в тази вр. се подчертава, че тези показания в частта им
относно факта на извършен ремонт на покрив се явяват единствен
доказателствен източник, необорен от останалите събрани по делото
доказателства и дори неоспорен от страна на държавното обвинение; а в
частта им относно поставената бариера показанията на св.Я.И. кореспондират
с тези на св.Р., а в по-широк аспект тези показания на двамата свидетели
следва да се ценят при преценката за налична практическа невъзможност за
реална подялба на имотите; поставянето на бариерата и ограничаването на
достъпа на трети лица, извън служителите на МЗХ и студентите от
Художествената академия, е обективен показател за афишираното намерение
за ползване на терена от тези институции, а от там и за липса на съгласие за
извършване на делба, което несъгласие е изразено в депозирано писмо от
МЗХ до областната администрация.
119
Последните двама свидетели, разпитани в хода на
първоинстанционното съдебно следствие са свидетелите Р.П. и В.Г., като
съответно първата от тези свидетелки в качеството си на служител в
консултантска фирма А...... реално изготвя пазарната оценка за жилището,
находящо се в гр.София, кв.................., а втората от тях е управител на горната
фирма.Видно от техните показания, Консултантска къща А........ е вписана за
оценител в нарочен списък на областната администрация и е практика да
изготвят пазарни оценки за недвижими имоти за целите на тази институция.В
тази насока св.В.Г. навежда принципни данни относно начина на организация
на работата, а именно след получаване на заповед за възложена пазарна
оценка мениджърът във фирмата определя конкретния оценител „в
зависимост от натовареността на оценителите“ и този конкретен оценител
извършва оглед на място и изготвя оценителния доклад, който преди
предаването му на възложителя се заверява и от „някой мениджър“.Тези
факти се потвърждават и от св.Р.П., която обаче уточнява, че самото действие
по предаване на изготвената вече оценка не се представя директно от самия
оценител на възложителя, а се предава на секретар в КК А........... и той вече го
изпраща на възложителя.Касателно самите оценки св.Г. се позовава на
наличие на „методика, по която следва да бъдат извършени оценките …
използват се стандарти … до 01.06.18г. бяха утвърдени европейски стандарти
… за апартамент се използват обикновено … няколко метода“ и при „развит
пазар … пазарните аналози са достатъчно адекватни“, респ. дава се приоритет
на сравнителния метод на пазарните аналози, базиращ се на реално
извършени сделки с недвижими имоти, подобни на оценявания такъв; като се
допълва и обстоятелството на изготвяне на отделна оценка за направените в
имота подобрения само при изрично възлагане на такава, но в тази вр. в
последствие свидетелката пояснява, че в оценката на имота не се включват
подобренията, представляващи движимо имущество, но се включва „всичко
трайно прикрепено“ и за тези подобрения не изискват представяне на фактури
или други документи, удостоверяващи покупна цена и в тази част изложените
показания се подкрепят и от св.Р.П..
В последствие и след като първостепенният предявява на св.Г.
изготвената пазарна оценка тя излага личното си мнение на експерт за
съдържанието на оценителния доклад, респ. тези показания в практически
аспект представляват оценка на дадената вече оценка, но българското
120
наказателно производство не познава фигурата на свидетел-експерт и поради
това в тази им част показанията не се ползват с доказателствена стойност
(напр. в частта на направения коментар за изготвената оценка „направено е
едно претегляне, което е нормално“, „направена е пазарна стойност, като
състояние, което е супер незадоволително“); личното мнение на свидетеля и
неговата оценъчна дейност на приобщени доказателствени източници не
представляват показания по см. на чл.117 НПК. Въпреки това и в тази им част
показанията съдържат определени факти, които следва да бъдат коментирани
в доказателствения анализ. Фактите касаят ползваните за изготвяне на
оценката методи и според св. Г., в конкретния случай са ползвани само два
метода – приходен метод и методът на пазарните аналози, като добавя „в този
период методиката е било да се използват два метода“, но видно от самия
оценителен доклад (класьор 8, л.46 – л.66), използваните методи са три, а
именно метод на вещната стойност, сравнителен метод и приходен метод
(класьор 8, л.54 - л.55), т.е. от една страна и въпреки възприетата методика в
случая се използват повече от два метода, което неминуемо дава по-ясна и
точна ориентация за действителната пазарна стойност на оценявания имот, а
от друга страна, се наблюдава разминаване между гласни и писмени
доказателствени източници, като превес следва да се даде на писмените
такива.Наблюдава се и още едно посочено от свидетелката обстоятелство, а
именно „преди 4 години … все още пазарът се съживяваше“, респ. пазарът на
недвижими имоти, изразен в съответното предлагане и търсене е на едно
сравнително добро ниво, което оказва влияние на покупната цена, а и на
пазарната оценка.Свидетелката Г. сочи и възприетия подход на „изрязване“ на
обявите за предлагани недвижими имоти, взети под внимание от оценителя
при изчисляване на оценката чрез метода на пазарните аналози, но пояснява
„обикновено се изрязват“, което води до заключението, че горното действие
не е задължително такова, а практически е наложено и създава една
прегледност в оценителния доклад.На последно място е нужно да се
отбележи и посоченият от свидетелката факт на заемане в КК А..... на
длъжността супервайзор от лицето М.К., която наред със св. П. подписва
съставения оценителен доклад и в тази насока се сочи че задачата на
супервайзора е контролна, да „провери данните“, като в случая „потвърждава
доклада и счита, че е коректно изготвен“.Тези последни показания се приемат
от съда за значими в две насоки – на първо място и в контекста на изложения
121
от св.Г. факт на извършени от св. П. определени „провинения, свързани с
една заблуда в един доклад“; т.е. тук се говори само за едно „провинение“, но
доколкото изготвеният за процесния апартамент оценителен доклад е
проверен, потвърден и приет за „коректен“ и от супервайзора на ф.А....., то
данните за така констатираното „провинение“ се приемат за несъотносими в
случая; а на второ място горните показания се явяват значими такива, тъй
като от формална гледна точка подписите на св.П. и на лицето М. К. върху
доклада са положени непосредствено под изписания текст „заверка на
доклада от оценителите“ (класьор 8, л.60), респ. гради се извод за
реализирана деятелност от двама оценители, тъй като не е изрично посочено,
че вторият оценител е само вид проверяващ дейността на първия
такъв.Разбира се, тук следва да се отбележи, че в тази вр. показанията на св.Г.
за извършени само определени контролни функции от К. частично
кореспондират с тези на св. П., описваща както собственото си поведение при
изготвяне на пазарната оценка, така и това на друго трето лице, което се
установява от показанията й „ние избрахме най-подходящите три имота …
направихме с коефициенти + и – … ние сме направили оценката на
апартамента на шпакловка и замазка“; употребата на първо лице множествено
число е показател за описана съвместна и обща за свидетелката и друго лице
деятелност, а съобразно писмените доказателства, това друго лице е именно
М.К., подписала съставения оценителен доклад. Съпоставяйки показанията на
св.Г. с тези на св.П. в тази им част, съдът дава вяра на последната от тях, тъй
като тя описва своята лична деятелност и изложените факти са резултат на
личните й впечатления, а показанията на св.Г. носят само една обща
принципна информация. Тук обаче за значимо се приема и обстоятелството,
че самият доклад е представен в областната администрация в писмен вид и
Комисията по приемане на пазарната оценка е запозната с писменото
съдържание на същия, носещо подписите на двама оценители и поради това,
възприет за експертно становище на двама оценители.
Както се отбеляза по-горе, св.Р.П. е лицето, експерт-оценител, което
реално изготвя пазарната оценка за процесния апартамент и нейните
показания изцяло са съсредоточени върху тази й лична деятелност.Тя сочи
факта на предоставен й от секретаря в КК А.... адрес на местонахождение на
имота и телефонен номер на лице за контакт, чиято самоличност не може да
уточни, поради изминалия значителен времеви период; сочи и факта на
122
извършен оглед на място на жилището, по време на който оглед е
придружавана от „две или три служителки на областната управа и един мъж“,
като тук отново не се уточнява самоличността на упоменатите лица, но
доколкото св.В.П.признава обстоятелството на лично присъствие по време на
огледа от оценителя, то съдът приема, че именно той е лицето, визирано в
горните показания; св. П. описва както своето лично поведение по време на
огледа („подробно оглеждаш, правиш снимки“), така и конкретната
деятелност на св.В.П., а именно той „ме разведе из апартамента … той ми
каза, че трябва отделно да се направи оценка на довършителните работи … не
е акцентирал върху някакви подобрения конкретно и кое колко струва … в
основната заповед нямаше изрично упоменато за подобренията“.В тази
последна част свидетелските показания напълно се припокриват с
приложената по делото Заповед на подс.П. от 08.02.16г. (класьор 8, л. 66), а
касателно обективираното поведение на св.В.П., в частност относно
отправеното от него искане за съставяне на отделна оценка на
„довършителните работи“ показанията на св.П. се явяват единствен
доказателствен източник.При преценката обаче за достоверност на същите
съдът отчита категоричността в изказа и отчита кореспондиращите си данни в
показанията на свидетелите Г. и П. за изготвяне на отделна оценка на
подобренията само при изрично възлагане, а такова липсва в Заповедта за
възлагане на оценката, поради което съдът приема, че е направено устно и то
от св.В.П., който по негови лични данни, към този момент вече е провел
консултации с адвокат и е обективирал намерението си за възстановяване на
дадените за тези подобрения парични средства, а в тази вр. е налице
необходимост и от тяхното стойностно изражение.
Свидетелката П. излага и факта на предоставен й опис на извършените в
жилището довършителни работи и в тази вр. твърди „след огледа те ми
дадоха опис … мисля, че този мъж ми даде описа“, като тук е налице
категорично пояснение само относно времевия момент на горното, но без
нужната конкретизация (не се пояснява какъв период от време се има
предвид, а само се уточнява последователността на реализираните събития, а
именно предаването на описа е предхождано от самия оглед), липсва и
категоричност относно лицето, предоставило й описа, а подобно признание за
лично предаване на описа липсва и в показанията на св.В. П..Свидетелката
също така е категорична и касателно факта на проведена една единствена
123
среща със св.В.П., с когото след огледа повече не се е срещала, но е
разговаряла по телефон и то по повод „тези подобрения“.В хода на своето
изложение св.П. описва и самия опис, за външните белези на който твърди
„обикновен лист, нямаше лого, нямаше подпис“, а за съдържанието му
заявява „бяха описани по вид на довършителните работи …“, но без посочени
цени, които показания се потвърждават и от наличния по делото опис (папка
19, л.5 – л.9), който е предявен на свидетелката и тя признава „по този опис
съм работила“ и е категорична, че описаните вещи са действително налични в
жилището към момента на проведения оглед.Тук следва да се има предвид и
направеното пояснение за ползване на съставения опис, но само в неговата
напечатена част, а не и в частта на вещите, изписани ръкописно; „описът беше
напечатен, не ръкописно“ (действително описът съдържа и ръкописен текст,
но след същия има положени подписи от няколко лица, от св.В. П. в
качеството му на предал и от лица, членове на Комисия по приемане на
вещите, поради което съдът приема за доказан факта на реална наличност и
на тези допълнително посочени вещи и то към изрично посочената дата,
която не е изцяло четлива, но ясно се вижда годината 2015г., а самата оценка
е възложена в един последващ момент, през 2016г., което е показател, че
ползваният от свидетелката опис съдържа както напечатена, така и ръкописно
изписана част, респ. в тази им част показанията й не са достоверни такива). В
последствие св.П. излага факти, свързани със самата пазарна оценка – твърди,
че същата се явява актуална към датата на изготвянето й, в случая м.02.16г. и
са ползвани три метода; твърди също така, че оценката изразява състоянието
на имота „все едно е без довършителните работи, т.е. на шпакловка и замазка“
и поради това не са начислявани амортизации, но при определяне размера на
оценката са взети под внимание всички „инсталационни неща“ (канализация,
латекс, таван, облицовки и т.н.), местоположение, година на строителство и
площ на имота, като тук съдът подчертава, че всички горепосочени
характеристики на оценявания имот са изрично вписани и в оценителния
доклад.В хода на първоинстанционното съдебно следствие обстойно е
дебатиран въпроса за ползваните от свидетелката пазарни аналози при
изчисление на оценката по сравнителния метод, като в тази вр. тя излага
факта на предоставени й от областната администрация нотариални актове за
други вече сключени сделки с имоти в района на кв. И......, което съответства
и на предварително поставеното със Заповедта за възлагане на оценката
124
изискване (папка 19, л.66,), в т.2 на която заповед е посочено да се ползва
информация за вписани сделки, предоставена от Службата по вписвания
гр.София с писмо изх.№ 6863/17.12.15г., респ. точните адреси на пазарните
аналози са установими, въпреки че не са упоменати в оценителния доклад.В
допълнение съдът подчертава, че навеждайки данни за ползваните пазарни
аналози, св.Пападопулу е категорична за факта на избор на същите, измежду
представените й от областната администрация; „ние избрахме най-
подходящите три имота, които са в близост, като местоположение и
квадратура … те са в близост, на съседни улици“ – както вече се посочи по-
горе, тук свидетелката описва своята съвместна с лицето М.К. дейност; респ.
касае се за лични възприятия и поради това, показанията се оценяват за пряк
доказателствен източник, необорен от останалите събрани по делото
доказателства.Нещо повече – в оценителния доклад също се сочи, че
отчетените пазарни аналози (вписани като сравнителен обект № 1, № 2 и № 3)
представляват апартамент, находящ се в района, обстоятелство проверено от
Комисията по прием на пазарната оценка и в тази насока свидетелите Т. и С.
са единодушни и заявяват факта на извършена проверка за изпълнение на
всички зададени със заповедта критерии.На последно място съдът подчертава
и дадените от св. П. показания относно изготвената оценка на направените в
имота подобрения и довършителни работи – за база на тази оценка се ползва
предоставения на свидетелката опис и направените от нея снимки по време на
огледа, като „сверява“ и съпоставя снимковия материал с описа, респ.
свидетелката не се е доверила изцяло на направения опис, а лично проверява
за реалното съществуване на описаните предмети; „стойността на
довършителните работи по принцип е количествено-стойностна сметка“, като
за изготвяне на същата не разполага с фактури, удостоверяващи реално
направените разходи, а използва както документите за имота, предоставящи й
информация за площта на жилището и параметрите на отделните помещения,
така и данни от интернет, като общодостъпен източник на информация за
цената на вложените материали и труд, без обаче да отчита и приспада
овехтяването. В тази си част показанията отново пресъздават личната
деятелност на свидетелката, респ. същите представляват пряк доказателствен
източник, ползващ се с висока степен на доказателствена стойност, поради
което съдът ги приема за достоверни и правдиви.
В доказателствената съвкупност и по процесуалния ред на чл.282 ал.1
125
НПК са приобщени и няколко изготвени по делото експертизи, чиито
заключения способстват за установяване на обективната истина.
Назначената още в хода на ДП Комплексна експертиза (папка 15, л.1 –
л.22) проследява хронологически обособяването на трите процесни ПИ с
идентификатори 68134.406.1, 68134.406.2 и 68134.406.3, съобразно
измененията на техническата документация.Експертизата е изключително
подробна и фактически обоснована, като съдът в настоящите мотиви само ще
маркира определени моменти от същата.Първоначалният времеви момент на
проследената хронология датира от 1967г., когато съгласно действащия
регулационен план трите имота попадат в един общ парцел, находящ се в
кв.532 и с площ от 7 404 кв.м., отреден за Хотел-ресторант на Комитета по
туризъм.В обстоятелствената част на експертизата нееднократно е упомената
общата площ на трите процесни ПИ – т.напр. на л.4 т.2.1 е записано, че
площта възлиза на 7 404кв.м., в т.2.2 се сочи площ от 7 329кв.м., а на л.7 т.7.6
се описва по отделно площта на всеки един от ПИ (която площ напълно
съвпада с тази, посочена в инкирминираните договори) и след сумиране е
дадена общата площ от 7 327 кв.м., като относно това разминаване съдът
отчита изричното становище на експертите „разликата на площите са в
границите на допустимата разлика по чл.19 от Наредба № 3/2005г.“ (л.4).В
последствие е вписан факта на издаден АДС от 1995г., реално отразяващ по
граници и местоположение посочения по-горе парцел в кв.532 от 7 404кв.м.,
но с погрешно вписана площ от 8 250 кв.м. (дадено е пояснение за причината,
за този погрешен запис), като именно тази площ фигурира и в АЧДС №
03118/ 21.08.2001г. Тази площ, като сумарна обща площ на три отделни имота
е упомената и в изпратеното от МРРБ писмо до областната администрация,
входирано на 01.08.14г. с отправено искане за издаване на АДС за трите
процесни имота, въпреки че съгл. кадастралната карта общата площ възлиза
на 7 329 кв.м. Коментирайки наличните по делото документи, отразяващи
тази грешно посочена обща площ на трите ПИ, експертите заключават, че
липсва техническо доказателство относно начина на определяне на квотите
идеални части, което произлиза от липсата на „площоразделение за
определяне на приспадащите се идеални части от земята към самостоятелните
обекти, собственост на Д........... ООД“ (папка 15, л.16), като това дружество
по силата на Договора за замяна от 2005г. придобива собственост не само
върху идеални части от земята, а и собственост върху сгради, даващо й право
126
на допълнителни приспадащи се идеални части от земята, съответстващи на
собствеността върху сградата и тези факти са база за изградения окончателен
извод на съставени официални документи с невярно техническо съдържание,
в частност касателно трите АДС и трите инкриминирани договора се твърди,
че направеното в тях техническо описание на имотите не отговаря на
действащите регулационни и кадастрални планове или кадастрална карта,
направеното описание е по несъществуващи технически обозначения и
площи.Тук съдът отваря една скоба и в контекста на нееднократно посочения
в експертизата извод „не съществува имот с площ от 8 250кв.м.в нито един
регулационен план и кадастрален план“ (напр. л.15 от експертизата)
отбелязва, че именно горната площ е взета под внимание при съставяне на
трите отделни АДС от 03.08.15г., при определяне на идеалните части на
съсобственост на държавата и Евротрансбилд ЕООД и при сключване на
инкриминираните сделки от 08.07.16г. и на база на тази обща площ от 8
250кв.м. е определена и пазарната оценка и е извършено плащане от
търговското дружество при изкупуване на държавния дял.
В експертизата се обсъждат и имоти на търговските дружества
И.......................ООД и Г............ ЕООД и доколкото по настоящото дело са
налични доказателства за заведени съдебни дела от Д......... ООД и оспорване
на притежавано право на собственост от горните две фирми, то съдът намира
за нужно да подчертае и описаните в тази насока факти. Според експертите, с
цел поддържане на кадастралния план на гр.София още през 1970г. са заснети
три отделни имота и те са нанесени в кадастралния план, без одобрението на
същия с нарочна заповед (папка 15, л.5, т.4 от експертизата), а в последствие
този неодобрен кадастрален план е ползван за изготвяне на „мотивирано
предложение за застрояване“, което предложение не носи данни за дата,
подпис и мотиви, а така също дори и трите парцела не съществуват в
одобрения регулационен план (пред СНС вещите лица поясняват
съдържанието на понятията кадастрален план, носещ информация за
собственост, и регулационен план, носещ данни за отреждане
предназначението на имота и то без посочване площта на същия).Именно
горното предложение за застрояване, което обаче не удостоверява
собственост, се явява единственият документ с описание на трите имота и
този документ е ползван при описание на имотите в Договорите за спогодба
от 25.09.2003г. и от 25.11.2003г., сключени между И.......................0 ООД и
127
областния управител на област София, като експертите изрично изброяват
собствениците на тези имоти (л.6) и градят извод за „некомпетентно,
технически невярно и заблуждаващо описание на имотите в двата договора“
(папка 15, л.14).
Видно от Комплексната експертизата, със Заповед № РД-18-45/
09.07.2010г. е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР)
за район Оборище, като според вещите лица, при изработването на КККР
също е допуснато нормативно нарушение.В последствие през 2011г. и по
повод подадено заявление от Г........... ЕООД е направена поправка за
непълноти и грешки в КК за два от процесните ПИ, а именно за ПИ с
идентификатор 68134.406.1 и за ПИ с идентификатор 68134.406.3 и тази
поправка се изразява в получаване на нови идентификатори с променена
конфигурация и площ на имотите, но същата действа за кратко време, тъй
като Дивисима ООД подава жалба и направената поправка е отменена (л.7,
т.7.3 и т.7.4). Именно в тази одобрена през 2010г. КККР фигурират
процесните три ПИ с посочените по делото идентификатори и площ.През
2015г. е направено изменение на плана за регулация и застрояване за м.
Център-зона А-север и дори са приети нови Специфични правила и норми. В
експертизата изрично са посочени и техническите показатели на имотите, а
именно съгл. действащия план за застрояване показателите за цялата
местност Градски център са П (плътност) 60 – 80%, Кинт (коефициент на
застрояване) 3,5 – 5 и озеленена площ 20 – 30%, като това са допустимите
показатели по норматив, а практически показателите са П 69,78% и Кинт 2,71
и пред първостепенния съд вещите лица поясняват, че тези по-ниски
практически показатели са „показани върху самия план във вид на матрица“ и
се дължат на обстоятелството, че имотите се намират в „зона на паметници на
културата и просто нейната интензивност излиза по-ниска и етажността“,
което е описано в писмо от 1986г., респ. датиращо много преди сключване на
процесните инкриминирани сделки.
Комплексната техническа експертиза изследва и възможността за
обособяване на реални дялове и/или отделни поземлени имоти.В тази вр.
следва да се отбележи, че експертите говорят за един имот от 7 329кв.м., тъй
като „липсват данни за проведени технически процедури за законосъобразно
разделяне на имота на Държавата на три реални имота“ (папка 15, л.18, точка
2), доколкото и както вече се спомена по-горе, одобрената със Заповед № РД-
128
18-45/09.07.2010г. КККР за район Оборище са изработени при допуснато
нормативно нарушение и в КК процесните три имота не са заснети по реални
граници.Въпреки това вещите лица от техническа гледна точка дават два
варианта за подялба чрез обособяване на отделни дялове, съответно очертани
в Приложение 10 и Приложение 11 към експертизата, но тук съдът намира за
нужно изрично да подчертае ясното им и категорично становище, оформено
на база наличната документация и извършен оглед на място, а именно
сградното застрояване не отговаря на заснетото в КК и няма материализирани
граници на място, поради което така оформените дялове се приемат от съда
само за условни такива; необходимо е наличие на ясно очертани и то по КК
граници на имотите, за да могат те реално да бъдат обособени в отделни
такива и то от техническа гледна точка.
При преценката относно доказателствената стойност на коментираната
КТЕ настоящият съд съобрази и факта на извършване на съответните
технически изследвания по процесуалния ред на чл.144-чл.152 НПК,
специалните знания на вещите лица в съответната област и обстоятелството
на дадени от тях пълни, ясни и обосновани отговори на поставените въпроси,
включително и на въпросите поставени му от процесните страни.Съдът
приема, че изготвената КТЕ отговаря на поставените въпроси и същата е
пълна и обективна.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие са приети за
доказателство и заключенията по изготвените няколко СОЕ, съответно една
от тях касае пазарната оценка на апартамент, находящ се в гр.София,
кв........................., а две от експертизите касаят пазарната оценка на трите ПИ,
предмет на вмененото на подс.П. престъпление по чл.220 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26
ал.1 НК.
В хода на ДП е изготвена от в.л.П експертиза (папка 4, л.35 – л.40),
озаглавена СОЕ, но по своето съдържание, съответстващо на поставените от
разследващия орган въпроси, същата носи само и единствено информация за
направен анализ на вече изготвени оценителни доклади, съставени от КК А. и
от А......ООД в рамките на реализираната в областната администрация
процедура за продажба на ап.№ ........., находящ се в гр.София,
кв............................... Т.е. сама по себе си тази СОЕ не съдържа изготвена от
в.л. пазарна оценка на имота, а обективира личното становище на в.л. за
129
правилността/непревалиността на приложените за писмено доказателство два
оценителни доклада.В тази насока и доколкото пред основния съд от страна
на защитата се оспорва назначената СОЕ, съдът подчертава принципната
допустимост на изготвяне на експертиза, касаеща друг доказателствен
източник (най-често при оспорване автентичността на последния), но в случая
по-скоро целта на държавното обвинение се изразява в получаване на едно
допълнително становище за достоверността на двата оценителни доклада и
тъй като това допълнително становище се базира на експертните познания на
в.л., съдът приема, че следва да подложи същото на доказателствен анализ.В
изготвената експертиза са изследвани и съпоставени двата оценителни
доклада и се сочат определени несъответствия между доклада на КК А...... с
предварително поставените от възложителя изисквания (напр. при
определяне на пазарната оценка по метода на пазарните аналози за такива е
ползвана информация от агенция за недвижими имоти, а не предоставената
от възложителя информация за реални сделки, изхождаща от Агенция по
вписванията), като тук значимият факт се изразява в това дали подс.П.
притежава знание за горното (в тази вр. събраните доказателства сочат
обратното – в Протокола от 10.02.16г. комисията приема пазарната оценка,
като изготвена съобразно изначално поставените от Възложителя
критерии).Също така в.л. изгражда крайния извод за съответствие на
изчислената от А........ ООД крайна пазарна стойност за процесния имот на
средните пазарни стойности за имот в същия район, тъй като средните
продажни цени варират от 987 евро за кв.м. до 1 178 евро за кв.м. и тази
информация е получена от интернет сайт на агенция за недвижими имоти,
което твърдение обаче не е документално подкрепено.В тази вр. обаче
крайното заключение на в.л.П. се явява не само немотивирано, но и
непрецизно такова – има се предвид факта, че при анализа на съставения от
А...... ООД доклад (папка 14, л.37) изрично е вписана изведената от
съставителя констатация за отчетени цени на обектите аналози по реални
действителни сделки, които цени варират от 650 евро за кв.м. до 1 150 евро за
кв.м., респ. това са стойности по реални сделки, а в.л.П. приема за адекватни
стойностите по публикувани в интернет оферти и поради това, изготвеното
заключение се приема за нелогично и немотивирано, но в случая същото не се
явява предопределящо за крайния изход на делото.
