О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………... 2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в закрито съдебно заседание на осми август през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия
Н. Исмал
въззивно частно търговско
дело № 1249 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 279 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 34897/16.05.2019 г., депозирана от Т.К.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв. „Банево“, ул.
„Трите сестри“ № 62, действащ чрез адв. Н.С., със съдебен адрес:***, срещу Разпореждане за незабавно изпълнение
на парично задължение от 15.03.2019 г., постановено по частно гражданско дело №
4009/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, ГО, 14-ти съдебен
състав.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен
акт, които условно могат да бъдат обособени в три групи:
На първо място жалбоподателят твърди, че атакуваното разпореждане е
незаконосъобразно издадено против него, доколкото същият не е солидарен
длъжник, а единствено ипотекаран. Поддържа, че с анекс № 27 от 07.07.2017 г.
към Договор за банков револвиращ кредит № 151/10.07.2007 г. страните са
уговорли клауза, съгласно която банката дава съгласие за освобождаване от
солидарна отговорност Т.Г., при условие че по разплащателната сметка на
кредитополучателя – „Ролмакс“ ООД постъпи сумата в размер на 50 000.00
лева и същата бъде предмет на особен залог, учреден в полза на кредитора по
реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/. Счита, че е изпълнил поетото
задължение, като е превел по банкова сметка, ***-„Уникредит Булбанк“ АД, сумата
в размер на 50 000.00 лева. Твърди, че неучредяването на залога се дължи
на виновното и неправомерно поведение на банката, доколкото същата не се е
явила и не изпратила представител пред нотариуса за сключването на договора за
особен залог.
На второ място жалбоподателят твърди, че спрямо него не е обявена по
надлежен ред предсрочната изискуемост на кредита, тъй като уведомлението, в
което е материализирано изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, т.е. не лично,
а чрез други лице от домашните на солидарния длъжник, като липсва отбелязване
върху обратната разписка другото лице да се е задължило да връчи уведомлението
на адресата му-Т.Г..
На последно място жалбоподателят поддържа, че документът, въз основа на
който е издадена заповедта по чл. 417 от ГПК, а именно – извлечение от
счетоводните книги на банката, е неясен, непълен и не обосновава основанието и
размера на претенцията на заявителя.
Моли съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнение, като
незаконосъобразно. В условията на евентуалност моли съда да отмени
разпореждането за издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК за разликата над
50 000.00 лева с оглед клаузата на т. 9.13 от анекс № 27/07.07.2017 г.
Постъпил е отговор с вх. № 40578/06.06.2019 г. от насрещната страна – “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, действаща чрез
адв. Миглена Женчева, със съдебен адрес:***, офис 49, в който се поддържа, че
частната жалба е неоснователна по съображения обективирани в горепосочения
отговор, поради което моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
като неоснователна депозираната от Т.Г. частна жалба на всички заявени
оплаквания.
Относно допустимостта на
частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок /атакуваното
разпореждане е връчено на 07.05.2019 г., а жалбата е подадена на 16.05.2019
г./, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на
частната жалба:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата, събрани, проверени и
приобщени по реда на ГПК по ч. гр. д. № 4009 по описа за 2019 г. на РС-Варна,
ГО, 14-ти съдебен състав и настоящото производство и като съобрази аргументите
по жалбата и отговора, приема за установени следните фактически положения:
На 14.03.2019 г. е депозирано заявление с вх. № 19071 за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в резултат на което е образувано ч.
гр. д. № 4009 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав.
На 15.03.2019 г. е издадена Заповед № 2115 за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като заповедният
съд е разпоредил Т.Г. в качеството му на солидарен длъжник да заплати на
кредитора сумата в размер на 748 819.27
лева – главница по Договор
за банков револвиращ кредит №151/10.07.2007 г.; Анекс №1/11.04.2008 г.; Анекс
№2/ 08.07.2008 г.; Анекс №3/11.07.2008 г.; Анекс №4/05.03.2009 г.; Анекс
№5/08.07.2009 г.; Анекс №6/08.09.2009 г.; Анекс №7/08.10.2009 г.; Анекс
№8/16.10.2009 г.; Анекс №9/26.10.2009 г.; Анекс №10/09.07.2010 г.; Анекс
№11/06.08.2010 г.; Анекс №12/08.09.2010 г.; Анекс №13/29.09.2010 г.; Анекс
№14/08.07.2011 г.; Анекс №15/08.09.2011 г.; Анекс №16/29.09.2011 г.; Анекс
№17/13.10.2011 г.; Анекс №18/09.07.2012 г.; Анекс №19/08.08.2012 г.; Анекс
№20/09.07.2013 г.; Анекс №21/09.07.2014 г.; Анекс №22/07.07.2015 г.; Анекс
№23/05.08.2015 г.; Допълнително споразумение от 05.08.2015 г.; Анекс
№24/06.07.2016 г.; Анекс №25/08.08.2016 г.; Анекс №26/30.08.2016 г.;
Допълнително споразумение от 30.08.2016 г.; Анекс №27/07.07.2017 г.; Анекс
№28/10.07.2018 г.; Анекс №29/26.07.2018 г.; сума в размер на 38 474.18 лева – просрочена лихва,
за периода от 11.10.2018 год. до 13.03.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2019
г. до окончателното изплащане не задължението, както и разноските по делото в
общ размер на 27 029.39 лева.
