М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2745 ПО ОПИСА ЗА 2010 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
На 28.05.2010год. във ВРС е внесен
обвинителен акт № **от Варненският районен прокурор, по
който на същата дата е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимите В.В.А.Н.В.Б., К.С.М. и л.Р.М. за извършени от тях престъпления от
общ характер наказуеми както следва:
По отношение на подс.
В.В.А. за престъпление наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2, вр.
чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 от НК за това, че на 11-12.02.2007год. в гр.Б., обл.
В., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на МПС – л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СТ *** СВ и л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СН *** НН и неустановено техническо
средство, в съучастие като съизвършител с Л.Р.М., К.С.М. и Н.В.Б., отнел чужди
движими вещи – ел. кабел марка „НУУ” с дължина 96м., ел. кабел марка „ЦВТ” с дължита 440м. и ел. кабел марка „4 по 10” с дължина 923м.
на обща стойност 25802.04лв. от владението на П.П.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои като кражбата е в големи размери.
По отношение на подсъдимия Н.В.Б. за
престъпление наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.
195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 от НК за това, че на 11-12.02.2007год. в гр.Б., обл.
В., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на МПС – л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СТ *** СВ и л.а. „ВАЗ 2101” с
ДК№ СН *** НН и неустановено техническо средство, в съучастие като съизвършител
с Л.Р.М., К.С.М. и В.В.А., отнел чужди движими вещи – ел. кабел марка „НУУ” с
дължина 96м., ел. кабел марка „ЦВТ” с дължина 440м. и ел. кабел марка „4 по 10”
с дължина 923м. на обща стойност 25802.04лв. от владението на П.П.П., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като кражбата е в
големи размери.
По отношение на подсъдимия К.С.М. за
престъпление наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.
195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 от НК за това, че на 11-12.02.2007год. в гр.Б., обл.
В., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на МПС – л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СТ *** СВ и л.а. „ВАЗ 2101” с
ДК№ СН ***НН и неустановено техническо средство, в съучастие като съизвършител
с Л.Р.М., В.В.А. и Н.В.Б., отнел чужди движими вещи – ел. кабел марка „НУУ” с
дължина 96м., ел. кабел марка „ЦВТ” с дължина 440м. и ел. кабел марка „4 по 10”
с дължина 923м. на обща стойност 25802.04лв. от владението на П.П.П., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като кражбата е в
големи размери.
По отношение на подсъдимия Л.Р.М. за
престъпление наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.
195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 от НК за това, че на 11-12.02.2007год. в гр.Б., обл.
В., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на МПС – л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СТ *** СВ и л.а. „ВАЗ 2101” с
ДК№ СН *** НН и неустановено техническо средство, в съучастие като съизвършител
с К.С.М., В.В.А. и Н.В.Б., отнел чужди движими вещи – ел. кабел марка „НУУ” с
дължина 96м., ел. кабел марка „ЦВТ” с дължина 440м. и ел. кабел марка „4 по 10”
с дължина 923м. на обща стойност 25802.04лв. от владението на П.П.П., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като кражбата е в
големи размери.
Съдебното следствие е проведено по
реда на глава 27-ма от НПК – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание представителя на
ВРП поддържа така внесеното срещу подсъдимите обвинение и счита, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимите да бъдат признати
за виновни като предлага да им бъдат наложено наказания съобразно нормата на
чл.58а вр. чл. 55 от НК. Предлага на подсъдимите А., Б.
и М. да бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от по две години
и единадесет месеца, а на подс. М. наказание лишаване от свобода за срок от една
година и осем месеца, които наказания да бъдат изтърпени ефективно при
първоначален строг затворнически режим.
В пледоарията си по съществото на
делото защитника на подсъдимия А. – адв. З. моли на подзащитния й да бъде наложено наказание
под предвидения в закона минимален размер.
Адв. К. като защитник на подс. Б. също моли съда за налагане на наказание на
подзащитния й под предвидения в закона минимум, а именно лишаване от свобода за
срок от две години.
Защитника на подс.
М. във фазата по съществото на делото моли на подзащитния му да бъде наложено
наказание пробация в максимален размер. В условията на алтернативност моли за
налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
Защитника на подс.
М. моли на подзащитния му да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет месеца.
Подсъдимите признават изцяло
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявяват, че съжаляват за извършеното.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите А.,
Б., М. и М. се познавали от дълго време и се намирали в приятелски отношения.