Вещото лице Й.П. изготвя и СОЕ за пазарната стойност на процесните
130
три ПИ (папка 4, л.1- л.30), съдържаща както оценка на 8 414/10 000 идеални
части земя, правото на собственост върху които се притежава от държавата,
според депозирания обвинителен акт, така и анализ на изготвените от
подс.Ю.Ц. оценки за тези имоти.В контекста на последното е изграден
окончателния извод за недобра структурираност на трите оценителни
доклада, като същите са трудни за разбиране.В тази насока съдът се доверява
на в.л., но следва да се посочи, че липсата на добра структурираност и
наличието на трудна разбираемост не се отъждествяват с липса на
обективност и вярност на коментирания оценителен доклад.Нещо повече –
горният извод не кореспондира с обстоятелствената част на СОЕ, в която се
прави анализ по същество на дадените оценки в контекста на ползваните при
оценяването методи, а не се излагат доводи за липса на добра
структурираност.Т.напр. твърди се, че за изготвяне на пазарните оценки
подс.Ц. ползва т.нар. метод на чистата стойност на активите, оценяващ
вещната стойност на имота с пояснението, че този метод не се ползва за
оценяване на поземлени имоти, според „добрата оценителна практика“, респ.
в.л. не се позовава на определен правен регламент, въвеждащ забрана за
ползване на горния метод, а изразява по-скоро своето субективно мнение на
експерт.Нещо повече – както в самата експертиза, така и по време на разпита
пред СНС в.л. излага твърдение за ползване на горния метод само в краен
случай, „когато липсват по-добри свидетелства … няма подходящи преки
пазарни аналози“ и тогава е допустимо позоваване на по-широк кръг данни от
пазара.Тези твърдения, наред с неколкократно направеното пред основния съд
изказване от страна на експертът „подобни пазарни аналози няма … дори се
чудя къде колежката е намерила такива, с такава площ“ и пълното отрицание
за ползване от своя страна на пазарен аналог, представляващ имот с наложена
забрана за застрояване, пристрояване и надстрояване (каквато е хипотезата на
процесните три ПИ) се оценяват от съда за краен случай, който по думите на
в.л. допуска ползването на метода на чистата стойност на активите.В
последствие коментирайки доклада на подс.Ц. и то в частта на ползвания
метод на чистата стойност, вещото лице вписва в експертизата „изчисленията,
направени по съответната формула … са грешни и за трите поземлени имота“,
като тази констатация не е съпътствана с необходимото пояснение и
мотивировка и дори такова не е направено и в с.з., респ. горното твърдение е
голословно и декларативно.В направения в СОЕ анализ се сочи и факта на
131
изготвена от подс.Ю.Ц. пазарна стойност на правото на правото на строеж,
изчислено по формула съгл. гл.7 от ППЗДС (отменена през 2006г.), като
стойността на правото на строеж е извадено от получената пазарна оценка,
което според в.л.Попова, е недопустимо.
В коментираната СОЕ е дадена и пазарната оценка на притежаваните от
държавата 8 414/10 000 идеални части от всеки един от трите процесни ПИ –
съответно за ПИ с идентификатор 68134.406.1 пазарната стойност възлиза на
7 119 000лв., за ПИ с идентификатор 68134.406.2 на 2 189 000лв. и за ПИ с
идентификатор 68134.406.3 на 1 681 000лв.При изготвяне на тези оценки в.л.
отчита градоустройствените показатели П – 69,78%, Кинт 2,71, средна
етажност 6 етажа и минимално озеленена площ 20% - 30%, като изрично е
записано, че се взема под внимание и забраната за пристрояване,
надстрояване и ново строителство съгл. чл.11 СПН, но с пояснението че
въпреки горните ограничения, потенциалът на имотите не е намален, тъй като
„при разрушаване или събаряне на сградите важат гореописаните показатели“
(папка 4, л.12), респ. тези показатели са важими само при незастроен терен, а
при обратната хипотеза на наличие на застроени сгради върху ПИ, то
посочените показатели се явяват неприложими.Поради този си извод, съдът
намира известно противоречие в СОЕ – от една страна се говори за значимост
на горните показатели само „при разрушаване или събаряне на сградите“, а от
друга страна и пренебрегвайки собственото си заключение, в.л. ползва
същите тези показатели при изчисление на пазарната стойност по остатъчния
метод за застроен вече терен (папка 14, л.24, л.25 и л.26).Съгласно СОЕ,
т.нар. остатъчен метод се извежда след отчитане на пазарната стойност на
завършената сграда, предмет на едно бъдещо застрояване и от нея се
приспаднат всички направени разходи, съпътстващи тази предприемаческа
инициатива.Тук в.л. отново сочи забраната по чл.11 СПН, недопускаща
никакво ново строителство, но въпреки това ползва горния метод и взема за
база евентуалната пазарна стойност на една бъдеща сграда, застроената площ
на която определя чрез взетото налично към момента застрояване в кв.м.
(напр. за ПИ с идентификатор 68134.406.1 е 4 932 кв.м.) и изважда същото от
възможното максимално застрояване, съобразено именно с посочените по-
горе градоустройствени показатели (изчислено на 12 905,02 кв.м. за този
първи ПИ – папка 14, л.24), като така получава площта на възможното
допълнително застрояване от 7 973,02кв.м., но с ясното съзнание за липсата
132
на практическа реализация на подобно допълнително застрояване, поради
забраната по чл.11 СПН. Този подход е приложен и по отношение на
останалите два процесни ПИ, като в с.з. експертът дори твърди, че
наложените ограничения „могат да бъдат обрани и туширани със съответни
коефициенти, с подходящо подбрани методи и т.н.“, като липсва
допълнително пояснение относно „подходящите методи“, а относно
твърдения корекционен коефициент съдът подчертава, че действително такъв
е ползван в случая (т.нар. дисконтов фактор), но съобразно данните по делото
за закупена от Е................ ЕООД земя с отказано издаване на виза за
строителство се налага изводът за практическо безсмислие на приложението
на този дисконтов фактор, тъй като наложените върху земята ограничения
нито са преодоляни, нито са „туширани“.В заключение и касателно
доказателствения коментар на изготвената СОЕ в частта й относно ползвания
остатъчен метод за изчисление на пазарната стойност на имота съдът
подчертава, че независимо от това, че горният метод безспорно е въведен и
ползван в оценителната практика и начинът на направените изчисление се
явява математически логичен и разбираем, то съдът приема, че същият не е
съобразен с конкретиката в случая, а именно оценяване на земя с построени
върху нея редица сгради и наложена забрана за допълнително строителство,
като твърдяната от в.л. възможност за ново строителство при погиване на
вече застроените сгради и едва при тази ситуация би се постигнало
застрояване по утвърдените градоустройствени показатели е едно бъдещо
несигурно събитие, респ. дадената оценка е определена в размер изцяло
зависим от евентуалното възникване на допълнителни фактори, което е
недопустимо и не отговаря на изискването за даване на вярна и обективна
оценка за стойността на имота към точно определен момент и при наличието
на всички съпътстващи я обстоятелства.Оценката на ПИ следва да носи
информация за пазарната стойност на същия към определен времеви момент,
без да отчита несигурните и евентуални възможности за бъдещо възникване
на факти, отразяващи се позитивно или негативно върху стойността на
имота.Нещо повече - дори и самото в.л. в разпита си пред СНС изразява
директно признание за неприложимост на ползвания остатъчен метод в
хипотезата на неразрешено строителство, тъй като „методът на остатъчната
стойност е да се включи и бъдещо застрояване“. Т.е. доколкото в настоящия
случай действително е налична забрана за строителство (както по силата на
133
СПН, така и директен отказ за Е......... ЕООД – л.510 и сл. от НОХД №
2377/19г.) и с оглед горното изявление на в.л., съдът гради извод за
съотносимост само на ползвания метод на пазарните аналози, а не и на метода
на остатъчната стойност.
Видно от самата СОЕ, при определяне на пазарната оценка на
процесните имоти по метода на сравнителната стойност се отчита
информация за идентични или сходни пазарни аналози.Както вече се отбеляза
по-горе, при този метод в.л. не е взело под внимание идентични пазарни
аналози, а сходни такива, като дори и тези аналози не касаят реални сделки, а
офертни такива, което от своя страна рефлектира върху обективния и реален
характер на обявените в офертите продажни цени. Характеристиките на
сравнимите имоти са описани в табличен вид, като безспорно се установява
сходство относно показателя местоположение, но не и относно останалите
показатели – взети са предвид три пазарни аналози и те са еднакви и за трите
процесни ПИ; за два от сравнимите имота се сочи изрично факта на издадена
виза за проучване и проектиране, а за третия имот се сочи факта на утвърден
ПУП с отреждане на имота за строеж на административна сграда (т.е.
допустимо е изцяло ново застрояване, каквато възможност липсва за
процесните имоти); изрично се сочат и градоустройствените показатели за
тези три пазарни аналози, а именно Кинт 3,5 и П 60%, които се разминават с
показателите за процесните три ПИ (разминават се както с показателите,
определени от подс.Цекова, така и с показателите, визирани от самия експерт
Й.П.). При направения в с.з. коментар на ползвания сравнителен метод в.л.
пояснява „аз съм взела предвид по-скоро тези градоустройствени показатели“,
а за обстоятелството на наличие/липса на издадена виза за строителство
лаконично твърди „би трябвало“ да е от значение при определяне размера на
оценката (т.е. самото в.л. признава този факт, но въпреки това, реално не го
отчита при изготвяне на оценката); твърди се и обстоятелството на приета за
всеки един от отчетените пазарни аналози липса на построени в тях сгради,
респ. тези имоти не са застроени, което от своя страна предоставя по-
благоприятна възможност за бъдещи инвестиционни вложения, което
неминуемо рефлектира върху тяхната пазарна стойност. Тук съдът намира за
нужно да отбележи и още едно уточнение, направено от експерта в хода на
първоинстанционното съдебно следствие и касаешо отчетеното съотношение
между двата метода на оценка – в случая и видно от самата СОЕ, и за трите
134
процесни ПИ съотношението е 50/50, придадена е еднаква тежест и на двата
метода на оценка, като след обсъждане на въведената с чл.11 СПН забрана за
строеж в.л. твърди, че това „може би, би се отразило на съотношението … би
намалило метода на пазарната стойност“, което твърдение внася една
несигурност досежно определената крайна оценка и което твърдение
експонирано съобразно конкретиката в настоящия случай и съобразно
изложения по-горе извод за неприложимост на остатъчния метод за оценка,
поради невъзможност към настоящия момент за застрояване, създава силно
съмнение за обективността в изготвената СОЕ. В допълнение на този извод се
подчертава и заявеното от в.л. П. обстоятелство на направен личен оглед на
процесните ПИ, но само краткотраен такъв и без нужното замерване, като
посочените в СОЕ стойности на реално застроените площи са „взети от
АДС“, но нито в издадените на 03.08.15г. три АДС, нито в предходния такъв
№ 03118/ 21.08.2001г. е вписана застроената площ на сградите.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие е назначена и
приета, като доказателство по делото, още една СОЕ за трите процесни ПИ,
изготвена от в.л.Н.Н..В същата е изведена крайната пазарна оценка на
притежаваните от държавата 8 414/10 000 идеални части от трите ПИ както
следва – 428 930лв. за ПИ с идентификатор 68134.406.1, 129 654лв. за ПИ с
идентификатор 68134.406.2 и 130 256лв. за ПИ с идентификатор 68134.406.3
(л.1003 от НОХД № 2377/19г.). В тази СОЕ, подобно на СОЕ на в.л. П. и на
оценителните доклади на подс.Ц. са вписани градоустройствените показатели
за целия кв.532, а именно П 60 – 80%, Кинт 3,5 – 5 и максимално озеленяване
30 – 20%, но също така са вписани и показателите за всеки един от трите
процесни ПИ по отделно; в случая за първия имот показателите са П 68% и
Кинт 1,04, за втория имот са П 55% и Кинт 0,75 и за третия имот П 47% и
Кинт 1,29, като е дадено и пояснението за определяне на тези индивидуални
показатели, съобразно „настоящата застройка“, подкрепена с подробно
описание на сградите във всеки един от имотите (л.945- л.946 от НОХД №
2377/19г.), т.е. първоначално цитираните по-горе показатели са тези, които са
нормативно и изначално определени в ПУП, а посочените след това
показатели отразяват реалното положение за имотите към оценявания период
(м.04.16г.), респ. степента на наличното застрояване рефлектира и то в насока
намаление върху реалните стойности на определените с ПУП
градоустройствени показатели; по норматив стойностите на последните
135
остават същите, но те са значително изчерпани, поради наличното
застрояване (теза, невъзприемана от в.л.П.); т.е. по-голямото застрояване
автоматично води до намаляване стойностите на показателите за бъдещо
застрояване и поради това, тези реални стойности отразяват потенциала на
имота.Този потенциал обаче е определен от експерта само като една
„хипотетична възможност“ за ново застрояване, тъй като практически е
налице от една страна забраната по чл.11 СПН, а от друга страна имотите са
включени в т.нар. архитектурен резерват на Стара София и са със статут на
групова недвижима културна ценност и според експертното становище на
в.л., това „носи само минуси“ и е свързано с редица „утежняващи
обстоятелства“, като напр. съгласуване с МК на всяко едно действие за
реконструкция. Коментирайки градоустройствените показатели и доколкото
същите са включени във фактическото обвинение на подс.Ц., съдът
подчертава, че някои от показателите по обвинението се припокриват изцяло
с тези по изготвената СОЕ, а други показатели се разминават незначително
(напр. в.л. Н. сочи за първия ПИ Кинт 1,04, а подс.Ц. – Кинт 1,036).В
допълнение се отбелязват и изрично вписаните от експерта данни за
застроената площ на имотите и съответното РЗП (л.945 и л.946), като отново
се наблюдава пълно припокриване на отразените в експертизата стойности на
РЗП за два от имотите с тези, вписани в депозирания ОА досежно вмененото
на подс. Ц. престъпление по чл.260 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, и е налице само
незначително разминаване относно стойностите на РЗП за ПИ с
идентификатор 68134.406.1 (според СОЕ, за този имот РЗП е 4 931 кв.м., а
според подсъдимата РЗП е 4932кв.м.).
На следващо място и отново в контекста на горепосочените показатели
се отбелязва, че същите касаят допустимото застрояване на имота, но към
инкриминирания времеви момент вече са приети СПН и в чл.11, изр.2 от
същите (цитирано в експертизата) изрично е пояснено, че посоченото в плана
застрояване е примерно такова и служи само и единствено за оразмеряване на
инженерната инфраструктура, а именно при определяне възможностите за
изграждане на електропреносната, топропреносната и В и К системи.Т.е.
доколкото застрояването е неразривно свързано със съответните посочени в
ПУП показатели, то СПН не отричат последните, а само уточняват тяхното
предназначение и цел за оразмеряване на инженерната инфраструктура, а не и
бъдещото ново застрояване, което е недопустимо с въведената забрана по
136
чл.11 СПН. Видно от констативната част на коментираната СОЕ, в.л. е
запознато с този регламент и базирайки се на същия, онагледява реалните
стойности на градоустройствените показатели, след приспадане на наличното
вече застрояване и този подход се приема от решаващия съд за правилен
такъв.
В последствие и при определяне на посочените по-горе пазарни
стойности на трите ПИ в.л. Н. ползва три метода на оценка – метод на Негели,
сравнителен метод и приходен (остатъчен) метод.Двата последни метода се
ползват и от в.л.П. при изготвяне на анализираната по-горе СОЕ, но не е
използван методът на Негели.Поради това, съдът приема за нужно да
отбележи внесено от в.л.Николова уточнение, че този метод се основана на
участието на стойността на земята в стойността на целия недвижим имот, т.е.
земята се приема за отделен елемент от целия имот и тъй като настоящия
случай касае именно оценка на земя, то според съда, този метод се явява
подходящ такъв и поради това, учудващо се явява изразеното от в.л. П.
становище в с.з. на 27.02.20г., че методът на Негели не се използва за оценка
на земя.В проведения пред първостепенния съд разпит в.л.Н. дава много
логични и обосновани отговори на всички поставени въпроси – т.напр.
пояснява факта на определения дял на земята (съобразно таблицата на л.995),
като за първия ПИ този дял е по-малък в сравнение с другите два имота и това
се дължи на зигзаобразната форма на парцела (видна от схемата на л.989),
който поради това е лишен от компактност и възможност за пълноценно
използване и този извод се базира на практическия експертен опит на в.л..В
последствие по инициатива на държавното обвинение и относно метода на
остатъчната стойност е дебатиран въпроса за един от отчетените показатели,
в случая „наем на ед./площ“ (л.996), като и в тази насока дадените от експерта
пояснения са мотивирани и базирани на неговите познания и опит в
съответната област.Тук следва да се посочи, че така дадените пояснения
напълно кореспондират и с показанията на св.Г., която е управител на КК
А......и също е експерт-оценител на недвижими имоти и която също навежда
данни за ползване на наема, като вид доходност на имота и база за изчисление
на пазарната стойност на същия.Т.е. налице са два отделни доказателствени
източника, съдържащи идентична информация и тъй като и в.л.Н...... и св.Г.....
са експерти в областта на оценяването на имоти, то съдът се доверява изцяло
на техните твърдения.На следващо място и видно от самата СОЕ, в
137
приложения сравнителен метод не са отчетени идентични с процесните
имоти, а както се посочи по-горе, и в.л.П. не сравнява идентични имоти. И
двете експертизи сравняват сходни имоти, но отчетеният сходен показател е
различен – в СОЕ на в.л.П. се сравняват имоти със сходно местоположение, а
в.л.Н. сравнява имоти, сходни с процесните такива по критерия прекратяване
на съсобственост и по критерия на притежание на собствеността върху
прехвърляния имот от държавни органи, а не от частни лица, като за
допълнителен положителен фактор съдът приема и факта, че пазарните
аналози касаят реално сключени сделки, а не оферти за такива (както е при
в.л.П.) и тук отново е наложителна една препратка към показанията на св.Г.,
според която на пазара на имоти съществуват т.нар. „оферти-уловки“ и това
обстоятелство често изключва истинската меродавна пазарна цена на
имота.На последно място в проведения разпит в течение на две поредни с.з.
експертът дава и мотивирано обяснение за определеното процентно
съотношение между трите ползвани метода на оценка, като процентното
съотношение за два от имотите е абсолютно еднакво, а различие в
придадената тежест на отделните методи се наблюдава досежно ПИ с
идентификатор 68134.406.2 (л.1001) и същото е обяснено с находящите се в
този имот постройки и тяхното предназначение, различаващо се от това на
сградите в другите два имота; уточнява се фактът на налични в имота
преимуществено сгради, представляващи самостоятелно действащи
търговски обекти под наем, което според в.л., значително увеличава
потенциала на имота за бъдещи инвестиции и поради това, е придадена по-
голяма тежест на приходния метод в сравнение с метода на пазарните
аналози.Т.е. неубедително, а и неоснователно се явява становището на АСП
за необоснованост на СОЕ, мотивирано с довода за придадена различна
тежест на трите ползвани метода за този втори ПИ, тъй като даденото от в.л.
пояснение в тази вр. е подробно и фактически мотивирано, а също така
определянето на процентното съотношение на различните методи е изцяло в
компетентността на експерта.
Отчитайки всичко гореизложено в доказателствения анализ за двете
изготвени по делото СОЕ на трите процесни ПИ, настоящият съдебен състав
приема за по-изчерпателна и съобразена с конкретиката по делото СОЕ на
в.л. Н., в сравнение с тази на в.л.П..Разбира се, съдът отчита субективния
характер на двете експертизи, като израз на личната аналитична дейност на
138
съответния експерт при запознаване със съотносимата документация, личната
преценка при подбора на методите на оценка и при определяне размера на
ползваните корекционни коефициенти, но в случая и в подкрепа на
горепосочения извод са налични редица обективни показатели.В тази насока
отново съдът подчертава позитивно преценените страни на СОЕ на в.л. Н. -
изрично са посочени конкретните стойности на реалните
градоустройствените показатели по отделно за всеки един от трите ПИ, което
е позитив, тъй като към инкриминираната дата 08.07.16г. в имотите е налично
значително по обем застрояване, намаляващо потенциала им за бъдещо
такова, а в.л.П. оценява потенциала на имотите при евентуалното възникване
на едно бъдещо несигурно събитие, изразено в разрушаване на сградите, а не
при действителното положение към инкриминирания момент; при определяне
на пазарната оценка в.л.Н. ползва три отделни метода, а в.л.П. ползва само
два метода, като съответно ползването на повече на брой методи създава по-
обективна представа и благоприятства определянето на реалната пазарна
стойност; в метода на пазарните аналози в.л.Н. отчита седем реално сключени
сделки, а в.л. П. ползва за сравнение офертни цени само за три имота, като
тук е налице не само числено преимущество в полза на в.л.Н., но са взети
предвид реални сделки с имоти-общинска собственост, които сделки от една
страна са изповядани при спазване на идентична с настоящия казус
процедура (при предварително изготвяне на пазарна оценка на имотите) и от
друга страна, реалните сделки в най-пълна степен създават обективна
представа за пазарните условия; в.л.Н. прилага към своята СОЕ документи за
извършените разпоредителни сделки, отчетени при метода на пазарните
аналози, респ. налице е документална обезпеченост на изложените факти, а
в.л.П. твърди, че получава информация от интернет (сайта имоти.бг) за
ползваните за сравнение оферти, без да прилага към експертизата тези
оферти, с оглед евентуално съпоставяне на характеристиките и ценовото
предложение за тези пазарни аналози с процесните три ПИ, респ. липсва
потвърждение на сочените офертни параметри (между другото подобен упрек
тя отправя към подс.Ц.); на следващо място се подчертава, че в.л.Н. е
последователна в дадените пред съда пояснения и в изградените в СОЕ
изводи, а подобна последователност липсва за в.л.П. – т.напр. при крайната
пазарна оценка тя взема съотношение 50/50 между ползваните два метода на
оценка, а в с.з. при обсъждане на въведената с чл.11 СПН забрана за
139
застрояване тя отрича горното и твърди „би се отразило на съотношението …
би намалило метода на пазарна стойност“; в заключение касателно
позитивите на СОЕ на в.л.Н. се подчертава и факта на изготвяне на тази
експертиза след извършен детайлен оглед на процесните имоти, показател за
който е приложения снимков материал, и след придобиване на информация
относно предназначението на изградените сгради и правното основание за
предоставеното право на ползване върху същите (показател за това са данните
за находящи се във втория ПИ кафене, баничарница и т.н., отдадени под
наем), а извършеният от в.л.П. оглед е повърхностен и по нейни думи се
изразява в „обикаляла съм по периферията … какво да й гледам на една
земя“.Именно при горните позитиви на СОЕ на в.л.Н.а, съдът приема същата
за обективна.
ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Приложените по делото писмени доказателства са изключително
многобройни и доколкото изложените в тази вр. мотиви от първостепенния
съд се ползват с твърдения от държавното обвинение дефицит (същите са
посочени в много обобщен вид, без детайлно обсъждане на съдържанието им
и без изрично уточнение на конкретно изводите факти), то в настоящото
изложение следва да се направи по-обстоен доказателствен анализ.По делото
са приложени писмени документи, съотносими към всяко едно от процесните
престъпления, като тези документи са приобщени към доказателствената
съвкупност по регламентирания в НПК процесуален ред и са предявени на
процесните страни на осн.чл.283 НПК.
Тук изначално съдът отбелязва доказателствата касателно наличното за
подс.П. длъжностно качество на областен управител – Решение №
781/26.11.14г. на МС за назначаване на подсъдимия на горната длъжност и
Решение № 757/13.09.16г. на МС за неговото освобождаване, респ. в рамките
на периода 26.11.14г. – 13.09.16г. той заема длъжността областен управител и
в кръга на своите правомощия периодично утвърждава ново щатно
длъжностно и поименно разписание и с нарочни заповеди определя ресора на
съответните служители в областната администрация (папка 7, л.20 – л.57).
Следва също така да се подчертае и доказаният факт на утвърдени от
подс.П. няколко вътрешни нормативни акта, регламентиращи дейността в
140
областната администрация – утвърдени са Вътрешни правила за
осъществяване на предварителен контрол (папка 2, л.55), Вътрешни правила
при извършване на разпоредителни сделки с имоти-ЧДС (папка 2, л.69) и
Вътрешни правила за избор на оценител (папка 2, л.73), като писмото за
изпращане на тези документи по образуваното ДП носи характеристиките на
приемо-предавателен протокол (папка 2, л.1). Вътрешните правила за
осъществяване на предварителен контрол уреждат обхвата и осъществяването
на финансово управление и контрол и целят предоставяне на разумна
увереност на областния управител за съответствието на неговите решения и
действия с приложимото законодателство, като съгл.чл.3 предварителният
контрол се осъществява от специално овластен служител (финансов
контрольор), а видно от приложените по делото документи, предварителният
контрол се отразява в изготвени нарочни контролни листове.Тук съдът
подчертава, че в рамките на всички процесни процедури, реализирани в
областната администрация, горните правила са спазени и са изготвени
съответните контролни листове.
Вътрешните правила за избор на оценител въвеждат регламент относно
начина на избор на оценител, изброяват се методите на оценка с императивно
въведеното правило на чл.18 ал.3 за ползване поне на два от методите, а в
хипотезата на чл.18 ал.4 е предвидено задължително ползване при
изготвянето на пазарната оценка на метода на сравнимите продажби.