Въз основа на горепосочената заповед на 18.03.2019 г. е
издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
480 по описа за 2019 г. на ЧСИ Таня Маджарова, вписана в КЧСИ под рег. № 803, с
район на действие ОС – Бургас. На 07.05.2019 г. съдебният изпълнител ведно с
поканата за доброволно изпълнение е връчил на частния жалбоподател и процесната
заповед за незабавно изпълнение, подлежащия на принудително изпълнение акт и
документът, въз основа на който е издадено изпълнителното основание. На
16.05.2019 г., в законоустановения двуседмичен срок, солидарният длъжник Т.Г.
едновременно с възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК е обжалвал и
разпореждането на заповедния съд от 15.03.2019 г. за незабавно изпълнение на
паричното задължение с посочените по-горе доводи.
При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига
до следните правни изводи:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря
по същество на искане до съда, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на
въззивната инстанция и служебна проверка за действителност и допустимост, преди
произнасяне по съществото на искането.
Производството е било образувано по молба на заявителя
(банка – кредитор) срещу главния длъжник-кредитополучател и солидарно задължени
физически лица с адрес в района на действие на сезирания съд. Компетентният
районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 от ГПК. Съответно на това
сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл.
419 ал. 1 от ГПК и е действително.
Обжалваният акт е произнесен по редовно заявление,
вземанията за главница и лихва са достатъчно индивидуализирани в т. 9 и 14,
включително с позоваване на твърдения за възникнала изискуемост по изрично
уговорена между страните (чрез препращане към общи условия) клауза, уреждаща
такава последица при забава на длъжника и поето лично обезпечение от
солидарните длъжници, включително частния жалбоподател. Съдът приема, че
формулярът е редовен по смисъла на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и
128, т. 1 и 2 от ГПК. Твърденията на заявителя сочат допустима претенция, на
процесуално легитимирана страна срещу дееспособни длъжници, основана на
неизпълнени задължения по договор за банков револвиращ кредит, чието изпълнение
е гарантирано както с реално, така и с лични обезпечения. Представени са
документи, на който заявителят е основал искането си (т. 12 от заявлението).
Извлечението сочи начален момент на просрочието, пропускане на падежи по над 3
вноски или още над 90 дни, начислени лихви по договор за кредит и позоваване на
тази забава като основание за предсрочна изискуемост на 22.11.2018 г. Тези
данни съответстват на твърденията, че след уведомлението, връчено по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка на 11.01.2019 г., кредиторът е обявил на
солидарния длъжник-Т.Г. упражняване на потестативното си право да иска плащане
на разсрочената главница в цялост.
Частната
жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на
съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, послужил като основание за
издаването на заповедта –
в конкретния случай - извлечението от сметка. Заявителят
може да поиска издаването на заповед за изпълнение, когато вземането се
основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се
установяват вземания на държавни учреждения, общините и банките. Съдът
проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. След като представеният
документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на
императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде
уважено.
Длъжникът, ведно с възражението, може да
обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение, но възраженията, които прави,
следва да се извлекат само въз основа на актовете по чл. 417 от ГПК, т. е.
възражения, обусловени от нередовност от външна страна на основанията за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право кореспондира със
задължението на съда в това производство да проверява редовността на
основанието от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на
тези обстоятелства, съдът се ограничава само в рамките на представения документ – по арг. от чл. 418, ал. 1 от ГПК,
като изключение от правилото е допустимо, досежно изискуемостта на
вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника
документ, като в този
случай съдът може да извърши проверка и извън данните по документа – арг. от
чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Възраженията за съществуване на задължението,
могат да се релевират в евентуалния исков процес, но не и в рамките на
заповедното производство.
В този смисъл инвокираното правоизключващо възражение, във връзка с това че
жалбоподателят Т.Г. не следва да носи отговорност като солидарен длъжник,
поради изпълнение на клаузата по § 2, т. 9.13 от Анекс № 27/07.07.2017 г. към
процесния договор за револвиращ кредит, а именно – превеждане на сумата в
размер на 50 000.00 лева по сметка, открита при кредитодателя „Уникредит Булбанк“
АД – не е предмет на настоящото производство и съдът не следва да го взема
предвид при преценката за законосъобразност на атакуваното разпореждане,
доколкото такава следва да се направи от исковия съд, сезиран с искане за
признаване за установено, че жалбоподателят дължи претендираната сума на
кредитора. В този ред на мисли, искането направено в условията на евентуалност,
а именно – да се отмени заповедта за горницата над 50 000.00 лева, също
следва да се разгледа в хода на исковото производство, който има за цел да
установи действителността, изискуемостта, ликвидността и размера на паричното
вземане.