През деня на
11.02.2007 г. подсъдимите Б., М. *** с
л.а. "ВАЗ 2101" с ДКН
СТ ***СВ ползван от подс. Б.. Там те се срещнали с подс. М. и всички заедно потеглили за дома на М. ***.
Късно
вечерта на 11.02.2007 г. срещу 12.02.2007 г. четиримата подсъдими решили да
потеглят за гр. С.. Така и сторили. Тръгнали с лекия автомобил "ВАЗ
2101" с ДКН СТ *** СВ, ползван от подс. Б.. С
тях пътувала и св. М. Х. И.. По пътя те спрели в близост до къмпинг ****,
където се намирал склад **** АД с пазач св. П.. Склада бил ограден с телена
ограда и в него се намирали макари с ел. кабел марка "НУУ", марка
"ЦВТ" и марка "4 по 10". Четиримата подсъдими срязали
оградата на склада с неустановено техническо средство и влезли в склада. От там
те взели три макари с навити кабели и ги занесли под намиращия се наблизо мост.
От тези макари те отрязали с неустановено техническо средство - ел. кабел марка
"НУУ" с дължина 96 метра, ел. кабел марка "ЦВТ" с дължина
440 метра и ел. кабел марка "4 по 10" с дължина 923 метра. Така
отрязаните парчета подсъдимите нарязали на по-малки части и ги натоварили в
багажника на лекия автомобил, след което потеглили. По пътя подсъдимите спрели,
като подс. А. и св. И. останали в автомобила, а
подсъдимите Б., М. и М. ***, за да вземат още един лек автомобил - л.а.
"ВАЗ 2101" с ДКН СН 6568 НН, който се ползвал от подс.
М.. Когато тримата подсъдими /М., Б. и М./ се върнали с автомобила ползван от М.
при подс. А. и св. И. четиримата подсъдими
прехвърлили част от кабелите и във втория лек автомобил - л.а. "ВАЗ 2101" с ДКН СН *** НН.
След това всички заедно с двете коли потеглили за гр. С.. По пътя в близост до ***
проход в гората до м-т „***", подсъдимите спрели автомобилите и започнали
да горят кабелите, с цел по лесното им предаване за вторични суровини.
Междувременно в РУ - Несебър бил получен сигнал, че неизвестни лица горят нещо
в района на м-т „***" и на място пристигнал екип на РУ – Н., състоящ се от
полицейските служители - свидетелите П.П.П., Н. Г. Д. и Й. К. П.. Те установили
самоличността на четиримата подсъдими и ги задържали.
Видно от заключението
на назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно дадена СОЕ общата стойност на процесните вещи възлиза на 25 804.04лв.
Видно от
приложените по делото справки за съдимост на четиримата подсъдими към инкриминираната
дата същите са били осъждани.
Изложените обстоятелства съдът счита
за установени въз основа на самопризнанията на подсъдимите, показанията на
всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, протоколи за
оглед на местопроизшествие, заключение по СОЕ, справки за съдимост и останалите
събрани по делото писмени доказателства, като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и водят до един
единствен правен извод.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият В.В.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр.
чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 от НК тъй като на 11-12.02.2007год. в гр.Б., обл.
В., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на МПС – л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СТ *** СВ и л.а. „ВАЗ 2101” с
ДК№ СН *** НН и неустановено техническо средство, в съучастие като съизвършител
с Л.Р.М., К.С.М. и Н.В.Б., отнел чужди движими вещи – ел. кабел марка „НУУ” с
дължина 96м., ел. кабел марка „ЦВТ” с дължина 440м. и ел. кабел марка „4 по 10”
с дължина 923м. на обща стойност 25802.04лв. от владението на П.П.П., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като кражбата е в
големи размери.
Подсъдимият Н.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и пр.2 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на
11-12.02.2007год. в гр.Б., обл. В., при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС –
л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СТ **** СВ и л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СН *** НН и
неустановено техническо средство, в съучастие като съизвършител с Л.Р.М., К.С.М.
и В.В.А., отнел чужди движими вещи – ел. кабел марка „НУУ” с дължина 96м., ел.
кабел марка „ЦВТ” с дължина 440м. и ел. кабел марка „4 по 10” с дължина 923м.
на обща стойност 25802.04лв. от владението на П.П.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои като кражбата е в големи размери.
Подсъдимият К.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и пр.2 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на
11-12.02.2007год. в гр.Б., обл. В., при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС –
л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СТ *** СВ и л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СН *** НН и
неустановено техническо средство, в съучастие като съизвършител с Л.Р.М., В.В.А.