Вътрешните правила при извършване на разпоредителни сделки с
имоти-ЧДС регламентират възможността за подпомагане на областния
управител от специална Комисия, която следва да се запознае с преписките и
да вземе решение, вписано в нарочен протокол; съгл.чл.8 в началото на всяка
календарна година се изработва списък с имоти-ЧДС, попадащи в обхвата на
тези Вътрешни правила, като са зададени и критериите за включване на
имотите в този списък (напр. имоти в съсобственост, имоти, представляващи
т.нар. гола собственост и т.н.); нужно е изрично да се отбележи и визираното
в чл.8.3 правило на задължително прилагане към преписките на счетоводната
извадка с отразена балансова стойност за съответния имот.
В кръга на писмените доказателства са включени документи,
удостоверяващи етапите на действие от страна на служителите на областната
администрация по образуваните преписки за издаване на АЧДС за трите ПИ и
141
по преписките за ликвидиране на съсобствеността.
В контекста на горното и касателно реализираната процедура по
издаване на АЧДС за трите ПИ съдът приема за нужно да отбележи на първо
място редицата документи, касаещи правото на собственост върху тези
имоти.В тази вр. се установява факта на придобиване от страна на Д........
ООД на собственост върху имот-ЧДС по силата на сключен договор за замяна
от 01.09.2005г., предхождан от Решение на МС от 12.08.2005г. и Заповед от
15.08.2005г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството
(класьор 1, л.141 – л.148).В договора за замяна изрично е уточнен
административния адрес на имота и характеристиките на същия – Д...........
ООД придобива на горното правно основание правото на собственост върху
отделно обособени части от три сгради, ведно със съответните идеални части
от терена, а именно 545/10 000 идеални части, 470/10 000 идеални части и
571/10 000 идеални части, всичките от държавната част от терена,
съставляващи 8 250/11 020 идеални части, като целият терен е с площ от 11
020кв.м.Изрично се сочи, че правото на собственост на държавата се
удостоверява с АДС с №№ 02181/ 10.05.2000г. и 03118/21.08.2001г. (т.2, л.13
и л.16) Т.е. договорът за замяна от 01.09.2005г. легитимира Д......... ООД за
собственик на горните имоти при доказано придобивно основание (договор за
замяна), като дори този юридически факт е вписан под формата на
„забележка“ и в предходния АДС № 03118/2001г.
Досежно титулярството на правото на собственост са приобщени към
доказателствената маса и множество писмени документи, удостоверяващи
факта на заведени редица съдебни граждански спорове (папка 14), като
исковете касаят претендираното от И.................... ООД и Г................. ЕООД
право на собственост върху част от процесните недвижими имоти. Така
приложените писмени доказателства съдържат данни за придобивното
основание от тези две търговски дружества, които междувременно
прехвърлят собствеността на трети лица (договори от 25.09.03г., от 25.11.03г.
и от 16.02.05г. – папка 14, л.67, л.72 и л.85; папка 14, л.51 – л.57), като
съобразно Решение на АС гр.София по гр.д.№ 549/ 09г. (папка 14, л.220), е
уважен иска на Д........... ООД по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и е прогласена
нищожността на първоначалния договор от 25.09.2003г. и доколкото ВКС не
допуска касационно обжалване на съдебното решение, то същото е влязло в
законна сила.Т.е. прогласена е нищожност на първоначалния придобивен акт
142
за собственост, на база на който в последствие са издадени всички останали.
Към доказателствените материали са приложени и документи относно
заведено гр.д.№ 1045/2006г. по описа на СРС, чието решение е предмет на
въззивна проверка по в.гр.д. № 6950/15г. по описа на СГС и тези документи
представляват интерес по настоящото производство, тъй като именно в.гр.д.
№ 6950/15г. се явява висящото такова към момента на сключване на трите
инкриминирани сделки.Приложена е самата искова молба на Д......... ООД
(папка 14, л.14), на база на която се установява факта на предявени няколко
обективни съединени установителни иска по чл.97 ГПК, като видно от
решение на СРС от 05.09.13г. (класьор 1, л.168) искът е изцяло уважен.
Първоинстанционното съдебно решение е обжалвано от третото лице-
помагач – Г........ЕООД, като по този повод се образува в.гр.д.№ 6950/15г. на
СГС, производството по което приключва с Решение от 27.07.16г., оставящо в
сила съдебния акт на СРС. Т.е. действително към момента на сключване на
инкриминираните сделки гражданският спор все още е висящ, като това
обстоятелство наред с факта на застроени в имотите множество сгради,
собственост на множество различни лица придава характера на фактическа и
правна сложност на разглеждания в областната администрация казус за
ликвидиране на съсобствеността, по повод на което подс.П. назначава
нарочна работна група в състав от юристи.
На база приложен по делото Учредителен акт от 23.11.07г. (класьор 1,
л.136) се установява и факта на създаване на Е............... ЕООД, чийто
учредител е именно Д........ ООД, като първоначалният капитал на
дружеството е сформиран чрез апортна вноска на трите имота, ведно с
идеалните части от терена, придобити на 01.09.2005г. Дружеството
Е..................... ЕООД е регистрирано с решение на ОС гр.Враца от
23.05.2007г. с едноличен собственик на капитала Д....... ООД.
По делото са налични и издадените три АЧДС – съответно АЧДС №
08975/03.08.15г., АЧДС № 08976/03.08.15г. и АЧДС № 08977/03.08.15г.
(класьор 4, л.6 – л.14), от които се установява не само датата на тяхното
издаване и характеристиките на ПИ, а именно държавата притежава правото
на собственост върху 8 414/10 000 идеални части от всеки един от трите ПИ,
но и самоличността на лицето-съставител на актовете, в случая св.Д., като
всеки един от актовете е утвърден от подс.П.. Издаването на трите АЧДС е
143
инициирано по повод постъпило в областната администрация писмо от МРРБ
от 01.08.14г. (класьор 4, л.15), в което е отразен факта на възстановяване по
съдебен ред на правото на собственост на държавата върху трите процесни
имота, отразено е подробно описание на ПИ и изрично е посочен факта на
наличие на съсобственост върху същите с Д......... ООД. Наличен е и Доклад
от св.Д., съгласуван със свидетелките Р., Т. и С., в който доклад е изчислено
процентното съотношение на притежаваните от държавата идеални части,
като са посочени и съобразените в тази вр.документи за всеки един от
имотите по отделно (съдебни решения, скици, данъчни оценки, документи за
собственост на Д....... ООД и молби на Е................... ЕООД за вписване като
съсобственик в АЧДС, – целия класьор 4).
Образуваните в областната администрация три отделни преписки за
имотите, включени в инкриминираната деятелност по чл.220 ал.2 вр.ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК, ведно с всички приложени документи са приобщени към
доказателствената съвкупност.Същите са оформени в три отделни класьора (с
№№ 1, 2 и 3) и съдържат почти идентични документи, удостоверяващи
етапите при реализиране на самата процедура.По делото са приложени три
отделни предложения, депозирани от Е....... ЕООД на 10.08.15г. с отправено
искане на осн.чл.45а ЗДС за ликвидиране на съсобствеността върху всеки
един от процесните ПИ и то посредством изкупуване на притежаваните от
държавата идеални части, респ. налице са данни за датата на подаване на
предложението и параметрите на самото искане, изразяващо волята на
вносителя, като на база на тези три предложения в областната администрация
се образуват три отделни преписки, съответно преписка с № 4704/146 от
2015г. относно имот с административен адрес гр.София, район.........................
преписка № 4704/147 от 2015г. за имот в гр.София, район ............................ и
преписка № 4704/148 от 2015г. за имот в гр.София, район ....................... В
хронологичен план следващия, приложен към преписките документ е писмо
от областната администрация до Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, изведено на 22.12.15г. (класьор 1, л.152), т.е. следващата
стъпка в рамките на процедурата е осъществена действително след известно
забавяне, причините за което се сочат от св. Д. и са изложени по-горе.В
самото писмо подс.П. отправя искане към министъра за „даване на
методическо указание по реда на чл.66 ал.1 пр.1 ЗДС“, като описва подробно
статута на имота, издаваните актове за собственост и сочи определени
144
допълнителни обстоятелства, а именно в практически аспект е налице висока
степен на застроеност на имота, което обективно не позволява на държавата
да генерира приходи от евентуалното му отдаване под наем, а в правен аспект
е изведено заключението за неприложимост в случая на предвидения в чл.45а
ал.1, изр.2 ЗДС процедурен ред, в подкрепа на което се навеждат доводи за
липса в специалния ЗДС на правен регламент за процедиране в хипотезата на
предоставено управление на друго ведомство, извън областния управител,
върху сграда, построена в съсобствен имот, държавният дял от който се
управлява от областния управител, като тази празнина не е преодолима и
посредством допустимото съгл. чл.7 ал.3 ЗДС субсидиарно приложение на
общия ред съгл. ЗС, който не изисква при прекратяване на съсобствеността
имотът първоначално да се предложи за изкупуване или да се иска съгласие
на собствениците на построените върху него сгради. Тези допълнителни
обстоятелства, наред с изрично вписаното съображение за липса на
нарушение на правото на собствениците на сградите, в това число и на
Държавата чрез съответните ведомства, да ползват същите по предназначение
при евентуално прекратяване на съсобствеността се оценяват от съда в
контекста на формираната мотивация у самия подсъдим за процедиране по
депозираните предложения, която мотивация съответно е съотносима към
субективната страна на престъплението по чл.220 НК. В кръга на
доказателствените документи е приложен и отговора на МРРБ от 27.01.16г.
(класьор 1, л.158) със застъпено лаконично становище, че в случая
компетентността по спазване на нормативните изисквания и при преценката
за целесъобразност относно ликвидиране на съсобствеността принадлежи на
областния управител, като в заключение е посочен факта на наличие на висящ
съдебен спор по въззивно гр.д. № 6950/15г., т.е. нито са дадени исканите
методически указания, нито е изразено конкретно становище по същество на
отправените предложения за прекратяване на съсобствеността, в това число и
с оглед факта на наличие на висящ съдебен граждански спор.
Видно от приобщените доказателствени материали, към образуваните в
областната администрация преписки за трите процесни имота са приложени и
писмени становища от различни ведомства, на които е предоставено правото
на управление върху сгради, построени върху съсобствения между държавата
и Е. ЕООД терен.Т.е. независимо, че в случая конкретната хипотеза не попада
в обхвата на чл.45а ал.1 ЗДС, то подс.П. извършва определени допълнителни
145
действия, свързани със защита на държавния интерес.Такова писмено
становище подс.П. изисква от министъра на културата и от министъра на
МВР още на 25.02.16г., като отговорът на последният постъпва едва на
08.06.16г. (класьор 1, л.166) и в него са посочени трите управлявани от МВР
имота (които са в лошо състояние), сочи се факта на отпаднала необходимост
от ползване на същите за нуждите на ведомството и липсата на финансови
средства за техния ремонт, поради което още през 2014г. МВР отправя до
областния управител искане за предприемане на действия за отнемане
правото на управление и с настоящото писмо от 2016г. подновява това
искане, реализацията на което оценяват за „по-ефективна“ предпоставка за
прекратяване на съсобствеността.Т.е. съобразно текста на депозираното
писмено становище на МВР, се наблюдава дезинтересиране на това
ведомство, а от там и наличие на индиректно дадено съгласие.
По делото и касателно ПИ с идентификатор 68134.406.3 е налично и
писмо от МЗХ, ведно с предхождаща го кореспонденция (класьор 3, л.137 –
л.139), с което писмо ведомството уведомява подс.П., че ще изрази становище
относно ликвидирането на съсобствеността след приключване на съдебното
производство по в.гр.д. № 6950/15г. по описа на СГС, доколкото именно
подобни препоръки са получени от МРРБ (но такива препоръки МРРБ не
отправя към областната управа, видно от горепосоченото писмо от
27.01.16г.), респ. така изпратеният писмен отговор не съдържа нито съгласие,
нито несъгласие за прекратяване на съсобствеността.Визираните „препоръки“
от МРРБ съдържат и коментар на „опасенията“ на МЗХ за възможността за
ползване на предоставената им за управление сграда при евентуалното й
погиване и евентуално прехвърляне от страна на държавата на притежаваната
собственост върху терена, като в тази вр. им е разяснена нормата на чл.66 ал.2
ЗС, според която правото на строеж не се погасява при подобна
хипотеза.Съдът намира за нужно изрично да подчертае горните „опасения“ на
МЗХ в контекста на анализираните показания на св.Р. за наличие на „доста
по-прозаичен мотив“ при изразеното от ведомството становище, свързан с
притеснение за продължаващо ползване на предоставения им имот при
евентуално прекратяване на съсобствеността, респ. наблюдава се
еднопосочност между гласни и писмени доказателства.
Видно от писмените доказателства, в рамките на процедурата за
прекратяване на съсобствеността по образуваните три отделни преписки са
146
изискани и съответно предоставени нужните документи от различни
държавни институции – за целите на оценителния доклад за пазарната оценка
на имотите от Агенция по вписванията е изпратено удостоверение за липса на
вписани за периода 01.03.15г. – 28.08.15г. сделки за ПИ в район Оборище с
характеристики, идентични на процесните имоти (класьор 1, л.56); писма от
Район Оборище за липса на реституционни претенции върху имотите; скици
за всеки един от ПИ и Удостоверения за данъчна оценка (класьор 1, л.34;
класьор 2, л.37 и класьор 3, л.35), като размерът на същата за притежаваните
от държавата идеални части възлиза съответно за ПИ с идентификатор
68134.406.1 на 201 316лв., за ПИ с идентификатор 68134.406.2 на 73 429,40лв.
и за ПИ с идентификатор 68134.406.3 на 71 811,20лв., респ. всяка една от
горните суми се явява по-ниска такава в сравнение с договорената продажна
цена.След получаване на горните документи св.Г. изготвя Доклад, носещ вх.
№ от 28.03.16г. (т.1, л.59), в който доклад се отправя искане към подс.П. за
даване на разпореждане по последващото процедиране по преписките.Тук
следва да се посочи, че в доклада не е вписана изрично датата на неговото
съставяне и доколкото подобно възражение е отправено от защитата на
подс.П. пред основния съд, то съдът подчертава, че приема за обвързваща
датата на входиране на документа в деловодната система, а именно 28.03.16г.
Докладът е съгласуван със свидетелките Р. и Т. и всяка от тях вписва личното
си мнение – съответно св.Радкова заема позиция за непроцедиране по
преписките до влизане в законна сила на съдебен акт по висящото гражданско
дело, а св.Тодорова изразява становище за необходимост от изрично
предложение от експертите, като тези мнения на двете свидетелки са
обсъдени и анализирани по-горе в мотивите в частта на доказателствения
анализ на показанията на всяка една от тях.Съдът намира за нужно да
отбележи и факта на изрично положена върху доклада резолюция от подс.П.
за възлагане на оценка на имотите, но без изрично вписване на датата на
поставяне на самата резолюция.
Към доказателствената съвкупност са приобщени и документи досежно
избора на оценител на имотите – Протокол № 12/04.04.16г. (класьор 1, л.96),
съгласно който Постоянно действаща комисия чрез жребий избира да покани
за участие в процедурата за избор на оценител фирмите С...... ЕООД, СД
Р............. и Н.Д.Е. ООД; покана за участие до всяка една от тези фирми;
Протокол № 13/12.04.16г. за класиране на кандидатите (класьор 1, л.87),
147
съответно на първо място е оценено предложението на С....... ЕООД, а на
второ място Н.Д.Е. ООД, като самият протокол е утвърден от подс.П.; писмо
от 13.04.16г. (класьор 7, л.267), с което лицето К.Русева, в качеството си на
представляващ на класираната на първо място С.......... ЕООД уведомява
областната управа за невъзможност за изготвяне на исканите пазарни оценки
в кратък срок; налице е и Протокол № 14/13.04.16г. (класьор 1, л.86),
отразяващ констатацията на Постоянната комисия за невъзможност на
ф.С........... ЕООД да изготви пазарните оценки, поради което се предлага на
областния управител да възложи оценката на Н.Д.Е. ООД (дружеството
фигурира в списъка на оценители за областната управа – папка 7, л.17) и
отново протоколът е утвърден от подс. П., като следва да се посочи липсата
на дата за горното действие на подсъдимия, но въпреки това, съдът приема
същото за своевременно осъществено, доколкото по силата на издадена на
следващия ден Заповед № РД-15-077/ 14.04.16г. (класьор 1, л.80) вече е
възложено на Н.Д.Е. ООД да изготви пазарни оценки и за трите процесни
имота и изрично е фиксирано задължението на оценителя за ползване на два
от следните методи за оценка, а именно метод на вещната стойност,
остатъчен метод, приходен метод и препоръчително за трети метод да се
използва методът на пазарните аналози, респ. изготвената заповед напълно
кореспондира с чл.18 ал.3 от утвърдените Вътрешни правила за избор на
оценител. Коментирайки горепосочените протоколи на Комисията по избор
на оценител и възлагане на оценки, съдът подчертава и наличните по делото
редица Заповеди на подс.П. за определяне поименния състав на тази
Постоянна комисия – т.напр. приложени са няколко подобни Заповеди от
24.03.15г. (папка 7, л.16 и л.18, които се повтарят в папка 16), налични са и
Заповеди с №№ РД-15-057/07.03.16г. и РД-15-056/07.03.16г. (папка 7, л.15 и
л.19), като многобройността на тези заповеди налага извода за периодичното
им издаване и периодичната сменяемост на членовете на комисията.Интерес
представляват двете последни горепосочени заповеди, които са от една и
съща дата 07.03.16г. (но това не е необичайно и е практикувано, доколкото са
налични и две отделни заповеди от 24.03.15г.), като в случая и двете заповеди
определят различен поименен състав на комисията, но тъй като Заповед №
РД-15-057 носи последващ номер в сравнение със Заповед № РД-15-056, то
съдът приема, че именно тя е приложимата в случая, нвезависимо че и двете
заповеди са издадени на една и съща дата.Съгласно тази заповед, съставят на
148
комисията включва Председател М.Г., членове К.М. и А.Г. и резервни
членове Б.И. и М.В..Видно е също така, че именно тази Постоянно действаща
комисия и то в основния й състав определя чрез жребий участниците в избора
за оценител, като в последствие отново тази комисия, но вече с участието на
св.Б.И., като резервен член (поради служебна ангажираност на К.М.) класира
кандидатите и след оттеглянето на С......... ЕООД, предлага на подс.П. да
възложи оценката на Н.Д.Е. ООД.
За годно писмено доказателства се оценяват и приложените три отделни
оценителни доклада, съдържащи данни за пазарната оценка на процесните
имоти.Всеки един от тези доклади е изготвен от подс.Ю. Ц., притежаваща
оценителска правоспособност, съобразно Сертификат рег.№
*********/14.12.2009г., издаден от Камарата на независимите оценители в
България, като отделен сертификат притежава и Н.Д.Е. ООД (класьор 1, л.81-
л.82), в която фирма към инкриминираната дата работи самата
подсъдима.Изготвените три оценителни доклада са входирани в областната
администрация на една и съща дата 25.04.16г. (класьор 1, л.83, в горния лек
ъгъл е посочен вх.№), като тази дата съвпада с инкриминираната такава.
Съгласно съставения от подс.Ц. доклад, пазарната стойност на
притежаваните от държавата 8 414/10 000 идеални части от ПИ с
идентификатор 68134.406.1 възлиза на 391 219лв. (класьор 1, л.36-л.49), в
какъвто размер е и договорената продажна цена, съобразно инкриминирания
договор, като определената от подсъдимата пазарната оценка се разминава
незначително с тази по СОЕ на в.л.Н., възлизаща на 428 930лв. На база на
коментираното писмено доказателство се установява по безспорен начин
факта на ползвани три метода за оценка – метод на вещната стойност,
остатъчен метод и метод на пазарните аналози. В констативната част на
доклада при направеното описание на характеристичните данни на
оценявания имот е отразено неговото местонахождение в устройствена зона
Ц2 – зона на стария градски център с отредени за тази зона
градоустройствените показатели Плътност на застрояването – 60-80%,
максимален Кинт 3,5 и минимално озеленена площ 20-30% ; отразен е факта
на изработен нов ПУП, одобрен с Решение № 538 по Протокол №
86/23.07.15г. на СОС; изрично са описани застроените в имота общо 19бр.
сгради с общо РЗП 4 932 кв.м.; вписана е и констатацията на недопускане на
ново строителство, надстрояване и пристрояване, като е изведено и
149
заключението, че съгл.ПУП, параметрите по ОУП, не могат да бъдат
достигнати, предвид въведеното ограничение по СПН, поради което,
индивидуално за този имот, предмет на оценката, са формирани нови
стойности на градоустройствените показатели, индивидуални за процесните
ПИ, а именно Кинт 1,036 и максимално РЗП 4 932 кв.м. (класьор 1, л.41), а в
последствие в заключителната част на доклада в т.3 отново са посочени
параметрите на застрояване Пл = 40% и Кинт = 1,036 (л.46), като тук обаче не
фигурира показателя максимално РЗП – съдът приема горните уточнения за
наложителни, доколкото именно стойностите на градоустройствените
показатели са инкриминирани и са включени за неверен елемент по
вмененото на подс.Ц. престъпление по чл.260 ал.1 НК; като в депозирания ОА
се твърди, че тези показатели са посочени от експерта „при оценка
потенциала на имота“, а такъв отделен раздел в оценката не е обособен, но
въпреки това, по същество горните показатели представляват именно оценка
на потенциала на имота, съобразен от една страна с общите за цялата зона
градоустройствени показатели, а от друга страна с наличното застрояване и с
въведената по СПН забрана.Видно от оценителния доклад, определената
крайна пазарна стойност на имота е намалена с пазарната стойност на правото
на строеж и за целта е използвана формула по гл.7 от ППЗДС, като този
подход е възприет при изготвяне на оценката и за останалите два процесни
имота.Така изготвеният доклад е подписан от подс.Ц., в качеството й на
експерт, и от инж.Л.Г., управител на Н.Д.Е. ООД.
Оценителният доклад за ПИ с идентификатор 68134.406.2 е приложен в
класьор 2, л.39 – л.52 и според същия, пазарната стойност на притежаваните
от държавата идеални части възлиза на 135 433лв., която сума се припокрива
с продажната цена по инкриминирания договор.Тук отново са ползвани
същите три метода за оценка, отразени са градоустройствените показатели за
цялата зона, отново са описани реално застроените в имота сгради с общо
РЗП 1 023кв.м., отново в частта на описаните характеристики на имота е
отразено обстоятелството на изготвен нов ПУП и обстоятелството на
въведената забрана по СПН за надстрояване, пристрояване и ново
строителство, като на тази база се извежда заключението за невъзможност за
достигане на параметрите по ОУП и се извеждат индивидуални стойности на
показателите за този имот – среден Кинт 0,74 и максимално РЗП 1 023кв.м.,
към които стойности в заключителната част на доклада е добавен и
150
показателя Плътност на застрояването от 40 %..Тук също е наложителна една
препратка към депозирания ОА, в който са инкриминирани, като неверен
елемент на оценката, показателите Кинт 0,74 и РЗП от 1 023кв.м., които не
може да се приеме за изцяло кореспондиращи с тези, вписани в доклада,
сочещ „среден Кинт 0,74“ (т.е. налице е идентичност само относно цифровото
изражение, но не и относно цялостния обхват на визираните стойности,
доколкото експертът определя цифровата стойност от 0,74 за среден Кинт).
Изготвената пазарна оценка за ПИ с идентификатор 68134.406.3 също е
приобщена към доказателвствените материали.В същата е изведена пазарна
стойност на имота в размер на 132 218лв. и подобно на оценката за другите
два имота, са ползвани три метода за оценка, респ. оценителният доклад
изцяло е съобразен с изначалните изисквания на Заповедта на подс. П.; отново
се цитират градоустройствените показатели за цялата зона, в обхвата на която
попада имота; подробно е отразено наличното застрояване с обща РЗП от
1 537 кв.м., възприета от експерта за максимално допустимата, с оглед
въведената забрана за ново строителство, надстрояване и пристрояване; на
база цитираните в доклада документи е изграден извода, че съгласно ПУП,
параметрите по ОУП не могат да бъдат достигнати, предвид ограничението
на СПН, поради което експертът формира нови индивидуални за този имот
стойности на градоустройствените показатели, а именно „среден“ Кинт 1,29 и
максимално РЗП 1 537 кв.м.Тук, подобно на оценката за втория имот, е
изведена стойността Кинт 1,29, но като средна такава, което не съответства на
обвинението.
