№ 6541
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110126156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. М. Р., ЕГН ********** срещу „А.“ АД (с предишно
наименование „И.Ф.“ АД), ЕИК ******, с която е предявен главен иск с правно основание
чл. 439 ГПК и евентуални искове с правно основание чл. 424 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че срещу него в полза на „И.Ф.“ АД, с ново наименование „А.“ АД, са
били издадени заповед за изпълнение от 21.08.2009 г. и изпълнителен лист от 21.04.2011 г.
по гр. д. № 36918/2009 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 63 състав. Посочва, че
въз основа на издадения изпълнителен лист на 25.05.2011 г. срещу него било образувано
изпълнително дело № 20118380403482 по описа на ЧСИ М.Б. за 2011 г. по искане на
кредитора. Твърди, че изпълнително дело № 20118380403482 е било прекратено по право на
14.07.2013 г., след изтичане на две години от последното валидно изпълнително действие на
14.07.2011 г. и вземането е било погасено по давност на 14.07.2016 г. с изтичане на общата
петгодишна погасителна давност. С оглед на гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че вземането на „А.“ АД (с предишно
наименование „И.Ф.“ АД), ЕИК ****** срещу В. М. Р., ЕГН **********, произтичащо от
заповед за изпълнение от 21.08.2009 г. и изпълнителен лист от 21.04.2011 г., издадени по гр.
д. № 36918/2009 г. по описа на СРС, 63 състав, както следва: главница от 3755,73 лв., лихва
от 300,05 лв. за периода от 30.11.2008 г. до 07.05.2009 г., лихва от 195,34 лв. за периода от
07.05.2009 г. до 17.07.2009 г., както и лихва в размер на 28 % годишно върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 17.07.2009 г. до изплащане на вземането, по Договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Classic от 25.07.2008
г., а също и сумата от 85,02 лв. – държавна такса и сумата от 240 лв. – адвокатско
1
възнаграждение, по смисъла на чл. 439 ГПК е погасено по давност. В условията на
евентуалност твърди, че не дължи сумите на основание чл. 124 ГПК, евентуално – чл. 424
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден е подаден отговор на исковата молба, с който
ответникът признава предявения иск. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане
на исковата молба, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли съда да не присъжда
разноски в полза на ищеца.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок, както
и правен интерес от иска.
Ответникът следва да докаже наличието на юридически факти, водещи до спиране и
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед признанието на иска всички факти, включени във фактическия състав на иска по
чл. 439, ал. 1 ГПК се явяват безспорни – а именно, че срещу ищеца е била издадена заповед
за изпълнение от 21.08.2009 г. и изпълнителен лист от 21.04.2011 г. по гр. д. № 36918/2009 г.
по описа на СРС, 63 състав в полза на „И.Ф.“ АД и ново наименование „А.“ АД за исковите
суми както следва: главница от 3755,73 лв., лихва от 300,05 лв. за периода от 30.11.2008 г. до
07.05.2009 г., лихва от 195,34 лв. за периода от 07.05.2009 г. до 17.07.2009 г., както и лихва в
размер на 28 % годишно върху главницата от датата на подаване на заявлението –
17.07.2009 г. до изплащане на вземането, по Договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCard Mastercard Classic от 25.07.2008 г., а също и за сумата от
85,02 лв. – държавна такса и за сумата от 240 лв. – адвокатско възнаграждение; че срещу
длъжника на 25.05.2011 г. е било образувано изпълнително дело № 20118380403482 по
описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, по искане на кредитора, което е било прекратено
на 28.11.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и че вземанията по процесния
изпълнителен лист от 21.04.2011 г. са се погасили по давност преди подаване на исковата
молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че
вземанията, за които срещу ищеца е била издадена заповед за изпълнение от 21.08.2009 г. и
изпълнителен лист от 21.04.2011 г. по гр. д. № 36918/2009 г. по описа на СРС, 63 състав, са
погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.
В случая ответникът е признал исковата претенция по основание и размер, изявлението е
направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален представител, признатото
2
право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с
него. Доколкото последният признава изцяло предявения иск, а ищецът е отправил изрично
искане за постановяване на решение по този процесуален ред, то с оглед процесуалното
поведение на страните съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска. С оглед правилото на чл. 237
ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на претенцията, с
която е сезиран. Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 439 ГПК е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на исковете, предявени в условията на евентуалност, поради което
не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ответникът е признал основателността на предявения иск, с което е изпълнил първата
предпоставка на цитираната разпоредба.
Спорно е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото дело
и от там, на кого следва да бъде възложена тежестта за заплащане на разноски.
От представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно между
страните, че по процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №
20118380403482, което е било прекратено с постановление на ЧСИ от 28.11.2022 г., т. е. след
подаване на исковата молба на 18.05.2022 г. Наличието на висящо изпълнително дело към
момента на подаване на исковата молба, по което както взискателят, така и ЧСИ с оглед
извършеното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ би могъл да предприеме действия по принудително
изпълнение, съдът намира, че обуславя отговорността на ответника за съдебните разноски.
Искането на ответника в молба от 25.11.2022 г. за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е направено след подаване на исковата молба, поради
което е ирелевантно досежно отговорността му за заплащане на сторените в производството
разноски, а относно молба от 01.09.2021 г. съдът приема, че няма данни да е подадена
именно по процесното изпълнително дело, доколкото в нея е посочен друг номер на
изпълнително дело - № 3483/2011 г. Въз основа на горното съдът счита, че поведението на
ответника е станало причина за завеждане на производството, поради което следва да се
възложат в негова тежест направените от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и
съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв. когато насрещната страна е осъдена за
разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по
- нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го
заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата
на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатна
3
адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и в съответното производство
насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл.
38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв. в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за
уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение,
осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство –
така определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. по описа на ВКС, III г. о.,
определение № 1199 от 25.10.2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о. Нито
адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена,
следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва
помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. категории лица, като в случай на
оспорване ответната страна следва да обори този факт, каквото оспорване в случая не е
проведено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да заплати направените от ищеца
разноски за производството в размер на 250,23 лв. за държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. П. В. адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред СРС в минимален размер
от 757,61 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. М. Р., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С..........., чрез адвокат П. В., срещу „А.“ АД, ЕИК ****** (с предишно
наименование „И.Ф.“ АД), със седалище и адрес на управление: гр. В.............., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът В. М. Р., ЕГН
**********, не дължи на ответника „А.“ АД, ЕИК ****** както следва: главница от 3755,73
лв., лихва от 300,05 лв. за периода от 30.11.2008 г. до 07.05.2009 г., лихва от 195,34 лв. за
периода от 07.05.2009 г. до 17.07.2009 г., както и лихва в размер на 28 % годишно върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 17.07.2009 г. до изплащане на вземането,
а също и сумата от 85,02 лв. – държавна такса и сумата от 240 лв. – адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.08.2009 г. и
изпълнителен лист от 21.04.2011 г. по гр. д. № 36918/2009 г. по описа на СРС, 63 състав,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В.............., да
заплати на В. М. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С..........., чрез адвокат П. В., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250,23 лв. – разноски в производството пред СРС за
държавна такса.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В.............., да
4
заплати на адвокат П. А. В. - САК, вписан в единния регистър под № **********, с адрес:
гр. С..........., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 757,61 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца В. М. Р. безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5