От
друга страна, оплакването, че приложеният към заявлението документ,
удостоверяващ субективното материално притезателно право на парично вземане на кредитора,
а именно – извлечение от счетоводните книги на банката – не е редовен поради
своята неточност и неяснота, следва да се остави без уважение, доколкото същото
изцяло отговаря на изискванията, обективирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 2,
т.1-3 от Закон за кредитните институции /ЗКИ/. В извлечението от счетоводните книги на
банката-кредитор с референтен номер на контракт: 955LREV182014M1T подробно са описани броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени /по 3 бр. вноски за главница и договорна
лихва/, и общия размер на просрочената сума /14 719.27 лева – главница и
10 169.99 лева – договорна лихва/; общия размер на непогасената част от
общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и
непогасената договорена лихва /758 989.26 лева/; размера на обезщетението за
забава за просрочените плащания /28 304.19 лева/.
Солидарният длъжник възразява и срещу законността на обявяването
на договора за предсрочно изискуем. Когато в договора обявяването
на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, следва същото да е
осъществено преди сезирането на съда с изрично изявление от страна на кредитора
и към заявлението да бъдат приложени доказателства за достигането му до
длъжника. За разлика
от други кредитори, чиито длъжници изпадат в забава, кредитните институции
могат да реализират правото си на иск в едностранно заповедно производство.
Тази възможност е гарантирана в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, но само при наличие на
допълнително условие – предварително предупреждаване на длъжника. Въпреки, че длъжникът вече е в забава,
законодателят изисква допълнително уведомяване преди поставяне на началото на
принудителното изпълнение, с което се компенсира едностранния характер на
заявлението за незабавно изпълнение. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана и
в т. 18 от ТР № 4/2013, постановено на 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4
по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
която се приема, че предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице само, ако получаването на уведомлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, независимо дали страните са уговорили клауза за автоматична
изискуемост, предоставяща на кредитора възможност да се позове на уговорен
факт, без да дължи уведомяване за това.
В случая, кредиторът е посочил и удостоверил с приложените
доказателства всички елементи, формиращи фактическия състав, пораждащ
притезание за целия размер на главницата и съответно начислени лихви за
ползването й и за забавеното плащане. Връчването на уведомлението на солидарния
длъжник довършва фактическия състав на упражняване на трансформиращото право на
кредитора и поражда целената правна промяна по отношение на солидарния длъжник,
поел задължение да отговоря за просрочено от главния длъжник задължение.
Кредиторът правилно в отговора на частната жалба посочва разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски
колети / ОПУДПППК/, приети на основание чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските
услуги /ЗПУ/ с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията, в сила от деня на обнародването им – обн. ДВ. бр. 45 от 15.06.2010
г. Същите, на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, са
задължителни при регулирането на обществените отношения, свързани с пощенските
услуги в Република България. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ОПУДПППК, препоръчаните
пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството
на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето,
получило пратката.
Настоящият случай изцяло попада под хипотезата на цитираната
подзаконова правна норма, доколкото видно от известието за доставяне /л. 218/
уведомлението, с което се довежда до знанието на солидарния длъжник-Т.Г., че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, е връчено на 11.01.2019 г. на лицето
Тодорка Танева Ганчева с отбелязване, че е майка на адресата. Видно от
справката от НБД „Население“, приложена към отговора на частната жалба, лицето,
което е получило пратката в действителност е майка на адресата, като и двамата
живеят на един и същи адрес – гр. Бургас, кв. „Банево“, ул. „Трите сестри“ №
62. Съпоставката между цитираната правна норма и фактите по делото, обуславя
извода, че кредиторът в съответствие с законовите изисквания е обявил целия
кредит за предсрочно изискуем и уведомил за това обстоятелство солидарния
длъжник на дата /11.01.2019 г./, предхождаща датата на депозиране на
заявлението в деловодството на РС-Варна /14.03.2019 г./, поради което
настоящият съдебен състав счита, че правилно заповедният съд е уважил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК и правилно постановил незабавното удовлетворяване на субективното
притезателно право на кредитора, доколкото са налице изискванията, обективирани
в разпоредбата на чл. 418, ал. 1 - ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното съставът на ОС-Варна счита, че
разпореждането за незабавно изпълнение е правилно и следва да се потвърди като
такова.
Мотивиран
от изложеното ОС-Варна
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане за незабавно изпълнение на парично
задължение от 15.03.2019 г., постановено по частно гражданско дело № 4009/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, ГО, 14-ти съдебен
състав, с което е разпоредено незабавното изпълнение на паричните задължения,
обективирани в изпълнителен лист от 18.03.2019 г., издаден въз основа на
Заповед № 2115 за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
основана на извлечение от счетоводните книги на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, издадена по
същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