Т.е. във всеки един от трите оценителни доклада подс.Ц. влага своето
собствено разбиране на експерт-оценител за пазарната стойност на
процесните имоти, като без да отрича общите за цялата зона показатели по
ПУП, извежда индивидуални такива за процесните имоти, отчитайки
наличното застрояване и въведената с чл.11 СПН забрана за ново
строителство, надстрояване и пристрояване и този подход напълно
кореспондира с възприетия такъв и от в.л.Н..Този подход се приема за
правилен такъв и от решаващия съд, тъй като горните обстоятелства
(наличното застрояване и ограничението на СПН) са обективно налични и те
представляват своеобразна непреодолима „тежест“ върху имотите, даваща
отражение и рефлектираща върху пазарната им стойност.Правейки паралел
151
между изготвените от подс.Ц. оценителни доклади и СОЕ на в.л.Н. (приета за
по-обективна в сравнение с тази на в.л.П. при изложените по-горе
съображения), съдът е длъжен да подчертае и констатираните допирни точки
и несъответствия в двете – за първия имот подсъдимата извежда показатели
Кинт 1,036, П = 40% и пазарна оценка от 391 219лв., а в.л.Н. Кинт 1,04, П =
68% и оценка в размер на 428 930лв.; за втория ПИ подсъдимата формира
индивидуални показатели „среден“ Кинт 0,74, П = 40% и оценка 135 433лв., а
в.л. Н. Кинт 0,75, П = 55% и стойност от 129 654лв.и за третия имот
подсъдимата извежда показатели „среден“ Кинт 1,29, П = 40% и оценка 132
218лв., а вещото лице Кинт 1,29, П= 47% и пазарна стойност от 130
256лв.Т.е. СОЕ и докладите на подс.Ц. относно показателя Кинт са почти
еднакви (с уговорката, че последната за два от имотите говори за средна
стойност); несъответствие се наблюдава относно показателя Плътност на
застрояването (П), но въпреки дадените от в.л. по-завишените стойности на
този показател, то определените в СОЕ крайни пазарни стойности на два от
имотите се явяват по-ниски в сравнение с тези, изготвени от самата
подсъдима, което се приема за показателно относно споменатия вече
субективен характер на оценките, неразривно свързан с възприетите от
съответния оценител методи на оценка и размер на отчетените корекционни
коефициенти.Нещо повече – следва да се посочи, че съобразно параметрите
на обвинението и видно от обвинителната диспозиция на процесния ОА за
престъплението по чл.260 ал.1 НК, показателят Плътност за два от ПИ не е
посочен за част от елементите на невярното заключение.Тук в допълнение
следва да се посочи, че направеното от подс.Ц. обстоятелствено изложение в
трите процесни оценителни доклада напълно кореспондира с приетите СПН,
в сила от 16.09.15г. (л.476 от НОХД № 2377/19г.) и въведената със същите
забрана по чл.11 за пристрояване, надстрояване и ново строителство, като
дори и в Таблица 1, неразделна част от приложените СПН, изрично за кв.532,
в графата „предвиждане по ИПРЗ“ е записано „съществуваща сграда“, а в
графата „степен на допустима намеса“ за два от ПИ е записано
„консервативно-реставрационни дейности, промяна на функция“ (л.490), но
не и евентуално ново строителство.Идентични изисквания за процените три
ПИ в насока недопускане промяна на обемно-пространствените параметри на
застроените вече сгради са въведени и след инкриминираната дата по силата
на Заповед от 11.09.18г. на МК (л.505), като обаче следва да се посочи, че
152
всеки един от ПИ още към датата на сключване на договорите за
прекратяване на съсобствеността е обявен за част от територия с културно-
историческо наследство, което се установява както от началната мотивна част
на СПН, така и от приложеното писмо от НИНКН (л.503 от НОХД №
2377/19г.). В тази вр. в хода на съдебното следствие са приобщени и три
отделни Заповеди от 10.05.17г. (л.510 и сл.), съгласно които гл. архитект на
Столична община отказва на Е............ ЕООД издаване на виза за
инвестиционно проектиране за имотите – тук отново прави впечатление, че
всяка една от тези заповеди е издадена след инкриминираната дата 08.07.16г.,
но въпреки това съдът оценява същите за съотносими, с оглед наведените в
тях доводи, мотивиращи обективирания отказ, а именно действащият ПУП,
одобрен от СОС с протоколно решение от 23.07.15г., ведно с одобрените
СПН, предвижда запазване на съществуващите сгради, като характерът на
застрояване е нискоетажно и средноетажно (а това рефлектира на показателя
Кинт и обяснение в този смисъл е дадено от в.л.Н., коментирано по-горе,
наред с направения извод, ниското застрояване и невъзможността за ново
строителство се отразяват на пазарната оценка).Тези писмени доказателства
са правилно оценени от първостепенния съд, който формира извод, че
описаните в Приложението към СПН и в Заповедта на МК допустими
дейности нямат пряко отношение към инкриминираните сделки, но са
показателни за коментирания от вещите лица инвестиционен потенциал на
трите ПИ.
По делото и съгл.Протокол за доброволно предаване (т.1, л.57) е
приложена и Заповед № РД-15-1253/23.06.16г. (т.1, л.58), с която на осн. чл.32
ал.1 Закон за администрацията и чл.74 ППЗА подс.П. определя работна група
в състав Председател св.Т.Н. и членове Р.Т., Е. Р., П.С. и А.К. със задача да
разглежда преписки от фактическа и правна сложност за продажба,
ликвидиране на съсобственост и други разпоредителни сделки с имоти-ДС.
Тази работна група разглежда заявленията на Е......... ЕООД по трите
преписки и в нарочен Протокол (класьор 1, л.31) обективира своето решение
за прекратяване на съсобствеността чрез изкупуване на притежаваните от
държавата 8 414/10 000 идеални части от трите процесни ПИ и то на
определената от оценителя цена; прието е, че фактът на наличие на висящ
съдебен спор не прегражда възможността за сключване на договорите и в
тази вр. от правна гледна точка съдът изцяло споделя горното становище.Тук
153
следва да се посочи, че в областната администрация е създадена по силата на
нарочна Заповед № РД-15-054/07.03.16г. (папка 16, л.3) Постоянна комисия за
разглеждане на преписки за продажба и замяна на имоти-ЧДС, като съставът
на тази комисия се различава от този на назначената работна група и в случая
е налице произнасяне само от страна на работната група, а не и от страна на
Постоянната комисия. Въпреки това, спазен е принципът за предварително
изразяване на становище и то от колективен орган по съответната преписка,
което становище и съгласно Вътрешните правила създава „разумната
увереност“ у областния управител за правната законосъобразност на
сделките.
Към доказателствената съвкупност са присъединени и издадените от
подс.П. три отделни Заповеди с №№ ДИ-03-016/27.06.16г., ДИ-03-16/
27.06.16г. и ДИ-03-074/27.06.16г. (класьори 1 – л.22; 2 –л.25 и 3 – л.23) за
прекратяване на съсобствеността посредством изкупуване от Е........ ЕООД на
държавния дял от трите ПИ. По своята правна същност заповедите
представляват индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване
от заинтересованите лица по реда на АПК, като видно от доказателствените
материали, в случая същите са обявени и едва след влизането им в законна
сила е пристъпено към сключване на инкриминираните договори. Следва да
се посочи, че както издаването на горните заповеди, така и сключването на
трите договора е предхождано от извършен по силата на Вътрешните правила
предварителен контрол, което обстоятелство се установява от приложените
по делото контролни листове (класьор 1, л.30 и л.12; класьор 2, л.30 и л.15 и
класьор 3, л.13). Контролните листове съдържат положителното становище на
служебното лице-контрольор относно издаването на заповедите и относно
сключването на договорите, респ. и съобразно целта по чл.2 от Вътрешните
правила за осъществяване на предварителен контрол в областната
администрация за подс.П., като областен управител, е създадена „разумна
увереност“ за съответствието на решенията и действията му с приложимото
законодателство.За всеки един от трите процесни имота е сключен отделен
договор, по силата на който държавата, представлявана от подс.П., прехвърля
възмездно на Е....... ЕООД правото на собственост върху 8 414/10 000 идеални
части от съответния ПИ, като купувачът се съгласява да заплати посочената в
договора покупна цена, ведно с дължите данъци.Съответно за ПИ с
идентификатор 68134.406.1 е сключен договор № ДИ-018-03-016/08.07.16г. с
154
договорена продажна цена от 391 219лв. (класьор 1, л.1), за ПИ с
идентификатор 68134.406.2 е сключен договор № ДИ-017-03-015/ 08.07.16г.
на стойност от 135 433лв. (класьор 2, л.1) и за ПИ с идентификатор
68134.406.3 е сключен договор № ДИ-016-03-014/08.07.16г. на стойност от
132 218лв. (класьор 3, л.1). Във всеки един от горните договори е включена
специална клауза, обективирана в чл.5, съгласно която купувачът в лицето на
Е....... ЕООД е известен за наличие на висящо гражданско производство по
в.гр.д.№ 6950/15г. по описа на СГС, но независимо от това, изразява
категоричното си съгласие за изкупуване на държавния дял от имотите
изцяло на свой риск и се лишава от възможността за бъдещи финансови,
вещни или каквито и да било други претенции към продавача.Така
представените договори служат за доказателствена база както касателно
самия факт на тяхното сключване на 08.07.16г., която дата съвпада с
инкриминираната такава, така и касателно самоличността на договарящите се
страни и параметрите на самата сделка, в това число и продажната цена.Т.е.
налице са безспорни доказателства досежно инкриминираната дата, досежно
авторството на деянието, досежно предмета на сключената разпоредителна
сделка и досежно продажната цена.
В кръга на писмените доказателства са включени и редица други
документи, оценени от съда за годен доказателствен източник и съотносими
към процесното престъпление по чл.220 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Тук се
подчертава Доклад от 09.09.16г., отразяващ извършена в областната
администрация проверка на трите инкриминирани сделки от служители на
Гл.инспекторат при МС (папка 1, л.2-л.9), в който доклад след като е
проследена цялата хронология на събитията по възникване на
съсобствеността и последващото й прекратяване е изведено заключение за
наличие на обективна невъзможност за стартиране на процедурата по
ликвидиране на съсобствеността, поради наличие на висящ съдебен спор. В
хода на настоящото производство процесните страни не оспорват нито
автентичността, нито съдържанието на горния документ, но следва да се
подчертае, че същият е изготвен след инкриминираната дата и изложеното в
него заключение не се явява обвързващо за настоящия съдебен състав. Нещо
повече – съдът подчертава факта на налични по делото документи за няколко
отделни граждански дела, но към датата на сключване на инкриминираните
договори висящ е спорът по в.гр.д.6590/15г., по който е обжалвано решение
155
на СРС по гр.д.№ 1045/2006г.; в случая гражданският спор касае предявен
установителен иск по чл.97 ГПК (видно от съдебно решение на СРС – класьор
1, л.168), който по своето съдържание е свързан с установяване
съществуването/несъществуването на дадено право и поради това, целта му е
насочена само и единствено към създаване на яснота в отношенията, за
разлика от конститутивния иск, насочен към предизвикване на правна
промяна в отношенията между страните, респ. в случая действително е
налице висящ правен спор, но с оглед характера на гражданската претенция,
то същата не касае пораждане на собственост. Изхождайки от горните
основни характеристики на установителния иск, ВКС, гр.о. визира в ТР №
4/15г., че целта на същия е да защити правото на собственост, а не да създаде
такова.При тези доводи настоящият съдебен състав не приема горното
становище на Гл.инспекторат при МС; наличието на висящ съдебен спор при
предявен установителен иск не създава законови пречки за извършване на
разпоредителни сделки.Отделен е въпросът доколкото в случая не е
целесъобразно да се спре процедурата по трите преписки до решаване на
гражданския спор с влязъл в законна сила съдебен акт, но подобна теза не се
излага нито от държавното обвинение, нито в коментираното писмо (в което
се говори само за невъзможност за стартиране на процедурата).
По делото са приложени и редица извадки от деловодната система за
движение на документи, като същите удостоверяват своевременното
изпращане по вътрешната система на различни документи на съответните
длъжностни лица в областната администрация.Тези писмени доказателства
съдът отчита най-вече като контролни такива, подкрепящи една значителна
част от свидетелските показания, но опровергаващи тези на св. Р., която
твърди факта на липса на докладвани и възлагани й определени действия в
рамките на процедурата – видно от представените по делото извадки от
деловодната система, на св.Р. са разпределяни за сведение и изпълнение
различни документи, включени в образуваните преписки за трите процесни
имота (напр. писмото на К.Р., управител на С.............0 ЕООД с изложени
данни за невъзможност за изготвяне на пазарната оценка за имотите; класьор
7, л.268). Тук съдът напълно се доверя на така приложените деловодни
извадки, базирайки се на обективните им характеристики на писмен
документ, произлизащ от системен продукт и удостоверяващ своевременното
разпределение на постъпващите документи.
156
По делото са налични и редица писмени доказателства, удостоверяващи
придобитото от областната администрация право на управление върху
недвижим имот, представляващ апартамент № ....., находящ се в гр.София
кв......................... ......... и по отношение на този факт не се спори между
процесните страни. Обстоятелствата на предоставяне през 2000г. на горния
имот на МВР, последващото му отдаване под наем на св.В.П. през 2004г.,
придобиване правото на собственост върху имота от страна на свидетеля въз
основа на Заповед № ДИ-03-060/22.11.06г. на областния управител и договор
от 27.11.2006г. за покупко-продажба при договорена продажна цена от 108
822лв. и развалянето на договора по съдебен ред се установяват от
приложената Справка от 23.09.2009г. на Инспектората при МВР (папка 11),
от всички документи, включени в образуваната в областната администрация
преписка № 0403/43/2006г. (папка 12, част I, л.62 – л.105, между които
документи е налична и изготвена пазарна оценка на имота) и от документи,
отразяващи реализираната през 2004г. процедура по отдаване под наем на
имота (папка12 част I, л.129 – л.148), като в кръга на последните специално
внимание следва да се отдели на наличните на л.129 и л.132 описи на вещи,
находящи се в жилището към момента на наемането му и съответно в
последствие през 2007г. предадени от св.В.П. на Комисия при МВР, които
документи кореспондират с показанията на самия свидетел.
В кръга на писмените доказателства са включени и документи,
визиращи реализираната в областната администрация процедура по приемане
на имота през 2015г., неговото актуване и последващата му продажба по
силата на инкриминирания договор от 26.04.16г. (класьор 8).
Тук съдът подчертава Протокол от 18.11.15г. (папка 19, л.2) за приемане
на имота от нарочно сформирана в областната администрация Комисия в
състав свидетелите Р.Т. и П.С., като този протокол удостоверява не само
датата на неговото фактическо придобиване, но и наличните в имота вещи,
като е добавена и забележка, че неразделна част от протокола представлява и
изготвен опис на мебелировката, оставен на отговорно пазене в жилището
(папка 19, л.5-л.9) и този опис е подписан от св.В.П. в качеството му на
предал вещите, което от своя страна е показателно за факта на неговото лично
присъствие по време на предаването.Фактът на отписване на процесния имот,
като ДМА на стойност от 373 475,90лв. от счетоводния баланс на МВР и
157
съответно неговото завеждане в баланса на областната администрация и то на
същата стойност се извежда от приложените по делото писма на л.13 и л.14,
папка 19. Тук следва да се направи една препратка към горепосочения факт
относно продажната цена на имота в размер на 108 822лв. към 2006г. и
размера на посочената балансова стойност от 373 475,90лв., като тази
значителна разлика и съобразно показанията на св.В.Петров се отдава именно
на факта на направените от него подобрения в имота след придобиване на
собствеността върху същия.За имотът е издаден АЧДС № 09005/12.10.15г.
(класьор 8, л.83), утвърден от подс.П. с изрично вписване размера на
данъчната оценка 191 963,80лв., като в графата правно основание е отразен и
факта на влязло в законна сила на 20.03.15г. съдебно решение, прогласяващо
нищожността на сключения договор за продажба от 27.11.2006г.
Фактът на отриване на процедурата за продажба на процесния
апартамент се установява от Заповед № РД-15-041/19.02.16г. (класьор 8, л.36),
като в заповедта е посочена датата на провеждане на търга, назначена е
Комисия с Председател св.Р.Т. и титулярни членове С.К. и П.С., определена е
началната тръжна цена на имота в размер на 226 700лв. и стъпката на
наддаване в размер на 2 300лв. и изрично е вписан факта на налични в имота
подобрения на стойност от 287 119лв. Издаването на горната заповед е
предхождано от одобрението й съгл. Контролен лист от 17.02.16г. (л.35),
респ. спазени са Вътрешните правила за предварителен контрол.В кръга на
писмените доказателства са включени и множество документи,
удостоверяващи публикуването на обявата за търга; документи относно
участниците в търга (заявление, удостоверение по ДОПК за липса на данъчни
задължения, декларации, административни сведения, платежни документи за
закупуване на тръжната документация и за заплащане на определения депозит
– класьор 8). В тази вр. се доказва факта на изразено желание за участие в
търга от страна на 4 лица, между които е и св.В.П., който подава също така и
отделна молба (л.246) с искане до областния управител в хипотезата на
спечелване на търга от трето лице да задължи същото да му заплати
стойността на подобренията, като върху молбата липсва поставена резолюция
от подс.П., а и същият не разполага с компетентност за намеса в отношенията
между частни лица.Самият начин на провеждане на търга с явно наддаване е
подробно отразен в съставен Протокол от 28.03.16г. (л.176) и съдържанието
на същия напълно кореспондира с показанията на свидетелите В.П., Р.Т., П.С.
158
и С. К. – видно е, че един от участниците, а именно А................. ООД е
отстранен от участие; констатира се и обстоятелството на реално извършено
наддаване от останалите трима участници, започнато от 226 700лв., като при
достигане на цената от 231 000лв. същата е потвърдена само от св.В.П. и
поради това, Комисията взема решение да предложи на областния управител
да обяви св.В.П. за спечелил търга.Това решение на Комисията по търга е
отразено и в Заповед № ДИ-03-004/05.04.16г., връчена на всеки един от
участниците и необжалвана от тях по реда на АПК. В последствие и отново
при спазване на реда за предварителен контрол е сключен и инкриминирания
договор от 26.04.16г. (л.152), съгласно който подс.П. в качеството си на
представител на държавата продава на св.В.П. имот-ЧДС, представляващ ап.
№ ........ в гр. София ул................. за сумата от 231 000лв. и отделно от същата
купувачът се задължава да заплати и стойността на начисленото ДДС, на
местния данък по ЗМДТ за прехвърляне на собствеността и направени
режийни разноски, които суми са заплатени, видно от представените по
делото платежни документи.Касателно така сключената сделка и с оглед
императивния регламент на чл.8.3 от Вътрешните правила за извършване на
разпоредителни сделки с имоти-ЧДС, съдът отбелязва и факта на приложена
към преписката счетоводна извадка за балансовата стойност на процесния
имот (л.269), възлизаща на 373 475,90лв. (коментирана по-горе и сравнена с
размера на продажната цена на имота през 2007г.).
В кръга на писмените доказателства са приобщени и изготвените в
рамките на процедурата за продажба на имота два оценителни доклада, както
и документи, удостоверяващи реда за възлагане изготвянето на пазарните
оценки.Тук на първо място прави впечатление факта, че съобразно Протокол
от 01.12.15г.(класьор 8, л.133) нарочна комисия чрез жребий определя
оценителите, които да бъдат поканени за участие в процедурата, като между
същите фигурира КК ......ООД, но не и „А........................“ ООД. В последствие
и видно от Протокол от 10.12.15г. (класьор 8, л.121), Комисията избира за
оценител КК А.......... ООД и съгл.Заповед № РД-15-001/04.01.16г. (класьор 8,
л.118), на същата е възложено изготвянето на пазарната оценка за имота.
Видно обаче от приобщените писмени доказателства, в последствие горната
процедура по избор на оценител отпочва отново, без ясна причина и
мотивировка, като в изпълнение на взето на 13.01.16г. решение от Комисията
са изпратени покани до три други експерт-оценители и на 20.01.16г.
159
Комисията предлага на подс.П. да възложи оценката на „А. А. А.“ ООД
(класьор 8, л.105-л.114).
Съгласно Заповед № РД-15-013/25.01.16г., подс.П. възлага на „А. А.
А.“ ООД да изготви пазарна оценка, като ползва два от посочените в
заповедта метода – метод на вещната стойност, остатъчен метод и приходен
метод и задължително за трети метод да се ползва метода на пазарните
аналози и то съобразно представената от Службата по вписванията
информация за вписани сделки.Видно от оценителния доклад (класьор 8,
л.74- л.100), експертът ползва три метода на оценка – метод на пазарните
аналози, метод на приходната стойност и метод на вещната стойност, като е
изведена крайна пазарна оценка в размер на 336 400лв.За прецизност на
настоящия коментар съдът намира за нужно да отбележи определени
изложени в този доклад констатации и изводи – т.напр. в частта относно
метода на пазарните аналози е отразено заключение, че сравнителният анализ
на извлечените пазарни цени е в известна степен относителен, поради липсата
на информация за техническите параметри на обектите аналози, но въпреки
това на същия се отдава най-голяма тежест, в случая 0,75% (което се оценява
от съда за известно противоречие); от друга страна изготвена е оценка и по
разходния метод, на който не е придадена никаква тежест и това се дължи на
субективната преценка на самия експерт.Оценителният доклад е изготвен на
29.01.16г., разгледан е на 04.02.16г. от Постоянната комисия, в което
заседание са разгледани два оценителни доклада, и след като комисията
констатира, че докладът е изготвен в срок и в съответствие с Вътрешните
правила, отправя предложение до областния управител за неговото
утвърждаване (класьор 8, л.68).Протоколът е подписан от всички членове на
комисията, като само и единствено Председателят й в лицето на св.Т. Н.
вписва становище за превъзлагане на оценката по т.2, без подробна
обосновка.Видно от самия протокол, подсъдимият е запознат с неговото
съдържание и едновременно утвърждава протокола и полага резолюция „Да
се превъзложи оценката“, като нито едно от горните действия не е датирано и
по своята същност тези две действия са взаимоизключващи се, който извод се
подчертава, доколкото в резолюцията на подс.П. липсва подобно на
становището на св.Н. изрично уточнение за коя от двете посочени в
протокола оценки се отнася. На базата обаче на наличната по делото Заповед
№ РД-15-023/08.02.16г. за превъзлагане на оценката на КК А....... ООД
160
(класьор 8, л.66), се извежда волята на подсъдимия.
КК А........ ООД изготвя оценителен доклад и го депозира в областната
администрация на 10.02.16г. (класьор 8, л.45- л.65). Самият оценителен
доклад съдържа подписи на две лица, в качеството им на заверяващи доклада
(на св.Р.П. и на лицето М.К., работещи в КК А....... ООД - класьор 8, л.124),
като в контекста на тези два подписа и касателно самоличността на експерта,
изготвил този доклад съдът препраща към гореизложените мотиви в частта
им на доказателствения анализ на показанията на св.П.. От оценителния
доклад се установяват и ползваните три метода на оценка, изведената крайна
пазарна оценка на имота от 115 900 евро и количествено-стойностната сметка
на извършените ремонтно-довършителни работи в размер на 287 199лв.
За годен доказателствен източник се преценяват от съда и редица
писмени доказателства, съотносими към първото деяние, включено в
продължаваната престъпна деятелност по чл.219 ал.3 вр.ал.1 НК. Представен
е списък на шофьорите в областната администрация за периода 2014г. - 2016г.
(папка 6, л.3), в който изрично фигурира името на лицето Г. Д. З. и данни за
неговия трудово правен статус, а именно на базата на сключен трудов договор
лицето заема длъжността шофьор за периода 01.10.1995г. – 03.10.2016г., но
от 08.07.15.г. ползва отпуск по болест; в списъка фигурира и името на лицето
В. Т., заемащ също длъжността шофьор за период 10.06.16г. – 20.09.16г. (т.е.
след инкриминирания период за това деяние), а така също и името на св. К.,
изпълняващ задължения на шофьор, но на основание сключени 4 бр.
граждански договора (папка 6, л.4 – л.9), начиная от 09.07.15г. до 31.12.15г. и
от 01.05.16г. до 31.05.16г. По делото е приложен и инкриминирания договор
от 30.12.15г. (папка 6, л.12), сключен от подс. П., в качеството на областен
управител и възложител по договора, и ф. Р................ ЕООД, изпълнител, с
предмет предоставяне на транспортна услуга чрез осигуряване на
високопроходим л.а.Тойота с ДК№ ........ с шофьор при определен срок на
договора „през зимния период от 01.01.16г. до 30.04.16г. и от 01.10.16г. до
31.12.16г.“ и договорена цена от 19 453лв. без ДДС за целия период и 2 779лв.
без ДДС месечно.Така представеният договор носи доказателствена
информация досежно датата на неговото сключване, съвпадаща с
инкриминираната такава; досежно самоличността на лицата, подписали
договора; досежно параметрите на сделката, в случая временно и възмездно
предоставяне на транспортна услуга, включваща не само осигуряване на
161
високопроходим л.а., но и шофьор, и досежно договорената цена на
услугата.В допълнение и видно от самия договор, се установява и
обстоятелството на подписване на същия от страната на възложителя и от
св.С.К.; установява се и факта на фактическо изготвяне на договора от Ел.П. и
неговото предварително съгласуване от свидетелите Е.Р. и Р.Т. (л.34 – л.39),
като са спазени и Вътрешните правила за предварителен контрол (контролен
лист – папка 6, л.40).На база представените по делото счетоводни извадки за
направени плащания към доставчици (папка 6, л.18 – л.27) се констатира по
категоричен начин факта на реално извършено плащане към фирмата-
изпълнител по инкирминирания договор за месеците януари, февруари, март
и април 2016г., като общата платена сума възлиза на 13 339,20лв.,
съответстваща на размера на инкриминираната щета.
Налични са и писмени доказателства касателно проведената в
областната администрация процедура за избор на изпълнител по горния
договор и касателно твърдяната от защитата теза за належаща необходимост
от високопроходим л.а.В контекста на последното следва да се имат предвид
документите, съдържащи данни за наличния в областната управа автопарк и
данните за разпределение ползването на наличните превозни средства –
областната администрация разполага с л.а. Форд ...... (папка 17, л.19), с л.а.
Фолксваген ....., л.а. Рено .......... и л.а.Хюндай ...... (първите два бракувани със
Заповед на подс.П. от 04.05.16г. – папка 17, л.37, а третият е противозаконно
отнет – папка 17, л.65), с л.а. Фолксваген ...... и с два л.а. БМВ.След
инкриминираната дата на ведомството са предоставени и още два автомобила
– съответно МТ предоставя със Заповед от 23.02.16г. л.а.Рено, а МИ със
Заповед от 11.04.16г. предоставя л.а.Ягуар (папка 17, л.24 и л.30). Налично е
и писмо от 17.12.14г. (папка 17, л.5), подписано от подс.П. и адресирано до
Министъра на финансите с отправено искане за предоставяне на
високопроходим л.а. 4Х4 и два автомобила среден клас и изложена обосновка
за необходимост от такива превозни средства във вр. с изпълнение
задълженията на областния управител по Закона за водите и Закона за защита
при бедствия, налагащи обследване на язовири и реки. Т.е. още към горната
дата 17.12.14г. областната администрация се нуждае от високопроходим л.а.,
като въпреки отправеното писмо, такъв не е предоставен, което се
потвърждава от факта на изпратено допълнително писмо с идентично искане
(папка 17, л.7).От друга страна обстоятелството на реално изпълнявани
162
задължения от подс.П. по горните два закона се установява и от приложеното
Писмо от 05.03.15г. на Министъра на енергетиката (папка 17, л.243),
уведомяващ подсъдимия за високия обем на яз.Искър и отправящ
предложение за вземане на необходимите мерки; Заповеди на МС, Заповед на
Кмета на Столична Община и Протоколи от заседания на
Междуведомствената комисия (папка 17, л.245, л.250, л.252, л.255 – л.270),
на база на които се констатират вменени конкретни задължения и реално
изпълнявани такива от подс.П., в качеството му на областен управител във вр.
с обследването на речните корита и язовирите, вземането на превантивни
мерки и изготвяне на ежемесечна информация за минимизиране на риска от
преливане на язовирите, като при практическото изпълнение на тези
задължения същият се нуждае от реален достъп до обследваните места,
какъвто достъп е възможен посредством високопроходим л.а.Коментирайки
горните писмени документи, в частност протоколите от заседания на
Междуведомствената комисия, съдът изрично подчертава направено
изявление на подс.П. относно състоянието на яз.Иваняне, находящ се в
с.М.........., където живее и той самия, респ. това населено място се посещава
от подсъдимия не само по лични причини, но и при изпълнение на
възложените му служебни задължения.
На следващо място съдът подчертава и приложения по делото Доклад от
15.12.15г. (папка 6, л.49), изготвен от св.Р.Т. и съдържащ предложение за
отпочване на процедура по ЗОП с предмет извършване на транспортна услуга
до 20 000лв., което предложение е мотивирано с правомощията на областния
управител по създаване на условия и Комисия за ежегодно обследване на
техническото и експлоатационно състояние на реки, язовири, язовирни стени
и съоръжения.В резултат на този доклад реално започва процедура по малка
обществена поръчка.Със Заповед № РД-15-246/23.12.15г. подс.П. определя
Комисия за разглеждане на ценови оферти и избор на изпълнител.Работата на
Комисията е отразена в Протокол от 23.12.15г. (папка 6, л.41) – установява се
факта на постъпили три предложения (папка 6, л.45-л.47), като на принципа
най-малка предложена цена на първо място е класирана ф.Р............ ЕООД, с
която именно е сключен процесния договор.Видно от събраните гласни
доказателства, реално задълженията на шофьор във вр. с изпълнението на
услугата по сключения договор, се изпълняват от св.Кирчев, който обаче за
срока на договора е назначен към фирмата-изпълнител (папка 6, л.65).
163
От приобщените към доказателствената маса писмени доказателства се
установява и начина на заплащане на горивото за служебните автомобили на
областната администрация – за целта областната управа разполага с магнитни
карти, издадени от Петрол АД и от Лукойл Бьлгария ЕООД и индивидуални
за всеки един от автомобилите; такива карти са предоставени на св.Кирчев за
три отделни автомобила (папка 17, л.15, л.33 и л.79), като от значение е да се
посочи налична магнитна карта и за процесния л.а.Тойота, предадена на
свидетеля на 14.12.15г., т.е. преди датата на сключване на инкриминирания
договор, което е още един показател, наред с неговите показания, за ползване
на това МПС и преди сключването на самия договор, но без определено
правно основание, като разходите за гориво са заплащани от областната
администрация (подобни факти обаче не са включени във фактическото
обвинение за първото деяние от продължаваната престъпна дейност по чл.219
НК).
Следва също така да се отбележат и писмените доказателства относно
правото на собственост върху л.а.Тойота ...... – видно от изготвена от КАТ
справка (папка 6, л.50), МПС е с произход извън ЕС и са налични данни за
неколкократна промяна на регистрацията и собствеността; съгл.Договор от
15.09.15г. (папка 6, л.59) собствеността върху автомобила е прехвърлена от
лицето И. Д. на ф.Д........ ЕООД с представляващ В. П. (брат на подс.П.), а в
последствие и по силата на Договор за наем от 28.12.15г. този автомобил е
отдаден под наем от Д......... ЕООД на Р.......... (папка 6, л.70).Тук прави
впечатление датата на последния споменат договор, а именно договорът за
наем от 28.12.15г. е сключен едва след като Р............ печели обществената
поръчка за предоставяне на транспортна услуга.
На последно място и относно инкриминирания договор от 30.12.15г. с
ф.Р............... съдът отбелязва и приложеното по делото писмо от МС от
15.01.16г. (т.5, л.5), с което изпращат на областната управа утвърдения
бюджет за областта за календарната 2016г., респ. към инкриминираната дата
30.12.15г. все още няма утвърден бюджет, с който подс.П. следва да се
съобразява.Подсъдимият към датата на сключване на процесния договор все
още не притежава знание относно конкретния размер на утвърдените разходи.
На последно място в доказателствения анализ на писмените
доказателства съдът отбелязва и приложените множество сключени от
164
подс.П. договори, в това число и такива, отразяващи извършени
разпоредителни сделки с имоти-ДС.Тези договори се оценяват само за
показател за извършваната от подсъдимия широкомащабна дейност и извън
този факт и доколкото повечето от тези договори касаят предоставени за
нуждите на различни ведомства имоти-ДС и договори с предмет предоставяне
на услуги на областната администрация (напр. застраховка на имоти с ДЗИ и
Лев инс - папка 9), то същите се явяват несъотносими към процесния спор
(такива договори са приложени в цялата папка 5 и частично в папка 8; напр.
договор от 05.01.15г. за безвъзмездно предоставяне на МК на апартамент в
гр.София ж.к......... – папка 5, л.3; договор от 04.02.15г. за безвъзмездно
предоставяне на МИ на апартамент в гр.София ж.к............ – папка 5, л.9;
договори за управление на имоти в полза на КЕВР и на Комисията за защита
на потребителите – папка 5, л.23, л.25 и л.29 и т.н.).Измежду всички
гореспоменати договори съдът приема за нужно да подчертае изрично
договор от 24.06.16г. за продажба на имот-ЧДС, като самият имот
представлява жилище, находящо се в гр.София ж.к......... и договорената
продажна цена възлиза на 60 200лв. (папка 10, л.11) и договор от 09.10.15г. за
продажба на апартамент в гр.София, район Изгрев на цена от 126 000лв.
(папка 10, л.57). Съдът отбелязва тези договори, тъй като предмета им е
абсолютно идентичен с този на инкриминирания договор от 26.04.16г. за
продажба на жилище в гр.София, район Изгрев, ул....................., тъй като
датите на сделките са близки във времеви аспект и тъй като самата процедура
по всеки един от тези договори е идентична и включва изготвяне на оценка за
пазарната стойност на имотите, което е показател за развитието на пазара на
недвижими имоти.В случая всеки един от продадените имоти е ситуиран в
сравнително хубав квартал на столицата, в това число и идентичен квартал с
този по местонахождение на процесния имот, като различието в продажната
цена по трите сделки се отдава на различната площ на всеки един от
имотите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така направения анализ на доказателствата, който в по-голямата си
част не е качествено различен от изводите на контролираната инстанция,
165
настоящият съдебен състав намира, че дадената от СНС правна оценка на
фактите е законосъобразна, респ. при надлежно установените по делото факти
и обстоятелства от кръга на тези по чл.102 НПК материалният закон е
приложен правилно.
Решаващият първостепенен съд е извел принципно правилни правни
съображения за включените в процесните престъпни състави обективни и
субективни елементи, като е демонстрирано и познаване на съдебната
практика.
Касателно престъплението по чл.220 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК:
Субект на престъплението по чл.220 НК е длъжностно лице, което е
оправомощено да сключва сделки, каквото качество по см. на чл.93 т.1 б. „а“
НК подс.П. несъмнено притежава и то към инкриминираната дата, доколкото
е назначен с Решение № 781/26.11.14г. на МС на длъжност областен
управител и като такъв, съгл. чл.29 ал.1 ЗА, се явява едноличен орган на
изпълнителната власт в областта, респ. притежава териториална
компетентност, обхващаща и задължението му по чл.14 ал.2 ЗДС за
управление на имотите-ДС в съответствие с тяхното предназначение и с
грижата на добър стопанин.
Както правилно сочи първостепенният съд, изпълнителното деяние по
чл.220 ал.1 НК се изразява в съзнателно сключване на неизгодна сделка, респ.
изисква се обективирано активно поведение, изисква се настъпването на
определен съставомерен резултат, изразен в значителна вреда и причинно-
следствена връзка между деянието и вредата.От субективна страна
посоченото престъпление може да се осъществи само при пряк умисъл.
Следва също така да се посочи, че съдът е обвързан от фактическото
обвинение; от описаните конкретни обстоятелства, възведени от държавното
обвинение в депозирания ОА и формиращи неизгодността на сделката.В тази
вр. в случая както в заключителната част на ОА, така и в неговата
обстоятелствената част се сочи, че неизгодността е свързана с характера на
сделките, водещи до транслация на притежаваната от държавата част в полза
на Е................ ЕООД, а не посредством извършване на делба и обособяване в
полза на държавата на реален дял със статут на частна държавна собственост,
като в обвинителния диспозитив към горното е добавено „и при най-
166
благоприятния за Българската държава ред“, но и в контекста на този
показател и с оглед обстоятелственото изложение, отново е вложено
съдържанието и разбирането за извършване на делба, като най-благоприятен
способ за ликвидиране на съсобствеността.В допълнение и като следващ
показател за нецелесъобразност на сделките, а от там и неизгодност на
същите държавното обвинение въздига и размера на договорената продажна
цена. Отчитайки параметрите на фактическото обвинение, СНС извежда
крайното се решение за невиновност на подсъдимия с доводи за липсва
неизгодност на трите процесни сделки, липсва причинена вреда и липса
изискуемия съставомерен пряк умисъл.
От обективна страна в случая се доказва фактът на действително
сключени от подс.П. на 08.07.16г. в гр.София три отделни сделки по покупко-
продажба, по силата на които Държавата, чрез областния управител
прехвърля възмездно на Е............ ЕООД собствените си 8 414/10 000 идеални
части от ПИ с идентификатори 68134.406.1, 68134.406.2 и 68134.406.3 срещу
определена продажна цена.Т.е. инкриминираните три отделни договора по
своята същност представляват двустранна, възмездна, комутативна, формална
сделка, която сделка води до настъпването на определени правни последици в
патримониума и на двете договарящи се страни.Самите договори са
приобщени към доказателствената маса и от съдържанието им, се извежда с
нужната категоричност не само факта на реално сключване на процесните
сделки, но и самоличността на лицето, подписало договорите в качеството на
продавач, датата и мястото на сключване на самите договори, респ. налице са
доказателства за субекта, за самото реализирано деяние, за инкриминираната
дата и място.
При сключването на тези сделки и съобразно доказателствата, се
установява факта на реализирана от подс.П. една сложна и многоетапна
процедура, предопределена именно от предмета на договаряне, в случая
имоти-ДС. В рамките на тази процедура са спазени законовите изисквания –
нарочно назначена комисия прави избор на оценител и то чрез жребий, а в
последствие отправя предложение до подсъдимия за възлагане изготвянето на
пазарната оценка именно на определения от нея оценител; подсъдимият
възлага изготвянето на оценката, като изрично упоменава в заповедта
необходимостта от ползване на конкретизираните методи за оценка, като в
тази вр. липсват обективни доказателства, че при определяне на конкретния
167
оценител е подходено избирателно и с конкретна цел; Комисия, като
колективен орган, проверява оценките и приемайки, че същите отговарят на
предварително въведените критерии, отправя предложение за утвърждаване
на пазарните оценки; сформирана работна група в състав от юристи
разглежда всички документи и взема решение за наличие на правна
възможност за сключване на процесните сделки, независимо от наличието на
висящ съдебен спор и в тази вр. и с цел защита на държавния интерес е
предложено включването на специална клауза (чл.5 от договорите), като
всяко действие и всеки акт на подс.П. са предхождани и от становище на
назначения контрольор, с оглед правилото на чл.3 ал.2 т.5 от Вътрешните
правила за осъществяване на предварителен контрол.Видно от
доказателствените материали, по идентичен на гореописания начин
подсъдимият подхожда и във всички останали случаи на сключване на
разпоредителни сделки с имоти-ЧДС. Касателно факта на назначаване на т.
нар. работна група държавното обвинение излага довод за нейното създаване
конкретно и единствено за сделката с т.нар.Царски конюшни и досежно този
довод в мотивите към атакуваната присъда е взето изрично становище за
липсва на безспорни и категорични доказателства за това, като са отбелязани
показанията на свидетелите-членове на тази работна група.От същите се
установява наложената в областната администрация практика на сформиране
на работна група при наличие на фактическа и правна сложност на
съответния разглеждан казуса, респ. настоящият случай не е единственият
такъв и целта на създадената работна група не е да изключи членовете на
постоянната комисия, имащи различно мнение, както твърди прокуратурата.В
тази насока и видно от показанията на св. Р., подкрепени от писмените
доказателства, се установява изразеното от нея становище, обективирано в
доклад на св.Г., че следва да се процедира по сделките едва след влизане в
законна сила на висящия съдебен граждански спор, като държавното
обвинение възприема горния факт за определящ такъв в насока допуснато
формално нарушение от страна на подсъдимия и то с цел постигане на
търсения резултат, в случая сключване на процесните сделки.Настоящият
съдебен състав, подобно на първостепенния съд, приема за безспорно
доказано обстоятелството на действително изразено мнение с горното
съдържание от страна на св. Р., но това становище е изразено в конкретен
времеви момент и по своето съдържание същото представлява особено
168
мнение на свидетелката по цялостното процедиране по преписките, а не касае
крайното решение за сключване на процесните сделки.Становището на св.Р. е
обвързано от едно бъдещо събитие, в случая влизането в законна сила на
съдебното решение по в.гр.д.№ 6950/15г. на СГС с предмет на разглеждане
подадени установителни искове по чл.97 ГПК, като тази свидетелка не
навежда данни за изрично споделено с подсъдимия мнение за своето
несъгласие за сключване на процесните сделки, а подобна информираност
последният не получава и от други служители в администрацията.Дори не
може да се приеме за показател за горното заявеният от св.Р. факт на
игнорирането й от процедурата, тъй като не са й възлагани никакви задачи в
рамките на същата – в тази част показанията й противоречат на приложените
извадки от деловодната система за движение, съдържащи данни за изпращани
й за сведение и изпълнение определени документи. Във вр. с назначената
работна група следва да се посочи и нормата на чл.27 от Устрйствения
правилник на областната администрация, според която в правомощията на
областния управител е предоставена и възможността със заповеди да урежда
въпроси относно работата на областната администрация, респ. в тази
хипотеза той действа в условията на т.нар. оперативна самостоятелност;
еднолично преценява конкретните условия и може да вземе решение,
обективирано в съответна заповед за създаване на организация по работата
във вр. с образуваните три преписки за процесните ПИ.
При преценката за обективната съставомерност на реализираното от
подсъдимия поведение следва да се изхожда от принципа дали чрез сделките
е защитен по законосъобразен и икономически приемлив за всички страни
начин общественият интерес (в случая на държавата), или последният се е
оказал компроментиран за сметка на облагодетелстването на едно търговско
дружество, като се имат предвид фактическите параметри на обвинението.В
тази вр. и при отправено предложение от Е....... ЕООД за прекратяване на
съсобствеността подсъдимият разполага с няколко отделни алтернативи –
въобще да не се съгласи с отправените предложения и по този начин да запази
съсобствеността; да ликвидира съсобствеността чрез делба или да уважи
искането и да прекрати съсобствеността чрез изкупуване на държавния
дял.Тук се отчитат конкретните доказани факти - факт е, че горното
дружество отправя искане за изкупуване на държавния дял, като подобно
искане е отправено и през 2007г., респ. налице е последователност в
169
желанието за изкупуване на имотите, а и волята на всяка една от
договарящите се страни при двустранна сделка е от съществено значение, без
да се ползва със задължителна обвързваща сила; факт е, че при наличието на
съсобственост както Е.................. ЕООД, така и Държавата практически
притежават имот, лишен от доходност и за двете страни и то за един
продължителен период, като при наличието на въведеното ограничение със
СПН липсва и перспектива за бъдеща доходност; доказан факт е
обективираната дезинтересованост от страна на различните ведомства,
ползващи построени върху терена сгради, като в контекста на последното
следва да се има предвид притежанието на собственост върху отделни обекти
от така застроените сгради от различни лица, което допълнително усложнява
процедурата по делба и доколкото в тази насока изложените от
първостепенния съд доводи са правилни и обосновани, то съдът препраща
към същите.СНС подробно е разгледал хипотезата на налична техническа
възможност за прекратяване на съсобствеността чрез делба на съсобствените
имоти, което кореспондира със заключението по приетата Комплексна
техническа експертиза, но в случая правилно е отчетен и правния аспект на
делбата, изискващ съгласие на всички собственици и носители на други
вещни права, доколкото при делба се оформят нови УПИ, а това е свързано с
изменение на ПУП, респ. пзграден е правилният извод за теоретична
възможност за реална подялба, но спецификата на конкретните имоти прави
тази възможност практически неосъществима.
Също така според съда, сделките са икономически адекватни –касае се
за продажба на терен, върху който е недопустимо застрояване, пристрояване
и ново строителство; касае за сделки, които не рефлектират върху
собствеността и ползването на построените върху терена сгради, които са с
различен статут (има сгради публична държавна собственост, сгради частна
държавна собственост и частна собственост); касае се за продажба на терен,
който до момента не носи никакви приходи на държавата; т.е. налице е
разпореждане с т.нар. „гола собственост“, като възможността за реализиране
на определени инвестиционни намерения върху терена е силно ограничена.В
тази вр. най-ясно е изразено разбирането на подс.П. за целесъобразност на
сделките в писмото му от 22.12.15г. до Министъра на регионалното развитие
и благоустройството, където е направено пълно и подробно описание на
построените върху трите ПИ сгради с уточнение на техния статут, като
170
относно сградите-ДС е направена препратка към нормата на чл.64 ЗС,
регламентираща правото на собственика на постройката да се ползва и от
земята (респ. сделката не би създала затруднения при ползването на сградите-
ДС, в това число и т.нар. Царски конюшни) и в допълнение е посочен факта,
че всеки един от имотите е с висока степен на застроеност (което се
потвърждава и от оценителните експертизи) и предвид общия принцип във
вещното право, отреждащ обслужващо значение на земята по отношение на
построените върху нея сгради, то въпросните имоти не могат и не би могло да
се ползват за други цели, освен от собствениците, притежаващи и правото на
строеж върху земята.В това писмо са изведени няколко благоприятни аспекта
на сделките за изкупуване на държавния дял от трите ПИ – на първо място се
генерират приходи за държавния бюджет от продажната цена, на второ място
при евентуално ликвидиране на съсобствеността няма да бъде нарушено
правото на собствениците на сгради (включая и на Държавата, като
собственик на част от тези сгради) за тяхното ползване по предназначение,
което право е гарантирано от чл.64 ЗС и на трето място Държавата няма да
бъде ангажирана да заплаща местни данъци и такси за имот, който не е
източник на доходи.В контекста на последното отново следва да се вземе
предвид доказания факт, че на територията на трите ПИ има сгради, които са
държавна собственост и по силата на чл.11 ал.1 ЗМДТ Държавата се явява
данъчно-задължено лице за местния данък за тези сгради, като на тази база
произтича и задължението й по чл.11 ал.2 ЗМДТ да заплаща местен данък и
за съответната част от терена.Т.е. становището на прокуратурата за липса на
обременяващи разходи за местни данъци касателно процесните имоти е
частично правилно – Да, държавата въз основа на изключението по чл.11 ал.2
ЗМДТ е лишена от задължение за заплащане на местен данък, но само и
единствено за тази част от терена, която се явява съответна такава на
сградите, които не са държавна собственост, а касателно сградите-ДС
държавата следва да заплаща данък „сгради“, включващ и съответната част от
земята, което практически означава наличие на ежегодни разходи за
процесните имоти.Именно този смисъл съдържа и изявлението на подс.П.,
обективирано в писмото от 22.12.15г. При тази конкретика на настоящия
казус АСНС оценява за правилен изводът на основния съд, че правата на
собственика на земята са съществено ограничени от правата на
собствениците на сгради върху тази земя и това обстоятелство неминуемо
171
следва да бъде съобразено при преценката за целесъобразност, необходимост
и икономическа адекватност на инкриминираните сделки.
Разбира се, цената на сделката е от определящо значение за обективния
състав на престъплението по чл.220 НК. В тази насока правилно
първостепенният съд отдава доказателствено значение на изготвената от
в.л.Н. СОЕ. При изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав
също приема, че експертното заключение на в.л.Н. в сравнение с това на
в.л.П. е по-обективно, пълно и съобразено с конкретиката по делото, като
същото е съпоставено с изготвените от подс.Ц. пазарни оценки и се
установяват незначителни различия.Видно от СОЕ на в.л.Н., пазарната
стойност на притежаваните от държавата 8 414/10 000 идеални части от трите
ПИ е както следва – за ПИ с идентификатор 68134.406.1 оценката възлиза на
428 930лв. при определена такава от подс.Ц. и съответно заплатена от Е........
ЕООД за този имот от 391 219лв.; пазарната стойност на ПИ с идентификатор
68134.406.2 е 129 645лв.при заплатена покупна цена от 135 433лв., а
пазарната оценка на ПИ с идентификатор 68134.406.3 възлиза на 130 256лв.
при платена цена от 132 218лв.Т.е. видно е, че само за първия ПИ
договорената и платена продажна цена е по-ниска по размер от определената
пазарна оценка, а за другите два ПИ заплатена цена възлиза на по-висок
размер от пазарната оценка.При това положение съдът не установява
неизгодност на инкриминираните сделки дори и с оглед показателя размер на
договорената продажна цена, която от една страна е много по-ниска от
размера на данъчната оценка, а от друга страна рефлектира и върху
заключението за липса на причинена вреда.
АСНС споделя и извода на основния съд, че следва да се отдаде
значение при преценката за неизгодност на сключените сделки и включената
в договорите специална клауза на чл.5, лишаваща купувача Е.......... ЕООД от
претенции към продавача (в т.ч. и финансови такива) при неблагоприятен
изход на висящото гр.д.№ 6950/15г.Тази клауза внася допълнителна защита на
държавния интерес и се оценява за проявена от подс.П. грижа на добър
стопанин по отношение на повереното му имущество.
Липсата на доказаност на обективните съставомерни елементи на
престъплението по чл.220 НК се явява достатъчно основание за
постановяване на оправдателната присъда за същото.Въпреки това и за
172
изчерпателност на настоящото изложение съдът ще изложи доводи и относно
изискуемия субективен елемент.Несъмнено, престъплението по чл.220 НК
може да бъде извършено само при пряк умисъл, който се установява на база
поведението на дееца, а не от неговата субективна преценка за деянието и
резултата, респ. в тази вр. е нужно да се изследват фактите, сочещи
съществуването на реални представи в съзнанието на дееца за неизгодността
на сделката към момента на нейното сключване, които факти следва да се
преценят не само в контекста на характера и индивидуализиращите самата
сделка параметри, но и предвид всички условия при които е обективирана
волята на страните и е постигнат консенсус между тях.Съдът съобрази всички
установени по делото факти относно спазване на законовата процедура,
изискваща възлагане на пазарна оценка, приемане на същата, издаване на
контролни листове, становище на работната група; съобразиха се и вложените
допълнителни усилия от подсъдимия при изискване на становище от
различни ведомства и при отправяне на искане до МРРБ за даване на
методически указания за действие в случая; съобрази се и обстоятелството на
извършено проучване и анализиране на събраните данни в рамките на един
продължителен времеви период (предложенията на Е................... ЕООД са
депозирани в областта на 10.08.15г., а сделките са сключени на 08.07.16г.),
като разбира се, съдът отчете и приложените към преписките данъчни оценки
за имотите, чиито размер е по-нисък от продажната цена.Т.е. липсват
извличани от доказателствения материал обективни данни за налично у
подс.П. съзнание, че сключените от него сделки са икономически неизгодни
за държавата и че в резултат на тях могат да настъпят значителни
вреди.Контролираната съдебна инстанция изключва наличието на пряк
умисъл, позовавайки се на факта на предхождащо самите сделки дадено
изрично одобрение за параметрите на същите от страна на работната група и
от страна на длъжностно лице, извършващо съгл. Вътрешните правила
предварителен контрол, като в тази вр. е направена препратка към Решение №
28/11г. на ВКС, II н.о., съгласно което решение умисълът за неизгодност на
сделката следва да се изключи, когато подсъдимият е подписал сделката след
становище на длъжностните лица–специалисти, с което са одобрени всички
параметри.Именно при горните доводи за липса на обективна и субективна
съставомерност на поведението на подс.П., правилен се явява крайният извод
на СНС за постановяване на оправдателна присъда.
173
Касателно престъплението по чл.219 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК:
Безстопанствеността по чл. 219 НК се състои в неполагането на
достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването или
запазването на поверено имущество или възложена работа, от които са
последвали значителна повреда, унищожаване или разпиляване на
имуществото или други значителни щети за предприятието или стопанството.
Изпълнителното деяние се свежда обобщено до ненадлежно осъществяване
на функциите на длъжностното лице - неизпълнение или нарушение на
възложени задължения, или превишаване на властта или на правата му,
които могат да са както нормативно установени, така също и да произтичат от
естеството на самата работа, от житейски или общопризнати
правила.Резултатът от осъществяването му се поражда не от
непосредственото въздействие върху патримониума на стопанския субект, а е
следствие от неправомерното поведение на дееца, несъобразено с
действащите правни или обичайни правила на стопанството.