и Н.В.Б., отнел чужди движими вещи – ел. кабел марка „НУУ” с дължина 96м., ел.
кабел марка „ЦВТ” с дължина 440м. и ел. кабел марка „4 по 10” с дължина 923м.
на обща стойност 25802.04лв. от владението на П.П.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои като кражбата е в големи размери.
Подсъдимият Л.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и пр.2 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК за това, че на
11-12.02.2007год. в гр.Б., обл. В., при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС –
л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СТ *** СВ и л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СН *** НН и
неустановено техническо средство, в съучастие като съизвършител с К.С.М., В.В.А.
и Н.В.Б., отнел чужди движими вещи – ел. кабел марка „НУУ” с дължина 96м., ел.
кабел марка „ЦВТ” с дължина 440м. и ел. кабел марка „4 по 10” с дължина 923м.
на обща стойност 25802.04лв. от владението на П.П.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои като кражбата е в големи размери.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на вещи /ел.
кабели от различен вид и в различни размери/, което представлява
преустановяване на владението върху тях на досегашния владелец и установяване
владението на дейците. В случая подсъдимите са прекъснали владението на св. П.
върху посочените по-горе вещи и са установили свое такова върху тях.
Квалификацията по чл. 195, ал.1, т.3
от НК се обуславя от това, че за да си осигурят достъп до инкриминираните вещи
подсъдимите са разрушили преграда здраво направена за защита на имот –
прерязали са телената оградна мрежа, с която е бил
ограден имота в който са били вещите.
Квалификацията по чл. 195, ал.1, т.4
от НК се обуславя от това че при извършване на кражбата подсъдимите са
използвали както МПС /два леки автомобила, с които са превозили вещите и са се
отдалечили от местопроизшествието за да установят трайно владение върху тях/
така и неустановено техническо средство, с което са прерязали оградната мрежа на имота за да си осигурят достъп до
предмета на престъплението.
Квалификацията по чл. 195, ал.2, от НК – „кражба в големи размери” се обуславя от високата стойност на
инкриминираното имущество. Видно от заключението на СОЕ стойността на отнетия
кабел възлиза на 25802.04лв., която сума надвишава повече от 70 пъти
минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата - 180лв. определена с Постановление на МС №
324/06.12.2006год.
Квалификацията по чл. 196 от НК –
„опасен рецидив” се обуславя от предходната съдимост на четиримата подсъдими.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост и бюлетините към нея преди извършване на престъплението
предмет на настоящото наказателно производство подсъдимият А. е бил многократно
осъждан.
С присъда постановена по НОХД № **/2000год.
по описа на РС Димитровград, влязла в сила на 06.11.2001год. за деяние
наказуемо по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК на А. е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при общ режим.;
С присъда постановена от РС Сливен по НОХД № **/2000год., влязла в
сила на 04.04.2002год., за деяние наказуемо по чл. 195, ал.1, т.7 от НК е било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 1г. и 6м при общ режим.
С присъда постановена по НОХД № **/2001год.
от РС Сливен, влязла в сила на 17.12.2001год.,
подс. А. е бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 от НК за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година при общ режим.
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № **/1999год., влязла в сила на 10.07.2000год., за престъпление по чл.
195, ал.1, т.7 от НК на А. е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година при общ режим.
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № **/1999год., влязла в сила на 21.05.1999год., за престъпление по чл.
195, ал.1, т.7 от НК на А. е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години при строг режим.
С присъда постановена от РС Карнобат
по НОХД № **/1998год., влязла в сила на 21.06.1999год., за престъпление по чл.
195, ал.1, т.4, 5 и 7 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години при общ режим.
С присъда постановена от РС
Димитровград по НОХД № **/2002год., влязла в сила на 08.07.2003год., за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.5 от НК му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година при общ режим.
Наказанията по посочените по-горе
присъди са били изтърпени от А. на 30.06.2002год. след извършване на групиране.
С присъда постановена по НОХД № **/2001год.
от РС Сливен, влязла в сила на 07.01.2003год., за престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2 от НК на А. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три години.
С присъда постановена от РС Поморие
по НОХД № **/2002год., влязла в сила на 07.02.2003год., за престъпление по чл.
196, ал.1, т.2 от НК на А. е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години при първоначален строг режим.
С присъда постановена от РС
Димитровград по НОХД № **/2002год., влязла в сила на 04.04.2003год., А. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление наказуемо по чл. 195, ал.1, т.3
и т.7 от НК, за което му е било наложено
ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 3г. и 6м.;
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № **/2001год., влязла в сила на 25.07.2003год., за престъпление по чл.
