О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-1728
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1391 по описа за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК,
СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас,
БУЛСТАТ *********, против Решение №2008 от 09.08.2019 г. по гр.д.№4369/2019 г.
по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на да заплати на Г.Г.Х. сумата от
1335,43 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 200,20 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 01.06.2016
г. - 31.05.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 312,00
лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на
53,42 лева и сумата от 50,00 лева–
възнаграждение за вещо лице.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че
неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да
бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията
на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент
1,143. Твърди се, че положеният от ищца нощен труд, труд по време на официални
празници и време „на разположение“, е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен
съобразно правилата на действалите към процесния период Приложение № 6 към
чл.32, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, и
Приложение № 1 към чл.18, ал.3 и чл.23, ал.1 от Наредбата. Твърди се, че от
приетото заключение по СИЕ се установява, че положеният от ищеца нощен труд
своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно
действалите последователно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. Твърди
се, че е необоснован изводът на съда, че е налице разлика от 155.58 часа между
отчетения и заплатен нощен труд на ищеца, и реално положения от нея. Твърди се,
че е необоснован и неправилен изводът на съда, че тази разлика представлява
извънреден труд, който следва да се заплати съобразно часовата ставка,
предвидена за заплащане на извънреден труд. Твърди се, че при така направените
от съда изводи, първоинстанционният съд не е съобразил действащите
последователно в процесния период нормативни актове - Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., чиито чл.3, ал.3
са с идентични текстове. Твърди се, че в случая не е налице празнота в
нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална
законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на
нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Твърди
се, че заявеният в исковата молба коефициент от 1,143, се получава при
приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при
трудови правоотношения по КТ и служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, но не и в настоящия случай.
Претендира се отмяна на решението на БРС в
обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано
лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което
е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е
постъпил отговор от въззиваемия Г.Г.Х., чрез процесуалния му представител адв.Ст.К.
от БАК, с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се,
че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и
обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани. Изложени
са подробни съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за въззивното производство. Също няма искания за
допускане на нови доказателства.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1391/19г. по описа на Бургаски окръжен
съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 14.10.2019г. от 14.40 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговора на въззивната жалба да се изпрати
на въззивника, ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.