Съгласно правната доктрина, при изследване на въпроса за обективната
съставомерност на деянието централно значение се отдава на
обстоятелствата, свързани с правата и задълженията на длъжностното лице,
„и най-вече кои от тях не е изпълнил или нарушил" (ППВС № 7/76 г.. р. I. т.
2), като съдът е обвързан от въведените с ОА фактически параметри на
обвинението.
Относно инкриминирания договор от 30.12.15г. :
В разглеждания случай няма спор, че подс.П. е длъжностно лице по см.
на чл.93 т.1 б.„а" НК – той заема длъжността областен управител на област
София, на която длъжност е назначен с Решение на МС на РБ №
781/26.11.14г., респ. той е част от организационната структура на държавен
орган с местна компетентност и осъществява своите правомощия и
задължения от името и за сметка на този държавен орган.В проверявания
съдебен акт подробно е коментирана легалната дефиниция на чл.93 т.1 НК за
длъжностно лице, като в тази вр. е отчетена задължителната съдебна практика
174
(ТР № 73/74г. на ОСНК на ВС и ППВС №3/70г., допълнени и доразвити с ТР
№ 2/11г. на ВКС), а в контекста на характеристиката „изпълнение на служба в
държавно учреждение” и доколкото в НК липсва легално определение за
„държавно учреждение“, е изложена препратка към Решение № 498/11г. по
н.д.№ 488/10г.на ВКС, II н.о.Въззивната инстанция напълно споделя
изложените от първоинстанционния съд съображения и приема за излишно да
преповтаря същите, като в допълнение се подчертава и липсата на спор в тази
насока между процесните страни.
В длъжностното качество на областен управител на подс.П. са
нормативно възложени определени стопанско-разпоредителни правомощия за
финансово управление на бюджетните средства.Неговите задължения в тази
вр. са обхванати и от сочената от държавното обвинение разп. на чл.7, ал.1,
т.3 и т.4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор
(ЗФУКПС) - „Ръководителите на организациите по чл.2 отговарят за
планирането, управлението и отчитането на публичните средства с оглед
постигане на целите на организациите и спазването на принципите за добро
финансово управление и прозрачност на публичните средства, както и за
законосъобразното им управление и разходване" и от нормата на чл.7, ал.1,
т.25 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на областните администрации -
„Областният управител отговаря за осъществяването на финансовото
управление и контрол във всички ръководени от него програми, дейности и
процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово
управление и прозрачност".Видно е, че горните норми регламентират едно
общи принципни положения, съобразно които длъжностните лица, на които е
поверено ръководството, управлението, стопанисването и запазването на
държавна собственост са длъжни при осъществяване на цялостната си
дейност да полагат грижите на добър стопанин, да съхраняват имотните блага
и да ги увеличават, да пазят и контролират финансовия ресурс, като при
изпълнение на горното областният управител, като административен орган
разполага с оперативна самостоятелност.Практически е абсолютно
невъзможно тези им задължения да бъдат точно и изчерпателно формулирани
в нормативен акт.Те произтичат от естеството на възложената им работа, от
позицията им в йерархията на държавния и общински апарат и от
отговорността за конкретната възложена им дейност. Посоченото разбиране
налага проучване на конкретиката по случая и преценка на възложените и
175
изпълнявани задължения от страна на подс. П. в качеството му на областен
управител.
Безспорно е, че управлението и разходването на предоставените на
областната администрация бюджетни средства, включая и за календарната
2016г., са обхванати от компетентността на областния управител.
Поведението обаче на подсъдимия е нужно да се изследва в рамките на
отграничения инкриминиран времеви период.За първото деяние, включено в
продължаваната престъпна деятелност е инкриминирано поведението на
подсъдимия по сключване на 30.12.15г. на договор за „Осигуряване на
транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим автомобил марка
Тойота, модел .............., рама № .................., с ДК.№ ................. и шофьор“
между Областна администрация на област София и „Р............" ЕООД с цена 2
779лв. месечно без ДДС. В тази вр. следва да се посочи, че към датата на
сключване на договора все още областната администрация не разполага с
утвърден бюджет за календарната 2016г., а именно същият се претендира от
държавното обвинение за предмет на посегателство, твърди се, че щетата се
изразява в разпиляване на бюджета за 2016г., но бюджетът е изпратен на
областната управа с писмо на МС от 15.01.16г. (т.5, л.5). В контекста на
задължението по чл.7 ал.1, т.3 и т.4 от ЗФУКПС за планиране на финансовите
средства следва да се отчете и доказаното обстоятелство, че съгл. горното
писмо на МС следва в срок до 08.02.16г. да се изпрати информация за
утвърдените годишни размери на разходите, респ. датата 08.02.16г. отново е
следваща датата на сключване на договора 30.12.15г., като към така
определения срок подс.П., като областен управител и разпоредител с
бюджетни средства, притежава знание за сключения договор и дължимата
сума при изпълнение на същия е включена в утвърдения бюджет, като разход.
Следва да се посочи, че в случая към датата 30.12.15г. и с факта на
сключване на процесния договор е създадено правното основание за
последващите плащания, извършени през 2016г. Значима за конкретния казус
се явява преценката в какво се изразява „достатъчността“ на грижите,
обективирани в действията на подсъдимия при сключване на
договора.Според настоящият съд и съобразно приобщените доказателства,
подс.П. е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и
запазването на повереното му имущество, от което не е последвало неговото
176
разпиляване.Очертаното задължение не е игнорирано от подсъдимия –
утвърдените за разход бюджетни средства са планирани и похарчени целево,
което се установява и от приобщените писмени доказателства,
удостоверяващи направеното по договора плащане.Грижата на добрия
стопанин изисква предприемането на активни действия по лимитиране на
разходите в представляваната от подсъдимия институция и в същото време,
както самата институция, така и подсъдимият да продължат ефективно да
изпълняват функциите си. Тук следва да се отчете доказаният факт, че
служебните задължения на подсъдимия са свързани и с постоянно пътуване,
като чисто обективно придвижването изисква ползване на МПС. В тази вр. са
събрани доказателства (гласни и писмени) за наличния в областната
администрация автопарк, събрани са и доказателства за водена
кореспонденция с различни държавни институции и отправяни искания за
предоставяне на високопроходим л.а. и то много преди инкриминирания
период (писмо от 17.12.14г. - папка 17, л.5); след консултации е открита
процедура за възлагане на малка обществена поръчка, като подс.П. не участва
в комисията, която взема решение за наемане на л.а., респ. сключването на
процесния договор е предхождано от решение на колективен орган и то без
участието на подсъдимото лице. Наемането на високопроходим л.а.
действително е свързан с разход за областта, но този разход се оказва
необходим такъв; още повече че същият е прогнозиран и то преди да се
утвърди бюджета на областта. Необходимостта от ползване на
високопроходим л.а. се обуславя с възложената и извършвана от подсъдимия
активна деятелност във вр. с работата му в Комисията по бедствия и аварии;
на територията на област София са ситуирани редица реки и язовири, нивото
на които следва да бъде наблюдавано, особено през есенно-зимния и
пролетен период (период на обилно снеготопене), като именно този период
обхваща и предмета на инкриминирания договор.Видно от събраните по
делото доказателства, областната администрация към датата на сключване на
инкриминирания договор не разполага с високопроходим л.а., а наличните
служебни автомобили, въпреки че са в техническо изправно състояние,
практически не удоволетворяват необходимостта от посещение на трудно-
достъпни места.
Съгласно константната съдебна практика, при липса на установен
регламент от разпоредби, визиращи определени критерии за максималния и
177
допустим размер на този вид разходи, или на взето конкретно решение от
длъжностно лице или от колективен орган относно размера на така
направения разход, при изследване на поведението на субекта на
престъплението по чл.219 НК значение придобиват обичайната практика и
общожитейските правила за добросъвестно изпълнение на възложената
работа на длъжностното лице. Тук меродавен остава принципът на разумност,
като в рамките на проведената процедура за избор на изпълнител по
обществената поръчка подадените оферти са оценявани по критерия „най-
ниска предложена цена“; разходването на средствата за л.а. следва да се
преценява в контекста на присъщи, свързани с дейността на администрацията
нужди, като това несъмнено е индиция за неговото съблюдаване – в област
София, на територията на която се разпростират правомощията на
подсъдимия, има труднодостъпни планински места; наложително е бързото
придвижване, съблюдаване на поставените срокове при изпълнение на
възложените на областния управител дейности в Комисията по бедствия и
аварии.Именно тези детайли очертават липсата на престъпен характер на
обективираното поведение, тъй като от действията на подсъдимия не е
последвало разходване на финансов ресурс за несвойствени и необичайни за
дейността на областната администрация цели.Деятелността на подс.П. е
съобразена с нормативно въведените принципи за законосъобразност, добро
финансово управление и прозрачност – безспорно е, че той притежава
компетентността да сключи коментирания договор, респ. не надхвърля
правомощията си; безспорно е, че сключването на договора е следствие от
належащата необходимост за осигуряване за дейността на администрацията
на високопроходим л.а. и че водещ показател е „най-ниската предложена
цена“, като решението в тази насока е взето не от подсъдимото лице, а от
колективен орган, респ. спазени са и принципите за добро финансово
управление и прозрачност.
В допълнение на горния извод следва да се посочи и още едно
обстоятелство, маркирано в мотивите към проверяваната присъда, но без
изложение на подробни правни съображения.Има се предвид доказания факт,
че предмет на сключения договор е предоставяне на транспортна услуга,
включваща както осигуряване на високопроходим л.а., така и осигуряване на
шофьор, като определената с договора цена в месечен размер от 2 779лв. без
ДДС обхваща горните дейности.Тук следва да се вземе предвид доказаното
178
обстоятелство, че областната администрация към датата на сключване на
договора, а и в последствие до 30.04.16г., която дата се сочи за крайна такава
на инкриминирания период, се нуждае от шофьор – видно от събраните по
делото доказателства, единственият назначен на щат шофьор Г. З. реално не
изпълнява трудовите си задължения, тъй като е в продължителен отпуск по
болест и поради това, за известен период лично подсъдимият управлява
служебния автомобил, което обаче създава определени неудобства (в тази вр.
са показанията на св.Р.); доказан е и фактът, че преди сключване на
инкриминирания договор св.К. е нает за шофьор по граждански договор,
респ. налице е разход на областта.В последствие и по силата на договора за
транспортна услуга областната администрация ползва не само
високопроходим л.а. (от какъвто се нуждае), но ползва и услугите на шофьор,
за който не заплаща допълнително възнаграждение и осигуровки; услугите на
шофьора са включени в договорната цена и същите не представляват отделен
разход.Т.е. игнорира се фактът за неовъзмездения труд, положен от
св.Кирчев, като това обстоятелство се явява значимо в случая и се приема за
реализирани от областната администрация икономии.
Доколкото въведеното фактическо обвинение и инкриминирания период
обхваща и поведението на подс.П. не само по сключване на процесния
договор, но и по реално ползване на високопроходимия л.а. за нуждите и
целите на извършваните в областната администрация дейности, съдът
съобрази събраните в тази насока доказателства.Последните съдържат
категоричната информация за ползване на превозното средство при
придвижване на подсъдимия до трудно-достъпни места именно с този л.а.В
тази вр. от събраните по делото гласни доказателства се установява с
изискуемата категоричност фактът на ползване на л.а.Тойота при
придвижване на подсъдимия не само на територията на гр.София, но и по
„черни пътища“ и „пресечени местности“ (напр. Витошко бранище, според
св.К.), което е свързано с реалното изпълнение на възложените му служебни
задължения.В тази вр. и в отговор на наведено от държавното обвинение
възражение за превъзлагане от страна на подсъдимия на редица дейности в
рамките на горната деятелност по обследване на водните басейни на други
служители в областната администрация (напр.на св.Т. Н.) следва да се
подчертае, че действителното превъзлагане на определени действия не
лишава самият подсъдим, като титуляр на задълженията, от възможността за
179
лично изпълнение на такива.
В случая и за престъплението по чл.219 ал.3 НК липсват и
доказателства за съставомерния пряк умисъл, изискващ съзнание от страна на
подсъдимия, че представляваното от него държавно учреждение няма
необходимост от наемане на високопроходим автомобил и от реалното
ползване на такъв.Доказателствата са в подкрепа на обратния извод – от
писмените доказателства, се установява фактът на отправено още през 2014г.
искане за предоставяне на високопроходим л.а.; установява се фактът на
реализирана от подсъдимия в началото на 2015г. широкомащабна дейност по
обследване на язовири и речни корита в областта, като именно на база на тази
дейност с основание е прогнозирана и необходимостта от извършване на
идентична такава и за периода края на 2015г.- началото на 2016г.Касателно
субективната страна на деянието СНС е развил и доводи за липса на
евентуален умисъл, които доводи се споделят напълно от въззивната
инстанция.
На последно място в мотивите на контролирания съдебен акт е
изследван и фактът, че предоставеният автомобил е предмет на сделка между
фирмата на брата на подс.П. и дружеството Р........, което е страна по
процесния договор за предоставяне на транспортна услуга. При преценката на
доказателствата първостепенният съд гради извод, че връзката на брата на
подсъдимия с процесния автомобил и изследваните отношения между двете
търговски дружества не влияят върху наказателно-правната преценка на
съставомерните признаци на инкриминираното деяние, който извод е напълно
правилен. Да, тези отношения създават определено съмнение относно
законосъобразното провеждане на избора на изпълнител в процедурата по
възлагане на обществената поръчка, но на първо място това съмнение не е
доказателствено подкрепено (тъй като действително Р....... ЕООД предлага
най-ниската цена), а на второ място и съобразно фактическото обвинение,
тези обстоятелства не са инкриминирани.
Видно обаче от депозирания ОА, държавното обвинение инкриминира
поведението на подс.П. по сключване на процесния договор и ползване на
автомобила изключително и само за лични нужди. Видно от събраните по
делото доказателства, подсъдимият действително ползва л.а. и при
придвижване до своя дом в с.М......, но не само – изначално мотивът за
180
сключване на инкриминирания договор е възможността за пълно и срочно
изпълнение на възложените на подс. П. служебни задължения (показател за
това са показанията на св. К., който говорейки за необходимостта от
„надежден“ автомобил, описва възникнали ситуации „да се чудим как да
стигнем от точка А до точка Б“); на следващо място автомобилът реално се
ползва и за служебни цели и изградените в тази насока изводи са подробно
изложени по-горе в частта на доказателствения анализ.Фактът обаче на
ползване на автомобила за лични цели сам по себе си не може да доведе до
ангажиране на наказателната отговорност на подс.П. за престъпление по
чл.219 ал.3 НК при изложеното в ОА фактическо обвинение. Този факт би
имал значение в хипотезата на предявено фактическо обвинение на
подсъдимия за разходване на бюджетни средства, в случая платените от
областта суми за гориво при придвижването му до неговия дом, включая и
сумите за гориво, заплащани от бюджета на областта и преди
инкриминирания договор (досежно този факт също са налични доказателства
по делото, но няма повдигнато обвинение).Доколкото такова обвинение не е
повдигнато на подс.П., то е недопустимо осъждането му за горната
деятелност. Недопустимо е за първи път във въззивната инстанция да се
допусне осъждане (макар и за по-леко престъпление), при съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението.В случая обаче
фактическите параметри на обвинението не обхващат това обстоятелство;
инкриминирано е поведението на подсъдимия по сключване на договора от
30.12.15г. и последващото заплащане на транспортната услуга при месечен
абонамент в размер на 2 779лв. без ДДС, а съобразно доказателствата по
делото, инкриминираният договор е в интерес и в полза на областната
администрация, като този договор по своето правно съдържание е възмезден
такъв.
На последно място и в контекста на обсъжданата деятелност по чл.219
ал.3 НК настоящият съдебен състав констатира и допуснато съществено
процесуално нарушение.Обвинението за това престъпление е повдигнато в
условията на продължавано такова по см. на чл.26 ал.1 НК, като в началото на
обвинителната диспозиция инкриминираният период е отграничен „от
неустановена дата след 30.12.2015г. до 30.04.2016г.“, т.е. при формалния
прочит на горното се заключава, че началният времеви момент на
престъплението не е установен, като датата 30.12.15г. не се включва в
181
престъпния период, а тя представлява само времеви ориентир за
неустановената начална дата, следваща датата 30.12.15г.Така отразеният
обаче период противоречи на направения след това запис – в заключителната
на ОА и при описание на първото инкриминирано деяние се сочи за период на
извършването му времето „от 30.12.2015г. до 30.04.2016г.“, респ. тук вече с
категоричност се твърди, че периодът обхваща и датата 30.12.15г., което
представлява разширение на инкриминирания времеви период в сравнение с
този, посочен по-горе. Наличието на посочени отделни различни времеви
параметри на процесното престъпление е показател за липсата на яснота във
волята на държавното обвинение.Периодът на престъплението представлява
обективен състамомерен елемент и същият следва да е ясно и точно посочен,
без разминавания и несъответствие, а наличието на такива се оценява за
съществено процесуално нарушение по см. на чл.249 ал.4 т.1 НПК –
нарушено е правото на защита на подсъдимия, което е основно процесуално
такова; нарушено е правото му да научи в какво престъпление е обвинен,
което включва и ясно и недвусмислено посочване на инкриминираната
дата.При така констатираното съществено процесуално нарушение, то ОА
като титул на обвинението страда от пороци, преграждащи възможността за
развитие на един легитимен наказателен процес.При наличието на подобна
хипотеза процесуалният закон е пределно ясен и очертава правомощието на
съответния съдебен орган за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора за отстраняване на същите.В случая в хода на
проведеното пред СНС разпоредително заседание подобно нарушение въобще
не е коментирано, като постановеното съдебно определение по чл.248 ал.1 т.3
НПК е влязло в законна сила и поради това, касателно процесните страни се
разпростира преклузията на чл.248 ал.3 НПК, която обаче не е важима за
съответния съдебен орган, който на база служебна проверка е длъжен да
прецени и наличието на съществени процесуални нарушения.
Целта на законово регламентираната възможност по чл.249 ал.1 НПК за
прекратяване на съдебното производство се изразява в охрана и защита
правата на подсъдимото лице, но доколкото в случая е постановена
оправдателна присъда и на осн.чл.304 НПК подс.П. е признат за невиновен в
извършване на това престъпление, то неговите права и законни интереси се
явяват изцяло защитени.При това положение АСНС подчертава така
констатираното съществено процесуално нарушение само и единствено за
182
прецизност и изчерпателност на изложението.
Относно второто инкриминирано деяние по чл.219 ал.3 вр.ал.1 НК:
Безспорно е, че и в тази процедура подс.П. извършва действия в
качеството му на областен управител; притежава качеството на длъжностно
лице по см. на чл.93 т.1 б.„а" НК, извършващо служба в държавно
учреждение.
В това си длъжностно качество подсъдимият притежава компетентност
да управлява недвижими имоти-ЧДС, в това число и да извършва
разпоредителни сделки с такива, като при реализация на тези си правомощия
е обвързан от определени нормативно въведени правила, а именно съгл. чл.7,
ал.1, т.4 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на областните администрации,
отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията
на областта, а съгл. чл.14, ал.2 ЗДС притежава задължение да управлява
имотите и вещите - държавна собственост в съответствие с предназначението
им и за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.
Съгласно повдигнатото обвинение, инкриминираното изпълнително
деяние по неполагане на достатъчно грижи е реализирано от подсъдимия
посредством няколко отделни действия - неутвърждаване на изготвен от ф. А.
А. А. ЕООД оценителен доклад, като в Протокол № 5/04.02.16г. положил
резолюция „да се превъзложи оценката", без никакви мотиви за това; в
последствие и в Протокол от 10.02.16г. утвърдил оценката по оценителския
доклад на Консултантска къща А...... ООД с определена пазарна стойност на
процесния имот от 226 700лв., за която оценка е знаел, че не отразява
действителната пазарна оценка; издава Заповед № РД-15-041/19.02.16г. за
откриване на процедура за провеждане на търг с явно наддаване по чл.43 ал.2
вр. чл.42 ал.1 от ППЗДС за държавен имот, актуван с АДС №
09005/12.10.15г., находящ се в гр.София, район .............................. и
представляващ апартамент № ..... със застроена площ от 179,52 кв.м., състоящ
се от две стаи, дневна, столова, дрешник, кухня и сервизни помещения,
заедно с 3,084% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, като в горната Заповед е определена начална тръжна цена от 226
700лв., която е по-ниската пазарна стойност измежду определените от
183
независимите оценители стойности.Съгласно обвинителната диспозиция на
процесния ОА, именно от горните действия на подс.П. настъпват значителни
щети за Държавата в размер на 105 100лв., определени като разликата между
действителната пазарна стойност на имота в размер на 336 400лв. и
продажната цена от 231 300лв., но нито един от горните документи не визира
размера на тази продажна цена.Още тук е мястото да се подчертае, че нито
едно от горните действия на подсъдимия, възприети от държавното
обвинение за такива, обективиращи изпълнителното деяние по неполагане на
достатъчно грижи (по неутвърждаване на един оценителен доклад, по
утвърждаване на друг оценителен доклад и по издаване на Заповед за
обявяване на търг с изрично упоменаване на първоначалната тръжна цена) не
е обвързано пряко с настъпване на твърдяната имуществена вреда. Това е
така, тъй като нито едно от горните действия не влече за пряка и
непосредствена последица настъпването на определени имуществени вреди
или ползи – утвърждаването/неутвърждаването на оценителните доклади е
само един етап от цялостната реализирана процедура, като размера на
пазарната оценка внася само един първоначален ориентир за определената в
последствие продажна цена (доколкото областният управител, като лице с
вменена компетентност за разпореждане с имоти-ЧДС може да се съобрази с
нея или не; пазарната оценка на имота не е задължителна); издадената на
19.02.16г. Заповед за отриване на процедура за провеждане на търг с явно
наддаване по своите характеристики определя по един императивен начин
вида на самата процедура и началната цена, но отново не влече преки
имуществени последици било то за Държавата, било то за трети лица; тази
Заповед дори не представлява индивидуален административен акт по см. на
чл.21 АПК, създаващ права за конкретно лице и засягащ неговите законни
интереси.Т.е. нито едно от горните действия на подсъдимия не носи
характеристиките на разпоредителен акт (едностранен или двустранен такъв)
и поради това, не е обвързан от настъпването на имуществени последици, а
безспорно престъплението по чл.219 НК е резултатно такова и изисква
наличие на щета, която в случая е квалифицирана от държавното обвинение
за имуществена такава в размер на 105 100лв.Безспорно е също така, че всяко
едно от инкриминираните действия на подс.П., посочени по-горе, са
обвързани от определени последици, но същите не са имуществено
съизмерими – съответно действието по безмотивно неутвърждаване на
184
изготвена пазарна оценка влече за последица възлагане изготвянето на нов
оценителски доклад за пазарната стойност на имота (единствената последица
с имуществен характер от горното се явява тази на възникнала необходимост
от заплащане за сметка на бюджета на втората назначена оценка, но тази
деятелност не е инкриминирана по настоящото дело); действието по
утвърждаване на втория по ред изготвен оценителен доклад влече за
последица приключването на един от етапите от реализираната процедура и
създава възможност за продължаване на същата, но отново от това действие
не възниква пряка имуществена последица; а действието по издаване на
Заповед за откриване на процедура за провеждане на търг чрез явно
наддаване за продажба на имот има за последица определянето по един
императивен начин на правилата за провеждане на самата тръжна процедура,
респ. действителното волеизявление на административния орган,
инкорпорирано в тази заповед, касае само създаването на административни
правила, а не и прякото и непосредствено възникване на определени промени
в имуществената сфера на представляваното от това длъжностно лице
държавно учреждение.Тръжната процедура представлява сложен фактически
състав, обхващаш няколко относително обособени етапа на организация и
провеждане, като заключителната фаза е обявяването на класиране,
определянето на участник, класиран на първо място, за спечелил търга. Всяка
една от тези фази включва извършването на определени нормативно
регламентирани действия, осъществявани в предвидената от закона
последователност и издаването на актове при упражняване на правомощията
на съответните органи.Само и единствено крайният акт, финализиращ
административната процедура, а именно Заповедта за обявявяне на определен
участник за спечелил търга представлява индивидуален административен акт
и проверката за неговата законосъобразност е свързана и с проверка на
законосъобразността на постановените преди това актове и извършени
действия, респ. само тази последна финализираща заповед създава права за
класирания на първо място участник и съответно засяга интересите на
останалите участници, но дори и тази последна заповед няма за последица
настъпването на определени увреждащи за държавното учреждение
последици.
В случая твърдяните от държавното обвинение увреждащи последици
настъпват не в резултат на инкриминираните действия на подсъдимия (така,
185
както са отграничени в обвинителната диспозиция), а в резултат на сключена
разпоредителна сделка. Разпоредителна сделка представлява сключения на
26.04.16г. договор за продажба на процесното жилище; едва тази сделка влече
имуществена промяна за двете договарящи се страни, но видно от
заключителната част на ОА, сключеният договор е визиран само и единствено
при упоменаването на настъпилата съставомерна вреда и то не с цел
инкриминиране на същия, а с цел уточнение на начина на изчисление на
щетата.Т.е. налага се изводът, че изначално инкриминираното поведение на
подсъдимия не е съставомерно по чл.219 НК, тъй като нито едно от така
посочените действия не води директно до настъпване на предвидения
престъпен резултат.
Въпреки горното и съобразно доказателствената съвкупност, съдът
приема, че подс.П. не е пренебрегнал дължимата грижа за управление,
стопанисване и запазване на повереното му имущество при извършената
продажбата на апартамента и то в рамките на инкриминирания времеви
период.В контекста на последното следва да се посочи, че датата 04.02.16г.,
сочена за начален момент на инкриминирания период, е вписана в Протокол
№ 5, отразяващ работата на Постоянната комисия за приемане на пазарните
оценки и върху този протокол подс.П. действително полага резолюция с
инкриминираното съдържание „да се превъзложи оценката“, но без да е
отразена датата на горното действие, а същото не се извлича и от
приобщените гласни доказателства.На датата 04.02.16г. е проведено
заседанието на постоянната комисия, но тази дата не бива да се отъждествява
и с датата на полагане на резолюцията и в тази насока съдът отчита
доказателствата по делото относно начина на изготвяне на самия протокол;
изготвянето на същия и полагането на подписи от членовете на комисията не
се извършва веднага в момента на самото заседание, а в последствие, респ.