196 от НК на А. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4
години при строг режим.;
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № **/2004год., влязла в сила на 21.04.2004год., за престъпление по чл.
195, ал.2 от НК на А. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
3г. ри общ режим.
Посочените по-горе наказания за били
групирани като общото най-тежко наказание лишаване от свобода е било изтърпяно
от А. на 04.02.2005год.
Престъплението предмет на настоящото
производство е било извършено от А. на 11/12.02.2007год. преди изтичането
предвидения в нормата на чл. 30 от НК 5-годишен срок.
Налице е хипотезата на чл. 29, ал.1,
б.”б” от НК.
От друга страна е налице и
хипотезата на б.”а” на цитирания по-горе член, тъй като с всички цитирани
по-горе присъди А. е бил признат за виновен в извършване на тежки умишлени
престъпления като наложените му наказания са в размер на 1 и повече години
лишаване от свобода ефективно.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост и бюлетините към нея преди извършване на престъплението
предмет на настоящото наказателно производство подсъдимият Б. е бил също
многократно осъждан.
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № **/2003год., влязла в сила на 18.12.03год., за престъпление по чл.
195, ал.1, т.3 и т.5 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година при общ режим. Наказанието
е било изтърпяно на 23.05.2003год.
С присъда постановена от РС
Димитровград по НОХД № ***/2002год., влязла в сила на 08.07.2003год., за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.5 от НК му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година. Наказанието е било изтърпяно на
23.05.2003год.;
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № ***/2001год., влязла в сила на 28.05.2002год., за престъпление по чл.
198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година при общ режим. Наказанието
е било изтърпяно на 23.05.2003год.
Престъплението предмет на настоящото
производство е било извършено от Б. на 11/12.02.2007год. преди изтичането
предвидения в нормата на чл. 30 от НК 5-годишен срок.
Налице е хипотезата на чл. 29, ал.1,
б.”а” от НК.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост и бюлетините към нея преди извършване на престъплението
предмет на настоящото наказателно производство подсъдимият М. е бил осъждан
както следва:
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № ***/2001год., влязла в сила на 17.12.2001год,. за престъпление по чл.
195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 от НК за което му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца;
С присъда постановена от РС Карнобат
по НОХД № **/1998год., влязла в сила на 14.05.2001год. , за престъпление по чл.
195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години при общ режим.;
С присъда постановена от РС Н.
Загора, по НОХД № **/1998год., влязла в сила на 24.11.1998год., за престъпление
по чл. 195, ал.1 от НК на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца.
Посочените наказания са били
групирани като общото най-тежко наказание лишаване от свобода е било изтърпяно
от М. на 28.02.2002год.год.
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № ***/2006год., влязла в сила на 10.03.2006год., за две престъпления
извършени на 13.08.2004год. на М. е било наложено едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца. Наказанието е било изтърпяно от
него на 04.08.2006год.
Престъплението предмет на настоящото
наказателно производство е било извършено 11/12.02.2007год. преди изтичане на
предвидения в нормата на чл.30 от НК 5-годишен срок. Налице е хипотезата на чл.
29, ал.1, б.”б” от НК.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост и бюлетините към нея преди извършване на престъплението
предмет на настоящото наказателно производство подсъдимият М. е бил осъждан
както следва:
І. С присъда постановена от РС Ямбол
по НОХД № **/2005год., влязла в сила на 25.05.2005год., за престъпление по чл.
196 от НК на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година
и 6 месеца. Наказанието е било изтърпяно на 09.08.2006год.
ІІ. С присъда постановена от РС
Димитровград по НОХД № **/2002год., влязла в сила на 08.07.2003год., за
престъпление по чл. 195 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година при общ режим.;
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № **2003год., влязла в сила на 27.05.2003год., за престъпление по чл.
198 от НК на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 4 години.
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № ***/2001год., влязла в сила на 28.05.2002год., за престъпление по чл.
198 от НК на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година
и 6 месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години.;
С присъда постановена от РС Карнобат
по НОХД № ***/1998год., влязла в сила на 14.05.2001год., за престъпление по чл.
195 от НК на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години;
С присъда постановена от РС Сливен
по НОХД № ***/1996год., влязла в сила на 17.07.1998год. , за престъпление по чл.
195, ал.1 от НК на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
2 години и 6 месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал.1
от НК с изпитателен срок от 3години и шест месеца.