отнема технологично време и може само да се предполага, че протоколът е
съставен и подписан на същата дата и на тази дата подсъдимият е запознат с
него, но предположенията в наказателния процес са лишени от
доказателствена стойност.Т.е. липсват категорични и безспорни
доказателства досежно началния момент на времевия период.
Съдът също така счита, че не са събрани доказателства за
незаконосъобразни действия на подс.П. при провеждане на процедурата по
продажба на посочения апартамент.В тази вр.се отчита безспорното
186
доказателство на изготвени за имота две пазарни оценки, като втората такава
е изготвена след издадена нарочна заповед от подсъдимия и това му решение
е предопределено от становището на св.Т.Николов в горния смисъл, вписано
в Протокол № 5. Тук от една страна се съобразява факта, че горната
резолюция не представлява индивидуален административен акт, който поради
тази си същност следва да притежава мотивна част, а от друга страна се
отчитат и правомощията на подсъдимия, който притежава едноличната
компетентност за вземане на суверенни решения при и по повод възложеното
му управление на държавната собственост.Нещо повече – изготвянето на две
пазарни оценки е обективен факт, предпоставящ по-пълно проучване на
пазара на имоти и съобразяване размера на продажната цена, респ. оценява се
за допълнителна положена от подсъдимия грижа.От друга страна и съгл. чл.8
ал.3 от Закона за независимите оценители, становището на независимия
оценител не е задължително за възложителя, тъй като оценката представлява
заключение за стойността на имота, а не за цената му.
В последствие подс.П. утвърждава изготвената от КК А..... пазарна
оценка, която действително е в по-нисък размер от първоначално изготвената
и с нарочна Заповед от 19.02.16г. открива процедура за провеждане на търг с
явно наддаване за продажба на процесното жилище, поставяйки в основата на
определената начална тръжна цена именно този втори оценителен доклад.В
тръжните документи изрично се посочва и факта на извършени в имота
редица подобрения, които съгл. направената количествено-стойностна сметка
възлизат на по-голям размер от самата продажна цена, като според
свидетелските показания, това не е необичайно, макар и да е рядко случващо
се. Видно от доказателствените материали, тръжната процедура е проведена
по законоустановения ред и сформираната комисия единодушно предлага на
подс.П. да обяви св. В. П. за спечелил търга за продажба на държавното
жилище.Т.е. последващите действия на подсъдимия по издаване на Заповед в
горния смисъл и сключването на договор за продажба от 26.04.16г. са изцяло
предопределени от действията на трети лица; от действията на Комисията по
провеждане на търга, като колективен орган.Разбира се, следва да се отчете и
обстоятелството, че Заповедта на подс.П. за обявяване на св. В.П. за спечелил
търга се явява индивидуален административен акт и като такъв, той подлежи
на оспорване по реда на АПК от всяко едно заинтересовано лице – заповедта
е обявена и е предоставена реална възможност за нейното обжалване, като
187
фактът на липса на такова оспорване е показателен относно извода за липса
на интерес, а това е и индиректна индиция, че размерът на продажната цена
не е занижен.
При проведената тръжна процедура са спазени всички законови
изисквания – търгът е обявен в масовите медии, предпоставящи узнаването
му от неограничен кръг лица и реално в него участват още три лица, респ.
налични са всички обективни предпоставки за достигане при извършеното
наддаване на цена, значително по-висока от определената пазарна
оценка.Самата процедура на търг с явно наддаване по принцип допуска
надхвърляне на предварително определената цена, като последната е
определена от подс.П. само за начална такава.Т.е. поведението на подсъдимия
по определяне именно този начин на провеждане на процедурата не само е
законосъобразно, но с оглед горните характеристики на същата се оценява от
съда за проявена грижа на добър стопанин; държавният интерес е защитен
именно, с оглед избраната от подсъдимия процедура, а по делото не се
събрани доказателства за предопределеност на изхода от проведения
търг.Осъществената процедура в най-пълна степен създава условия и
предпоставки за реализиране на пазарния принцип и предполага достигането
на реалната пазарна цена, като в резултат на същата договорът за продажба на
процесния апартамент е сключен с лицето, предложило най-високата цена.
Положените от подсъдимия грижи се явяват достатъчни такива – той не
надхвърля компетентността си, тъй като в изпълнение на своите правомощия
по управление на имоти-ДС извършва разпоредителна сделка, предхождана
от проведен търг при определена от него само първоначална цена.С това си
поведение той не нарушава посочените от държавното обвинение норми –
разп. на чл.7 ал.1 т.4 от Устройствения правилник на областната
администрация му вменява задължение за опазване и защита на държавната
собственост, като в хода на самата процедура не е допуснато нарушение на
това правило; не е накърнена целостта на имота и държавният интерес е
защитен посредством определената процедура, съобразена с пазарните
условия и създаваща предпоставки за достигане на реалната продажна
цена.Именно изхождайки от тази конкретика, съдът приема, че не е нарушена
и прокламираната с чл.14 ал.2 ЗДС грижа на добър стопанин при
управлението на имотите-ДС.
188
В хода на наказателното производство и за това второ деяние, включено
в продължаваната престъпна деятелност по чл.219 ал.3 НК не са събрани и
доказателства за изискуемия пряк умисъл, тъй като доказаното поведение на
подсъдимия не обективира преследвана от него цел за причиняване на
определена вреда на държавата.
Касателно вмененото на подс.Ю.Ц. престъпление по чл.260, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК:
Тук отново се изисква специално качество на субекта на
престъплението, а именно лицензиран оценител.Съобразно доказателствата
по делото, подс.Ц. е лицензиран оценител, притежаващ сертификат за оценка
на недвижими имоти с peг.№ *********/14.12.2009г. и е вписана като
специализиран състав в дружеството на независими оценители Н.Д.Е. ООД
със сертификат рег. № *********/01.12.15г., издаден от Камарата на
независимите оценители.
От обективна страна престъпното деяние се реализира посредством
даването на невярна оценка или заключение за стойността на оценявано
имущество.Т.е. изисква се едно активно поведение от страна на дееца, в
резултат на което настъпва и определено увреждане, като последица от
осъществена сделка с неправилно оцененото имущество.Правилно е посочено
в мотивите към първоинстанционната присъда, че заключението може да се
яви невярно в две посоки – съответно в хипотезата на посочени неистински
обстоятелства (изцяло или частично), които обстоятелства са поставени в
основата на изградените изводи и в хипотезата на посочени истински
обстоятелства, но направените въз основа на тях изводи са неправилни и
противоречат на установените принципи и закономерности.
При преценката за съставомерност на деянието съдът е обвързан
изключително от сочените от държавното обвинение параметри на
изготвената оценка, които параметри са възприети неверни такива.В
конкретния случай се визират трите оценителни доклада, изготвени от
подс.Ц. и отразяващи пазарната стойност на трите процесни ПИ с
идентификатори 68134.406.1, 68134.406.2 и 68134.406.3, като за неверни се
сочат не само крайните стойности на пазарните оценки, но и отчетените
189
стойности на градоустройствените показатели и в своята съвкупност и
кумулативна обвързаност тези стойности са включени в повдигнатото
обвинение и очертават предмета на доказване съгл.чл.102 НПК.
Безспорен е фактът на действително изготвени от подсъдимата пазарни
оценки за трите имота, като същите са входирани в областна администрация
гр.София на 25.04.16г., която дата се сочи за инкриминирана такава.
Безспорно е доказан и фактът на вписани в тези три отделни доклада размера
на пазарната оценка и стойностите на градоустройствените показатели за
съответния ПИ, като същите вече нееднократно са посочени в настоящото
решение и поради това и доколкото в тази насока не се спори между
процесните страни, то е безпредметно тяхното преповтаряне. Необходимо е
обаче да се посочи, че размерът на определената от подсъдимата пазарна
стойност за всеки един от имотите съответства на тези, инкриминирани с ОА
за неверни такива, като такова припокриване се наблюдава и за по-голяма
част от вписаните градоустройствени показатели, но не изцяло – за втория и
третия имот е инкриминиран показателя Кинт съответно от 0,74 и от 1,29, а в
самия оценителен доклад са дадени средни стойности (среден Кинт 0,74 за
ПИ с идентификатор 68134.406.2 и среден Кинт 1,29 за ПИ с идентификатор
68134.406.3).Т.е. липсва доказателствена обезпеченост на обвинителната теза
досежно един от инкриминираните показатели за две от деянията, включени в
продължаваната престъпна дейност.
По същество на процесния спор и от доказателствена гледна точка
решаващо значение се отдава на изготвената от в.л. Николова СОЕ, която
съдът кредитира с доверието при изложените по-горе съображения.В тази
СОЕ, подобно и на инкриминираните оценителни доклади, е отчетена
спецификата на трите ПИ – съобразени са утвърдените градоустройствени
показатели и без да се оспорват тези по влезлия в сила ИПРЗ, се гради извод
за вече реализиран строителен потенциал на имотите, като към момента на
изготвяне на оценката не е могло да се извършва каквото й да е ново
застрояване, пристрояване и надстрояване, с оглед въведената забрана на
чл.11 СПН, а съгл. изр.2 на чл.11 от СПН, показателите за застрояване на
терена в размерите, посочени от държавното обвинение, служат само за
оразмеряване на инженерната инфраструктура (електропреносна система, В и
К, телекомуникации и топлофикация), респ. така сочените показатели не
190
касаят застрояването на имотите, поради което правилно в трите оценителни
доклада подсъдимата не възпроизвежда градоустройствените показатели по
влезлия в сила ИПРЗ, а отчита всички обстоятелства и формира
индивидуални стойности на показателите за всеки един от ПИ. Т.е. в тази вр.
инкриминираните доклади носят фактически вярна
информация.Съпоставяйки СОЕ на в.л.Н. и оценителните доклади на подс.Ц.
се установява пълна еднопосочност в изведените крайни заключения, като
някои от посочените от в.л. градоустройствени показатели се припокриват
напълно с тези, изведени от подсъдимата, а други незначително се разминават
(детайлите са посочени по-горе в решението), а на тази база се наблюдава и
известно, но незначително разминаване и в размера на дадените пазарни
оценки (СОЕ дава по-завишена стойност на първия ПИ, а на другите два
имота дадената от подсъдимата оценка е по-висока по размер в сравнение с
тази на в.л.). Съдът приема за правилен обективирания в изготвените от подс.
Ц. доклади подход за индивидуалното оразмеряване на оценяваните имоти,
съобразявайки установената конкретика в нейната цялост (наличното
застрояване и нормативно въведената забрана, което неминуемо се отразява
на формираните показатели), като по този начин се извежда най-реалната
пазарна оценка за ПИ. Т.е. инкриминираните оценки не съдържат нито
неверни обстоятелства, нито неверни крайни изводи, което заключение
съответно предопределя и извода за липса на настъпила щета.
Разбира се, за изчерпателност на изложението следва да се посочи
вярната и доказателствено подкрепена теза на държавното обвинение, че в
трите оценителни доклада подсъдимата действително използва в
изчисленията си за крайната пазарна стойност отпаднала формула по глава 7
от ППЗДС (отм., бр.78/26.09.2006 г.), но на първо място това обстоятелство се
явява само едно от инкриминираните такива, а според обвинителната
диспозиция, обвинението се гради на тезата за кумулативна обвързаност на
всички визирани факти; а на второ място следва да се отчете, че в.л.Н. при
изготвяне на СОЕ не ползва тази формула, но въпреки това достига до
идентични крайни изводи.
Не са налични и доказателства в посока на умишлени действия от
подс.Ц. за даване на конкретното заключение - липсват данни за реализирана
от нея определена намеса в избора й за оценител; отчита се и фактът, че
самият оценителен доклад е подписан и от инж.Л.Г., управител на Н.Д.Е.........
191
ООД, което е показател и за изразено мнение от друго трето лице касателно
изведените стойности; отчита се и подробната обосновка в самите доклади с
позоваване на конкретни обективни факти.Т.е. при горните съображения,
изграденият краен извод от страна на първостепенния съд за
несъставомерност на поведението на подс.Ц. се явява правилен такъв, поради
което постановената присъда следва да бъде потвърдена.
Произнасянето от първостепенния съд по направените разноски е
правилно и присъдата не подлежи на коригиране в тази й част.
По възраженията на държавното обвинение :
Съгласно чл.339 ал.2 НПК съдът дължи отговор на всички отправени
възражения.Последните по своето съдържание са идентично посочени и в
допълнението към подадения протест и в хода на съдебните прения, като за
по-голяма прецизност съдът ще изложи своите аргументи, следвайки
подредбата на визираните възражения в допълнението към протестта
На първо място се отправя упрек за необоснованост на присъдата и
постановяването й в нарушение на процесуалните правила.В тази вр. се
твърди, че СНС не е подложил събраните доказателства на внимателна и
подробна преценка и същите не са ценени съобразно действителния им
смисъл и съдържание.Изтъкнатият в протестта довод за незаконосъобразност
на крайните изводи по въпросите за вината и отговорността на подсъдимите,
аргументиран основно с пороци при осъществената доказателствена дейност
се приема за неправилен такъв от въззивната инстанция. Действително в
мотивите към атакуваната присъда се наблюдава определен повърхностен
доказателствен коментар на част от приобщените доказателствени източници
(в тази вр. е направено уточнение по-горе в настоящото решение в частта на
доказателстевния анализ), което нарушение обаче не представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваната присъда, тъй като е
отстранено посредством изложения от въззивния съд доказателствен
анализ.Следва също така да се посочи, че независимо от изразения на места
лаконичен доказателствен анализ, волята на първостепенния съд е ясно,
192
категорично и недвусмислено изразена – изрично е отбелязано становището
на СНС за придадено доказателствено значение на приобщените
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, а пресъздадената
интерпретация на доказателствените източници не е избирателна.Първата
съдебна инстанция е извършила всички следващи се процесуални действия за
обективното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна, като са
събрани всички писмени и гласни доказателства, относими към предмета на
доказване в конкретния наказателен процес, очертан с нормата на чл.102
НПК. В тази вр. и доколкото в контекста на изложеното възражение за
допуснато нарушение на процесуалните правила е отбелязано и становището
на прокуратурата за изключване от доказателствената съвкупност на
определени доказателствени средства се отбелязва, че подобно нарушение не
се установи.Изключването на доказателствени източници винаги е свързано с
преценката за тяхната процесуална годност, а в мотивите си СНС приема, че
всички доказателства са събрани по регламентирания в НПК процесуален ред
и поради това, нито едно доказателствено средство не е изключено.Тук следва
да се посочи, че изключването на доказателствени средства не се
отъждествява с игнорирането на такива при направения доказателствен
анализ, каквото възражение също е отправено в хода на съдебните прения и в
депозирания протест; в тази насока явно се наблюдава определено смесване
на двете понятия, доколкото в тяхна подкрепа се излагат конкретни
свидетелски показания, които се твърди, че са пренебрегнати при преценката
по същество на процесния спор и не са анализирани в мотивите към
постановената присъда, но същите не са изключени.Действително така
твърдените доказателства не са обсъдени подробно от СНС, но в случая това
нарушение е отстранено посредством изложения в настоящото въззивно
решение доказателствен анализ.
При дължимата цялостна служебна проверка и в контекста на горното,
АСНС счита, че атакуваният първоинстанционен акт отговаря на
изискванията на чл.305 НПК, независимо от наличието на определени
пропуски в изготвените мотиви.Тълкуването на цитираната норма обосновава
заключение за установен стандарт на присъдата, като форма и
съдържание.При постановяване на съдебния акт решаващият орган се
произнася по въпросите по чл.301 НПК, излагайки съответната подкрепяща
аргументация.В обсега на възложените задължения на съда е да посочи в
193
мотивите към присъдата установените обстоятелства, релевантни за
повдигнатото обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са
изведени и след задълбочен анализ и оценка на събраните доказателства, да
изложи какви са правните съображения за взетото решение.В случая СНС е
изпълнил горното си задължение (с известни забележки, коментирани по-горе
при анализа на конкретните доказателства). По реда на служебната проверка
въззивният съд провери съблюдаването на процесуалните правила в хода на
досъдебното производство, пред първата съдебна инстанция и при
постановяването на съдебния акт, при което се констатира, че не са налице
нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и
ограничаващи правото на защита и съставляващи основание за отмяна на
присъдата.
Както се отбеляза по-горе, според държавното обвинение,
първостепенният съд е игнорирал част от събраните доказателства,
подкрепящи обвинителната теза и в тази вр. са наведени конкретни доводи.
Твърдяните игнорирани доказателства са както следва:
1. За игнорирани се сочат показанията на свидетелите Г. и Р. относно
изрично изразеното изявление от подс.П., че пазарната оценка на трите
процесни ПИ, включени в инкриминираната деятелност по чл.220 НК, е за
негова „лична информация“.Подобна фактология настоящият въззивен съд не
установява от събраните по делото доказателства; установява се фактът, че по
време на проведения с двете горепосочени свидетелки разговор подсъдимият
заявява, че пазарната оценка на имотите е необходима за „вътрешна
информация“ и подробни доводи в тази насока са изложени по-горе в
мотивите (л.37-л.38).
2. В депозирания протест и в хода на съдебните прения прокуратурата
заявява, че е игнориран и е неоценен фактът на невключване на процесните
три ПИ в предварително изготвения списък за разпореждане с имоти-ЧДС.
Това обстоятелство изрично е коментирано в настоящото решение в
доказателствения анализ на дадените от св.Г. показания и с оглед това
възражение, съдът препраща към изложените вече мотиви (л.37).Т.е. на база
на събраните доказателства, се установява факта на изготвяне в началото на
календарната година на списък с имоти за разпореждане, но „списъкът не е
окончателен … може да бъде изменян и допълван“, като именно св.Г.
194
навежда данни за начина и механизма на процедиране в подобни ситуации.В
допълнение се подчертава, че фактът на невключване на процесните ПИ в
списъка за разпореждане и то в началото на календарната година не изключва
и не прегражда възможността за извършване на разпоредителни сделки.
3. Според държавното обвинение, СНС излага „превратно тълкуване“ на
показанията на св.Д. касателно обстоятелството на изискани актуални скици
за трите имота във вр. с инвентаризация, като в тази насока в
доказателствените материали не е приложена заповед за инвентаризация и
такава не е изискана от съда по силата на служебното начало.Тук следва да се
посочи, че действително заповед с подобно съдържание не е приобщена към
доказателствената съвкупност; искане за приложение на такава заповед не е
отправено от нито една от процесните страни по делото, а в изпълнение на
задължението си за служебно изясняване на обективната истина съдът следва
да събира само и единствено доказателства за съотносими факти.В тази вр.
въззивният съд приема, че фактът на възложена от подсъдимия
инвентаризация не е включен в предмета на доказване.Да, съдът приема този
факт за доказан и то на база на събраните гласни доказателства, като този
факт се явява съпътстващ такъв и отделен детайл от цялостната развивана от
подс.П. деятелност, поради което го е отразил в частта на приетите за
доказани факти, независимо, че се явява несъотносим, с оглед
престъплението по чл.220 НК.Скици за процесните три ПИ са изискани още
през 2014г. към момента на постъпване на писмото от МРРБ от 01.08.14г.
като в последствие и видно от показанията на св.Д., скиците са изпратени за
презаверка и то по повод необходимостта от издаване на АЧДС, а не във вр. с
твърдяната от АСП инвентаризация.
4. Твърди се от държавното обвинение, че въз основа на издадената
Заповед № РД-15-054/07.03.16г е назначена Комисия за разглеждане на
преписки във вр. с разпоредителни сделки с имоти-ЧДС и същата е
нелегитимна, тъй като самата заповед е издадена на осн.чл.74 от ППЗДС,
която норма се намира в глава шеста от ППЗДС, раздел първи, озаглавен
„Продажба и замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи“, а случаят не
касае такива обекти.Тук следва да се посочи, че в гл.шеста от Правилника
липсва регламент за сделки с ПИ и поради това, съдът не вижда пречка за
ползване по аналогия на ред, въведен за близка процедура; в случая
областният управител, като административен орган действа в хипотезата на
195
оперативна самостоятелност, предоставена му и от Вътр. правила. Нещо
повече – в случая се касае за административен акт (какъвто безспорно е
сочената заповед), а за недействителността на административните актове
липсва аналогична правна уредба на тази за недействителност на сделките
(чл.26 - чл.33 ЗЗД). Изискванията за законосъобразност на административния
акт са посочени в чл.146 АПК и в тази вр. се подчертава, че в случая подс.П.
притежава материална компетентност за назначаване на комисия, като
подпомагащ го орган по преписките за сключване на разпоредителни сделки;
спазена е установената форма на акта за назначаване на комисията; тези
действия на подсъдимия съответстват на целта на ЗДС и на установените
Вътрешни правила и липсва съществено нарушение на императивните
административнопроизводствени правила.В случая обаче следва да се има
предвид, че касателно трите процесни сделки становище изразява
сформираната работна група, назначена с друг акт, със Заповед № РД-15-
125/23.06.16г., която не е издадена на горното основание, а на осн.чл.32 ал.1
Закона за администрацията вр.чл.74 ППЗА.
5. Възражение относно факта, че по процесните за престъплението по
чл.220 НК сделки се произнася именно работната група, а не Постоянната
комисия със задача да разглежда преписките по разпореждане с недвижими
имоти-ЧДС (която комисия, с оглед възражението по пункт 4, се твърди, че е
нелегитимна).Според държавното обвинение, по този начин са отстранени от
участие в процедурата членовете на тази постоянно действаща комисия, тъй
като същите имат „отрицателно становище“ за сключване на
сделките.Настоящият съд е обсъдил подробно събраните в тази вр.
доказателства и съответно е анализирал значението и съотносимостта на
същите към процесния спор – тук следва да се има предвид отреченият пред
СНС от св.Р. факт на участие в работната група само на членове от т.нар.обща
администрация (л.41), следва да се имат предвид и показанията на св.Р.,
подкрепени и от св.С. и от писмените доказателства относно причините за
сформиране на тази работна група (л.53- л.54), а именно сформирането на
работната група в този й състав се дължи на отсъствие на част от членовете на
Постоянната комисия, на допуснато забавяне в процедирането (заявленията
на Е.......... ЕООД за прекратяване на съсобствеността са от лятото на 2015г.)
и на необходимостта от разглеждане на преписките от квалифицирани
юристи, тъй като се касае за фактическа и правна сложност на казуса.Т.е.
196
липсват доказателства за обективирана целенасочена деятелност от страна на
подсъдимия за елиминиране членовете на Постоянно действащатка комисия.
Това възражение е доразвито в с.з. от представителя на АСП в насока
изключително бързото произнасяне на работната група (назначена е на
23.06.16г., още същия ден заседава, като разглежда и създадените вече
проекто-заповеди и последните са изведени с дата 27.06.16г.).Горните факти
действително се установяват от събраните по делото доказателства и същите
са приети за безспорно установени от АСНС, но въпреки това по същество
отправеното възражение се приема за неоснователно – действително горните
дати и сроковете са изкючително близки във времеви аспект, но следва да се
имат предвид и събраните по делото гласни доказателства за липсва оказан
натиск от подс.П. върху дейността на работната група; последната е
назначена от подсъдимия, но реално той не определя нейния числен и
поименен състав (същият е определен от свидетелите Р. и Т.); именно
членовете на работната група вземат самостоятелно решение да насрочат и
проведат заседание на 23.06.16г. и това обстоятелство не може да се вмени
във вина на подсъдимия (няма нито едно доказателство за
противното).Липсват и доказателства за оказан от подсъдимия натиск или
определено въздействие върху съответния контрольор при извършената от
него преценка и дадено положително становище за сключване на сделките в
рамките на извършената предварителна проверка по реда на Вътрешните
правила.
т.6 В отделно възражение е оформено и становището за липса на
последователност от страна на подсъдимия при вземане на решения за
прекратяване на съсобственост, тъй като способът делба е прилаган в
определени случаи. Действително съобразно доказателствата по делото
(папка 10), се установява факта на сключени от подс.П. няколко отделни
договори за делба – някои от случаите касаят делба на апартаменти (т.е.
отделни самостоятелно обособени обекта), като е налична и делба на ПИ, но
самият факт на сключване на този договор е показател за изразено съгласие и
от двете договарящи се страни, а в случая липсва такова от страна на
Е.................... ЕООД, като в допълнение следва да се посочи и възприетия за
доказан от АСНС факт на липса на поделяемост на процесните три ПИ, с
оглед съпътстващи ги характеристики (наличие на множество сгради с
197
притежание на правото на собственост от различни лица).Следва обаче също
така да се отбележат и събраните писмени доказателства (папка 10, л.28),
удостоверяващи обстоятелството на сключен от подс.П. договор за
прекратяване на съсобственост чрез изкупуване дела на държавата (което се
премълчава в подадения протест), респ. подс.П. практикува и двата способа
за ликвидиране на съсобственост, поради което възражението за липса на
последователност в действията му се явява неоснователно такова. Нещо
повече – видно от анализираните гласни доказателства (напр.л.56 с обсъждане
показанията на св.С., чието първоначално мнение се променя в течение на
времето и в хода на работата по преписките), в случая действително в
началния етап от работата по преписките е обсъждана възможността за делба
на имотите, но е възприето становището за липса на обективни условия,
именно поради характеристиките на процесните ПИ. Дори в тази вр. и с цел
охрана на държавния интерес подс.П. изпраща писма до различни държавни
ведомства и едва след получаване на отговор от същите и при липсата на
обективирани инвеститорски намерения е прието, че теренът не представлява
интерес за държавата.
т.7 Отправя се възражение за пренебрегване на обстоятелството, че за
трите ПИ не са извършвани разходи за заплащане на данъци, тъй като същите
са освободени от данъци по ЗДМТ. Отговор на това възражение е даден по-
горе в решението (л.147) и съдът препраща към същия.
т.8 Следващото възражение отново е свързано с възприетата от
държавното обвинение теза за обективна възможност за подялба на
процесните имоти, като се изхожда от заключението по КТЕ. Същата е
анализирана по-горе в настоящото решение (л.111), като действително
вещите лица дават два варианта на евентуално обособяване на отделни дялове
в самостоятелни имоти.Коментирайки това експертно заключение и
позовавайки се на същото, държавното обвинение обаче пренебрегва изрично
изразеното становище от самите вещи лица в обстоятелствената част на
експертизата, а именно изрично се сочи, че одобрената кадастрална карта за
район Оборище е изработена при допуснато нормативно нарушение и в нея
процесните три имота не са заснети по реални граници, а така също и
сградното застрояване в трите ПИ не отговаря на заснетото в КК и няма
материализирани граници на място, поради което така оформените дялове са
приети от съда само за условни такива.Разбира се, следва да се има предвид и
198
това, че експертите обособяват възможните варианти за подялба само от
устройствена гледна точка, а не и от правна такава, което е обсъдено в
мотивите на първостепенния съд и с които съображения настоящият въззивен
съд също се съгласява и е интерпретирал по-горе в правния анализ. В
допълнение и с оглед доразвитите в с.з. доводи от страна на държавното
обвинение в контекста на вменените на областния управител задължения по
чл.85 ал.2 ППЗДС, съдът отчита и нормата на чл.84 ал.1 от правилника,
обвързваща разделянето на имота с изменение на ПУП, а съгл. разп.на чл.134
ал.2 т.6 ЗУТ, изменение на ПУП може да се извърши, само при наличието на
съгласие на всички собственици на имота, както и на носителите на
ограничени вещни права върху тях (за което държавното обвинение, като
носител на тежестта на доказване не е ангажирал никакви доказателства). Т.е.
техническа възможност за прилагане на този правен способ (делба) е била
теоретично възможна, но спецификата на конкретните имоти прави тази
възможност практически неосъществима
т.9 На следващо място и в отделно възражение се развиват доводи за
неправилност на протестирания съдебен акт, тъй като СНС в своите мотиви
изрично излага аргументи за законосъобразност на трите инкриминирани
сделки, а незаконосъобразността не е елемент от състава на чл.220 НК.
Въззивният съд изцяло споделя становището, че незаконосъобразността не е
елемент от престъпния състав на чл.220 НК, а за такъв законът визира
неизгодността, респ. изисква се наличие на сключена законосъобразна сделка,
доколкото само такава сделка би породила желаните от договарящите се
страни правни последици.Видно обаче от мотивите на СНС към
постановената присъда и въпреки използвания термин законосъобразност на
сделките, то в този термин е вложен смисъл на липса на неизгодност (и дори
точно този термин също е неколкократно употребен от първостепенния съд).
В мотивите на СНС е изразено правилното становище, че именно
конкретните специфики на трите ПИ не позволяват реалната им подялба, но в
тази вр. съдът не се позовава на забраната за делба на маломерни имоти, а се
позовава на ясно изразената воля на съсобственика Е................... ЕООД за
изкупуване дела на държавата и на описаните характеристики на имотите,
включващи множество застроени сгради с редица отделни самостоятелни
обекти и притежавано право на собственост от различни лица, което е
възприето за допълнително усложнение.Изгодността на сделките призтича
199
пряко от това, че се касае за продажба на т.нар.гола собственост (което не се
отразява на правото на собственост върху построените сгради; не засяга и
произтичащото от същото право на строеж, което право съгл. чл.66 ал.2 ЗС не
се погасява дори и при евентуално погиване на сградата); касае се за
продажба на терен, който не носи никаква доходност, за който липсва
перспектива за бъдеща доходност (с оглед забраната по чл.11 СПН) и по
отношение на който липсват обективирани инвеститорски намерения от други
лица, извън Е................... ЕООД.
т.10 В допълнението към протестта и в хода на съдебните прения се
отправя и възражение за неоценяване от страна на първостепенния съд на
събраните по делото доказателства за сключване на договора от 30.12.15г. за
осигуряване на транспортна услуга, тъй като подс.П. цели задоволяване на
своите лични нужди за превоз до собствения си дом в с.М..... и за превоз на
членове на неговото семейство. Възражението е неоснователно и е лишено от
доказателствена подкрепа - видно от анализираните доказателствени
източници (вкл. и показанията на св.Кирчев, на които се позовава
прокуратурата), водещата за подсъдимия цел при сключване на процесния
договор се изразява в належаща необходимост от ползване на
високопроходим л.а. за осъществяване на вменените му служебни
задължения; доказа се наличието на необходимост от автомобил, който „да не
седи постоянно в сервизите“ и „да се чудим как да стигнем от точка А до
точка Б“, което разбира се, включва и дома на подсъдимия, но не само (л.77),
тъй като се установи по изискуемия безспорен и категоричен начин факта на
реално ползване на л.а.Тойота при и по повод изпълнение на задълженията на
подс.П. (отново според св. К., „ходили сме с Тойотата на трудно достъпни
места“ – л.74).От друга страна не се доказа обстоятелството на ползване
именно на този автомобил при извършван превоз на дъщерята на подсъдимия
– действително същата е превозвана от св.К., но с л.а. Рено ......... и по-рядко с
л.а. БМВ (л.75).
Развивайки горното възражение в хода на съдебните прения,
прокуратурата навежда данни за липса на вменено на подс.П. задължение за
лично участие в обследване на корито на р.Искър, като с нарочна Заповед
същият определя отговорните длъжностни лица за наблюдение и доклад
относно водните нива по поречието на р.Искър.Тук следва да се отчете факта,
200
че по силата на Заповед на МС (папка 17, л.248) на областните управители е
вменено задължение за предоставяне на ежемесечна информация за
минимизиране на риска от преливане на язовирите и за констатиране
проходимостта на реките, като превъзлагането на определени действия в
рамките на горните задължения не води автоматично до изключването на тези
задължения за самия подсъдим и не го лишава от възможността за
самостоятелно и лично „констатиране проходимостта на реките“.Т.е. това
възражение също се приема за неоснователно.
т.11 Отправено е и възражение за изгнориране от първостепенния съд
на факта на определена от подс.П. в инкриминираната Заповед № РД-15-
041/19.02.16г. на първоначална тръжна цена, която е по-ниска от балансовата
стойност на имота.Този факт не е игнориран нито от основния съд, нито от
въззивния съд – същият изрично е отразен от фактическа страна, като в
настоящото решение са обсъдени доказателствата, довели до завеждане на
имота в активите на областната администрация именно с балансовата
стойност от 373 475,90лв., която стойност е идентична по размер с тази, на
която имотът е заведен като ДМА от МВР към момента на разваляне на
сключения през 2006г. договор за покупко-продажба; именно св.К. пояснява
обстоятелството на въведена практика при изземване на имота от друго
държавно ведомство да се ползва балансовата стойност, определена от това
ведомство, а не да се изготвя оценка на имота с цел определяне на
балансовата стойност.В тази вр. АСНС прави съпоставка с продажната цена
на имота в размер на 108 822лв. към 2006г. и размера на посочената балансова
стойност от 373 475,90лв., като тази значителна разлика и съобразно
показанията на св.В.П. е отдадена именно на факта на направените от него
подобрения в имота; отчетен е и факта на приложена към преписката цялата
документация за имота (папка 12 – I част), в това число и договорът за
продажба от 2006г. и изготвената в тази насока пазарна оценка в размер на
103 639,70лв., като на тази база подс.П. установява значителната разлика в
стойността на имота и това се явява достатъчен мотив за превъзлагане на
пазарната оценка – през 2006г. държавата продава имот на цена от 108 822лв.,
а към 2015г. и съобразно размера на балансовата стойност, е налице
увеличаване стойността на имота, респ. държавата се е обогатила и то без да
прави определени вложения в този имот (същите са направени от св.П.).
Именно при всичко гореизложено, съдът приема, че полагането на
201
достатъчно грижи от страна на подс.П. за защита на държавния интерес се
обективира посредством определената от него законова процедура за
продажба на процесния имот – търг с явно наддаване, която процедура в най-
пълна степен отговаря на принципите на свободния пазар. Именно
посредством този метод на продажба – търг с явно наддаване са създадени
обективни предпоставки за своеобразно практическо компенсиране на
разликата в оценките за имота и на предходната му пазарна стойност (към
2006г.). Нещо повече – разликата в пазарната стойност на жилището,
определена от двете назначени оценки, се дължи на факта, че в първата
оценка подобренията са включени в стойността, а във втората оценка тези
подобрения са изведени в отделна количествено-стойностна сметка.
т.12 Държавното обвинение оспорва и възприетия от подс.П. подход за
изготвяне на отделна оценка на подобренията в жилището в гр. София,
район....................... Тук доводите на съда частично се припокриват с тези,
посочени в т.11 – подсъдимият притежава знание, че подобренията на имота
не се дължат на направени от държавата вложения, като поради това, следва
да създаде предпоставки за избягване на евентуални претенции за
неоснователно обогатяване при завишение на пазарната стойност на имота,
дължимо на деятелността на трето лице, в случая св.П..При обосновката на
това възражение прокуратурата се позовава на показанията на св.В.Г., която
обаче само и единствено заявява принципното становище, че подобренията в
имота не се оценяват отделно, но в хипотезата на възложена отделна оценка
на подобренията, то такава се изготвя, което кореспондира и с показанията на
Р.П.. Тази последна свидетелка, която притежава качеството на експерт-
оценител, внася уточнение на понятието „подобрения“ и в отговор на
възражението на държавното обвинение съдът изрично подчертава
показанията й „не е слагала процент овехтяване на подобренията“.
В контекста на доказания факт за изготвена отделна оценка на
подобренията в имота АСНС приема за нужно да подчертае и следното –
реализирането на поведение в тази вр. от страна на подсъдимия се оценява за
добросъвестно такова, доколкото продавачът не следва да укрива от бъдещия
купувач никакви тежести, свързани с вещта; в случая са налични подобрения,
безспорно направени от св.Петров и при евентуално закупуване на имота от
друг участник в търга то към него могат да бъдат отправени претенции за
заплащането им; респ. тази бъдеща възможност (която обаче не е хипотетична
202
такава, тъй като св.П. действително афишира намерението си за
обезщетяване, поради направените подобрения) в по-общ аспект
представлява недостатъци на вещта и съгл. общите правила на ЗЗД при
договор за продажба продавачът отговаря за недостатъци на продаваната вещ,
а по силата на чл.199 ЗЗД тези общи правила не важат само при публичната
продажба, каквата не е налице в случая.
т.13 Следващото възражение е свързано с липсата на задължение на
Държавата да заплаща направените от св.В.П. подобрения в процесното
жилище, тъй като същият се явява недобросъвестен владелец, според
прокуратурата. Безспорно е доказан фактът на направени и то от горния
свидетел редица подобрения в имота, като безспорно са доказани и фактите
на разваляне по съдебен ред на сключената през 2006г. сделка и на
обективирано от свидетеля намерение за търсене на обезщетение за
направените в тази вр. разходи, включително и чрез подаване на нарочна
молба до областния управител за заплащане стойността на подобренията от
евентуалният нов купувач на имота (по тази молба подс.П. не изразява
никакво становище и това според съда, е правилният подход, тъй като
областният управител, като продавач не притежава правомощието да задължи
евнтуалния нов купувач да заплати стойността на направените подобрения).
Тук следва да се посочи, че наред с обстоятелството на изготвени през 2006г.
от св.П. декларации с невярно съдържание, закупеният от него имот не е
отписан от актовите книги, което е задължение на областната администрация
и това обстоятелство изрично фигурира в справката на Дирекция Инспекторат
при МВР (папка 11). Коментирайки качеството на недобросъвестен владелец,
държавното обвинение в допълнението към протеста се позовава на нормата
на чл.74 ЗС, регламентираща възможността за обезщетяване на
недобросъвестния владелец по съдебен ред – в тази вр. и без да навлиза в
компетентността на гражданския съд, АСНС подчертава именно въведената с
горната норма регламентация за ползване от страна на недобросъвестния
владелец с правата по чл.72 ЗС на добросъвестен владелец в хипотезата на
извършвани подобрения без изричното противопоставяне на собственика,
като в този контекст следва да се има предвид също така, че в случая се касае
за разваляне по съдебен ред на договора за покупко-продажба от 2006г., а
развалянето на договора има действие за напред, респ. изключително спорен е
моментът за приемане на св.В.П. за недобросъвестен владелец към момента
203
на направа на подобренията. В допълнение се подчертава, че това възражение
е доразвито в хода на съдебните прения и прокуратурата обосновава
становището си за неправилност на постановената присъда, тъй като
мотивите на основния съд съдържат извод за съществуващо задължение за
областната управа за изплащане стойността на направените в имота
подобрения – да, подобен извод е отразен в проверяваните мотиви (л.74 от
мотивите на СНС), но същият не се отразява при преценката за
несъставомерност на поведението на подс.П., с оглед изложените по-горе
съображения.
т.14 Касателно вмененото на подс.Ц. престъпление по чл.260 ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК е изложено възражение за неизползване при изготвянето на
оценката на действащите градоустройствени показатели „както изисква
заданието на възложителя“ – подобно изрично изискване не е вписано в
издадената Заповед и в тази вр. съдът препраща към изложените по-горе
мотиви, съдържащи данни за това, че подсъдимата не е пренебрегнала и не
отрича стойността на градоустройствените показатели по утвърдения ПУП, но
формира индивидуални стойности на градоустройствените показатели за
конкретните ПИ, което АСНС приема за правилно (л.128)
т.15 Следващото възражение касае използването от страна на подс. Ц.
на отпаднала формула по гл.7 от ППЗДС – видно от формолираната с ОА
обвинителна теза, ползването на тази отпаднала формула не е единственият
показател, водещ до твърдяната невярна оценка; в тази вр. са изредени и то в
условията на кумулативност няколко отделни показатели, като съдът е
обвързан от волята на държавното обвинение, респ. твърди се невярност на
оценката, поради съвкупното наличие на няколко отделни показатели, а
повечето от тях (с изключение на ползваната формула) са приети за истинни
от съда.Следва обаче също така да се посочи, че изготвената в хода на
първоинстанционното съдебно следствие СОЕ на в.л.Н. не ползва тази
формула, но въпреки това достига до почти идентично заключение за
стойността на пазарните оценки на трите ПИ, респ. ползването на отпадналата
формула в случая не се явява предопределящо.
т.16 Възражение за ползване от подс.Ц. на метода на остатъчната
стойност, като в тази насока и касателно потенциала на имота се сочи
конкретната РЗП за всеки от трите ПИ, а не се отчитат градоустройствените
204
показатели – това възражение е обсъдено обстойно по-горе в настоящото
решение (л.113 и л.128 - л.131) и приемайки за излишно да преповтаря
изложените съображения, съдът препраща към същите.
т.17 Отправено е възражение, че изборът на подс.Ц. за оценител на
трите процесни ПИ не е случаен. Съдът не може да се съгласи с това
възражение и приема същото за неоснователно.Видно от доказателствените
материали, в реализираната от областната администрация процедура за избор
са класирани отделни фирми; избрана е ф.Н.Д.Е.......ООД (и относно този
факт подс.П. няма никакво касателство).В последствие и съобразявайки се с
избора на Постоянната комисия, подсъдимият с нарочна Заповед възлага на
Н.Д.Е........ ООД (а не лично на подс.Цекова) изготвянето на пазарната оценка.
Действително в персоналния състав на горното дружество са включени
няколко отделни ФЛ-оценители, между които и подс.Ц., но изборът на
последната за лице, което реално да изготви оценителния доклад се явява
вътрешен такъв, направен от ръководните органи на самото дружество, а не
от областната администрация и именно поради това, изборът на подсъдимата
се явява случаен такъв.
В подкрепа на възражението по т.17 държавното обвинение се позовава
на факта на извършен първоначален избор за оценител на ф. С........, която в
последствие се оттегля и според прокуратурата, това се дължи на дадено от
св.Р. разпореждане.Безспорен факт е този, че действително ф.С....... е първият
избор за оценител на Комисията, като представителят на тази фирма депозира
писмо с обективиран отказ за изготвяне на оценката и то с мотив
невъзможност за спазване на определения от възложителя срок (класьор 7,
л.267). Анализирайки показанията на свидетелите Г. и Р. и съпоставяйки
същите с писмените доказателства по делото, АСНС приема за доказано
обстоятелството на оттегляне на ф.С........., което обаче не се дължи на дадено
от св.Р. разпореждане, а на отразената в писмото обективна невъзможност за
спазване на поставения от възложителя срок и в тази вр. съдът препраща към
изложените по-горе мотиви (л.39-л.40).Нещо повече – по делото не се доказа
наличие на определено предварително знание от страна на подс.П. за
направения от Комисията първоначален избор, като липсата на такова знание
обективно предопределя и липсата на реализирано поведение в насока
евентуалното отстраняване на така избрания оценител, а само и единствено
поведението на подсъдимия е предмет на изследване в настоящото
205
наказателно производство.
Доказателствено необезпечен се явява и изводът на държавното
обвинение за наличие на пряк умисъл от страна на подс.Цекова – в тази вр. в
допълнението към подадения протест се излага довод за изразено субективно
отношение в оценителните доклади, което се „извлича от начина, по който са
изготвени оценките“, но тъй като този довод е лишен от конкретика, то съдът
го прима за голословен и декларативен такъв.По-горе в настоящото решение
съдът гради принципния извод за субективния характер на оценките, дължим
обаче на конкретно ползваните методи за оценка и на определяния от
съответния оценител конкретен размер на корекционния коефициент –
принципни положения, важими за всички оценки, а не само за тези, изготвени
от подс.Ц..Според държавното обвинение, умисъл на последната се извлича и
от знанието й, че потенциалът на трите ПИ е висок, тъй като съгл.приетото
изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) е допустимо РЗП от
19 496,4кв.м. Няма спор по делото досежно факта на притежавано от
подсъдимата знание за параметрите на застрояване по ИПРЗ, като тя без да
пренебрегва същите, излага подробни доводи в трите оценителни доклада и
се позовава на въведената с чл.11 СПН забрана за ново застрояване,
надстрояване и пристрояване, като така пресъздадените в докладите
фактически данни напълно кореспондират със СПН, респ. липсва определено
преувеличаване и/или пресъздаване на невярна информация.При така
доказаните факти и при наличие на еднопосочност и припокриване на
изготвените от подс. Ц. пазарни оценки със заключението по СОЕ с в.л.Н.,
съдът приема, че липсват доказателства за наличие на умисъл.
В хода на съдебните прения се развиват и доводи за наличие на
изискуемия пряк умисъл относно вмененото на подс.П. престъпление по
чл.220 НК – субективната страна на деянието се обосновава с факта, че още
преди депозиране на предложенията на Е.............. ЕООД, подадени от св.Я.И.,
подсъдимият поставя пред св.С. въпроса за изкупуване дела на държавата от
това търговско дружество, което твърдение не кореспондира със събраните по
делото доказателства; нито в мотивите на СНС, нито в настоящото решение е
възприет за доказан този факт; но са обсъдени показанията на св.С. и съдът
препраща към така изложения доказателствен анализ (л.61-л.62), а тук само
маркира фактите на подадени от Е................ ЕООД предложения на 10.08.15г.,
206
края на 2015г. подсъдимият изпраща писма до различни ведомства с цел
изискване на съгласие и установяване на инвестиционни намерения, като в
писмото до МРРБ излага своето разбиране за позитивите на търсените сделки;
работата по образуваните преписки продължава и е финализирана едва на
08.07.16г. със сключване на инкриминираните договори.Т.е. самият на факт
на продължаване на работата по преписките до лятото на 2016г. е показателен
за липса на формирано в края на 2015г. решение у подсъдимия за продажба на
държавните дялове
Друг изтъкнат довод за наличие на пряк умисъл в поведението на
подс.П. е този на отстраняване на служители от Дирекция „Държавна
собственост“ от работата по трите процесни преписки – отново този извод не
съответства на събраните доказателства (напр. на извадките от деловодната
система, удостоверяващи факта на възлагани за изпълнение задачи на св.Р. и
на обсъдените свидетелски показания за начина и причините, довели до
сформиране на работната група – л.53-л.54).
Последното възражение се изразява в „непрецизност при анализа на
доказателствата, особено видима при обсъждане на заключенията на вещите
лица“.Действително в тази вр. мотивите на СНС са изключително лаконични
такива, но въпреки това са ясни и недвусмислени при изградения извод за
възприемане и кредитиране на СОЕ на в.л.Н., а не на тази на в.л.П..В
подкрепа на този извод въззивният съд излага по-горе подробни доводи и
препраща към същите (л.119 - л.120).Тук само маркира някои от
възраженията на прокуратурата – неоснователен е доводът за неправилност на
СОЕ на в.л.Н. в частта относно възприетото различно съотношение на
отделните методи при оценката на отделните имоти (в тази вр. виж мотивите
на л.118-л.119); неоснователен се явява и доводът за отчитане на наемната
цена при остатъчния метод за оценка (този момент е анализиран на л.118); за
неоснователен се приема и довода, че взетите от в.л.Н. пазарни аналози в
сравнителния метод са „неподходящи“ (л.118 – л.119).
В допълнение на горното и в хода на съдебните прения държавното
обвинение акцентира на това, че идентифицирането, декларирането и
предоставяне на статут на обекти като недвижима културна ценност за
Княжески конюшни и царски гараж“ е станало повече от две години след
207
деянието.Тук следва да се има предвид, че предметът на доказване касае
самия терен, а не построените върху него сгради (включая и т.нар.Царски
конюшни), като при това уточнение и съобразно приобщените доказателства
(л.503 от НОХД № 2377/19г. писмо от МК) и съобразно предоставената
информация за статута на процесните имоти, се установява обстоятелството,
че още към 2015г. и 2016г. трите ПИ са част от територия с културно-
историческо значение и са със статут на групова недвижима културна
ценност, декларирана с писмо от 1986г. на НИПК за групов паметник на
културата и попадат в границите на 2-ра защитена зона на арфеологическия
резерват Антична Сердика и Средновековен Средец.Т.е. към
инкриминираната дата, а и към датата на изготвяне на пазарните оценки от
подс.Ц., трите ПИ притежават горния статут и това обстоятелство е отчетено
при определяне размера на пазарните оценки.
В заключение държавното обвинение отправя и упрек към основния съд
за това, че не е назначена арбитражна експертиза за пазарната стойност на
трите ПИ, каквото искане е отправено и към АСНС в хода на въззивното
съдебно следствие и в тази вр. са изложени възприетите от съда доводи в
изготвения протокол за с.з.В допълнение следва да се почертае и следното:
По делото касателно пазарната стойност на трите ПИ са налични две отделни
СОЕ (тази изготвена на ДП от в.л.П. и тази, изготвена в хода на
първоинстанционното съдебно следствие от в.л. Н.), като дори и отделните
оценителни доклади на подс.Ц., независимо че представляват писмени
доказателства, притежават характеристиките на експертни заключения.Т.е.
налични са няколко отделни доказателствени източници. Следва да се
подчерате, че експертното изследване е дейност, подпомагаща процеса на
установяване на обективната истина; експертното изследване е част от самия
процес. Експертните заключения не са задължителни за съда, но във всички
случаи следва да бъдат обсъдени, като за тяхното възприемане или
отхвърляне следва да бъдат изложени съответни съображения (каквито са
изложени и от основния съд и от въззивния съд). Дискреционно право на съда
е да приеме едно или друго експертно заключение, респ. последното не е
задължително за съда, което съответства на законовата регламентация на
чл.154 ал.1 и ал.2 НПК. Не може да се приеме, че само когато се възприеме
експертна версия в полза на една или друга страна в наказателния процес,
само тогава аналитичната дейност на съда е правилна.Въззивната инстанция
208
не е задължена да уважи всяко едно доказателствено искане под „заплахата“
за наличие на касационното основание по 348 ал.3 т.1 НПК, а само това, което
би довело до изясняване на релевантни факти.В случая пазарната оценка на
имотите действително се явява съотносим факт, но за същия са налични
редица отделни доказателствени източници, респ. не се касае за неизяснен
факт, а преценка на същия на база анализ на вече приобщени доказателства. В
тази вр. настоящият съд е положил процесуално старание и са установени
различните варианти за определяне на пазарните цени на процесните имоти
при съществена контрадикторика по между им. Обвинението по разбираеми
причини в тези производства си избира експертни заключения и ги прави
априори меродавни, но съдът е развил пространни съображения относно
обективността на отделните експерти заключения, като е изградил и
логическия извод за кореспонденция в много отношения на СОЕ на Н. с
писмените доказателствени източници..Процесът на събиране на
доказателства не може и не следва да е безкраен.В този смисъл отрицанието
на съда да назначи исканата допълнително експертиза не е бланкетно и съдът
е изпълнил задължението си да се обоснове съгласно чл.154 ал.2 НПК. Тук
дори не се касае за многовариантност на изчисления размер на пазарните
оценки, доколкото СОЕ на в.л.Н. съответства на дадената оценка на подс.Ц.
При всички горепосочени съображения, въззивният съд приема
постановената от СНС присъда, с която двамата подсъдими В.П. и Ю.Цекова
са признати за невиновни в извършване на вменената им престъпна
деятелност за правилна и обоснована.
При този изход на делото, правилен се явява и изводът на основиня съд
касателно направените по делото разноски, като на осн.чл.190 ал.1 НПК
същите са оставени за сметка на Държавата.
Така мотивиран и на основание чл.338 НПК, Апелативният
специализиран наказателен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 02.02.2021г. по НОХД № 2377/2019 г. на
Специализирания наказателен съд, VI- ти състав
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15 –
209
дневен срок от обявяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
210