Така посочените по-горе в т.ІІ
присъди са били групирани като на М. е било определено едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода, което е било изтърпяно на 20.12.2004год.
Деянието предмет на настоящото
наказателно производство е било извършено от М. на 11/12.02.2007год. преди
изтичане на предвидения в нормата на чл.30 от НК 5-годишен срок.
Налице са хипотезите на чл. 29,
ал.1, б. „а” и б.”б” от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите умишлено
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали обществено опасният
характер на деянието, предвиждали са обществено опасните последици и са ги
искали. Налице е и намерението за своене. Умисъла на дейците се извежда по категоричен начин
от техните действия.
Деянието е извършено от четиримата
подсъдими в съучастие като всички са съизвършители. Всеки от подсъдимите е
осъществявал в изпълнителното деяние като е налице и общност на умисъла за
кражба.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение подсъдимите
съдът отчете техните самопризнания доколкото същите представляват елемент от
цялостно обективно добросъвестно поведение в досъдебното производство и са
спомогнали за своевременно разкриване на престъплението, проявено критично
отношение към извършеното.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете предходната съдимост на подсъдимите не влияеща на
квалификацията на деянието.
При определяне наказанията на подсъдимите съдът приложи императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК и им наложи наказание съобразно разпоредбата на чл. 58а
от НК в редакцията й към 2009год. като прецени, че тази материалноправна
норма е по-благоприятна за дейците по смисъла на чл.2, ал.2 от НК. Това е така,
тъй като нормата на чл. 58а в редакцията й към 2009год. предвижда налагане на
наказание с приложение нормата на чл. 55 от НК и без да са налице законовите
предпоставки за това. В случая тази разпоредба дава възможност за налагане на
наказание лишаване от свобода в диапазона от 3м. до 2г. 11м. и 29 дни, докато
нормата чл. 58а действаща към момента предполага определяне на наказание при
спазване на общите правила /чл.54 от НК/ и намаляване на наказанието с 1/3,
което в конкретния казус в най-добрия вариант за дееца би означавало
изтърпяване на наказание в размер на 2г. лишаване от свобода.
Прилагайки нормата на чл. 58а в
редакцията й към 2009год. съдът определи на всеки от подсъдимите А., Б., М. и М.
наказание като приложи нормата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от
свобода за срок от по две години, които наказания да бъдат изтърпени ефективно
при първоначален строг затворнически режим в затвор.
При определяне размера на
наказанието на всеки от подсъдимите съдът отчете от една страна високата степен
на обществена опасност както на деянието така и на дейците /многократно
осъждани, престъплението е извършено в условията на опасен рецидив/ и от друга
това, че подсъдимите са съдействали активно на разследващите за разкриване на
престъплението и прецени, че така наложените им наказания са съответни на
извършеното от тях деяние и ще постигнат целите както на генералната така и на
специалната превенция предвидени в нормата на чл.36 от НК.
Съдът прецени, че наказание наложено
в размер по-малък от посочения по-горе не би постигнало целите на наказанието и
най-вече тези на специалната превенция, доколкото всеки от четиримата подсъдими
към инкриминираната дата вече е бил изтърпявал наказание лишаване от свобода и
то в не малък размер, което наказание очевидно не е постигнало целения
поправителен и предупредителен ефект.
Що се касае до направеното от защитата
на подс. М. искане за налагане на подзащитния му на
наказание „пробация” това искане съдът счете за неоснователно, доколкото липсва
каквато и да било законова възможност за налагане на подсъдимия М. на наказание
различно от лишаване от свобода с оглед квалификацията на престъплението за
което същия е признат за виновен. Същият
бе признат за виновен в извършване на престъпление кражба извършена в условията
на опасен рецидив – чл. 196, ал.1, т.2 от НК, за което престъпление в
специалната част на НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 3
до 15години. При това положение дори и с приложението на чл. 55 от НК
единственото наказание което може да бъде наложено е наказание лишаване от
свобода под предвидения в специалната норма минимален размер, т.е под три
години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи на всеки от подсъдимите припадащата му се част от направените по
делото разноски.
Като взе предвид, че в хода на
досъдебното производство с протокол за оглед на местопроизшествие е бил иззет
л.а. „ВАЗ 2101” с ДК№ СТ***** СВ, който автомобил, макар и да е бил използван
от подсъдимите при извършване на деянието, не принадлежи на нито един от съдът
постанови посочения автомобил да бъде върнат на неговия собственик В. С. Д.,
посочен в нарочна справка представена от началника на отдел „ОП” ОД МВР Стара
Загора сектор „ПП”.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: